Вечният завет на Духа - част 6
Праведният седем пъти пада и става.
Падналият няма приятели освен Бога, При най-големите изпити мисли, че никога не си сам и изоставен.
Ученикът трябва да бъде герой, който след като пада и става много пъти. продължава своя път нагоре, дето Истината го зове!
Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него!
Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе.
Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА.
Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот.
Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя.
Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата.
И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта!
Това, което разкрива живота, е Любов.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина.
Това, което разкрива силата, е Свобода.
Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища.
Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов!
Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.
Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ.
Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън.
Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре.
Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
Ученикът във Великия Път на Светлината се вдъхновява от нещо по-възвишено, отколкото човек може да мисли.
Той трябва да покаже, че в него Безграничният е вложил нещо добро.
Всичко така да бъде, както Господ е казал!
Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си.
Духът му не трябва да отпада.
Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят.
Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ!
Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист,
пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях!
И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния.
Те ще говорят за Славата на Вечния !
Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е Той дошъл Сам.
Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА.
Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него.
Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост.
Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява!
Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа.
За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух!
Чрез тях се прославя Бог!
Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога.
Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот.
Тези Думи са за трудолюбивите ученици.
На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината.
Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал!
„Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“
Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта.
Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове.
Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас.
ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА!
Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител.
Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот.
Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината.
Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението.
Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено.
Любовта на Духа Свети да ви озарява.
Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога.
Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота.
Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота!
ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА
Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там!
Не преставай да работиш!
Радвай се на най-малката своя придобивка.
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото!
Радвай се, че си намерил своя Учител.
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее.
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост.
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното.
Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца!
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа.
ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им.
За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата.
Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа!
В Него се вместват всички Велики блага!
Това е път на Едного, път на Съвършеното.
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота!
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният:
Аз съм Път на Любовта!
Аз съм Път на Мъдростта!
Аз съм Път на Истината!
Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
Красив е Пътят на Възхода!
Човешката душа върви по него.
Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни.
Понякога пътят е тесен като острието на нож.
Лицето ѝ я светли. В очите ѝ се чете една чудна светлина на възторг и умиление.
Ярка звезда блести над главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. и всякога ходи с нея. Тя пръска лъчите си наоколо и осветлява пътя ѝ.
Грамадни сенки от околните канари играят край нея.
Пътят е труден, но тя не усеща умора. Няма никакъв товар на гърба си, но се чувствува богата и силна!
Тя е радостна. Едно Слънце грее в нея.
Сърцето ѝ е сгряно от един вътрешен Огън! Тя мисли за тия, които са долу в долината.
Изкачва се нагоре към шеметни висини за тях.
Всички долу ѝ са мили и близки.
Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича.
Чувствува, че не е сама. Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича.
На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила.
Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели.
Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи.
Близо е Вече Върхът.
Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота.
И ще им покаже Пътя.
И хиляди ще тръгнат по него!
КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА!
Душата върви по него.
НА РАБОТА!
Пробудената душа казва: – Мина дългата нощ.
Дигнат е воалът от моите очи и аз разбирам Вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов!
Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях.
Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея.
Ще отида при плачещите, за да им дам моята радост.
Ще отида при отчаяните, за да ги утеша.
Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов.
Ще отида при всички, за да се раздам на света!
И в това е моята Радост!
Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа.