от ПорталУики
Версия от 21:38, 24 септември 2012 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ДУХОВНА И МАТЕРИАЛНА ХРАНА

Бяхме на общ обяд в малкия салон и стана въпрос за начина на хранене. Учителя каза:

Някой яде и е червен, а друг яде и е жълт; някой яде и е умен, а друг яде и е глупав. Който яде, както трябва, той, като благодари на Бога, става здрав и умен, а онзи, който не яде, както трябва, става слаб и глупав. Човек трябва така да се храни, че да няма излишък; остане ли утайка в тялото, заражда се болест.

Храна, която при приемането не е свързана с твоята мисъл, не те ползва. Не яж храна, която не обичаш и която не може да привлече мисълта ти. Това, което обичаш и което привлича мисълта ти, с него се храни. Храната, ако я обичаш, ще се отвори и ще ти даде нещо, иначе ще вземеш само огризките от нея. Всяка храна съдържа нещо специфично. И въздухът също съдържа нещо специфично; например може да дишаш в стаята, но друго е на Витоша.

За да се проявят по-висшите духовни способности, човек трябва да има по-фина материя и това става чрез храненето, но трябва да се знае как да се изкара важния екстракт от храната. Ние много ядем, а малко извличаме от храната. Същественото е онова, което усвоим от нея. Има по-висши енергии в храната, които могат да се усвоят при съответно душевно разположение. Когато човек е разположен и спокоен, може по-лесно да приеме енергиите на храните – праната. Консервите се развалят и праната им се изгубва.

Като присъства Любовта при храненето, тогава човек приема Бога. Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата сила и смисъл и тогава го яж. Ние не правим това, а искаме да имаме постижение, искаме да станем светии. Благодарността, която изпращаме към Бога за храната, за въздуха и пр., това е Любовта, това е жертвата, която даваме. Това даване се възприема през въздуха от друг човек като капитал, който той обработва и го праща към другите. По този начин много души ще почувстват благодарност към Бога. Така се образуват скачени съдове. Когато се храни, човек трябва да мисли за Бога; тогава се чувства добре и самата храна действа добре.

У човека има един орган, с който познава каква храна му е потребна, и чрез него той ще си избере каква храна му е определила Природата; това са неща за в бъдеще. Ако за всеки човек се избират специфични храни, то много неприятности ще се избегнат. Не трябва да се налагат нещата, но човек сам трябва да избере онова, което обича, защото на някои хора цвеклото не подхожда, а на други – морковите. Наложително е да влезе в приложение законът за Обичта.

Плодовете трябва да се измиват хубаво, вредна е нечистотията по тях. Искат ли хората да ядат хубави и чисти плодове, трябва да насаждат растенията на чисти места и на чиста почва.

За да определи човек времето кога трябва да обядва и кога трябва да спи, нека той сам да намери хармоничните течения в Природата. Трябва да има определено време и за физически, и за умствен, и за духовен труд. Също така необходимо е да се ориентирате в кои посоки да направите заплануваните си екскурзии и разходки.

Яжте колкото се може по-бавно. Храната изобщо трябва да се дъвче по-дълго време. Ако сдъвчеш хляба добре, ще го разбереш по един начин, а ако ли не, ще го разбереш по съвсем друг начин. Когато люспите на гроздето се дъвчат дълго време, тогава те действат лечебно. Същото важи и за кожицата на зарзалите. След като едно дете е яло плодове, не му давайте друга храна.

Суровата храна можем да я поставим в топла вода, докато се затопли. Топла храна е потребна, а горещата може да се избягва. Човек трябва да приема и топла вода, стомахът се поврежда от пиенето на студена вода и от приемането на ледено. Много болести дохождат, когато човек яде студени ястия. Някого го боли стомахът, ял е ледени дини.

Гладът продължава живота. Никога човек не бива да се пресища, а да остава малко гладен. Преяждането скъсява живота. Трябва и едно правилно съчетание на храните. Например мляко и млечни продукти не бива да се съчетават с плодове. Една сестра, веднага след като пила мляко, яла кайсии и няколко дни почувствала такива силни болки, че си помислила дали няма да умре.

Червеният мискет е хубав за усилване на кръвта. Мискетът урегулирва мозъчната и симпатичната нервна система. Димятът дава настроение и действа на ума. Гроздето трябва да се мие няколко пъти с топла вода.

Прасковите и белите черници лекуват стомаха. Като ги ядете, сдъвквайте ги добре.

Смокините са по-полезни за здравето на човека, ако се вземат пресни от дървото.

Сладките и мазни храни дават мекота, солените – равновесие. Горчивите трябва да се употребяват в изключителни случаи, те тонират, а киселите активизират, дават енергия. След ядене киселите ябълки са полезни, помагат за храносмилането. Сладките храни не искат смесване с други, те са лесносмилаеми. Праскова след зарзали или кайсии не върви. Естественият усет към храните и водата е изопачен. Ами тази вода, която иде в София, през колко тръби е минала – тя вече не е както онази вода от самия извор.

Една сестра попита: „Учителю, кажете нещо за суровоядството“.

Кое е по-хубаво да ядеш – печена или сурова пиперка? Печената е по-сладка, а суровата е по-здравословна. За онези, които се лекуват, суровоядството е хубаво. Като тръгнеш на път, вземи три-четири моркова, три-четири домата, половин килограм цвекло, ябълки, круши или череши и готово. За здраве почнете да ядете повече сурови храни. Суровите ябълки са по-добри, отколкото печените. Картофите ги сварете и ги яжте с малко сол и пипер. Употребявайте суров праз, сурово зеле. Ряпата, морковите могат да се настържат със зехтин. Но един и същ метод не може да се приложи за мнозина, трябва разнообразие. Хлябът, както го правят сега, няма голяма хранителност, защото праната си е отишла; и като го турят във фурната, пак губи. По-добре е сварено жито, вместо хляб. За известно време, например за една седмица, може да се употребява сурово жито, накиснато във вода, но ще го дъвчите бавно. Плодовете, като се откъснат и като престоят, бързо изгубват от своята сила; значи, яжте ги пресни, най-добре току-що откъснати.

Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва. Например за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито. Следващите десет дни, сутрин, обед и вечер, по една възкиселичка ябълка и пак по една паничка жито. През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека. Знаете ли колко болести лекува зелето? Яжте прясно зеле и ще се освободите от много болести.

Един брат запита: „Кажете нещо за праната в храната“.

Че наистина човек приема прана чрез нервите по езика, небцето и венците, се познава по следното: храносмилането трае три-четири часа, обаче един гладен, изтощен и слаб човек, след като се нахрани, веднага се чувства бодър, защото праната е навляза в тялото му чрез нервите. Затова именно храната трябва да се дъвче продължително, докато нейната прана се възприеме. Езикът изсмуква тази есенция, най-хубавата храна – духовната храна, а храната, която се приема чрез стомаха и червата, е материалната храна. Езикът играе важна роля и щом се мисли, докато се дъвче храна, усилва се всмукването на праната. Има и още: езикът като свикне да всмуква пълноценно прана от храната, същевременно изсмуква и прана от въздуха. Витамините са кондензирана жизнена енергия, прана.