Проява и постижение на любовта
Размишление.
Съвременните хора казват, че някои нт>-ща разбират, а други – не разбират. – Защо? – Защото в разбирането на нъщата има степени. Ако турите една семка в джоба си и от време на време я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите в земята и чакате да израсте, да дъвне и плод да даде, вие ще имате трето и пълно разбиране за семката. Става ли дума за цу-ховни въпроси, мнозина не ги разбират. За разбиране на духовнит въпроси са нужни образи. Без образи тв мъчно се разбират. Като не ги разбират, хората започват да страдат. Разбират ли ги, страданията изчез-ват. Наистина, няма по-велико вътцо за чове-ка от това, да разбира любовта, мъдростта и истината. Който разбира любовта, той придобива живота. Който разбира мъдростта, той придобива знанието. Който разбира истината. той придобива свободата. Какво по-голямо благо може да очаква човек, ако е придобил живот, знание и свобода?
Йоана, 12 1л.
375
Ние говорим за свободата в широк смисъл на думата, а не в този ограничея смисъл, както днес се разбира. I Гбкои мисли, че е свободен, а въпреки това страда, умира. осиромашава. боледува и т. н. За нею това са ред ограничения, от които той не може ла се освободи. Гова е отноешелна свобода, а не абсолютна. При тази свобода, чувате нтЧкои да казва, че е госиодар на себе си. Само онзи е господар на себе си, които разбира любовта и я прилага. Любовта е единствената реал-ност чрез която Ду хъг се проявява в цъ-лото Битие. Когато любовта се прояви, ние имаме пред себе си живота. Коя е причината за разрушителното действие на гранатите? – Енер! ията. имиулсът, който им е даде. Ако вевка граната се пръсне на определено мя-сто и убие десетки и стотици хора, войната свършва скоро. Значи, любовта е импулсът на живота. Без любов животът не би мо-1ъл да се прояви. Ако вевки импулс, т. е. ако вевка най-малка проява ка любовта произвежда живот, чов'вк лесно свършва работите си. Няма ли този импулс, и работите му не се уреждат. Когато казваме, че езикът на любовта е сладък, красноречив, ние имаме иред вид думитФ. с които тя си служи. Думите на любовта са подобни на куршумите. на шрапнелиг. с кои го военни! си слу-жат в време на война. Когато обичате н-в-кого, тия куршуми и шрапнели удрят напразно, в въздуха, само да го поздравят. Не го
ли обичате, т удрят на здраво месо и го разкъсват. Тъй щото, ако с думите си поздравявате нъкою, вие го обича! е. Ако го хапете вие го мразите.
Като из} чавате живота, ще видите, че той се изявява в две противоположьи посоки: на-I оре и надолу надъсно и налъво. Затова, именно. навсъкъде в живота срещате два вида хора: материалисти. които живтжг в долините, и идеалисти, духовни, които живеят по високит верхове. Какво има в долинит? Всичкит бла1а на живота са в долинит. Тия, които жив^зят в долинит-, са лишени от чис! въздух от чиста вода, от красиви картини и простор. На ьисоките мъста пък се явяват големи бури и въдрове, които могат да свалят човека дол>. Като се ка-чват по високи планински верхове духовни-т хора мислят, че лесно мо1ат да стм-нат и на най-високия връх в света – Мон Еверес. От години насам англичани-т иравят усилия да стигнат този връх, но въпръжи гол"бмите им жертви. 1^> са да-леч още от него. И духовнит хора ье могат лесно да постигнат духовния връх Еверес. Хиляди години оше трябва да работят върху себе си. за да стигнат този връх.
Като слушат на се говори така мнозина се обезсърдчават. Т'б мислят, че малко им трябва, за да стигнат верха Еверес. По-добре е човек да се обезсърдчи, но да знае
377
истината, отколкото да се насърдчи и да бж-де в заблуждение. По-добре е човек да знае. че не I о обичат , отколкото да живее в заблуждение, че е обичап. По-добре е да се обезсърдчи, че не го обичат, а в същ-ност да ю обичат. Днес много хора каз-ват, че обичат, а в сяицност не обичат. Други пък казват, че не обичат, а в схщ-ност обичат. Който казва, че не обича, а в същност обича, той е страхлпв чпвък. Той крие любовта си, защото се с грах а а от хората. Който свободно изказва любовта си, той се намира при 6ла1 оприятни условия на живота, вследствие на коего свободно рекламира чувствата си. Дойдат ли до любов I а, всички хора изпадат в заблуждения, понеже всбки излиза от лично гледище. Хората имат високо мнение за своята любов. Каквото мнение да имат, любовта им е чо-въшка: днес се очароват, на другия ден се разочароват. Не само хората обичат, но и растенията, и животни!, и птицит, и па-съкомит. Всяко живо с/мцес.во изказва любовта си по особен начин, чрез специа-лен език и специални отношения. В чо-въшкит езици, коренът на думата „любов" е един и същ.
