ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА
VI година (1926-1927)
4'"" лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 17.Х.1926 г.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
(Размишление.)
(Прочете се резюме на темата: «Най-важната работа след яденето». .
Четоха се темите: «Най-малкият подтик».)
Защо подтикът е най-слаб? От какво произтича слабият подтик? Слаб или малък, по какво се различава? Малко дете и слабо дете. Какво подразбираме под думата малко дете и слабо дете? (- Малко на ръст, а слабо, слаботелесно.) Най-малкият подтик значи по ръст. Е, кой е най-малкият ръст? (- Бездействието.) Бездействие няма в света, защото когато човек мисли, че бездействува, все-таки той действува. Някой казва: «Аз не работя.» А желае да яде. Той казва: «Аз не се интересувам от него.» При това той се интересува заради нещо. [Него] го е страх да не му стане нещо.
Сега, представете си един живот без противоречия. Тогава какво е съответствието между малкия ръст и малкия подтик и големия ръст и големия подтик? Голям човек значи голям ръст, малък човек – малък ръст. Малкият подтик има всички възможности да стане голям подтик: то е по (>тношение на времето и пространството, понеже той расте,
37
има условия да стане голям. Малък, защо е подтикът малък? Природата си служи с малките подтици, понеже са еко-номични. Най-малко сили, най-малко материал се хаби, при това резултатите са отлични. При великите подтици се иж-дивява голяма сила. Представете си в природата две разумни сили. Любовта е една разумна сила, която се проявява, и Вярата е една разумна сила. В дадения случай едно разумно същество си служи с Любовта, друго – с Вярата. Кое е по-силно? (- Това, което си служи с Любовта.) Как ще го докажете? (- Защото Любовта включва и Вярата.) Но то е само твърдение. Някой може да каже, че майката включва детето. Докажи това. Защото, ако майката включва детето, как е възможно туй дете да излезне вън от майката? Едно време, когато рибите излезнали от водата, казали: «Не искаме вече във водата да живеем, не искаме да си спомняме за нея. Стига ни робството, защото нито език имаме, нито книжнина.» Водата им казала: «Без мен жадни ще ходите, все-таки ще имате нужда от мен, все ще трябва да ви се нак-васи гърлото.»
Сега, по някой път, като живеете в Любовта и като се освободите, казвате: «Любов ли?» Любовта е била среда за вас. Любовта като водата изглежда, че дава всичко, дава най-добрите условия за живот. Храната е разтворена във водата, къща няма да имаш, всичко достатъчно, ще си спиш някъде, ще си разпериш крилцата. Рибите спят ли? Спят, разбира се. Но какво е рибето спане? Имате ли възпоминание от рибеното спане?
Когато се говори за Любовта, трябва да разбирате новите схващания. В културата ще минете Любовта като вода. Като любите, да се не удавите. Като хвърчиш в Любовта, да не паднеш. Това е култура. Като живееш в огъня на Любовта, да не изгориш. Като ходиш в светлината на Любовта, да не почернееш. И когато ти се разкрива Любовта, всичката красота, която има в себе си, да се не съблазниш. Разбрахте ли? То е начин за разсъждение, за разбиране. Не само да
38
казваме за Любовта. Любовта е една сила, да можем да я трансформираме в даден случай. Защото тя е една козмич-на сила, в някои отношения тя изпълва пространството. То е великото, туй, което движи целия козмос.
Някой казва: «Не искам да работя.» Ще работиш, и оттатък ще минеш. «Не искам да мисля.» Ще мислиш. «Не искам да чувствувам.» Ще чувствуваш, и оттатък ще минеш. Всичко се движи, цялото пространство, слънцето се движи, този, малкият пигмей не иска. Казва: «Не искам да се помръдна.» Ще се движиш – и оттатък ще минеш. Казва: «Накъде се движат звездите? Аз ще се движа не по техния път, а по своя път.» Всеки човек се движи в своя си път, той си има определена посока.
За да бъдете свободни, трябва да имате определена цел, към която да се стремите. Пак се движете в своя си кръг, вие не може да го напуснете. Някои го наричат омагьосан. Не е омагьосан той, разумният кръг. Омагьосан става, когато искате да излезнете вън от него. Защото всички други живеяния – ти можеш да бъдеш професор, цар. Смее се някой, казва: «Аз съм цар.» Как? «Играх една вечер на сцената и оттогава съм цар.» Насън някой път човек става цар. Ако човек се роди като цар в някой дом и ако сънува, че е цар, вечер, все едно ли е? Съществените идеи са онези, които може да се реализират в даден случай. В един момент може да реализирате една мисъл. Не реализирайте много. В даден момент може да реализирате каква да е мисъл, какво да е желание. Но щом има няколко желания, няколко мисли, няколко действия, те ще произведат обратни резултати. Действие с действие. Във физиката имате: две противоположни сили се взаимно унищожават. Две противоположни желания – унищожават се техните действия.
Един обича, друг вярва. По какво се отличават двамата души? Единият работи по закона на Вярата, другият – по закона на Любовта. Да кажем, двамата са изобретатели. Еди-на казва: «Аз вярвам в своето изобретение, ще го изнаме-
39
ря.» А другият казва: «Аз любя своето изобретение и аз ще го изнамеря.» По какво се отличават двамата? Може ли да вярвате в слабия човек? Допуснете, аз направя мост от ръжени сламки и направя друг от греди. Вашата вяра по кой мост ще ви прекара? През гредите, нали? Вярата всякога разбира разумност. Може да вярваш само в разумния човек, а разумният човек е силният човек. Любовта идва на заден план във Вярата. Когато говорим за Любовта, подразбираме един обратен процес. Любовта всякога се проявява към най-слабите. Вярата е към силните, ти не можеш да вярваш в слабите. А Любовта е към слабите и немощните. В стремежите на Любовта влиза слабото. Любовният стремеж е към крайно слабото, то те интересува повече. Допуснете, имате едно малко агънце на земята, имате и един старовремски мамут. Кого ще обичате повече: малкото агънце или мамута? Агънцето.
Сега, да проследим процеса на Любовта и на Вярата. Ако отидете в някой голям град и имате една малка колиба и една голяма кула, законът на Вярата къде ще ви тури? На кулата, защото Вярата иска всичко да види. Човек, който обича да си служи с Вярата, той обича грандиозните работи. Вярата започва с великите работи. Любовта започва с малките работи. Оттам започва тя, с най-малкия подтик. Аз говоря психологически, вътре процесите, които стават в човешката душа; навън от човека както стават нещата, те са непонятни, те са предположения, вероятност. За пример, ако тук пусна една голяма змия, бихте ли я обичали такава боа, 7-8 метра, такава дебела? Но ако тази змия беше умна и разумна, по закона на Вярата вий може да я направите мост от едната страна на реката до другата, може да се вце-пи. Следователно големите мъчнотии в света се побеждават със закона на Вярата. При малките мъчнотии с Любовта ще си служите. Мнозина от вас бъркат, искат с Любовта да премахнат големите мъчнотии. Не отмахвайте големите мъчнотии със закона на Любовта, то е невъзможно. Да до-
40
пуснем, имате един длъжник, който ви дължи 100 000 лева. По закона на Любовта ето как трябва да започнете: най-първо ще идете, ще задращите една нула. След един месец, останалите 10 000 лева – походиш, погледаш, казваш: «Много е туй», пак задраскваш една нула. След туй ще походиш и пак задраскваш една нула. Намалява Любовта нещата, за да ги обикне. И като останат 10 лева, казва: «Ти 10 лева можеш ли да дадеш?» – «Не мога.» – «Един лев можеш ли да дадеш, за семето поне?» А Вярата ако е, изведнъж ще каже: «Задрасках го.» Ала Вярата не казва, тя не задрасква. Затуй мъдрият човек никога не извинява, каквото и да му говориш. «Коремът ме болеше, баща ми...» – «Зная, казва Учителят, баща ти, но този урок трябва да се научи.» Той действува вече с Мъдростта, с Вярата. Ако действува със закона на Любовта, ще каже: «Хайде, ще те прекарам тъй.» При възпитанието на себе си вие някой път туряте Любовта, да изгладите големите си погрешки. Като турите Мъдростта, Вярата, тя казва: «Не, не, ти трябва да научиш тази работа.» Когато казвам: трябва да победите нещата, подразбирам закона на Вярата. Мъдростта отпосле идва.
И тези, големите борци, българските пехливани и американските, те започват със закона на Любовта. Най-първо се упражняват, и как? Като се упражнява, упражнява, намери по-слаб от себе си, надвие го, научи се. После – по-силен, но-силен, по закона на Любовта, от малкото. Като добие вяра, излезне и се боксира с първия вече – законът на Вярата.
По същия закон вий започнете с най-малкия си неприятел. Любовта като започне, няма изключения. Намери една малка погрешка, боксирай я. Като набиеш погрешката, тя ще поплаче. Ти ще ѝ кажеш: «Няма нищо, аз исках само малко да те поуплаша.» Ще намериш втора, ще я понабиеш, мак ще я утешиш: «Аз исках само да те опитам.» Не искам да изкоренявате вашите погрешки – не, не я изкоренявай, 1пвади я, че я насади някъде надалеч! Ще кажеш: «Извини,
41
че те извадих от двора, но то е хубаво за теб.» Любовта тъй казва.
Сега, превръщайте – тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй – заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга – то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй – приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» – че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. Едни от хрема, някои от охтика много ги е страх, особено учителите. «Болят ме, казва, гърдите, охтичасал съм» – няма никаква охтика, прах е това. А тези болести – какво са тези болки? То е един барометър. Вземете една болка: когато те болят ставите, ще забележите – краката ви болят, лактите ви болят, раменете, гърбът, туй означава всевъзможните дигания и падания на барометъра. Някой път се явят, някой път намалеят болките. Тъй щото ще знаете какво ще бъде времето, по вашето тяло – ще имате един прекрасен барометър, да знаете 1, 2, 3, 4, 5 месеца какво ще бъде времето. Или, най-първо намирате се в едно напрежение, не знаете причините. То е атмосферното електричество, което прави давление върху мозъка. Веднага ще гледаш да се освободиш, да го прека-
42
раш. Някой път те заболи коремът – то е излишен набран магнетизъм от атмосферата, ще гледаш да се освободиш и след туй ще пристъпиш да се лекуваш окултно. Всеки от вас е акумулатор. Човек събира, всички енергии на природата през него минават. Като изучавате съвременната физика, може да приложите законите на физиката, на химията, законите на биологията, на физиологията. Всички закони, които съществуват, може да ги приложите.
Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо – чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх – вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждение, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползували, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо – тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй – (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четвероного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!» Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си {авива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подви-вате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?», но щом се уплашиш, пущаш.
43
(фиг. 4.1) Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита; като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези – онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват – чиста мисъл. Казвам – чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай – с едно желание.
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас – разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, – каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние – дърветата и изво-
44
рите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо – енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
Та, като казвам: в Бога няма противоречие – какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него. Бог застъпва га нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за пюето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на 5емята, човек, който да не прави комични работи. Най-пър-ио, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачи-I е някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече – че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на | навата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила – като се почеше, | ой мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия * ьответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със 1 ниване в природата. Когато моите действия съответствува I с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре пошел!» – има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Трябва да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще
45
ь\
(фиг. 4.1) Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита; като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези – онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват – чиста мисъл. Казвам – чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай – с едно желание.
Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж [към] съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас – разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, – каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват. Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние – дърветата и изво-
44
рите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо – енергията, която ще излезне из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.
Та, като казвам: в Бога няма противоречие – какъвто и живот да имам, няма противоречие за Него. Бог застъпва за нашето право, казва: «Туй, което ти правиш, не е добре за твоето развитие.» От наше гледище е тъй, то се отнася само до мен, понеже грехът спира моето развитие, временно може би, но по отношение на Козмоса, Вселената няма да почувствува, но по отношение на мен е едно спъване вътре в развоя.
Човек трябва да бъде последователен. Аз искам да ви представя нещо тъй, както си е. Ще каже някой: «Не, такива комични работи аз не правя.» Не съм срещнал тук, на Земята, човек, който да не прави комични работи. Най-първо, като се секне човек, по-комично нещо има ли? Секне се. Че то е комично. После, професорът ходи, забърка задачите някъде, почеше се, ходи, дращи, жестикулира, той се пече – че то е комично нещо. Той, като си тури този пръст на главата, добие енергия, той с пръста си, с волята си, подтикне се. Неговият пръст е една активна сила – като се почеше, той мисли вече, този човек. Има някои професори, ако не се почеше, не може да мисли. Има някой човек, ако не си тури пръста на челото, не може да си припомни нещо, което, да кажем, е забравил. Много смешно е туй.
Хармоничен живот аз наричам, когато нашите действия съответствуват с действията на природата. Туй наричам хармония. Когато аз свивам веждите си, да съответствува със свиване в природата. Когато моите действия съответству-нат с ония в природата, когато моите движения са в хармония с козмоса. А някой като си размаха ръцете: «Хей, добре дошел!» – има ли нещо лошо в туй? Няма нищо лошо. Тряб-на да бъдем свободни в своите действия. Сега, другите ще
45
морализират: «Аз, казва, го мисля, че е нещо, пък той – малко шашав». Питам: онзи, който вземе от тебе 1000 лева и не ги върне, какъв е? И той ще каже: «Аз по някой път обичам да забравям.» Преди да е вземал парите, никак не забравя.
Сега, като ученици и ученички в окултната школа, ще гледате да си изградите характер. Не изеднаж*, не. Някой иска да стане много благочестив – създайте мисълта вътре: «Искам да бъда милосърден.» Постарай се, иди в дома на някоя бедна вдовица, децата, ще се предизвикат тези красиви чувства. Искаш да развиеш въображението си. Каква разлика има между въображението и волята? Че вашето въображение може да ви спре в много от вашите предприятия. То е едно практическо приложение, как действува въображението и волята. Поставете една дъска на земята 5 метра, по нея вий може да работите, да се движите, да преминавате. Но поставете дъската високо във въздуха. Ако ви накарат да минете сега, ще кажете: «Аз не минавам.» Нямате воля, вашето въображение ви действува, вий ще паднете. Но ако имате воля, вий ще се качите и ще минете, при същата основа. «Аз, казва, не мога да го направя.» Въображението ви работи, волята не действува. Щом мъчнотиите са върху почвата, върху вашия терен, където действувате, минавате. Но щом се вдигнат горе, [на] 10-15 метра, казвате: «Не минавам по тази дъска» – и ти не вървиш смело. Е, какво е? Въображението, че ще минеш и ще се убиеш. Е, хубаво, тази дъска не е ли известна мъчнотия, която вий сте прекарали? Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии -да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от
я изеднаж – диал. изведнъж.
46
жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб – пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба?» Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците – всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. И ти си направил мрежа, нещо не може да стане тъй, както искаш – кажи като този паяк. Ако туй, малкото същество седи седмица и чака – колко повече ти? То е най-малкият подтик. Искаш да бъдеш трудолюбив – вземи мравката, голяма глава има тя, философ е. Вземи и виж: каква подвижност и какво постоянство! Еднаж изтърве, два, три, пет, десет, петдесет, сто пъти, пренася през планини. Ако една мрава може да победи мъчнотиите, аз колкото една не мога ли?
Искаш закона на чистотата, реда и порядъка – вземи една пчела, иди при кошера, наблюдавай, тури си ухото, слушай гласа на пчелите, но не ги закачай. Чистотата ще учиш, но при чистотата трябва да знаеш, че чистите хора са много сприхави – там, където вървят, да се не изпречваш на пътя му. Веднага картечен огън, хич не мислят. За да бъдем чис-1 и, значи, всички грешни мисли, желания трябва да са вън от пътя ни. На всяко лошо желание – жилото вътре, бодни I о. Пчелата казва: «Настрана, на пътя на движението ми не
47
стой!» Следователно нашите желания са живи, ще го жилиш: «На пътя ми не стой!» Щом не мога да мисля право, пътят ми е запречен. По този начин ако вървите, тъй животът ви ще стане много изкуствен. Искате да станете учител, след 20-30 години да се пенсионирате – кажете: «Празни работи.» Започнете да разправяте едно време какво било: «Едно време какъв бях, учениците, учителите...» Владиката, и той разправя едно време как се обличал с патрахил. Всички хора разправят, и все за миналото. Какъв смисъл има? Хубавото е всякога да внася човек. Този старец цигулар както на млади години да свири. И млад, и стар, да свири, докато дойде да остави цигулката, да замине за онзи свят. И като погледне, да се усмихне, да каже: «Бих желал да се върна пак при моята хубава цигулчица.» Каже: «Много съжалявам, че те оставям, но след време пак ще се върна.»
Тъй ще дойде новият импулс за живот – в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става не-интересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обез-сърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползувате от техните сили. Една страст, трябва да се ползувате от силата ѝ. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, които може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглаж-
48
да, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи – у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават – едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?» – «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?» – «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.» Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант!» Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред дру-
49
гите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои -идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото. (...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Еднаж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път ѝ дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се
50
увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.
Та казвам: Човек трябва (...) да дойде, не можеш да действуваш механически, ще си причиниш друга, по-голяма болка, но чрез закона на Вярата.
Някой обича много да плаче. С плача е лошо, но без плача е десет пъти по-лошо. Със скръбта е лошо, но без скръбта е десет пъти по-лошо. Животът е тъй. Без скръб е десет пъти по-лошо, само че [на] тази скръб да се трансформира енергията в радост, във възходяща степен.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
51