Акордиране на човешката душа - том 2
СЕДНИ ПРИ СИЛНИЯ ОГЪН
На 5 август 1934 г. преди обед се събрахме около Учителя на горната полянка на Яворови присои. Започна разговор.
Една сестра похвали пред мен друга сестра, тъмните духове чуха и оттогава нататък какви бели дойдоха на главата на втората сестра. Тъмният дух не може да търпи доброто.
Одраскаш се някъде и тези клетки, които мислеше дотогава за глупави, започват да лекуват и да затварят раната много по-майсторски, отколкото ако закърпиш един плат – като че и следа не остава. Значи у тях има известна интелигентност, разумност. Всъщност разумността не е в клетките. Клетките са екран, върху който работи Разумното.
И в човека има едно Висше разумно начало, което работи – това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш, докато той не дойде в твоето самосъзнание. Сега само смътно чувстваш, че ще стане нещо с теб. Чувстваш, че след двадесет години твоят живот ще се измени, и той действително се изменя. Значи съществува един друг Реален свят.
Един брат попита: „Защо стана разделяне на половете?“.
Понеже човек влезе в по-гъста материя, той не можеше да функционира лесно и за улеснение, за да се разпредели работата, се разделиха половете. Човек трябва да се радва, понеже има опитността на всички същества, по-низки от него, плюс нещо, което му е дадено и което животните нямат. Обаче животните знаят някои неща, които човек не знае. Например човек едва сега се учи да прави мрежа, тънка като паяжина. Човек едва сега се опитва да прави такива общества като пчелите. Пчелите дават на малките си различни храни, според които се развиват царици, работници и търтеи. От храната зависи какъв човек ще излезе от някого.
Нашето отношение към животните не е без отговорности. Един случай: един касапин два часа се мъчил да заколи един вол и от гняв преди заколването извадил едното око на вола. След две седмици един вол го удря с рогата си и му изважда едното око. Също така не е без отговорности нашето отношение към растенията. Природата във всичко е вложила разумност. Ако започнете да изсичате безразборно дърветата, това ще се отрази вредно на човечеството.
Има закон: докато човек се безпокои, работите му не могат да се оправят и ако е болен, не ще може да се излекува. Затова най-първо ще престанете да се безпокоите, ще престанете да сте недоволни и тогава работите се изправят по-лесно.
Един брат, учител, запита: „Как да се отнасяме с немирните деца?“.
Ако някое дете направи погрешка, три пъти да направи екскурзия до Витоша и това да служи за поправяне, а не за наказание. Като види детето камъни, извори, гори, полянки, като види Природата, тя ще го възпита. Ако се накаже детето, то ще се ожесточи. Но тези методи трябва да се приложат върху детето, ако са съгласни родителите.
Децата трябва да се наредят според темперамента. Деца, които са на един чин, трябва да се допълват. При силния огън, т. е. при умните, ще туриш слаб огън, т. е. глупавите. И последните, като се запалят, ще станат силни.
Една сестра запита: „Учителю, как да работя върху себе си?“.
Не искайте да напълнеете, но да се подмладите. Ще измените начина си на мислене, на чувстване и на действане. Ние досега вървим по един утъпкан път.
Изпяхме няколко песни.