Извор на любовта
Често хората се запитват, защо са. дош ли на земята. – Много просто – да страдат. Това не трЬбва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за някои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мъчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо място, човек е пратен иа земята да страда; на второ място – да се учи и на трето мъ-сто – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противоречия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трябва да знаете, че великит нъща мъчно се постигат. Лесно можеш да пренесеш прашецът от едно мвсто на друго, но мжлно се пренася голям товар, мъчно се пренася една планина.
Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири. Понеже последният бил поголям маистор от него, той се обезсърдчил и, като се вернал у дома си се самоубил. Той се отчаял, че никога н ма да постигне изкуството на своя колега-ци
- ) I. Послание Петрово, 4 гл.
310
гулар. Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш с страданието.
И тъй, ще знаете, че човек страда, когато е лишен от доброто, от хубавит нъща в живота. Обере те някой, страдаш; умре детето ти, страдаш; изгубиш възлю-бления си, страдаш; изгубиш службата си, страдаш. Значи, страданието се причинява от загубата на нещо, което си обичал и ценил. За да не страдаш, трябва да разпо-лагаш с много блага и ценности. Ако взе-мат жената на нъкого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмет, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада в бездънна пропаст.
Жената е най-голямата сила в света. Под „жена" разбирам живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е живо-тът. Формит на живота се разрушават, но самият живот – никога. Щом се разруши една форма, създава се втора, трета и т. н. Може ли водата в природата да се изгуби? От едно място ще се изгуби, на друго ще отиде. От едно място ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли някой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вервят по свой път, ни кой не може да ги отклони от пътя им, нито да ги открадне. Дръжте в ума си ми-
311
сьльта: има ивща, които никой не може да открадне. Има нъща, които могат да се кра-дат. Радвайте се, че са ви взели това, което меже да се отнема. Ако си болен и ти взе-мат обущата, радвай се. Вън е топло, слънцето гръе. За предпочитане е тогава да ходиш бос, да възприемаш енергията на земята, отколкото да бъдеш обут. Така ще се пзлвкуваш. Щом дойде лвтото, събуйте се боси; свалете ръкавицит от ръцет си, булата от лицата си и се изложете на слъпче-витв лъчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була от себе си, за да се ползувате от слънчевата светлина и топлина. Сега ервщате богатк, образовани хора без чорапи, с една подложка на крака и едно ремъче. Това са твхнит обувки. Тв възпри-емат енергията на земята направо чрез -кожата си и тако се лвкуват. Зимно време въпрос ьт е поставен другояче. Не можеш без обувки. Условията са сурови, следователно, човек не трябва да се излага.
Сега, да дойдем до същественото: да разллчаваме проявит на хорага и да знаем тяхнитв причини. Нвкои хора са. мрачни, песимисти. Причината на твхния песимизъм се крие в миналото, в живота на двдитв и прадъдит им. Песимистът е крайно страхлив, с слаба ввра и надежда. Някои хора са. весели, жизнерадостни. И тв са наследили тази чърта от своит д^чи и прадЬди. Вврата и надеждата в твх са силно раз-
312
вити. Заекът, макар и страхлив, има силно развита надежда. Той е весел. Това се дължи на кръглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бъга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа заднит си крака, да бъгам бързо. Нагоре заекът бъга силно, затова обича баирит. Обаче, бъга ли надолу, от време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогаво хрътката лесно може да го стигне.
Изучавайте себе си, изучавайте хората, животнит и растенията, за да дойдете до понятието „космичен човекъ". В това понятие се включва цълата вселена. Космичният човек представя Божествения организъм, на Който чие сме удове. Голям, необятен е космичният човек, поради което виждаме само отдЪлнит- му части, разхверляни из цълата вселена. Виждаш един човек, втори, трети, като отдълни единици. В същност, между всички хора, животни и растения има тъсна връзка, както между удовет на един и същ организъм!. Ще дойде ден, когато хората ще виждат тази връзка и ще се пол-зуват от нея. Това показва, че съвремен-нит хора има още много да учат, докато дойдат до истинското познаване на нтлцага.
Днес всички говорят за душата и духа, без да знаят, къде е тяхното седалище. То се намира нъкъде в мозъка, отдето т на-блюдават живота на човека и го направля-
313
пат. Къде точно е местото им, малцина знаят. Не е важно да знаете мъстото на душата и на духа; важно е да им давате въз-можност да се проявяват. Хранете душата си с люсовьта, а духа си – с мъдростта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност евтивата си. Дръжте в изправ-ност мозъка и сърцето си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората мо-гат да бъдат щастливи. Докато не напра-вят връзка с духовния свет, с всички разумни същества, т ще останат далеч от истината, от знанието и любовта.
Мнозина казват, че разбират живота, а се отнасят с пренебрежение към камънит, даже към растенията и животнит. Щом пренебретеат камънит, разбирането им за живота е ограничено. Според нъ-кои учени, камънит са спещи същества, които един ден ще се пробудят. Който гледа на тях като на живи същества, не си позволява да ги удря, чука или мъсти без нуждо. Много хора са пострадали от тЬх, когато ги удрят с чук. От камънит се отчупват малки парченца, които влизат в очит пч и ги оелвпяват. Има камъни, които по никой начин не трябва да мъ-
314
стите, нито да удряте. Който се осмели да направи това без позволение, скъпо плаща. Макар и спещи същества, камънитв оказ-ват влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камънит, колко повече хората си влияятт^ едни на други ! Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още в утробата ѝ, чрез свсит мисли, чувства и иостъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи, какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, ге-ниален или светия. От нейния сърдечен и умствен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има пред вид само сегашнит условия. Тя не мисли за бъдещего, за целокупния живот. В това отношение тя прилича на На-страдин Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината свет се свершва за мене. Когато умра аз, цълият свет се свершва". 05аче, и след смъртта на Настрадин Ходжа светът продължава дз съществува.
Човек дохожда много пъти на земята, а не само един път. – Колко пж.ти дохожда? – Колкото пж.ти иска – от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумнит сж.щества му опредълят,
ЗГ)
в кое семейство ще се роди. Той няма сво-боден избор. Ако човек идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има сво-боден избор, да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на земята. Гениалнит хора и светиит идат ръдко на земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великит Учители пък идат на земята през всеки две хиля ти години. Т внасят голямо преобра-зование в човешкия живот.
Време е вече хората да изучават светлината в качествено и количествено отношение. Така т ще разберат, че светлината се различава по качество от посоката и жгъла на падането ѝ. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или под наклон. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хлъ-ба, за ",а разберете сжлцественото в живота. За мнозина това не са интересни нъща. Т се интересуват от духовни въпроси. Изучават Библията като свещена книга, в която мислят, че ще намърят всичко, което ги интересува.
Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал. Това е Библията на Божествения свет, в която е изразен цълокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и све-
316
тии. Т правят преводи от нея и ги да-ват на хората, да се учат от тях. ВсЬка мисъл, сьалена от Божествения свет, претърпява две пречупвания: първо, минава през ангелския свет, а после, през чо-въшкия свет. Тази е причината, поради която Божественит идеи понъкога се изопа-чават. Колкото по високо е оргаиизиран чо-въшкият ум, толкова по-верно схваща идеит, които слизат от Божествения свьт. Какво, в същност, представя Божественият свет? Той е толкова красив, че с никакво перо не може да се опише. Само за мите се отваря той за обикновения човек и пак се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае?
В древността един ученик на окултна школа помолил учителя си да го заведе в Божествения свят; само да го зърне, и пак да се верне назад. Най-после учительт из-пълнил желанието му. Поставил го в маг-нетичен сън и го завел в Божествения свет. Като се намърил в този красив свет, ученикът започнал с жадност да хверля погледи навсъкъде. Учительт се въо-ржжил с търпение, да го чака. Като видъл, че той няма намърение да се връща, казал му: Хайде да слизаме.– Почакай малко, едва съм дошъл. Нищо не съм видъл още. Учительт му отговорил: Ти пожела да дой-деш само за един момент тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това?
317
– Че за красивит нъща няма време. За красивите нъща времето се съкращава, а за ло шит и грознит – се удължава.
Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законит, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моит страдания са толкова голями? Все на моята глава ли тръб-ва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живъеш себично, не се вглеждаш в живота на окржжаващит, да разбереш, че и т страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислъл, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силит му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Верви след мене. Ангелът го завел в една го-лъма стая, дето се намирали кръстовег на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видъл, настрана нъкж.де, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти бъше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излЪзъл вън.
318
Много хора мислят като този човек, Т приличат на деца, които се оплакват, че майка им не ги обича. –Защо не ги обича? – Защото им дала малка ябълка, защото тънко им намазала хлъба с масло. Ако им бъше дала голяма ябълка или дебело намазано парче хлъб с масло, ще кажат, че ги обича. Така не се разсжждава.
Всички хора – учени и прости, богати и бедни – са. поставени на изпит. На едного Провидението дава голяма ябълка, на друг – малка ябълка и наблюдава, как ще я прие-мат. На едного сипва ядене с голяма лъжица, иа друг – с малка лъжица и пак наблюдава. Ако гледате към голямата ябълка или голямата лъжица на съседа си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по голяма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане велик човек,
Ползувайте се от опитностит на миналото. Не мислете, че в миналото не са. жи-въли културни хора. В миналото са живъли по културни хора от сегашнит, но и по-некултурни е имало. Съвременнитв хора разпо-лагат с по-добри и богати условия от ми-налит-, но малцина ги използуват, както тръб-ва. Едно време хората не са разполагали с радио, с самолети, както сегашнит хора. Когато се яви идеята за самолет, хората очакваха той да им донесе щастие. Днес, обаче, самолетът носи нещастие на човеч,еството,
319
Той снася своит разрушителни яйца навсъ-къде, дето трябва и не трябва, като причинява голями пакости и злини. Тези яйца разделят хората, смразяват ги и ги отдалечават едни от други. Такива яйца срещаме и в отношенията на хората.
Двама приятели се обичат, чесго се срещат, разговарят се братски и взаимно си помагат. Един ден т срещат млада, красива мома, която поглежда към тях, усмихва им се и си отминава. Тя е хверлила вече яйцето на раздора помежду им. В първо време т само се произнасят за пея, че е красива мома. Като я срещнат втори път, момата спира вниманието си повече върху единия от тях. Този поглед е второто яйце, което ги раздъля. Т се на-стройват един против друг и се скар-ват. Коя е причината, че момата спръла погледа си повече върху единия? Ако погле-дът ѝ е Божествен лж.ч, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-сгуден. – Кой се гръе повече на слънце? – Който е по-измръзнал. Който е по-топъл, по малко се грЬе на слънцето. На какво се дължи разположението на момата към единия от приятелит? Двамата приятели са. два извора, които минават през различни земни пластове. От кой извор ще пие момата?' Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие от онзи извор, който минава през почисти земни пластове. Тя казва: Искам да
320
пия чиста вода, да бъда здрава и да не стра-дам. Ако пия от нечистата вода, ще попадна в човешкия порядък и ще страдам. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата ѝ. Ще ѝ турят малко сироп, ще се оцвъти и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусът могат да се залъжат, но стомахът – никога. Щом влъзе нечиста вода или храна в него, той започва да протестира.
Помнете: Любовта е извор. Дето мине, тя напоява, оросява, освежава. Който е нил от извора на любовта, и болен да е, оздравява; отчаян и обезсърдчен да е, насърд-чава се. Един княжески син се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаял толкова много, че решил да се самоубие. Момата го срещнала, спръла го и му казала две думи. Лицето му светнало от радост, той веднага се усмих-нал и се отказал от намърението да се самоубие. Интересно е, какви са двет думи. Това не е важно; важно е, че след гбзи думи младият княз казал: Има смисъл живо-тът. Заслужава човек да се жертвува зз любовта. Когато момъкът обича една мома, тя трябва да знае, че Бог я обича чрез него. И когато момата обича момъка, пак Бог го обича чрез нея. Радвайте се на любовта, която се проявява чрез хората. Любовта иде от Бога но чрез хората. Когато слушате музика на радиото, от него ли иде тя? Радиото
421
само предава музиката, без да я произвежда. На същото основание, бъдете и вие проводници на Божията Любов. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голямо е Божието благословение върху вас.
Съвременнит хора се нуждаят от вера и любов. Проявете вярата, за да се справите с съмнението. Приложете любовта, за да видите плодовет на живота. Ако имате едно съ-менце, не питайте, може ли да стане от него голямо дърво, но го посъйте в зечята, да се укрепи верата ви. Като го поливате и окопавате с любов, съменцето ще се преверне на голямо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правят верата и любовта. Христос казва: „Ако имаш вера като синапово зърно, и кажеш на планината да се помъсти, тя ще се помъсти". Какво подразбира думата «планина"? Може ли човек да мъсти планината? Този стих има вътрешен, скрит сми-съл. Планината подразбира скръб, бедно-тия, болести, мъчнотии и др. Който има вера, може да премвства екърбит си, да се освобождава от тях. Скръбьта може да бъде голяма като планина, но верващият лесно се справя с нея. Той казва на скръбьта: Пре-мъсти се, да дойде радостта. На бедността казва: Дай мъстото си на богатството. На не вежеството казва: Дай мЬстото си на знанието. Верващият постига всичко. – Кой вер-ващ? – Който приема нъщата по дух, а не по буква.
