Постижение
Начертайте една права линия и около нея опишете окръжност. Според математиката, правата линия е най-късото разстояние между две точки. Значи, постиженията се придобиват най-бързо по пътя на правата линия. Същото се отнася и до желанията. Затова хората се стремят към тоя път. Мъчните работи не се постигат по пътя на правата линия. Кривата линия, т. е. окръжността, е път на възлизане и слизане. Коя страна от окръжносгта е на възлизането и коя – на слизането? За колко време може да се извърви пътя на окръжността? Ако някое същество се движи много бързо, в един момент ще обходи всички точки. Ако се движи бавно, то ще извърви тоя път за хиляди години. Само Бог се движи с грамадна бързина, а всички останали същества се движат по-бавно – според степента на своето развитие.
Питат: Кои неща са постижими и кои – непостижими? Непостижимо е, например, за човека да се движи с бързина, с която Бог се движи. Коя е причината, че човек иска да постигне нещо бързо? Защо отлага постигането на някои нещо, а други не отлага? Ако искаш да си купиш нещо, не отлагаш, искаш час по-скоро да го имаш. Ако имаш дълг, отлагаш изплащането; ако имаш да взимаш, не отлагаш. Като дойдеш до плащането, казваш, че не знаеш, кога е срокът на полицата. В случая, това невежество не те смущава. В обикновени случаи невежеството те смущава. Обаче, ученият не се безпокои от невежеството. Често той се облича в него, за да се скрие, да не знаят, че е учен. Така той се скрива и минава за скромен. За учения невежеството е дреха на скромността.
Какво придобива оня, който много знае, и оня, който има малко знания? Например, какво ще придобиеш, ако знаеш, че яденето е горещо, и бързаш да се нахраниш? Ще придобиеш известна опитност, която няма да те ползва много. В това отношение, ти ще приличаш на оня българин, който се хвалил, че знае да бие тъпан. Като го питали, знае ли да свири, той отговарял: Зная тъпан да бия. По-лесна работа от биенето на тъпан няма. Обаче, всичките работи се спъват все от тъпана.
Мнозина се стремят към лесните работи. Кои работи са лесни? – Които стават с малко енергия. Постигането на мъчните работи изисква много енергия. Те стават по пътя на кривите линии. Има ли прави линии в природата? Правата линия може да бъде гладка, а може да бъде и грапава. Ако се движиш по права линия, ще срещнеш малко съпротивление.
Каква е разликата между лицето на човека и това на мечката? Човешкото лице е гладко, а на мечката – космато. Характерът на човека се определя по линиите на лицето, а характерът на мечката – по дължината на космите. Всички мъчнотии в човешкия живот се дължат на грубите сили, които действат в неговия организъм. За да се справи с тия сили, човек трябва да ги преработи. За това са нужни методи, с които той още не разполага.
Казвам: Не е достатъчно само да придобиеш нещо, но трябва да го използваш разумно. Каква полза ще имаш, ако спечелиш на лотария един милион лева? Някой се стреми, както при лотарията, да стане красив. Какво ще направите с красотата? Красотата е подобна на богатството. Както печелившият милиона, така и красивият са богати хора. Лицето на красивия е динамично, живо. Дето мине, той пали огън. Красивият навсякъде образува огньове. Ако един ангел остане да живее между хората, ще запали земята. За да не стане това, трябва да се вземат предпазни мерки. Красотата е оръжие, с което ангелите си служат. Мощни са енергиите на ангелите. Мойсей, когато беше в пустинята, видя една къпина, която гореше, без да изгаря. Той беше учен човек, разбра, какво означава тоя огън, и свали обувките си, за да не изгори. Ето защо, когато се намирате пред Великото в живота, трябва да вземете предпазителни мерки. Който не разбира това, не е доволен от живота си.
