Жилища на човешката душа
Всички хора говорят за непостигнатия си идеал, въпрЕки това се стремят към него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава от едно отдъление в друго, от един клас в друг, докато стане момък и сверши уни-верситет. Чувате го да казва: Най-после по-стигнах идеала си, сверших университет. Какво постигнал? Научил азбуката и съчетаването на буквит в срички, думи и изречения. Ако младежът е свершил музикална академия, казва: Постигнах идеала си, нау-чих се да пея и свиря. – Какво научил?
– Нотит и тяхното съчетание.
Нека всеки се запита: Какъв е идеа-лът на моя живот? Ако всички хора имат идеал, защо са. недоволни? Някой е недоволен, че е пизък на ръст и поставя за идеал на живота си да стане висок. – Защо е низък? – Малко ял. От една капка вода става ли ръка? С един конец прави ли се вжже? Високият е недоволен, че е висок, иска да се смали. – Защо е висок?
– Защото много ял. Кой е правил опитъ да знае, от колко нишки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело вжже?
134
И да постигне желанието си, да стане висок, или низък, човек пак ще бъде недо-волен.
Защо са нгдоволни хората? – Защото живеят в голямо еднообразие. Без да ис-кат, т повтарят нъщата и сами се отегча-ват. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряш една песен, не можеш да я изпъеш два пъти по един и същ начин. – Защо? – Защото и ти си се измънил, и публиката се изчънила, и обстановката е измЬнена. Като гладен, пъеш по един начин; като сит, пъеш по друг начин. Като млад, пъеш по един начин; като възрастен, пъеш по друг начин, а като стар – по трети начин. Добре, че има разнообразие в живота ви, иначе, щъхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи жи-вот. Само новото носи живот.
Помнете: Докато е на земята, човек трвбва да се движи по всички посоки: на из-ток, запад, север и юг. Ако строите кж-ща, на коя страна ще турите лицето ѝ? Кж-ща, която е изложена на север, се огръва отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на юг, огръва се отдолу; ако е изложена на изток, пак се огрЬва отгоре; и най-после, ако е изложена на запад, пак се огръва отдолу. В източнит къщи слънцето постоянно изгръва, а в западнит – постоянно за-лъзва. Кое предпочитате: слънцето да из-
135
«ръва постоянно, или да залязва? Ако има ла взимате пари от нъкого, ще желаете слънцето да грее, зл да намърите своя длъжник. Ако сте длъжни нъкому, ще желаете слънцето да залязва, за да не ви намъри кредиторът. И тъй, когато се говори за четирит посоки на света, имаме пред вид четири степени, т. е. четири точки на съзнанието. Коя \точка ще избереш, това зависи от нуждата, която моментът диктува. Как ще опредъ-Зщш, кое благо искаш: хлъб, вода, въз-ух или светлина? Ако си гладен, хлъб ще скаш; ако си жаден, вода ще искаш; ако с^ задушаваш, въздух ще искаш; ако си в тъмнина, светлина ще искаш. От какво се, нуждае пж.тникът в потъващия пара-ход? – От спасителен пояс. – От какво се нуждае човек пргз зимата? – Ако трябва да излъзе вън от къщата си, той се нуждае от топла дреха и здрави обуща. Каква е разликата между чешрит посоки на света, или четирит точки на съзнанието? Изток подразбира добрит услзвия на живота. Там слънцето изгръва и носи живот. Запад подразбира нощ. Тогава луната свъ-ти. Изток оз чачава слънчева къща, за-лад – лунна къща, севгр – кж.ща, поставена на видно място, а юг – къща, поставена на пж.т, дето хората най-миого мика-ват. Там всички се спират, ядат и пият; -едни от тях плащат, а други нищо не пла-щат, поради което се явяват спорове и не-
136
доразумения. Значи, човек живъе едновре менно в четири къщи. Той живъе в къща- та на своя ум, на своето сърце, на душата и на духа си. Кжлцитв на всички хора се раз- личават. Ако си на физическия свет, ти жи- въеш в тълото си. Щом влъзеш в ум ствения свет, напущаш физическото си тб- ло и влизаш в умственото. Така човек се движи в четири тъла: физическо, сърдечно/ или астрално, умствено и причинно, т. е. въ/ ума и сърцето, в душата и духа. /
Четирит посоки на света представят четирит жилища, в които обитава човек^. Като съединим четирит точки, образува се квадрат, който е в постоянно движение. При движението си, четирит то4ки образуват окржжност. Преместването / на човека от едно жилище в друго е есте-ствен процес. Ти не можеш да останеш завинаги на една точка, както не можеш да запазиш завинаги богатството си. Ще б;к.-деш ту богат, ту беден. Като минаваш през тези състояния, ти постоянно ще се огъваш и изправяш. Каже ли някой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си беден, няколко деня не си ял и видиш на пж.тя си една златна монета, няма ли да се огънеш? Ще се на-ведеш, ще вземеш монетата и ще се из-правиш. Следователно, навеждането, за да вземеш монетата от земята, е огъване. Навеждането има смисъл, но когато човекъ-
137
придобива нещо ценно. А тъй, да се огънешъ-за нищо и никакво, това е безпредметно. Какво щКше да стане, ако двама души едновременно намЬрят златната монета? И двамата ще се наведат: първият ще хване единия край на монетата, а вторият – другия край. Докато не са. разделили монетата, т са близко един до друг. Щом раздълят монетата помежду си, т се огдалечават: единият взима една посока, другият – втора, и продължа-ват пътя си. Значи, хората са близки, докато-не са разделили благата, които животът им дава. Щом раздълят благата си, тв се от-далечават един от друг, и всеки поема своя път.
Колко блага дава животът? – Главно четири: хлъб, вода, въздух и светлина. Кое благо ще предпочете човек в даден мо-мент? Ако е гладен, ще поиска хлъб; ако е жаден, ще поиска вода; ако е лишен от въздух и се задушава, ще поиска въздух; ако е в тъмнина, ще поиска светлина. – Към кой уд от човвшкото ткло има отношение храната? – Към устата, която е символ на разумното слово. Водата минава през устата и заедно с храната, с хлъба отива в стомаха. Хлъбът и водата отиват на едно и също мъсго н взаимно си помагат. Въз-духът има отношение към носа и дробове-т. Той минава през носа и отива в дро-бовет.Светлината има отношение към очит,
133
Често хората изпадаг в мрачни състояния на духа, чувствуват се неразположени и не знаят, как да си помогнат. Т са обиколени с блага, които не знаят да изпол> зуват. За такива случаи се отнася поговорката: »Вода гази, жаден ходи". Четири елемента са в състояние да емвнят неразположението, да го превернат от мрачно в светло. Т са светлината, въздухът, водата и хлъбът. Като знаете причината на неразположението, ще приложите един от чети-рит елемента, който отговаря за длдения мо-мент. Причината за неразположението на един и същ човек е различна. Тя може да се крие в физическия, сърдечния, умствения или причинния свет.
Представете си, че срещате един учи-тел от първоначалното училище. Разговаряте с него, но виждате, че е недоволен от нещо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиален учител, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между един първоначален учител, един гимназиален и един професор? Спо-ред мене, в едно отношение, положението на първоначалния учител е най-добро. – Защо? – Учениците му най-много верват в него. Дойдат ли в прогимназията, верата на учениците в учителит се разколебава малко. Гимназистит още по-малко вкрват в учителит си, а студентит даже критикуват щрофесорит си и спорят с тях.
139
Какво представя критиката? – Търкане кожата па чонека Ако влъзеш в банята да се кжпеш, добре е да те критикува някой, да те нзтьрка, да махне кирьта ти. Но ако излизани. вече от банята и си окжпан добре, критиката не е на място, ще ти причини го-лъма болка. И природата си служи с подобни разтривки, но знае, кога и как да ги приложи Като срещне някой нечист човек, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да те изчистя. Ти имаш нужда от чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода Следователно, има смисъл да те критикува умен, справедлив и любещ човек.
Съвременните хора са. недоволни от живота, че не могат да постигнат желанията си. Ако, наистина, не могат да постигнат желанията си, т трябва да се радват. – Защо?– Дава им се възможност да работят повече. Като работят, все ще постигнат нъ-що В същност, хората са недоволни, когато не се повтарят хубавит нъща. Това е не възможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можеш да изпъеш една и съща песен два пъти, по един начин. Ако първият път си я изпъл добре, вторият път ще я изпъеш или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментът са различни. Напричър, ако имате брашно, вода и сол, ще направите хлъб Ако втори път ви дадат брашно, сирене, вода и сол,
140
няма да направите пак хлЪб, но ще наточите баница. Ето как знаете да постъпвате, Сами избятеате повтарянето на нещата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяват да повтаряте едни и същи нъща?
Ще кажете, че това са. обикновени работи. Вие не страдате за хлъб и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Например, някой е недоволен, че не е станал учен. В какво се заключава учеността? Учен човек ли е този, който носи голтзм товар в главата си? Той разказва, как се създал светътъг как се огъвали земнит пластове, как про-излъзъл животът и т. н. Главата му е пълна с теории, но след него дохожда друг учен, който опровергава първит теории и създава нови. Кой от двамата е по-близо до истината? Истински учен е онзи, който носи абсолютното, неизмънно знание.
Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единият бил крайно често-любив, не гюзволявал да му правят никакви забележки. Един ден, по невнимание, обл&къл жилетката си наопаки. Среща го вторият учен и му казва: Колега, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичал да му правят забележки, той не признал факта, но се погледнал и казал: Нарочно направих това. Досега всъкога съм носил жилетката си на лице, днес я обърнах наопаки, да
141
видя, как ще изглеждам. Другарьт му бил деликатеи човек, не искал да спори повече и казал: Да, и това е никаква научна работа. В ежщност, ученият облъкъл наопаки жилетката си от разсеяност. Понеже този ден имал да плаща една полица, той не мислил да прави научни опити, но търсил начин, как да плати дълга си.
В един американски университет имало един строг професор, на когото сту-дентит често устройвали шеги, да го пред-извикват. Един ден тв размъстили колелата на файтончето му: преднит колела турили отзад, а заднит – отпред. Като се качил на файтончето си, професорът ви-дЬл, че нещо не е в ред, но не искал да се изложи пред студентит си и казал: Тези дни дадох файтончето си на поправка, майсторът е направил тази погръшка. Той знаел, че студентит му устроили тази шега, но не искал да признае това.
Такива размествания стават в живота на всеки човек. Ако са на физическия свет, лесно се оправят. Обаче, мъчно се оправят и разбират разместванията в духовния свет. Тази е причината, дето хората страдат, мъчат се и не разрешават зада-чит си. Някой страда, че останал назад в развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излъзат да се борят, кой ще бъде пръв? Пръв ще пуснат най-слабия, да се
142
бори с слаб. После щг пуснат по-силниг, а най-после ще пуснат най-силнит. Значи, най-силниг, героит, остават назад и последни. Истинският герой остава последен, да се види силата му. Така постъпва и природата. Първо, тя пуща слабит борци на сцената, а силнит задържа за последния час, Тя не бърза, не дава нъщата, когато човек ги желае. Снлният оставя последен, на за-ден план. Като разбира закона, той чака търпеливо времето си.
И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всяко сж.щество на своето място. Който я разбира, чака времето си и се радва на своит* придобивки. Който не я разбира, страда, мж.чи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоят час не е дошъл. Когато майката храни децата си, на кое от тях дава първо храна?–На най-малкото. То се нуждае от малко храна. Достатъчно е да му дадеш малко млъчице или хлъбец, и то е доволно. Дойде ли ред до по-голямит, работата е по-сложна: ще наре-диш масата, щг сложиш чаши, чинии, ще наръжеш повече хлъб, повече храна и т. н. Голямият яде повече и е по-взискателен. Кое е по-добре: да ти сложат маса да се на-храниш, или без маса, както на малкото дете и на пътника? Ако си на планината и оглад-нЪешт, ще тьрсиш ли маса?
143-
Човек е пътник, дошъл на земята да се учи. Ако съзнаваш това, не търси маса и тогава да ядеш. Не търси и първото място. При пътуване няма първи мъста. Едва си мипал една стъпка, и първото място става последно. Това, което е пред тебе, е първо-мьсто; което си изминал вече, е последно място. Радвай се, че си извервъл известен пж.т и си придобил една опитност. Не мисли,. че мъстото, на което стоиш, е лошо. То е само за момент. Щом мръднеш крака ся, чака те ново, по-добро място. Бъдещето носи нещо по-добро, посветло и величаво. Разбиране ти е нежно, за да виждаш доброто навсЬк/&де в живота. Ако ти предстои дълъг пжл, за предпочитане е да носиш захарин в торбата си, вмЬсто захар. Единъ-килограм захарин се равнява на 500 кгр. захар. Обаче, захарьта е по-хранителна от захарина.
Често хорага се стремят към изящни1 нЬща, към велики идеи, без да подозират, че това е захарин, а не захар. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облъчеш ли я през зимата, ще се просту-диш. Хубави гънки образува тя, прилъга на тялото, но за лътото. Дреха, която не може да запази топлината на тълото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пак не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази,. която има качествата на твердата материя –
144
олътност, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На същото основание, каз-вам, че всъка мисъл, всяко чувство и всъка постъпка трябва да съдържат четири качества: качеството на хлъба – да задоволяват глада; качеството на водата – да утоляват жаждата; качеството на въздуха – да подо-бряват дишането и кръвообръщението; качеството на светлината – да осветяват и най-скритит мвста в човешкия организъм, да отварят пж.тя му и да го освобождават от заблуждения и противоречия. Всъка храна, която не носи качествата на твердата,' течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична.
Стремете се към хигиенична храна, към хигиенични мисли, чувства и постъпки.
— Само светлият път на мж-дростта води към истината. — — В истината е скрит живо-тът. — х
6. Беседа от Учителя, държана на 27 август, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгръв.