Акордиране на човешката душа - том 1
Любов към врага – това е една школа
Често след лекция, вече с повдигнат дух, ние влизахме в разговор и се засягаха разни идеи, за които Учителя бе говорил. Изнесеното пред нас Слово ни караше да мислим и нови проблясъци и прозрения идваха, тъй като ни се откриваше един нов, широк свят на Светлина и Красота. Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем Живота по нов начин.
За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, който живее в него. Някой ти е неприятен; за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Има един велик закон в Природата: като прощаваш, добиваш своята Свобода. Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят.“ Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неприязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой отвън да ни развърже. А връзките при добри чувства са в наша власт да ги развързваме и да ги свързваме. Някой път не само че не прощавате някому, но не давате и на Господа да го прости. Ти го даваш под съд. Тогава идва Господ и Той те дава под съд. Когато всички отидем да слугуваме, изведнъж всички ще се освободим. Някои казват: „Аз никога няма да му простя.“ Ти няма да му простиш, но Бог ще му прости. Бог като му прости, и ти ще му простиш. Човекът, на когото не искаш да простиш, става банкер. Ти имаш нужда, той е добър и ти дава без запис, твоето мнение за него веднага се изменя. Значи Бог туря едного в трудно положение, а на другия отваря сърцето. И така ще ги примири. Като обичаш врага си, ти го обезоръжаваш! Любов към врага значи, че в миналото ти си тикнал този човек в крив път и си го направил враг. Отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия път.
Като обичаш злите, ти ги смекчаваш. Ако възприемем Любовта, светът ще се отвори за нас. Едно куче те лае. Кое е по-хубаво, да му хвърлиш камъни ли? Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти опашката и ще престане да те лае. Хвърлиш ли му камъни, ти го ожесточаваш и то отдалече се впуща срещу теб. Всяка спънка в Живота е едно куче, което те лае. Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните.
Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието.
Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири.“ Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда.
Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел. А глупав е този, който може да превърне своя приятел в неприятел. Ако ние не можем да разрешим мъчнотиите, тогава де ви е Учението? Ние сме пратени да разрешим най-мъчните задачи. Ще разрешиш задачата на омразата чрез Любовта.
Ти казваш: „Няма да го мразя.“ Така не се казва; кажи: „Ще го обичам.“ През август 1926 г. един брат дойде и ми каза: „Един човек ме нагруби в градската градина и ми каза много груби думи. Аз кипнах и му отговорих със също такива обидни думи и даже още по-обидни.“ Казах на този брат: „Това беше за теб изпит и ти не го издържа. Ти трябваше да запазиш спокойствие и кротост. И понеже не издържа изпита, очакват те страдания.“ И наистина после братът ми каза, че очите му почнали да отслабват. Този брат ми каза, че сега е простил вече на онзи човек и че е склонен да отиде и устно да иска прошка. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, то не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Ще постъпиш така, както Бог постъпва. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана. Господ, когато ти правеше добро, дали го правеше за твоята добрина? – Правеше Го за Любовта, която има! Еднакво трябва да обичаш и тези, които ти причиняват скръб, и онези, които ти причиняват радост. Писанието казва: „Ако не простите, и на вас няма да простят.“ То е Школа. Това не е нещо, което човек може да научи за един ден, за една седмица. Трябва цял живот.
Двама души се карали и най-сетне единият казал: „Това, което ти каза, е право.“ И онзи отговорил: „Това, което ти каза, е право.“ Хванали се за ръка и тръгнали заедно. Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като че им вменяваше греха“; значи прощаваше. Ти имаш да вземаш от много хора; готов ли си да простиш, да забравиш каквото имат да ти дават? На някои ще простиш лихвата, на някои – една трета, а от някои нищо няма да вземеш. Казвам някому: „Ти се караш със съседа си за два метра място. Примири се с него и ще ти мине главоболието, събрала се е енергия.“
Който отиде да се примирява, той е силен. Който очаква да се примирят с него, той е слаб. Всеки, който се съди с другите, разпъва Христа. Не искам никой да идва при Мене, който се съди. Не трябва да смущаваме Божественото съзнание в нас. Бог не иска недоволни.
Любовта изключва закона. Мойсей, който служеше на закона, не влезе в Обетованата земя.