Единствената сила

Единствената сила

Скръбьта и радостта са две състояния, през които човек неизбъжно минава. Следователно, той трябва да ги изучава Скръбьта може да се уподоби на залъз в човешкия живот, а радостта – на изгръв. При скръбьта човек е в тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостта той е в светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смъсват понятията „виждане и гледане", които, в същност, се различават. Виждането е сверзано с знанието, което има отношение към живота. Да знаеш, това значи, да живъеш. Да знаеш нещо, това значи, да имаш съзнание, да преживъеш нещо и да придобиеш известна опитност. В съзнанието на човека влиза и мисъл, и чувство Мисълта образува външната форма на нъщата, чувствата – твхното съдържание, а силата – волята, направлението им.

Всички хора искат да знаят нъщата, да ги разбират, за да подобрят живота си. Въпръки това, има ньщо, което им препятствува. – Кое препятствува на човека да жи-въе добре? – Недоволството. Един човекъ

') Послание на Яюва, 1 гл 12 и 13 ст

164

има жена, деца, къща, имот – доволен е 01 жиаота си. Друг изгубил жена си, нЬма деца, няма къща – недоволен е. Той казва: Нямам жена. Ако този човек разбира вътрешния смисъл на думата „жена", щъше да бъде доволен от положението си. Хората са. изопачили понятията, поради което сами си създават страдания. Думата „жена" означава живот. Ако съзнаваш, какво представя животът, и да имаш, и да нвмаш жена, ти ще бъдеш доволен, защото имаш най-важното – не и вота.

Съвременнит хора трябва да работят върху себе си, да очистят съзнанието си от всички криви и изопачени образи и понятия. Някой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно и^що е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, от време на време, да си хапваш от гЬхното месце.–За тебе е добре, но не и за тЬх. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли са от тебе, като туряш ножа си на врата им.

Ако след като ядеш кокошка, агънце или прасенце, можеш да влъзеш в Царството Божие, яж, колкото искаш. Обаче, ако ядеш месото им и след това те из-пждят от Царството Божие, не се докосвай до тях. Всъка мисъл, всЬко чувство, всЬка постъпка, които изкарват човека вън от Царството Божие, не са на мтзсто.

165

Под „Царство Божие" се разбират добрит условия, при които човек може да постигне всичко, каквото желае. Да влъ-зепг » Цс)рството Божие, това значи, да си в реалиостта на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в обла-стта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всъкакъв смисъл. Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползува. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава чо-въка. Смъртта отнема всички сътива на чо-въка, оголва го, и той остава само като съзнание, в което, като през калейдоскоп, минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живъл, работил, движил се, но е лишен вече от всъкаква дейност. Спомня си, че имал баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. Страшно е положението на човек, който е влъзъл в областта на смъртта и не може да излъзе оттам.

Колкото и да се говори на хората за смъртта и за живота, за ада и за рая, т не могат да си ги представят ясно. Смъртта и адът са толкова далечни понятия за тях,

166

колкото животът и раят. В сж.щност, смъртта и животът, адът и раят са в самит тях. Който гръши и не живъе добре, той е мъртав за всичко онова, към което душата му се стреми. Който не прилага любовта, той е в ада, в безлюбието. Следователно, ако приложиш любовта, ти вли-заш вече в рая, в Божествения свет. От човека зависи да живве, или да умре, да влъзе в рая, или в ада. Всичко е около него. Която врата отвори, в нея ще влъзе. Ако се движиш с бързината на биволска кола, луната е далеч от тебе; ако се движиш с бързината на светлината, луната е близо. Един съвременен учен прави изчисления за бързината, с която се движи човешката мисъл и тази на светлината, и намира, че отношението между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина три квадралиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с такава бързина, всЬки мо-меит то ще приежтетвува навсъкъде в вселената. Тогава нвма да има далечни и близки нвща за човеиа. Това се отнася до интенсив-ната човешка мисъл, в която се крият голями възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, към което се стреми вевки човек. Задача на човека е да прояви своето свръхсъзнание,

167

да прояви любовта, в която се крият всички възможности на живота.

Велико нЬщо е Божията Любов, която ражда живота. Велико н-Ъщо е Божията Мж-дрост, от която произлиза знанието и свЬт-линйтс). Велико иъщо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство съществува от една звезда до друга, или от едно слънце до друго? В пространството от едно слънце до друго могат да се иастанят около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намират тези слънца едно от друго. Грамад-нит& разстояния са. причина за голямата свобода. Т се движат свободно, без опас-ност от стълкновение.

