СТРАДАНИЕ, ТЪРПЕНИЕ, ОПИТНОСТ, ЗНАНИЕ
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“
Прочете се резюме от „Една свободна тема“. Чете се темата „Как да се накарат хората правилно да мислят“.
Тема за идния път. Изберете по една дума и пред нея ще турите едно число, едно число свободно, съществително или глагол, или друго по закона на интуицията, да видим какво съчетание може да излез не от всичките думи. По реда на числата ще наредим думите.
Кой е най-важният въпрос за днес? Сега кой час сме? След осем часа кой господства? (Слънцето трябва вече да започва своето влияние.)
Този ъгъл какво означава? Колко градуса? 30 градуса. Значи известно пространство е ограничено. Откъде идва проекцията на този ъгъл? Този ъгъл как се проектира? (От центъра.) Значи в тази сила, която действа, този ъгъл има самоопределение. Какво пространство трябва да заеме. Любовта като сила в своето проявление заема известно пространство. Тя е топлина [символ]. Туй означава почвата, това е семето, което е поставено в почвата, следователно това [символ] са лъчите, които слизат върху този зародиш. [символ 3] показва посоката – накъде трябва да излезне. Следователно „в“ – то е разпукване.
Тук в любовта е означен целият процес. Когато този процес стане в душата, тогава човек може да почувства силата на тази дума любов. Трябва да почувства онази светлина, която слиза отгоре, и онези благородни чувства, всички семена, заровени в душата почват да никнат, импулс имаш значи, и най-после тази почва. Тръгнал си ти значи, работата е завършена. То е човек, който мисли вече, глава има той, разсъждава разумно. Кръстът е закон на страдание, а котвата е закон на мислене, а любовта е сила, която дава подтик, тя е светлината отгоре. Любовта носи светлина в себе си, това са лъчи.
Следователно трябва да се разреши думата. Тогава, щом се проговори „любов“, ще разбирате колко неща? Светлина, растене на всичко онова благородно, дава плод, една разумна мисъл – котвата. Докато човек разбира тъй любовта, животът е правилен, никакви страдания не може да има. Щом престане тъй да мисли, щом напише само така „любов“, страданията идват вече на гърба му. Затуй, когато се изговаря, окултно да изговориш веднаж „любов“, постарай се да почувстваш какво съдържа.
Всяка една дума си има своя сила, да извадите соковете на тази дума. Ако тя е обезсоляла, турете друга дума, благост, обич. Толкова пъти ви преподавам тази наука, турете тази дума: обич, живот, знание, наредете си ред думи и вижте какво действие ще произведе всяка една дума върху вас. Или някой иска да учи музика, тури думите да видиш как ще даде подтик. Или не можеш да разрешиш някоя задача, или си при известно състояние възбудено, тури думите: търпение, разумност, мисъл, правда, труд, постоянство.
Какво има в постоянството? Човек, който постоянства, иска да пие или вода, или да яде хляб. И животните са много постоянни, изгониш го двайсет пъти от нивата, то пак си влезне вътре. Някое дете изгониш го от градината, щом замине пъдаринът – веднага. Тази чаша означава човешката уста. Това – човешкото гърло. Защото най-постоянни са устата. Каквото турите, постоянстват. Туй е гърлото [символ]. Каквото турите вътре, тук са устата, а тук е складът на туй постоянство, ключът [символ], а тук – паницата, с която той обича да яде. А тук неговата масичка, на която може да тури яденето. За всяка една дума сега вас може да ви се видят малко смешни тези заключения. Да кажем, аз кажа така [символ 6] – напиша десет точки. Ако тези точки ги съединя една до друга, ще направя една права линия. Добре. Ако аз сега взема, че направя тъй: тези хиляди линии ги туря една до друга, какво ще направя? Плоскост. Ако хиляди такива плоскости ги туря една на друга, ще направя куб. Тъй че от безсъдържателни неща – една точка, да направите линия, плоскост от тях, куб.
Всяка една дума, това е един резултат. Първоначално думите не са били тъй дълги. Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни. Най-първо човек е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор. После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега?
Запример вие постоянни ли сте? Постоянен човек е този, който деветдесет и девет пъти като го изхукаш, на стотния път пак ще дойде. Постоянен човек се казва този, който, като предприеме една работа, никога не се връща. Да постоянстваш един-два пъти, туй не е постоянство. Това е опит за постоянство. Да постоянстваш, значи да постигнеш нещо. Идеята е тази. (По какво се отличава постоянството от нахалството?) Постоянният човек е умен, а нахалният – глупав. Нахалният например ще вземе някой кол, отива да заплаши някого, излезне онзи с пушка и му тегли куршума, ще го търкули на земята. Постоянният човек, той е осмислил работата добре, той е умен човек, ще избере начин разумно. В постоянството всякога разбираме един разумен акт. В нахалството разумът не взема участие. Нахалните хора са безсъвестни. В постоянните хора има съвест. Нахалният човек иска набързо, изведнъж да свърши. На постоянния човек му взема дълго време. Ако човек развие тази дума постоянство... За това идват мъчнотиите в света. Мъчнотиите учат човека на постоянство.
Запример боли ви коремът, захванете из къщи да се разхождате, въртите се насам-нататък – постоянство. Вие още като ви хване болест, след един-два часа веднага викате вашите приятели, уплашите се. Най-първо отрицателната страна на живота, да издържате страданията. Отивате да помогнете на някой ваш приятел, лекувате го по един начин, по втори, по трети - постоянство, докато ти можеш да му помогнеш. И всеки един от вас може да помогне. Ако седнете при някого, който е заболял, и ако вие концентрирате ума си, кажете – ще оздравя, ще оздравя на себе си, след като кажете хиляда пъти, той ще стане. Деветстотин деветдесет и девет пъти като кажете: „Ще оздравя.“ Заболи те зъб, направи един опит. Как ще се уверите в силата на едно окултно знание? Ще кажете тъй: „Ще оздравя...“. Може, като кажете десет пъти, и да премине, но вие, като кажете деветдесет и девет пъти, ще се откажете. Не можете да постоянствате. Я, казва, да го наложим с квас, това са послешни работи.
Всяка болест има възпитателно значение. Болестта продължава живота. Онзи, който от детинство е боледувал, по-мъчно умира. А онзи, който не е боледувал, хване го болест и го поваля. Клетките се каляват в страданията. Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите. А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Трябва да дойдат страданията, те са едно упражнение. При това при страданията има и чисто едно обновително състояние. След всяко едно страдание прониква една нова мисъл. И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания. Работите, работите, работите, искате вече да захвърлите тази работа, мислите, че няма да свършите – изведнъж тази мисъл проблесне. Никои работи не идват наготово. Ако ви дойде някой път мъчнотия, не мислете сега – такъв е законът. Колкото повече идват тези препятствия, считайте ги, че са за ваше добро. Има някой път изключения, когато ние си създаваме сами ненужни страдания. То е друг въпрос.
Тогава изтълкувайте ми вие търпението какво означава? Как схващате,вие търпението от ваше гледище? Страданието ражда търпението. Търпението създава условия за опитността, опитността вече носи знание със себе си. Значи свързани са. Страдание, търпение, опитност, знание. Някой казва, аз много страдам. Търпението дойде ли? Няма го. Това са промеждутъчни състояния (при припадък, изгубване на съзнанието), те са чисто прекъсване на съзнанието, тогава има промеждутъчни сили, тогава се появява ненормално състояние на човека. Следователно съзнанието така върви: 
, прекъсване на съзнанието.
Най-първо човек трябва да се учи да има будно съзнание. Струва ви се някой път като че сте паднали от кошница, нещо те уплаши, като че ще изгубиш съзнание. Да се не уплашиш! Щом се уплашиш, твоят двойник излезне от тялото. В такъв случай може да се прекара ръката през гръбначния стълб, да се образува тази връзка в нервната система – три-четири пъти тези движения, духне се отпред и отзад. Когато заспива човек, пак се прекъсва съзнанието, но туй се дължи и на пирамидалните клетки в мозъка – те си имат крачка, когато мисълта е хармонична, крачката им се допират едно до друго. Щом се уморим, в мозъка почне да се образува тази млечна киселина, тези крачка почнат да се оттеглят, и ние чувстваме заспиване (сънливост), а туй е прекъсване на съзнанието. Затова човек трябва да дойде да държи под контрол тези клетки. Инак човек става мързелив, своенравен, почват те да си мислят тъй, както си искат.