Често чувате да казват: Защо ми е тоя живот? Какъв живот искате да ви се даде? Като дойдете на земята, кое място ще заемете? Влизате в едно тяло и търсите място да се приютите. Мястото на очите, на ушите, на устата не може да вземете; мястото на пръстите на ръцете и на краката не може да вземете. Остава само едно място – нокътът на големия пръст на крака. Ако се съгласиш да вземеш това място, ще живееш; ако не се съгласиш, ще умреш. Какво ще правиш тогава? Ще вземеш най-малката работа, която ти се дава, защото тя носи живот в себе си. Ако се откажеш от тая работа, животът ти ще се свърши. Най-малката работа, която ви се даде, носи живот. Без нея животът няма смисъл.
Смисълът на живота е в малките работи, в тънките линии, а не в дебелите. Кои линии са по-красиви: тънките, или дебелите? Всяка линия има изходна точка, отдето излизат енергиите. Красивите линии, т. е. тънките нямат излишък, но дебелите имат много излишъци. Всяка линия говори за себе си. По нея може да се чете. Ако начертаете няколко линии и ги поставите в безпорядък, опитният художник може да ги съчетае така, че да изкара от тях нещо хубаво и завършено.
Срещате един човек, искате да знаете, красив ли е. За това трябва да имате знание, да предизвикате неговия ум. Трябва да имате знание, да предизвикате неговото сърце. Най-после, трябва да имате знание, да предизвикате неговата воля към дейност. Ако вие не го предизвикате, той ще ви предизвика. Днес много хора могат да те предизвикат. Върви едно малко дете по улицата, среща един възрастен човек, но не отстъпва – не обича да отстъпва. Тоя човек може да е професор, но отстъпва на детето, без да му каже нещо. Ако детето не го предизвика, професорът му казва: Сега ти ще отстъпиш! При разумните постъпки други ще отстъпват. При неразумните постъпки ти ще отстъпваш.
Казвате: Да се проявим. Каква проява е тая, при която хората се карат? Ако двама борци се борят помежду си, да си покажат силата, какво печелят? Те се напрягат, но нито единият побеждава, нито другият. Публиката гледа, иска единият да победи. Ако единият победи, какво показва това? Всеки търси такъв борец, който никога не е бил побеждаван, да се прослави пред хората. Ако ние можем да победим всичко, животът ни ще изчезне. Трябва да има нещо в живота, което да не се побеждава. И всеки човек трябва да има нещо в себе си, което никой не може да победи. Това значи, да имаш непостижим идеал. Ако всичко постигнеш и всичко победиш, ти нямаш идеал. Имаш хубава шапка, хубави обувки, но това не е идеал – всеки може да ги вземе. Съвършените същества носят обувки, които никой не вижда. Ще кажете, че техните обувки са нереални. В същност, реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Видими неща – „веди" – това, което може да учиш. Невидими – „не веди" – неща, които не си учил.
Говори се за права и за крива линия. Представете си, че имате две големи банки: едната в Лондон, а другата в Ню-Йорк. Те имат отношение помежду си и образуват права линия АВ. Ако някой тръгне от едната банка към другата, пътят, който извърви, ще бъде крива линия. По тоя път той ще влезе в отношение с банките. Те са по права линия, но докато стигнеш до тях, ще вървиш по крива линия. Такъв е пътят, по който човек върви, за да дойде от слънцето до земята и обратно – да отиде от земята до слънцето. Това показва, че хората живеят в един затворен свят. В същност, пътят от слънцето до земята е права линия. Коя от двете банки е по-голяма – слънцето, или земята? Кой е най-големият банкер на знанието? Блажен е оня, който може да се домогне до тоя банкер!
