Главният фактор
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
Размишление.
Преди да разглеждате подробно романи-т „Клетницитъ" и „Война и миръ", какво можете да кажете за вътрешната страна в характера на Хюго и Толстоя? Т са от различни раси и от различни нации. Хюго произхожда от латинската раса, а Толстой – от славянската. Поради това различие, т не могат да пишат еднакво. Всички народи живеят при различни условия, затова и писателите им се различават. Писател, който живЬе в полярните страни, пише за енъговет и ледовет; който живее в тро-пическите страни, пише за голямите горещини, за циклонит, за слоновет, за голямите змии и т. н. Тъй щото, всеки писател описва това, което вижда около себе си.
Когато разглеждате двама писатели, ще ги поставите при условията, при които т живеят. Единият писател минава за свет-
202
ски, а другият – за духовен. Кой от двамата е по-богат на образи? Как познавате, че някой писател е духовен? Ще кажете, че той пише за небето, за рая, за анге-лит. Отде знае той тези нъща? Бил ли е някога в рая, или на небето? Виждал ли е ангели? Ако сам не е видял това, а пише за него, то не отговаря на действителността. Какъв писател е този, който пише неверни нъща? Ще кажете, че това, което описва той, е приблизително верно. Така не се говори. Истинският писател трябва да описва само онова, което сам, непосредствено е видял, преживъл и разбрал.
Какво ще кажете, ако, като учен, правите своите изследвания на една ръка? За да дадете точно описание на ръката, вие трябва да проследите цълото й течение, да видите пътя, по който тя минава, препятствията, които среща и т. н. Първите изследвания се разлнчават от тези, които направили след десетина години. Първоначално ръката е текла спокойно, безпрепятствено, без никакви бентове. След де-сет години, обаче, виждате много бентове по течението й. Като учен човек, вие търсите причината на тези бентове и се произнасяте, че т са. направени от воденичари, фабриканти, с цел да използуват нейната енергия. Оттук вадим заключението: всяко явление в природата има своите дълбоки причини. За да се обясни явле-
203
яието, човек трябва да проникне в причинит, които са го създали. Хиромангицит, например, като изучават човешката ръка и пръстит, обръщат внимание на формата на пръстите и ги дълят на конусовидни, вжзлести, лопатовидни и т. н. Обаче, това не е достатъчно. Като се изучават ръцете и пръстит, трябва да се обяснят причинит, защо някой пръсти са. вжзлести, а други – конусовидни. Ще каже някой, че пръстите му са вжзлести, по наследство, от дъди и прадвди. Това донъкъде е верно, но защо на друг някой, пак по наследство, пръстите са конусовидни или лопатести? Всъ-ко нещо има своите причини, които трябва да се знаят. Не е достатъчно да кажете за една ръка, че пътт й е такьв или она-къв, но трябва да се знаят причинит, защо нъкъде върви равно, гладко, а нъкъде среща бентове, които я подпушват.
Да се вернем към Хюго и да видим, кои са подбудителните причини да създаде той един герой като Жан Валжан. Какво иска да изнесе той чрез своя главен герой? Хюго живее в едно културно общество, с строго опредвлени закони и порядки. Той иска да хверли светлина в умовете на своите съвременници, да им покаже, какви са последствията от неспазването на съществуващите закони и наредби. Същевременно, той ис1<а да даде ново разрешение на една социална проблема. В същност, съществували ли са като
204
типове Жан Валжан, Жавер, епископ Мириел? Тт> съществуват като колективни типове, а не като единични. Защо Жан Валжан мина през толкова гол&ми страдания? – Защото открадна един хлЪб, да задоволи глада си. Защо в латинската раса съществува такъв строг закон против кражбата? Според този закон, Жан Валжан бвше наказан на петгодишен строг затвор. Като прекара известно време в затвора, той направи опите да избъга4 В разказа си за Жан Валжан, Хюго иска да покаже на хората, какво влияние оказват условията на живота върху характера и психиката на човека. Едно тр&бва да имате пред вид: когато се разглежда един въпрос, той трябва да се постави на строго научна основа. Под думите „научна основа" разбираме разглеждане на известен въпрос всестранно, в зависимости на съотношението му с други въпроси. Ако искате да разрешите една математическа формула, на първо място трябва да я съпоставите с други, да видите, как е изведена тя и тогава да говорите за приложението й. Как мислите, раждат ли се форму-лит, или се създават? – Създават се. Напримвр, Питагор не роди формулата или правилото на своята теорема, но я създаде, Има случаи, когато възгледите създават на-учните твърдения. Например, възгледът, че външните условия създават и добрит, и ло-шите хора, е доведен до научно заключение.
205
Обаче, има случаи, когато научните заключения почиват на строго математически изводи. Например, твърдението, че доброто представя здравословно състояние на човешкия организъм, а злото – болезнено състояние, е получено като резултат от ред математически изчисления. В този смисъл, доброто и злото представят полюси на една същина. Доброто представя сладък, зр-Ьл плод. Който го яде, всякога бива здрав. Злото представя кисел, неузръл плод. Който го яде, той боледува. Обаче, животът се проявява между доброто и злото. Ето защо, нито само с сладки н^ща се живее, нито само с кисели. Т взаимно регулират своите сили. Ако съществуваха само сладки неща, животът щъше да се обезсоли; ако съществуваха само киселини, животът щъше да се разруши. За да се проявява правилно, животът се нуждае еднакво и от сладки, и от кисели нъща.
Много окултни писатели се произнасят за доброто, като проява на любовта в живота, като зрвли плодове на любовта. Според тях, злото представя киселит, незавершени плодове на мъдростта. Значи, доброто и злото имат отношение към любовта и мъдростта. Един ден и злото ще се преверне в сладък, добър плод на любовта. Че това е така, виждаме в героя Жан Валжан. Злото в него се преверна в добро – в плод на любовта. Всички
206
учени хора и писатели верват, че злото може да се видоизмени, да се преверне в доброг и лошите хора да се поправят. Колкото е от значение превръщането на злото в добро, толкова е от значение за човека да знае причината за проявата на доброто и на злото. Ще кажете, че средата и условията са причина за създаване на доброто и на злото. Това е отчасти верно. Ако, наистина, условията и средата правят чов-Ька добър или лош, това показва степеньта на неговата устойчивост и интелигентност. Има хора, които, както металит, се подават на окисля-ване; има хора, които не се подават на окисля-ване. Златото не се подава на окисляване, платината – също; медьта, калаят лесно се окисляват. Коя е причината за окисляване на елементит? – Сродството им към кислорода. Значи, лесно се окисляват онъзи елементи, които имат голямо сродство към кислорода. Онъзи елементи, които нямат сродство към кислорода, или имат малко сродство, не се окисляват.
В връзка с окисляване на елементит, се явява един обществен въпрос: Защо се пие много вино? – Защото има много консуматори. Защо се яде много хлъб? – Защото хората имат голямо сродство към него. Някои хора, като българит, напримЬр, ядат много хлъб. Защо? – Сродството им към хлъба е по-голямо, отколкото на други народи. Както съществува сродство между еле-
207
ментит, така съществува и между хората. Затова, именно, казваме, че царската дъщеря може да се ожени за царски син – вероят-ността е 100%. Обаче, царската дъщеря не може да се ожени за един свинар – между тях няма никакво сродство, т. е. няма условия. Обаче, това не значи, че, ако се откаже от свинет, свинарьт има възможност да се ожени за царската дъщеря. Не само свинет са. пръчка за това. За да се ожени за царската дъщеря, той трябва да бж-де интелигентен, разумен, да има добро и благородно сърце. Интелигентността и благородството са. условия, за да се яви сродство между две разумни души.
Мнозина съзнават, че не са добри и се питат, защо не могат да проявят доброто. Естествено е да съжалява човек, че не е добър. Защо съжалява той? – Защото не може да се ожени за царската дъщеря. – Защо не мога да се оженя за царската дъщеря? – Защото пасеш свинет. Обществе-ният строй не позволява на царската дъщеря да се ожени за свинар. Какво представя свинарството? – Занаят, при който човек прави погръшки и престъпления. Като гръши, той не може да прояви доброто. Като пасе свине, човек се влияе от тях и не може да се повдигне. Затова българската поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ще ста-нешъ". Трябва ли свинарьт да дружи с свинет? – Не трябва. Свинет могат да жи-
208
в-Ьят и без свинар. Докато са в диво състояние, тк не се нуждаят от свинар. Чов-Ьк сам си създава нещастието. Той улавя свинете от гората, вкарва ги в кочината и се назначава на служба, да ги пази. Свинет нямат нужда от господари, от проповедници и учители, да ги учат, как да ровят земята. Тт» знаят това изкуство, нима нужда друг да ги учи. Смъшно е положението на свинаря, тръгнал с тояга след свинет и ги води на паша. Той си мисли, че верши н-Ькаква работа, а в същност, на-праздно губи времето си. Свинарството е най-долният занаят, който човек може да избере.
Това са разсжждения, които дават права насока на мисълта. Ще кажете, че занаятитт», които човек извершва, са резултат на обществения строй. На кой обществен строй? Вие знаете, че един обществен строй се предшествува от друг. В същност, кой строй е мЪродавният? Кой строй е по-до-бър: миналият, или сегашният? Нещата се познават от проявитт> и последствията им. Ако днес намърите нЪкъде останали трици от брашно, вие заключавате, че преди вас са живЬли хора, които са млЪли житото, пресявали са го и са яли чисто брашно, а трицит- са хверляли. Вие взимате трицитт>, пресЬвате ги още веднъж, изваждате хранителните елементи, а непотрЪбнят-к. изоставяте, След вас идат други хора, които
209
използуват вашите трици, взимат нещо от тЬх и непотребното изхверлят. Това са все култури, които си взаимствуват по нЪ-що и се хвалят с способността си да се нагаждат на новите условия. Първите култури са имали по-богати условия и възможности от последващите. Важно е всЬка предшествуваща култура да остави на последващата не своитй трици, но онова, което е вечно, неизменно и съществено. Чистото браш-1ИО е същественото, а не триците.
Сегашните хора трябва да мислят по нов начин, да се откажат от старите си възгледи и разбирания. Дойдат ли до науката и живота, те трябва да се откажат от всички дребнавости, от всички обиди и огорчения, да не се занимаваг с обикновени неща. Това значи, да придобие човек истината, според некои наречена „голата истина", а според насъ – „красивата истина", да разглежда въпросите обективно, по Боже-ствен начин, да знае причините и последствията на нещата.
Като се говори за причини и последствия, мнозина се спират върху въпроса за грехопадането и търсят причините, защо Адам и Ева са сгрешили. Една от причините е непослушанието. Те не изпълниха думите на Господа, Който им каза: „Яжте от всички плодове, с изключение на плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото." Втора причина е користолюбието. Те
210
пожелаха да опитат всички блага в рая и* да ги задържат за себе си. И третата причина е желанието им да изпъкнат над другитв. Змията каза на Ева, че, ако ядат от забранения плод, ще станат подобни на боговетв. У Ева се яви желание да стане като Бога и престлши заповвдьта, която им бвше дадена. Това е личното чувство в чо-ввка, което го кара да изпъква над всички. Има ли право човек да храни своето лично чувство? По начало всички хора са еднакви. Всички са. излвзли от един и същ Из-точник. Срвщате, напримвр, две ръки в природата, които излизат от един и същ извор, текат в една посока, успоредно, имат еднаква дълбочина и дължина. По едно време едната ръка получаоа нвколко притока, които я правят по-дълга, по-дълбока и пълноводна; другата, обаче,остава в първоначалната си дължина и дълбочина. Рвката, която има притоци, подчъртава своето преимущество над другата, счита себе си за по-силна> по-голвма. Това я прави горда. Така се отнасят и хората помежду си. Онзи, който е чел повече книги, изучавал повече науки, се счита по-високостоещ от другите и започва да се гордве. Той иска да изпъкне над всички, да се покаже пред хората, да го ценят и уважават. В какво се заключава неговото преимущество 1 – В притоцитв, които са го направили пълново-ден. И простият човек може да стане
211
учен. Достатъчно е да се втЬят няколко притоци в него, за да му предадат особени качества. Двет ръкн могат да се различа-ват, освен по пълноводност, още и по чистота. Едната ръка тече по каменисти мъста, затова е чиста; другата, обаче, тече през различни почви и носи в себе си тиня,кал, която я размжтва. В началото си двет ръки са били еднакво чисти, но в края втората ръка изгубила чистотата си, размжтила се. Първата ръка се уподобява на чист, праве-ден човек, а втората – на гръшен. Как мислите, праведният от само себе си ли стана такъв? – Условията го направиха праве-ден. И гръшният човек не е станал гръшен по собствено желание. Условията го направили гръшен.
Двамата писатели, Хюго и Толстой, раз-глеждат едни и сж.щи въпроси от живота, само че Хюго ги разглежда индивидуално, а Толстой – общо. Хюго взима като действуващи лица Жан Валжан и епископ Ми-риел, а Толстой – Наполеон и Кутузов. X юго поставя Жан Валжан, преследван от една страна от Жавер, а облагодетел-ствуван, от друга страна, от епископ Мириел. Толстой поставя от една страна Наполеона с своята армия, а от друга страна – генерал Кутузов с своята армия. Единият напада, а другият се оттегля. Наполеон изкушава Кутузова и му казва : Бъди герой! Започни да се сражаваш. Обаче,
212
Кутузов се оттегля навътре в Русия, с което увлича Наполеона и го отдалечава от военната му база. Кутузов отстж.пва съзнателно и казва: Колкото по-навътре влЬзе неприятельт, толкова по-голяма е възмож-ността за нас да го атакуваме. Нагюлеон иска да застави неприятеля си, преди да влЬ-зе в Русия, да се сражава с него, да го срази и да стане цар, да подчини и Русия. Това е щеславието, което го предаде. Кутузов му отговори, че той не може да победи тази голяма страна, която сама се пази. В своя роман, Толстой изнася идеята за Божествения Промисъл, който регулира нещата. Изобщо, Толстой пише открито; той си служи с действителни лица – Наполеон и Кутузов, а Хюго – с фиктивни: Жан Валжан и епископ Мириел. Толстой работи в по-широк мащаб от Хюго. Наполеон вервеше в себе си, а Кутузов – в Бога. С това Толстой изнесе идеята, че само онзи печели, който верва в Бога. Той всякога има надмощие над онзи, който верва в себе си. Хюго пък тури своето убеждение в устата на епископ Мириел, който каза: За да повдигнеш ближния си, трябва да верваш в него. Този е твой ближен, в когото верваш и поставяш на едно ниво с себе си. Епископът гюстъпи благородно с Жан Валжан, с което го повдигна. За да не го предаде в ръцет на властта, той каза, че му е подарил свЬщника. В същност,
213
свъщникът бил на епископа, но той добре разбирал, че същината на живота е в рж-цег на Онзи, Който го е вложил в всяка душа. Толстой изнесе идеята, че когато хората поверват в Великия живот, в Бога, войната ще престане. Същевременно, той прокарва идеята за гениалността и казва, че не е гениален онзи, който избива хиляди хора. На Наполеона се гледаше като на гениален човек, но Толстой отрича тази гениал-ност. Задачата на Наполеона не бЬше да за-владее света. Кутузов му показа, че не може да завладее даже Русия, а още по-малко цъ-лия свет.
Толстой и Хюго разглеждат едни и същи социални въпроси, но между т-Ьх се явява спор. Т не се схождат в възгледите си. Толстой казва, че единствен фактор в живота е Бог. Той регулира живота, както на отд&лните личности, така и на обществата и народит. Хюго, обаче, подържа възгледа, че хората и обществата са главните фактори в живота, няма защо Бог да се м&си в отношенията. Единият поставя Бога в кж-щата, а другият – вън от къщата. Онзи, който не допуща Бога в къщата си, има господар, който не обръща внимание на неговия живот. Той казва : Аз давам къщата си под наем. Как живЬят мъжът и жената, не се интересувам. Могат да се ка-рат, да се бият, за мене е важно да пазят къщата, да държат в изправност инста-
214
ладията, канализацията и да си плащат честно. В този смисъл, всеки трябва да си отговори, собственик ли е на къщата, в която живее, или е наемник. Никой човек не е собственик. Сегашниг хора са. наемници. Природата не е установила още частната соб-ственост. Тя допуща човека да живЕе под наем известно число години, от една до 120, и, като мине този срок, праща господаря на къщата да си я вземе. Той казва: Ще излъзеш вече навън, ще напуснеш къща-та, защото искам да я поправя.
Сегашниг хора се намират в голЪ-ми мъчнотии, не могат да дойдат до правото разбиране на живота. Това виждаме и в Толстоя, и в Хюго. Кой от двамата е по прав? И двамата са прави. Верно е, че и индивидът, и обществото, и Бог са фактори, но т трябва да се сеединят в едно цЪло. Индивидът , семейството, обществото, народът са удове на Божествения орга-низъм. Малките единици не трябва да се противопоставят на голямите, а голямите не трябва да се противопоставят на Бога. На-родите не трябва да мислят, че могат всичко да направят. И т са в зависимост от нещо по-високо. Индивидът е в зависимост от обществото; обществото е в зависимост от чов-ьчеството, а човечеството – от Бога. Индивидът разрешава своите проблеми според законите на личния живот; обществото разрешава своите проблеми въ
215
-зависимост от законите на обществения живот. Човечеството разрешава своите проблеми в зависимост от законите на и/Ьлокупния живот. Най-после човек ще „дойде до законитй на Бога. Само така той ще дойде до едно правилно схващане на живота. Законите на индивида не са приложими към обществените; и обществените не са приложими към общочовешките. Който се осмели да наруши един велик закон, ще опита пржчицата на майката-природа, която има за цел да го възпита.
Съвременните хора са разделени на категории: едни верват в себе си, други – в обществото, а трети – в Бога. Трябва, обаче, да се даде нова насока на човешките възгледи. Когато обществото те атакува, ще знаеш, че това е Наполеон и ще по-стъпиш като Кутузова: ще отстлшваш и ще се закрепваш. Ще запалиш Москва, т. е. ще я пожертвуваш, за да спасиш свободата на Русия. В случая, Москва представя човешкото начало, а Русия – Божественото. Наистина, човешкото трябва да се жертвува за Божественото. Днес не воювате вие, но Наполеон в вас. Защо Хюго внесе, като действуващо лице, Козета? Защо требваше Жан Валжан да се влюби в Козета? – За да разреши един социален въпрос. Той го разреши чрез себеотричане. Като се отказа от Козета – човешкото в •себе си, Жан Валжан даде ход на Бо-
216
жественото Начало. Козета представя Москва-Ако Жан Валжан се бъше оженил за нея^ Наполеон щъше да превземе Русия и да стане неин господар. Той отстъпваше, както Кутузов, и по този начин спаси Русия. В „Война и миръ" Наполеон се явява още отначало и остана докрая. В „Клетницитъ" Наполеон се яви, освен в лицето на Жан Валжан, още и в лицето на Мариус, който се ожени за Козета. В началото на романа Наполеон се явява в лицето на обществения строй, който осъди Жан Валжана на петгоди-шен затвор, отдето той усп да избъга и се изложи на преследването на властта.
Като четете романите на Толстоя и на Хюго, трябва да правите тънък психологически анализ, да схванете дълбоките идеи, които се крият в ума и на двамата. Права е идеята на Толстоя, че трябва да се отстъпва, но само с отстъпване въпросите не се раз-решават. И Христос казва: „Не противи се на злото!" Кутузов е приложил тази идея. Той спаси Русия чрез отстъпване. Сил-ният може да се противи на злото; сла-бият трябва да отстъпва, докато се засили.
— Само светлиятъпът намж-дростта води към истината.
— В истината е скрит животът .
12. Лекция от Учителя, държана на 9 ноемврий, 1928 г. София. – Изгръв.