ПРИ ИЗТОЧНИКА
Висок планински връх блести,
облян с лъчи от небесата.
Там чисто изворче шурти
и в химн излива си душата,
душата, душата,
и в химн излива си душата.
Към него пътник уморен
усилно се стреми с надежда.
С дълбика скръб обременен,
той нов живот си там отрежда,
отрежда, отрежда,
той нов живот си там отрежда.
И пита той:"Да пийна ли
от твоята водица чиста-
да освежа очите си,
душа си страдна да очистя,
очистя, очистя
душа си страдна да очистя?
Да отпочина ли;ръце,
лице, нозе си да измия
от тоз световен; прах сърце,
покрито с рани, да разкрия,
разкрия, разкрия,
покрито с рани да разкрия?"
"Склони о пътниче злочест,
глава си морна; утолявай
безмерната си жажда днес
от мен- и в мен се ти надявай,
надявай, надявай,
от мен и в мен се ти надявай!
Гласа ти мъченишки чух,
приех и твойта жалба мила.
Аз съм велик Божествен дух
и ще ти дам живот и сила
и сила, и сила,
и ще ти дам живот и сила.
Ела, ела и пий от мен,
о, мило Божие създание!
настъпи веч последен ден
на всяка мъка и страданье,
страданье, страданье,
на всяка мъка и страданье.