Съвременните хора очакват в бъдеще да дойдат блажените времена. От физично гледище, така е, но блаженството е извън времето. Има хора, които и днес са блажени. Не е било време, когато разумният да не е бил блажен. Не е било време, когато глупавият да е бил блажен. Под „блаженство" разбирам разумност. Блаженството се крие в разумното схващане. Двама другари посещават заедно университет. Единият харесва едного от професорите си и му предлага една хубава ябълка. Това предразполага професора, и той става по-внимателен към тоя студент. Вторият студент е затворен към професора си, но и професорът се отнася към него по същия на-чин. Досетлив, внимателен трябва да бъде човек! Божествените, красивите неща стават само веднъж. Те не се повтарят. Ще кажете, че друг път ще постъпите по Божествено. Щом сте изгубили първия момент, ще чакате друг момент. Определено е времето за доброто. Като се направи веднъж, то носи своето отражение. Само веднъж можеш да направиш добро, но много години след това ще се радваш. Ехото или отражението ни доброто трае дълго време.
Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Ако дойде мечка в дома ви, ще остави миризмите си. Ако в стаята ви влезе мишка, и тя ще остави миризмата си. Каквото животно влезе в къщата ви, все ще остави нещо от себе си. Кой не е усетил присъствието на вонещицата бубулечка в стаята си? И в умствения свят хората страдат от подобни вонещици. В известно отношение, философската мисъл е изопачена все от умствени вонещици. Нвпример, и до днес още хората разискват върху въпроса, съществува ли Бог, или не, и мнозина Го отричат. Тая идея е крайно материалистична. Хората искат да видят Бог външно, в някаква форма. Те не подозират, че нещата, които имат форма, могат да бъдат видими и невидими. Те могат да бъдат някъде, на определено място, а могат и да не бъдат там. – Защо е така? – Защото човек може да е дошъл до реалиостта, а може да е далеч от нея. Ако някой предмет е близо до теб, ти признаваш, че той съществува; ако е далеч от теб, отричате съществуването му.
Казваш: Бог съществува. Значи, твоето съзнание е събудено, имаш светлина. Докато се интересуваш от светлината, Бог съществува за теб. Щом престанеш да се интересуваш от светлината, и Бог престава да съществува. Много от сегашните учени хора се отнасят към ония, които отричат нещата. Въпреки това, Бог се занимава с тия деца на науката. Той ги учи по особен начин. Едно дете направило капан за мишки. След време Бог ще постави детето в подобен капан, да научи урока си. Някой човек измислил капан за мечки. След време същият човек попада в подобен капан, да научи урока си. „Кой каквото прави, това намира", казва българската пословица. Кой каквото измисли, това турят на главата му. Човек сам кове съдбата си. Не се оплаквай от живота си, нито от света, в който живееш. Светът, ог който се оплакваш, е твой свят, от тебе създаден. Защо даде ход на желанието си да правиш капани?
Едно се иска от вас: да възстановите доверието, което сте изгубили. Взимате жито в ръката си и го подавате на някоя кокошка, да си клъвне. Тя се приближава до вас, погледне и се отдалечава. – Защо? – Няма доверие във вас. За нея е по-добре да кълве от ръката ви, по-чисто е житото, но не смее. Като хвърлите житото на земята, тя се приближава и започва да кълве. Тя знае, че ако кълве от ръката ви, може да стане нещо с нея. – Какво ще стане? – Ще турите ножа си на врата и, и животът и ще се прекрати. Казвате, че светът не е създаден, както трябва. Създайте тогава вие един свят, какъвто желаете. Какъв ред ще турите в света? Можете ли да създадете такъв свят, че да дадете възможност на всички същества, от най-малкото до най-голямото, да работят разумно? Можете ли да създадете такъв свят, в който никое същество да не се оплаква? От Божествения порядък никой не се оплаква, но от човешкия мнозина се оплакват. Дето има справедливост, там е Божественото; дето е несправедливостта, там е човешкото. Дето е разумността, там е Божественото; дето е неразумността, там е човешкото. Тая е причината, дето хората едни - други се атакуват, както мухите атакуват болните от захарна болест. От ред наблюдения, един французин дошъл до заключението, че мухите кацат особено много върху болни от захарна болест. Ако иска да не го безпокоят мухите, болният трябва да се лекува, да намали процента на захарта в организма си.
Гледайте на живота с радост, както при изгряване на слънцето. Работете, както слънцето работи. Ако то върши работага си добре, и вие ще свършите своята работа добре. Ако слънцето не работи добре, и вашата работа няма да се свърши добре. Кръгът, като фигура, представя колелото на живота. То върви напред, а вие след него. Когато неприятелят ви е отпред, и колелото трябва да върви напред; когато неприятелят ви е отзад, и колелото трябва да бъде отзад. Малките деца играят с прашка, като я въртят кръгообразно. Така камъкът отива надалеч. Кой край се пуща на прашката? Когато работите със сърцето и с ума, кой край пущате? Ако не знаеш, как да си служиш с прашката и да хвърляш камък, по-добре се откажи от нея. Ако не знаеш, с кой край на сърцето и на ума да работиш, сам не се впущай в работа. Потърси някой разумен човек да ти помогне.
Един наш познат отишъл на митинг. Това било в миналото на България. Когато един от ораторите говорил, стражарят пазел реда и се проявил доста грубо. Нашият познат се възмутил, взел един камък и замерил стражара. Понеже не умеел да замерва с камъни, вместо стражара, той ударил говорителя. После се извинил за погрешката си, но получил някакво наказание.
Казвам: Ако не знаеш да замерваш с камъни, по-добре не хвърляй. Ако не знаеш да мислиш, не хвърляй мисълта си, дето ти попадне. Вместо едного, ще удариш с нея друг, за когото не си мислил, и ще направиш грешка. Малките причини носят голями последствия.
Вървиш по улицата и случайно влезе в обувката ти една песъчинка. Ако не обърнеш внимание и не събуеш обувката си, ще нараниш крака си и ще започнеш да куцаш. Трябва ли да се чудите след това, защо човек е недоволен? Недоволен е, защото наранил крака си, пришки има между пръстите си. За да се избавиш от недоволството си, спри на пътя, свали обувката си и извади пясъчето навън. От теб зависи да бъдеш доволен, или недоволен. Доволството в живота е доброто време. Всички обичат хубавото време, а не обичат лошото, облачното време. И хубавото време е на мястото си, и лошото време е на мястото си –те са задачи за човека.
Казано е в песента „Мога да постигна, що желая", че всичко в живота се постига. Всъщност, в живота всичко не се постига. Животът е вечно движение, което пред никого не спира. Постижението подразбира временно спиране. Спреш за момент и пак продължиш движението си нагоре. Трябва да дойде нещо разумно в живота, да те грабне за момент и да те понесе нагоре. За постигането на нещо са нужни условия. Някой иска да бъде красив, но не знае, отде иде красотата. За да бъдеш красив, нужни са условия. Ако искаш да поставиш една статуя някъде, първо трябва да и приготвиш място. За това са нужни материални условия. Какво условие е нужно за красотата? За да бъдеш красив, трвбва да имаш достатъчно светлина, достатъчно топлина и достатъчно сила. Кой човек е силен? – Който е огъваем, който никъде не се блъска. Всички хора, които се блъскат, не са силни. Какво ще стане, ако земята и слънцето се сблъскат? Когато малкият и голямият, или слабият и силният се сблъскат, слабият трябва да се отклони, за да избегне удара. Иначе, той ще плаща. За да не плащате, не разрешавайте големи задачи. Защо съществува злото, оставете тоя въпрос настрана. Защо човек се ражда, и тоя въпрос оставете настрана. Защо идат сиромашията и богатството, не питайте. Какво значи, да оставиш нещо настрана? Това значи: хапнеш ли нещо, не мисли повече за него.
Двама приятели се скарали и ред години не искали да се видят, не си писали писма, не искали да чуят имената си. Един ден единият решил да се примири с приятеля си. Той му написал едно писмо със следното съдържание: Много време мислех да намеря начин да се примирим. Ако ти си на моето място, какво би направил? Исках да постъпя по един, по втори начин, все не ми се харесваше. Пиши ми твоето мнение. Приятелят му отговорил: Каня те да дойдеш в неделя у дома на обяд. Като се събрали двамата приятели, хапнали заедно и се примирили. Когато искате да се примирите с някого, изберете най-хубавия ден, когато няма нито един облак на небето; когато нощта е тиха, спокойна, и звездите светят ясно на небето; когато дърветата са пълни с плодове; когато хората живеят братски помежду си; когато Божествените прояви господстват в света. Тогава лесно ще се качите на планинския връх и ще знаете, как да слезете.
Един пътник замръкнал край селото и се отбил в близката воденица да пренощува. За да не го види никой, той се качил на покрива и там останал. По едно време видял, че иде мечка от гората. Понеже се уплашил, той започнал да бие с тъпана си. Оказало се, че мечката била опитомена. Той бие тъпана, а мечката играе. В същото време се задали камилари с камилите си, които карали коли, пълни с грънци. Като чули звука на тъпана и рева на мечката, камилите се подплашили, започнали да бягат и изпочупили грънците. Камиларитв хванали тъпанджията и го набили добре. След това го дали под съд. Съдията го запитал: Защо не тури юлар на мечката? – Господин съдия, отговорил тъпанджията, аз съм беден човек, прехранвам се с мечката. Тъкмо я упражнявах, когато камиларите наближаваха воденицата. Камилите се уплашиха от мечката, но и мечката се уплаши от тях и избяга. Аз съм готов да заплатя счупените грънци, но след като камиларите намерят мечката и ми я върнат. Съдията отдал правото на тъпанаря. Тук има съвпадение на фактите, но в същност, фактите не са верни. Човек може да използва съвпадението на фактите и да се оправдае. Не разчитайте на случайностите. Мечката е дошла случайно във воденицата. Тъпанджията е дошъл случайно във воденицата и случайно попаднал на опитомена мечка.
Да се върнем към буквите. От двете букви „Г и Б", първата е женска, а втората – мъжка. Мъжът има задна стража, а жената няма. Коя от двете букви предпочитате? От две неща човек все ще предпочете едното. Например, ако имате елементите водород и кислород, кой от двата предпочитате? Водородът гори, а не подържа горенето – спокойно свършва работата си. Кислородът подържа горенето, а не гори. В това отношение той прави скандали. Като се съберат заедно, те взаимно си помагат. Кислородът усилва горенето на водорода, а водородът поощрява кислорода в скандалите. Той му казва: Прави скандали, подържан ги, без тебе нищо не можем да на-правим.
Какво означава думата „скандал"? Тя не е българска дума. |На английски skate" означава хлъзгане. Стъпил си на неустойчива почва, на много гладък, равен път. На такъв път не може да се пази равновесие – при най-малкото изкривяване може да паднеш. Хората правят скандали, именно, при неуравновесено състояние.
Кои са важнитв основни мисли от лекцията? Коя дума ви се видя най-важна? – Светлината. Хубава дума е светлината, но тя разкрива погрешките. Ако искаш да влезеш в света на светлината, непременно ще се изложиш. Ще се видят погрешките ти, но ще се видят и добродетелите ти. Ако влезеш в света на тъмнината, ще скриеш погрешките си, но ще скриеш и добродетелите си. Животът се изявява така, че все трябва да пожертваш нещо. Ако пожертваш светлината, губиш; ако пожертваш тъмнината, пак губиш. При какви условия можеш да си служиш с тъмнината? При загубване на вътрешното равновесие. Такъв примeр ни е даден в Библията. Ной, след като излвзе от ковчега, пи вино, развесели се и се изложи пред синовете си. Един от синовете видя голотата на баща си и отиде да повика брат си, да се подиграят с него. Обаче, вторият му син взе една дреха, покри голотата на баща си и се отдалечи от него. Добре е човек да носи връхна дреха, с която да покрива погрешките на хората, да не ги вижда. Погрешките на хората нищо не допринасят. Какво ще придобиеш, ако убиеш някого?