Какво представя любовта? – Стремеж на човека към една нова, непозната област, която го води към освобождаване. Значи, любовта е стремеж към освобождаване. Който живее в тъмнина, той се стреми да
378
вземе посока към светлината. Който живее в смъртта, той се стреми към посоката на живота. Това са все прояви на любовта. След големи усилия човечеството е дошло до посоката на светлината. Причината за излизането му от областта на тъмнината и влизането му в областта на светлината е любовта. Следователно, с други думи казано: любовта представя усилената деятелности не само на хората, но и на всички напрел нали слицества, а главно на Бога. Чрез своя потик, т. е. чрез любовта си, Бог е съ-здал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека. Чрез любовта Бог е създал света.
Казано е в Битието, че човек е създа-ден по образ и подобие на Бога. Юаде е гози човек днес? Ако го срещнете некъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на земята. Той има светло лице, чист поглед. чисти мисли и чувства. Живо-тът му е осмислен. Той има една идея в живота си – да служи на Бог а. Който е изгубил първоначалния си образ, той живее с идея за своето минало величие. Той иска Бог да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човека. Бо1 мисли за човека, но ако и човек мисли за Него. Обаче, ако човек мисли за Бога и Го вижда само в отделни лица, т. е. само в частите Му, той не е прав. Мислете за Бога като за нето дело. Мислете за всички части на делото,
379
а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малкит същества, като части от Мею, но същевременно Той се проявява и в Цъ-лото, което наричаме закон за единство, или велик закон на любовта. Като мисли за Цълото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постижение на любовта. Той трябва ца започне с проявата на любовта и да сверши с постижението й. Казано е, че Бог е Любов. Ние виждаме тази любов проявена на земята. Питаме тогава: Кое е накарало любовта да дойде на земята? За човешкото съзнание този въпрос е неразрешимг. Новороденото дете знае ли, защо и как майка му го е родила? Цъли де-вет месеца детето прекарва в спяще, в подсъзнателно състояние в утробата на майка си, но нито елин човек досега не е опи-сал състоянието си и фазит, през които е минал там. Също така човек е прекарал хиляди години в утробата на свояга Велика Майка – любовта, но никой нишо не помни за това време. След като Бог е вдъхнал през ноздрит на човека и го е одухотворил, чов1зк е започнал да живее самостоятелно, да диша и да мисли. Като ие помни своето минало, т. е. времето, когато е бил в утробата на любовта, човек признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа. Ако изучавате само външната при-
380
рода, вие ще имате едно разбиране за нея. Каква представа имате за картината на н"б-кой художник, ако, вместо очи, вежди, нос и уста, той е турил няколко прави линии^ Искате ли да имате ясна представа за нувлия човтзк, на мъхтото на тбзи линии турете две очи, две вежди, нос, уста с сьотеетните им размери и форми.
Като изучавате човешкото лице, виждате, че между всички негови удове има определени математически и 1еометрически съотношения. ЗапримЪр, веждиттз на човтжа тр-вб-ва да бъдат толкова дълги, колкото е дъ-лъг носът. Устата му трябва да е толкова юл'вма, колкото са дълги веждите. Такава трябва да бъде и дължината на ушитъч Това са мерки, взети ог природата. При това, всички линии на човечдкото тъ\ло, които се образуват от действието на мисълта, обикновено биват прави. Линии, които се образуват от действието на чувствата, биват криви. Какво представя правата линия и какво – кривата? По този въпрос са дадени различни опред-вления. Някои ще каже, че правата линия представя най-късото разстояние между две точки. Друг ще каже, че права линия е тази, която не може да стане крива. Крива линия е тази, която не може да стане права. Трети пък ще започне да разглежда смисъла на правата и на кривата линия в духовно отношение. Като мисли по един или по дру1 начин върху този въ-
381
прос, човек може ла дойде до забъркване на ума. – Защо? – Защото е вложил своя малък ум в голямо предприятие. Затова, именно, не влагайте малкия си ум, т. е. малкия си капитал при разрешаване на голтзми, велики въпроси или предприятия. Вложите ли го там, цълият ви капитал ще пропадне. Едно от великите предприятия в човешкия живот е въпросът за Бога. Всички се запитвате, какво нъчцо е Бог. Преди да отговорите на този въпрос, от1 оворете на въпроса, какво представя човек. Лесно може да се отговори на този въпрос. Човек е същество, което мисли. А какво представя мисълта? Мисълта е област на светлината. Значи, човтж е същество, което живее в светлина. Някога човек е живъл в тъмнина, но като се стрем-1>л към ново положение, той измънил посоката на своето движение и влязъл в областта на светлината. Всеко същество, което се движи от тъмнина към светлина, е човек. Всеко същество, което се движи от светлина към тъмнина, не е човек. Всеко нещо, което е посадено в земята и отива в тъмнина, е семе. Всеко нещо, което излиза от земята и отива към светлината, е растение. Всички недоволни хора отиват ог светлина в тъмнина, за да разберат, какво нещо е свободата. Които уми-рат, също така отиват в тъмнина, за да разберат, какво представя животът. Недо-волният, безверникът, сиромахът, богати-
