Причини и условия

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ „Отче наш" Прочетоха се темите: „Ползата от богатството и сиромашията." За идния петък пишете върху темата: „Най-малката и най-голямата спънка в живота." Пишете и върху втора тема: „Съществените качества на свободата." Човешкият организъм е създаден от ред числа, произхожда от ред числа. Имате в света две величини: малка величина и голяма величина. Какво се подразбира под думите малка величина? Коя е най-малката величина? (Която завзема най-малкото пространство.) Коя е най-голямата величина? (Която завзема най-голямото пространство.) Най-малката величина е тази, която не може да бъде по-малка. И най-голямата величина е тази, която не може да бъде по-голяма, защото, щом кажем, че завзема най-малкото пространство, с това не се определя. Имате известни дробни числа, части от едно цяло: 1/10, 2/9, 3/8, 4/7, 5/6 и т. н. Колко цели числа имаме и колко дробни числа? 2/10 е взето от едно число. Еднак¬ви ли са тия числа? Щом се събират, подразбира се, че са еднакви според правилата на аритметиката. Ние мина¬ваме от математичните правила към органичните пра¬вила на математиката. Да кажем, че имате 1/10 част от една ябълка или 2/9 части от една круша и т. н. Не може да ги съберете тези части. В дадения случай имате една парична сметка. Как ще ги приведете към еднакъв зна¬менател тези дроби? Какви са правилата на аритме¬тиката? Аз наричам тези дроби прогресивни. Дробите прогресират, а знаменателите регресират. Имате първо 1/10 после 2/9. Числата в знаменателите вървят в низхо¬дяща степен - 10, 9, 8, 7, 6 и т. н., а горе в числителите вървят така: 1, 2, 3, 4, 5. Сега коя категория от тези дро¬би, които съставят системите, предпочитате? Всяка дроб е една система. В коя система бихте желали да бъдете? 1/10 е една система, нали? Математиката е наредена по известни закони. Ако знаете, ще разрешите една задача. Аритметически това не е много трудна задача, тя е прос¬та, но щом до дете до органическите задачи, те не са прости. Тези дроби имат ли някои цифри, които да не са влезли в числителите? Няма. И в знаменателите има ли някои цифри които да не са влезли? И там няма. Там са влезли 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Както и да смятаме, нови цифри не могат да влязат. Всичките цифри са тук. Природата работи с известни числа. Например по¬сяваш една ябълчна семка, костилка от слива. Да допус¬нем, че най-първо израсне едно стъбло. Стъблото се разклонява и някой път израстват две клончета, някой път три клончета. Може да се изчисли в следния момент колко други клончета ще се явят. Може да знаете колко клончета ще се явят на едно дърво и колко листа и след това да изчислите, според вида на растението, в коя го¬дина ще цъфти, колко цвят ще даде и колко ще окапят, колко ще бъдат първостепенни, второстепенни, трето¬степенни. Например вие правите наблюдение по какво се различават хората. Вие правите наблюдения на човеш-ките лица. Например някои лица са валчести, някои елип¬совидни, а някои продълговати (фиг. 1). Допуснете, че горната линия представя полето на зрението. Коя е при¬чината, че някой път очите са по-близо до носа, а пък друг път са по-отдалечени. Коя е причината, че носна- /■ \ та част е по-дълга, а другите ) части са по-къси? Коя е при- чината, че някой път устата е по-близо до носа, а пък друг път е по-далече? Това са на- фиг. 1 учни работи. Това е филосо- фия. Някой ще каже: „Хуба¬во, устата може да бъде голяма, може да бъде и малка." Коя е причината? Какво означава голямата уста. Голя¬мата уста означава, че яде много, нищо повече. Означа¬ва лакомия. Първоначално голямата уста означава това. Малката уста означават, че този човек яде малко, но пак се определя. Важно е какви са горните бърни, обемисти ли са неговите бърни или не. Ако са обемисти, има апе¬тит, обича да хапва и, като яде, плющят му ушите. Ако устните му са много тънки и са големи, той е взискате¬лен. Той яде опържени картофи, пиленце печено или пър¬жено, яйца пържени. Ако устата му са много тънки, мно¬го е взискателен в яденето; ако устата му са дебели, апе¬тит има, но не е взискателен. Те са второстепенни работи. Коя е причината на това? Причината е следната: Ако горната и долната устна са по-дебели, значи двете устни са хранени, по-богати са. Този, който има дебели устни, майка му и баща му сто поколения са били богати хора и вследствие на това са дебели тези бърни, а пък тези хора с тънките бърни, те са били в голяма сиромашия и затова са изтънели устните им, та имат тънки устни. Но в природата нещата се менят. Богатството се превръща в сиромашия, а сиромашията се превръща в богатство. Как ще обясните вие, че богатството може да се превърне в сиромашия и сиромашията в богатство? Например в музиката да допуснем, че имате една нота и тази нота е С. Имате до мажор. Да допуснем голямото до мажор. Искате да пеете. От до мажор в терца, коя е следната нота? Ми. Ще имате два цели тона. Интервалът от до до ре има един тон. От ре до ми още един. Всичко два тона. Добре. Ако вземете терца надолу от до, ще имате тоновете до, ла. Имате до, ла, в обратна посока. В музиката това е един метод. Когато един музикант ра¬боти, за да направи една смяна в музикалните тонове, той трябва да мине от една гама в друга. Например от мажорната в миньорната и обратно. Миньорната дава по-голяма мекота, а мажорната дава по-голяма интен¬зивност. Но в миньорната гама, ми е в органическо от¬ношение; подразбираме, че има един недоимък, една липса, музикална липса. Искаш да пееш, но нещо ти липсва. Пееш, но от немай къде, с последни сили. Уси¬лия правиш. До миньор е това. А при до мажор певицата пее свободно. При до миньор прави усилия, казва: „Из¬потих се." За да пеете до миньор, в коя гама трябва да минете? Кой тон трябва да повишите? Защото с пони¬жение не работите. Ако понижите още с един бемол, на музиканта ще му се скъсат струните. От това състояние той трябва да мине в едно мажорно състояние. В до мажор той не може да мине вече. (Той ще мине в лш бемол мажор.) Вземете до, ми, ре. Между тях ще вземете като да има пауза. В този случаите има отзвук. Ре пее вътре, а до и ми вземат участие отвън. Ре е вътре, то пее и е активно. Трите тона вземат участие. Двата се чу¬ват, а единия не се чува. Тогава трябва ли да повишите? Вземете ре мажор. От до мажор ще минете в ре мажор. Коя нота ще вземете тогава? Ще повишите фа, за да по¬правите до мажор, защото до мажор, това е живот, под¬тик. Вие сте се родили, излезли сте от това състояние, но на вас ви трябва подтик за движение. Това ще ви се даде от ре. Но за да ви даде/?е това, трябва да повишите фа. с половин тон. А пък фа диез показва, че материалните условия трябва да се подобрят. Майка ви и баща ви тряб¬ва да са здрави, за да може вашият ум и вашето сърце да вървят в мажорната система. От музиката ние преминаваме в други области. То¬ва е една музикална теория в органическия свят. Да кажем, че вие имате едно болезнено състояние. С този музикален метод вие може да се излекувате. Имате понижение на тона. Всичко ви е криво, не искате да пее¬те на сцената. Искате да отложите концерта си или не искате да пеете даден номер. Казвате: „Не съм разполо¬жен." Това е ре мажор. Ще повишите фа, значи ще по¬добрите материалните условия. С един диез е сол ма¬жор, а с два диеза ре мажор. Понеже вие искате да да¬дете подтик на живота, то ще повишите два пъти фа и до. Казваме, че фа е на материалните условия, а до на какво е? Вие по стрехмление вече имате усилена дейност на живота. В дадения случай с повишението на фа, условията се подобряват, но имате повишение и на са¬мия живот вътре. Повишението на фа е външно повише¬ние, а с повишението на до имате вътрешно повишение. Две повишения. Едното е вътрешно, другото е външно повишение. В първия случай казвам: Вземете в терца до, ми. Това са външни условия. Вие минавате от до до ми, но прескачате ре. А пък в органическата музика вие не можете да прескачате един тон. Всички тонове едновре¬менно вибрират, но понеже са в разни полета, то когато два тона вибрират в едно поле, и другите тонове вибри¬рат, но в друго поле. В природата не може един тон да бъде мълчалив. Вие казвате в този случай, че ре му дава звук. Това не е вярно. Всички музикални тонове в този случай се проявяват. Но в органическата музика е един напън за разширение, както пилето в яйцето, за да счупи черупката. И когато след излюпването, пилето иска да тръгне в известна посока, това е ре. Ми - това пиле се спира, мисли да намери храна. Ми е вземане на първата семка. Това е пак един музикален акт - вземане на сем¬ката. Вие влизате в една отвлечена област. Толкова от¬влечена, толкова отвлечена от сегашната видима музи¬ка, която е свойствена на вас. Ние говорим за една му¬зика, която не чувате. Вие чувствувате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък слух, мо¬же да започнете да слушате. Ако хората биха били тол¬кова музикални, че да развият слуха си, щяха да избегнат много неприятности в живота. Защото там, където прес¬тава музиката, започват нещастията. Значи става обез-формяване. Там, дето става нещастие, няма никакъв за¬кон. Няма нищо, върху което човек може да се обоснове. Щом изчезне последната надежда, щом човек стане пе¬симист и се отчае, то той взема последния тон на музи¬ката и замълчава. Тогава в него този живот трябва да се излее в нова форма и да започне пак музикално. Да допуснем, че един човек се е развил в до миньор. Родил се е така и го постигнало нещастие. Следният път в коя гама трябва да се развие? (В до мажор.) Но за да имате до мажор, как и с кое ще го поправите? Със сол мажор? С едно повишение. Това са пътища, по които може да направите една пиеса приятна за публиката. Да я задо¬волите. Добре, да допуснем, че един музикант пише едно музикално съчинение, което не излиза сполучливо, няма успех. Какво трябва да направи? Кои са най-щастливите, най-хармоничните гами? В сегашната музика кои са те? (Не се занимават с този въпрос.) Сегашните музиканти вървят по правилен път. Добре се развиват. Там, додето са постигнали, доста доб¬ре върви музиката. Но казвам: Имаме известни фило¬софски разсъждения, които не вземат музиката като една специалност. Специалното развитие на музиката, това е за хора, които са родени за музиканти, но трябва да разбирате приложението. И музиката си има свое приложение. Човек може да знае теоретически много работи, но да няма специалност. Няма подходящи качест¬ва или друго нещо го занимава. Мнозина от вас сте му¬зиканти, но ако ви накарат да пеете някъде, не можете да дадете израз на пеенето. Ще пеете. Може да изпеете една българска песен „Заплакала е гората, гората и планината". Но как ще изпеете думите „заплакала е го¬рата"? Най-първо гората не може да плаче. И планината не може да плаче. И на човека по някой път не му е свойствено да плаче. Една ученичка от софийските гим¬назии ми разправяше: Искала да омилостиви учителката си и уж плаче, с плюнка си намазала отдолу очите, не може да плаче и с плюнка маже очите си. По някой път на човека не му е свойствено да плаче. Сълзите какво са? В очите се намират известни жлези. При някаква тъга в човека се намира известен психологически прах, при който ще се пукне човек и сълзите са една мярка в природата, за да се измие този прах. И като се измие, поолекне на човека. Нали знаете, някоя рана, като се за¬пали трябва да я измиете, ако не я измиете, ще ви боли. Сълзите са една мярка, за да се измие този психологи¬чески прах. А второто предназначение на плача е: сълзи¬те означават голяма тъга. От голяма скръб плаче човек. Носът у човека е с различна дължина. Човек с дъ¬лъг нос е взискателен, човек с валчесто лице скоро ре¬шава работите. Един човек с продълговато лице обмис¬ля работите; човек може да погледне повръхностно, но да има далечни причини, които са чисто логически. Да кажем, че един човек с валчесто лице, който и да е от вас, дойде в съприкосновение с човек с продълговато лице, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да бъде много съобразителен. Върху хората с валчесто лице влияе въображението, месечината. Той мисли, че като се ка¬жат две думи, всичко е свършено. Например ти отиваш при един търговец с продълговато лице. Ти казваш една дума, а пък той започва да му мисли. Минава се една минута, пет минути, ти говориш, а не върви. Какво тряб¬ва да правиш в дадения случай. Да кажем, че ти си сту¬дент, имаш професор с продълговато лице и дълги пръс¬ти. Човек, който обръща внимание на фактите. Ти искаш да го позалъжеш. Ако той е професор по история, той ще те бутне в някоя област. Например ще те пита за някоя забутана дата, ще те пита за това, което не си сънувал. Трябва да знаеш всичко в подробности, той иска така. Разбира се, има известни съотношения в природата. Щом лицето е дълго и пръстите са дълги, щом лицето е късо и пръстите са къси. Каквото е лицето, такива са пръстите. Каквито са пръстите, такива са разсъждения¬та на човека. Не само това, но каквито му са пръстите в основата и краищата, такъв е и човек. Има съответствие. Ако този човек има пръсти, дебели в основата, а тънки в краищата, и пръстите са къси, този човек се задоволя¬ва с малки работи. И като му опечеш една кокошка, вин¬це, доволен е, ако е някой пътник. А ако е жена, една пъстра шапка с няколко панделки, едни изпъстрени обу¬ща и веднага се задоволява. От какво се задоволява? Стига предметът да има хубав външен изглед. Какво съотношение има между формите? Зад всяка форма се крият известни сили. Зад всяко едно лице седят ред поколения, седят динамически сили и, щом ги бут¬неш, те ще се проявят. Някой човек казва , че е господар на своята съдба. Ни най-малко той не е господар на своя¬та съдба. Той е прав, ако е разумен и ако разбира зако¬ните. Но щом не разбира законите, той може да си въоб¬разява, че е господар. Само умният човек е господар. Кой е господар на цигулката? Кой разбира цигулката? Петнадесет години е учил и е майстор на лъка. Основно разбира това музикално изкуство, а не само отгоре. При всичките положения, каквато и пиеса да му дадете, ще я изсвири добре. Вие сега всички искате да бъдете щастливи в живо¬та, но щастието е обосновано на един разумен закон. Ис¬кате да добрувате. Щастието е една мярка, с която се определя как ще бъдете щастливи. Щастлив е онзи му¬зикант, който знае да свири хубаво, за да задоволи публиката. А пък онзи, който свири донякъде, но не може да свири добре, какво ще бъде неговото щастие? Имате един обикновен музикант, талантлив и гениален. Кой ще бъде щастлив? - Гениалният. Допуснете, че вие искате да бъдете щастливи в живота си, вие трябва да разбирате хората. Ако на един музикант му дадете разни парчета, по един и същи начин ли ще ги изсвири? Онзи, който разбира музиката, няма какво да му разправяте по кой начин. Той веднага ще ги изсвири по всички правила на музиката. Той знае времето, което е определено за сви¬рене. После знае силите; че ако не знае какво време да употреби, дали полека или бързо, той ще сбърка. Срещате един човек и ако не знаете основния тон на неговия живот, няма да имате трайни отношения с него. Например срещате един човек математик, преци¬зен, който иска отривисто да му се говори и вие започва¬те да му разправяте надълго откъде сте, той ще ви каже: „Направо на въпроса." Какво искате вие? Къде сте свър¬шили, той не иска да знае. Той казва: „Това не ме интере¬сува." Той ще ви даде известна задача. Казва: „Трябва да държите изпит и след като издържите изпита, тогава ще си покажете свидетелството. Тогава свидетелството ви ще има валидност. Манталитетът на този човек е такъв. Вие сте ученици, седите на скамейката и ви скъсат. Кой е крив? Провидението ли е криво или вие? Вие сте криви. Не сте учили в миналото, но казвате: „Аз искам да бъда щастлив." Може да бъдеш, но как? След две пре-раждания може да бъдеш щастлив, но трябва една доб¬ра среда. Де ще я намерите тази среда? Или трябва да си създадете тази среда. Ще кажете: „Средата не може да се създаде, тя съществува." Тази среда вие може да я намерите. Най-първо във вас се заражда едно желание. Ти казваш: „Аз не мога да отстъпя от моето верую." Прави сте. Човек от своето верую да не отстъпва, но трябва да знаете кое е вашето верую. Кое е веруюто на човека? Аз имам известни принципи, от които се водя. Не мога да отстъпя от тях. Казваш: „Кои са вашите принципи?" Аз си представям един пример. Представете си, че вие носите една печена кокошка. Вие мислите сами да я изядете. Вие сте слаб човек, не сте силен. Идва един човек, който не носи никаква кокошка, той е здра¬веняк. Главата му е развита, той ще ви каже: „Ще обича¬те ли да ми услужите с вашата кокошка, няма стражари наоколо?" Вие ако кажете „заповядайте, давам полови¬ната от кокошката", така ще спасите положението. Ако не знаете как да кажете, цялата кокошка ще отиде. Защо е така? Така е. Ти като погледнеш и си кажеш „чакай да му услужа", тогава здравенякът веднага ще бъде на твоите услуги. Ти си барнал един основен тон на неговия живот, на неговото разбиране. Той е признателен за ус¬лугата, че си го разбрал. Той не иска да му се противо¬поставяте. Той се смята за силен, казва: „Пред моята сила всеки трябва да отстъпи. Кое е за ядене?" И ще отстъпиш половината от кокошката. Ти си слаб. По¬ловината кокошка ти стига. Ако ти сега си скържав и за утре искаш да оставиш половината кокошка, то цялата кокошка ще отиде. По-добре е да отстъпиш половината на този здравеняк. Веднъж Хитър Петър и Настрадин Ходжа пътували. Наклали огън, а един змей се разхож¬дал там и останал при тях. Убили една сърна. Отишли за вода. Настрадин Ходжа напълнил меха, но не можел да го вдигне. Хитър Петър не искал да каже, че не може да вдигне меха - ще му падне авторитетът. Той казал: „Един кожен мех вода не ми стига, искам да докарам цялата чешма." Взел едно дърво да работи за това и през това време змеят вдигнал меха и го занесъл. Всичко се свър¬шило благополучно. Змеят е силен, а пък Хитър Петър е умен. Между силните хора и умните хора има съот¬ветствие. Силният може да служи на умния само тогава, когато умният разбере, че не е най-силният и постъпва съобразно това. И в природата трябва да впрегнем из¬вестни сили. В някои работи трябва да отстъпим, за да извършат известни сили разумна работа. Онова във вас, което някога ви спъва, е следното: вие искате да запи¬тате защо природата е създала живота така. Тези работи сега няма да се разрешат. По-важно е как трябва да се постъпи в дадения случай. Защо човек може да отпадне духом. Някой човек има чрезмерни желания за големи постижения. В дадения момент е невъзможно, но в след¬ващия момент е възможно. В природата съществува ед¬но нещо. В един момент само едно нещо е възможно. Ти не може едновременно, като ядеш, и да говориш. Ти каз¬ваш: „Аз, като ям, мога да говоря." Може да говориш докато дъвчеш, но като глътнеш храната ти ще млък¬неш и след това пак ще си свободен да говориш. Значи, като свършиш една работа, може да почнеш следващата работа. Две работи едновременно не може да вършиш. Всяка работа си има свое определено време. Някой от вас се оплаква, казва: „На мен никой не обръща внима¬ние." За да ти обърнат внимание, трябва да имаш нещо. За какво трябва да ти обръщат внимание? За колко неща хората могат да обърнат внимание на човека? Първо, за какво? За неговия бой. Да кажем, че има ръст 2 метра. На второ място, че може да вдигне 50 килограма. На трето място, че може да изяде цял овен. На четвърто място, че е голям борец. Всички, които среща, ги поваля на земята. На пето място, че е много учен. На какво основание трябва да ти обърнат внимание? Всеки човек иска да му обърнат внимание. Няма човек, няма същест¬во, което да не иска да му обърнат внимание. Психоло¬гически желанието да ти обърнат внимание е право, но ти трябва да знаеш реално какво внимание искаш. Може би ти трябва да обърнеш най-първо внимание и после да ти обърнат внимание на тебе. Да ви приведа един при¬мер. Отива една гражданка на село, сяда там на стол и чака да се завърнат хората от нивата. Като се върнали, селянинът й казал: „И кога ще си ходиш? Тя чакала да й даде да яде, но разбрала, че не е добре дошла. На другия ден иде друга гражданка, намира отворена вратата, взема ситото, замесва брашно, наточва баница, запалва огъня, шета и, като се върнали домашните от нивата, казали й: „Нали ще останеш у нас дълго време? Искаме да останеш за по-дълго време у нас." Съобразителни са хората. Някога хората, когато усещат, че можем да им бъдем полезни, казват да им останем на гости. Иначе казват: „Кога ще си ходите?" Та щом почне природата да те пита кога ще си ходиш, това какво значи? Аз да ви кажа. Щом почнеш да боледуваш, природата казва: „Ко¬га ще си ходиш?" На теб не ти се ходи, тогава трябва да измениш отношението си към природата. Щом измениш това отношение, веднага ще оздравееш. Много състоя¬ния, през които минавате, показват, че вие не постъпва¬те разумно, както трябва. Някой път ние не съзнаваме това. Всякога търсим причините извън нас. Аз съм съгласен с това. Много условия се дължат на външния свят, но причините са вътре. Никога една причина не е външ¬на. Всички причини за неуспех, за нашето нещастие са отвътре. А пък условията за нашето щастие са отвън. Помнете това. Никога не търсете причините за нещас¬тието само отвън, а вътре. Условията са отвън. Напри¬мер професорът може да те скъса, но причината е отвът¬ре. Може да греши човек поради външни условия, но причината е отвътре. Това да го имате предвид, ако ис¬кате да прогресирате правилно. И това правило има нав¬сякъде приложение. Ако не успеете в обществения жи¬вот, причината е у вас. Защото, в обществото има едно¬временно условия и за успеха, и за неуспеха, но причина¬та е у вас. Причината да устоявате или да не устоявате не е в условията, а във вас и благодарете за това. В това сте господар. Искате да знаете, дали сте господар. Ако при¬чините са във вас, тогава вие сте господар. Ако причини¬те не са във вас, вие не можете да бъдете господар на ус¬ловията. Например онзи, който е извършил едно престъп¬ление, причината е в него, но не в мене. Аз мога да бъда само едно условие за неговото престъпление, но причина¬та е в него, а не в мене. Аз мога да бъда само едно усло¬вие за неговото престъпление и той не може да каже, че причината съм аз. И аз не мога да кажа, че другите хора са причина за неговото престъпление. Те са били условия. Когато дяволът влезе в градината, той беше само условие, а причината е вътре в самия човек. Сега вие искате да избягате от отговорност, но ако вие извадите причината извън себе си, тогава ще изпаднете в едно състояние, дето вашето положение не може да се подобри. Ако хората са причина за вашите нещастия, вие сами не може да ги премахнете. Дяволът беше едно ус¬ловие за човека, но причината е в човека. Едновременно у човека има не само един вид причина, но има два вида причини: причини за неговото щастие и причини за неговото нещастие. Или това да го преведа. Вие казвате: Добро и зло. Това са причини. Доброто и злото в човека, това са причините. Вие вземате доброто като причина, която зависи от вас, за да направите едно добро. Но това не го вземате за зло - вие можете да турите едната или другата причина в действие. Вие сте напълно свободни в дадения случай. Имате в света злото като условие отвън, като изкушение. Досега вие мислехте, че причините са външни, че причината за злото е дяволът, нали така мис¬лехте, а причината за доброто е Бог. Тогава питам: Ко¬гато дяволът съгреши, де беше причината? За човека казваме, че причината за злото е дяволът, а причината за доброто е Бог, но дяволът като съгреши, де беше при¬чината? (Някой казва: „Пак в Бога.") Човек, като дойде, не съзнава, че причината за съгрешението е вътре в него. То е една възможност в него да направи една по¬грешка, ако не внимава. Къде е причината, за да обичате вие? - Вън от вас ли е? (Вътре в нас). Вие казвате, че не ви обичат. Къде е причината? (У нас.) Защо тогава я туряте вън от вас? Някой казва: Не ме обичат. Причината е в него. Вън са условията. Ако някой те обича, как може да измени една причина на безлюбие, за да тури в действие един резул¬тат на Любовта. Ако някой не ви обича, вие тогава ще турите в действие причината на Любовта ви. Вие ще го обичате. Вие не мислете, дали той ви обича или не. Не дръжте това във вашия ум. Когато учите, вие не вземате ни най-малко предвид дали учителят ще люби това или не, това е друг въпрос. Като учите, вие ще се ползувате. Вие трябва да изправите известни възгледи, които имате и които не са прави, и вследствие на това резултатите не са прави. Например условията за музиката не са във вас, те са вън, а пък причината за музиката е вътре във вас. Вие искате да пеете, вие съзнавате, че причината да пее¬те е във вас, а пък условията са вън, те съществуват. Кой ражда условията? Условията ли раждат причината или причината ражда условията? Там, дето има една причи¬на, всякога има условия. (По някой път условията заста¬вят човека да действува, както не иска.) Най-първо тряб¬ва да отграничим нещата. Психологически трябва да раз¬решим какво разбираме под думата условие. Да обясня. Вие сте земеделец, какви условия ви трябват? Най-първо ви трябва нива, земя, после ви трябва добитък, едно ра¬ло, познание. Трябва ви и семе. Това са външни условия. Причината къде е? Често имате едно дълбоко желание в себе си. Ако няма подтик, не може да работите земята. Къртовете и червеите, като са ровили земята, са я разра¬ботили. Условията са дадени вече отвън. Няма какво да създаваме волове. Аз не ги създавам, аз ги купувам, те съществуват вече. И ралото вече трябва да е направено. Аз мога да го направя. Хората правят и парите. Парите съществуват. Нивите съществуват. Воловете съществу¬ват. А единственото нещо, което нося в себе си, е, че имам дълбокото желание да бъда земеделец, да използу¬вам тези външни условия. Това е едно обяснение. Има и друго обяснение. Има и други дълбоки обяснения. Та, ус¬ловия са дадени, ние не ги създаваме, но ние ги изпол¬зуваме. А пък ако има нещастни случаи в живота, това си има обяснение. Например отивате на едно място, дето има богати условия. Но богати условия може да има ту¬ка за 4 - 5 - 10 души най-много, но ако дойдат 100 души, тогава ще се влошат условията, защото земята е малка, семе няма достатъчно, добитък няма достатъчно. Нап¬ример хлебар сте, но има 100 фурни на същата улица, какво ще правите? Дигнете се, идете на друга някоя ули¬ца, дето няма хлебар. Преместете се някъде, дето няма хлебари. И ще ви тръгне. Да допуснем, че вие сте гада¬тел, явяват се 100 души гадатели, не върви. Идете на дру¬го място, дето няма никакъв гадател. Хората имат жела¬ние да им кажете нещо и ще ви тръгне напред. Под лоши условия се разбира, че в даденото поле, в тази област, дето сте вие, има мнозина, които вървят по същата ли¬ния, по същите пътища, по които вие вървите. Изменете тогава тези условия. Идете тогава при условия, които не са използувани, а пък тези условия, които другите изпол¬зуват, вие ги оставете настрани. Ясно ли е това? (Само че ако отвори фурна в крайните квартали, ще го завле¬кат тия хора.) А инак няма да спечели нищо. За предпо¬читане е да изгуби половината богатство, но да спечели. Да се върнем към музиката. На тези музиканти що им трябваше да създават толкова гами. Защо не се задо¬волиха само с една гама? Кое им даде повод да създадат тези гами, миньорните и мажорните? (Наложени им са, защото съществуват в самата природа, а те просто ги от¬криха.) Това са вече условия. Това са външни условия, които те използуват. Причините на пеенето са вътре, а пък условията се предават на ред поколения. И в най-старите времена все са разбирали музиката, но сега раз¬бират малко повече. Не сте правили още опити над себе си. Аз бих ви дал някой път известни упражнения. Всеки път, когато станете сутрин, вземете един тон какъвто и да е, и го проверете или на пианото, или на цигулката, или на друг инструмент, дали е верен. За да видите кой тон вземате най-вярно. Сутрин, без да мислите, вземете до,ре , ми и проверете дали тези тонове, които сте взели, са верни. Някой път ми-то може да вземеш като/?е, или ре като ми, сол като ла, ла като сол. Нищо не значи това. Аз ви навеждам на това. Аз вземам това само за изясне¬ние. Имате гамите до мажор и до минор. Ако вие сте в здравословно състояние, ако имате добро разположе¬ние на чувствата, до мажор ще вземете по-правилно. Щом имате болезнено състояние, неразположени сте духом, ще вземете до минор, ще вземете с половин тон пони¬жение. Щом почнеш да пееш с понижение, гамите са изменени. Ти вървиш по обратен път. В органическата музика, когато си във възходяще положение, трябва да слизаш, за да се качиш. По една необходимост между два върха има една долина; едно минорно състояние е до¬лина. След всеки подем пък трябва да слизаш, то е едно движение. Минорното е слизане, а мажорното е качва¬не. Едното е растене, а пък другото дава известна дълбо¬чина в организма или вътрешно развитие на организма. В скърбите при минорните гами, човек става по-силен, организмът е по-издръжлив. Децата, които са боледува¬ли в една възраст, ако са издържали, стават много здра¬ви. Онези деца, които никога не са боледували, към 30 -35 година заболяват от малка причина. Та минорните гами или състояния помагат за заяк-чаването на организма. Но не стой по-дълго в тази гама, отколкото гамата изисква. Аз не мога да ви говоря за причините, но ако ти стоиш по-дълго в минорните гами, ще се спънеш. Или ако седиш по-дълго време при ма-жорните гами при сегашното си устройство, както сега сте устроени, пак ще се спънеш. Да кажем, че ти дойде известно скръбно чувство. Това неприятно състояние, ще те докара в едно възходящо състояние. След всяка скръб, идва една радост. И след всяка радост иде една скръб. Те се редуват. Скръбта и радостта не са произвол¬ни, те се редуват. Някой път следват две скърби и една радост, а пък някой път две радости и една скръб. Да ви кажа как. Минава един човек, носи 10 хиляди лева. Хва¬щат го двама души разбойници, изваждат му парите, взе¬мат 5 хиляди лева, а другите му ги дават. Онзи казва: „Слава Богу." Срещат го още двама души, вземат всич¬ките му пари и той остава без пари. Сега започва друго¬то. Той върви и плаче. Среща го един благочестив човек и го пита защо плаче. Той казва: „Взеха ми парите." -„Колко ти взеха?" - „Пет хиляди лева. Жена имам, деца имам, какво ще прява?" Онзи изважда и му дава пет хи¬ляди. Дава му едно препоръчително писмо. Да спи при един приятел. Той се запознава с тези добри хора, взема им адреса, образува се вече връзка между този религио¬зен човек и него. Сприятелява се с човека. Онези разбой¬ници го обрали. Защо? За да намери тези добри хора. Но, докато човек разбере тази тънка философия, главата му побелява. Единственото правило е: Олге, какво прави-ло ще извадиш за себе си? (Трябва да помисля.) Причините за щастливия и нещастен живот са в самия човек, а ус¬ловията са отвън. Тогава ние сме зависими от условията. Това е така. От причините не сме зависими, но сме зави¬сими от външните условия. Всеки един човек отвън, вся-ко едно живо същество е условие за вашия прогрес или регрес. Писанието казва: „Избирайте си приятели от хо¬рата" Там, дето можете да прогресирате, там оставайте. Това са обикновени практически правила. Навсякъде, където и да сте, дали сте в света, или където и да е, във всички области на живота, трябва да бъдете умни, добри и силни. Във всяка една причина е скрит Бог в нас. В причините, в нас, е скрит Бог. Причините са мястото, дето Бог действува в нас. Трябва да благодарите , че е така, защото, ако причините не бяха вътре в нас, Бог не щеше да бъде вътре в нас. Причините за мъчнотиите са в самия човек. Ако причината за мъчнотията е в ума, човек трябва да повиши чувствата. Ако причината на мъчнотията е в чувствата, човек трябва да направи пови¬шение в ума. Когато човек има едно понижено състоя¬ние, трябва да знае причината къде е: в ума, в чувствата или във волята. Двама търговци имат съдружие. Едини¬ят вложил 100 хиляди лева, другият вложил 200 хиляди лева. Вторият има обичай да играе на хазартни игри два пъти в седмицата. Той може да похарчи стоте хиляди лева, но когато дойде до другите пари, онзи ще му каже: „Или ще ликвидираш, или ще престанеш да играеш." Ти си в една среда. Докато не увреждаш интересите на Цяло¬то, свободен си, но ако увредиш интересите на Цялото, на природата, или ще престанеш, или ще ликвидираш. Когато видиш един човек, ще познаеш в коя гама е, миньорна или мажорна, по това, дали гледа нагоре или надолу. „Отче наш," 7 лекция от Учителя, държана на 23 ноември 1934 г., София, Изгрев. 127