ТРИТЕ ВИДА СЪЗНАНИЯ
Посрещане на Новата 1927 година. Учителят с учениците си преди вечерята, петък, 19 ч. Молитва. Всички
прави, тихо.
Добрата молитва
91 Псалом
Молитвата на Царството
"Благословен Господ Бог наш"
Отче наш
Плодна вечеря. Варено жито и ориз.
Учителят даде с няколко ученици новата песен, мелодията-български окултен мотив (коледарска песен):
Давай, давай, всичко давай,
чисто семе,
пшеничено.
Да се сее на нивата, на нивата красивата, да се чисти през зимата.
Да се радва на живота всичко сято на полето, на полето под небето.
След това изпяхме източния окултен мотив "КиаметЗену". Тази песен "Киамет Зену" показва вътрешния живот, а другата, първата - "Давай, давай", показва външния живот. Тази е разликата между двете песни.
Има едно изречение, което казва: "Храни мома да не е в дома." Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпращат навънка. Това е един закон. Това не е изпъждане, това става постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която се изпраща, това е плодът, който слиза от дървото. Следователно има известни мисли, известни идеи в нас, които трябва да останат съществени в живота. Ако те не се посадят, дървото на нашия живот не ще има плод. Сега всеки един трябва да има
84
една основна идея, която да е израснала в него. Този момък трябва да остане вкъщи, т.е. всеки един в сегашния век трябва да има туй едно убеждение, един определен възглед не само за живота, но едно дълбоко живеене за самия принцип. Всяка идея може да бъде тъмна, когато е посята в почвата. Семето, което е в почвата, не го знаем какво е, но щом почне да расте, да се развива, да връзва плод, то се самоопределя. Христос казва: "Всяко дърво от плода се познава." Следователно нашият живот сега не може да се определи, да се познае какво може да излезе. Ние още растем. Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки натия добродетели. Следователно, докато човеке в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията за пример истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. 'Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това «са разбрали само посветените, а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян, то не е съществена мисъл за Него. Бог няма нужда от тия работи.
Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява втебе. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. А можеш да вярваш само в кого? В разумния човек може да вярваш. Следователно от наша страна се иска, ние трябва да вярваме в Бога, понеже Той е всемъдрият в света. А щом вярваме в Бога, трябва да имаме и послушание към Него. Трябва да вярваме, да слушаме и да прилагаме това, което Той изисква, то е пък да служим Нему. Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние на земята ще бъде осигурено. И ще
85
дойде време, когато вие няма да живеете в това самосъзнание, а ще се изкачите една стъпка по-горе.
Сега вие търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В нирвана се разширява човешката личност, а тук на запад мислят, че нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там человекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски за пример НоНпезз, нирвана може да се замести с думата святост. Но думата святост не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали.
Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнаниетрябвада го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот. Някой си повдигал ъгъла на устата малко нагоре, казват, той се засмял. Смехът не съществува отделно като обект. Той се смее, но това не е смехът. -"Ама той се муси." - Намусването не съществува обективно. -"Ама той ме гледа злобно." - Злобата не съществува обективно. Те са лъжливи понятия. Това са дисхармонични разположения на човешките чувства. Вземете един търговец, който е чакал за новата година да вземе голяма печалба, обаче връща се в дома си с един дефектив, с една загуба от 200 или 300 хиляди лева, всичкият имот секвестиран. Той се върне недоволен, жена му го посреща, децата. Какво има в него, какво е останало? Една идея, че той е изгубил 200 хиляди лева. Питам, изгубил ли е той парите? В Америка често студентите правят малки смешки с професорите си. Някой професор го пратят за зелен хайвер. Или по някой път си дават чекове от 50 или 200 хиляди долара, подпишат еди-коя си банка, ти не знаеш, зарадваш се и носиш чека за изплащане, а които са устроили това, се смеят. После ти ще се върнеш намусен.
