Номер първи
Съвременните хора изпадат в трудни положения на живота си и тогава не знаят, какво да правят. Например, като няма хлъб, гладният не знае, какво да прави. Щом на-мъри хлъб, той знае вече, какво да прави. Като е жаден, човек пак не знае, какво да прави. Щом задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човек. Каквито и да сач убежденията на хората, в затруднения тт> си приличат. И еднит, и другит го-ворят за реалността на нъщата, без да я познават. Т я изучават чрез отражение, поради което имат малко опитности за нея. Красив и велик е реалният:кивот, но мж.чно се дохожда до него.
Представете си, че ви се дава случай да искате нещо съществено от разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хлъб, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всеки се стреми към нещо, но какво, и той сам не знае. Ако си пжпка, ще желаеш да се раз-
184
пукнеш; ако си разпукана пжпка, ще жела-еш да цъвнеш ; ако си цъвнал цвът, ще желаеш да вержеш, плод да станеш; ако си плод, ще желаеш да узръеш и да те сложат на трапезата на някой виден човек, той да те приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всеки плод иска да го приемете добре. Ако го поглеждате с любов, ще го приемете с любов. По вашата обхода към него, плодът познава обичате ли го, или не. Мнозина ядат плодове, без да подозират-, че и т чувствуват любовта. Ще кажете, че това не е верно. Може да верзате, може и да не вярвате. Важно е, че всички живи съще-ства се стремят към любовта, поради което имат известно отношение към нея. Вълкът напада овцата и я изяжда. Овцата блъе жално, иска да се освободи, страда, но вълкът не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувствува болки, но познава и любовта на всички, които се приближават към нея. Вълкът мисли само за себе си, затова не влиза в положението на овцата. Той си казва: За мене е важно аз да съм дово-лен; какво е положението на другит, не се интересувам.
И хората бивзт доволни и недоволни от живтол си. Ако са доволни, т не чувствуват нужда да изкажат доволството си; ако са недоволни, търсят нъкого, да изкажат не-
185
доволството си, да се освободят от него. И да се освободиш от недоволството си, това е временно. На другия ден пак ще бъдеш недоволен от н4що. Искаш да отидеш на разходка, но времето е сблачно, студено, не ти позволява да посетиш планината. Ти се сърдиш на времето, защото не е продължило още день-два ясно, слънчево, да направиш разходката си. Защо си недоволен от облачното време, и ти не знаеш. Ако си дадешъ-отчет, ще разбереш, че причината на недоволството се крие в облацитт>. Като се на-слояват на небето, т отнемат светлината и топлината, нежни за човешкия организъм. Отсжтствието на топлината и на светлината, именно, създават голямото недоволство. Понякога човек е недоволен, че няма достатъчно храна, да задоволи глада си. Никога е недоволен, че преял. Изобщо, мъчно може да се угоди на човека, да бъде доволен. Недоволството, неразположението са. стари нъща. Ние се занимаваме с новит, въч-нит истини, които никога не губят смисъла си. Например, въчпа истина е, че една мисъл, едно чувство или една постъпка никога не се повтарят. Никога не може да се постъпи два пж.ти по едип и същ начин. Каже ли някой, че много пътги е любил, той не говори истината. Само веднъж можеш да лю-биш. Това, което наричаш любов, в същ-ност е чувствуване, разположение, настроение и т. н. Дойдеш ли до любовта, тя се
186
проявява само веднъж. При това, любовта е единна, цълостна и неделима. Великото, красивото се заключава в малкит работи. Следователно, достатъчно е да хапиеш малко хлъб, да пиеш две – три глътки вода, да ка-жеш две думи на нъкого, но всичко това да е проникнато от любов. Малки нвща са т, но любовта взима участие в тьх. Каквото направиш с любов, с години го помниш. Не сачо че го помниш, но приятно ти е да говориш за него.
Често се говори за приятни и неприятни н&ща в живота. Кое е по-приятно на чо-века: Да печели, или да губи; да се качви на планината, или да слиза? Това зависи от състоянието, в което се намира човек. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява известни мжлнотии. Така той разрешава определена задача. Обаче, ако има работа, която трябва да сверши в кратко време, за него е по-добре да слиза от планината. Той казва: Имам дългове, трьбва да 1и платя. Искач по-скоро да слъза, да на-мьря онзи, който ми обещал да ми почогне. Качи ли се на планината, той забравя дълго-вег си – Какво показва това? – Че човек сач усложнява положението си, сам се товари и обременява с дългове. Планината представя високо място, дето любовта царува.
147
Следователно, който живъе в лн>-бовьта, той е свободен от дългове. Разумната природа, любовта, Бог, не държат човека отговорен за никакви дългове. Докато живъе в любовта, в Бога, той е свободен от тях. Щом напусне това място, дълговет трътеат след него и не го оста-вят свободен нито за момент. Душата излиза от Бога чиста, непорочна. Щом влъзе в света, тя се оплита и опетнява. Счед това човек казво, че св&тът е лош, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нещо лошо в мислите и чувствата на човека, но отде дойде то? Човек излиза от Бога с голями знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погръщки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да подържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но т не могат да горят Оказва се, че дървата са влажни. Като му дотегне да духа, разхверля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаят ли, че имам нужда от огън?
Често хората изискваг от близкит си да разберат нуждитв им и да се притекат на помощ. Как могат да разберат нужди-т им? Ако се гледа по израза на лицето, мъчно ще се познае, кой каква нужда има. Понъкога една и съща нужда произвежда различни изрази на лицето. Някой се огъва,
188
превива се. – Защо? – Корем го боли. Друг също се огъва. – Защо? – Боли го нъкъде: главата, гърдит, стомахът – и той сам не може да определи. Трети се верти на една, на друга страна, не може да разреши даден въпрос. Той вижда последствието, но причината не може да намъри. Намира се в положението на човек, който знае, как се яде хлъб, но не знае, как се прави. Докато има, кой да мъси хлъб, добре се живъе. Какво ще правиш, обаче, ак<$ няма кой да мъси хлъб? Щом няма кой да мъси хлъб, ти сам ще почнеш да мъсиш. Като си до-шъл на земята, трябва да се интересуваш от всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тълото ѝ е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече.
В последно време ученит говорят за една муха, която се движи с бързина около 1300 километра в час. Тя надминава най-бързит съвременни аероплани, които се дви-жат с бързина 700 – 800 клм. в час. Тази муха си изработила апарат, чрез който, с малко енергия, добива голями постижения. Хората не се интересуват от растенията, насъ-комит, животнит, защото не разбират, какво представят т. Растенията и животнит са произведения на разумнит същества. Каквото изработят, т го изнасят на изложба, да учат от тях по-нисшит същества. Това се отнася и до човека, за когото е казано: „И на-
189
прави Бог човека по образ и подобие свое." Човек е изложение на Бога, Който и досега не е престапал да работи върху него и да го усъвершенствува. Както аеропланът, инстру-ментит, машинитв не могат сами да се усъвершенствуват^ така и човек сам не може да постигне съвершенство. Все трябва да му помогне някой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата са. любознателни, и децата им ще бъдат такива. Следователно, не питайте, защо дьщерята или синът на нвкои родители не обичат да учат. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синът не учи, защото бащата не е любознателен.
Мнозина се оплакват от неуспвх в живота си. Понеже се стремят към голвми придобивки, т пренебретеат малкит процеси. Това е неразбиране на нъщата. Може ли в един ден детето да стане голям, възра-стен човек? Ден след ден детето расге и се развива, докато на 21 година става пълно-летен младеж и се радва на сила, здраве и младост. До 21 годишна възраст то расте, след което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствувате и действувате. – Защо? – Щом престанете да мислите, чувствувате, действувате, ще започнете да остарявате. Работете с ума, сърцето и волята си, да не загубите своята младост и жизненост. Щом изгуби младостта си, човек губи и
190
живота си. За такъв човек се казва, че неговото сдружение пропада.
