ПОСОКА И РАСТЕНЕ
VI година (1926-1927)
1-ва лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 26.IХ.1926 г.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
(Размишление.)
I тема: „Ролята на поезията, музиката и религията в света”
II тема: „Най-важната работа след яденето”
III тема: „Най-малкият подтик в света”
През тази година желая вие да проявите по-голямо творчество. Творчество в даден кръг, не да преобразите света. Сега, да допуснем, у вас се заражда известна идея, искате да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии. Как ще се справите на първо време? Вземете например как се справя едно дърво, семето – посажда се и започва животът. Как се справя семето? Най-първо, като инженерите, отправя своята посока. „Паднало съм тук, да викам – няма да ме чуят, да роптая – безполезно, да се съмнявам в себе си – безрезултатно.” И започва да мисли това семе, определя посоката на своето движение. Има два изхода: нагоре и надолу; и се запретва на работа, повиква своя гений, своя ум, и започва. Най-първо – надолу; нагоре – започва работа.
Сега, често слушам, някои от вас казват: „Ама аз не зная какво да правя.” Чудна работа, растенията знаят какво да правят, а той не знае! Надолу и нагоре! Като го попиташ, ще ти каже. На човешки език: надолу и нагоре за растенията. В две посоки се движат, в две измерения – значи работа. Вас като ви питат вие какво ще правите – и вие сте едно семе, паднало в земята, заровен сте и вие; откъде сте дошли и как, не знаете. Нито един от вас не знае по кой път е дошъл. Какво ще правите сега? Мислите ли сега, че ако дойде при семето някоя буболечка и си предлага услугите да го пренесе на по-удобно място, и почне през дупки да го носи, мислите ли, че ще му направи някоя услуга?
Сега съвременните хора, като се посеят, търсят дупки - тази дупка, онази дупка. Търсят по-благоприятни условия. Там, където си попаднал, разреши този въпрос – накъде трябва да се движиш. Вие сте ученици, посадени сте, като ученици какво трябва да правите? Да учите книги – не, но да се учите, то е растеж в растенията.
Какво трябва да научи ученикът, сега? Вземете пак растението. Растението не взема предвид кой го е посял, кой го е поставил в земята, но растението си задава задача да намери слънцето, да използва енергиите на слънцето, да използва светлината, топлината, да използва и влагата, изучава елементите на почвата, изучава живота на самата Земя, живота на Слънцето, и нито най-малко не разисква философията на човека. Какви са били намеренията на човека, който го е посял, растението не пита. Сега, няма ли вие да направите погрешка, ако баща ви [ви] е пратил на училище, а вие искате да вникнете в намеренията му, защо ви е пратил на училище? Не разисквайте този въпрос.
Много философи разрешават [въпроса] защо е дошъл човек на Земята. Този въпрос нито сега ще се разреши, нито след хиляди години. Той ще се разреши, когато хората завършат своето развитие на Земята. Рибата, докато е във водата, не може да знае, че е риба. Когато излезе из водата, тогава може да знае, че е риба. И сегашният човек, понеже живее още във физическа форма, като животно живее. Като почнат да мислят като хора, излязат из това животинско състояние, погледнат и съзнаят себе си като хора. Веднага сегашните нрави и обичаи съвсем ще се изменят.
Всеки един от вас със своето съзнание трябва да излезе от средата, в която живее. Една неблагоприятна среда - всеки от вас може да излезе. Една неблагоприятна среда - тя е в неговия ум. Така, много маниаци има – става сутрин, мисли, че ще го убият някъде, ходи и тази форма седи в ума му. Ако във вашия ум влезе известна идея, че някой ви възпрепятства, вие се спъвате. Вие отхвърлете всичко това! Ще кажете на себе си: „Няма никакви спънки!” Вие сте чудни. Свържете едно дърво с едно въже. Това въже може ли да държи дървото? До колко години може да го държи? Малкото дърво като го свържеш, какво ще стане с въжето? В края на краищата, дървото ще скъса въжето. И не само това – има растения, които, ако ги вържеш с желязна тел, те разбират химия, постепенно почнат да разлагат тази тел, ще я скъсат и не може да се вдълбае.
Онези лоши условия, в които вие сте поставени... Има сили, положени във вашия ум, [за] да преодолеете мъчнотиите, които ви заобикалят; но когато, както растенията, когато познавате почвата, когато познавате топлината, светлината и влагата – условия, при които растението расте и знае посоката на растенето надолу и нагоре. Вие ще приложите това правило в живота. При сегашните условия трябва да бъдете герои, да изпъплите. Един човек, който побеждава известни мъчнотии, това са условия отгоре. То са условия отгоре, това е едно наслояване, затрупване отгоре – да излезеш над тях. И всякога, когато човек надделее над мъчнотиите, той се усеща силен.
Сега, има някои смешни поговорки: Един млад студент се отчаял, неспособен, казвал: „Не ми остава нищо друго, освен да се удавя.” Тръгнал, но като дошъл до реката: „Няма ли някой да ми каже да не се давя?” Обръща се надясно, наляво – той иска да не се дави, иска сега един да потвърди неговото желание. На вас сега трябва да ви каже само някой да не се давите. Това е вярно, много пъти ние седим край реката и се давим. Психологически много пъти се дави човек. Някой път човек каже: „Тя се свърши вече, работата.” Но после се обърне и казва: „Няма ли някой да ми каже? Кажи ми начин да изпъпля из тези мъчнотии!” И като му кажеш, просветне лицето му. Казва: „Аз ще плувам сега.”
Аз бих желал някои от класа да изберат някои видни писатели, поети, учени хора, които може да се четат. От окултно гледище вие трябва да знаете, че всеки учен човек влага в съчинението си негативната страна на учението си. Всяка една философия има две лица. За пример вземете една песимистична философия. Това е завист на живота, това е старина. Шопенхауер казва: животът няма смисъл, един стар човек, едно сухо дърво трябва да се изкорени, но законът е верен – на мястото на изкорененото трябва да се посади новото. В сегашните младежи има едно безразборно четене на писатели, което психологически се отразява зле. За пример вземете съвременните писатели, някой романист, той развива до известна степен само чувствата. Когато превърнеш целия свят само на една астрална каша... Всички романисти боравят само с мамалига* [* мамалига (рум.) – качамак]. Астрална каша, на чувствата, я наричам аз. Няма нищо съществено. Най-първо, онзи герой, какъвто ни представя – има герои, не е герой той, фиктивен герой е той. Този герой, който виждате сега, утре за героинята ще убие някого. Че какво геройство е това? Без да го убиеш, да го стиснеш тъй малко за гръцмула. Това е едно тяхно схващане, това е завист. Представете си, минавате през някоя местност, където върлуват разбойници, ала всички те са заспали, вземаш им пушките, оръжието, занасяш го някъде. Те стават, но нямат оръжие. Какво ще правят? Я ми кажете, какво биха направили с мен?
През тази година трябва да създадете нещо по-хубаво. Да кажем, вие четете някой път, изучавате астрология и знаете съдбата на някой човек каква е, а вашата съдба не знаете. Разказват, във Варненско, още в турско време, преди Освобождението, се явява една гадателка циганка, която гадаела с един голям охлюв океански. Хората с хиляди се събирали около нея. Не се минава много, след десетина дена, тръгнала тя да пътува нанякъде, из пътя нападат я и я обират. Тя от охлюва не могла да разбере, че ще я оберат. Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? „Ама, казва някой, като идем в другия свят.” Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използваш условията на Земята, как ще използваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Трябва да знае, че този разбойник ще го срещне, той ще има разправия с него. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. Смъртта като го нагълта, той да не може да се смели в стомаха ѝ, и [тя] да го изплюе навън. Както китът изплю Йона. Три дена се моли вътре, и го изхвърли навън. Мислите ли, че един човек, който е заровен жив в гроба и се моли, усърдно се моли, мислите ли, че ще остане вътре? Е-хей! Гробът ще се разпука. Не е този човек за това място. Ще идеш да работиш.
Сега, желая през тази година да направите една скица, един план, и аз ще ви дам известни упътвания, за една по-плодотворна и приятна работа, между другото.
Всички трябва да се наредите в класа съобразно със законите на небесните тела. Другояче, не може да живеете в хармония. Всеки един от вас трябва да дойде на мястото си. Ако си някъде някоя земя или някое слънце, или сателит, ще си вземеш мястото. Всеки ще определи мястото си. В дадения случай един свят ще управляваш, ще развиваш онова, което е вложено вътре. То е един самостоятелен свят. Никой не може да те извади от твоята орбита.
Мнозина от вас се страхуват, че ще им повлияе някой. Никой не може да ти повлияе. А и да ти влияе – какво лошо има в това? И Месецът влияе, и Земята, и Слънцето влияе. Вие не поставяйте влияенето като една спънка. „Влияе ми, казва, със своята мисъл.” И ти му влияй! Ти не си мъртъв, ти си жив човек. Вие свързвате влиянието с това, че той те владее. Какво ще те владее – Земята владее ли Месеца? Слънцето денем изпраща своята светлина и я осветява; какво дава Земята на Слънцето, че я осветява? Слънцето влияе, но с това влияние ѝ изпраща нещо. Питам тогава: Земята влияе ли на Слънцето? Влияе. Вие трябва да благодарите на това влияние. Влиянието, то е свещен закон. Когато хората взаимно си влияят, духовете отгоре, ангелите – всеки на своето място. Влиянието е един свещен закон. Аз искам да избия от ума ви един клин. Казва: „Влияе ми от толкова години, аз не искам да бъда под негово влияние.” Ами под кое? „Под Божието.” Че, Господ влияе най-напред чрез Слънцето. После, ако искате да сформирате своето тяло, ще искате чрез Земята, ще сложите корените. Бихте ли могли да станете голямо дърво, ако нямате твърда почва? Влиянието използвайте. Влиянието е едни свещен закон. Няма нищо лошо във влиянието. Някой казва: „Аз да съм по-далеч от него.” Ти си на такова разстояние, на колкото ти е определено. Нито си по-далеч, нито си по-близко.
Един ден, когато изучавате вие динамиката на човешкото тяло, трябва да знаете, че има известни атоми, които са дошли от слънцето Сириус – те са свързани със Сириус, известни материи, едно течение. Представете си, че някой човек иска да ви вземе, да ви откъсне. Той най-първо има едно голямо слънце против себе си. Интелигентните същества на Сириус, на които интелигентността е по-голяма, отколкото на тези на Слънчевата система, те ще се застъпят. Значи зависи от вас. Колкото повече благородна материя има във вашето тяло, толкова животът ви седи на една по-висока степен. Материята е, която обуславя живота. Животът се проявява чрез тази материя. Затова, когато вашето съзнание почне да се оформя, почвате да мислите за разните звезди. Защото със звездите е вложено по нещо за сегашния живот и когато използвате всичко, което космосът е вложил в тези всички слънца, то човек ще бъде почти съвършен.
Сега сте на Земята, ще използвате влиянието на Луната, на Слънцето, на планетите в Слънчевата система и влиянието на звездите. И те упражняват влияние върху нашето съзнание, но хората едва се досещат; даже за някои планети едва се досещат. За пример какво влияние упражнява Сатурн? (- Лошо влияние.) Ама защо? Защото хората се борят със Сатурн. Сатурн казва: „Слушай, ти трябва да бъдеш справедлив. Ти като не искаш да слушаш.” [Тогава казват: „Знаеш ли, той е в лоши условия, под влиянието на Сатурн.”]* [* В оригинала изречението е поставено в квадратни скоби.] Казваш: „Аз твоя съвет не искам, аз сам ще си устроя съдбата.” – „Слушай, ще ти пати главата.” – „Аз не искам да зная.” – „Ще видиш.” Явява се Юпитер, казва: „Ти си на Земята, тебе ти трябва култура, трябва да мислиш, благороден, доблестен, щедър, великодушен трябва да бъдеш.” Ти казваш: „Не е твоя работа.” Изваждаш ножа, ще се разправяш. Но Юпитер казва: „Знаеш ли, ти ще повдигнеш една война, но можеш ли да я отстоиш?” Често ние, малките хора на Земята, не трябва да водим никаква война. „Не се противи на злото.”
А какво нещо е зло? Всички онези същества, които работят в света без закон. Следователно не се противете на съществата без закон, защото няма какво да ги съдите. Те ще бъдат безпощадни. В тази смисъл* [* тази смисъл – диал. употреба на думата „смисъл” в ж. род.] злото, това са същества, които творят. Този човек троши камъни в планината с динамит, не минавай през неговата кариера, остави го да чупи камъните, пък ти си върви по своя път. Някой казва – съдбата. Не се противи на своята съдба. По-далечко малко – изучавай законите на съдбата, ако има някакъв закон.
Разбира се, някои от тези въпроси вие ще ги срещнете в живота си може би след 10, след 1000 [години], а някои може да използвате сега. Вие сте млади, живели сте много пъти на Земята, но сега наскоро трябва да разрешите някои въпроси. Някой казва: „Като остареем.” Като остареете, нищо не може да разрешите. В младини човек може да извърши повече, отколкото в старини. Младият трябва да работи, а старият – да се разкайва. Ако вие ме питате каква е службата на старите хора – разкаяние. А каква е службата на младите хора? – Работа. Но когато младият седне и почне да се разкайва, той остарява. Погрешките ще изправяш, мъчнотиите ще преодоляваш, няма да се разкайваш, няма да се обезверяваш. „Ще работя задачата, която ми е дадена. Ще я разреша. Никакви мъчнотии няма да ме спрат.” – То е доблест, то значи да имаш Юпитер. „Ще разреша тази задача – дадена дума!”
На Земята, в човешкия живот има гении, това са гении на Юпитер, те са същества, общество от същества, които са завършили своето развитие и те представляват Юпитер и влияят. Те ще те срещнат и ще ти кажат: „Ти не слушаш.” Същества има на Сатурн, тук, на Земята, завършили своето развитие, те ще те срещнат, ще ти кажат: „Слушай! Ти трябва да бъдеш справедлив.” Има на Меркурий, на Венера, на Месечината, те са все същества, групи същества. Те ще те срещнат на пътя, ще ти кажат: „Слушай, ние сме минали по този път, ще ти дадем нашите упътвания.” Искаш да бъдеш благороден човек, искаш да бъдеш философ – по еди-кой начин, ще ти разправят. Или искаш да имаш злато - ще ти разправят. Тогава ще те свържат с Юпитер, със Сатурн. Юпитер в дадения случай е банката. Онези, които са на Сатурн, ще кажат: „Ще отидеш в банката на Сатурн, на Месеца ще идеш, на Слънцето ще идеш.” Ако можеш да обикаляш където искаш, да вземаш каквото ти трябва, какъв ще бъдеш? Ученик ще бъдеш! Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, това не е голяма наука.
Тогава, носи един човек една стомна. Ще минава през пустинята. Казва: „Каква ще бъде моята съдба?” Ако стомната ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята стомна, много ще страдаш. Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Какво означава тази стомна? – Ще изгубиш вяра в Бога. Да вярваш в Бога, това е вечно начало. Да растеш, да се развиваш, това е зенитът, смисълът на живота. А да се обезвериш, това е западане. Никаква култура няма. Нищо няма. В умовете ви може да изпъкне отрицателна идея – това не е зло. (...) Провидението може да ви представи един човек, който е обезверен. То е факт, няма какво да съжалявате. Неговата глава е оголена, във вътрешен смисъл – отвътре е оголял, няма никакъв стремеж.
Първото нещо: човек трябва да има Бога в сърцето си, да усеща в ума си светлина, в сърцето си – Неговата топлина. То е достатъчно! Тогава той може да има едно правило: „Понеже аз мисля, Господ мисли за мен. Понеже аз чувствам, и Господ чувства и ме обича.” То е факт.
Сега, през тази година вас ви трябва творчество. Следващия път съставете един проект какво трябва да се твори и как трябва да се твори през тази година. Законът е такъв, че каквото намислите, ще го правите. Не да го прави други заради вас. „Аз, казва, да го намисля, а ти ще го направиш.” Каквото намисля, ще го направя. Може да ми приведете пример на музикант, който не знае да свири, но съчинява. Онзи, който съчинява, той трябва да знае да свири онова, което той е написал.
Първо, каквато идея се проектира във вашия ум, вие ще я реализирате в малък размер и тогава тази идея ще я пуснете и други да я опитат. Свещена идея. Тогава, ще сложите едно правило в живота си: Човек, който зачита своите идеи, той зачита идеите и на другите хора. То е свещеното правило. Всички идеи в света имат един произход, произтичат от един и същи източник.
Сложете палеца на пулса си! Бройте всички! (Учителя гледа часовника си 1 минута) Стига. Колко удара прочетохте? Най-високото число? (- 107 – сестра Дафинка) (- Обаждат се 63, 93, 86 и др.)
Упражнение: Лявата ръка на лявото рамо (извита така, че върхът на пръстите се допира до рамото) (фиг. 11) Дясната ръка извита над върха на главата, но не се докосва Отнасяме дясната ръка настрана хоризонтално, пак я прибираме (повтаря се три пъти) После същото упражнение, но дясната ръка – на дясното рамо, лявата – над главата. След това ръцете настрана, после – пред гърдите (пръстите едни срещу други). Задържаме това положение, концентрираме се. След това ръцете настрана – пак отпред (три пъти). Леко духване (три пъти). Какво разположение имате при това упражнение? Мъчно може да се определи.
Вие правите всевъзможни движения. Имат ли тези движения някакво значение? В подсъзнанието на човека се набира известна излишна енергия. Когато с дясната ръка кажем така (настрана), тя е като проводник, а с лявата ръка, някоя част на тялото има недоимък – те придават. Тези токове постоянно се менят. Някой път с дясната предаваме, някой път - с лявата. Затова са тези движения. Има известни движения, които са разумни, има движения, които са дисхармонични. Така за пример цигулката – дълго време отнема, докато ти се научиш да имаш хармонични движения на лъка. На художника дълго време отнема, докато придобие хармонични движения на четката. Или онзи, който мисли, дълго време трябва да прави своите упражнения. Когато човек мисли, стават известни конвулсии. Ако вие разглеждате човешкия мозък, когато човек мисли, много ясни танцувания стават. Колкото мисълта е по-интензивна, това издигане е по-високо и бързо спадане, постоянно. Затова именно мозъкът е стегнат в тази коруба. Ако пробиете дупка и почнете да мислите, мозъкът може да излезе до една педя, като някой рог. Като спре мисълта, ще се прибере. Движение навсякъде има. Щом има живот, има движение.
Затова не трябва да се страхувате. Той произвежда дисхармонични конвулсии на мозъка, на сърцето, на белите дробове. Ще обуздаеш страха. Уплашиш се, искаш да хукнеш да бягаш. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо. Ако наблюдавате някоя опасност, поотмести се, наблюдавай, но никога не бягай. „Ама, някой казва, как да не бягам?” Представи си, че си в един кораб, паднеш във водата – къде ще бягаш? Ще ходите разумно, само ще направите крачките си по-големи, но няма да хукнете да бягате. Бягането е дисхармонично. Следователно движенията на мозъка ще бъдат дисхармонични. Всички емоции, които човек преживява, те произвеждат такива дисхармонични свивания на мускулите и покварява се човешката мисъл, покваряват се човешките чувства.
Човешкото лице представлява една морфология отвън на всичкия онзи бит на миналите култури – изчезнали култури, които са оставили отпечатък. Хиляди култури на кристалното царство, на рибите, на мекотелите, на птиците, на млекопитаещите – всички тези култури са оставили този отпечатък, после идва културата на човешките раси, и те са оставили, а същевременно с това са действали и културата на ангелите отгоре. Посрещане има. И сега има онези влияния на бъдещата култура, които сега идват. Че това, което сега преживявате: на страха, на отчаяние, не се плашете – стара култура. Сега, като дойде страхът, ще се молиш. Като вярваш в Бога, смъртта ще мине и ще замине, както Мойсей казва: „Ще поставите кръвта на агнето, като дойде ангелът пред този знак, ще замине дома ви, няма да направи поражение.” То е разумният принцип.
Сега, ако ви говоря повече, ще се преситите и тогава, като излезете, няма да разберете тези работи. Хубавото, разбраното и неразбраното, като се съберат, какво ще стане? Каша. Тогава, щом е нещо неразбрано, прибавете брашно, да стане като тесто, може да направите хляб, да може да разполагате. Това значи творчество. Ще твориш, докато извадиш нещо, и да си доволен. От тази каша да можеш да направиш нещо. Представете си, че направите циментова каша и си сложите крака, опитвате силата на тази каша. Какво ще стане? Мнозина от вас си направят циментова каша, сложат си вътре главата. Казват: „Замая ми се свят. Вързан съм.” Ама, така е. Цимент има ли, главата дръж навън и крака - навън! Друго сложи вътре в кашата! Това е то, истинската философия на живота. Щом някой направи някоя циментова каша и ти каже: „Я си сложи крака, да направим един отпечатък” – нека правят отпечатък на умрелите, но на един жив човек...
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!