Изпейте пвсента „Мога да постигна, що желая." Казано е в песента: „Там, дето се ражда радостта." Това значи: там, дето изгрява светлината. Пейте тая песен тихо, с правилно ударение на думите. Това, което искаш да постигнеш, всякога да те следва, да не го носиш със себе си. То да върви след теб като сянка, а не да го носиш като товар, като нещо натрапено. Много от страданията на хората се дължат на натрапени мисли и чувства в тях.
Един богат американец от Ню-Йорк върви по улицата и вижда, че един работник пада от високо здание и си счупва крака. Шест години след тоя случай той усеща силна болка в крака си като на счупена кост. Вика един лекар, втори, трети да се произнесат за болката му. Всички търсят причината, но нищо не намират – кракът се оказва съвършено здрав. Най-после болният вика един лекар психиатър, и той да каже думата си. Като прегледал крака и нищо не намерил, лекарят се обърнал към болния с думите: Спомняш ли си някога да си видял човек със счупен крак, който да ти е направил силно впечатление? – Спомням си такъв случай. Преди шест години видях един работник със счупен крак, точно на това място, дето и мен ме боли. Лекарят започнал да лекува болния от натрапената мисъл, за да го освободи от нея. Не го ли освободи, натрапената мисъл може да се реализира някога.
Има зловещи мисли, които се натрапват на човек и причиняват големи страдания. Който е много любопитен и се интересува от ненужни работи, сам си създава страдания. Като знаете това, не проявявайте такова любопитство. Закон е: и добрите, и лошите работи еднакво се реализират. Това, което много желаеш, ще се реализира; това, което никак не желаеш, и то ще дойде до главата ти. Това не трябва да ви плаши, но бъдете разумни, да знаете, как да постъпвате. Какво ще ви донесе любопитството, да видите, как се бият на бойното поле? Можеш да задоволиш любопитството си, като прекръстосаш бойното поле през време на сражение, но предварително трябва да се запиташ, ще излезеш ли оттам здрав, или ще останеш на мястото си. Ако искаш да знаеш, какво правят хората на бойното поле, мини през него след сражението. Речеш ли да видиш самата действителност, ще се натъкнеш на големи изпитания.
Често хората говорят за ръста си. Ниският иска да израсте повече, високият иска да се сниши. Някой е висок 165 см. – среден ръст. Той иска да израсте поне един сантиметър. Какво ще му предаде тоя сантиметър? Някои хора лесно растат, а други – мъчно. Жените лесно израстват – носят високи токове. Един ден токът се пречупи. Какво ще правят тогава? И в човешкия ум се явяват мисли, които приличат на високи токове. Те са неестествено създадени. Един ден токът се счупи, и човек пак става нисък. Дисонансът в живота – в човешките мисли и чувства, е висок ток – неорганизирано нещо – лесно се пречупва.
Едно нещо е нужно за човешкия характер: всичко, с което човек разполага, да е пластично, огъваемо, живо, никога да не се чупи. Статичните неща са крехки и чупливи, а динамичните – живи, огъваеми, нечупливи. Стремете се към нечупливите неща, и всякога разполагайте с тях,
Прочетете стр. 106 от книгата „Царският път на душата." Кой да чете: сестра, или брат? Понеже мъжът се е явил по-рано в света, брат да чете. Първо ще започнем с мъжа, а после с жената. Като прочетем страницата, ще видим, каква хармония съществува между това, което сега говорих, и това, което тогава съм говорил.
26. Беседа от Учителя, държана на 8 декември, петък, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.