Какво забелязваме между животнит?
— Самоизтребване. Едни други се нападат н изяждат. Вълкът напада овцата, а овцата — — тревата. В случая, вълкът представя злото, а овцата – доброто. Ако от червата на вълка и на овцата направят струни и ги по-ставят на цигулката, вълчата струна ще скъса овчата. За да не става това, четирит струни на цигулката трябва да бъдат или от червата на вълка, или от овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е никога отношението между мислите и чувствата на човека. Има мисли в човека, които не си хармонират. Например, една мисъл има вълчи произход, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понъкога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и в резултат на това се явяват страдания, нещастия и смърт. — И тъй, когато хората питат, защо този момък или тази мома )мрвта толкова млади, казвам: Т бъгат от мащеха си или от своя пастрок. Когато младата мома или мла-дият момък напущ) дома си, причината за това е мащехата или пастрокът, които не се отнасят добре с завареното дете. Коя дъщеря или кой син би изб&гал от собствената си майка и баща? От добро никой не бъга. Държиш животно в дома си. Докато го храниш, то остава в дома ти. Щом пре-
191
стапеш да го храпиш, то отива на друго мт>-сто. Тъп щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, имат дълбок смисъл. Всяко н1,що има своя дълбока, вътрешна причина
Какво представя раждането? – Съзна-телен вллрешен процес. Не е достатъчно човтзк да се роди външно, той трябва да се роди и вътрешно.
Какво представя раждането? – Придобиване на нещо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човек все придобива нещо. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави." Значи, роденият по плът гръши. За да се освободи от погръшкит си, човек трябва да се роди по дух, т. е. от Бога. Ще кажете, че начинът на раждането е важен. Това не зависи от човека. Цигуларьт избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добрият цигулар намира много цигулки, но ще избере само една, чрез която може да предаде най-добре изкуството си. Как ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлЬче вниманието на хората. Ако цигулката е система Стра-дивлриуст, той ще плати скж.по за нея, но лесно ще изкара парит си. Всеки човек имало една цигулка Страдивариус в себе си, която е захверлил на тавана. Време е да я свали оттам, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата,
192
дадена на човека. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та един ден да се ползувате и вие, и вашитй ближни.
Съвременните хора се оплакват, че, въщгЬки усилията, които правят, работит мч не вервят добре, нещо ги спъва. Какво те спъва? – Остаръх вече, няма кой да ми помага. – Как ще ти се помогне? Ти си войник, но когато другарит ти заминали, ти си спал. След това се събуждаш от съи, но полкът заминал вече. Ти нъмеш връзка с него, не знаеш, къде е отишъл. За да изпълните службата, която ви поверяват, вие трябва да бъдете на поста си, да не пропуснете нито едно от задълженията си. Какъв служител е онзи, който се успива? Някой иска да стане пръв министър в отечеството си, но не си задава въпрос, какво ново може да внесе за своит съграждани. Ако си министър, трябва да внесеш никакво преобразование, от което ще се ползу-ват всички граждани. Например, ако в някои градове водата е в малко количество, ще потърсиш начин, да доставиш от друго мЬсто вода, да задоволиш нуждата на населението. Ако на нЬкои мъста живото е слабо, ще ги снабдиш е доброкачествено жито, да бъдат доволни и земедъл-цит, и купувачит. Като пръв министър, ще внесеш такъв закон, според който и женит, и мж.жет да се женят само единъ
193
път, т. е. едии път да любят, Любовта е мепрсривеи процес. Както слънцето изгрява едии път и не залъзва, така и чо-вък едии път люби. Ще кажете, че слънцето изгръва и залъзва. Привидно е така, защото земята се верти около осьта си и създава ден и нощ. В същност, слънцето свети постоянно, без да залъзва.
Същото се отнася и за любовта. Тя е Божествена, пепреривна проява. Човешката душа възприема любовта направо от Бога, както земята възприема светлината от слънцето. Едно се иска от човека: когато слънцето изгръва, той да бъде на време там, да възприеме светлината му. С други думи казано: Когато Бог изявява Любовта си, чо-вък трябва да бъде на време там, да възприеме Неговата Любов. Започнеш ли да се извиняваш, че си закъснъл, понеже пж-
ТТ бил трЪНЛИВ II МЪЧНО Св ВерВИ, П(Щ)
гръшката е в тебе. Ти трябваше да бъдеш предвидлив, да имаш обуща на краката си, а не да ходиш бос. Щом си бос, краката ти непременно ще се набият с тръне и трябва да спираш на много мъста, да ги ва-диш. По трънливия път ще бъдете обути, а по гладкия и чист път можете да ходите боси. В това отношение, животнит лесно се справят. И за тях трънет са. мъчнотии, но т имат естествени дебели обуща, които ги предпазват от убождане. – Коя е причината за съществуването на трънливи пж-
13
194
тища? – Не тъосете причината, но търсете начин, как да се освободите от гЬх.
Не питайте за причинит на нъщата, но' търсете начин, как да се справяте с последствията на причинит. Не питайте, къде е Бог, но изучавайте проявит Му. Бог жи-въе в човешката душа и в човешкия духъг а се проектира и изявява чрез ума и сърд-цето му. Следователно, щом се натъкнете на известна мъчнотия, не очаквайте помощ от-вън. Обърнете се към себе си, там да намерите помощ. Ако очаквате помощ от приятеля си, който живъе далеч от вас, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощ, но той лъма да ви чуе. Не остава ни~ шо друго, освен да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гла~а ви и ще изпрати помощта си. Умът и сърцето са антенит, а духът и душата – предавателите и възприемателит на човешкото радио. Ако сте отворили радиста си, ще ви чуят; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе.
Сзга всеки трябва да се запита, кой е номерът на неговото радио. Бог говори винаги на радио номер първи. Следователно, щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която мине през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, и дойдат някакви мисли в ума ти, слуша» първата мисъл, тя е Божествена.
1<Г>
Един офицер разказваше една споя опитност от миналата война. – Излизам рано сутриш.та на една височина, да разгледам положението. Нтзщо отвжгре ми казва: Махни се от това място, иди настрана. Оглеждам се, не виждам никакъв неприятел, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трябва да се отстраня? Докато разсъдавах, нещо ме удари по пръста. Пак ми се казва: Иди настрана. Този път послушах гласа. Отмъ-стих се, и след малко на това място се изсипа град от куршуми. Казах си: Требваше веднага да се вслушам в първия глас. Аз не виждах никаква опасност, но Божественото в мене вижда и разбира положението на нъщата.
Друг офицер предава своята опитност от войната през 1914 г. Един ден той заел с войницит си една позиция, която била на опасно място, но се оказала благоприятна за тях. Цълият ден неприятельт ги обстрелвал, но нито един войник не псстра-дал Гранатит падали пред тях и зад т-вх, но никого не улучили. На другия ден сражението продължило. Офицерът почув-ствувал, че трябва да промънят позицията, но войннцт настоявали да останат на сж.-щото място. Понеже позицията им се оказала безопасна, т мислили, че и сега ще бъдат запазени. Офицерът настоявал да се премъстят и тръгнал да избира ново място. В това време една граната паднала
196
в окопа, дето били войницит, и ги избила. Само офицерът останал жив. Той изва-дил заключението: не мисли, че ако пред ния ден си бил в безопасност, и следния ден ще бъде същото. В^ъки ден носи своето благо. Вевки ден има една безопасна зона, в която неприятельт не може да те засегне. Слушай гласа, който ти нашепва, къде да спреш. Той знае мъстото на тази зона и там те насочва.
Всеки иска да жизъе дълго време на земята, без да си задава вьпрос, как трябва да живъе. Ачо живъе и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине от този свет. Какъв смисъл има да живъеш 120 години и да не служиш на Бога? Това е все едно, да чакаш на гарата 120 години, докато мине тренът да те вземе. Няма защо да чакаш. Вземи торбичката си и верви. Дето те застигне тренът, там ще се качиш. – Кой трен очаква човек? – Който иде от Божествения свет. Обаче, не чакайте той да спре пред вас и да ви вземе. Вервете вие към него. Трябва ли детето да чака учи-телит, да дойдат при него? То само ще отиде на училището, да слуша, как прегсодават учи-телит, и да се учи. Ако учи добре, учителит ще бъдат доволни от него. Като отиваш на училище, разчитай на любовта на своит учили; разчитай на знанието, което ти даваг; разчитай на истината, която т разкриват пред тебе. Така и тп ще се научиш да любиш и,
1<)7
когото срещ 1епг, ще го посъветваш, първо Бога да обича, « после хората. Някой дави на бллзкит- си различни свещени предмети, да ги посят в дрехит си, за да ги пазят от опасности и злини. Това е фетишизъм. Не разчитайте на нищо, освен на Божията Любов. Тя е в сила да избави човека от всички злини и нещастия. Носете в ума, в сърцето, в душата и в духа си идеята за Бога и на Него уповайте. Казано е в Писанието: „Ако ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намърите." Не можете да намерите Бога без любов. Любовта е не-преривна; тя сверзва човешката душа с Бога п превръща страданията в радост.
Като се натъкват на страдания, хората започват да се молят, да се освободят от т^х. Молитвата има смисъл, но пе само когато си в изпитания. Моли се преди да са дошли изпитанията. Един ден, като ми-навах през с. Гьозекен, срещнах един познат, на когото казах нещо от бъде-щето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че требваше да го предупредя. Казах му да бъде внимателен, че след две години, на еди-кой си ден ще си счупи крака. – Отде знаеш? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този ден не излизай никъде и се моли. – Не вЬрвам в това – Ще провъ-риш, дали е верно. След две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа.
198
Дойде деньт, в който ми бъше казал, че ще пострадам. Понеже не повервах на предсказанието, бях го забравил. Деньт бъше дъждовен. Качих се на покрива да попра-вям нЬщо, но се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. Едва тогава си сномних думит ти; спомних си, че бЬше опреди лено да пострадам този ден.
Вервайте на любовта. Тя всЬкога си служи с истината. При това, тя е последователна: отначало докрая тя е издържана. Това се отнася до Божията Любов. Обаче, човеш-ката любов в началото се проявява по един начин, на края – по друг начин. Ако сте момък за женене, влЬзте в едно семейство, дето има нвколко моми, да видите, как ще се отнесат с вас. Достатъчно е дп проявите интерес към една от дъ-щерит, за да бъдете канен всеки ден на объд, да ядете вкусни баници. Щом се ожените, вниманието постепенно намалява, бани-цит изчезват. Значи, началото е добро, краят – лош.
Така постъпват и религиознит хора. Влизате в едно религиозно общество. Всички ви канят, гощават ви, хвалят ви. Щом се опредълите и станете член на това общество, веднага започват да търсят погръш-кит ви, изучават цЪлия ви живот и ви критикуват. Защо още в началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичат да критикуват и да търсят погръшкит на хо-
1*>9
(рата? Търпение е нежно на човека. И който иде при вас, и вие, които го посрещате, грьб-«а да блчдете тьрпеливи. Без търпение няма любош.. Иглика сила е любовта, но същевременно тя е своеобразна. От човешко гледище, няма по-своеобразна сила от любовта. Можеш да искаш нещо от нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начин няма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, па края ще ти даде такъв урок, който никога не ще забра-виш. Любовта не търпи никакви погръшки, никакво насилие.
Царски син се влюбил в една красива царска дъщеря и се оженнл за нея. Тя била горда, своеобразна, но той бил готов на всъкакви отстъпки, само ;а го вземе за съпруг. Една слабост имал той: обичал да кде чесън. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Един ден той хап-нал малко чесън и след това отишъл при своята възлюбена. Като усътила миризмата на чесъна, тя се възмутила толкова много, че заповъдала да го изпждят навън.
Какво представя чесънът?–Погръшкит и слабостит ни. Ако ядеш чесън, любовта ще те изпрати там, отдето си дошъл. Ще кажете, че любовта прощава. Щом те изпрати навън, тя ти е простила вече, 1 о ти си да-леч от нея. Любовта не държи гръшни хора при себе си. Тя даде нЬщо, колкото да задоволи глада им, и ги праща навън.
200
Тя живве в абсолютна чистота п светост. Отдалеч още изхверля навън всичкит по-грвшки, слабости и престъпления на хората, Светлината и топлината на любовта са. толкова голями, че, каквато отрицателна сила попадне в тях, напълно изгаря. Злобата, за-вистта, омразата, невежеството, подозрението, користолюбието изгарят в любовта. Докато си в любовта, отрицатетнит сили тб напущат. Щом излъзеш от любовта, всички отново трътеат след тебе.
Защо трябва да се подозирате, да се съмнявате един в друг? Мликът се съмнява в жена си, жената – в мъжа си. "Гъсе обиждат, наскърбяват, а после плачат един за друг. Ако мъжът замине за онзи свет, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мъжът плаче. Кой е виновен за смъртта на мъжа или нажен.та?–И двамата. Понеже се обиждат, Бог заповядва на ангелите си да вземат единия от тЬх. Живейте добре, за да не заминете преждевременно за онзи свет. Живъйте добре, за да запазите добри спомени един за друг.
Един селяншг обичал да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Един ден жената заболъла и умръла. Като се вернал от гробищата, мж.жът отишъл направо в кур-ника, взел няколко яйца да ги опече. Той си казал: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, нвма кой да ми се кара. Опекълъ-
201!
яйцата и, тъкмо се говел да си хапне, вратата се отпорила, и нвколко съседки влъзли в стаята, дошли да го утешават. За момеат той забранпл, че жена му умрвла, и набързо турил яйцата в пазвата си. Горещитв яйца така го паръли, че сълзи му потекли от очит. Съседкит му помислили, че плаче от скръб за жена си и започнали да го утеша-ват: Голям е огъньт ти, но ще мине. Времето лъкува всички болести. – Прави сте, го-лъм е въитният огън, но още по-голям е този, който е в гърдит ми.
Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естественит страдания облагорс-дяват и повдигат човека, а изкуственит го ожесточават. Избътеайте неестественит страдания, които опетняват човешката душа. Защо ще миглиш за хората, че не живеят добре и правят погръшки? Защо трябва да се товариш напраздно? Занимавай се с свои-т работи, а не с чуждите. Бъди благодарен на това, което имаш>.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдзте съдеии." Само онзи не съди, който мисли право. Това се изисква днес от всички хора. Мислете право, за да бъдете всЬки мо-мент готови, когато вк повика Бог при себе си. Бог извиква при себе си и мтади, и стари. Как ще отидете при Него: с огнена колесница, както Илия, или с колесницата на любов-та? Илия замина за онзи свят с огнена колесница и остави кожуха си на Елисея, следъ
202
което той стана пророк. Без този кожух, Елисей не би станал пророк. Облечете се и вие с кожуха на любовта, за да станете пророци. Чрез този кожух се проявява Бо-жият Дух. Той говори на всеки човек, който има радио, и се съобщава с разумния свет. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. В това отношение, България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намърите поне един ясновидец. В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мж.ч-нотиит им. Достатъчно е нЬкой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновиде-цьт предскаже нещо, което 100% е верно, предсказването му е от Божествения свет. Ако предсказването му е от човешкия свет, игтинността на думит му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, верно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема пъщата с голяма предпазливост Едно врече Кортеза се проявяваше каго голяма ясновидка. Най-главната чърта на характера ѝ бъше справедливостта. Благодарение на това, тя всвкога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, бъше да насочи хора-
204
та към Бога. На първо място да проивит любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека. Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Т му нашепват, какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него, сам да направи нещо, ще излъзе цъла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори от-вън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърдчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонъше християниг, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: „Савле, защо ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т. е. с човешкия ум можеш да оправиш света, ти си на крив път." Павел вид голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва любовта даже между езичницит. Той написа най-хубавото послание за любовта в 13 глава от I. Послание към Коринтянит. Никой друг не е писал толкова хубаво за любовта, както Павел. В това отношение, той имаше голямо прозрение.
