Хигиена на живота
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът.
Размишление върху истинското щастие.
За какво говорят хигиенистите? – На първо място т имат пред вид храната, водата, въздуха, светлината, облъклото и жилището. Това са елементи на живота, с които се занимава хигиената. За да бъде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, преди всичко, човек тръбаа да чувствува нужда от него. После трябва да съзнава, че има нужда от прозорци и да знае, колко голями да бъдат. Ако не съзнава това, той не се нуждае от никаква хигиена. Също-то може да се каже и за неговото тяло, като жилище. Не е достатъчно само да се роди човек, но неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живота. Това значи, да бъде човек здрав. Ако той постоянно боледува, жилището, т. е. тялото му не е съградено по правилата на хигиената.
247
Между външното жилище – къщата, в която човек живее, и вътрешното жилище – тялото, трябва да има известно съответствие. Има богати хора, които живеят в голями, просторни, светли къщи, но, въпръки това, боледуват. Ще кажете, че болестите се дъл-жат на храненето. Обаче, богатите хора се хранят добре. Защо боледуват? Значи, не е само до богатата и силна храна, но здравето на човека зависи и от количеството храна, която човек употребява. При това, здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение. Ако след всяко ядене човек изпитва те-жест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, в което човек през цълия ден изпитва радост.
Друг елемент на хигиената на физическия свет е облъклото. Хигиенично облъкло « това, което прилъга добре на тялото, направено е от мека материя, приятна на пипане и същевременно е добър проводник на светлината и топлината. С една дума, то е добър проводник на живите сили на природата. Хигиеничното облъкло прави човека радостен и разположен. Той се чувствува в него толкова удобно, като че е част от тялото му. Мнозина пренебретеат хигиената на облъклото и следват строго модата. Обаче, модата нъ->ма нищо общо с хигиената. Тя отговаря на
248
други изисквания, които са далеч от природните.
Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислит, на чувствата и на постлшките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на, мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи иитенсив-ността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интенсивност, то не е хигиенично, Веъко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извратява или да изкривява свояга посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен,. това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво тръб-ва да се прави, за да стане животът му ве-сел? – Да внесе в мисълта си единица лю-бов. Как ще внесете тази единица любов в ума си? – Като намърите едно същество, което иска да учи, търси някой да му помогне, да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, неговият жар ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първото положение на вашия ум. Да услужите на едно такова същество, това е в реда на аъщата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото»
249
е верно, но можете ли да го приложите, както трябва? Преди всичко, малцина знаят, как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интенсивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопнческите мисли, чувства и постлшки, а не за великите и въз-вишенит, които са достояние на великите хора. Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви. В противен случай, той никога не може да има правилно отношение към своя ближен. Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това озиача-ват думите Христови: „Аз жнвЬя в Огца си, и Отец миживееп мене". Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, пие любим себе си в Него. Първо Бог тр-Ьбва да ни обикне, а после ние да Го обикпем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека. Като се говори за любовта на Бога към човека и на човека към Бога, хората искат обяснение на този въпрос. Любовта не се обяснява, тя се приема, както се проявява, Ако я обяснявате, ще изгубите и това което имате. Не мислете, че всичко, което се обяснява, може да се разбере. Какво знае детето за пръсната пита? Нищо не знае и не
250
разбира, но щом я вземе в ръката си и доближи до устата, то изпитва вътрешна радост. В случая, и детето, което нищо не разбира от хлъба, и възрастният, който всичко знае, еднакво се радват пред прасната пита. Ра-достта показва, че и в детето има вътрешно разбиране на нъщата. Човек се домотеа до живота не само чрез външни знания и разбиране, но и по вътрешен път. Важно е да имате светлина в съзнанието. Тази светлина води човека в правия път на-живота. Ще каже някой, че не виждате нещата. Това е въпрос на опит. Хверлете една игла на 20 – 30 метра разстояние и вижте, кой ще я намЬри: който вижда външно, или който вижда вътрешно. Който вижда вж-трешно, той ще я намери. Който никога не се спъва в живота си, той има здрави, нормални очи. Той вижда и външно, и вътрешно. Който се спъва, той има слаби, анормални очи. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека. Там, дето съзнанието е будно, никакво спъване не става. Спъвате ли се, търсете причината в себе си. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. На всЬки са дадени условия, но работа се изисква от нас. Ако нямаме условия, всички усилия щЬха да бъдат безпредметни. Значи, живо-тът, като първо условие, е даден на всеки човек. Той носи в себе си пламъка на ми-«съльта, на чувствата и на постъпкит. Ползу-
251
вайте се от този пламък, пазете го, никога да не загасва. От вас зависи да ходите в светлина или в тъмнина.
И тъй, пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот. Т не са. здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, турете я настрана, като непотребна. Някой казва, че иска да сверши университет, но след няколко деня се отказва от желанието си, не иска да учи. Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено, да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил той? Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. всяка мисъл, встзко чувство и всяко действие, които раз-стройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? Следователно, пазете се от всички мисли, чувства и действия, които понижават живота. За предпочитане е да имаш една мисъл, едно чувство, едно действие, колкото и да са малки тв, колкото скромно и да са облъчени, но да ви повдигат, отколкото богатите и натруфени, които понижават живота и ру-шат здравето. Стремете се и към богати мисли, чувства и действия, но само към та-
252
кива, които нямат никакъв дефект. Т ш> сят истинска радост, истинска топлина и святлина.
Сегашният вък се изразява въ-усилена дейност на човешкия ум, сърце и воля. Защо? – Защото при възпитанието са. допуснати криви нъща, които трябва да се из-правят. Някой казва: Аз трябва да се проявя. – В какво трябва да се проявиш?
— Трябва да бъда полезен. – В какво трябва да бъдеш полезен? – Да се ор-ганизирам. . – Как ще се организираш? Ако искаш да се организираш, а свершиш с смърт, какво си организирал? Не е достатъчно човек само да създаде нещо, но създаденото от него вечно да живее. Ка-къв смисъл имат картините на един художник, ако една-две години след изработването им се развалят? Ще кажете, че един трябва да умре, за да се роди друг. — — Това не е философия. Кое е по-добро: да държиш воловет при себе си и да ореш с тях нивата си, или да ги прода-деш на някой касапин? За предпочитане е да ореш нивата си с воловет, отколкото да ги продадеш на друг, който ще ги заколи. Както ти живееш и работиш, така трябва и т да живеят и работят заедно с тебе. Ако останеш сам, ще свершиш толкова работа, колкото магарето верши. Който гръши, верши работата на магарето. Който гръши, е магаре. В този смисъл, магарето представя символъ- —
253
яа грвха. Значи, който не мисли, не чувствува и не постлшва право, грЪши. Докато не приложи правилно закона на жертвата, човек вевкога *ще гръши. Не се жертвува онзи, който мисли само за себе си. Не е умен онзи, който мисли само за себе си. Буквата „М" в думата магаре означава материализъм. Буквата „А" – бременност, тежест, която чов-Ьк носи. Буквата „Г" означава кука, с която овчарьт хваща нещата. Има смисъл да си служи човек с куката, или с гетата на овчаря, но когато иска да извади давещия се от водата, а не да открадне това-онова зд себе си. Буквата „Р" означава чук в рлкдта на юнака. Който иска да си служи с тозц чук, трЬбва да го приложи по отношение бедните и сирацит-, да им изкове н^Ьщо, да им помогне, а не да удря хората по главата. Буквата „Е* е знак за умножение. Който разполага с силите на тази буква, може да помага на хората, но ако магарето н&ма тези сцяи, не може да бъде полезно нито на себе с\ нито на окръжаващит. За да преверне енергиит, които се крият в понятието „магаре", човек трябва да знае, как да се спрари с елементите, които причиняват погрйщките. Когато домакинята иска да разплете един чорап, тя тр1>бва да знае, отде го е започнала. И като хване първата бримка, ц|,лият чорап се разплита. Магарето крие в о>бе си необуздани сили. Когато в характера #а чо-вЪка има нтзщо магарешко, той мъчгю се
254
справя с него. Умен трябва да бъде чо~ вък, за да организира силите на магарето в себе си. Не можете да разчитате на магарето. Достатъчно е да отвори устата си, за да ви издаде. Каквото и да прави, то все реве – в него няма благоприличие, нито някакъв морал. Човек вижда, че на магарето липсва благоприличие, но себе си не вижда. Колко пъти той не проявява никакво благоприличие! ВъпрЪки това, този човек, както и магарето, заемат почетно място в обществото.
Английската кралица Виктория имала едно магаре, което езд/Ьла – обичала да се занимава с него. Ако се случвало да заболее, тя викала 12 лъкари да го гледат. Умно е било това магаре. Значи, има и умни магарета. Като видите никое умно магере, забелязвате, че то омеква. Такова магаре не реве, но цЬл ден спокойно си пасе. Като види господаря си, тогава започва да реве. Сутрин, като изгрева слънцето, то се спира, отправя поглед към него и след това коленичи на предните си крака. След това се изтърсва и трътеа отново да пасе. Това показва, че и най-отрицателните сили в света претърпя-ват нъкакво преобразование. Важно е да знае човек, как да се спривя с енергии-тт> на магарето.
Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силите на цълото животинско и растително царство се включват в човека.-
255
Т имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Наприм-Ьр, френоло-зите взимат магарето, като емблема на човешката твърдост и воля. Наистина, нтзма по-твърдо същество от магарето, също така е крайно издържливо. От друга страна, магарето е гордо и щеславно, всякога излиза напред. Ако го турите на работа, между камили или овце, то излиза напред, да ги води. Магарето никога не остава назад. Добре е да има човек високо мнение за себе си, но когато е заслужено.
Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще ми-елите за себе си това, което сте в действи-телност. – Не съм толкова надарен. – Дарбата се придобива. Тя е резултат на усилието, което човвшкият дух прави, за да постигне нещо. Даровитият е работил в миналото, и днес се ползува от плодовете на-своя труд. Ако искаш и ти да бъдеш да-ровит, работи усилено, да развиеш дарбите си и в бъдеще да се ползуваш от техните плодове. Некои хора още в този живот придобиват големи постижения. Те правят големи усилия и се радват на резултатите си.
Да се вернем към въпроса за хигиената на живота. Според нея, права мисъл е тази, която запазва всекога своята светлина. Човек се познавт по светлината на своята< мисъл. Колкото по-голема е светлината му,.
256
толкова по-голям мъдрец е той. Да позна-ваш, колко голяма е светлината на твоята мисъл, това още не значи, че познаваш себе си. И най-голямит- мъдреци не се познават абсолютно. Частично чов-Ьк се познава, но не и абсолютно. Това показва, че много работа още предстои на човека, много знания му са. нежни, за да проникне в същината на своята душа. Да проникне чов-Ьк до душата си, това значи, да обхване всички възможности, които се крият в ума, в сърд-цето и в волята му. Който отрича душата, отрича своит- възможности. Такъв чов-Ьк не може да се развива.
Мнозина признават ума и сърцето, но отричат душата. Н-Ькои признават само ума, а сърцето и душата отричат. Който не признава проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа в се1е си, не е пълен чов-Ьк, т. е. не е истински чов-Ьк. Той прилича на ои-Ьзи хора, които ходят на църква, слушат проповедника, тротеат се от думит- му, съжа-ляват беднит- и страдащите, а като изл-Ьзат вън, ср-Ьщат на пътя си много бедни и страдащи, но сърцето им не се тротеа. Чов-Ьк, на когото само мисълта работи правилно, е една трета човек; онзи, на когото и умът, и сърцето работят правилно, е две трети чов-Ьк; и най-после онзи, на когото и умът, и сърцето, и волята работят правилно, е три трети чов-Ьк – истински човек или мъдрец. Пламъкът на неговпт- мисли,
257
чувства и постъпки е постоянен. Той не се влюбва и разлюбва, както обикновените хора. Щом люби, той е постоянен и неизмънен. Каквото прави мъдрецът, както и да се проявява, каквито мисли и чувства да храни, той никога не съжалява. Всичко верши съзнателно и разумно.
Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намърите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го намерите в любовта. В който свЬт да търсите възвишеното – в физическия, в ангелския или в Божествения, ще го намърите в любовта. Тя представя идеала, към който човешката душа се стреми. Ще каже нвкой, че е разочарован в любовта. Разочарование има в чувствата, но не и в любовта. Който люби, никога ,не се разочарова. Обаче, щом човек пожелае да бъде обичан, разочарованието иде; той е нещастен, че няма кой да го люби. Значи, има два вида нещастни хора: едните са нещастни, че не любят, а другите, че няма кой да ги люби. Мъдрецът се отличава от обикновения човек по това, че е щастлив и когато не го любят. Защо е ща-стлив? – Защото, и като не го любят, той люби, без да изисква нещо. Ако никой не го обича, той си казва: Хората още не са ме дтознали, не съм се открил за тях. Ще
258
дойде ден, когато ще ме познаят и ще ме-обикнат. Ако днес не стане това, утре ще стане. Той не туря големи срокове. Обикновените хора работят с голями срокове и с голями величини; в същност, гол-вмит^ величини са достояние само на велики хора, на адепти, на мъдреци, които избътеат да работят с тях. Когато се възпитава, чо-вък работи с малки величини.
Кога може човек да се възпитава правилно? – Когато пламъкът на неговите мисли, чувства и действия постепенно се увеличава и внася в него радост и разширяване. Когато всички мисли и чувства се съберат на едно място, светлината им се увеличава, радостта става голяма, и любовта се проявява. Това изисква от човт>ка съвременната наука и хигиена. Това значи, да дойде чов-Ьк до положение, да знае, какво количество въглерод се намира в неговия организъм и как може да го използува. Количеството на вжхле-рода в човешкия организъм е математически точно опред-Ьлено, обаче, какъв е този въгле-род, не се знае. Съществува три вида въгле-род. Единият не гори, не се изменя в въздуха ; не се сеединява с други елементи, нито-гори, нито загасва. Следователно, когато мислите и желанията на човека не загасват , той е от първата категория. Въглеродът, който се отнася до втората категория, е промЬнлив.. Той гори и се променя, става черен. Каже ли ятекой, че мислите и чувствата му са потъм-
259
нъли, той се отнася към втората фаза на живота, дето въглеродът се измъня. За да не се измъня, ще го вернете в първото състояние, ще му прибавите единица любов и две единици мъдрост. Това значи, да намъриш три същества, на които да помогнеш, да ги отправиш към света на любовта и на мж-дростта. След това ще намъриш един свет човек, да видиш, как прилага любовта, и двама мъдреци – как прилагат мъдростта. При това положение, ти няма да станеш нито светия, нито мъдрец, но ще вземеш малко подкваса и от двамата, да има какво да ра-ботиш.
Задачата на човека е да учи и да работи. Като учи, той непремънно ще се обезсърдчава – такъв е законът. Защо се обезсърдчава? – Защото пламъкът на неговите мисли, чувства и постъпки се намалява – влъзъл е нъка-къв страничен елемент. За да се справи с обезсърдчението си, той трябва да премахне страничния елемент и да усили отново пламъка си. Приложи разума си, направляван от мъдростта, за да усилиш пламъка на своите мисли и чувства. Без мъдрост разумният човек става жесток. Жестокостта се сло-мява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Значи, буквата „М", като символ на материализма, трябва да се преверне в милосърдие. Това се постига чрез съзнателна и разумна воля.
260
В заключение, казвам: За да спазвате хигиената на физическия свет, обърнете внимание на трите елемента – жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на духовния свет, обърнете внимание на другите три елемента – мисли, чувства и постж.пки.
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът .
15. Лекция от Учителя, държана на 5 декемврий, 1928 г. София. – ИзгрЪв.