382
ят, малодушният, болният са все кандидати за светлината. Като влизаг в тъмнината, т ще научат урока си. За да излезе човтж от тъмнината, от ограничението, в помощ трябва да му дойде Бог. Само великата, мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината, от робството, в което е попаднал. Той е употребил велика, творческа сила, за да разбие този мрак, да освободи заробените от него сжгде-ства и да им даде условия за нов живот – живот на светлина и свобода. Не е лесно да се създаде един такъв свят. Не е лесно да се освободи живота от оковите на ограничението и мрака. Човешкият ум не може да си представи, каква мощна, гигантска сила, какъв свръхгениален ум е работил при създаването на света. С човешкия език Мидата стават лесно. Бог казал да бъде виделина и се явила виделина. Какви усилия се искат, докато дойде тази виделина!
Съвременните хора търсят лесния пж.т. Те искат, като кажат нещо, да стане, както са казали. Те искат да станат красиви, но нека се опитат да придобият красотата, да видят, лесно ли се придобива, те искат да бъдат силни, учени, здрави, но усилие е нужно, за да се постигне това. Каквото пожелаете, можете да го постигнете, но знание се иска. На всеко действие има и противодействие. Следователно, пожелае ли човек да постшне нещо красиво, той ще
383
срещне на патя си голями противодействия. За да се справи с тия противодействия, той трябва да разполага с голяма сила. Ако не може да преодолее тия препятствия, човек се лишава от благата, които му се падат. Казано е в Писанието: „Който победи докрай, той спасен ще бъде". Оч тук вадим заключението : Който не победи, той роб ще бъде. Тъй както ви говоря сега, вижда се, че вие сте големи ученици, а не деца от първо отделение. На децата от първо отделение се преподават само буквиг: а. б, в, г, д, и т. н. Някои от тия букви са взети от египетските йероглифи. Буквата „а" означава натоварена камила, т. е. семе, което е още в хамбара. Буквата „б" означава посъто семе. Буквата „В" – разпукване на семето, от което се образуват стъбълце и коренчета. Тази буква може да се напише в вид на котвичка. Буквата „Г" е закон на безконеч-ността. Тя показва, че с единия си край растението се е закачило за слънцето, отдето приема енергия, която предава на земята. Тълкуванията на буквит не се предават на деца от първо отд-вление. На вас, обаче, мо-I ат да се дадат. За да се развивате добре, вие трябва да знаете значението на буквите. Като знаете вътрешния им смисъл, вие ще ги пишете правилно, и по този начин ще се ползувате от тЬх. Като пишете буквата „Г" красиво I; с съзнание, вие се сверзвате с енергиите, които се съдържат в тази бу-
384
ква. Същото се отнася до всички останали букви. Упражнявайте се в писане на букви-те, за да изправите характера си. Красивият почерк се отразява върху характера на човека. Като ученици, за да дойдете до вътреш-ното познаване на нътцата, вие трябва да развивате интуицията си. да си служите с нея. За да дойдете до вътрешно познаване на нещата, вие трябва да съгласувате мислит и чувствата си. За да реализирате своит мисли и чувства, волята ви трябва да бъде възпитана. Иска ли човтзк да усгтева в живота си. любовта му трябва да бъде съвершена без никакви ограничения. Като обича, човек не трябва да мисли, че неговата любов е по-го-лъма от любовта на другит. Любовта по количество не се м^ри. Ако нътдай носи една кофа воца. а друг – една чаша, това още не значи, че първият има по-голяма любов. По форма той е по-голям от втория, затова и съдържанието му е по-юлъмо. По качество. обаче, водата в чашата и в кофата са еднакви. Чашата, в която се налива вода. представя човетлкото сърце. което постоянно се пълни и празни. Сам по своя воля, човек не молсе да пълни и празни сърцето си. Друг е, Който пълни и празни сърцето на човека. Каквото да правите, вие никога не можете да подкупите любовта. Любовта е неподкупна. Тя не се интересува нито от богати, ни го от сиромаси. Тя не се интересува и от учени и прости. Никой не може да я застави насила да
385
отиде при никого. Любовта се интересува само от едно нътцо: разбират ли я хората и могат ли да я приложат. И като я прило-жат, важно е да подобрят живота си. И като го подобрят, важно е да бъдат доволни от него. Любовта крие в себе си магическата тояжка, която окултнитт> ученици и в миналото, и сега още търсят.
Магическата тояжка не е нищо друго освен силата на любовна а. Тя няма определена форма и големина, но въпреки това с нея се измерват всички нътца в света. Който притежава тази тояжка, той може всичко да направи. Ако е гладен що тропне с магическата пржчица, и пред него ще се яви трапеза. с всЬкакви ястия и плодове. Щом се нахрани, пак ще тропне с пржчицата си, и трапезата се скрива. Ако е в пустинята където н^ма капка вода, той пак ще тропне с пржчицата си. и пред него се открива извор с чиста, кристална вода. Мойсей разполагаше с магическата тояжка. Той направи с нея ред чудеса пред Фараона и пред еврейския на-род в пустинята. Докато не бъше при тгобил тази тояжка, той минаваше за обикновен чо-вък. Щом я придоби, той стана силен, ве-лик. Тогава той се натовари с мисията да освободи израилския народ от египетското робство и да го изведе през пустинята.
Някога, в далечното минало, всички хора са притежавали магическата тояжка. Днес е останало от нея само едно блъдо копие.
386
Това копие е човешкият език. Ако знае, как да огъва езика си, колко трептения да произвежда при всЬка дума, човек би направил чудеса с тази магическа тояжка. При изгова-ряне всека дума произвежда известен брой трептения. Ако езикът може да възприема и предава гбзи трептения правилно, думата би предизвикала в човека красиви и възвишени мисли и чувства. В този смисъл, веЬки език, на който хората днес говорят, ще бъде кра-сив. Само красивият език произвежда нужното въздействие върху човека. За да говори добре един език, човек трябва да има светъл ум. Всички хора не са еднакво способни за изучаване на езици. Хора, на които очите са изпъкнали, лесно учат езици. Същевременно те имат дарба да говорят добре – красноречиво. Ония пък, които не са способни към изучаване на езици, имат вдълбнати очи. Вдлъбването на очите се дължи на голямо безпокойство. Жизнерадостните хора обикновено имат изпъкнали очи. Като говоря за изпъкнали и за вдлъбнати очи. имам пред вид известна мърка. Има изпъкнали очи. които са приятни, красиви. Има изпъкнали очи, които са неприятни за гледане. Същото се отнася и за вдлъбнатите очи. Изолщо, вдлъбнатите очи приемат по-малко, дават повече, а изпъкналите – обратно: приемат повече, дават по-„•ялко. Хора с изпъкнали очи са щедри, сприхави, но с добро сърце.
387
И тъй, магическата тояжка в човека е неговият език. Учете, работете върху себе си. да влалЪете тази тояжка. Молете се на Бога. да благослови езика ви, че всЬка дума, която излиза от него, да бъде балсам за страдащите души. Човешкият език може да преверне всЬки метал в злато, а всеки обикновен камък в скъпоценен. Както в езика на човека се крие силата на магическата тояжка, така и в душата му се крие Божествена сила.
При един богат банкер в Америка се явила една комисия от няколко възрастни, почтени дами, да искат помощ за нъкакво благотворително дружесто. Като ги изслушал. той извадил от касата си сто долара и казал: Заповъдайте, вземете тази сума. Повече не мога да дам. Те излъзли от кантората му недоволни, с общо впечатление, че е голям скъперник. Една млада, красива мома. от същото дружество, решила да посети този банкер, да види, колко може да пожертвува от себе си. Тя влъзла в кантората му. вежливо се поклонила, усмихнала се и свободно, с отворено сърце и душа, разказала, какво иска. Като я погледнал, банкерът моментално от-ворил сърцето си за нея и, без да я изслуша докрай, предложил й голяма сума. На излизане от кантората му. банкерът я пока-нил и втори път да го посети. Той й казал, че е готов да й услужи, че на всЬко време е на нейно разположение. Като останал сам
388
в кантората си, той въздъхнал дълбоко и си казал: Дано пак ме посети!
Следователно, когато хората въздъхват след вас и пожелават пак да ги посетите, ще знаете, че вие сте влъзли вече в реалния живот. Кажат ли след вас: „Дано пак дойде"! – знайте, че Бог е в вас. Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца. Само тогава човек става мощен, готов на всъкаква жертва, на всЬ-каква милост. Когато дадете пжл на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи, но ще се облечете с дреха, съставена от седемт цвъта на спектъра. Червеният цвът е проява на живота; оранжевият означава индивидуализиране на живота; зеленият – стремеж към растене; жълтият – проява на интелигентността в живота; ясносиниятъ–проява на вярата; тъмно-синият – придобивка в живота; виолетови-ят – проява на силата в живота. Цветове-т на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват. Бт^лият цвът на светлината показва, че човтж трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи. ВсЬки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътре-шен път, като децата. Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение. Днес
389
хората се страхуват едни от други, изгубили са довЯрието си. Едни други се убеждават в нЯщо, но не си вЯрват. Когато иска да сподЯли убежденията си с хората, човЯк трЯбва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вЯрва.
Сега, благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете и за богатството, и за сиромашията, в които живеете. За предпочитане е човЯк да бъде сиромах, но да знае, защо живЯе, отколкото да бъде богат и да не знае, защо живЯе. И като богат, и като сиромах, човЯк трябва да знае, защо живЯе. Сиромашията и богатството са две състояния в човешкия живот, които се смЯнят. Сиромашията може да се уподоби на изгряващото слънце, при което човек става от сън и отива на нивата да работи. Богатството е подобно на залязващото слънце, при което човЯк се е прибрал от нивата и отива да спи, да почине от дневната работа. И като работи, и като почива, човЯк непременно трЯбва да благодари.
Сега, ще ви дам нЯколко напътвания за работа върху себе си, за да се свержете с разумнитЯ сили в природата. ВсЯка сутрин прекарвайте показалеца си по дължината на носа, отгоре до долу, и мислено си кажете: Господи, понеже в началото Ти вдъхна живо дихание през носа ми. благослови пътя, през който животът влЯзе. После, прекарайте пръста си над веждитЯ и кажете: Госпо-
390
ди, дай ми светлина да разбирам границата между физическия и духовния свят и да мога правилно да минавам от единия в другия. Веждитъ' са граница между тия два света. След това с същия пръст обиколете ухото си и кажете: Господи, дай ми възмо-жност да чувам ясно Твсит-в думи да Те разбирам правилно, пък и аз да бъда разбран. Като прекарвате пръста си по дължината на ухото, вие събуждате в себе си чувството на честност и на справедливост. От време на време допирайте двата си пръста до меката част на ухото за да придобиете не-жност и мекота. Ако майката знае, как да хване ухото на дете го си, тя би му подействувала благоприятно. Това може да се приложи като добър метод при възпитанието на детето. Обаче, дърпанего на уши, както някои майки и учители правят, не лава добри резултати. Най-носле при леко докосване на пръстите до устата си, кажете: Господи, вложи любовта си в сърцето ми, да говоря меко и сладко да изразя Твоята любов.
Същевременно вие тр-вбва да изучавате и ръката си. Тя е свидетелството на човека Благородството на човежа се крие в първия пръст, в показалеца; справедливость-та – в ср-вдния пръст; стремежът към красивото, великото, изящното – в безименния пръст; практичността – в малкия пръст. В палеца е вложен Божественият принцип в човежа. Той управлява човетака-
391
та воля. Следователно, ако волята на човтжа по известни причини отслабне, от време на време той трябва да глади палеца си, като се обръща с мисълта си към Бога, да му даде сила и светлина, да разбира волята Му и да я прилага. Когато палецът пострада, с него заедно и волята се парализира. В далечното минало, когато са искали да накажат нтжой престжлник, отрязвали са палците на рждете му. По този начин той загубвал волята си, ставал безвреден. На палеца е написана ц-влата история за създаването на евтуга: на горната, мека част е написано, как е съ-здаден свтугът; на сръ\дната е написано, как е организиран, а на долната –материалното положение на света, т. е. какъв е материалният или физическият свят.
Радвайте се на лицето си, на главата си и на всички тяхни удове. Радвайте се на краката и на ръцеттз си и на службата, която те извершват. Радвайте се на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух. Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Слушайте гласа на вашия небесен Баща, Който ви е пратил на земята да учите и Който всЬки ден ви говори!
Великият Божи Дух носи всичкитт> блага на живота.
28. август, 5 ч. с. Сойшя. – Изгп-вв.