По-горни от тях

По-горни от тях

„Вие не сте ли много по-горни от тях? *)

„По-горни от тях".

ВсЬки човек се стреми да бъде по-горен. От кого може да бъде по-горен? От по-долния от себе си. Как познава човек, дали е по-горен или по-долен? Като приложи никаква мърка. Има относителни мърки за измерване на нещата, обаче, една е истинската, абсолютна, въчна мЪрка, с която всички трябва да си служат. С тази м-Ьрка, именно, си служили във всички времена и епохи, но днес ключът й е изгубен, поради което хората изпадат в неточности и погръчики. Тази е причината, дето хората и в миналото, и днес не знаят още, как да мислят и чувствуват, как да се ползуват от благата, които им са дадени. Ще кажете, че хората на миналото са били варвари. Ако това е верно, какво ще кажете за хората на 20 в%к? Те поне живеят в една висока култура. Дко сравните съвременните хора с тия на миналото, ще видите, че и едните, и другит^ са мисггбли, но още не са дошли до правата мисъл, която повдига цялото човечество – мъже, жени и деца. Не е права мисъл онази, която служи само на едни хора, били те богати, или сиромаси. Докато мисли само за богатството си, богатият няма права мисъл. Докато мисли само за сиромашията си, и сиро-махът няма права мисъл. Трябва ли богатият да мисли, че като него няма друг богат. Трябва ли сиромахът да мисли, че няма друг сиромах като него. Така не може да се мисли.

Запитали един ден Сократа: Защо богатите дават милостиня на сиромасите, а на философите не дават? Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на сиромасите, защото имат възможност некога да станат сиромаси, обаче, изключена е възможността да станат философи.

Животът, към който се стреми човек, има

Матея 6:26.

289

три вида прояви: живот, който се проявява в область-та на стомаха, живот – в областта на дробовете и живот – в областта на мозъка. Обикновените хора живеят в областта на стомаха, отдето произтичат голямите противоречия и нещастия. Талантливите хора живеят в областта на дробовете и дихателната система. "Тб са допринесли много за св"га. Гениалните хора пък живеят в областта на мозъка. Обаче, нито стомахът, нито дробовете, нито мозъкът съще-ствуват самостоятелно. Ето защо, ние наричаме истински човек онзи, който включва в себе си и обикновения, и талантливия, и гениалния. Той има права мисъл, защото е в отношение с целокупния живог. Обикно-веният човек и талантливият образуват една двой-ка. Гениалният и светията образуват друга двойка. Значи, обикновеният и талантливият са господари на стомаха и дробовете, а гениалният и светията – на мозъка. Светията живъе в горната част на мозъка, дето са моралните и възвишени чувства, а гениалният – в предната част на мозъка, в челото. Като погледнете черепа, челото и лицето на човека, ще познаете, доколко е орал, сбл и жънал като обикно-вен, талантлив или гениален човек.

Като говорим за четирите категории хора, ние желаем, всички да бъдете гениални, да разберете смисъла на живота, да схващате нуждите на обикновените и талантливите и да ги задоволявате. Мнозина еждят за гениалността по тежестта на мозъка, но вевкога не са прави. Гениалността не се опредъля нито само по тежестта на мозъка, нито по неговия обем. Мозъ-кът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на земята. Това е факт, който ще се провери в бъдеще, днес не може да се докаже. Кой може да докаже истината? Сама по себе си, истината е доказана. Обаче, ако искате да я доказвате, вие ще употребите много време.КЗаприм"Бр, ако искате да докажета на слъпия, че съществува светлина, вие трябва да чакате дълго вреМе. Един ден, когато прогледа, той ще повярва, че съществува свет-лина и ще разбере, какво представя тя. Не е лесно да отворите очите на слъпия и да го убедите в съще-ствуването на неща, които той не вижда и не може

19

290

да провери с останалите си сътива. Светът се нуждае от хора, които имат отворени очи, които мислят право и чувствуват добре. Ако остане отсега нататък да ги учите, как да мислят и чувствуват, това е напраздно губене на време. Хилядите въкове, през които човек е минал, са приготвили неговия ум и неговото сърце–да мислят и чувствуват правилно. Човешкият мозък представя капитала, от който Духът може да се ползува.

И тъй, човек се отличава от другите живи същества по своята права мисъл и разумност. Като изхожда от мисълта и от разумността си, той тръб-ва да бъде готов да изпълни всичко, което е обе-щал. Не са велики онъзи хора, които обещават и не изпълняват; които се бият на бойните полета; които се унищожават едни-други. Велики хора са онъзи, които спасяват своите братя и подобряват условията на живота им.

Като разглеждате идеите на съвременните хора, намирате нещо хубаво в тях, но те не са дошли още до истинското понятие за Бога. Даже и религиозните нямат още ясна представа за Бога. те гле-дат на Него като на човек, на Когото могат да повлияят със своите молитви и жертвоприношения. Яко, наистина, може да се повлияе на Бога с молитви и жертви, светът е пропаднал. Бог е същестео, Което има пред вид интересите на всички хора, животни, растения – от най-малките до най-голямит. Той не се подкупва с нищо. В Стария Завет се разказва за трите момци, които били хверлени в огнена пещ, защото не искали да се поклонят на идолите, на които се покланяли в това време. те прекараха в огнената пещ известно време, но не изгоръха. Жертвите им ли ги спасиха? те не принесоха никакви жертви, но пъха и славъха Бога. Вярата им в Истинския Бог ги спаси. те казаха: Този Бог, на Когото служим, ще ни спаси, никакъв огън не е в състояние да ни изгори. С това тримата младежи показаха на хората, че който служи на Бога, не умира. Който служи на Бога с любов, не го заравят в гроб. Дрехите му могат да заровят, да поливат отгоре с вино, но душата и духът му са свободни. След всичко това, ще отидете на гроба да му се по-

291

клоните. Колкото и да се кланяте на гроба, той няма да ви отговори. – Защо? – Не е там човекът. Гро-бът му е празен.

Това става не само с обикновените хора, но и с Христа. И до днес още търсят частици от кръста на Христа, като светиня, да им се кланят. Ако търсите кръста на Христа, не можете да го намерите. Той или се е разпръснал на малки частици из пространството, или е станал толкова голям, че и най-голямият параход в света не може да го побере. Някои търговци в Палестина са продавали разни дървета, като частици от Христовия кръст. Време е вече човечеството да се освободи от лъжите на миналото и на настоящето, които минават за свещени мисли и убеждения. Ние сме против свещените лъжи, които са причина за голями нещастия и страдания в света.

В миналото, един руски император издалъ^за-повъд, да се обърнат писмено до 40 монастири в Иерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Иоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени монастири пристигнали 40 депутации. Всъка де-путация носвла по една глава и считала за голяма чест, че в гбхния монастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влъзъл в стаята при депутациите, императорът останал очуден, като видъл 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си?

Сега, ако се обърнете към окултистите по въпроса за 40-т глави на Йоана Кръстителя, някои от тях ще се опитат да ви докажат, че, наистина, предтечата е имал 40 глави. Обикновеният човек не може да твърди това, но окултистът ще се опита да го докаже. Императорът отнесъл въпроса до светия Си-нод, с молба да се произнесат, колко глави има Иоан Кръстител. Синодът отговорил, че светията имал само една глава. – Не, 40 глави има – въз-разил императорът. Всички останали очудени на възражението на императора. За да ги извади от недоумението, в което изпаднали, императорът ги за-вел в стаята, дето били главите на Предтечата и ка-зал: Ето, това са главите на Йоана Кръстителя. Въ

292

заключение той казал: Не трябва да се заблуждават простите хора.

Съвременните хора често предават на нещата качества, които в същност не притежават. Те искат да ги направят по-велики, по-свети. Велики н-вща са тбзи, които носят свобода за човешката душа, които внасят живот, които внасят разширяване в сърца-та на страдащите. Великото в живота възкресява мъртвите, повдига падналитв и угнетените, утешава страдащите.

Всички хора се стремят към н"БЩО велико, към постигане на н-вкакъв идеал. те са дошли отнъкъде, имат свое предназначение, но ако ги запитат, отде идат и къде отиват, ще кажат, че нищо не знаят. Някои хора приемат, че съществува друг живот, че съществува Бог, но нямат никакви опитности. Други пък имат опитности за съществуването на Бога, на духовния евтзт и т. н. В това отношение хората се различават помежду си, както децата в един дом. Едни познават добре майка си и баща си, а други не ги познават. те ги наричат майка и баща, но какво представя майката и какво–бащата, не знаят. За тях майката и бащата са същества, които са длъжни само да дават и да ги хранят. За онъзи, които разбират смисъла на нещата, майката символизира любовта, а бащата – мъдростта.

Един княжески син се влюбил в една царска дъщеря и пожелал да се ожени за нея. Тя му казала: Ще се оженя за тебе, само при условие, че ще изва-диш сърцето на майка си и ще ми го донесеш. Без сърцето на майка ти не можем да бъдем щастливи. Значи, сърцето на майка му представя емблема на гехното щастие. Княжеският син отива при майка си, изважда сърцето й, и радостен, но зами-слен, го носи на възлюбената си. Той мислъл, какво означава сърцето на майка му и защо е нежно на възлюбената му. Чудно нещо, мислъл си той, напра-вих това, на което не зная значението. Както вервъл и мислъл върху постъпката си, той се спънал и силно ударил крака си. В това време чул глас от кутията: Синко, лошо ли се удари? Сърцето на майка му проговорило с трепет към сина си. Като чул нежния глас на майчиното си сърце, той веднага се

293

вернал при тъпото на майка си и турил сърцето на местото му, като си казал: Не искам такава царска дъщеря, която търси, като условие за щастие, сърцето на майка ми. Не само княжеският син е сгрешил, но днес много хора са готови да пожертвуват всичко свето и велико в себе си, за да придобият нещо временно и преходно.

„По-горни от гбх". От кого можете да бъдете по-горни? От по-долните от вас. Всбки човтрк може да бъде по-горен от нъкого, но той трябва да се стреми към по-горните от себе си, за да придобие нещо.*Велико и красиво нещо е човешкият стремеж. Велик момент за майката е раждането на нейното дете. Велик момент за растението е разцъвтяването на пжпката и разнасянето на уханието й далеч от нея. Велик момент за писателя и за поета е проникването на една светла и възвишена мисъл в ума му. Велик момен за човешката душа е възприемането на истината.

Време е вече, всички хора да обикнат истината и да се стремят към нея, защото тя ще ги освободи от ограниченията на живота. Всички общественици, всички управници се стремят към това, именно, да внесат истината сред народа си, да го освободят, но нямат методи, чрез които да постигнат желанията си. Преди всичко, хората трябва да се научат да мислят право. Дали работят партийно или единично, хората трябва да работят за благото не само на своя народ, но и на цълото човечество. Какво ще постигне една партия, ако мисли, че нейните методи са най-прави и възстава против всбки, който не е нейн съпартизанин? Ще кажете, че противниците на една партия трябва да се избият и обесят. Може ли, сънародници да се убиват и бесят едни-други ? Едно време, когато българите бъха под турско робство, турците минаваха за лоши хора, защото бесъха и убиваха българит. Какво ще кажете днес за българите, ако някой от гбх се осмели да убие своя брат българин? Ще кажем, че нъкогашните турци са влъзли в българит. Може ли българин да убива брата си?з.Може ли двама души от една и съща нация да се ненавиждат? От Стария Завет знаем, че Каин уби Лвела. Трябва ли и днес да срещаме Ка-

294

иновци в ^света!? Какво представя Каин? Човек, който за нищо и никакво може да вдигне тояга и да убие брата си. Животът на брата ти, или на кой да е човек, струва много повече от това, че димът на жертвата ти не отива нагоре, а се разстила по земята. Сега, да се върнем към същественото, което може да съгради вашия живот. Не е важно, как живеете сега; не е важно, как сте живъ\пи в миналото; важно е, какво сте придобили от миналото, какво ще постигнете в настоящето, за да съградите своето бъдеще. Представете си, че в миналото сте дишали правилно, но в настоящия момент е станало никаква промЪна в дишането ви, и вие не можете да се ползувате от предишното си дишане. Ако в миналото сте имали добра памет, хранили сте се с добри мисли, това е било за миналото. Можете ли да се ползувате от миналото, ако в настоящето паметта ви се изопачи и загубите свъ-глите си мисли, които »сж ви въодушевявали? Пазете се от катаклизми в живота си, при които можете да изгубите всичко, което сте придобили. За да не се натъквате на катаклизми, трябва да спрете вниманието си върху възпитанието и самовъзпитанието.

• Като изучавате законите на възпитанието, ще видите, че човек не може да предаде на другитъ1 това, което той няма в себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте възпитани. Ако едно тЬло е нагорещено до 3000° температура, и околните предмети могат да се нагорещат до същата температура. Обаче, ако тъ\пото е нагрято само до сто градуса, по никой начин не може да нагр-ве околнит^ тела на температура по-висока от сто градуса. На по-малко от сто градуса може, но по никой начин на по-висока от сто градуса. Следователно, обикновеният човтьк никога не може да оправи св-вта. – Защо?– Защото температурата му е едва сто градуса. 3а да се опра-вят нещата, светът се нуждае от гениални учители, гениални свещеници, гениални майки и бащи, които живЕят за Бога, а не за себе си. На първо мътто тъ-имат пред вид благото на другите хора, а после своето.»Ако днес се яви един гениален човек в света, веднага ще го турят в затвор, ще го обви-

295

нят, че е носител на злото, че иде да руши. Ако гледате така на нещата, и аз мога да докажа, че слънцето е причина за всички злини в света. Запри-мър, слънцето е причина за някои болести. – Защо? – Защото силите в някой организъм не могат да се справят със слънчевите енергии и, вместо добро, те причиняват известни злини. Въпр-Ьки това, без слънце няма живот. Знаете ли, какво би станало, ако слънцето престане да гръе? Наистина, лошите мисли развалят живота, но без мисъл е още по-зле. Значи, както слънчевата светлина причинява известни болести, така и човешката мисъл понъкога причинява злини, но все пак ще кажем като българина: „Ела зло, че без тебе по-зло." Често човек прави неща, които не са по негово желание, но той има възможност, пак чрез мисълта си, да се изправи, да кали волята си и да я възпита. За да облагороди ума си, за да прояви своята любов, човек трябва да има една свещена идея в себе си, или да даде път на Божественото начало в душата си. За да даде ход на Божественото начало в себе си, човек трябва да гледа на всички хора като на свои приятели, както Бог гледа на тях.

„По-горни от тях." – От какво трябва да бж-де човек по-горен?– От обикновените работи. Това значи,да се стреми към великите неща в св-Ьта. Великите, гениалните неща не се създават на земята. те се създават в други, по-възвишени светове, а на земята само се отразяват. Същото може да се каже и за великите и гениални хора. Рб живеят в особен св%т, но от време на време слизат на земята, дето се въплотяват временно. Ще кажете, че искате доказателства за това. Много доказателства има, но трябва да си купите билет за онзи свет, сами да пров-врите истината. Като имате билет, лесно се пътува, няколко трена има на разположение: един трътеа сутрин, друг – на объд и трети – вечер. От вас зависи, кога ще пътувате. – Как и отде се купува билет? Как се пътува с трен за висшите светове? – Това не се разказва. Гениалните хора имат способ-ността да правят такива неща, за каквито обикновените не са способни. Как можа Христос да ходи по морето? Христос познаваше всички закони на при-

296

родата и се ползуваше от гбх, когато искаше. Това знаят и гениалните хора. Един гениален човек може да направи тялото си много леко, до един грам, и много тежко, като земята. Гениалният може да носи земята с една ръка и да си играе с нея като с топка. Когато пожелае, той може да я хверли в пространството и пак да я хване.

Като изучавате вселената, виждате, че едно тяло влияе на друго и може да го отклони от пътя му. – Как става това?-* Научно лесно се обяснява, но вън от науката малцина могат да го обяснят. Това става и в живота на обикновенитв хора. Момък хваща ръката на една мома и я отклонява от пътя й. Как става това: с ума или с тялото на момъка? Някои подържат мисълта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умовет, сърцата или тъ-лата на момъка и на момата. Лко отклоняването се дължи на тълата, би трябвало, и като мъртви, те пак да си влияят. На каквото разстояние да се намират мъртвите тъла, те никога не се привличат. Значи, друга причина влияе върху хората, поради което те се взаимно привличат, отблъскват или отклоняват от пътя си.

•»Като не разбират явленията в природата, мнозина се запитват, кой път, кое верую да хванат. Всеки човек има едно свещено верую, за което тръб-ва да се държи. Дойде ли до своето верую, човек изпитва добро разположение към всички живи съще-ства: цвътя, птици, млъкопитаещи, хора. Ако види на пътя си едно цвъте, той ще се наведе да – го помилва, ще внимава да го не стъпче. Нко види птичка или млъкопитаещо, ще мине край него тихо, без шум, да не го уплаши. Дето минава, всички го познават. Всички знаят, че той е необикновен човек, обича всички живи същества и се отнася добре с тях.

Стремете се към великия морал, който има пред вид интересите и живота на всички същества. Според този морал, който може да къса цвътята без причина, да отнема живота им, той може да убие и човек. Който може да убие заяк, може да убие и човек. За създаване на малките същества Бог полага усилия, както и за създаване на човека. Всвка буква е на мястото си. Следователно, дойде ли

297

до нЯкое живо същество, колкото и да е малко, то е на местото си.?Всвко ЦвЯте, всеки извсзр, всъка птичка, всбко животно, всбки човЯк е буква от свещената книга на козмоса. във всбко живо същество е вложена известна идея, с която се проповядва на хората. За-пример, виждате един заяк и казвате, че е дълго-ух и страхлив. Голямитб уши на заяка показват неговата щедрост. Той проповядва на хората, че тръб-ва да бъдат щедри. С бягането си той изразява своето кавалерство. Като го стигне хрътката, той вед-днага отскача от мястото си и отива на друго, с което иска да каже, че много мЯста има в природата, а не само едно. Той е готов да отстъпи мястото си и да заеме друго. Заякът има една добра черта – никога не се обезсърдчава. През голями мъчнотии минава заякът, но досега нито един заяк не се е самоубил, нито е посегнал на свой брат. Зайците казват: От една вяра сме, няма защо да се караме; ще живЯем братски помежду си и с любов. Казвате, че нЯкой човек има заешки ум. Това не е право заключение. Всеки човек наподобява по нЯщо нъ-кое животно, следователно и на заяка, но не и по ум. Един англичанин, физиогномист, написал една сравнителна физиогномия в която е изнесъл човешки типове, които имат нещо общо с някои животни. Той прави това уподобяване не само между отдЯлните хора и животни, но и между различните народи, раси и животни.

Като изучавате човешките типове и ги уприлича-вате на животнигб, лесно е да видите добритв черти и на животнитъ\ Всбко животно има и добри, и лоши черти. Запример, една от лошите черти на вълка е неговата голяма алчност. Като влъзе в едно стадо, той не взима само една овца, но напада нЯколко, одуш-ва ги и бъта. Въпреки това, вълкът е интелигентен. Тази е една от неговите добри черти.

И тъй, лошите животни не са нищо друго, освен злото, което е изопачило човЯка. Добрите животни пък са израз на доброто, което човек носи в себе си. Добритв и лоши животни заедно представят складове с богатства, които човек е придобил, както в миналото, така и в настоящето. Тези богатства се пазят като светиня. Един ден всички животни, като представители на тези богатства, ще се явят предъ

298

човека, както едно време се явиха пред Ядама, да им даде имена. Едно време животните не бЪха толкова лоши, както са днес. Обаче, след излизането на първитв човеци от рая, с тях заедно излазоха и животните и изопачиха естеството си. Тези неща не ви ползуват, тв са само за обяснение. Не е важно, какво е правил човек в миналото; важно е, как днес живъе той. Въпреки това, някои искат да зна-ят, кои са били причините за гръхопадането на първите човеци. Колкото въпроси да се задават, причината все ще остане неизвестна за вас.

Един ден Настрадин Ходжа видъл, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива. Като разглеждал къщата си, той решил, че може сам да си я покрие. Той си казал: Каквото може да направи зидарьт, това мога да направя и аз. Той се качил на покрива и започнал да го поправя. Като работил, той стъпил невнимателно, подхлъзнал се, паднал на земята и си счупил крака. Който го видъл със счупен крак, все го питал: Настрадин Ходжа, как стана тази работа, че падна и си счупи крака? Той разправял на едного, на втори, на трети и, най-после, като му дотегнало да разправя една и съща история, казал: Чудно нещо, не се ли намери някой от вас да е падал отвисоко и да си е счупвал крака, че да знае, как става тази работа. Подхлъзнах се, паднах и счупих крака си. – Защо не внимаваше? – Там е работата, трябваше да вни-мавам. – Защо не помисли по-рано, че можеш да пад-неш?–Там е работата, че не мислих.–Защо не избра по-добро време? – Там е работата, че не изби-рах времето. – Защо не взе зидар? – Там е работата, че не взех зидар. – Втори път не се качвай на покрива! – Това е моя работа. Важно е, че сега кракът ми трябва да се намъсти.

Днес всички хора търсят причините за страданията и нещастията в св-вта, търсят начин за изправянето му. Не е важно, кои са причините за нещастията и страданията на хората; важно е, как да се справи човек с тях. И добрите, и лошите хора страдат, само че първите лесно се справят и се облаго-родяват, а вторитъ–мъчно се справят и се ожесто-чават. За да не си създават страдания сами, хората

299

трябва да бъдат внимателни, да се самовъзпитават, да облагородяват своята низша природа.

Един млад момък разправяше една своя опит-ност, за проява на едно грубо и жестоко чувство в себе си. Един ден сестра му го обидила, и той в момента още изпитал към нея ненавист и желание ца й отмъсти. Една вечер, като я видътг на двора, в него се явило желание да вземе едно дърво да я удари, да я махне от лицето си. Обаче, той се спртзл в себе си, ужасил се от това желание, веднага вл-в-зъл вкъщи и започнал да се моли, да се освободи от това лошо чувство. Като се успокоил, започнал да размишлява, отде се явило това чувство в него. Навтзрно то е било в спящо състояние, и обидната дума, казана от сестра му, послужила като запалка на барута.

„По-горни от тях". Наистина, Божественото в човека тр-вбва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. Само по този начин, човек може да възприеме любовта и да я приложи в живота си като велик закон, като основа на Битието. Само с любовта човек може да бъде щастлив и да постигне това, което е предвидено в неговата програма. :?Чрез любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните – светии, светиите – Учители. Това са велики процеси в козмо-са, за постигането на които се изисква стремеж и го-лъми и усилия. Достатъчно е човек да влъзе за известно време в Божествения свет, за да разбере, какво представя той. Влъзе ли в този свет, човек не би желал вече да се върне на земята. Красив е Божественият свет. Който е надникнал само за мо-мент в този свет, той остава винаги със стремеж да се върне там. За този свет, именно, апостол Павел казва, че око не е видъло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онъзи, които Го любят. Физическият свет не е нищо друго, освен отражение на Божествения. Той съществува благодарение на укрухите, които идат от Божествения свет. Личният, семейният, общественият, религиозният живот пред-ставят също отражение на свещените идеи на велики-т напреднали същества от Божествения свет. Тези

300

същества помагат на хората от земята, дават им условия за нов живот. Запример, ако убият никого, веднага от възвишения св-бт слизат утешители и започват да го успокояват, че ще му дадат подобри условия, да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свет, той слиза на земята след 45–50 години. -Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години.

уКаго казвам, че възвишените същества от Божествения свет могат да създават ново гЪло на всеки убите човек, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, не-нежна работа, в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на земята, колкото години му са определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време.

Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите – своите ученици, обществото – своите членове и т. н. Хората мислят, че по този на-чин се възпитават. Градинарьт кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отежтетвува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва. Той обича всички хора и е готов на всекакви жертви в името на любовта. Затова Христос препоржчва

301

да обичаме не само своите приятели, но и враго-вете си.

Често хората се въздържат да проявят доброто, за да не се увеличи злото. Това не е право. Прилагайте доброто и не се страхувайте. Доброто е по-силно и мощно от злото, поради което е в състояние да погълне злото и да го преработи. Доброто ще преработи най-кривите и изопачени човешки идеи. Доброто и любовта са проповъдници на човечеството. Чрез тях хората организират мислите и чувствата си, и се готвят за нов живот. Много проповъдници идат в света, да говорят на хората, да им покажат новия и прав път. Това са проповъдници, които говорят в името на любовта, на правдата, на доброто, на мъдростта, на истината и на свободата.

Като се проповъдва на съвремените хора, мнозина се отказват да слушат, под предлог, че е проповядвано вече на т-Ьхнитв дъди и прадъди, Това нищо не значи. Да се разсъждава по този начин, то-е все едно, да казвате, че слънцето вчера ви е гръло, днес не трябва да гръе. След хиляди години слънцето ще гръе другояче. Както днес се моли чов-бк, утре няма да се моли по същия начин. Старият човек и детето не се молят по един и същ начин.

„По-горни от тях". Сега ние сме дошли в света да познаем Бога, да познаем любовта. Всички хора трябва да се проникнат от тази мисъл. И тогава, в каквото положение да се намира, на каквато работа да бъде, човек трябва да приложи истината. Всеки човек е допринесъл нещо в света, но той не е последният фактор. И майките, и бащите, и учи-телитв, и свещениците са работели за човечеството, но и те не са единствените и последни фактори в това отношение. Задачата на всеки човек е да реализира онази идея, която е вложена в душата му. Той трябва да съзнае, че е човек, който при всички условия да остане верен на своя идеал. В това отношение, той трябва да има характера на заяка, който и при най-голямите мъчнотии не се обезсърдчава и никога не мисли да прави зло. Истинският човек гледа и на доброто, и на злото еднакво. Той счита, че всАко нещо в света е на мястото си.

Днес трябва да се проповядва на хората разум-

302

! на свобода, да не се налагат един на друг, но да оставят всбки да живъе, както Бог отвътре го рж-ководи. Мислите ли, че, ако заставите хората да жи-веят, както вие искате, ще постигнете нещо? Ми-; елите ли, че можете да накарате учителя да работи по ! друг начин от този, по който работи? Преди всичко, той не е роден за учител, отпосле е станал такъв. Същото можете да кажете и за много еждии, генерали, свещеници, майки, бащи и др. ВсАко нещо, за което човек е роден, е Божествено.*Това, за което не е роден, е човешко. Истински генерал е този, който заповъдва първо на себе си, а после на другит. Учен човек е този, който разбира своя ум. Силен човек е този, който разбира своето сърце. Благодарен човек е този, който разбира живота си.

„По-горни от тях."– От кого е по-горен човек? – От растенията, от животнит. Той е по-горен от тях, защото може да направи това, което животните не могат да направят. И животните се отличават едни от други по това, че нъкое животно може да направи нещо, което друго животно не може да направи. Запример, вълкът може да изяде овца, но овцата не може да изяде вълк. Това е отрицателно надмощие на едно животно над друго. Обаче, ние го-ворим за положителното предимство на човека над животните и растенията. Човек може да изправи себе си, обществото, както и цълото човечество. Един ден това ще стане. Дали ще стане слец една, две или повече години, не е важно. Тази идея ще се реализира най-много след хиляда поколъния – повече от хиляда покол-бния няма да минат. Светът може да се оправи и след десет години. Значи, след де-сет години в Европа ще има мир. Всички народи ще поумнеят.–В-врно ли е това?–Запишете си сега, което ви казвам и, ако след десет години не се сбъдне, пак ще си говорим. Съвременните хора се намират в надвечерието на велики събития. Съзнанието на хората ще се разцъвти, и свободата ще дойде отвътре, а не отвън. Слабо е израстващето растение, но то е в състояние да разцепи коренит. И човешкият ум е в сила да премахне противоречията в пътя си. Има един свещен път, в който съзнанието на всбки човек ще се пробуди.

303

„По-горни от тях". По-горен човек е онзи, който проявява доброто, който вижда доброто у вас. Който вижда злото, не е по-горен. Докато виждам, че от ближния ми може да излъзе велик човек, по-горен съм. Щом не виждам това, не съм по-горен. Намирайте в хората всички възможности за повдигането им, защото в повдигането на единия се крие повдигането на всички; и в повдигането на всички се крие повдигането на единия. Видите ли, че някой пада, не го съдете; той е в затвор. Щом пада, с него заедно падат всички хора. Щом излъзе от затвора и се повдигне, с него заедно се повди-гат и окръжаващит. Повдигането на човечеството ще стане, когато дойдат истинските философи, поети, учени и религиозни, които ще обединят хората по дух, а не по форма. Днес религиозните хора, свеще-ниците, носят повече черни дрехи, но в бъдеще трябва да се обличат в бъли или червени дрехи. Ще кажете, че червеният цвът е на крайните течения, на комунистит. Когато войниците отиват на бойното поле и вдигат червени знамена, комунисти ли са? -Червеният цвът показва, че хората искат жи-вот и свобода.уБълият цвът пък е на мира и на разумността. Когато развъват бъло знаме, или когато се обличат с бъли дрехи, хората искат да кажат, че могат, да разрешат противоречията помежду си по-мирен начин. Да съдействуваш на човека в добро, да му слугуваш, да го повдигаш, в това се изразява благородството. Това е проповъдвал Христос. Той казва: „Син Человъчески не дойде да му слугуват, но да послужи." Който мисли, че е гениален, трябва да служи на човечеството. Ние сме вече пред вратата на новата епоха, когато всички хора – мъже и жени, трябва да се заемат да слугуват, а не да питат, къде е Господ. Господ е навсъкъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвъсть-та, чрез болести и страдания. Той казва: „Не правете зло, защото в злото се крие вашето нещастие. Правете добро, бъдете мъдри. Живъйте в доброто, в истината и в справедливостта". От хиляди години на-сам, все това говори Бог. Това е Божественият език. Тъй щото, когато някой ви каже, че трябва да обичате истината, той ви говори на Божествен език. Ако оби-

304

чате истината, пред вас ще се отвори прозорец, през който ще видите красотата на този свет. Там живтоят същества на мъдросгьта и на любовта, които са по-велики и по-мъдри от нашите учени, от на-шите учители, от нашите светии. Когато ви срещне н-Ькое същество на истината, ще ви каже: Обичайте брата си! – и ще си замине.

„По-горни от тях". ВсЬки човек, който прилага ума, сърцето и волята си за разпространяване на великите Божии мисли и чувства, стои по-високо от всички велики хора на земята. Всеки може да бж-де носител ьа великите идеи, които имат за цел повдигането на цялото човечество.

„По-горни от тях".

39. Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1930 г. София. – ИзгрЪв.