21
322
Радвайте се на онъзи дарб^, на онова богатство и знание, зад които стои Бог. Никоя сила в света не е в състояние да отнеме тези дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бедни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бедния. Радвайте се и на тях, за да подобрите положението им. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате в тях доброто, а не слабостит и недж.зит им. Преди години, когато пра-въх своит научни изследвания в България, навсЬкъде си пробивах път, защото тър-съх само добродетелит на хората. Казвах им, че се интересувам от добродетелит, а не от неджзит им. Т познават недж-зит си по-добре от мене, но не познават добродетелит си. За тях, именно, им гово-ръх. Като изнасях добрит чърти на хората, не срещнах никакви противоречия. Каз-Еал съм понъкога неджзит и отрицателните чърти, но само когато могат да ги из-правят. Иначе, няма смисъл да се занима-вам с отрицателнит сили в природата.
Използувайте условията в сегашния жи-вот, за да развивате дарбит и способно-стит си. Ако искаш да станеш пъвец, посещавай добри пЬвци, да те импулсират; ако искаш да проявиш доброто в себе си, дружи с добри хора – т са проводници на Божественото. Сверзвай се с разумни и
323
възвишени слщества, да възприемеш нещо от тЬх. На по-низкостоещит от тебе ти ще дадеш нещо. Това значи правилна обмена между хората. Отгоре ще приемаш, надолу ще даваш. Докато хората не отправят ума си към Божествения свет, отдето ще възприемат, т не могат да разчитат на никаква култура. Културата се предава от висшия към нисшия свет и от нрсшия към по-нисшия. Умът, сърцето и душата са. проводници на благата, дарбит и способностит, които идат от възвишения свет. Умът отдълно представя мъжа, а сърцето – жената. Умът и сърцето заедно представят цвлокупния човек, в когото влизат 60 милиарда душички: 30 милиарда мъжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души слществуват и на земята. Това тверди окултната наука. За да се развива правилно детето, трябва да мине от любовта към мъдро-стта. Детето представя истината. Христос казва: »Ако не станеш като малкитт» деца, не можеш да влъзеш в Царството Божие." С други думи казано: Ако не възприемеш любовта, мъдростта и истината, не можеш да влъзеш в Царството Божие. Ако не ми-неш през формата на жената и на мъжа, не можеш да влъзеш в Царството Божие. Какво представя мъжът? – Същество, което влиза в царството на любовта.–Какво е жената? – Същество, което влиза в царството на мъдростта. – Какво е детето?
324
– Същество, което влиза в царството на истината. Мъжът въвежда жената в царството на любовта; жената въвежда мъжа в царството на мъдростта, а детето въвежда майката и бащата в царството на истината. Тази е връзката, която съществува между бащата, майката и детето. При това положение, живот ьт се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се с почит и уважение един към друг, за да използувате разумно великите Божествени блага и да направите живота си приятен и щастлив. Много хора живтзят в голямо изобилие, но не знаят, как да го използуват Имаш четири – пет деца, но не разполагаш с средства, да им дадеш нужното образование. Две деца са нежни на човека: едно момче и едно момиче. Децата са богатство. Стремете се към това богатство, без да бъдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човек да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обременяваш с богатство, от което не можеш да се ползуваш? Много злато има заровено в земята, но то се разкрива само на онзи, който е развил обонянието си, отдалеч да го помирисва. Щом го иамЬри, той ще си вземе толкова, колкото му е потребно. Ще каже някой, че не се интересува от златото. Ще се интересуваш от златото като средство в живота ти, а не като цел. В този смисъл, ще се интересуваш от всичко, което помага за твоето
325
развитие. Така ще се интересуваш и от ижжа, и от жената, и от детето.
Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хлъба. Да се радваме, че живъем в един вък, когато можем да се опознаем помежду си; да по-знаем мъжа, жената и детето. Това е една от великит задачи, която ще решим в бъдеще.
16. Беседа от Учителя, държана на 12 сеп-темврий, 1943 г. 10 ч. с. София. – ИзгрЪв.