ВЛИЯНИЕ НА ЦВЕТОВЕТЕ
[Лекцията е препечатана от Жива реч, лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, година V (1925 – 1926), т. III, стр. 75, София, 1937 г. – бел. изд.]
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Чете се темата „Защо насекомите имат много очи?" Чете се резюме на темите „Произход на синия цвят на окото" и „Качества на идеалния човек".
Какво е имала предвид природата, когато е създавала очите? Къде се получава образът на предметите в окото? В жълтото петно на ретината. Изучавайте влиянието на цветовете върху очите. Правете опити с различни цветове, да видите какво е влиянието на всеки цвят поотделно. Запример първия ден наблюдавайте влиянието на червения цвят, втория ден – на портокаловия цвят и т.н. Същевременно добре е да проследите влиянието на различните цветове през различните часове на деня. Сутрин – от четири-пет часа около изгрев слънце; от седем-осем след изгрев слънце; около обяд – от единайсет-дванайсет, и след обяд от четири-пет часа. Добре е за тази цел да си служите със стъклена призма. Такава призма, която разлага слънчевите лъчи, съществува и в човешкия мозък. Който е развил в себе си тази призма, той може да се лекува с нея. Ако гърлото ви боли, вие можете да отправите към него портокаловия цвят. След известно време вие ще почувствате поне малко подобряване. Човек може да се ползва не само от цветовете на спектъра, но и от неговите светлинни лъчи. Ако мозъчната призма на някой човек не е развита, той може да се лекува със стъклена. Пък и да е развита донякъде, за предпочитане е да се ползва от стъклената призма, защото мозъчната изисква по-голямо напрежение на мозъка, по-голямо концентриране на мисълта.
Който не разбира законите, при които може да си служи с тази призма, той ще се почувства зле. Защо? Защото само в някои мозъчни центрове нахлува повече кръв, а в други не става никаква промяна. Това нееднакво разпределяне на кръв в мозъчните центрове се отразява болезнено върху целия организъм. Забелязано е, че при лекуване на мозъка, вместо да се подобряват, мнозина заболяват повече, вследствие прииждане на кръв само в някои центрове за сметка на други, в които не приижда никак кръв. Когато мисли, човек никога не трябва да се безпокои. Всяка мисъл, която безпокои човека, ограничава чувствата му и пречи на неговото кръвообращение. Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира. Когато изгуби богатството си, човек лесно се парализира. И свещеници, и учени, и лекари се парализират все по причина на ограничаване на чувствата.
И тъй, преди да е заболял още, човек може да се лекува с цветните лъчи. Седемте цвята представят седем разумни свята, които изпращат на земята по един цветен лъч. Седемте цвята пък представляват слънчевия спектър. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят. От цветовете на дъгата можем да познаем към коя област се движим. Колкото повече се отдалечаваме от един свят, толкова повече и цветът на този свят отслабва. Колкото повече се приближаваме към даден свят, толкова и неговият цвят става по-силен. Кой цвят преобладава на земята? Зеленият цвят. Всички същества на земята са потопени в зеления цвят. Същевременно ние сме свързани с всички планети и слънца, които са и съществата, които ги населяват. Светещата раса обаче представя същества, които са творчески. Те творят, съграждат вселената. За нашето зрение те са невидими. В бъдеще, когато зрението на хората се развие, те ще виждат светлината, която светещата раса носи със себе си. Те ще виждат светлината и на онези звезди, които днес не виждат. Животните запример не виждат звездите. Те даже не повдигат главите си да погледнат нагоре. Понякога кучето лае на луната. Защо? Защото вижда нещо. Забелязано е, че кучето никога не лае на неодушевени предмети. Щом лае на луната, това показва, че за него тя е одушевен предмет. В това отношение кучето се проявява като ясновидец. То вижда нещо, което човек не вижда.
И тъй, започнете ли да изучавате цветовете, запример червения цвят, изучавайте го не само като впечатление, но като символ, който ви се изпраща от един разумен свят, да го разгадаете. Съществата, които изпращат живот на земята, изпращат червения цвят именно като символ на живот. И червеният цвят, от своя страна, е съставен от седем цвята с различна интензивност на вибриране и с различен брой вибрации. Човек с добре развито око може да различава седем краски на червения цвят и разумно да се ползва от тях. Тези краски са негативни и трябва да се превърнат в положителни. Те представят написана книга, която трябва да се разгадае. Не се ли разгадае, тя остава като старина, от която малцина могат да се ползват. Който може да раздели седемте краски на червения цвят една от друга и да използва всяка от тях според нейните качества, той ще се почувства напълно ободрен. Червената светлина се препоръчва за малокръвни. Ако могат правилно да възприемат праната на червения цвят, те ще я препратят към клетките на своя организъм и ще се обновят.
Хората могат да се ползват от цветните лъчи за лекуване. За да дойде до известни резултати, човек трябва да прави много опити. Направи ли само един опит, той лесно може да изпадне в съмнение. Когато се лекува, човек трябва да е уверен в метода, който прилага. Само по този начин той може да очаква положителни резултати. Несполучливите опити представят спирачки в живота на човека. Те внасят в него съмнение, което не допринася. Когато страдате от главоболие, очеболие, ревматизъм или друга някаква болест, правете опити с цветните лъчи, да видите как ще се отразят върху организма ви. Всеки сам трябва да дойде до положителни резултати, да види какво действие ще му окажат. Много начини има, по които човек може да се лекува, но лекуването с цветни лъчи е един от най-евтините. Колкото и да е евтин този начин, човек все трябва да плати нещо. Ако доброволно не иска да плаща, природата насила ще го застави да плати. Природата иска да научи човека да се жертва. Тя иска да научи човека на щедрост. Ако той не иска доброволно да упражнява щедростта, природата ще го застави насила да бъде щедър. Как? Чрез болести.
Срещате един горд, надменен човек, който се крие от хората, защото счита, че не е като тях. Той се мисли за нещо особено. Природата не търпи такива прояви. За нея всички хора представят един общ организъм. Тя ще застави този човек да признае всички хора около себе си и да им благодари за всичко, в което те могат да му услужат. Природата ще му изпрати някаква болест и ще го тури на легло. Като дойде лекар да го лекува, на първо място ще му препоръча мляко от здрава крава. Какво ще прави този човек? Ще прати слугите си да търсят млекар или овчар, който има здрави, доброкачествени крави. Като намерят такъв човек, ще му платят скъпо само за да се ползват от млякото на неговите крави. Щом оздравее, гордият ще потърси овчаря и ще му благодари. Така само той ще разбере, че не може да се изолира от хората.
Всеки човек е на мястото си и може да ви бъде полезен тогава, когато най-малко се надявате. Няма нещо отрицателно в човека, за което природата да не го е наказала. И за най-малката лъжа природата наказва. Някой обича да полъгва, но иска да се изправи, да се освободи от този недъг. Какво прави природата тогава? Щом този човек си позволи да излъже, веднага езикът му се изприщва. Щом престане да лъже, пришките изчезват. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата. Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканта на организма. Как се обяснява тази промяна в организма? Със страха. Като излъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. Страхливият започва да става подозрителен, във всичко се съмнява. Страхът влияе върху човешките мисли, чувства и действия. Подозрителният не вижда нещата, както трябва, вследствие на което изважда криви заключения за тях.
Изобщо природата обича естествените неща, естествените мисли, чувства и действия. Тя не обича да поставяме прегради на това, което отначало е наредила. Дойдем ли до наредбите и законите на природата, ние трябва свещено да ги пазим. Никой няма право да пристъпва нейните прегради. Запример аурата на човека е естествена преграда. Щом е така, никой няма право да влиза без позволение в аурата на кого и да е. Дойде ли някой човек при вас, той трябва да седи петдесет-седемдесет сантиметра на разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията. Тази дисхармония се дължи на неправилна обмяна между енергиите на двамата. Който е чувствителен, той възприема тази неправилност в обмяната и започва да страда. Когато учителят говори на учениците си, те се натрупват около него, приближават главите си един до друг, но тук не става неправилна обмяна. Тук няма опасност от никакво стълкновение между тях. Защо? Защото мисълта на всички е съсредоточена към един общ предмет. Обаче ако двама души с две противоречиви мисли се приближават един до друг на разстояние, по-малко от петдесет сантиметра, те се стълкновяват. Аурите им се преплитат и между тях става неправилна обмяна. Щом почувстват такава дисхармония, те веднага се отдалечават.
Не престъпвайте онази свещена преграда, която природата е поставила. И тъй, който влезе в областта на разумната природа, той трябва да пристъпи към нея със свещен трепет и с благоговение. Не съм ли свободен да се движа според законите и наредбите на моя трен? Не, влезеш ли в пътищата на природата, ще спазваш нейните закони. Тя не обича да преграждате пътищата й, да поставяте нови прегради. Като не спазват законите на разумната природа, хората се стълкновяват едни с други, ожесточават се помежду си и в края на краищата казват: „Човек за човека е вълк." Каква философия има в тази мисъл? За добрия човек обаче не е така. Той не казва, че човек за човека е вълк. Напротив, той се ползва от силата на вълка. Динамичен е вълкът. Забелязано е, че в козината на вълка не се въдят никакви паразити.
И тъй учете се сами да се лекувате. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си. Изобщо добре е човек да отправя сини, жълти или портокалови лъчи към онези органи на тялото си, в които чувства излишна енергия. Понякога на някои места в организма на човека става известно подпушване, което създава анормални състояния. Той трябва да облива тялото си със сини и жълти лъчи на светлината. Човек може да приема тези лъчи от слънцето. Първоначално той ще си служи със стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си. След това нека затвори очите си, да види може ли същият цвят да се отпечата в мозъка му. Като прави тези упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или кой и да е цвят в мозъка си и да се лекува.
