На време и на място
Т. м.
Чете се резюме на темата: „Лесен път за справяне с страданията".
Четоха се темиг: „Изкуството като възпитателно средство."
Тема за следния път: „Отличителни чър-ти на гръбначните животни".
За следния път всеки от вас да се приготви да изпъе четирите тона: сю (долно), гш, 5о1, сЗо (горно1). Ще п"Ьете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пЕят. Защо не могат да ггЕят? Има причини за това.
В времето на руско-турската война един капитан запов-Ьдал на барабанчика да бие барабана. – Господин капитан, барабанът не издава звукъ/ – Защо? – Не зная. – Все трябва да има никаква причина. Отвори тж-пана, да видим, къде се крие повредата. Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Зашо? В тж-пана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошкит в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът открадналъ
346
кокошкит-б, заклал ги, изчистил ги и, като н-вмало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капита-нът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърцето си с заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувствува. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, чо-вък не е разположен, не може спокойно да работи.
И тъй, искате ли да не губите разположението на своя дух, изучавайте законите, върху които се гради животът. Ако не разбирате законите на физическия свет, вие не можете да разберете законите на висшите св-б-тове. Като познава законите на различнит светове, човеж ще различава мислите една от друга, ще знае, какво носи всвка мисъл в себе си. Има мисли, които миришат неприятно, а други, отдалеч още разнасят своето благоухание. Трябва ли да приемете мисъл-та в себе си и тогава да се произнесете за нейния характер? Разумният човек е го-сподар на условията. Отдалеч още той познава нъщата и не се лъже в тях. Когато дойде зимата, той е добре облЬчев, готов е да се справи с нея. Когато дойде лотото,
347
той се е приготвил вече, знае, как трябва да го посрещне. Разумният човек е госпо-дар и на зимата, и на пролтугьта, и на лотото, и на есеньта.
Тъй щото, помнете: болният човек е всвкога зависим от условията, а здравият е свободен; глупавият е зависим, разумният – свободен; лошият е зависим, добри-ят – свободен. Н/Ъкои ще възразят, че лошият чоз±к може да бъде силен. Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно, нъщата могат да имат друг изглед, но в същност работата седи другояче. Минава един добър чо-н-Ьк край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така? Добрият чов^Ьк знае, защо е ударил две плесници на този Човек, но окръжаващите не знаят причината и ми-слят, че този човек е лош. Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да верши н-Ькакво престъпление, а добрият човтж го отклонил от нам-Ьрението му. Значи, двете плесници били на време и на место. – Защо? – Защото резултатът им е добър. Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му ударил две плесници. Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извершил престъплението, щеше да лежи в затвор.
348
Като ученици, вие трябва да разбирате пощата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намЪриш зло". Тази поговорка не е въфна в всички случаи на живота. Човек може да направи добро и да не наьтери зло. И обратното е възможно: да направи добро, а да на-м-ври зло. В края на краищата, резултатите на доброто са вевкога добри, а тия на злото •–лоши. Безкористното добро всякога води към добро. Въз основа на силата, която доброто крие в себе си, казвам: Ако си силен и правиш зло, ще изгубиш силата си; ако си слаб и правиш добро, ще станеш силен.
Често хората се обиждат едни други – на м^сто и без място, на време и без време. Как ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искат извинение, или ще отговорите пак с обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш н-Бкого, да помислиш, верно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вер-но, пак не бързай, помисли, на мъхто и на време ли е да кажеш това, което си намис-лил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал на мъхто и на време. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го на време и на мъхто. Правиш ли добро, прави го на време и на мъхто. Търсиш ли
349
истината, ще я нам-вриш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоря-ват много, може да ти напакостят. В всъ-ко нещо трябва да има мърка.
Сега ще ви дам следното правило в живота : Какго искаш да постъпват хората с тебе, така постжлвай и ти с т-Ьх. Като прилагате това правило, вие ще избъгнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на нт>кой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правилото. Днес вие се произнасяте за нъкого, но ще дойде време други да се про-изнасят за вас. Тогава ще разберете, добре ли сте постжлили, право ли сте се произнесли.
Като ученици, които внасяте новото в живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя ум и на своето сърце. Същевременно пазете чистотата на ттзлото си. Не допущайте нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство иди желание в сърцето си. Лошит- желания събуждат лоши, противоречиви мисли. Следователно, искате ли да изчистите мисълта си от противоречия, изхвърлете лошите желания от сърцето си. Всички желания ся. на мЗзстото си, но тЗ* трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човтж се натъква па голями противоречия. Нищо в природата не става произволно. Проследете живота на растенията и ще видите, че всбко растение се развива на своето място и време. Този законъ
350
се отнася не само за ц-влото, но и за неговите части. ЗапримЪр, всеки клон има свое мътто и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и, колкото по-нагоре се отива, явяват се малкитъ-клончета. Голямият клон жив^е с го-лтзми иден, малкият клон – с малки идеи. Ако размънят ролите си, и голямият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човг1зк, като част от дървото на живота, трябва да знае своето мъхто и своето време за проявяване.
•– Само свтзтлият път на мж-дростта води към истината.
– В истината е скрит животът .
21. Лекция от Учителя, държана на 31. януарий, 1980 г. София.–Изгр-Ьв.