Като не разбират закона на свободата, хората искат да се сближават. Не могат ли да постигнат това, т страдат. Чувате «т>кой да се оплаква, че нвма близки. Не съжалявайте, че нямате близки. Щом се сближите с хората, веднага ще се скарате. Бли-зостта създава недоразумения. Хората имат велики идеи, а малки жилища, поради което стават сблъсквания и катастрофи в идеит им. Само в главата си човек има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които са принудени да живеят в такова т&сно жилище. Като къща, главата, в която се (помества мозъкът, е пространство от 19 см. дължина, 15 – 16 см. широчина и 15 – 16 см.

168

височина. Колко разумни, интелигентни тръб» ва да бъдат тЬзи душички, за да живеят в пълна хармония, да пазят известеа редъ-и порядък помежду си. И след всичко това, ще каже някой, че е самотен, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работят за него. Човек има една велика душа – царица на неговия живот, за която работят милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорят за царицата на кошера, но тя не може без работниците си. Така и човек говори за ду шата си, без да подозира, че нейната дей-ност се дължи на усилието, което правят множеството душички- работнички около нея.

И тъй, като сравнявате човека с пчелния кошер, нъщата стават ясни. Така си обяснявате, защо един човек, вт ншно гро-зен, може да ви стане приятен и любим, – Кога? – Когато видите душата му, като светъл лж.ч, като изгръващо слънце. Каквото прави този човек, както и да ви говори, вие се възхищавате от него, радвате му се-Любовта е проникнала в душата му и го прави красив, светъл и любещ.

Как се проявява любовта? Колко фази претърпява, докато слъзе на земята? Първоначално, любовта се проявява на голями разстояния. Когато обичаш нъкого, ти си до-волен само да мислиш за него, да го ви-диш отдалеч. После започваш да желаеш по-голяма близост: да чуеш гласа му, да>

169

хваиеш ръката му, да ти напише нещо. Той се приближава към тебе, и ти го наричаш гьлжбче, пиленце. Това е втората фаза налю-бовьтл. Ис1>ка фаза има определена граница, до която може да стигне. Минеш ли и втората граница, ти слизаш до третата фаза, дето близостта води към раздъла. Гължб-чето се превръща в кукумявка. Какъв сим-вол е кукумявката?–Къща, над която кацне кукумявка, запустява. Такова предание съще-ствува. Много естествено! Щом гължбчето става кукумявка, раздълата между влюбенитв е неизбъжна. Кукумявката е барометър на любовте. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. С други думи казано: кукумявката предсказва степеньта ла любовте–дали се увеличава, или намалява.Вината не е в кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане с времето и с любовте, и заставя човека да вземе предпазителни мър-ки. Тя се отличава от гължба по начина на храненето и живъенето. Гължбът е вегетариа-нец, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежкит условия на живота, гължбът си остава вегетарианец. С това той поощрява хората към добър и чист живот. Защо и човек да не живъе добре и при най-лошит условия? Гължбът е дневна птица, а кукумявката – нощна. Т представят два различни живота. Следователно, който живъе при условията на деня, се отличава с сдин характер; който живъе при усло-

170

вията на нощта, се отличава с друг ха-рактер. Това се отразява и върху очитв на хората. Който се родил вечер или сред нощ, има гол!ми, широко отворени очи. Роденият през деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-голъчи и ненаситни желания има човек, толкова по-голвми и широко отворени са очит му за външния свет. Ненаситнит желания са нощни птици. Користолюбиего е също нощна птица Защо ти са много къщи, много книги, много пари? Човек има две очи, две уши, един нос, една уста – повече не му тръб-ват. Ще каже някой, че с повече очи ще вижда всичко и навсъкъде. Достатъчно ти са двет очи, които Бог ти е дал.

Да се говори за много очи, подразбираме онъзи условия на миналото, когато човек виждал с цълото си тъло. Под „минало" разбираме времето преди грЬхопада-нето, когато човек е живъл добре и спа-звал Божиит закони. Схвременният човек вижда само с очит си, чува с уши-т- си, вкусва с езика си, опитва миризмата с носа си, поради което тълото му е още в тъмнина. Очит, ушит, носът из-пълняват днес специфична служба, не си помагат взаимно. Ще дойде ден, когато очит, ушит, носът съзнателно щз помагат на ръцет и краката. Долната част на тълото, от кръста нататък, е в зависимостьот главата и сътивата. Здравословното състояние на

171

организма се опредьля от нормалното състояние иа главата, па сътивата, както и на цълата нервна система. Очит имат отношение към истината, ушитъ– към мъдростта, устата – към любовта. Дръжте в изправност гЬзи органи, за да бъдете в връзка с великит добродетели на живота.

