от ПорталУики
Версия от 11:20, 27 август 2013 на Ани (Беседа | приноси) (Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя [[Акордиране на човешката душа - том 3...)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 3


КАТО СВЪРШИТЕ ТАЗИ РАБОТА, ЩЕ ВИ КАЖА

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Първият техен въпрос бе следният: „Как трябва да се схваща свещеният час?“

В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги.

Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер.

Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва. Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас. Работата, която ще извършим, е едно благословение. По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи. Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи. Този, който не разбира, казва: „Хамалска работа не искам.“ Под работа се разбира разумна работа, за която имаш представа защо я вършиш. Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане. Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните.

Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем.

Тогава ще повдигаме животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме и учим. Когато и животните се изучат и се повдигнат, тогава ще идем при растенията да ги учим. Когато те завършат своята еволюция, ще идем при минералите. Работа има. Животът е най-великото училище!

Неочакван въпрос: И след минералите каква работа ще има?

Като свършите тази работа, ще ви кажа.