Акордиране на човешката душа - том 3
КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ
Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в Природата, тъй като тя е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното, но то важи и за цялата Природа. Според механичната астрономия Земята се движи около Слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научни методи – наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да се търси действието на разумните сили.
Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на сезоните: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато Слънцето стъпи в знака Овен на 22 март – денят на пролетното равноденствие.
Един вечен ритъм цари в Природата – в това отношение Животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика: например смяната на деня и нощта, на будното състояние и съня, на годишните времена и др. Обаче има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време: например земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда Земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25 000 години.
Идването на пролетта зависи от обиколката, която прави Земята около Слънцето, т.е. то е свързано с живота вътре в Слънчевата система, а не толкова с живота на целия Космос. Има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот, и по неговите закони пак идва пролет, но от друг характер, която можем да наречем Космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо. Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от енергии – от механични до психични на разни степени: радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството, например такива, които съответстват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответстват на мислите, вложени в някоя сказка. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мисловни вълни също така изпълват пространството и че те могат да се изпратят от един човек на друг. В пространството има и голямо разнообразие – то не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Авиаторите при своя полет често се натькват на разредени пространства, наречени вакуум, където въздухът е по-рядък: там именно стават катастрофите, затова пилотите трябва да изучат къде точно се намират тези въздушни ями и да съставят карта, за да ги имат предвид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде – по-разреден. С такова разнообразие са и психичните сили, които изпълват пространството.
Слънчевата система се движи към далечни съзвездия. И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.
Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни. Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух на височина 200 – 300 км е съвсем разреден, а в дадена област напълно липсва – там пространството е изпълнено с етер, който е много по-рядък от въздуха.
Казахме, че и космическото пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогава по аналогия на земното долу и горе може да се твърди, че в космичното пространство в известен условен смисъл долу е областта с по-гъста материя, а горе – с по-рядка. Сега Слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространство и навлиза в по-рядка среда. В този смисъл може да се каже, че сега почва възходящият път на Слънчевата система – тя почва да се издига към по-редките сфери.
Това издигане на Слънчевата система има значение за живота в нея – свързано е с гъстотата на материята, която образува средата, където един организъм се развива. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкова нейните трептения са с по-дълги и по-бавни вълни, докато вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Физиците са установили, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни именно с дължина, по-малка от 1/14 от ангстрьома. От този предел почват мисловните или психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които ѝ съответстват, са по-къси и по-бързи. Затова мисловните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мисловните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.
И щом Земята заедно със Слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много по-благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. Тази среда ще бъде благоприятна за проява на възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. В епохата на Водолея човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет на висшите области на Духа. Именно в това отношение може да се каже, че човечеството навлиза постепенно в областта на Космичната пролет.
Наблюдават се някои признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на Космичната пролет. Въпреки съвременните противоречия и пертурбации в света, в душите на хората прониква лъх на светли идеи. Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните слънчеви лъчи, така и душите, поради влизане на Слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините и мистични страни на своето естество. Процесът на единението, който се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите. Не могат да се отрекат известни признаци и в социалния живот – стремеж към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на Космичната пролет се долавят и в науката, която изследва духовни явления и навлиза в допирни точки с окултната наука. Новото, което иде, ще донесе освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви със замах творческите си сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства, които ще дадат ясен израз на фините трепети и прозрения на събуждащата се човешка душа.
Новият човек с вътрешния си усет ще долавя живота на Природата и ще влезе в контакт с разумното, което работи в нея. За него цветята, птиците, дърветата, скалите ще представляват един разумен свят, с който той може да влезе в общение. Човечеството ще има прозрение за магическата сила на Космичната Любов. В този дух вече една светлина озарява колективното съзнание на човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренцията ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите, те ще осъзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, Любовта, взаимопомощта и ще се постигне благоденствие и благополучие, каквито никога не е имало досега на Земята. Това ще даде възможност хората да развият талантите и заложбите, вложени в душата им. Икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого, защото ще бъде разрешен с голямо просветление и Любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а останалото време ще бъде употребено за нуждите на Духа.
Това ще се отрази и върху външния облик на цялата Природа: в бъдеще и тя ще еволюира – Космичната пролет ще я пробуди към творчество.
Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.
Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.