Акордиране на човешката душа - том 3
НУЖДА ОТ РАБОТНИЦИ
В частен разговор с един брат Учителя каза:
Хора трябват! Като се събудят тези деца – хората, трябва ръководство, трябват работници, които да ги упътват, а не да ги вкарват в кошара и да образуват ограничения. Когато се пробуди една значителна част от човечеството, ще има нужда от работници.
Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в гората. Ще дойде време, когато нашите смело ще излязат да работят – те всички чакат. Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини.
Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен: ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно.
Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш Слънцето; но този, който не вярва в Бога, е в нощта на своя живот и спи спокойно. Щом Слънцето изгрее и за него, ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано. Оставете ги да се учат отвън, в света.
Като отидеш в едно село, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали. В селата е подходящо да се говори за братство и как да заработят дружно. Двама братя, като работят заедно, ще свършат работата два пъти по-леко. Ако са десет души, ще я свършат десет пъти по-скоро и по-леко. За копане, за снопи да се сдружават. Като не се дели работата, ще се опита как работи законът и сами ще почнат да се групират, ще са готови да работят колективно и така ще се сближат. Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния.
Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл.
Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът.
Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо.
Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него.
Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция.
Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може.
Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни.
В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора. Първо нека да се заинтересуват от Божествената Любов, а въпросът за Всемирното Бяло Братство ще дойде отпосле. Ще бъдат привлечени към Любовта пак с проява на любов; ще избирате подходящи методи. Толкова години съм говорил за Любовта, засягам я от всевъзможни гледища и не я разбирам едностранчиво, и като четете беседите, ще намерите упътвания върху Любовта.
Казвайте на хората, че Законът на Любовта иде сега в света и народ, който не върви по пътя на Любовта, няма бъдеще. За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана.
Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския?
Трябва да поговорите с нея, да й поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере.
Братът спомена, че в селото, където живее, няма съидейници.
Тогава трябва да ги намерите. Например срещнете някого, споделете, че четете интересна книга, и го ангажирайте и той да я прочете, за да си каже мнението. Ще му кажете да я прочете и да ви изясни какво иска да подчертае авторът, понеже мисълта му е много дълбока. И той, като я прочете, ще иска да говори с вас. Поставете се на една нога с него, а не по-горе. Когато говориш с някого по някой въпрос, не му предоставяй веднага книги, но му препоръчай да купи еди-коя си и да я прочете, за да видиш дали има у него ревност.
Образувайте подвижни библиотеки. Създайте ги навсякъде, заедно и всеки поотделно. Едно семе ще падне в тръни, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва. Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега?“ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа!“ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли. Днес душата ми е радостна и съм весел. Имам ли право да изнасям бисерите от Вашите беседи пред моите слушатели?“ Отговорих му: „Работете за Бога и за себе си не мислете. Като говорите за себе си, имате страдания, а като говорите за Бога – радост. Говорете и работете за Бога!“ Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не. А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое село да отидете и с кое лице да се срещнете.