Да се възвеселим

Да се възвеселим

„Не требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртав б% и ожив; загинал" б, и намери се". *)

„Да се възвеселим и да се възрадваме".

Като изучавате човешкия живот, виждате, че между органите на тялото му, между по-важнитв мисли и чувства съществува вътрешна връзка. За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живЪе само в противоречия, в мъч-нотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всбки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Ядама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия.;» При все това, човек все още в-врва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нЬщо велико.^В това отношение той прилича на мравката, която попада в пътъчната хуния на мравкояда и се надава, че може да излезе навън. Пъхъкът на хунията е толкова подвижен, че, каквито усилия да прави мравката да излезе от хунията, те остават безрезултатни. Мравката се хлъзга по стените на хунията, пада на дъното, дето мравкоядът чака да я изяде. Попадне ли веднъж в хунията на мравкояда, никакво излизане не е възможно.

'• Съвременните хора са попаднали в една хуния, подобна на тази, която мравкоядът прави, и не мо-гат да излЪзат вън от нея. те правят усилия да

Лука 15:32.

276

станат, да излЪзат на свобода, но усилията им остават напраздно. След големи борби и мъчнотии гб излизат от тази хуния, но без душата си. Т-блото им остава на една страна, душата – на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, п"бят надгробни пътни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за гбхните подвизи и д1зла, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, гб нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато остан-ките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умр-влите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живитб. Колкото надгробните речи могат да възкре-сят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хра-нят живия.

Една циганка имала едно детенце, което много обичала. Един ден детето заболЪло сериозно и, през време на боледуването си, то искало от майка си да му купи н^вщо за ядене. – Мамо, искам да ми купиш геврече.– Ще ти купя, мама, ще ти купя. – Искам малко мл-вчице. – Ще ти купя, мама. – Искам малко баница. – Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залътеала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умряло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна от всичко, което сърцето ти искаше. – Хахнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в действителност. И българите имат обичай да обещават, че ще направят това-оно-ва, но малцина изпълняват обещанията си. Докато чов^бк е жив и здрав и жив^е в лишения, обещават му, че ще го назначат на служба, ще му по-могнат да излъзе от сиромашията си. Обещават и не изпълняват обещанията си. Щом умре, тогава всички се разтичват, колят курбан, агне за него, да си хапне. В същност, тв ще си хапнат, а не умрЪлият. Ще се съберат в негово име на трапеза, да кажат за него: Бог да го прости!

277

Някои хора търсят смисъла на живота, а други не се интересуват от него и казват: Трябва да се живЪе! Верно е, че трябва да се живъе.но как? Христос дава два примера от живота за ^двамата синове, но т"Ьхният живот не разрешава въпросите. Бащата разрешава въпроса,! понеже има опитности. Той дава пример на синовете си, как трябва да се жив^е, но нито единият, нито другият го е по-следвал. Как е възможно, толкова благороден баща, да роди два сина с противоположни характери на него? Младият син казал на баща си: Татко, дай ми дъ\ла от наследството, който ми се ,1 пада, за да отида в широкия свет, да придобия знания. Желанието му не е било лошо, но той не преценявал силите си, мислъл, че може да направи много повече, отколкото възможностите му позволявали. В него имало нещо благородно и възвишено, но нямал опитности, не разбирал живота. Бащата познавал сина си, предвиждал, какво може да направи, но го оставил свободен, да придобие никаква опитност, че, като се върне при него, да не пожелае втори път да се от-дъля. Само по този начин той ще разбере, че силата на човека се крие в самия него, а не вън от него. Докато бил при баща си, той вярвал в париг, но след като ял и пил с приятели и приятелки, всичко изгубил и се нам-врил ср-вд пътя, без наука, без занаят, изоставен от всички. За да изкара хлъба си, той решил да стане свинар, но и тук се разочаро-вал. Свинет изяждали рожковите и за него нищо не оставало. Гладен, окъсан, измъчен от трудните условия на живота, той започнал да съзнава погреш-ката си и решил да я изправи, като се върне при баща си да му слугува.

Блудният син имал една добра черта, че като се намерил в положението на последен сиромах, не обвинил нито приятелите си, нито условията, но намирал вината само в себе си. Той си казал: Сгреших пред небето и пред земята, пред Бога и пред баща си. Ще се верна у дома си, ще помоля баща си да ме приеме да му слугувам. Каквото мислъх, нищо не направих. Париттз си изгубих, свине пасох и нищо не постигнах. Научих само едно нещо, че със свинарство не можеш да из-

278

правиш живота си. СвинегБ символизират низшето човешко естество. Следователно, който мисли, че с низшите си чувства може да постигне нещо, той е на крив път. След дълги разсъждения блудният син решил да се върне при баща си и да се изповяда пред него. за направената погръчлка. След това пък виждаме благородството и великодушието на бащата, който не се гнЪви на сина си, нито го пжди, но го при-гръща, цъ\лува и заповядва да го облтзкат с нови дрехи, да турят пръстен на ръката му, да заколят в негова чест най-угоеното теле и да извикат музиканти да свирят и да се веселят, че загубеният му син се вернал.

„А по-старият син бЪше на нивата: и като ид-вше, та наближи къщата, чу пЪние и ликуване. И повика едного от слугитъ' и питаше, що е това. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле, защото го прие здрав". И разгневи се и не рачеше да влъзе. И тъй, баща му изл4зе и молеше му се. А той отговори и рече на баща си: „Ето, толкова години ти работя, и никога твоята заповтзд не съм престъпил; и на мене нито яре си ми дал никога да се повеселя и аз с приятелите си; а едва що си дойде този твой син, който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле". А той му рече: „Синко, ти си винаги с мене, и всичкото мое твое е. Тр-вбваше да се възвеселим и възрадваме, защото този твой брат мъртав б и ожив, и загинал бе и намери се".

Кога тр-вбва да се весели човек? – Когато в него възкръсне една добродетел, която е била мъртва; когато открие в себе си една способност, която е била загубена; когато нам-ври изгубеното си здраве; когато отново придобие разпиляното си богатство; когато разрови доброто в себе си, което някога е дълбоко заровил. Това веселие е на мъттото си. Не може човек да не се радва и весели, когато намери това, което търси. Днес всбки човтзк търси изгубения рай. – Какво нещо е изгубеният рай? – Щастието. Наистина, всЬки човек иска да бъде щастлив, да се повдигне в обществото, да стане учен, гениален чо-вЪк, светия. Той не подозира, че това, към което се стреми, е в самия него. Достатъчно е да разбира

279

законите на живота и на природата, за да придобие всичко, към което се стреми. Не е достатъчно човек само да се стреми към постигане на гениалност и светийство. Той трябва да разбира техния живот, тях-ните мисли и чувства, да верви постепенно по стъпа-лата на живота. Следователно, за да разберете талантливия, вие трябва да познавате живота на обикновения човек; за да разберете гения, трябва да сте минал по пътя на талантливия; за да разберете светията, трябва да сте минали по пътя на гения. И най-после, за да разберете Учителя, трябва да сте минали по пътя на светията. Не може да възлъзе човек нагоре, ако не е вервъл постепенно по стъпалата на човешката стълба. Всеки живот крие в себе си нещо велико и красиво. Лесно се говори за светийство, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на светия, това значи, да се качиш на един от високите верхове в живота и оттам да гледаш цълия свет, прострян пред тебе като на длан. Обаче, дой-дем ли до Учителя, за него не може да се говори. Той е особен свет. особена система, особен живот. Той включва в себе си всички възможности.

Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да систематизира всички факти и явления. те се нуждаят от абсолютна вяра, която се основава на това, което съществува и което може да бъде. Като вярва в това, което днес може да направи и което в бъдеще може да постигне, човек дохожда до естествено развитие. Каквито заложби има в себе си, човек трябва да работи върху гбх, да ги развива. Днес ще се ползува от ония дарби, които в миналото е развил, а в бъдеще – от ония, които в настоящия момент развива. Всъка дарба е семенце, вложено в човешката душа, дето очаква идването на пролътта, която носи условия за неговото развитие. За сегашните хора понятието „душа" е неопредълено. Говорите ли за мозъка, гб го разбират. те гледат на него като на градина, в която растат красиви цвътя и плодни дървета. Сърцето пък представя раз-садник, от който се взимат красиви цвътя и плодни дървета за посаждане в мозъка. Сърцето представя още автономно учреждение, със самостоятелно управление, което няма нищо общо с външния обек-

280

тивен свет. Обаче, то е свързано с козмоса, отдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърд-цето се проявяват правилно, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и козмичните енергии се прекрати, живо-тът на човека се прекъсва.

И тъй, докато е свързан с козмическите, Божествени енергии, човек може да се радва на живота си. Излъзе ли вън от тия енергии, той загубва живота си. Затова, именно, казваме, че роденият от Бога не греши, т. е. не къса връзката си с Божественото Начало, от което идат енергиите на живота. Само роденият от Бога може да бъде силен и велик човек.

В какво се крие величието на човека? – В до-бродетелите, които той е развил. Не е велик и силен онзи, който придобива една добродетел и след време я изгубва. Всъка мисъл, всАко чувство и всъка добродетел, които човек може да придобие и след известно време да ги изгуби, не са истински. Реални неща са ония, които човек може да носи със себе си навсъкъде–и в този, и в онзи свет. Никоя сила не е в състояние да отнеме реалните придобивки на човека. Дойдете ли до нереалните н1зща, там всъка сила може да ги отнеме. Запример, ако някой тежи 100–120 кгр., това е излишен материал, от "който трябва да се освободи. Дойде ли нъкаква болест, човек може да изгуби няколко килограма и да се чувствува по-добре, по-силен и енергичен. Изобщо, всеки човек има едно опредълено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго опредълено.

-■ Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. те решили да на-правят свадбената си разходка в Ню-Иорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Иорк. В пътуването им станало катастрофа с тяхния трен; от сътресението на трена младоженикът бил отхверлен на-вън, дето получил силен удар в главата. От голямото сътресение на мозъка той полудъл, поради което веднага го занесли в болница на лъкуване. Цъли 16 години прекарал в болницата, а жена му все го

281

очаквала, да се върне здрав и жив. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженикът изкочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но, докато го хванат, той усп"вл да влЪзе в един от вагоните на трена, който след н-бколко минути заминал. Слугите се вернали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по н-вкакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата. Той получил удар в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система. Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствувал напълно нормален, той се вернал при жена си, с която заживели добре и разумно.

Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеж-дат различни резултати. Всвки човек има такава опит-ност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен резултат на първия. В притчата за блудния син виждаме нещо подобно. Блудният син пожелал да напусне бащиния си дом, за да бъде свободен, да придобие повече знания. Той взел дела си от богатството, което му се падало, и отишъл в странство. След като изпил и изял всичко, каквото имал, той почувствувал ограниченията на света, заро-бил се и станал свинар. Същото желание и същият стремеж в него за свобода, както в първия случай, го заставил да се върне при баща си, разкаян и сми-рен, да поиска извинение и да заеме положението на бащините си слуги. Той разбрал, че като слуга при баща си ще бъде по-свободен, отколкото да бъде господар на себе си, за което не бил още готов,

282

И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свет. Ако не направи тази връзка, той е на отчаяние, осж-ден на пълно обезсмисляне на живота. Отчаянието води човека към безизходно положение, към смърт. Отчаянието не е нищо друго, освен хунията на мраво-ядеца, дето човтзк може да попадне. Попадне ли веднъж в тази хуния, мъчно може да излезе на-вън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на поверхността на земята . Запри м%р, пиянството е падане на човека в хунията на мравоядеца; клеп-томанията – също. Много хора страдат от клепто-мания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клепто-ман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиро-мах, не е виждал такива нъчца и ги пожелава. Клеп-томанията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени в 1всЪко отношение. В лицето на Плюшкина, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети – петала, теоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди нтзща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. Защо му са тия стари, изпочупени и скъсани вещи? Той ги прибирал и си казвал: Все ще ми потр-вбват за нещо. Защо човек събира стари и чужди неща в дома си, и той не знае – никакво криво желание го заставя да прави това. Туй желание се дължи на известен недъг в човека.– Кой може да помргне на човека, да го освободи от тези неджзи? – Природата. Само тя е в състояние да преработи всичко старо, всичко криво и изопачено в човека, да го прекара през огън и да го обнови.

Като знаете методите, с които природата си служи, прилагайте и вие същигк Запример, ако нъжой е боле-дувал от тежка заразителна болест и оздрав-ве, трябва да изгори всичко, с което си е служил: дрехи, книги, еждове. Всичко нечисто и заразено тр-вбва да мине през огън, да се обнови. Болница, която е служила 30 години, тр+ьбва да се подложи на огън, да изгори. Дрехите, еждовет,– също, но и самото здание трябва да изгори и отново да се построи. Здрав човтзк да

283

влъзе в тази болница, и той ще се разболъе. Стените, таванът, подът са пропити от физическа и психическа зараза. Дезинфекционните средства, които се при-лагат, не са в състояние да изгорят и обезвредят околнитб предмети.

Следователно, пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на ло шите мисли и чувства се обяснява смъната на настрое нията от добри в лоши и обратно. Случва се някой път, човек излиза с добро настроение отъ дома си, а се връща с лошо. – Коя е причината за тази смъна? – Той е попаднал в стъпките на човекъ с лоши мисли и ги възприел. Ако бъше попадналъ в стъпките на добър човек, и лошо настроение да имаше, щъше да се превърне в добро. Като знаете силата на добрит-в мисли и чувства, стремете се да бъдете извори, от които да изтича доброто, да се раз нася по цълия свет, да весели всички живи същества и да им дава сила и мощ да работят за общото повдигане на човечеството.

Съвременният свет се нуждае от добри хора, като бащата на блудния и на добрия син, който позна-вал сърцата и на двамата си синове и отдал на всбки от тях заслуженото. Като видъл, че голями-ят му син се сърди, задето дал угощение на по-малкия си син, той казал: Синко, не се сърди. г\з оценява м твоя труд и оставам всичкото си богатство на тебе. Брат ти не се нуждае от такова богатство. Това, което е изработил и придобил в странствуването си по света, струва повече от богатството, което бих му дал. Той няма вече желание да става богат; вернал се е в бащиния си дом да слугува. Следователно, всбки, който е готов да слугува на баща си, готов е да служи и на човечеството. В него е стана л преврат, вътрешно преобразование. Който се е осво-бодил от някакъв недостатък, от никаква слабост, той се прониква от желанието да работи за ближни-тб си, както и за цълото човечество.

Съвременните светски и религиозни хора възпи- тават младото поколъние с заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните с заплашването. Първите наказватъ младитв, а вторите ги заплашват, като им казват,

284

че, ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т. е. мъчение и въчен огън. Така не се проповъдва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява зако-нит-в на своя Баща. – Как ще изпълнява тези|'закони? – Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. Следователно, като пишете писмо, напишете го чисто и разбрано. Ако го зацапате така, че сам не можете да го разберете, вие губите доверието на разумния свет. Графолозите обръщат голямо внимание на начина, по който се пи-шат буквит. те казват, че човек, който пише чисто, правилно, красиво, се отличава с добре развити и проявени мисли и чувства. Той има нещо завършено в характера си. В мислигб, чувствата и постъпкитв на този човек има известна хармония Видите ли, че нъ-кой пише нечисто, неправилно, изяжда букви, не очаквайте много нещо от него. Той не е лош човек, но Яе обръща внимание на външността на нищата. Някои хора обръщат по-голямо внимание на външния жи-вот, а други – на вътрешния. Великите и гениални хора пишат чисто, красиво, правилно.? Гениалният не обича да преписва произведенията си? а талантливият преписва своите съчинения. Той е готов да ги препише по няколко пъти, за да бъдат чисти, да бъдат правилно и красиво написани.

Да се върнем пак към притчата за блудния син. Като четем тази притча, ние трябва да се па-зим от погрешката на добрия син, който завидъл на по-малкия си брат, че баща му го посрещнал с радост и дал в негова чест голямо угощение. Човек тр-вбва да се научи да се радва на всичко. Тр-вбва да се радва на доброто на своите ближни. Ако не може да им сърадва, той не е истински човек. Ученикът тр-вбва да се радва на успъха на своите ближни, даже и когато той е пропаднал на изпитите си. Който може да се радва на успъха на своите другари, той е благороден човек. Да се радваш, когато си пръв между другарите си, това всбки може да направи; да се радваш, когато си последен, това е достояние само на благородното и възвишено сърце. Сиромахът да се радва на богатия, за това се иска сила и благородство.

285

Мнозина минават за благородни, само когато са задоволени. Докато бащата дава на децата си, те са доволни от него. Те казват, че баща им е добър, умен, щедър. Щом не може"повече да дава, те намират, че не е добър, че е остаръ\п вече и казват: Старият не го бива вече за нищо. Син, който мисли зле за майка си и за баща си и не ги почита и уважава, не е на местото си. Ще дойде ден, когато и той ще опита същото от своите деца. Затова е казано: „Каквото посЬеш, това ще пожънеш".

Като изучават разумната природа, нейните закони и методите, с които тя си служи, хората трябва да ги прилагат при възпитанието на младото поколение, както и при самовъзпитанието. Не спазват ли законите на природата, те сами се изопачават и, вместо добри резултати, получават лоши.;-Чувате някой религиозен да казва, че човек не трябва да се грижи за гкпото си. Колкото е по-слабо гЬлото му, толкова по-духовен е той. Това е криво разбиране на нтзщата. ГрЪхът не е в гблото на човека, но в неговите низши желания. ГрЪхът не се заключава в яденето, но в чрезмерното ядене. Когато чов^к претоварва стомаха си повече, отколкото трябва, в стомаха и в червата остава необработена част от храната, която започва да се разлага и образува отровни газове. Храносмилателната система трябва да се държи в изправност. Ако човек постоянно се безпокои и мисли, че целият свет и целата природа са против него, в скоро време той може да разстрои храносмилателната си система. Щом разстрои стомаха си, той нарушава правилния ход на мислите и на чувствата си и започва да страда. Ето защо, като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после – в дихателната и най-пос-ле – в мозъчната. Мозъкът не може да функционира правилно, ако стомашната и дихателна система не са в изправност. Не може да очаквате добро жито и добри плодове, ако почвата не е добре разорана и наторена. Не можеш да очакваш добри отношения от хората, ако ти немаш добри отношения към тях. Защо големият брат не отвори сърцето си за по-малкия и не се зарадва, че се е вернал в бащиния си дом?

Сегашните хора се намират пред една мъчна

286

задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вервят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания. Трябва ли втф-ващият да се обезвери, че единствената му дъщеря е загинала с някой параход или умряла от нъкаква болест? Трябва ли вярващият да изгуби вярата и смисъла в живота си от това, че изгубил богатството си? Тъй щото, не е достатъчно да вярваш в Бога или в Неговата Любов, но да изпълняваш волята Му. Да вярваш в любовта, в мъдростта и в истината е едно нещо, а да изпълняваш законите им е съвсем друго.

Следователно, нито само вярата спасява, нито знанието. Не е достатъчно човек само да вярва, но той трябва да изправи отношенията си към разумната природа, като към своя майка, и към Бога, като към свой Баща, и да каже: Татко, прости ме, сгреших. Готов съм да Ти служа като последен слуга. Не е разрешение на въпроса, да очаква човек да умре. Смъртта не разрешава въпроситв, нито неразбраните страдания раждат нещо велико.ч Страданията имат смисъл, ако от тях се роди нещо велико. Ако майката страда и роди дете, страданията й се осмислят. Ако нивата роди изобилно жито, страданията на земеделеца се оправдават. Заслужава си да копае, да оре и да жъне, за да придобие изобилно плод.гАко страданията на човека не дават плодове, те сж безсмислени. Пазете се от такива страдания. Натъквате ли се на ненежни страдания, вие ще се намерите в положението на онзи американец, който'опитал силата на Ниагарския водопад, като минал по него с бъчва. Той влъзъл в добре осмолена бъчва и се спуснал с нея от височината на водопада, но след половин час търкаляне по буйните води на водопада, бъчвата излазла на бръта. Като го извадили от бъчвата, той бил в пълно безсъзнание; щом се свестил, казал: Ц-блия свет да ми дават, втори пътв не искам да правя този опит. За нищо в света не бих се опитал да се състезавам с водите на водопада. Не трябва да се опитват горчевините на един неразумен, без-смислен живот. Като живъе, човек тр-вбва да води

287

разумен, плодоносен живот, както за себе си, така и за окръжаващитв.

Един вярващ запитал проповедника: Как ми-слиш, ще се спася ли? – Ще се спасиш. – Кога и как ще позная? – Като отидеш на онзи св-вт. – Ако отида и ме вернат обратно на земята? – Нищо, ще знаеш поне истината. – Искам положително да зная, без да правя опити. – Прав е този чов-бк. Ако рече да прави опити, той ще изпадне в положението на блудния син, който напуснал бащиния си дом и тръг-нал по света да странствува. Обаче, и при това положение има изход. Щом се натъкне на мъчнотии и стане свинар, не трябва да седи много при свинете, но да вземе торбата си и да тръгне за отечеството си. Какво ще кажат свинете, какво ще каже господарьт му или обществото, това не трябва да го интересува. Това значи вярващ чов-бк. По-добре е човек да се върне при баща си, отколкото да напусне бащиния си дом; по-добре е да спечели богатството си, отколкото да го изгуби; по-добре е да придобива знание, отколкото да изгуби знанието си; по-добре е да придобива добродетели, да придобива здраве, сила, отколкото да губи. Положителното е за предпочитане пред отрицателното. . В заключение, съветвам ви да избътвате слабостите на малкия и на големия син, но да се стремите към благородното в характера на бащата. Той дава пример, как тр-вбва да живЕят хората помежду си; той показва, какви трябва да бъдат братските отношения.

Сега и на вас желая да живеете като вашия Небесен Баща, Който е създал живота и учи хората, как да прилагат Неговата Любов. Христос казва: „Така да просветнат дълата ви, че всички да познаят вашия Отец". Радвайте се и вие заедно с баща си, когато малкият ви брат се връща от чужбина. Вземете участие в угощението, което баща ви устройва за всички свои загубени синове, които отново се връ-щат в отечеството си.

„Мъртав б-Б, и оживе; изгубен бе, и намери се. Да се възрадваме и да се възвеселим"!

38. Беседа от Учителя, държана на 18. май, 1930 г. София. – ИзгрЪв.

л