И тъй, любете Бога в всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мъчна
204
работа, но възможна. Когато Бот проектира светлината си чрез твоя уч, ти ставаш умен. Когато Бог проектира топлината си чрез твоето сърце, ти ставаш добър. Това означават думит: „Ако Словсто ми пребъдва в вас, п вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в вас." Без любов животът няма смисъл. В каквато форма и да се изявява любовта, животът е един и същ. В този смисъл, службата на мниистра и на простия работник е една и съща. Не е важно, каква служба вер-шиш в обществото; важно е, как я изпъл-няваш. Работете всичко с любов. Пишеш писмо, напиши го с любов. Ако направиш погръшка в писмото си, не се извинявай, че си бързал. Любовта не позволява нито да се бърза много, нито да се закъснява. В любовта всяко нещо трябва да се прави точно на време и на място. Като дойде навреме и на мтзсто, тя ще направи това, което никой не може да сверши. Тогава всички ще блдат здрави, разумни и силни. Любовта носи доволство и щастие. Любовта не се купува с пари. Както водата, въздухът и светлината не се купуват, така и любовта не може да се купи с нищо материално. Тя стои над всичко.
Любовта е сила, която с думи не се описва. Който иска да я опита, трябва да стане дете. Затова е казано в Писанието, че който не стане като малкнт деца, нг може да
205
влъзе в Царството Божие." – Как може да. стане това? – Не питай, как, но стани дете. Детето не пита, как се постигат нъщата, но верва в твхного постигане. Вера е нежна на човека. Кажат ли ти да обичаш Господа, обикни Го. Как ще Го обикнеш, не питай. Ще кажеш, че не си Го виждал. Това е невъзможно. Как не си Го виждал? Бог е навсъкъде и в всичко. Достатъчно е да по-мислиш за Него с любов, за да Го ви-диш и познаеш.
Сега и на вас казвам: Откажете сг от недоволството и следвайте пътя на лю-бовьта. Щом я стигнете, откажете се от всичко старо и несъществено. Приемете същественото и вервете напред. Това изисква любовта. На онзи, който се е отрекъл от старото, любовта отваря голями възможности и постижения. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлъкъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Аз не му покажа пътя." Следователно, ако някой дойде при вас, не го задържайте, но покажете му пж.тя. Затова е изпратен при вас. Задържате ли го за себе си, вие правите голвма гръшка. Всеки търси любовта. Не спирайте никого в неговия път. Няма пс-красив път от пътя на любовта. Няма по-звучна, по-красива песен от пъсеньта на любовта.
Един поет пише:
Аз няма сълзи да проливам,
206
чг дивна младост не видъх, че мойг спомени са. мрачни, че мойта песен не звънти.
Аз нима сълзи да проливам за слънцето на моя ден, който облаци покриват, за моя св4тъл, ясен ден.
Какви ли бури аз не срещнах? Разбит аз пея тиха песен и, вместо кървави сълзи, в мене пЪсеньта звучи.
Най-после поетът завершва с думит: Това е ьовото, което сега аз научих.
9. Беседа от Учителя, държана на 1 септем» врий, 1943 г. 5 ч. с. София.–ИзгрЬв.