Какво представя любовта? – Строителната сила в живота и в целокупната природа. Когато любовта престане да строи, смъртта иде. Когато любовта престане да строи в човека, той умира. Който иска да живЪе, трЬбва да даде място на любовта в себе си, да се прояви тя като строитглен про-цес. Да живъеш, това значи, да те обичат и да обичеш. Следователно, живъй и люби, за да преустроиш своя организъм, да ста-неш нов човек, годеи за новит условия и за новия живот. Това са. проповядвали всички Велики Учители на човечеството: Мойсей, Буда, Христсс. – Кое учение е по-право? – Всяко учение, което носи любовта, има един и същ източник. Следователно, всяко учение на любовта е право и истинно. По-елгдователит на различнитв религиозни учения са. внесли заблуждения в тях, поради ьоето възг.тедит на хората са раздълени. Основата на всяко Божествено учение е любовта. Ако искаш да бъдеш здрав, си-лен и способен, ще любиш. Ще кажете, че любовга спъва развитието на човека. Не е верно. Любовта е първият потик на жи-

172

вота, мъдростта е вторинят потик, а истината – третият потик. Всичко в света се движи благодарение на т^зи велики потици. Земята, слънцето, звездит, хората, животнитв се движат по силата на любовта, мъдростта и истината. Т с неизменни центрове, около които всичко се верти. Слънцето се движи с бързина 250 клм. в секунда, а земята–с бързина 29 клм. в секунда. Както земята не може да съществува без слънцето, така и човек не може да съществува без любов към Бога. Земята не може да роди нищо без слънцето, но и човек не може да роди и да създаде нещо без Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава в любов към Бога. – Как ще си обясним сегашния живот, в който съществуват убийства, престъпления и недоразумения? – Това е животът на безлю-бието. Този живот не ни интересува. Ние се интересуваме от любовта, а не от безлю-бието. Ако ядеш какъв и да е плод и не чувствуваш неговата любов, никъде няма да намъриш любовта. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, нямате живот в себе си." Значи, като ядеш плода, ти придобиваш живот. Какво ще кажете за човека, когото не можете да ядете? Човека не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – Неговото слово. Ако думит, които излизат от устата на човека, не внасят живот в близкитъ-

173

му, т!'> не са още узрвли. Словото на човекп трЬбнн да бъде зръл плод, от който да се ползупит всички.

Мощна сила е човешката реч. – Кога? – Когато е изпълнена с любов. Христос взе петтв хлъба, преломи ги, благослови ги в името на любовта и с тях нахрани пет-хиляден народ, Словото, което Христос изрече, стана проводник на Божията Любов. Тя слЪзе от небето, оживи хлъба и го умножи. Тъй щото, ако някой влъзе в дома ти, н животът ти не се подобри, едно от двет е вЬрно: или той не те обича, или ти не го обичаш. Нещастието произтича от безлю-бието. – Какво да правя, като не обичам да-ден човек? – Ще възприемеш любовта в себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнеш. Бог го е създал, поста-вил го на нъкаква работа, а ти не го обичаш. Ако не бьше нужен, нямаше да съществува. Всичко, което Бог е създал, е потребно и на мвстото си. Бог казва: „Аз творя и доброто, и злото." Да се радваме, че е така, защото Той знае, къде да приложи доброто и кж.де – злото, но човек не знае, къде и как да ги прилага. Затова, именно, когато си служи с едно и също вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Например, човек използува азотната киселина в бояджийството, но я използува и за правене на експлозиви. Ако пие от нея, още повече ще пострада. Попадне ли в рж,-

174

ката ви елемент на злото, научете закона на превръщането. Превернете злото в добро.

Много думи, с които хората си служат, са подобни на азотната киселина. Дето пад-нат, причиняват изгаряне. Например, нЬ-кой пише или казва, че няма разумност в света, че Бог не съществува. Това е азотна киселина, която изгеря кожата и причинява нещастия. Кой е опитал и проверил истин-ността на тези думи? Друг казва, че мрази нъкого. Знае ли той, какво означава думата „мразя"? Опитал ли е действието ѝ върху себе си? Да мразиш, това значи, да смра-зиш нещо, да намалиш топлината му, да се преверне в лед. Не употребявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трябва да мразиш един човек? Искаш да го смра-зиш ли, да го превернеш в лед? Природата е дала достатъчно количество лед, но зиме, когато е необходим. През лътото хората нЬмат нужда от лед. Потрябва ли им, например, т си служат с втечнен амоняк. Така т превртщат водата в лед. Това става с особени уреди. ТрЬбва ли и ти да ставаш машина, да намаляваш топлината на ближния си, да го смразяваш? Не е изкуство да мразиш; изкуство е да лю биш, да превернеш омразата в любов. Да мразиш, това значи, да пробиеш дупка в здраво шише.

Един грънчар направил 10 хиляди грънци, от които само сто напълнил с ма-

17 г>

сло и ги турил настрана. Като погледнал към грънциг, той си казал: Благодаря на Бога, осигурих се. Като ги продам, ще си почи-вс)м, иъма повече да упражнявам този за-наят. Един ден паднал гръм на работилницата му и пробил празднит грънци. Здрави останали само стот, които напълнил с масло.

Съвременните хора страдат от своитв праздни, пробити грънци. Само пълнит с любов грънци остават здрави. На тях може да разчита човек. Любовта е основа на живота. – Първо, към кого трябва да прояви човек любовта си? – Към Бога, после към своя ближен и най-послс към себе си.–Къде ще намърим Бога? – В меката и приятна святлнна, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хлъб. Бог е в цълага природа, в всичко живо, което Той е създал и направил. Четеш, на-пример, Евангелието и си доволен.–Защо си доволен? – Защото се разговаряш с Христа. Като четеш Неговит светли и възвишени Слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещенит книги, Евангелието, за да се свержете с Христа, носительт на любовта. Без любов нищо не се постига. Ще каже някой, че чрез самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне

176

това, ползува се от труда, усилието и работата на хиляди интелигентни същество, жи-вЬлн преди него и работили с любов. Благодарете на всички, които са. допринесли нЬ-що за вашето развитие. Това значи, да цени човек малкит работи и малкит придобивки.

Често децата играят с цввтя, насъкоми н постъпват лошо с тях. Нъкое дете хване една муха, откжене главичката, крилцата ѝ и я захверля. После отиде при нъкое красиво цвъте, помирише го, хареса го и го откжене. Поиграе си малко с него и го захверля настрана. Не е позволено да измъчвате насъкомит и да късате цвътята. Колкото малко да е насекомото, като го измъчвате и отнемате живота му, с това прекжевате един Божествен процес. Същото може да ка-жем и по отношение късането на цвътята. Ще кажете, че вътърът -и бурята късат цвътята и листата на дърветата. Силният вътър и бурята се предизвикват от неестествения живот на хората. Лошият жи-вот на хората разваля времето, а добрият живот го изправя. От 45 години небето в България постепенно се изяснява, може да се сравни с италианското. Това е добър приз нак. Изобщо, човешката мисъл оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява.

Преди години бЬх в Търново, дето пра-въх научни изследвания. Един ден излъ-

177

зох!, в града и спръх погледа си на източ-а1с)Тс1 чпст, ко>1то водъше към едно близко село. ЦЬлото небе бъше мрачно, облачно. Се-лето бЬше също потънало в облаци. Само малка част от небето бъше отворена и ясна. Казвам на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни към селото, дето е светлата част на небето. Там жиоъе един добър, праведен човек. – Позн^ваш ли го?–Не го познавам, но по светлината на небето съдя за неговата мисъл. Тя с пробила небето.– Наистина, има такъо човек в селото – отговори моят приятел. Цялото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъл е светла, затова си пробила пж.т в облачното небе. Това показва, че той има връзка с разумния свет.

Какво прадставят скръбьта и страданието? Това са. облаци, които правят небето мъгливо и мрачно. Скръбьта поставя човека на изпит, да приложи любовта си, да раз-сЬе облацит на небето. Ако не може да направи това, той е слаб човек. Говори за лгобов към Бога, а не може да изчисти небето от облацит. Това не е любвв. Любовта побеждава всички мж.чнотии. Следователно, като сг натъкнеш на мъчнотии, не питай защо идат, но приложи любовта. Любовта събужда Божественото Начало в човека. Той е готов вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото в човека, не питай, обича ли те, или не. Той първо обиква

12

178

Бога, а в тази любов се крие и любовта му към всички хора. Любовта събужда, оживява, възраства и възкресява всички живи сж.щества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пжпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и от нея излиза красив, благоуханен цвът. След това цвь-тът окапво, но заверзва малък, горчив плод. Изложен на слънчевит лж.чи, той постоянно приема любовта на слънцето и расте, зръе, докато стане красив, сладък плод. Това прави любовта и с човека. Първоначално той е малка, свита пжпчица. Щом я възлюби Бог, тя се разраства, пуква се и от нея излиза красив, ароматен цвът. След време от цвъта се образува плод. Щом Бог го възлюби, той става голям, сладък и от всички желан 1.

И тъй, обичайте, за да бъдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите път в Царството Божие, да се движите свободно из вселената. Обичайте, за да ви обичат. Любещият е безсмъртен. За него се отнася стиха: „Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." За любещия и затворът се отваря, веригит от краката му падат, и той излиза на свобода. За човека на безлюбието живо-тът е пълно ограничение. Той е лишен от светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърцата си за любовта,

179

до дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. До отворим сърцата си за Божията Любов и да сганем съработници с Не1 о. Кои жена е обичала млжа си, без да вижда погръшкит му, без да му каже една горчиви дума? Ако жената може да обича мъжа си така, тя би могла да го обърне към Бога. Ако мъжът може да обича жена си така, и той би я преобразил. Като не разбират любовта, хората живеят в заблуждения и мислят, че трябва да обичат само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човека заради Божественото в него. Който люби, той е свободен човек.

Казано е в Писанието: „Богъе Любов." Той е дълготърпелив, милостив и любещ. Той е опредълил всички хора да влъзат в Царството Божие. Колкото по-рано вл^зе чо-вък, толкова по-добре за него; колкото по-късно влъзе, толкова по-голями страдания го очакват. Защо не вервете в ума, в сърд-цето и в душата си? Душата носи капитала, с който човек си служи, а умът и сърд-цето го обработват. Ако няма кой да обработва капитала на човешката душа, човек нищо не може да постигне. В душата се кри-ят възвишенит и благородни мисли и чувства, които минават през ума н сърцето. Възприемайте този капитал и се пазете от лошит мисли и чувства, които идат от чужд източник. Отправяйте погледа си към Онзи Източник, отдето иде животът, който

180

възкресява, повдига и възраства. Любовта е единствената сила, която лъкува болни, повдига паднали, съживява и възкресява мъртви.

— Защо умрвлият не може да възкръсне? — — Не е обичан, както трябва. Достатъчно е да го любят близкит му, както Бог люби, за да възкръсне той и да се верне от онзи свят. Това се отнася не само за отдълнитв хора, но и за семействата, обществата и на-родите. — Кой народ носи в душата си Божията Любов? – Който обича своитв управници и своитв сънародници. Щом той обича, и него обичат. Като обича ближнит си, той обича всички народи и заслужено носи името си „велик народъ". Името му остава за въчни времена написано в книгата на великит народи. Всичко се дължи иа любовта. Народ, който не обича сънародницитв си, не може да обича и другитв народи. Той е осж-ден на заличаване от книгата на великит народи. Всеки човек, всвко семейство, всвко общество, всвки народ, който люби, има бж.-деще. Това е закон, който се проявява всеки ден в живота. Бог е създал света за проява на любовта. Който влиза в този свят, доброволно се подчинява на неговит закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпждят навън. В света на любовта нъ-ма нищо отрицателно. Любещият и в огън да влвзе, не изгаря; и диви звврове да го обикалят, нвма да го нападат и разкъсат.

181

Любещият знае, как и кога да иска; той знае, как' и кога да дава. Ако има нещо, което трябва да даде на Бога, това е сърцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Като изчисти сърцето на човека, Бог иска уми му н най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги верне на човека стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте от Бога, но уповавайте на Него и поверявайте Му се като на свой ве-лик, любещ и благ Баща.

Приложете вярата и любовта си към Бога, и животът ви ще се подобри. Хри-стос казва: „Ако ме любите, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребъдва в вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище в вас, и Аз ще ви се изявя." Когато Бог се изяви на хората, всички ще възкръснат и ще се познаят помежду си. – Кога ще стане това? – В последния ден. – Кой е по-следният ден? – В който Слънцето на Любовта изгръе и освети пътя на всички хора. Тогава навсвкъде ще бъде светло, и всички ще се познават. Това значи, да зажи-веят хората братски помежду си, в мир и любов. Това очакват днес всички хора, всички народи на земята.

Поставете любовта като броня против злинитв в сзъта. Тя е единствената сила, която никакво орждие не може да пробие. Тя е кораб в бурното море, който никаква сила

182

не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се г>би. Всичко възвишено и благородно произтича от любовта. Поверете съкровищата си на Бога на Любовта и от нищо не се страхувайте.

Много цвътя е посадил Бог в чо-въшкит души. Остава още едно цвъте. Посадете и него в душата си. Дайте му условия да израсте, да цъвне и верже плод. То се нуждае от слънчевата светлина и топлина, то се нуждае от топлината на любовта, от светлината на мъдростта и от силата на истината.

8. Беседа от Учителя, държана на 29 ав-густ,1943 г. 10 ч. с. София. – Изгръв.