Акордиране на човешката душа - том 2
ВЪЗДУХЪТ Е ПЪЛЕН С МУЗИКА
На 2 юни 1938 г. беше четвъртък, Спасовден, и тръгнахме към Витоша. Разбира се, когато стигахме до местоназначението си, първата ни работа беше преобличане със сухи дрехи,защото това е здравословно. Даже някои при изкачването се обличаха по-дебело, за да предизвикат изпотяване, и се спираха по пътя, за да сменят дрехите. Установихме се на Ел-Шадай към 9 ч. и играхме Паневритмията. При изпълнение на Паневритмията свиреха няколко души. След това изпяхме няколко песни и почна разговор.
Ти отиваш в университет и няма какво да създаваш програма, защото всичко е наредено. Там няма да даваш, а само ще купуваш, ще мълчиш, а след четири-пет години ще ти дадат да развиеш някоя теза – те ще се борят с теб, а ти ще се защитаваш.
Ти имаш задължения към много хора от миналото. И ако на всички хора, с които се срещнеш, заплатиш задължението, което имаш към тях, то ти си живял добре. Когато дадеш някому, той да не знае това, защото иначе ще го туриш в лошия път. Остави го, ти си дал на Господа, за да изпълниш длъжността си.
В окултната наука има един закон: когато чакаш нещо, не говори за него; щом говориш за него, то няма да стане.
Изпяхме няколко песни. Стана въпрос за музиката и Учителя каза:
Въздухът е пълен с музика, стига да имате уши да слушате. Всеки човек, като изгуби музиката, прави доста глупости.
Сега някои се интересуват повече от своята съдба, отколкото от съдбата на другите. Това е една от големите спънки.