Когато правите тези опити, в първо време ще настане в съзнанието ви голяма тъмнина. След известно време върху мозъка ви като върху екран ще блесне малка светлинка, както се зазорява на хоризонта. Тази светлина постепенно ще се увеличава, докато се засили толкова, че може да лекува. Правете този опит по няколко пъти на ден, докато придобиете резултат. Вие можете да използвате цветните лъчи направо от слънцето, но трябва да знаете под какъв ъгъл да отправяте погледа си. Започнете ли да гледате направо в слънцето, вие ще възприемете такива лъчи, които ще ви се отразят вредно. Когато слънчевата светлина е силна, вие трябва да я приемете през клепачите си. Тогава тя става приятна и действа лековито върху човека. Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от осем-девет часа. Към обяд лъчите са много силни и не действат добре върху човешкия организъм. Ранните слънчеви лъчи действат особено добре върху анемични хора.
Днес всички хора говорят за светлината, но ако ги поставят на изпит, едва ли ще могат да докажат нейното влияние върху човека. Това е въпрос на концентриране, на наблюдение. Човек трябва да прави ред опити. Всеки ден през различни часове на деня той трябва да се излага на слънце, докато мозъкът му привикне на действието на слънчевите лъчи. Хората не познават още какво нещо е слънцето. Те познават донякъде само физическата страна на слънцето. За да не се влюбват в слънцето, Мойсей е забранявал на еврейския народ да се кланя на слънцето. Когато отношенията на хората към слънцето станат съзнателни, когато привикнат на неговите лъчи и могат разумно да ги използват, тогава слънцето ще им покаже истинската красота, която крие в себе си.
Като правите опити за изучаване влиянието на цветните лъчи върху мозъка си, стремете се направо да възприемете слънчевите лъчи. Ако опитът ви излезе сполучлив, след като сте гледали десет секунди право в слънцето, затворете очите си и вижте какво ще се яви пред вас. След известно време в хоризонта на зрението ви ще се яви малка светла точка, която представя слънцето. Тази точка започва да се движи бързо - ту слиза надолу, ту се качва нагоре, като постепенно се отдалечава и става по-светла, докато приеме човешки образ. Образът става все по-светъл, но постоянно се отдалечава и намалява пак до малка светла точка. В това време се спуща една завеса, която отделя физическия от духовния свят и пред вас настава голяма тъмнина. На другия ден ще повторите опита. Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се яви светлата точка, която ще се превърне в човешки образ, и после като светла точка отново ще се скрие. Понякога месеци наред можете да правите опита и всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и подигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под негово влияние. Той се намира в положението на Наполеон, когато виждал своята звезда. Когато виждал своята звезда, Наполеон лесно решавал задачите си. Щом изгубвал звездата си, той изпадал в мрак и съмнение.
И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек заболява вече. Черните точки се виждат и с отворени очи, а светлите – само при затворени очи. Светлите точки не са нищо друго освен електрически светлинки, малки резервоари на енергия. Цялото пространство е пълно с електричество. Светлите точки, които виждаме в пространството, са резултат на обмяната, която става между материята и електрическата енергия. Светлите точици, които са много ярки, имат материален или полуматериален характер, когато цветните се отнасят към област, вън от материалния свят. Те не съществуват в пространството, нито могат да се видят с просто око или с микроскоп. Обаче те съществуват в субективното схващане на човека.
Следователно, за да се домогне до тия знания, човек трябва да работи върху себе си, да се подигне. В пътя на своето повдигане, в пътя на придобиване на положителни знания човек се натъква на ред препятствия. Природата е турила на пътя на човека много прегради – големи и малки, с които той сам трябва да се справя. На всеки, който иска да мине през тези прегради, природата задава въпроса: „Готов ли си да минеш тези прегради?" Ако си готов, мини през тях. Ако не си готов, върни се назад. Дойдете ли до една от свещените прегради на природата, спрете се и се запитайте: „Готов ли съм да мина през тази преграда, или не?" Не е забранено да минавате през тези прегради, но първо трябва да изпитвате силите си, и после да ги минавате. Докато не познавате силите си, не правете никакви опити.
Сега направете едно просто наблюдение върху себе си само за пет минути, по три пъти на ден – сутрин, преди обяд и вечер, да видите какво влияние ще окажат върху вас всички цветни лъчи на дъгата, като започнете от червения и дойдете до виолетовия. При това следете какви цветове произвежда изговарянето на думите любов, мъдрост, истина и др. Любовта трябва да произведе червен цвят, мъдростта – жълт, истината – син. Ако при изговаряне на тия думи пред вас не изпъкнат техните цветове, това показва, че вие сте изгубили първичния език, на който тия думи са били изговаряни. Всяка дума, при изговарянето на която не се произвежда съответстващ цвят, не е естествена, не е първична дума. В нея е вложен някакъв чужд елемент, от който тя трябва да се освободи. Казват за някого, че лицето му е пожълтяло, станал е като светия, придобил е голяма мъдрост. Когато лицето или тялото на човека пожълтява, това показва, че умствената му енергия се е отбила от своя път и е слязла на физическия свят.
Следователно умът на човека трябва да зрее, да пожълтява, а не тялото му. Тялото не се нуждае от жълт цвят. Всяка дума, всеки цвят трябва да бъде на своето място. Не са ли на мястото си, те не произвеждат нужния ефект.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Двадесет и пета лекция
на Младежкия окултен клас
2 май 1926 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев