Функции на човешкия организъм
Размишление.
Какво разбирате под думата „функция"? Думата „функция" означава служба, упражнение. Какви са функциите на различните системи в човешкия организъм? Запример, каква е функцията на храносмилателната система? Ако съзнанието на човека не е в връзка с функциите на различните системи в организма, чов^к се намира в гол-бмо затруднение. Когато системите в човешкия организъм функционират правилно, той има големи придобивки. В този смисъл, за човека не е толкова важна работата на различните системи, колкото придобивките от т1зх. Работата има отношение към органите и системите, а придобивките – към самия човек. Някои ка-зват, че физическата работа не е толкова нажна. Това е криво разбиране. Всички системи в човешкия организъм извершват физическа работа. Обаче, какво ще стане с вас, ако една от системите престане да работи физически? Представете си, че стомахът ви е разстроен и три деня не ядете. Какво ще стане с вас? Краката ви ще отмалЕят, ще
292
изгубите силата си и няма да можете да се движите. Щом стомахът ви се поправи и започнете редовно да се храните, силите ви се възвръщат, и вие започвате да се движите и работите.
Всеки орган, всека система в човека има отношение към неговия живот. Запри-м-вр, стомахът има отношение към физиче-скиб живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом обърка физическите, т. е. материалните си работи, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи, силата иде от друго место. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тело, т. е. на физическия човек. Той взима активно участие при строежа на тълото. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построй-ват малки барачки, в които складират материалите: дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби, именно, на тия барачки. В него се складира градивния материал, който впоследствие се разпределя по целия органи-зъм.
Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате с условията на физическия живот. Първите животни са мекотели-
293
т-б, заприм-Ър, амебата. Това показва, че условията на живота са. били добри. Наистина, когато видим, че н-бкой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живЪл при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиитъ* в живота. Колкото по-лоши ста-ват физическите условия, мекот^влите се изм-б-нят, явяват се животни с по-добре развита дихателна система. Значи. силовите линии се проявяват. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голяма е силата на животното, но условията са по-лоши. Явяването на костната и мускулна системи в животните показва, че условията стават все ло-лоши. С това се явява онази съзнателна борба за живот. Когато дойдем до човека, виждаме вече добре проявен физически живот. Човек е готов да се справя с условията на живота по физически и умствен на-чин, чрез своя интелект. Най-после се явява духовният човек, който жив"Бе в слънчевия вжзел и в задната част на мозъка. С първитт> прояви на духовния човтж се създава разказа за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота пък е поставено в гръбначния стълб на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък па човека, ще видите голямата, страшна змия, на която се говори в Битието, че се качила па дървото за познаване на добро и на зло.
294
И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае, кои сили действуват в съгласие с него и кои са. против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е сверзал вече с Духа, който е над доброто и над злото. Докато дойде до това състояние, човек минава през физическия живот –■ живот на ограничения. Той живЪе в малък кръг и се стреми да излезе от него. Стремлението му да излезе от този живот го въвежда в духовния, дето се иска будно съзнание.
Съвременнит- хора, учени и прости, млади и стари, мислят, че всички идеи, които мина-ват през ума им, са тЬхни. Много идеи, които минаваТ през ума ви, н-Ьмат нищо общо с вас. ЗапримЪр, нъжой си въобразява, че може да стане велик музикант, ху-дожник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са. нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад го-сподин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. – Свирил ли си на Н'Ькакъв инструмент? – Не съм свирил. – Кога се яви в тебе желание да свириш? -– Една вечер слушах един струнен орке-стър и реших да стана музикант. – Ти
295
можеш да се научиш да свириш, но музи-кант никога н-вма да станеш. – Аз ще свиря много, по десет часа на ден. –■ Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. – Защо? – Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръститъ-на ръцег ти са. кжеи, лишени от всЪкаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.
Като давам този пример, ав кмам пред вид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърдчавате. ВсЬки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човтж музикант, ред поколтлшя преди него, д-Ьди и прадеди. тр1збва да са работили в областта на музиката. Този човт^к има желание да стане музикант. Желанието е едно н-вщо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо " нъчма да направи. Посредствени музиканти и ггбвци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всвки човек трябва да свири и да пЪе, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.
296
Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае, какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват г. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи, сверзани с специални функции: стомашна система, която управлява физическия Човек; симпатична нервна система, сверзана с задната част на мозъка, която управлява духовния чов-бк, и нервна система, сверзана с главния и с гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот на човека. Следователно, за да баде духовен, човек трябва да разбира функции-т- на слънчевия вжзел, или на симпатичната нервна система. За да бзде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално дробоветъч Като изучавате движенията, които стомахът и дробовете правят, виждате, че стомахът извершва напр-вчни и надлъжни движения, а дробовет-в–на широчина.
Значи, храната предизвиква един род движения в стомаха, а въздухът в дробовете –друг. За да функционират стомаха и дробовете правилно, човек трябва да знае, как да се храни и как да диша. Правило е чо-в^к да яде, когато е гладен. Той тр-вбаа да пристлшва към храната само тогава, когато се е събудило в него специфично чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва, кога да яде и кога не, стомашната му система ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправ-
297
ност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно. Щом диша правилно, и мисълта му е права. Значи, между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Т- са. точно измерени и определени. Както в музикалните тоневе не можете да прибавите или отнемете един тон, така и в функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. ЗапримЪр, тонът сю (долно с!о) има 32 трептения, ге – 36, горно сю – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-низък е той. Сж.щото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, т'б отговарят на низките тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вж.трешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припева нещо, той яде сладко. Това значи музикално
298
ядене. Ако работи и ггЪе в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, чов1зк пак има желание да птзе и да свири. По това познавате, кой чо-в&к яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всвкога усггЬва. Чуете ли, че болният ггЬе, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли".
И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате. пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пъйте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пението е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири. като мисли, чувствува и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи некаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пението е метод, чрез който природата регулиоа силите на физическия и на духовния живот на човека.
299
Музиката, изобщо, е спомагателно средство на Човека. Без музика животът е пустиня. Който ггЗзе и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не п-ве и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.
Мнозина се оплакват от неуспт>хитт> в живота си. Една от причините на техния неусп'Ьх е бързането. Т' бързат, в малко време искат да свершат много работа. Уче-никът иска да свърши училището в кратко време. Учительт иска в малко време да изкара добри ученици. Свещеникът иска в малко време да обърне много хора към Бога. Това е невъзможно. Всяко музикално парче има свой опредъугсн такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще изм-вните и характера му. Не можете да шзете миньорна п'Ьсен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели пътни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните пътни са за богатите хора, а ма-жорните – за сиромасит-. РЪдко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувствува тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара н-вкоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вервят работите, поне да път и да играе.
300
Той казва: С сиромашия работит не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, н^ма защо да играя, да губя силигб си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.
Следователно, искате ли да регулирате силит на вашия организъм, да функциони-рат правилно, поставете като методи в живота си пънието и работата. Като пъе и работи, човек помага за развиване и усъвершенствуване на своите дарби. Щом не п-Ъе и не работи, той се натъква на отрицателнитъ-сили в природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити, те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пъе и работи, човек лесно се справя с страданията. Това не значи, че нтема да страда. Всеки човек минава и ще минава през страданията, но ще избътне ненужните страдания.
Казват, че великигб хора са страдали много. Верно е, че т-б са. минали през големи страдания, но някои от страданията им са били ненужни, те сами са ги създали. Ако не бъха минали през ненужните страдания, т щъха да създадат още по-велики ра-
301
боти от тия, които създадоха. Някои писатели и поети представят живота по-мрачен и те-жък, отколкото е в действителност. Животът нито е тежък, нито е мрачен. Коя е причината, поради която считате, че животът е тежък? Ще кажете, че сте бедни, че нямате к.жща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правят птицитъ' небесни? Т- н-вма къде да подслонят глава. Въпреки това и те живеят. А колко по-голяма и хубава е къщата и на най-бедния човек!
Кой прави живота на човека тежък и непоносим? Много причини има за това, но една от тях се крие в съзнанието на човека, а друга – в съзнанието на окръжава-щитъч Окръжаващит-Б могат да направят живота на човека несносен. Учительт може да направи живота на ученика си в училището приятен и неприятен. Той може да помрачи живота и на най-способния ученик; той може да подобри живота и на неспособния ученик. Обаче, каквото и да прави той, способният и добър ученик внася нЪ-що добро в учителя си. В природата има едно колективно съзнание, с което човек трябва да знае, как да постъпва. Проститъ1 хора познават този закон повече от учени-те и го прилагат. Заприм-вр, ако прост чо-втЬк посети н-вкой богат, той никога не отива с празни ржде. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последният, като види, че простият човекъ
302
му носи нещо, приема го добре и с разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиват при него с празни рлще. Колкото бедни да сте, непременно трябва да му занесете нещо.
Ако двама студенти, единият даровит, а другияг поср-Ьдс!вен, огидат при един от професорите си, първият студент ше отвори широко сърцето на професора си, който е готов да му даде всичко, каквото пожелае. Вторият студент, обаче, затваря сърцето на професора си, вследствие на което професорът нищо не му дава. Защо трябва да се прави разлика между двамата студенти? Ще кажете, че това не е право. Не е право, наистина, но в какво седи правото? Неспособният и лишен от дарби студент не може да вземе правото на способния и талантлив студент. И обратно: способни-ят и даровит студент не може да бъде лишен от дарбите и способностите си. За-конът е такъв. Ако на недаровития дадете правото на даровития, какво ще направи той с гЬх? Каквито усилия да прави, неспособният ве може да се ползува от правото на даровития. Външно дарбите не се предават. Те се придобиват чрез усилена вж.трешна работа.
Казвате: Защо професорът нема еднакви отношения към двамата студенти? Много естествено. Вие имате ли еднакво разположение към две деца, едното от които е здра-
303
во, свежо, приветливо, а другото – слабо, хилаво, 1ГБЛ0 покрито с рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите ра-вноценности. С други думи казано: всбко нещо има своя цена. Запрймер, като разглеждате различните монети, виждате, че и т"Ь'-имат различна стойност. Английският стер-линг, турската лира и французкият напо-леон се различават, както се различават английският шелинг, турският бешлик и французкият франк. На шелинга и на етер-линга ще дадете различна стойност; на беш-лика и на лирата – също; на франка и на наполеона- – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. На-против, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тех. Малко даваш, малко получаваш; много даваш, много получаваш. Всичко, което става в света, е точно определено.
Мнозина се оплакват, че хората не ги разбират и оценяват. Те са на крив път. Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, по-
304
ет или писател. Хората ще ви ценят спо-ред ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разби-рат това, н-Ькои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочисле-на, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е гол-вма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочи-слената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излезъл да направиш първия си опит на н-бкоя малка сцена, пред малко хора?
Като ученици, вие трябва да започнете с изучаване функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата. Така човек ще познае и силата, която крие в себе си. Как познавате силата на въжето? По тежестите, които може да издържа. Това пък се познава по броя на конците, които го образуват, и по тяхната здравина. Обаче, конците на въжето трябва да бъдат добре осукани и преплетени, да образуват едно цело. На сжгцото
305
огнование казвам: Силата на човека седи в концентриране на неговите мисли, чувства и желания в една опред-влена посока. Ако е въпрос за физическия чов-бк, той трябва да знае, в каква посока да насочи своитъ1 сили и способности. Същото се отнася и до духовния и ло I божествения чов^к. Силата на човека не* сели само в физическата храна. За да бж-де силеи, той трябва да знае, как да използува въздуха, който диша, да го отправи към всички клетки на дробовете, за да става дишането правилно. За да бъде силен, чо-н'бк трЬбва да знае още, как да регулира теченията па своята симпатична нервна система, главно слънчевия вжзел и малкия мозък. За да бъде силен, човек трябва да знае, как да рС1 улира енергиите на своя стомах. Най-после, като знае да управлява дробоветъ\ симпатичната нервна система и стомаха си, чов'Ьк ще започне да изучава главния мозък, т. е. истинския чов^Ьк.
Често хората оставят всичко на Провидението, наготово да се наредят работитъ1 им. Т"Б трябва да се откажат от тази идея. Провидението представя висшата разумност в света, която не търпи глупави и неразумни хора. Защо е така, не питайте. Дали, наистина, сте глупави, пак не питайте. Фактът, че хората страдат и не разбират, защо страдат, показва, че тъ1 не са дошли още до онази ра <умност, към която се стремят. Една от спьпките на сегашните хора седи в това, че
20
306
т-б имат за себе си високо мнение. Р са. вътрешно горделиви. И най-простият мисли за себе си, че е нъицо особено. Всбки човек мисли, че е н^що особено, безъда е работил върху себе си, да развие своите дарби. Ще кажете, че царска кръв тече в вас. Възможно е, но ако царският син не работи и не учи, царската кръв нищо не може да му допринесе. Талантът е ценен, докато се впръта на работа. Остане ли в бездействие, той пра-шасва. Силата и достойнството на човтжа седи в съзнанието му, че всбки момент трябва да изпълнява и прилага законите на разумната природа.
За да усп-Ьвате в своитъ1 предприятия, вие трябва да имате добро настроение. Какво значи, да има човек добро настроение? Ако мислит, чувствата и постъпкитъ* на Човека се изявяват правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на Човека зависи от правата посока на енергиит, които текат в него. Не текат ли енергиите в човека правилно, той н-вма настроение. За да не се подава на чужди влияния, човек трябва да държи съзнанието си будно. Не може ли да запази съзнанието си от чужди влияния, той ще бъде в положението на вътропоказател: дето духне в-бтъ-рът, натам ще се обърне.
Н-бкой се оплаква, че след като бил десета. години вегетарианец, пожелал да яде месо. Отде иде това желание? То не е негово. Той
307
се сръчцал с месоядци и от т%х възприел желанието да яде месо. Ако съзнанието на човека е будно, той може да се противопоставя на чужди желания. Ако не може да се противопоставя на чуждите мисли и желания, поне ще различава, кои са. негови и кои са дошли отвън. Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко на природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея. Каже ли ви, че пътт, по който вервите, не е прав, не се противопоставяйте. Вслушвайте се в думите й и изправяйте пътя си. Тръгнете по пътя, който природата ви сочи. Не следвате ли нейния пжл, нищо нъчиа да постигнете. Ако гърнето се удря по камъните, непременно ще се строши. Камъните н-вма да пострадат, но гърнето ще стане на парчета. Следователно, не удряйте главата си в законите на разумната природа. Каквото и да правите, тя н-вма да отстжли. Ако вие съзнателно не отстъпите, главата си ще счупите.
И тъй, отличителното качество на младия човт>к е здравето. Младият е здрав, енер-гичен, отстлшчив. Той и като вегетарианец, и като месоядец, яде с апетит, сладко и с благодарност. Н-Ькои мислят, че вегетариа-нецът трябва да пости. Това е криво разбиране. Постът е за болни, за грешни хора, а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда. Щом преяде, той е на-
308
рушил законите на правилното хранене, заради което трябва да пости.
Като говорим за вегетарианството, пишете за следния път върху темата: „Отличителните чърти на вегетарианеца".
Съвременният свет се нуждае от млади, здрави, идейни хора. Т-б ще оправят свъ-та. По какъв начин? Като се откажат да вервят по пж.тя на старит. Стане ли въпрос до женитба, младите моми и момци трябва да кажат: Ние се отказваме да живеем по стария начин. Ние се отказваме да се женим по стария начин. Ако се женим като роби, и ако раждаме роби, по-добре да не се женим. Има смисъл човек да се жени, но като свободен. Ако момъкът се ожени и може цъл живот да издържа жена и деца, защо да не подържа една мома, като своя сестра, без да се жени за нея? Той ще жи-вее на единия край на света, тя – на другия, но ще й помага. Светът се нуждае от идейни хора, които да живеят в чистота. Нтжои казват, че Господ ще оправи света. ЕЯзрно е, че Господ ще оправи света, но пак чрез хората, чрез тт>хнит1з умове и сърца. Когато хората изправят умовет и сърцата си, и светът ще се изправи.
Ще кажете: Може ли човек да живъе сам, неженен? Едно трябва да знаете: и като женен, и като неженен, човек всъкога е сам. Чрез женитбата човек губи и онази малка свобода, с която по-рано е разпола-
309
гал. Ние не сме против женитбата, но имаме пред ви/п, истинската женитба, която под-ра )бира р.иумио съчетание между души, а не сливане на полюси. Двата пола, мъжки и женски, предстанят два полюса, между които жинотът се проявява. Полюсите на живота ш- трЬбва да се сливат, нито да се сближа-паг, но ла стоят на разстояние, за да мо-И1Т1. сплит]-, на живота правилно да се проявява г. Блаюдарение на сближаването на по-мюспг се явяват неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мъжкият принцип е активен, той е вне-сьл в живота много енергия, много капи-гал, кой го н15ма условия да се използува. Мекият елсмент, т. е. женският принцип, от-сжтствува днес в света, вследствие на което се ироявяват повече грубите сили или енергии. Ако хората продължават да живеят по стария начин, те ще се раждат и уми-рат, без да внесат в света голямо подобрение. От две хиляди години насам, от времето на Христа, хората още не живеят по нов начин, вследствие на което има известно подобрение в живота им, но микроскопическо. Пов живот трябва да се внесе между хората. Пови идеи, нови чувства са нужни на света. Днес погледът на всички хора е обърнат към младит-к Всички очакват на младото поколение. В гбх е силата. Само младият се стреми към възстановяване па първичното положение на човека. Това
310
е положението преди гр^хопадането, когато мъжът и жената са. били в отношение на брат и сестра. Когато мъжът срещне жена, сърцето му трябва да се изпълни с свещен трепет, да вижда Бога в нейното лице. И когато жената срещне мъж, умът й трябва да се изпълни с светлина, да вижда Бога в него. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената бъдат брат и сестра, когато станат истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Някои мислят, че предназначението им е да се женят, да ра-ждат деца, да ги отглеждат и т. н.
Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаят Бога. Това е предназначението и на всЬки човек. Светът ще се оправи, когато хората дойдат до онова истинско и правилно отношение към Бога. Тогава и природата, и добрит-в, и възвишени сж-щества ще им помагат. Добрият живот ще оправи обърканите работи на хората. Да жив-Ье човек добре, това значи, да бъде сверзан с добрите, гениални, светит и възвишени хора в света. Сверзан ли е с тех, нищо в света не може да го унищожи. И в огън да влЪзе, той пак ще остане жив. Такъв примъф имаме в Стария За-вет, за тримата момци, които б-вха хвърлени в огнена пещ, но не изгориха. Защо не изгориха? Защото верваха в силата и мощьта на живия Бог. Верата им се оправда.
Мнозина мислят,че ако вервят в Бо-
311
жествения път, ще пострадат. Възможно е и това, но възможно е нито един косъм да не падне от главата им. Всички, които след-ват Божия път, имат положителни опит-ности. Животът им не е теория, но непрекъсната редица от опити.
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излтззъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думит": Моля, почакайте малко, да сверша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завершил концерта си бляскаво. След свершване на концерта, публиката изказала удобрението си с бурни ръкгогБСкания и овации.
И тъй, когато човек не е завершил още работата си. трябва да бж.де готов да излезе пред св-Ьта и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявил докрай. Излезте пред публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не сверша работата си. Излезте всред природата и кажете: Не ме освирквай, докато не сверша работата си. Слаб съм още, но работя, правя усиляя, да сверша работата си добре. Като я сверша, тогава можеш да ка-
312
жеш последната си дума. Природата ще отговори: Ето един искрен човек, от когото може да излезе н^що добро.
Човек трябва да бъде искрен, поло-жителен, да знае, какви възможности крие в себе си. Той трябва да знае не само своите възможности, но и тия на съществата, с които е сверзан. За да диша свободно, чо-вЪк трябва да знае законите, как да излезе от херметрически затворените условия и да поеме чист въздух отвън. Следователно, за да бъде свободен, човек трябва да пази връзката си с Бога и с всички възвишени сжлцества. За да държи връзката си здрава, той трябва да знае законите на живота. Като знае тия закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето съзнание, да приема чист въздух отвън, да се освежава.
Време е вече човек да ликвидира с своите стари възгледи. Как може да постигне това? Като отвори всички вентилатори в стаята си, да влезе отвън чист въздух. Всеки св-бт има свои специфични вентилатори, през които влиза чист, свеж въздух. Фязически-ят св^т се проветрява чрез едни вентилатори, духовниятъ–чрез други, Божествениятъ– чрез съвершено различни от тия на другите два света. Ако не отваряте прозорците на стаите си, да влиза чист въздух, вие ще бъдете недоволни, ще изпадате в песимизъм. Какво трябва да правите, за да се освободите от песимизъма, от отрицателните състоя-
313
ния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, как да проветрява къщата си, отде да влиза и излиза, човек вевкога ще се натъква на противоречия и мжлнотии. Обаче, това не трябва да го плаши. Докато е на земята, противоречията са. неизбежни. Н"Ьма нищо страшно в тях. Страшното е в смъртта. А това, че минал и мънава през мжлнотии, не е страшно. Светът е море, през кое го всеки ще мине, но за да мине благополучно, трябва да бъде добър плувец. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остареете, да ви е лесно.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
18. Лекция от Учителя, държана на 10. януарий, 1930 г. София. – Изгр-вз.