Много болестни състояния у човека се дължат на независимостта на клетките. Някои клетки в стомаха имат склонност да живеят самостоятелно и почнат да градят самостоятелно някакъв тумор, почват да събират всички сокове, направят един тумор – анархисти, те са клетки, които са вземали надмощие и са тръгнали в един крив път. Съсредоточете ума си и ги убедете, като почнеш да им говориш на тези младите клетки, ще почне да спада туморът. Всеки от вас може да прави тези опити, но се изисква голямо концентриране. Тогава можете да турите ръцете си, ден, два, двайсет и един ден. Някой от вас може да го направи по-лесно, други по-трудно, но всички имат еднакво тази сила.
Аз пратих двама приятели веднъж да лекуват по този начин – на едного се схваща вратът, а на другия се схвана гърбът. Те го напускат и ми казват: „Не можем да го лекуваме.“ Аз разбрах от това, че той е по-силен. Неговата мисъл е толкова интензивна, тяхната мисъл е излязла по-слаба, той им е внушил своето болестно състояние. Понеже болестта идва горе от мозъка, единият почувства във врата, другият в гърба, и се отказват. Когато човек отива да лекува, трябва да бъде положителен. Да не се страхуваш. Уплашиш ли се от известна болест, ще дойде тя при тебе. При лекуването има друго едно положение. Ако по този начин искаш да помагаш, ще почувстваш болката на болния. Ангелът ти не трябва да бъде слаб, туй е отражение само на болката.
Някой път прекарвате мрачно състояние на духа. Минали сте някъде, попаднали сте под влияние на такъв някой болен човек, на когото мозъкът е в болезнено състояние. Веднага ще намериш тази мисъл, ще кажеш – туй състояние не е мое. Много болести в света има органически, пък много болести са натрапени на хората по закона на внушението. Ще гледате да се пазите. Законът на внушението работи много силно. Тези караници между хората, съмнението, лошите мисли, всички неразположения от съвсем друг произход са. Те идат по закона на внушението. Във всяка една школа трябва да възпитавате ума си. Като дойде една мисъл, да бъдете смели, да я проследите откъде идва.
Търпението. Значи търпението е преходна стадия за добиване на опитност. Опитността е едно състояние, за да може да дойде знанието, а знанието е необходимо за самия живот. Тъй че най-първо трябва да дойдат страданията, или противоречивите условия в живота, или според мен един неорганизиран свят.
Търпението – почнал си да правиш своята пещ, опитността, направил си пещта.
Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума? Страдание, търпение, опитност, познание. А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй.
Най-първо има едно положение нагоре – добро, по-добро, най-добро. После идва обратният закон – надолу, страданията – зло, по-зло, най-зло. Дойде ли най-зло, един промеждутък идва – добро, по-добро, най-добро. Ако си разумен, туй повторение на силите ще бъде хармонично. Тази година каквото ви се случи, след двайсет и две години ще се повтори. Ако тази година вие сте се запознали с някой приятел, когото много обичате, след двайсет и две години ще се запознаете с друг приятел, пак ще се случи същото – същите думи ще има, пак приблизително едно такова подобие. Или да кажем, сега сте наследили едно малко наследство от някого, след двайсет и две години пак ще се случи същата вариация. Ако сега ви се е случила някоя неприятност, след двайсет и две години пак ще дойде някой злина. Някой започва с добър, по-добър... Някой пък започва обратно – зло, по-зло, най-зло и после добро, по-добро, най-добро. Този период не е абсолютен. Всеки двайсет и две години преповторение става на някои от психологическите събития, има си своите вътрешни органически причини в самата природа. Това са приливи и отливи. Ще се учите да наблюдавате живота, вие сте го живяли много пъти, а сегашният живот трябва да бъде като един резултат на миналите ваши съществувания. Туй да го оформите, през свободното си време може да работите по-разумно.
Сега друга една работа. Има някои приятели в провинцията, които са станали по-меланхолични, вие младите можете ли да ги вземете да ги спомните? По едно писмо да ги спомните. Като една окултна задача – поне в седмицата да напишете по едно писмо. Туй ще бъде хубаво. Едно писмо десет, петнайсет, двайсет реда. Ще бъде една хубава идея. Хем за тях, хем за вас. Има много работи, които може да пишете. На младите, пък някой път и на старите. Хубаво е някой път да си спомните за по-бедните. Вие като си спомните за по-бедните, Господ ще си спомни за вас.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“
Шестнадесета лекция
на Младежкия окултен клас
28 февруари 1926 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев