Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Сила, благородство, светлина и доброта
Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета няколко стиха от шеста глава на „Посланието към Ефесяните.“
Духът Божи.
Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т.е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност, човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието. Трябва да се определи кое повторение е майка на знанието. Само онова повторение е майка на знанието, което е свързано с разнообразието. Повторението на разнообразието е майка на знанието. Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, тогава в живота иде нещо горчиво. Сега, понеже живеете в този свят, няма да ви разправям как живеят богатите хора. Ако ви разправям, вие ще станете кисели. Защо? – Понеже като нямате това, което богатите хора имат, вие ще кажете: „Те имат, ние нямаме.“ Ако ви говоря за учените хора, вие ще се вкиснете. Ще кажете: „Те са учени хора, а ние не сме.“ Ако ви разправям за силните хора, пак ще се вкиснете, ще кажете: „Ето, те са силни хора, а ние като нямаме сила, нищо не можем да направим.“ Ако ви разправям за онези, които имат власт, ще кажете: „Ето, те са хора с власт, всичко могат да направят, а ние, като нямаме власт, нищо не можем да направим.“ Но всичко това са преходни величини на земята. Човек вечно силен, вечно млад няма да остане, все ще дойде време, когато ще остарее. Младостта на младия ще му се отнеме. И старият няма да остане вечно стар – старостта ще му се отнеме. На силния ще се отнеме силата, на красивия – красотата, на учения – знанието. Каквото човек има, в края на краищата ще му се отнеме. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че всичко, каквото имате в този свят, все ще ви се отнеме. Кога? – След време. Значи, вие тук сте под аренда, под наем. Вие сте имали едно здание за сто години. Като дойде 99 година, вие трябва да го оставите на други, трябва да си вървите. Каквото има човек, всичко ще го остави на земята. Вие сте наели една къща под наем за пет, десет, 20, 30, 40, 50, 60, 70 – най-много до 120 години, но щом минат тия години, вие я оставяте и си заминавате за онзи свят. До това време вие трябва да ликвидирате с всичко, каквото имате. Казвате, че някой е умрял много млад. За толкова години е наел къщата. Някой е умрял на една-годишна възраст. Казвате: „Защо толкова малко е живял?“ – Така се е условил. Още със слизането си на земята, човек прави условие, сделка, колко време ще живее на земята. Сделките се правят горе, не на земята. Понякога хората се карат помежду си. За да се справят по някакъв начин, единият от тях ще го викат горе. И после те се питат защо е станало така. Всеки ще отиде на своето време. Онзи, който има да дава и онзи, който има да взема, няма да умрат в едно и също време. Единият ще умре по-рано, а другият по-късно, ще чака да изтече времето, до което е взел къщата под наем, докато изтече арендата му.
Сега във вашия ум се ражда мисълта: „Дали това е така?“ Дали това е така или не е, то е друг въпрос. Това е само за изяснение. Запример, понякога може да се проповядва, че човек трябва да бъде красив. Защо? Какво допринася красотата? Красивите моми не са от най-набожните, от най-трудолюбивите. Това е за земята така, а за небето е друг въпрос. Не казвам, че красивите моми са лоши, но важно (е), че красивите моми са изложени на големи изкушения. Грозната мома не е изпитвала такива изкушения, каквито красивата мома има и на каквито е изложена. Красивата мома получава какви ли не писма, пълни със сладки думи и обещания, от които тя може да бъде излъгана. Грозната мома обаче не получава много писма. Тя може да получи едно писмо, а може и нищо да не получи. Като гледа как красивата мома получава писма с нежни, сладки думи, нещо ще я бодне в сърцето и ще каже: „Ето, това разбирам писма.“ Но тя не знае, че от всички тия писма едва ли 25 на сто е вярно, а останалото 75 на сто не е вярно. Сега, като ви говоря това, вие понякога може да го вземете присърце и да ви засегне. Не, не взимайте нещата много присърце. То всъщност не е така. То е като във вестниците, пишат, преувеличават нещата, за да имат по-голям ефект. Пишат, запример, че в някое събрание имало около десетина хиляди души. – Не е така. Едва ли е имало в това събрание около 2–3 хиляди души. Тъй щото, в този свят трябва да се прави шконто на нещата. Запример, ако след единицата поставите числото 3, тя ще се увеличи 13 пъти. Всъщност единицата се е увеличила десет пъти, а тройката остава собственост на самото число три. Обаче, ако поставите тройката пред единицата, тя се увеличава повече пъти. Тя се увеличава 30 пъти. Значи, всяка единица се е увеличила десет пъти. Тъй щото, в първия и във втория случай всяка единица се е увеличила десет пъти. Като разглеждам сегашната музика, виждам колко потънкости, колко сложни работи има в нея. Не е лесна работа музиката, както мнозина мислят. Който не разбира колко сложно нещо е музиката, главата му може да се замае. Като вървите от „до“ към „ре“, вие може да повишите тона „до“, като вземете нещо от „ре“. Тонът „ре“ има допирни точки с „до“ само в понижението си към него. Много гами има в музиката, но достатъчно е да си служат хората с мажорните, миньорните и хроматическите, както си служат досега. Двама души, мъж и жена се обичат. Мъжът има съприкосновение, допирна точка с жената по закона на повишението, а жената с мъжа по закона на понижението. Това нещо може да се смени. Ако турите тона „до“ на мястото на „ре“, и тонът „ре“ на мястото на „до“, законът веднага ще се измени. Значи, формата трябва да се измени. Без да разбирате закона, вие казвате: „Защо трябва да се понижавам?“ Вие не разбирате закона, това не е понижение. Ако супената ви лъжица не беше понижена, не беше вглъбната и я турите в чинията, какво щеше да вземе оттам? Нищо нямаше да вземе. Значи, ако лъжицата беше повишена, т.е. изпъкнала, тя нищо не можеше да вземе от чинията. Всички блага в света идат все от понижението. Мажорните гами дават яденето, но щом дойде ядене и пиене, това правят миньорните гами. Това е само за обяснение. Като дойдете до музиката виждате, че не е лесна работа. Вие трябва да изучавате гамите, да можете да минавате от една гама в друга. Ако не знаете гамите, не можете да минавате от една в друга. Същото става и в природата. За да измениш състоянието, в което се намираш, ти трябва да измениш гамата, в която си поставен. За да измени живота си, човек трябва да се ръководи най-малко от десет гами: пет мажорни и пет миньорни.
Сега вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музика подразбира едновременно слушане това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек. Тези дни ходих да гледам операта „Таис“, в която ми хареса балета, както и първата част на операта. Там музиката е тържествена, добре започва. Аз не съм чел операта, но от това, което видях на сцената, разбрах, че този калугер най-напред е бил влюбен в нея, но отпосле я загубил. Затова той станал калугер. Сега като я вижда отново и чува за нея, той си спомня, че тя е била неговата възлюблена и отива да я спаси. Той отишъл да я спасява, защото имал любов към нея. В първо време той си представя, че отива да я спаси заради Бога. В първо време той си представя, че отива да я спаси заради Господа, но после не излиза така. Той ѝ говори за Господа, за другия свят и тя го повярва. Погрешката на този калугер седи в това, че като я извади от едно място на ограничения, въведе я в друго място на ограничения – в манастира. В първо време тя искаше да го прегърне и целуне, а после у него се яви същото желание. В първия случай той издържа, тя не издържа, а накрая тя издържа, той не издържа. В този случай не му я дадоха. Той трябваше, като я извади от света, да не я завеждаше в манастира, но да (я) остави свободна да работи за Бога. Силата на Божественото седи в това, човек да издържи на всички противоречия в живота. Докато сте били на небето, вие сте били големи светии, но като слязохте на земята, тук се изпитва вашата сила, вашето знание. Тук ви изпитват докъде можете да стигнете. Та не е лошо човек да греши, но като греши, той трябва да се изправя. Според мене, грешенето произлиза от горенето. Греши човек, значи той е дошъл много близо до огъня и се е изгорил. Та като греши, човек трябва да гледа да не се изгори. Следователно, докато младият момък се грее отдалеч на огъня на младата мома, той никога не може да направи престъпление. Щом се доближи до огъня на младата мома, той ще изгори. Та казвам: От съприкосновението на топлината на този огън вие можете да изгорите. Право ме разбирайте. Така обяснявам аз нещата. Може би някои да не сте съгласни с мене, а дето не сте съгласни, оставате на вашето мнение. Аз се радвам, че имате ваше мнение. Ако пък вие може да дадете едно по-добро изяснение на нещата, още по-добре. Наскоро бях на един концерт. Една английска пианистка свири. Хареса ми както свири. Тя има не само техника, но и разбиране. Всичко, каквото свири, изпълни го отлично. Тя има отличен ритъм. Колко години е свирила, докато дойде до това положение! Ще кажете, че е била даровита. И даровита да е, тя е изпълнила всички възможности. Тя е дошла до това положение само с ред упражнения и работа. Тя е вярвала в музиката. Онези, които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Ако някой вярва, че може да стане силен, ще стане силен. Ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив. Ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Често хората искат от Бога Той да ги направи, каквито иска. Това схващане не е вярно. Вие искате да дойде при вас някой велик художник, да нарисува една много хубава картина и вие да турите подписа си под нея, да кажете, че вие сте я нарисували. Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името под своето произведение. Те са бедни, правят това за пари. Но всъщност това, което са написали, не е тяхно. Нищо не е наше в света. Но все таки добре е, че си е направил труда да напише нещо, което му се е продиктувало. Този, който се е подписал, направил е това под давлението на онзи, който му е диктувал и се радва, че е написал нещо, че името му е под известно произведение. Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете справедливи. Има една справедливост, една велика правда в света. Всеки трябва да желае да се отдаде правото на всеки едного. И ако искате да опитате, имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити. Аз съм правил ред опити. Вървя по пътя и гледам, че пред мене пъпли една мравка. Аз веднага обикалям, правя ѝ път. Аз съзнателно ѝ отдавам нужното почитание. Искам да проверя, мога ли да отдам нужното внимание на една мравка. Заобиколя и оставам свободно да си върви. Като видя някой мравуняк, също така го обикалям, не го тъпча. Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не го закачам. На всяко цветенце гледам да отдам известно внимание и почит. При това аз имам друго схващане по отношение на растенията, цветята и животните, на по-долностоящите от мене. Всички цветя аз ги считам изложение на онези, които са ги работили. На всички цветя, растения, животни, оказвам внимание, гледам да не правя някоя погрешка. Като вървя, също така обръщам внимание и на камъчетата, и тях считам изложени от някой велик майстор. Като минавам през някоя река, аз гледам и нея да не прегазя. Щом дойда до реката, обиколя оттук, оттам, търся път да я прескоча, да не газя във водата. И след това съм доволен, че съм я прескочил. Като ме види някой, че прескачам някоя вада или някой извор, пита ме: „Защо прескачаш тази вада?“ – Не искам да наруша порядъка на извора или на вадата. От друга страна някой човек може да се намира под мене и да пие от тази вода. Друго е, ако съм някой светия, но това не зная. Изобщо, аз не мътя водата на по-голям светия от мене. Ако е въпрос за някой грешник, аз мога да му размътя водата.
Едно трябва да знаете, хубавите неща всякога трябва да се оценяват. Ако искате да се подигнете в Божествения свят, вие трябва да имате една оценка за хубавите неща. Има животни, които имат много хубави черти. И растенията имат някои хубави черти. Често аз се спирам пред животните, пред птичките и гледам, какви хубави дрехи са си направили, колко хубаво са ги нашарили. Понякога се спирам пред плодовете и намирам, че те имат хубави благоухания. Тяхното благоухание се разнася надалеч. Хубавите неща спират моето внимание. Някои казват: „Учителят всичко знае.“ Аз непрестанно уча, защото в целия свят има постоянно нови неща. Има много нови неща в света, които постоянно идат, и които аз не ги зная. Тях постоянно уча. Светлината, която всеки момент слиза на земята, е нова за мене. Аз трябва да я изучавам. Хората, които са остарели, както и да е, аз ги познавам, но тия, които всеки момент се раждат, са нови за мене и аз постоянно ги изучавам. Новото поколение е със съвсем други стремежи от стремежите на старите хора. Казвам: Животът се мени всеки ден. И в природата има едно вечно разнообразие. Божиите пътища са непостижими. Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването. Да мисля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото – нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да знаете: Човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава. Сега ще ви обясня, какво нещо е обичта. Тя е една затворена книга. Обаче, като отворя някой лист от тази книга, аз започвам да чета. По този начин се създава връзка между мене и книгата.
Та казвам: Животът е една книга, която, като отваряш всеки ден, ти можеш да четеш по един, два листа. Всеки ден ще четеш. Ако не можеш да четеш от тази книга, животът ще остане за тебе затворена книга. Не е въпросът само да чете, но човек трябва да знае, какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? – Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена. Това нещо ми е определено за придобиване известна опитност. Представете си, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетте лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че можех да взема назаем отнякъде десет лева. Не, ако взема назаем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева назаем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилното е да дам на бедния човек десетте лева и да се откажа от отиването на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино? Аз зная какво има на киното. Щом дам десетте лева на бедния и се върна в къщи, аз зная вече какво се представя на киното. Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онези, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат. Това подразбира стиха: „Давайте и ще ви се даде.“ Но знаете ли колко мъчно се дава? Ако ти си горе на планината, лесно можеш да изпратиш вода надолу. Но онзи, който е долу в долината, не може да изпрати вода горе на планината.
Та сега да дойдем до онзи вътрешен предмет, с който трябва да се позанимаем. Пак трябва да се занимаваме с този предмет сега, понеже сме на земята, ще живеем по земному, ще чувствуваме по духовному и ще мислим по Божественому. Така разбирам аз въпроса. Ще мислиш така, както Бог мисли, ще чувствуваш така, както ангелите в духовния свят чувствуват и ще постъпваш, както хората на земята постъпват. Нямам предвид всички хора, но само разумните, които спазват великите закони на природата. Ако постъпва, както обикновените хора постъпват, това са ред анормалности. Така и певецът трябва да знае правилно да пее. Не пее ли правилно, той се намира в положението на някаква аномалия. За този певец ние казваме, че или е пил студена вода, или е ходил на разходка, че се е изпотил и гласът му е пресипнал, или друга някаква причина е повлияла върху неговия глас. Ако пази гърлото си, певецът ще пее много добре. Но ако не го пази, било от простуда, било от някакви психически неразположения, той няма да пее добре. Някой певец се скарал със своя приятел и после не може да пее. Ред причини има, които влияят върху гласа на певеца. За да пее добре, от човека се изискват четири елемента: Той трябва да има едно отлично сърце, един отличен ум, една отлична душа и един отличен дух. Такъв трябва да бъде според мен певецът. Ако някой иска да бъде философ или учен, той също така трябва да съдържа тези четири елемента в себе си: Да има отлично сърце, отличен ум, отлична душа и отличен дух. Същото се изисква и от поета, писателя и т.н. В каквото и отношение да иска човек да се прояви, в него трябва да присъствуват тия четири елемента. Не присъствуват ли тия четири елемента в човека, и без да иска, той ще прави погрешки. Свещеният трепет при пеенето иде от сърцето. Яснотата на тона иде от човешкия ум. Изразът, съдържанието на пеенето иде от душата, а цената на всичко това може да дойде само чрез човешкия дух. Който пее по този начин, той никога не се смущава от хората. Като пее така, певецът чувствува, ча сърцето му говори на неговия ум, на неговата душа и на неговия дух. Щом сърцето му проговори, той забравя външния свят и може да даде израз на своето пеене. Който слуша пеенето на този певец, казва: „Този певец пее хубаво, защото не само сърцето му говори, но умът му и душата му, и духът му говорят.“ Този закон е верен във всички прояви в живота на човека. Човек не може да бъде религиозен, докато сърцето му не говори, докато неговият ум, неговата душа и неговият дух не проговорят. Религията е външно проявление на онова, което става в човека. Какво означава религиозността? Религиозният човек най-първо трябва да бъде посят в Божествената градина. Религията е разсадник на човешките добродетели. Да бъде човек религиозен, това значи да бъде посаден, поливан и отглеждан в любов. За да бъдеш човек, ти трябва да минеш през три разсадника: първо ще минеш през разсадника на любовта, после през разсадника на мъдростта и на истината. Оттам насетне ще те изкарат навън, да се развиваш самостоятелно. За да кажем, че някой човек е израсъл, той трябва да има три качества в себе си: Качеството на любовта, на мъдростта и на истината. Всеки човек, който е дошъл на земята, е минал през тия три разсадника, но е забравил това и сега трябва да си спомни. Той съдържа в себе си качествата на любовта, на мъдростта и на истината. Като дойде на земята, той ще започне да си припомня какво е учил в първия разсадник. После ще си спомня какво е учил във втория разсадник и най-после ще си спомни какво е учил в третия разсадник. И като си припомни всичко това, той трябва да го прояви в сегашния си живот. Запример, срещате един човек, който се нуждае от вашата услуга, но вие не искате да му услужите. Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек всъщност е един светия, който се облякъл във формата на един бедняк, да видят доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо, да станат един велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче, останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Те са повече от 15 милиона евреи. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи мязат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които не оцениха и не оценяват благата, които Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин. Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти си евреин. Щом е така, цели две хиляди години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш да оценяваш, докато се научиш на този закон. Като научиш този закон, щом получиш някакво благословение от Господа, ще го държиш с две ръце и ще кажеш: „Господи, много ти благодаря за благото, което ми даде.“
Сега да оставим тази философия настрана, защото не само евреите, но и всеки народ, който би попаднал в положението на евреите, може би щеше да постъпи като тях. Това давам, обаче, само за изяснение. Следователно, за да не бъдете евреи, вие трябва да приемете всичко онова, което Бог ви изпраща. Онзи, чрез когото Бог изпраща своето благословение, няма да дойде с празни ръце, но ще дойде с натоварени камили. Когато Слънцето дойде в света, веднага ще се познае неговото идване. Цветята ще започнат да цъфтят, водите да текат, птичките да пеят – навсякъде ще има радост и веселие. Всички ще познаят, че Слънцето е дошло в света. Това е Божието благословение. Когото Бог изпраща, всякога го изпраща с пълни ръце, с подаръци и благословения, а не с празни ръце, той носи своето благословение. Слънцето е далеч, но то ни изпраща своята светлина. Светските хора казват, че Господ не съществува. Религиозните и набожните казват, че Господ съществува, но някак си не е разположен към нас. Защо Господ не е разположен към нас? Бог не съществува ли или не е разположен към хората, защото между Него и своята душа те са образували голяма, гъста мъгла, която им пречи да Го виждат. Такава мъгла видях тези дни в нашата кухня. Влизам един ден в кухнята, но нищо не може да се види. Сестрите, които готвят, са обвити в гъста мъгла, по-гъста от лондонската, не можеш да ги видиш на един метър разстояние даже. Не, така не може да се живее. Ние трябва да измислим някакво приспособление към казаните, че парите да отиват нагоре и да излизат от комина, не да се събират на едно място. Онези, които построиха тази кухня, толкова са разбирали, така са я построили, че парата се задържа в кухнята. Иначе, кухнята е много красиво построена, добре направена, но тя е егоистична кухня, задържа парата в себе си. Сега измислихме нещо, с което да изкарваме парата навън. По този начин сестрите, които готвят в кухнята, ще имат по-голямо разположение. Като наблюдавам какво става в кухнята, казвам, че всички последователи на Бялото Братство имат много пара в себе си, не могат да я изпуснат навън. Парата трябва да излезе навън, за да може свободно да се работи в кухнята.
Сега като се спирам върху кухнята, аз вадя своето заключение: По същия начин и вие често ставате причина за своите страдания. Вървя по улицата, но след мене върви един просяк и ми врънка, иска да му дам нещо. Аз бръкна в джоба си и мисля, какъв начин да намеря да му дам пари, без да уроня неговия престиж, неговото достойнство. Вървя и си мисля, не съм взел кесията в себе си. Ако бръкна в джоба и извадя нещо, то ще бъде много малко, най-много един – два лева. Ако му дам тия пари, той няма да остане доволен и ще си каже: „Този човек изглежда добър, а колко малко дава.“ И затова аз вървя, говоря с него, питам го как му върви търговията. Най-после започвам да му говоря, че аз зная едно изкуство, според което той може вече да не проси. Или пък му казвам къде може да отиде да проси. Казвам му, че с просия не върви много, но ще му дам следното изкуство, да се научи да не проси. Сега вие искате да знаете какво е това изкуство. То е интимен въпрос, ще го кажа само на някой просяк. Сега и ние просим от Господа. Но какво трябва да просим? Проси от Господа знание. Проси от Господа разум. Твоето бъдеще е определено. Бог те е заобиколил с всички блага, но от тебе се изисква само да оценяваш това, което ти е дадено. Не мисли, че като се молиш, ще добиеш това. То отдавна е предвидено и ти е дадено от Бога. Само е въпрос на време, кога ще го получите. Всеки ден като получавате Божиите блага, вие трябва да съобщавате, а вие мълчите. Получавате Божиите блага и си мълчите, но като се намерите натясно, тогава трябва да се проявите любезни и казвате: „Това, татко, онова, татко.“ Не, когато получите едно Божие благо, вие трябва да постъпите така, както синът постъпва към баща си. Ще кажете: „Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо.“
Та казвам: Ако всички хора бяхте добри, работите ви щяха да вървят добре. Не казваме, че не сте добри. Вие сте добри хора, но имате свойствата на захарта. Като ви срещне водата, вие се разтваряте в нея и отивате заедно с нея да гуляете. Не че искате това, но като дойде водата при вас, вие се разтваряте и тръгвате с нея заедно. Казват за някого: „Този човек се увлякъл в света.“ Захар е той. Като види водата, разтваря се и тръгва с нея. Водата не е някакво нещастие за човека. И за захарта не е нещастие. Какво от това, че захарта се е разтворила във водата? Един ден, като се изпари водата, захарта си остава на мястото си, отново се отделя като захар. Водата не взима нищо от захарта, нито захарта печели нещо от нея. Захарта изменя само формата си, а водата придобива временно вкуса на захарта. Казвам: Благоприятните условия в света не създават нещо ново, но те помагат само за видоизменение формата на телата. Когато нещата в твоя живот се изменят, ти не трябва да съжаляваш за това, което е станало. Тогава как ще подобрим сегашния си живот? Как ще примирим противоречията в живота? Противоречията биват няколко вида: физически, противоречия на сърцето и противоречия на ума. Знаете ли колко мъчно се поправят противоречията на сърцето? Даже и в невидимия свят те съставят една велика задача. Там се изработват ред методи, по които да се изправи човешкото сърце, да стане устойчиво. Човек не трябва да се лишава от онова, което иска. Той не трябва да се лишава от онова, което иска. Той не трябва да се лишава от яденето, но той трябва да се научи как да се храни. Той трябва да се научи правилно да се храни, да използува храните, които той употребява. Той трябва да знае в какво количество да употребява храните. Същевременно той не трябва да се отказва от въздуха, но да се научи правилно да възприема въздуха. Той не трябва да се отрече и от мисълта си. Някои мисли са лоши, но човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Вие се нуждаете от наука за сърцето, да знаете как да се справяте със своите чувства. Когато в сърцето ви се появи едно положително чувство, в противовес на него ще се яви едно отрицателно. Като знаете законите, по които чувствата се явяват, ще видите, че винаги се редуват едно положително и едно отрицателно. Никога не могат да се явят положителни чувства едно след друго. Положителните чувства се отблъскват. Когато членовете в един дом се карат, причината на това се дължи на факта, че те са станали положителни. А положителните чувства винаги се отблъскват. Същото нещо срещаме и в музиката. Когато два положителни тона се срещат, те образуват дисонанс. За да има съзвучие, единият тон трябва да бъде положителен, а другият отрицателен. Те образуват хармонично съчетание. Има акорди, които не са хармонични, образуват дисонанс. Казвате: „Господ да оправи нещата.“ – За себе си Господ ги оправил и направил. Ние трябва да се научим да направим това, което Господ е направил. Ние тепърва трябва да изучаваме тия неща. Някой казва, че като се помолил, Господ направил работата му. Не, ти сам трябва да се научиш как да направиш работата си. Ти трябва да се научиш как да произнасяш думите, ако искаш хората да те обичат, ти трябва да знаеш как да поглеждаш хората, от една или от друга страна, отляво или отдясно. Не само това, но ако искаш хората да те обичат, ти трябва да знаеш как, от коя страна на тях да застанеш: отляво или отдясно, отпред или отзад. Някои хора имат хубава обхода. Наскоро срещнах една мома, която ми разказа една своя опитност. Тя срещнала един млад, красив, образован момък, който ѝ направил добро впечатление. Тя се възхитила от някои негови качества и решила да му напише анонимно писмо. Той ѝ отговорил. Така са разменяли помежду си няколко анонимни писма. Най-после тя получила едно писмо от него, в което той пише, че иска да знае точния ѝ адрес, да се срещнат, но от този момент тя престанала да му пише. Той ѝ писал, че ако не се срещнат, тази кореспонденция няма смисъл. Казвам ѝ, че е направила хубаво, дето е престанала да му пише. Тя ми показа едно от писмата, да видя почерка му. Аз ѝ обърнах (внимание) на една от главните букви в писмото и казах, че по тези ъгли, които се образуват в тази буква се вижда, че той е добър човек, но мисли повече за себе си, отколкото за другите. Може да има едно изключение в това, но 75% е вярно. Изключението е само 25%. После казвам на тази мома, че е направила добре, че престанала да пише на този момък, защото от дядо си тя е наследила една черта – голяма подозрителност. Ти си много добра, с добро сърце, но ако те предизвикат, ти така ще се проявиш, че сама ще се почудиш на своята подозрителност. По-добре ти напиши едно писмо на Господа. – „Какво да му пиша?“ – Пиши, че си срещнала един добър, умен момък. Той знае по-нататък. А това, че в писмата има тирета и двоеточия, това показва, че той е човек, който мисли изключително за себе си. Той е човек, който има особено мнение за себе си, счита се за Божество. Той мисли, че всичко в света е негово. И дяволът мисли, че всичко е негово. Той казва: „Този свят аз го създадох.“ Като срещне двама души, той казва: „Видите ли тези хора, аз ги създадох.“ Той казва: „Ето, всички лекари, всички съдии, всички учители, всички свещеници, всички майки и бащи все аз ги създадох, а днес всички са против мене.“ Дяволът се оплаква днес от хората. Казвам: Ако всички хора бяха добри, кой щеше да ги съди? Нямаше да има нужда нито от съдилища, нито от войска, нито от стражари. Тогава хората нямаше да се бият помежду си. Ако всички хора бяха учени, кой щеше да ги учи? Нямаше да има нужда от учители. Дяволът казва: „Аз създадох разнообразието в света.“ – Той изопачава работите. Той не е създал разнообразието. Съгласен съм с това, че той създаде еднообразието, но разнообразието, което си приписва, не е негово. Разнообразието е закон на Божествения свят. Еднообразието е закон на земята. Тъй щото, дойде ли еднообразието в живота, вие ще знаете къде е неговият източник. Що се отнася до разнообразието, от каквато степен и да е, колкото малко и да е, дайте му нужната цена. Имаш един малък талант, отдай му нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, не са му дадени блогоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба във вид на семка, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които като малки семенца чакат времето на своето развитие, да се проявят като големи дарби. Някои от вас очакват като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при по-добри, по-благоприятни условия. – Че вие сега трябва да използувате живота си, който сте го наели под наем за 60–70 години. Като слязохте отгоре, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши. Всяка работа може да се свърши по три начина. За свършването на дадена работа все ще се намерят хора, които да помагат. Не мислете обаче, че за да свършите една работа, непременно около вас ще дойдат най-учените хора да помагат. Не мислете при това, че най-учени хора са тия, които са дипломирани. Вашите очи са един диплом. Ушите ви са друг диплом. Устата е трети диплом. Ръцете са друг диплом за определяне на чувствителността. Изобщо, всеки човек носи със себе си пет диплома. Устата е диплом, който определя как ще се храни човек. Ушите са диплом, с които човек слуша и възприема нещата. Красивото ухо на човека показва безбройните усилия на човечеството, за да се създаде един отличен, красив език, който да се възприема с ушите. Гънките на ухото са израз на красивата човешка реч. За в бъдеще ухото ще се измени още повече, ще се усъвършенствува. Колкото повече гънки има ухото, толкова по-добре за него. В бъдеще и човешкото око ще се измени. Някои хора имат валчести очи, а други елипсовидни. Хора с елипсовидни очи имат един характер, а тия с валчести очи имат друг характер. Хора, които имат валчести очи, са раждани вечер, а тия, които имат елипсовидни очи, са раждани денем. Изобщо всяко нещо, всяка форма на човешките удове има свои физиологически причини.
Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата си, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще може да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, Германия, в Англия, без да знаят езика на дадена държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, ще видят, че по силата на особен закон, в тях започва да се просветява нещо, да се зазорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език. Ако се оставят спокойни и работят в това направление, те няма да забележат как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване на езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен. Оставете вашите мисли и вашите чувства сами да се проявят. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Вие се безпокоите дали сте умни или не. Вие сте по-умни, отколкото предполагате. Когато яздите вечер в тъмна нощ на кон, ако се оставите на коня, той ще ви изведе благополучно в пътя, но ако вие го карате, ще се заблудите. Ако минавате през някоя тъмна гора и ви очаква някаква засада, оставете се спокойно на коня. Той ще почувствува опасността, която ви очаква и ще избере такъв път, който ще бъде съвършено безопасен за вас. Речете ли вие да го карате, ще се натъкнете на нещо, което не сте желали. Ако има наводнение някъде, конят няма да иска да мине през това място. Случва се, че господарят иска да излезе с коня си някъде, но конят не иска да върви. Той го насилва, но конят не иска да върви. Не го насилвайте, щом не иска. Та ако конят може да предчувствува тези неща, защо човекът не може да развие в себе си това чувство и да се ползува от него? И в човека има едно чувство на самосъхранение, което му подсказва какво има да му се случи. Ако човек се остави на това чувство в себе си, той ще може да избегне много нещастия в своя живот. Това е Божественото чувство в човека, което му нашепва. Той предприема една работа, това чувство му казва: „Не бързай толкова, почакай малко.“ Той бърза, иска по-скоро да свърши работата си. Не, почакай малко. В чакането е спасението. Много от страданията на хората се дължат от бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Какво значи думата праведен човек? Праведен човек е този, който поставя нещата на тяхното място. Музикант е онзи, който туря всяка нота, всеки знак на своето място. Тъй щото, праведен човек, музикант е този, който поставя всяка своя постъпка, всяка своя мисъл и всяко свое чувство на мястото им. Казвате: „Този човек има отлични мисли, отлични постъпки, благородни чувства.“ Това значи музикант, това значи праведен човек. Неговите произведения са добре написани. Всичките му работи са добри. Всички трябва да си съдействувате.
Сега ще ви дам един съвет като на музиканти: Малко пишете, но добре пишете. Много сложни работи не пишете. Ти искаш някой път да знаеш добър човек ли си или не си. Направете следния опит: Направете едно малко добро на някой човек и вижте, дали този човек ще ви благодари или не. Два начина има, по които можете да познаете, дали сте добър човек. Някой път, като направите добро на някой човек, той може да ви благодари. Някога може да не ви благодари. И в двата случая, това е признак, че вие сте добър човек. Този човек може да не ти благодари, защото, ако ти си му дал пет лева, други са му дали десет, 20 или 50 лева. Този човек е ангажиран с тези, които са му дали повече, тъй щото до тебе още не е дошло ред. Следователно, ти не трябва да мислиш, че само ти си му дал нещо. Значи, нещата трябва да се проверяват и оценяват. Вие не се оценявате помежду си. Запример, вие имате приятели, на които не знаете добродетелите. Запример, някои от вашите приятели са музиканти, други поети, трети философи, които имат вътрешно прозрение. Като не ги познавате, вие казвате: „Той не се е проявил още.“ Благодарете, че той не се е проявил още. Ако той се прояви, условията ще бъдат съвсем други. Един орех можете да го носите в джоба си и сте в безопасност, няма да пострадате. Но ако един ден вие посадите този орех и той стане голям орех с гъста сянка, под която вие един ден си почивате, той така ще ви изненада, ще ви причини такава вреда, която за цял живот ще я помните. Кой е виновен? Голямото благо. Малките блага не вредят. Същият закон се отнася и до дарбите. Големите дарби пакостят на хората. Следователно, оттук можем да извадим следното заключение: Никога не почивайте под сянката на една голяма дарба. Никога не се приближавайте до голямата дарба. Стойте далеч от нея. Избирайте повече южните страни, отколкото северните. Големите дарби ще те засенчат, а сенките са винаги опасни. Стойте далеч от големите дарби. Те са големите сенки в живота. Стойте на южната страна, дето Слънцето силно грее. Ако стоите на северната страна, дето Слънцето слабо грее, това наричам аз гърба на дарбата. Това аз уподобявам на разположението или неразположението на човека. Когато един човек е неразположен към вас, той ви обръща гърба си. Когато е добре разположен, той ви обръща лицето и ви се усмихва. Закон е това. Всеки човек, който обръща лицето си към вас и ви гледа, и ви се усмихва, той е ваш приятел. Всеки човек, който в даден случай ви обръща гърба си към вас, ще знаете, че той не се интересува от вас. Питам тогава: Ако вие обръщате гърба си към доброто, какво показва това? Че не се интересувате от него.
Сега, запример, всички вие имате желание да служите на Бога. Но ако ти си избран да направиш едно добро и не направиш доброто, но обърнеш към него гърба си, не си ли обърнал гръб към Бога? Например, срещаш един обременен човек, спри се пред него и му кажи една сладка дума. Не се иска много, за да помогнеш на човека. Вие мислите, че всички трябва да имате пари, за да направите едно добро. Светът не се нуждае от пари. Светът има повече пари, отколкото му трябват. Светът се нуждае от сладки думи, да кажеш на човека една сладка дума на място. Кажи на човека: „Ще се оправи работата ти.“ Или кажи му: „Ти имаш добро бъдеще. Ако работите не се оправят, ела при мене.“ – „Ама ще се оправи ли работата ми?“ – „Ще се оправи. Ако не се оправи, ела при мене.“ Всичката мъчнотия на хората седи в това, че те не вярват. – „Ама ако не се оправи?“ Като казвам, че Слънцето ще изгрее, ще изгрее. Като казвам, че лятно време Слънцето ще изгрее в четири или четири и половина часа, така ще стане. Ако не изгрее, ела при мене. Ако пък е зимно време, ще кажа: Слънцето ще изгрее около седем и половина часа. – „Ако не изгрее?“ – Ако не изгрее, ела при мене. „Ама как така се познава?“ – И ти можеш да знаеш всеки месец в колко часа изгрява Слънцето. Това може всеки да знае, при това точно. Не се обезсърчавайте. Мнозина идват при мене и ми казват, че не им върви. Казвам: Този път, по който вървите, на никъде няма да ви изведе, нищо няма да излезе от вас. – „Как така?“ – Преди всичко, вие не вярвате в Бога, а искате другите хора да ви направят гениални. Очаквате ли на хората, нищо няма да излезе от вас. Най-първо ще проверите, че вие имате дарба в себе си да пеете и можете да пеете. И, второ, ще вярвате, че Бог ви е надарил. Не туряйте в себе си мисълта, че нищо нямате, никакви дарби не са вложени във вас. Не, вярвайте, че Бог ви е надарил и ако работите, ще развиете дарбите си. Та сега две неща ви препоръчвам: да вярвате, че сте даровити хора и имате много дарби в себе си. Ако не вярвате, елате при мене. Остава ви сега само да работите. Сега вие ще питате, по кой начин можете да бъдете добри. Всички вие трябва да имате магическата сила в себе си, че като отидете в един дом, в който един от членовете е болен, да го потупате само по гърба, да му кажете, че той е здрав, но си въобразява, че той е болен и той ще оздравее наистина. Ще му кажете още, че от него може да излезе много нещо. Така той ще се насърчи. Онази, болната жена, която се допря само до дрехата на Христа, усети, че от Него излезе сила. Но тя вярваше в Христа, вярваше, че ще се излекува. Това, в което вярвате, ще стане. Вие трябва да вярвате, че Бог е вложил във всички ви дарби, които вие трябва да развивате. Желанието на Бога е всички да станем добри и да вършим работа. Всички трябва да бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не. Вие казвате: „Да бъдем набожни, да се молим на Бога.“ Оставете вашата набожност настрана. Набожността не е нещо, което може да се придобие отвън. Сега мога да ви определя какво нещо е набожността. Който не зачита майка си и баща си и презира хората, той няма никаква набожност. Набожният човек има благоговение към Бога, към хората. Набожният човек има благоговение и към детето. При това, той се радва на дарбите на другите хора. Който не е набожен, ако той види някаква дарба в човека, казва: „Това не струва, онова не струва.“ – Не, това е криво заключение. Така не се мисли. Утре тебе ще те срещне някой и той пък ще мисли, че в тебе няма нищо. Никой не е взел даром своите дарби. Това, което всеки човек носи в себе си, той го е взел още първоначално. Още с излизането си от Бога, той носи дарбите със себе си, които Бог му е вложил. Та едно трябва да знаете: Вие сте даровити, без да знаете, че сте даровити. Сега всички искате да бъдете красиви. Това е добро желание, но трябва да знаете как да станете красиви. Онзи, който има бръчки на лицето си, той ще иска да свали тези бръчки. Който е сиромах, той ще иска да се освободи от сиромашията. Учениците, които пишат и правят грешки, имат си гуми, с които изтриват направените погрешки. Други пък изтъркват погрешките с ножче. Трети пък с хляб ги изтриват. За предпочитане пред всички е гумата. Някоя стара сестра се оглежда в огледалото и си казва: „Отде ли е дошла тази стара баба?“ – Не, ти трябва да си кажеш: „Ти си остаряла, защото много се тревожиш. Ако не се тревожиш толкова много, ще се подмладиш.“ Колкото повече мисли човек за старостта, толкова повече ще остарява. Старостта иде по причина на внушението. Кой как те срещне казва, че си остарял или ще остарееш и ти наистина остаряваш. Колкото повече хора отвън ти внушават, че ще остарееш, ти наистина ще остарееш. Баща ти, майка ти, приятелите ти казват, че ще остарееш и ти си остарял вече. Щом ти каже някой че си остарял, вземи огледалото и си кажи: „Бабо или дядо, да не се тревожиш, ако искаш да се подмладиш.“ Сега аз ви казвам само как можете да спрете старостта, ако пък ви кажа, как може да се подмладите, това е цяла наука вече, за която трябва много да платите. Представете си, че един старец, който е сега на 80 години, иска да се подмлади, да стане на 30 години. Първо ще го питам колко иска да плати. В Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.“ Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Казано е: „Блажени децата.“ Не е казано, че старите са блажени. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош. Животът е добър. Вие мислите, че условията са лоши. Не мислете, че условията са лоши. Вие мислите, че времето е лошо. Не мислете така. Времето не е лошо. Гледайте на всичко оптимистически. Защо? – Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може да има в този живот? Всичко, каквото става отвън, е добро за цялото човечество, но добро е и за мене. Та казвам: Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че е за ваше добро. И в Писанието е казано: „Всичко, каквото се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за тяхно добро.“ Знайте, че доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума. Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади човешкия дух. Следователно, силата е за духа, благородството – за душата, светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце.
Тези неща ви пожелавам и на вас.
Тайна молитва.
Благословен Господ Бог наш.
10-та неделна беседа от Учителя, Държана на 5 декември, 1937 г. 10 ч. преди обяд. София – Изгрев.