Ден на любовта
Казано е в Писанието, че знанието въз-гордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скро-мен и смирен. Обаче, не всеки учен е горделив. Има прости и неучени хора, които са крайно горделиви. Обикновено, младит моми са горделиви. За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се бълосват къщит от-вън и отвътре, така момит се бълосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смист. о, гордостта е вж-трешна мазилка. Както дъждът и вътърът развалят мазилката на къщата, така и вж-трешнит и външни условия на живота раз-тръсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се пригърби и остаръе.
Старият казва, че животът няма сми-съл и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладяване. Слизането е сверзано с по-малко опасности от качването. Като слиза,
60
човек отива в долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произхо-дът на леността? Кой я роди? – Гордостта. Горделивият е подобен на фар, който освъ-тява пътя на параходит. Значи, горделивият стои на едно място и свети на хората. Той мисли, че е разрешил всички въпроси, за което хората трябва да му се кланят. Обаче, веЬки фар услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на горделивия, тя свЬти само до известно мЬсто. Минеш ли тази граница, светлината на горделивия не може да се използува. Даже и нашето слънце, което свети на цЪлата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправят погледа си към него. Всъка система от планети си има свое слънце, към което нейните планети отправят погледа и вниманието си. Трябва ли малкото дете, като се види в огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги същото? Колкото и да си красив на известна възраст, не пожелавай да оста-неш завинаги с същата красота и развитие. Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а лю-
61
бовьта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живве. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една от опитностите на един богат и добродетелен човек. Често го посещавали бедни, нуждаещи се, да- му искат помощ. Между тях било и едно десетгодишно момиченце, което от време на време носЬло писмо от майка си. В писмото майката описвала положението си и определяла от каква сума се нуждае. Сумата се движела от 300 – 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облъчено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговор на писмото, то се разхождало из градината и си откъсвало по един плод. Особено му харесвали леш-ницит, откъсвало си по нвколко да си хапне, а някога туряло в джоба си за своята майка. Един ден го запитали: Защо береш леш-ници без позволение? »о отговорило надменно: Колкото съм взела, ще ги платя. Така отговаря гордият човек. Това момиченце иска помощ от богаташа, а казва, че ще плати лешницит. Не е въпрос за плащането. Важно е, че човек няма право да бере плодове или кж.са цвътя без позволението на господаря. В случая, господарьт е богатият човек, а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онъзи, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си сверзан.
62
Две души, които любят Бога, взаимно си по-магат.
Една красива мома среща млад момък и в нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешницит и пожелава да вземе няколко за себе си и няколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момък, без да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могат да гле-дат момъка, да се възхищават от него, без да принадлежи на никого. Красивата мома и красивият момък принадлежат на Бога. Той има право да се разпорежда с тях, но, въпръки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трябва да иска позволение от Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трябва да постъпва и красивият момък, по отношение на момата. Красивата мома и красивият момък са лешници, които никой няма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, без позволението на Онзи, Който ги е създал. Който пожелава красивит нъща за себе си, без позволението на тяхния Създател, верши престъпление. Красивит нъща са достояние на всички. Красотата е израз на истината.
Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живъеш.– Защо трябва да придебн-вам знание? – За да бъдеш силен. – За-
65
що трябва да обичам истината? – За да бж-деш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдро--стта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подо-бриш живота си; ако не я знаеш, стра-даш, мъчиш се, докато нъщата изгубят смисъл за тебе.
И тъй, щом сте недоволни, търсете причината за недоволството в отсжтствието на любовта в живота ви. Кога сте изгубили любовта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите в себе си, но сте го наследили от вашит дъди и баби, които са. живъли хиляди години преди вас. В който момент ви посети недоволството, спри се и си кажи: Какво искам от живота? Защо съм недоволен? Слънцето ме грЪе, праща своята светлина и топлина; вътърът ме милва, водата ме разхлажда, хлъ-бът задоволява глада ми. Какво повече искам? Ще кажете, че се нуждаете от любовта на хората. Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарьт налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към въч-нитв нъща, към любовта на Бога. Казано-
«64
е: „Това е живот вЬчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Познаването на Бога има отношение към любовта. Ще по-знаеш Бога и ще Го възлюбиш. Щом възлюбиш Бога, ще възлюбиш и ближния си, и себе си.
В природата съществува разумен по-рядък, който не трябва да се нарушава. Злото не е в това, че момиченцето изяло няколко лешника, но в незачитане порядъка на природата. И Ева изяде един плод от забраненото дърво и даде от него на другаря си, но за този плод ги изпждиха от рая. По-някога малкит погръшки носят лоши последствия. Кибритената клечка е малка, но ако запалите с нея сламата в плъвника на земедълеца, нищо няма да остане от сламата и от плъвника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, т ще произведат катастрофа. В човека има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могат да експлодират. Достатъчно е да драснете една кибритена клечка, за да създаде нещастия и страдания на човека. В човека има различни бомби, останали от миналото, които всъкога могат да го изненадат. Едни от бомбит са избухнали вече, и вие носите последствията от тяхното разрушително действие. Има бомби, които още не са избухнали, т са с за-«ъснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнат и ще причинят го-лъми пакости и нещастия. Изправяйте разру-
65
шението на избухналит вече бомби. Пазете се от тези, които в бъдеще ще избухнат. Някой иска да стане цар, или пръв мини-стър в отечеството си, или поне владика. Това са. все големи желания, които един ден ще избухнат и ще причинят катастрофи. Какво ще направи човек, ако стане цар? Много царе са. съществували, много министри са управлявали своит държави, много владици са повдигали глас към народа си, но светът още не е изправен. Светът е пъ-лен с министри, учени, философи, майки и бащи, проповедници и свещенини, но и т още правят погръшки.
Преди години обикалях България, пра-въх научни измървания на човешкит глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждам погръшкит им и защо правя тези измър-ван"ия. – Погръшкит на хората не ме ин-тересуват. Виждам ги и чрез тях уча себе си. Правя научни измървания, за да на-мъря добрит чърти на хората. Като намъря нещо добро, веднага го купувам и турям в торбата си. При това, радвам се, когато срещна млада мома и млад момък, които имат чисти, възвишени желания. Т могат да се обичат, но не им е позволено да желаят да ги носят на ръце или на гръб. Младата мома, която е здрава и силнах няма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носят на ръцет или на гърба си
5
66
малкото си дете, което още не може да ходи, Това е в реда на нъщата. Обаче, не е позво~ лено на пълнолетния вече син или пълнолетната дъщеря да се качват на гърба на родителите си, да ги носят. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителите носят децата си на ръце от любов. Лю-бовьта е ценна дотогава, докато проявите ѝ са естествени. Щом се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовта изгубва своята цена и смисъл, Такова нещо е и яденето. Всеко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено с любов. Ако стомахът се разстрои, яденето е приготвено без любов. Пазете се от мисли, чувства и постлшки, които раз-стройват организъма. Пазете се от храна, която разстройва стомаха.
Едно се иска от човека: да мисли,чувствува и постъпва правилно; да пее и свирет хубаво; да се храни с чиста и здравословна храна. Ако пееш и свириш, ще пееш така, че болният да оздравее, а умрелият да възкръсне. Това значи да прилагаш новата музика. Ако пееш или свириш и възвер-неш живота на изсъхналото цвете, ти прилагаш новата музика. Ако пееш и свирпш на цвете, което цъвти и се радва на живота,. и скоро след това изсъхне, ти прилагаш старата музика.
Време е вече хората да се освободят ог старите форми. Откажете се от всички ми-
67
ели и постъпки, които не се импулсират от любовта. Любовта се изявява чрез даването. Само здравият може да дава. Като дава, човек се радва, защото е послужил на Божествения потик в себе си. Божественото се изявява чрез даване, чрез пъние и свирене, чрез прави мисли и чувства. То прави човека красив. Външно може да не е толкова красив, но вътрешно е красив: лицето му е озарено, засмяно, отворено за доброто и красивото в живота. Често външно красивит са вътрешно грозни и обратно: външно грознит са вътрешно красиви. Външно красивият човек представя хубаво шише, пълно с вода. Щом се изпраздни шишето, човек обеднява и погрознява. Вътрешно красивият е езеро, което постоянно се пълни от притоцит си. Той пои гради-нит и ливадит, и всичко около него се радва на живот.
Какво представя красотата? – Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори. Гледайте известно време един красив човек, за да намърите на лицето му такава основна чърта, която при всички условия на живота остава неизмънна. Линиит на лицето в красивия човек са постоянни и неизменни. Кое е красивото в човека? Ще кажете, че очит са красиви. Очит без лицето са страшни. Клепачит правят очит красиви. Според някои, красотата на човека се крие в лицето. Обаче, само лицето не е красиво.
68
Очит, носа, устата, брадата правят лицето красиво. Ако устнит увиснат, характерът на човека се изопачава. В мъжет това се скрива под мустаците, а в женит – с белилото и червилото. Момцит казват: Ние ще вервим нагоре, а вие – надолу и така ще оправим живота си. Добрият живот подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имаш хубава цигулка и лжк, но трябва да свириш на нея. Красотата трябва да се тури на работа. Музикантът трябва да свири, пЪвецът – да пЪе, но да не бъдат кранове, които всЬки може да отваря и затваря. Ще свириш и пЪеш на време и на място.
Често хората затварят умовет и сърд-цата си и казват, че са. остаръли. Т постоянно говорят за младините си, когато са. любили. Тт> мислят, че са. познали истинската любов, но са. я изгубили. В същност, хората са. минавали и минават през човеш-ката любов. Малцина са познали любовта като неизменна, вт>чна и могжща сила. Любов, която се измъня, не е истинска. Тя води към разочарования и смърт. Един млад, красив французин често се подигравал с една стара баба. Тя решила да му отмъсти и да му даде добър урок в живота. За тази цел тя се дегизирала така, че никой не могъл да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успъла да увлъче младия момък. Той се влюбил в нея и се оженил. Още
69
първата вечер тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуствените си зъби и перуката си; след това измила лицето си от червилото и белилото и му се представила в истинския си вид. Като я видъл, той се ужасил и избъгал, излъ-гсш и разочарован. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вътрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любов. Н4ма по велико нЬщо за човека от това, да възприеме живота, който иде от Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редът ти. – Много време чакам, но нищо не получавам – Зависи, кога си по-дал молбата. Ти не си единственият. Милиони хора чакат реда си, и ти ще чакаш. Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свет, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете.
Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участвува в онъзи постъпки, които се диктуват от любовта, мж.дростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, –а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не раз-бираш любовта. Единственото н-вщо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се
70
обезмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която мо-жеш да носиш без пригърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Нъкаква реакция е станала в вас. В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Чул го един турски бей и решил да го изпита. Ту-рил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път. Като видъл парит, Ходжата бързо се навел да ги вземе. В това време богатинт го запитал: Ходжа, защо взе парит? Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? Една лира да е по-малко, ще се откажеш от тях. Ходжата отговорил: Който е дал 99 лири, ще даде още една, да станат сто. Значи, не можеш да не вземеш 99-т лири, защото ще се на-мъри някой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинскит нъща всеки може да краде, а нереалнит – никой.
Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се
71
знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свт>т, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влъзе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не верват в любовта. Как ще вт>рват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Тт> никога не са. обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душитт» на окржжа-ващит. Любов, на която цълият свет се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкът се радва, но куршум го очаква. Ще кажете, че той обича овцет. Обича ги, но тази любов носи нещастието му.
Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живъе в вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгръва, растенията и дърветата цъвтят, рвкитт, текат заради вас.–Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгръва за вас. Ако ее радвате на дърветата, т растат и цъв-
72
тят за вас. Ако се радвате на ръкит, и т текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погръшката на съвременните хора. Т не верват, че Бог живве в тях. Щом поверват, че Бог живъе в тях, ще раз-берат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател. Значи, слънцето изгръва, вътровет духат, ръкит текат, растенията растат и цъвтят, гггич-кит пеят, животнит играят, хората ми-слят и чувствуват все заради Господа, за Онзи, Който ги е създал. В който момент Бог напусне чозъка, цълата природа спира движението си. Тогава човек казва, че жи-вотът е изгубил смисъла си за него, че му е притъмнъло пред очит и т. н. Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радо-стен и весел. Щом изгуби тази идея, ра-достта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бж-деш щастлив през цълия си живот. Мойсей вид само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му бъше дадена.
И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгръва за вас и се ползувате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хлъба, който ядете всвки ден. Какво по-го-
73
лЬмо благо може да искате от това? Светлината сама влиза в очит ви, въздухът сам влиза в дробовет ви, водата лесно влиза в организма ви и хлЬба с радост приемате в устата си. – Защо трябва да обичам? – За да възприемеш живота на съществата, които обичаш. Дали обичаш човек, животно или растение, ти черпиш нещо от него. Ако четеш книга, и от рея черпиш нещо. Обичайте, за да ви обичат. Изядеш един плод – посви съмето му. Така ще познаеш любовта. Възприемеш една Божествена мисъл – приложи я. Вземете ножицит и преръжете всички връзки„ с които сте сверзали и оплели Господа в себе си. Вие Го държите само за себе си и след това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Бог в вас. Възкресението е новият живот.
Възлюбете Господа в себе си, да оживъе и възкръсне Той. Бог ви е възлюбил, но вие не сте доволни от Неговата Любов и търсите човешката. Какво представя човеш-ката любов? – Блато, пълно с миазми, или мочури, в които само се каляте. Божията Любов е дълбока вода: бистра, чиста, в която плуват само героит и онъзи, които любят Бога. Бъдете и вие дълбоки води, да влизат в вас само добрит плувци. Който не може да плува, да не влиза там. Бъдете
74
дълбоки води, най-малко девет километра дълбочина. Приемете любовта в себе си, за да ви помогне Бог. Ще кажете, че любовта е недостъпна за вас. Най-достлшното нвщо е любовта, но за онзи, който я търси искрено. Щом влъзе в човека, тя го подмладява и повдига. От тебе зависи да се подмладиш. Като станеш сутрин от сън, погледни се в огледалото и кажи: Днес съм по-млад от вчера, Нвщо вътре в тебе ще ти каже: Остарвл си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската от лицето си и ще видиш, че си млад и красив.
Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той нвма да остави страдание, което да не преверне в радост. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и и заличава. Той не позволява да разваляте Неговитв картини. Не разваляйте Божественитв картини. Не бутайте Божественитв работи в себе си. – Лош човек съм. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добър, но не си работил достатъчно, да проявиш доброто в себе си. Работи, не стой на едно място, да не станеш инвалид. – Лоши са условията на живота: нвмаме пари, нвмаме къщи, боледуваме, уби-ват ни и т. н. Какво да правим? Казвам: Днес цълият свят страда, пъшка, мъчи се, вика за помощ. Святът е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте сам в морето. Обърнете
75
се към Бога, Той да бъде с вас, при всички случаи на живота ви. Без Него вие сте загубени.
Преди години бвх в Варна. Един ден стоя на бръга на морето и размишля-вам. След малко дойде от близкитв лозя един едър, снажен човек и веднага се хверли в морето, да се клше. Поглеждам към него, виждам, че се дави и вика за помощ. Отправих погледа си към Бога, съсредоточих мисълта си към давещия и гледам, той изплува над водата. После пак потъна. Отново съсрвдоточавам мисълта си, и той пак изплува. Тази борба се продължи два – три пж.ти, докато изплува над водата и излвзе на брвга. Защо се дави този човек? Бил изпотен, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвонос-нитв съдове. Като излъзе на бръга, казах му: Втори път да не влизаш изпотен в морето, че можеш да се удавиш. Благодари на Бога, че бвх на бръга и видвх, как се давиш, та можах да ти помогна.
Днес любовта казва и на вас: Не влизайте в морето сами. Докато любовта е с вас, вие сте в безопасност. Щом ви напусне, ще се удавите. Любовта носи новото в света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любов, а не до човешката. Ако разчитате на човешката любов, загубени сте. Ето защо, каже ли някой, че ви обича, поставете го на известно разсто-
76
яние от вас и оттам гледайте. Попадне ли на вашия фокус, и той ще ви бъде прия-тен, и вие на него. Тогава и грозният, и красивият ще ви бъдат приятни. Иначе, ще далите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички нъща, поставени на своя фокус, са красиви. Всички къща, поставени вън от своя фокус, са грозни. Ако искате да бъдете добри и красиви, не търсете любовта, но фокуса на любовта, и там застанете. Измъстите ли се с един милиметър от фокуса на любовта, вие губите добротата и красотата си.
Христос казва: „Вие сте сольта на земята, и ако сольта обезеолъе, с какво ще се осоли?" Сольта представя здравословното състояние на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя представя фокуса на любовта. Който попадне в този фокус, той познава Бога и себе си. Той не пита, как е обичал в миналото, но как обича днес. Всички познават миналата любов, която е внесла страданията и разочарованията в живота, затова се стремят към новата любов, към любовта на настоящето, чрез която Бог се изявява. В миналата любов си давал на ближния си да пие вода от шишето, но днес го завеждаш при извора с чиста кристална вода и казваш: Пий, колкото искаш. Гребни вода от извора, иди да си измиеш лицето, ръцег и краката си. Тази вода ще те очисти и освежи; тя ще внесе
77
вътрешен мир и спокойствие в тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и от по-високо място иде тя, толкова жи-вотът е по-възвишен и чист. Този живот прави човека доволен.
Съвременнитт» хора не са. доволни, вевки иска нещо повече от това, което му е дадено. Ако е чиновник или учител в някой град или село, търси по-хубаво място. Това е неразбиране на нищата. Хубаво е мъстото, дето човек е намЪрил Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бедниг, страдащите и нещастнит има добри условия да намерите Бога и да им помогнете. Този е пътт, по който можете да проявите силата си. Като работи за другиг, човек закрепва, става силен. Тъй щото, работете за ближнит си, помагайте им, за да помагат и на вас. Всеки ден влагайте по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Можете ли да направите това, вие влизате в деня на любовта, в който се изграждат красивит, мощнит и сладкит нЬща.
Желая ви тази година, ако не всеки ден, поне един ден да живъете в любовта. Прекарате ли такъв ден, няма да се страхувате от бомби, от болести и страдания. Като се намъри пред нъкаква мъчнотия, бъл-гаринът казва: „Мечка страх, мене не ме е страхъ". Щом каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мъчнотията.
78
Като слъзе от крушата, той не казва, че бъгал от мечката, но казва, че се качил на дървото, да гледа отвисоко мечката.
„Блажени кроткит, защото т ще на-следят земята."
Желая да бъдете от кроткит хора, от хората на любовта, да наследите земята.
Да служим поне един ден на любовта, както Бог изисква.
3. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгръв.