Външни и вътрешни влияния

Външни и вътрешни влияния

- Само светлият път на мж-дростта води към истината.

- В истината е скрит животът .

Размишление.

Представете си, че ви дадат да развиете тема върху „наклонната площ." Какво ще пишете по този въпрос? Ако развивате темата от гледище на физиката, ще пишете едно; ако я развивате от гледище на философията, или на моралните науки, ще пишете друго. Когато кезват за никого, че върви по наклонна площ в живота, това значи, че е изгубил равновесието си в морално отношение. Като се говори за наклонна площ, трябва да се определи, на колко градуса е наклонена плоскостта. Колкото по-го-лъм е наклонът, толкова по-опасно е положението на човекаа. Като се намалява наклонът, и опасността се намалява. Най-после плоскостта става хоризонтална; с това и опасносьта от падане почти изчезва. Ако ви .дадат избор, да се движите по наклонна или хоризонтална площ, коя от двет ще пред-шочетете? Ако предвиждате опасността отъ

104

наклонната площ, непременно ще изберете; хоризонталната площ. Онзи, който се движи с бързината на водата, ще избере наклонната площ. Това става и в природата: ръ-ките се движат бавно, когато текат в равнини. Щом срещне наклонна площ на пж.тя си, водата започва да тече бързо и, като слиза надолу, завлича всичко, каквото се изпръчи на пътя й.

Физиогномията, като наука, е дошла до положение, да опредъли условията, при които чов^к живее: дали се движи по наклон, или по хоризонтална плоскост. Природата е съчетала така всички възможности в човека,. че едни на други да си помагат. Както в природата наклонната площ има отношение към хоризонталната, така и в човека двата пж.тя – пътт на наклонната и хоризонталната плоскости взаимно си влияят и допълват. Допълване, изобщо, става при всв-ко съприкосновение на две тЬла: едното дава. нещо от себе си, а другото взима.

Като се говори за двата пътя, по които човек се движи, явява се въпрос: кой е пътт, по който човешките души слизат на земята? Това е задача на науката. Тя е доказала, че всички хора не слизат и не се движат по един и сж.щ пж.т. Някои слизат по наклонна площ, а други – по крива линия, докато дойдат до хоризонтална плоскост. Защо всички души не слизат по един и същ път, за това има много при-

105

чини. Които е развил в себе си центъра или способиостта за търсене на причини и последствия, той лесно намира пътя на своето движение.

Всяко нещо в живота и в природата следва или пътя на наклонната площ, или пътя на хоризонталната площ. Как сее зе-медълецът житото и царевицата: нанаклонна, или на хоризонтална площ? Ще кажете, че това не е важно. Кое е важно тогава? – Да има жито и царевица. Обаче, дали ще има повече или по-малко жито и царевица, това зависи от плоскостта, върху която са. за-еЬти. Питайте, обаче, сина на земедвлеца, не е ли важно, върху каква плоскост ще расте житото или царевицата. От плоскостта зависи плодородието, а от плодородието – възможността за сина да следва, или да не следва в странство. Характерът на човека също се опредъля от плоскостта, по която-се движи. Енергични, импулсивни характери са. онвзи, които се движат по наклонна площ. Ако площьта е хоризонтална, характерът на човека е повече пасивен. Такива хора минават за флегматици. Деца, които се движат по наклонна площ, са енергични, живи, подвижни. Когато искат нещо от баща си или майка си, т трябва да го получат. Не го ли получат, плачат, сърдят се, ви-кат. Коя е причината за това? – Наклонът е голям. Разумният баща се противопоставя на тази енергия с пржчица. Така той транс –

106

формира състоянието на детето: част от енергията му минава в пръчицата, а оттам в бащата, който я складира в себе си като богатство, което ще предаде в бъдеще на детето си. Ако бащата не възпитава детето си така, то няма да забогатее.

Съвременните хора не разбират значението на плоскостите, по които се движат, и изпадат в противоречия Като не могат да разрешат противоречията правилно, т се запитват: Защо св^тът е създаден така? Защо съществува гладът и сиромашията? Те се страхуват от глада, без да подози-рат, че той е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада, като сила, която внася импулс, потик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняваието не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняваието не води към добър край.

Кои хора се движат по наклонна площ? – Разумните. Т прилагат ума и волята си, за да не попаднат по течението на силите, които действуват в тази посока. Страшно е положението на онзи, който пема спирачка и се спуща по наклонна площ. Казва се, че човек не трябва да върви по течението на силите, действуващи по наклон. Така е за

107

онзи, който е лишен от спирачка. Парахо-дът се движи и по течението, и срещу течението. И човек може да се движи и по течението, и срещу течението – важно е да си служи с ума и с волята – като спирачки на природните сили. Някои казват, че човек не трябва да върви срещу общественото мнение – като течение на живота; други казват, че не трябва да се върви по течението на обществото. Кое от двет положения е по-право 1 – И двет са прави. Ако живееш покрай ръка, която е далеч от града, ще се движиш и по течението й, и срещу течението. Ще вземеш лодка и ще отидеш в града – ще се движиш по течението на водата; като се връщаш у дома си, ще се движиш срещу течението. Докато си на земята, ще се движиш и по течението, и срещу течението на природните сили. – Не може ли без зло в света? – Не може. Злото е по голям, или по-малък наклон, който внася енергия, импулс, потик в човеш-ките души. Без наклон няма учение, няма никакво движение. Наклонът на плоскостите наричаме зло.

Зло без добро не съществува, както и добро без зло не съществува. Злото подразбира движение срещу течението, а доброто – движение по течението. В първия случай се изразходва повече енергия, а по-малко работа се верши; в втория случай се изразходва по-малко енергия, но повече работа се

108

верши. Който работи с злото, губи; който работи с доброто, печели. Има случаи, когато и с доброто човек губи, но това е временно. В края на краищата, загубата се превръща в печалба. За да не губи при доброто, човек трябва да знае, кога и как да го прилага. Същото се отнася и до злото. Разумният може да използува силите на злото за добро. Той еднакво си служи и с доброто, и с злото.

Като не разбират доброто и злото, хората избътеат злото, а търсят само доброто. Така т искат да бъдат щастливи, да вземат първото място – първия билет, който печели най-много. Т искат да бъдат богати, учени, силни. Каква е вероятността да спечели човек най-голямата сума? Понеже вероятността е малка, той трябва да приеме условията на живота такива, каквито му се давот, и да започне да ги изучава, да се ползува от тях. После трябва да изучи условията на окръжаващата среда, живота и характера на своите дъди и баби, на своя баща и на своята майка, за да опредъли своето истинско положение. Провидението е определило специфични условия за всеки човек и, който познава условията на своя живот, той ще се ползува. Без да мисли много, нв-кой казва: Какво ще спечеля, ако вврвам в Бога? – Много ще спечелиш. Трябва ли цигуларьт да пита, какво ще спечели, като знае да свири на цигулка? ТръЗва ли майсто-

109

рът да пита, какво ще спечели, като знае да работи с чук и тесла? Трябва ли чо-вък да се пита, защо е нежно да мисли нраво? Като мисли право, той може да стане творец. Като не мисли право, нищо не може да стане от него.

Като се говори за проявите на човека, дохождаме до външните и вж.трешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човек е изложен на влиянието на планети-т. Наистина, върху всеки човек влияят известни планети, като му оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие. Изучавайте характера на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него. Какъв характер ще има човек, който се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп? По отношение на Венера, Сатурн се явява като неин баща. Като се движи към баща си, Венера среща на пътя си красиви момци, които й влияят. Понеже бащата обича дъщеря си, и момците я обичат. Сатурн взима предохранителни мърки, да запази Венера от лоши влияния. Той счита, че има найголямо право над нея и затова иска да се чува неговата дума. Когато се движи по известна орбита към баща си, човек се натъква на вътрешни влияния в своя живот, с които трябва да се справя. Тази е причината, че

110

синът и дъщерята, при всяка своя мисъл или предприятие, се съобразяват с волята на баща си. Т искат, преди всичко, да чу-ят неговата Д)ма. Когато се сверже с Бога, като свой Баща, човек пак иска да се намира под Негово влияние. Значи, Бог се явява като вж/грешно влияние в човека. Покрай вътрешните влияния се явяват и много външни. Когато външните влияния са. в съгласие с вътрешнит, човек се намира под влиянието на Бога. Той може да каже за себе си, че е верващ. Обаче, ако между външните и вътрешните условия на човека няма съгласие, той говори едно, а проявява друго. Казва, че е верващ, а в същност не верва. Той верва в преходни и лъжливи нъща, а не в вЪчните и истински. Верно ли е твърдението на вълка, че е роден от овца? Ако пасе трева, верно е, че майка му е овца. Обаче, ако не пасе трева, майка му е вълчица. Верно ли е твърдението на агнето, че е родено от вълчица? Ако яде месо, то е, наистина, родено от вълчица. Едно твърдение е верно само тогава, когато се подкрепва и отвън, и отвж.тре. Между това, в което човек верва, и самия него трябва да има нещо общо. Не може човек да верва в Бога, без да прилича по нещо на Него. Някой мисли, че, като верва в Бога, ще изгуби ума си, т. е. ще оглупее. Човек оглупява, когато не верва в Бога, а не когато верва. Мнозина си създават в въображе-

111

нието нвкакви богове и мислят, че ще по-стигнат нещо с своята вера. Не само че нищо не постигат, но изгубват и това, което са. имали. Какво са. допринесли идолите на човечеството? Т са плакали, молили се, но никакъв отговор не са получавали. Молете се на Живия Господ, Който чува и разбира нуждите ви. Той влиза в положението-на всички същества и им помага. Никой се оплаква на Бога, че се лутал по цъли дни и нощи, без да си помогне. Какво ще му каже Господ? – Щом се луташ, ще зна-еш, че си в нощта на своя живот. За да не се луташ, влвз в дома си, прекарай нощта спокойно и, сутрин, когато се съмне, излъз от стаята си и тръгни на път. На дневна светлина нъщата се виждат ясно, и човек не може да обърка пътя си. Природата не търпи никакво еднообразие. В нощта нъщата изглеждат еднообразни. Следователно, обърнете се към Бога, като към велика Разумност, в която нъщата се мънят всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Само така човек може да види величието на Бога. Той не се изявява само в една форма, или по един на-чин. Казват за нъкого, че е религиозен, умен човек. – Може да е религиозен, но не е умен. Щом не е умен, той сам си е създал идол и не може да се освободи от него. Докато мисли, че свири хубаво и няма като него друг музикант, той е

112

яа крив път. За да стане добър цигулар*,, той тр-Ьбва да свири много, да придобие го-лъма техника и изпълнение, Обаче, над неговата техника има друга, по-съвершена. Чо-въшкото знание, както и животът на хората е забава за възвишените същества. Когато искат да се забавляват, т слизат на земята. Никой ангел създал цъла слънчева система и, за отмора от работата си, слиза на земята. Взима си фотографията и, каквото интересно види, фотографира го. Тук вижда, че някой плаче и пъшка, веднага го фотографира – интересува се от ъглит, които се образ>ват на лицето му; там вижда, че нъкое дете краде плодове, и него фотографира, иска да запечата на плоча движенията, които детето прави, като краде. Ан-гелит-в се интересуват от проявите на хората. Т не ги д-Ьлят на морални и неморални, но изучават психологическата им страна. Според т-Ьх, кражбата на детето не е престъпление. Т имат друг, несравнено по-висок морсзл от човешкия.

Едно бедно дете влъзло в градината на един богат плантатор да си откъсне нт>-колко ябълки. Слугата го видЬл и започ-нал да го бие. Господарьт чул плача на детето и веднага отишъл при него. – Не бий детето, казал той на слугата си, – нека си сткъсне няколко ябълки. След това се обърнал към детето с думит: Можеш и друг път да влъзеш в градината и да

113

си откъснеш няколко ябълки. Господарьт мисли и постъпва по един начин, * а слугата – по друг. Защо? – Защото господарьт е свободен, той разполага с богатството, но знае, отде иде то; знае също, че над него има друг господар.

Моралът на н-Ькои хора прилича на морала на слугата. Тт> се страхуват да да-ват от своите блага, за да не осирома-шеят. Божиите блага са безкрайни. Давай от Божиите блага и не се страхувай. Кражба ли е, ако човек вземе вода от н-к-кой планински извор? Водата и без това тече. Престъплението не е в това, че чо-в-Ьк откженал една ябълка от нЬкоя градина или че нагребал една кофа вода от нвкой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари. Има блага в евт^та, които никога не могат да станат частна собственост. Щом се натъкнеш на тЬх, вземи си, колкото можеш да употръбиш в дадения случай, и благодари на Бога. Живейте с морала на богатия плантатор, с неговото широко сърце, ако искате да имате дълъг жи-вот на земята.

Стремете се към възвишения морал на разумните същества, които се движат и по хоризонтална, и по наклонна плоскост. Те не само слизат по наклонна плоскост, но могат и да се качват. И ученикътъ

8

114

трябва да се движи по двет- плоскости,* Мъчно е, наистина, качването и слизането по наклонна плоскост, но е красиво. Млчпите и тежки условия са. найкрасивите нъща. Колкото по голями мъчнотии среща човек па пътя си и ги преодолява, толкова по-голями придобивки ще има. Малкитт. мъчнотии но-сят малки придобивки. За да преодоляви мжлнотиите си, чов^к трябва да знае, коя е основната чърта в характера му, за да разчита на нея. Неуспъхите на хората се дъл-жат главно на това, че не познават себе си. Започне ли една работа, човек тр&бва да знае, на какво, в себе си, да разчита. Следователно, задачата на всеки чов^к е да намЪри една основна идея в себе си, на която да разчита при всички условия. Сж.ще временно, той трябва да знае, коя чърта от характера му е най-силна, за да разполага с нея при реализиране на основната си идея. Само така гой може да развива своите дарби и способности, да стане талантлив и гени-ален. Ако идеята на чов-Ька не издържа при всички изпитания, тя не е истинска; ако добротата му не издържа при най-голями напрежения, тя не е истинска; ако постоянството му не може да види резултатите на своя труд и работа, и то не е истинско.

За оправдание на своите неусп-Ьхи, мнозина казват, че в&рата им е отслабнала. – Истинската вера никога не отслабва. Други пък казват, че Бог ги изоставил,

115

Това е неразбиране и непознаване на Бога. Любовта на Бога е неизменна. А любовта йикога не изоставя човека. Това е все едно, момата да казва, че нейният възлюбен ще я разлюби, ще умре и ще я остави сама в живота. Отде знае, че ще стане така? Понеже всички хора умирали, и той ще умре. Не е така, за истинската любов не съществува смърт. Тя продължава и след смъртта, тя е непреривна. За да не изпада в заблуждения, ученикът трябва да се освободи от всички криви разбирания, от всички лоши чърти, получени по наследство. Време е вече хората да се освободят от заблужденията си, да знаят, с какво разполагат. Ма-лък капитал да им остане, но да знаят, че никой не може да им го отнеме и да разчитат на него при всички условия. Всяко нещо, придобито по изкуствен начин, набързо, е чужд капитал, не може да се разчита на него.

Един млад момък отишъл при един виден германски професор по философия и поискал да му препоржла някакъв кратък курс, за шест месеца да сверши философия. Професорът му отговорил: Когато Бог иска да създаде една тиква, употребява малко време – шест месеца; когато иска да създаде джб, употребява сто години. Това, което тиквата придобива, лесно го изгубва; това, което джбът придобива, е вЬчно и трайно. Ти какво искаШ да станеш: тиква, или джб?

116

Помнете: има добродетели, които се при-добиват за шест месеца, като тиквата; има добродетели, които се придобиват за сто години, като джба. Има знания, вярвания, убеждения, които се придобиват за шест месеца; има и такива знания, вервания и убеждения, които се придобиват за сто години. Някой се страхува, че животът бил кра-тък. Това показва, че той е от рода на ти-квитв, съзнава, че ще живЬе малко. Каже ли н-Ькой, че животът е въчен, той има здрави разбирания, живее като джб. Не ходете по шьтя на тиквата, в кратко време да постигнете велики работи. Следвайте пж/гя на джба, който работи здраво, с вЬра и постоянство. Той не бърза, но работи с постоянство и сигурно. Каквото придобие, запазва го завъчни времена. Който бърза да постигне всичко из-веднъж, тиква става; който работи бавно, последователно и с прилежание, джб става. Постиженията на тиквата са малки, а на джба – голями. Който иска голями постижения, трвбва да има устойчивост, да издържа на всички мъчнотии и изпитания. Това се постига чрез усилена работа, чрез постоянство. Не се лакомете, но работете и прилагайте онова, което сте придобили. Най-малкото приложение носи благословението на Бога. Не събирайте храна за повече дни, да се осигурявате. Човек се нуждае от храна само за един ден. Не постъпвайте като евреит, които събираха манна за няколко деня. Тъ

117

искаха да се осигурят, но манната се разваляше.

Защо се осигуряват хората? – Защото не верват в Бога. Т говорят за Него, за любовта Му, но не верват на думитв. Бог е неизмънен. Ако се измъня, Той не е истински Бог. Откажете се от старите си вервания за Бога, за любовта, за да станете истински вярващи, да влъзете в областта на творческата вера. Пазете се, да не изпаднете в положението на онзи ученик, който запалил 10 свъщи на св. Никола, за да му помогне в изпититв. Голвма била изненадата му, когато се явил на изпите и пропаднал. Той запитал свети Никола: Защо не ми помогна? Запалих десет големи сввщи за тебе. Ученикът разажждавал криво. Той не знае, че св. Никола нима нужда от неговите сввщи и не се интересува от изпитите му. Най-после св. Никола му отговорил: По-до-бре запали една сввщ и започни да учиш, отколкото да ми палиш много сввщи и да не учиш. Друг ученик казва: Аз не палих никакви сввщи, не се молих на ни-какъв светия, но учих и добре издържах изпитите си. Значи, ученикът трвбва да учи с любов и постоянство, а не да очаква на ангели и на светии. Ангелите са заети с други работи. Те не могат да оставят своята работа и да помагат на ученици, които не учат. Ако оставят своята работа, ще създадат голяма катастрофа в вселената^

118

Време е вече, младият да възприеме но> вото, а сгарият да се освободи от старото. Който се обезсърдчава, е стар; верващият е млад. Който престава да учи, е стар; който учи с любов, е млад. Сиромахът е стар, богатият – млад. Бъдете, прочее, млади, пълни с живот, вт>ра и любов !

— Само св&тлият път на мж-дростта води към истината. — В истината е скрит животът.

7. Лекция от Учителя, държана на 14 септемврий, 1928 г. София. – Изгръв.