Методи за наблюдения
- Само свЬглияг път на мж-дростта води към истината.
- В истината е скрит живо-тът.
Размишление.
Чете се темата: ,Произход на противоречието и съгласието".
Тема за следния път: „Отличителни чър-ти на господаря и на слугата".
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Напри-мър, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, фре-нология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава
276
може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повръх-ностни наблюдения, знанията му не са точни, т търпят промъна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човт>к разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитй знания.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нт^що; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроз-дов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява го-лЬма радост, а малкото шише – малка ра-дост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е ра-достен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голямото шише са нежни голями средства, но същевременно то верши повече работа. За подържане на малкото шише са нежни малки средства, но то свершва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-
277
активен: който има малка, или който има голяма ръка.
По какво се отличава научнияг метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактит. При обикновения метод вие казвате само, че н-Ькой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нъщата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нъщага, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикиовен или догматически. Ще кажете, че добрината на никого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завершен процес, нито е по-стоянен. Докато никой дава, всички се произ-насят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нъщата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизмънчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползуваме само в даден момент; щом нещо
278
не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огъньт в печката гори и сгръва окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметит, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е от-вътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понъкога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нъщата – - научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нт>що добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси при-чините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нъ-що добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва
279
ла търсиш причините и последствията на всяка проява.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нъщата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само ^службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и в връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецъг? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв пж.т той се е почувствувал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е ин-дивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Азъ-съм отговорен за всичко, което правя.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствувал желание да бъде свободен. Па-лецът ознава стремеж на човека към свобода. От формата и голямината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на лрестлшниците е къс, неразвит, в вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да верши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измъни формата на пръстите си, както и на цълата ръка. Забелязано е, че колкото по-
280
развите е чов^к в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е сгремежът му към свобода, толкова по-кра-сив и добре оформен е неговият палец. Като изучавате проявиг на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалиг пръсти, съдържа три елемента – мисъч, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Т не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, клде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действува с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но трътеа с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действува под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свет приложение. Физическият свЬт работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувгтво и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нъщата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с пока-залеца си, без да прилага. Който прилага, той живЕе едновременно и в двата света – ина. физическия, и в духовния.
281
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръсг, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нъщата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите нъща се оправят . Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертвува за нас, задоволява всич-ките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертвува и т. н. Когато знае истинската причина на нъщата, чо-вък е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни на-блюденяя.
Цельта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да същестеува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научнит. Последните изключват всякак-во съмнение. При научното наблюдение се
282
изследват фактит, обобщават, сверзват се с цълото и тогава се изнасят навън, като нвща напълно доказани, с своите причини и последствия.
При посочване с показалеца, жгълът, който се образува при дигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглит. Това, което се сее през пролътта, се различава по резултатите си от сътото през есеньта. Плодовет, които зреят през май и юний, се различават от тези, които зръ-ят през август и септемврий. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на ме-сец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Оби-кновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Т пра-вят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причинит, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нъщата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обик-новеният човек казва: Няма защо да сея ръпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си
283
напраздно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сбй рЬпа на корена" подразбира: „Не рови нищата, да не миришатъ". Обаче, ръпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде рипа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато ра-ботите ви не вервят добре, яжте ръпа! – Как действува рЪпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се д-Ьли на 360°. ВсЬки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. ВеЪко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влЪзе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използува. Ако не ги използува, т ще го използуват. Голямината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човйк с такава ръка е ин-телигентен. Ако ръката е малка и не добре
284
оформена, това показва бедност, умствени ли^ шения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Тк дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е верно в духовния свет, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло огговарят голями желания, и обратно: но малко тело – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са. съгласни с това.
Какво, в същност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на чове-ка истинския път на живота. Науката внася святлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нъщата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, т ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не поблизо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето опредъля качествата на хората. Ако турите един човек на Юпи-тер или на Меркури, той ще измъни качествата си. Затова, именно, някои хора се
285
отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всЬки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нежно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат т – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Мерку-ри. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърьт, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
Учете, без да се обезсърдчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, ц-Ьлокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цълото, и ЦЬлото обединява всички части.
За да разберете идеята за частиг и за Цълото, първо трябва да я посадите в ума п в сърцето си, да изникне, израсте, да даде
286
плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.
- Божията Любов носи щастие.
- Божията Мъдрост носи пълното щастие.
- Божията Истина носи всичкото щастие.
17. Лекция от Учителя, държана на 21 де-кемврий, 1928 г. София. – ИзгрЪв.