Вечният завет на Духа - част 3
Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява.
Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов!
Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината.
Любовта не се мами и никого не мами.
От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина. В нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава.
Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели!
Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава.
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов.
В нея Безграничният живее!
Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви.
Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички!
Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея.
Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване.
Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
„Чистите по сърце ще видят Бога.“
Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява.
Любовта говори на душите за радости и скърби.
Речта ѝ е кратка и съдържателна.
Любовта е пълна с Мир и Вяра, която превъзхожда всеки ум.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес.
Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство.
Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов.
Любовта познава само оня, Който живее в нея.
Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота.
Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада.
Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
А само когато се роди човек отново, той не греши. Той живее в радостта, в която Бог обитава.
А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си.
Любовта не се петни. във вечната Любов другояче действуват законите на живота.
Човекът на Любовта е ограден с жива светлина.
Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта!
Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене. По него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен, скалист и пълен с препятствия. Той минава през най-високите планински върхове, де буря цари. През този път ученикът може да мине само със своя Учител.
Оня, който мине по пътя на Любовта, е подготвен да възприеме Великата Божествена Мъдрост.
Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта.
Затова се казва: Любовта носи Светлина!