Акордиране на човешката душа - том 3
ОБИКНОВЕНОТО Е УСЛОВИЕ ЗА НЕОБИКНОВЕНОТО
Една сутрин сестра П. покани на чай Учитепя и няколко братя и сестри.
Още Соломон е казал, че има време за всичко. Има обикновено време, в което се раждат обикновени деца. Има талантливо време, в което се раждат талантливи деца. Има гениално време, в което се раждат гениални деца. Има светийско време, в което се раждат светийски деца.
Когато някой пита дали има Бог, аз зная, че той е невежа, както зная, че е сляп онзи, който пита има ли слънце. Сега трябва не механично подобрение на света, а една подготовка на хората. Съзнанието на човека не трябва да е раздвоено. Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря?“ Това ако пречи. В живота човек трябва да бъде уверен. Освен това да е доволен и от най-малкото благо, а не да ламти за голямото благо.
Една беседа, вече държана, има влияние и работи в целия свят. Който човек посети Изгрева, като прекара само няколко часа тук, може да си почине и да се успокои, понеже всичко е напоено с мир. Ние не се обезпокояваме с въпроса кое как ще стане; тревожим се по-малко от другите. Човек трябва да има светли възгледи и непреодолима вяра. В бъдеще всички ще бъдат щастливи: растения, животни и хора. Като изменим нашето отношение към растенията и животните, то ще се смекчи веднага и нашето положение. Като стане човек вярващ, той ще бъде внимателен към всичко, защото всичко в света е живо и тогава не ще причинява страдание никому. Всеки търси щастието по външен начин, а то е вътрешен процес. То е отношение на човека към Бога. Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа.
Някои хора имат слабости. Това не са грехове, а изпитания, т.е. душата има изпитания, за да се види как ще се справи. Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух. И към тази душа, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно. Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства. Не трябва да се говори на човека за погрешките му. Когато те обиди някой, ти пак запази най-добри чувства към него. Ако те обиди намясто, ще кажеш, че има право, а ако не те обиди намясто, ще си кажеш, че не разсъждава право.
Лошият човек, като ти прави зло, ти го обикни – това ще го запали и той също ще те обикне и ще престане да ти прави зло. Ти ще бъдеш запалката. Обичай злия, без да правиш зло. Обичай добрия и прави добро. Щом мразиш, ти не можеш да любиш. Бог как ни обича при всичките ни грехове? Той ни обича, но не одобрява нашите грехове. Сега живеем в чужди тела, могат да ни изпъдят, а пък при възкресението влизаш в собствена къща. Никой не може да те изпъди – на непосветените се говори така. Какво е забраненият плод? Забраненият плод е всяка неправа мисъл, неправо чувство и неправо желание. Щом вярваш в Бога, всичко е възможно за теб: никакъв грях няма да остане, всичко може да се поправи. Нали е така и в обикновения живот: ако болният е на чист въздух и слънце, ще оздравее; ако пък лежи на тъмно и влажно място, няма да оздравее. Същото е и когато вярваш в Бога. За да познаеш себе си, най-първо трябва да разбереш, че тази задача: „Познай себе си!“, е разрешима, но тя е дълъг процес, защото над себе си ще видиш по-широки хоризонти и други, по-висши съзнания. Обикновените работи трябва да се съгласуват с необикновените. Обикновеното е само условие за необикновеното. Наука трябва на човека, а той иска да добие нещата лесно. Не, не трябва да бърза.