СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ
Тайна молитва Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Евангелие от Лука, 10;б
Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравляват, като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравляват. Само разумните хора могат да се поздравляват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравляват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва.
Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем!" Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други.
Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено
55
молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части.
Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?" Бог
56
й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми 'показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си.
Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само
57
разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Не^а си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс." Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални.
Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да
58
се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е м ного добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира
59
истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа.
Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заяк мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас
60
мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе.
Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променение, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропущам своето благо. Този хубав ден не можа ли да месъблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето...
Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползуват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе
61
подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух.
Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина?
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те вп регна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш
62
ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!" Като се върне, питам го: "Доволен ли си?" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично.
Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!" Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се!" - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече!" Не, тя кара5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогаз аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси.
Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината?" - За да
63
четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова.
Та сега искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а да го прилагате.
Тайна молитва
Беседа от Учителя, държана само на сестрите 18 декември 1925 г., четвъртък, 16 ч.
64