86
Та казвам сега, животът на земята мяза все на такива фиктивни чекове и вие все ги носите в тази банка, но тя не ги приема, връщате се в дома си обезсърчен, казвате, не струва животът. Че за какво ти е този чек? Казано е в Писанието, животът не седи в онова, което ние отвънка влагаме, той не седи нито в нашите къщи, нито в нивите, нито в богатството, нито в знанието даже, което имате. Животът сам по себе си е обект. Богатството е само едно занимание за вашия ум и вашите чувства. Богатството при сегашните условия е само едно забавление, както куклите на детето, да не седи празно, ще му дадат една кукла или едно конче да язди, но ако туй дете ще се занимава през целия си живот с туй конче, ще бъде смешно, или ако твоята дъщеря 20 години ходи все с куклата си, води я в университета, не е ли смешно това? Или синът ви носи в университета своето малко конче? Какъв смисъл има? Синът да каже на професора: "Вижте това конче, баща ми го даде, като бяхмалък." Та сега съвременните хора, дето са свършили по няколко факултета, все показват своето конче, казват: "Аз имам едно конче", навсякъде го показват. Питам, колко струва това конче? После има и други заблуждения. Често казвате: "Вие трябва да знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме." Че де е тази благородна кръв? Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди. Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други. Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде, тъй чиста? Не, опетнена беше тя. Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува. Не казвам да се обезсърчавате. Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма чиния с жито. Всички нямат по толкова. Справедливо ли е това? Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех, да съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител? Това всеки може да го има, това са забавления, това са малките кончета. Това е именно, което нарушава Божествената Любов. Щом влезнем в Божествения Живот, щом влезнем в космическото съзнание, този ред и порядък съвършено ще се измени. Някой път бащата и майката най-първо нахранят децата си, а те са последните, които ще ядат. Те не сядат първи да се наядат. И сега, при правилния живот майката и бащата обличат най-напред децата си, а после идватте. Атези майки ибащи, които обличат първо себе си, а после децата, не се препоръчват за добри.
Та казвам: Ние вътрешно трябва да се облечем в ония красиви възгледи. Аз наричам, веруюто е една дреха. Като кажа, че човек трябва да се облече с най-красивата дреха, то е неговото вътрешно верую, което трябва да бъде изтъкано от неговите високи мисли и благородни желания. И туй верую трябва да бъде такова, че през всичките векове да се не продира и колкото времето минава, краските стават още по-хубави и красиви.
87
Сега, аз толкова време съм ви говорил за Любовта, но вие още не я разбирате. И тази любов, за която сега говорите, все съдържа един материален характер, т. е. който и да е от вас щом се постави на изпит, веднага се докача и после казва: " Тази работа е празна." В истинската Любов няма промени, тя никога не се мени. В Любовта абсолютно няма никакви промени! Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото самосъзнание, а Любовта, тя е абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със закона на Любовта, вътре той има онази радост и този вътрешен мир, че никой не може да наруши мира му.
И тъй, нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, вечното спокойствие, онази радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е мир. И онази вътрешна доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкиятум е облечен и увенчан. Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо, да имате мир в себе си и с ближните, и мир с Бога. Или най-първо да започнете мир с Бога. Оттам ще започнете, абсолютно без никакво съмнение. Каквото и да дойде в света, да кажете: "Такава е волята Божия." Изгубил си пари, кажи: "Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това." Няма да изгубите мира на духа си. Защото загубите в света и печалбите вървят паралелно. При всяка една загуба има една печалба и при всяка печалба има и една загуба. То е само едно състояние временно - трансформиране на енергиите. И хората постоянно се изпитват в живота. Тъй както сега се намирате на земята, всеки път се изпитват вътрешните ви състояния докъде сте дошли.
Та сега вие се намирате в полето на илюзиите, в най-голямата опасност. Вие не можете да мълчите, ако видите някоя погрешка у някого или някъде, вие не може да я задържите месец-два или 10 години за пример да не я кажете. Вие щом видите някаква погрешка, нещо ви чопли да го кажете. За пример някоя сестра давала банкет и прегорила яденето си, тогава между сестрите ще казвате: "Бяхме еди-къде си, но там яденето беше загорено." Или да допуснем, че били сте на гости и хазайката се спънала и паднала, че счупила чашите и чиниите със сладкото, вие това го разправяте, гдето отидете. Питам: Какво печелите от това? Нищо. После друго, аз често слушам, казват: "Аз няма да ходя вече там." Пък кога ли си била там, че ще излезеш навън? Или някой казва, че ще напусне училището. В пълната смисъл човек не може да влезне веднага в училището, че да го напусне. Не. Човек веднъж придобива знание, как ще се освободи от туй знание, я ми кажете? Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, които ви етурен. Единствената сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само мирът. Кармата, и тя си има своята слаба страна. Една каруца ще почнат да я товарят, ще я претоварят, ти ще теглиш и най-после се скъсат ремъците. И така ще се освободиш. Това са хиляди кила, 10 000 кила... Ами че един грях дава сто пъти по-голям товар, отколкото човек тежи. Колко трябва да вдигне един човек? Средно 50 кила, повече не може.
88
Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волъттърпи, докато е вп регнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече. Та по някой път относително е търпението. А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението.
За образец нетърпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. Ако някой път ви изпратят наказание, други са това, а Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато ти Му се оплакваш, Той казва: "Ще се оправи." Ама ти казваш: "Господи, много съм наскърбен, не мога да търпя." - "Ще се оправи тази работа." - "Ама изнасилиха ме, Господи." - "Ще се оправи, ще се оправи." И се оправят работите. Умре ти детето, Господ каже: "Аз ще ти дам друго, по-хубаво дете от първото." - "Ама то беше гениално." - "Ще ти дам друго, по-гениално." - "Ама то беше голям светия." Казва Господ: "Второто ще бъде два пъти по-голям светия." Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. Сега вие имате изопачени понятия за живота. За пример какво значи да бъдеш спокоен и да се занимаваш тихо? Вие туй не сте опитвали. А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам?" Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диогена, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога. Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и си казал: "Днес ще бъда спокоен. Няма да ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк, да се допита до него. Диоген като го водял, си казал: "Отде пък се намери този сега?" И се посмутил малко. Селянинът му казал: "Слушай, Диогене, ти толкова години учиш хората как да живеят, а в края на живота си искаш да се лишиш от Божията Благост! Този човек не знае, че ти днес не си разположен. Пък и ти не си дал обявление, че не си разположен и не приемаш гости. Както всякога, така и днес ти си умен, мисля, че трябваше да ме приемеш" - му казал селянинът.
Сега ние, които сме добри - вие ще кажете:" Как? Добри!", аз разбирам под думата "доброта" запознаване с Бога и че се държим за Него. Следователно Божията благодат минава през нас. Водата, която минава през чешмата, прави чешмата красива и хубава. И хората за нея казват: "Тази чешма е много добра." Всъщност водата е добра. Така и Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави добри. И туй, Божественото не Го спирайте, докато То върви, вие сте добри. А има ли тази добродетел в нас, мирът постепенно ще се вселява и тогава Божествената Мъдрост, и тя ще има място. Са ли тия добродетели във вас, вие сте
89
на път към онова състояние, което очакваме, туй, което в църквата наричат възкресение, в политическия живот наричат освобождение и т.н. Туй състояние означава "нирвана". Да се освободим, значи да бъдем в нирвана. Да възкръснеш, значи да бъдеш в нирвана, или на научен език казано, ще рече, да добиеш туй космическо съзнание, да влезнеш и да живееш във всички хора едновременно. Е, как ще разберете това, да живееш във всички хора? Аз бих ви изяснил туй по следующия начин: Представете си, че в света съществуват един милион все мраморни чешми, има една канализация и пуска се един голям извор да тече, който се проявява във всичките чешми. По какво се отличават тия чешми? Ще имали спор между всички хора кой от къде черпи вода? Или че именно тази чешма седи по-горе от другите? Обаче може канализацията на тази чешма да се развали и тогава водата ще се поквари. Възможно е. Животът, който тече в нашата душа, е излязъл от Бога. Първоначалният живот е от Бога. И ако има нещо, те. ако водата се е развалила, показва, че тази чешма е малко развалена, влезли са чужди елементи. И трябва една малка поправка на тази чешма и пак ще се възстанови Божественото в нас.
Сега през тази година ще започнете с тази песен: "Давай, давай, всичко давай". "Всичко давай"- всичко онова, което е материално. Или както е казано в песента, какво да се дава? - "Чисто семе пшеничено." Чистото семе, това е Словото в преносен смисъл. "Да се сее на нивата", това е Новото. "Да се чисти през зимата." Как да се чисти? Какво означава това? То е животът от 8000 години чрез тази мъдрост, която имаме, да се пречисти и тогава ще знаем как да го употребим. И тогава иде вторият пасаж: "Да се радва на живота." Всичко да се радва. На кой живот? На Божествения. И сега ви казвам: Започнете през следующата година да давате. Бих ви казал една глава. Има в каноническите книги една 13 глава, дето се казва: "Има една голяма опасност, когато човек много говори." Пазете се от едно: никога не говорете за неща, за които не сте сигурни дали са верни или не. Казал ви някой нещо, не ходете да го разнасяте, докато не знаете дали е така. Ако проверите, че е вярно, тогава може да го кажете, но дотогава ще прилагате търпението. Изследвайте нещата, не бързайте да ги изнасяте. После с тази, идната година да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, космическото съзнание, или ще кажа, до вратата на този вътрешен мир, до вратата на тази вътрешна доброта и до вратата на тази вътрешна мъдрост. Поне да се домогнете до тях, да могат тия зари на новото съзнание да проникнат във вас отвътре, тъй както в пропускането на първите лъчи прониква пролетта. Така да проникне във вашата душа новото съзнание, да знаете, че денят на вашето избавление настана. И Христос казва: "Като видите, че смокинята се разлисти, да знаете, че е близо денят Господен и вашето избавление." Христос разбира туй съотношение на окончание. И ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг на този Божествен ден. И сега всяка една минута е толкова важна. Във времето на Христа имаше много време,
90
днес време няма. Сега няма време вече. Много малко време остана. После друго, туй, което във времето на Христа е изисквало 100 години да се поправи, сега само 10 години взема. Съкратява се времето. И сега от 1927 година туй, което във времето на Христос изисквало 100 години, сега в една година ще се съкрати. И още повече ще се съкрати този период. Тъй щото процесът е бърз. Щом направиш една погрешка, веднага присъдата ще дойде. Карма ще се приложи. С каквато съдба мериш, ще ти се възмери и за добро, и за зло.
Сега да се не плашите. И тази 1927 година ще бъде като другите години. За добрите хора ще донесе много добрини, а за лошите хора ще донесе много злини. За бъбривците много пакости ще донесе, за мълчаливите много добрини, за трудолюбивите избавление, а за онези, които много харчат, какво ще донесе? - Сиромашия. За онези, които обичат да се учат, ще донесе светлина и знание. На онези, които обичат да се подвизават в пътя на Истината - благословение, а за онези, които са нехайни, ще донесе горчивини.
Та сега всяко посято семе вътре във вас, разумното у вас, трябва да го приложите дълбоко в сърцето си, а плода на вашия живот трябва да дадете навънка. Кой каквото има, всичко, което е излязло от дървото на живота, този плод трябва да се раздаде. Та казвам, да се въдвори между всинца ви тази идея - да давате. Аз съм говорил много пъти, не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта. Всеки трябва да има туй горещо желание да изпълни Волята Божия, да помогне на другите, не само между себе си, но да търсите онези свои братя, на които трябва да помогнете. Вие сега седите и казвате: "Господи!" или викате Всемирното Бяло Братство, мислите, че от небето ще дойдат и ще ви турнат там на длъжност. Като русите, когато освободиха България и туриха българите като чиновници. Туй е механическото освобождение. То е външно освобождение.
Та през тази година всеки един от вас има тази задача да намери най-малко 20 свои братя, които трябва да разбуди. Е, колко души ще разбудят по 10? Да кажем, 10 души като събудите по 10, ще станат 100; после 100 ще разбудят пак по 10 - 1000; и те по 10 - 10 000; и така ще се разбуди съзнанието на хората и когато всички хора се събудят, т. е. когато целият свят се събуди, тогава всички ще бъдем едно с Бога и светът ще се оправи. А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина. В светлина аз не мога да живея. Аз ще си взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина. Да внесем такава светлина, че да стане пътят недостъпен за дявола. Тъй са направили на слънцето, така са го осветили, че никоя тъмна сила не може да дойде там. Казват, че слънцето било разтопено. Никак не е разтопено. Онези същества, които живеят на слънцето, живеят на твърдо и отвънка са облечени с една черупка.
91
Сега всеки трябва да увие сърцето си и ума си в светлина. Да се молите на Господа. Вярвайте в Бога, каквито и страдания да дойдат, да кажете: "Заради Господа аз ще нося всичките страдания." Това аз наричам идеалната любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. Така са бил и всичките светии, така са издържал и праведните, така са издържали мъчениците, великите Учители, за тази Любов за Бога е издържал и Христос. Казва Той: "Заради Любовта, както Ме е Отец възлюбил, заради тази Любов Аз жертвувам всичко!" Това е великият пример! Че защо си изложи Той гърба? Казва Христос: "Заради Любовта, която Аз имам от Господа, Аз съм готов да изнеса всичко." Това е любов, да можеш да издържаш за любовта. И като Го биха, Той не чувствуваше болки и казва: "Господи, заради Тебе Аз мога да нося всичко туй." Е, питам, изгуби ли Христос от това? Не, спечели. Какво пострада всъщност? - Нищо. Той се издигна. Сега ние трябва да покажем, че сме верни. На кого? На Бога, на този, живия Господ нека покажем, че сме верни. И само по този начин можем да покажем, че сме верни на Бога. Никой друг начин няма. Може да постите, може да се изтощавате, може да се съдите, това са външни мерки. Но реша ли аз в душата си да служа на Бога, въпросът е свършен.
Та онези братя и сестри, сега, които искат, съберете се и приложете това. Аз ви казвам: От невидимия свят ви викат вече. Вие ще кажете: "Е, какво казват от невидимия свят?" Ама след като ви кажа, вие ще кажете: "Чакай да си помисля." Щом като ви кажа, за вас трябва да е свършен въпросът. Не остава време за мислене. "Ще го направя!" Ако ти си един богат човек, ще ти кажат: "Раздай имането си." И ако ти кажеш: "Ако раздам имането си, ще се спася ли?" Казвам: Остави, въпросът е свършен, не го раздавай. Въпросът на Любовта не иска мислене. Кажи и направи. Въпросът е свършен. Така е с въпроса на Любовта. То е една привилегия Господ да те постави на изпит. И Той не иска всички да постави на изпит. На някои богати не иска имането, казва: "Ти си го дръж." Тебе няма да постави на изпит. Онези хора, които трябва да пожертвуват своето имане или богатство, то трябва да е тяхно. Туй богатство трябва да е придобито с пот, да си работил заради него. Ти със свой труд едва си придобил 10 000 лева и ги туриш в банката за последните дни и Господ ти каже: "Я донеси твоята кесия и раздай тия пари." А ония, спечелените пари не с личен труд и усилия не ги иска Господ. Иначе можеше Той да каже на някой американски милиардер: "Раздай сега тия пари." Но Господ така не иска. На такива Той не казва така. Не, но ние, сиромасите хора, ние ще оправим света. Вие сте чудни сега, не разбирате. Сиромах откъм грехове. Ами че тъй, не богатите, ако аз съм богат, да кажем, и ако туй богатство стане причина да се огреша, богат ли съм? - Но ако аз съм изгубил туй богатство и съм станал чист и водя един добър живот, аз съм забогатял.
Сега на всинца ви предстои работа вътрешна. Доколкото аз съм гледал, много от тия сестри казват: "Аз съм много работила за Господа, за този, за онзи", а като се поставят на изпит, не могат да търпят. Казват: "Ти мене ме обиждаш." Хем обиждат те. Христа като Го биха римските вой-
92
ници, Той казали: "Вие Ме обиждате!" Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, да каже: "Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още." А сега казвате: "Аз ти казах много малко, още трябваше да ти кажа." Другата пък се обижда. А тя трябва да каже: "Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш." Върни се сега при Господа и кажи че "Аз ще изправя живота си." - "Ама сестрата, ти си такава-онакава..." - "Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза." Но кояотвасго казва това?Я ми кажете, колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят. Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в самосъзнанието и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга. Защото за мен и малките погрешки, туй, което вие никога не виждате, аз го виждам и то за мен произвежда много големи страдания, отколкото вашите големи грехове. Една малка погрешка е това, но същевременно тази, малката погрешка ми произвежда и тази вътрешна радост, като погледна на бъдещето. Сега вие не знаете защо идват погрешките в света. Ще ви представя следното обяснение. Днес като говорих на един ученик, му казвам тъй: Представи си една много красива мома на 17-18-19 или на 20 години, някой, който я мрази, я бутнал в един кюнец. Тя вика за помощ, не може да излезе. Минавам от там. Как да й помогна? От къде трябва да я хвана? За главата ли? Е, да кажем, за краката. Питам, престъпно ли е? За краката ще я хвана и ще я изтегля навън. Погрешката моя ли е или нейна? Да кажем, че аз имам един слуга и го накарам той да я изтегли. Какво ще спечели момата? И после аз ли, нейният Учител ли, трябва да я изтегля или слугата ми? Без разлика е. Тя трябва да излезе от кюнеца. Има положения в живота, които наричаме форс-мажор. Всичко става. Някои го тълкуват това за престъпление. Аз й казвам: Слушай, свивай се там, докато те изтегля навънка. Тя ще каже: "Много ме изтегли за краката." А туй изтегляне става ежедневно в света.
Та сега не се съблазнявайте вие от външността на нещата. Нека принципът на вашия живот, всичките ви желания, подбуждения, които имате, да бъдат чисти, искрени пред лицето на Бога. И като направите нещо, да виждате лицето на Господа пред себе си. И когато аз направя нещо, Господ седи пред мене и виждам лицето Му. Като река да кажа нещо, аз Го виждам, Той тъй като погледне, не че ме е страх от Господа, но казвам: Ако Господ към мене е бил толкова добър, Той ме е тъй търпял, аз няма да опетня Неговата Любов. Заради тази Любов аз ще бъда готов да претърпя всичко: и сиромашия, и богатство, и имот, и съм готов да се примиря с хората. Каквото и да е заради тази любов ще го направя. Такъв е животът на великите хора, на светиите, на мъчениците. И защо е трябвало Христос да слезне от небето и да се въплоти на земята, и да Го бият, и да Го разпънат, и тъй да спаси света? В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение. Примерът, който Той даде, е заразителен.Та казвам: Туй е благото, което трябва да имате - мир. Ако
93
нямате мир, вие не можете да напреднете. Сега много сестри има, които се много плашат, и то само от смъртта. Ами че все ще умрете. Смърт няма, просто Господ иска да каже: "Къщата ви е нехигиенична, понеже страдате вътре и решил съм да я поправя, затова ще я напуснете." Ще изпрати ангели и като ви извадят, ще ви освободят от едната къща и ще ви занесат в друга, много по-хубава, а вие ще кажете: "В тази къща са извършени толкова грехове, тя е вече нехигиенична." На един наш брат от Пловдив, който сега си замина, му дадох един добър съвет. Казвам му: Ти имаш една луда дъщеря, прати я в лудницата, а ти иди да работиш заради Господа. Той седи и казва: "Какво ще кажат хората? Любовта ми към дъщерята е много голяма, ще я излекувам." - Е, как щея излекуваш? Разгневява се дъщерята, ритва го в корема и той умира, а тя остава. Ще пратите дъщеря си в лудницата, тя е едно незаконородено желание. Ако не го пратите, то ще ви ритне и вие ще умрете. Е, кое беше по-хубаво? По-добре дъщерята да бъде в лудницата, а той да работеше за Господа.
Та казвам: Когато ни се каже нещо, трябва да бъдем готови да изпълним Волята Божия. Ако не я изпълним, ще дойде нещо по-лошо.
През тази година ще гледате да въдворите мира, не този мир, който имате сега. Новия мир ще въдворите, при това ще гледате да въдворите Божията Доброта, не старата добродетел на света, новата Божия Доброта, и да въдворите Мъдростта, не старата Мъдрост на земята, но Божията Мъдрост, и да работите за тях.
Сега аз ви пожелавам на всинца ви през тази година сърцата ви да се изпълнят с повече, какво да кажа, повече живот или повече Любов? Какво искате - повече Любов или повече живот? - В Любовта има едно качество, то е следующето: тя е широка. Тя не вижда погрешките на хората. Тя ги вижда, но лесно ги поправя и Любовта никога не говори за погрешки. На онзи, когото обичаш, никога не виждаш погрешките, но щом се намали вашата любов, още първата погрешка, и ще я видиш. Обичаш ли някого, казваш: "Не може да бъде това за него, той е велик, такава чиста душа!" Щом се намали вашата любов, изведнъж кажеш: "Той не бил такъв, какъвто го мислех." Е, отгде го намери сега това? Та ако дойде Божията Любов в нас, тази любов ще покрие всичките ви грехове. Любовта покрива греховете на хората. Тя носи Божествения огън и тя ще ги превърне в скъпоценни камъни. Бог чрез Своята Любов изчиства всичките грехове. Любовта ще има работа в нас. Тя носи Божествения огън, праведните възраства, а грешните изгаря. Тя ще превърне всичките ви грехове в качества. Та сега не плачете за вашите грехове, не плачете за вашите погрешки, но радвайте се. Защо? Защото ще ви се изяви Господ отвътре. И молете се да ви се изяви Господ. Кажете: "Господи, ние като глупави съгрешихме, тури ни в Твоята Мъдрост. Ние нямахме повече любов, много сме жестоки, а Ти със Своята Милост, покажи ни Своята Любов и по образеца на Твоята Любов Ти ще ни простиш." И да видите какъв мир ще имате. И тогава, каквото Господ ви каже, да го направите, и няма да разправяте никому в света. Така ни казва Господ. Който дойде до чучура на
94
вашата чешма, да каже: "Водата ви е хубава", или да каже: "Този човек се е променил." Ти казваш: "Аз съм грешен, аз съм кален." Някой човек казва, че е грешен, но хората не вярват, че е грешен. Някой казва, че е праведен, но хората не вярват, че е праведен. А друг каже: "Аз съм чист и свят." -Какво ти чист и свят? Хората не вярват, те чувствуват, че не е чист и свят. Тъй щото онова, което Бог има вума си заради нас, това сме ние. Да имаме Божието благословение, да имаме Божията Милост, да имаме Божията Любов, отправени към нас. И туй е спасителното място, към което през тази година трябва да вървите.
И трябва да се примирите с всички. Аз зная мнозина от вас сте разгневени един спрямо други. Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго, нито за Братството или за някакъв хатър; за Господа, туй има смисъл за нас. Да кажем, против някого аз имам нещо, но казвам: "За Господа аз мога да се примиря. За Господа аз ще го направя." Можеш ли да го направиш, ще имаш Божието благословение. Сега ние през тази година искаме да ви опитаме всинца. И ще видим през тази година ще можете ли да се примирите. Аз както ви виждам, не сте много свързани. Слаби са конците ви. Много са слаби конците ви. Сега, не е лошо това. Ако са слаби, ще турите още конци -1 -2-3-4-5-10-15-20..., и така ще ги направите силни. Но трябва да имате една такава опитност. Сега светът нас ни атакува, казват: "Вие не сте на правия път." И трябва сега ние да покажем, че сме на правия път. Нас ни казват, че ние не сме в църквата, ние трябва да докажем, че за нас не е църквата, за нас е Царството Божие. Дето е Господ, там сме и ние. Църквата лесно може да се създаде. Дето има птички, има и гнезда; дето няма птички, и гнезда не може да има, а много дървета са празни. А дето има птички и гнезда, ще има и полочки. Та казвам: За света трябва да бъдете много умни. Аз бихви навел много примери как трябва да постъпвате поотношение на околната среда. Имам един пример, мислех да го приведа в неделя на беседата, но и сега ще го кажа, той е следующият. Вие казвате: "Какво трябва да правим?" Аз ще ви кажа какво трябва да правите. Един жив пример е това, на мене много ми е приятно да ви разправям за туй, което сега скоро ще се случи. Един български кираджия софиянец натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят бял, но е слаб, едва ли 150-200 кг може да изкара. Като идва там на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: "Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!" Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, отгоре идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда каква стана тази работа?Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: Ето една благородна черта от тези ученици. Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: "Хайде напред." Казвам: Ето един хубав пример заради нас. И ние сега трябва да се налепим на Божествената каруца. Конят не може да тегли
95
сам, ще се налепим всички там, и братя, и сестри, от едната страна, от другата на тази каруца и ще се изкачим нагоре. Е, сега питам: Не можем ли да направим сега колкото тия ученици? Можем, примерът е много заразителен. Та казвам ви, вижте този дух у тия, младите. Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат. Значи Духът е, Който работи. Туй е сега новото в света. По този случай хората могат разумно да разискват. Някой може да каже: "Кармата на коня е такава." Пък някой ще каже на селянина: "Защо ти трябва толкова кюмюр да носиш? Не виждаш ли, конят не може да тегли?" Атия, младите, изведнъж се съберат: "Ха да помогнем на коня." Налепят се отзад, бутат каруцата и изваждат колата на равно. Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят - кис-кис-кис. Казват на коня: "Карай нагоре, сега е леко!" И тъй, аз ви поздравлявам с Новата година. Тя е влязла вече (22 ч.) два часа по-рано. Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. За Божественото съзнание Новата 1927 година е вече дошла. Тъй щото ви поздравлявам с Новата година. Ще се налепят всички на Божествената каруца, та дано този кон да изкара въглищата си нагоре!
Отче наш
Честита Новата година! Поздравления с Учителя
Срещу Новата година
31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин.
София
96