Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ТРИТЕ ЕДИНИЦИ
Отче наш. Фир-фюр-фен. (Направихме упражнението за дишане.)
Най-новото е кашлицата. Има един чужд елемент, влязла е една нечиста материя, която търси път да излезе навън, която иска да се освободи. В света има една константна материя – чиста, от която зависи прогреса на човека. Там, каквото се направи, остава вечно. Има друга материя – преходна, нечиста, неорганизирана, от нея се раждат всичките противоречия в нашия живот, и в чувствата, и в мислите, и в постъпките, и в разположението на човека. Ти си неспокоен. Тази, неорганизираната материя, в малко количество е тя, но е динамична. Ти се усещаш неразположен. Та казвам: в тази, неорганизираната материя, се показва доколко човек има воля. Седиш някой път, ядеш, не е солено яденето както трябва, защото няма никаква норма колко сол трябва да се тури. Някои казват: „Трябва да има малко сол в яденето.“ Но каква е нормата за соленето, колко сол трябва да се тури? Ти кипнеш: „Как тъй да не е солено яденето?“ Ще зависи, може да не е солено. Друг път някои от по-старите сестри направили яденето солено. Ти кипнеш: „Как тъй да е пресолено?“ Сега (кое) е по-хубаво – солено ли да бъде или безсолно да бъде? – Безсолно е по-добре. Пък и за соленото има цяр – ще туриш повече вода.
Трябва да разпознавате една мисъл. Когато има от тази, нечистата материя, тя се познава. За пример: в тебе се заражда чувството на завист. Дойде някой човек, ти говориш един език и той говори. Ти казваш: „той не разбира езика“ и слушаш го. Казваш: „Не произнася, както трябва.“ Един чужденец като иде в Англия и Америка ще го похвалят, че много добре говори. То е от учтивост. Но все таки вие сте чужденец, езикът не се огъва така, както трябва. Има някои трептения, които не може да произнесете. Или говориш немски, не може да произнесете всичко. Когато дойде някой англичанин и говори български, колко е смешно – езикът му не се огъва.
Сега по някой път казвате: „Да бъде здрав човек.“ Да бъде здрав човек, трябва да има хармония между всичките му органи. Тия органи трябва да се подчиняват доброволно на човешката воля. Щом един орган не се подчинява, подучили са го нещо. Не иска да работи, не те слуша някой орган. Някъде в мозъка, в нервите има нещо – не те слуша. Искаш да пееш, но идва един страх, казваш: „Не мога да го взема.“ Не можеш да вземеш до, ре не може да вземеш, че как ще пееш отвън (като) е 25 градуса студ. Казваш: „Пея с вдъхновение.“ Как ще пееш, (като) ръцете (са) вкочанясали. Трябва известна топлина. Някъде, ако те турят на пиростия* да те пекат и кажат: „Я попей“, как ще пееш? Ако е много голяма топлината, пак не можеш да пееш. Казвам: каква трябва да бъде топлината ви? Колко е температурата на човешкото тяло? – 37 (градуса). Щом стане 38, щом приемеш още една единица, казваме, че е болезнено състояние. Ако турим две единици – имаме 39 градуса, пак е болезнено състояние. Като приемем 4 единици – стане 41 градуса, този човек не може да издържи. При тази, голямата температура, всякога има по-голяма гъстота. Когато материята е много гъста, тогава се образува това триене вътре – температурата иде. Ти имаш желание да имаш голямо богатство. От този товар известна част на мозъка сгъстяваш и, като желаеш дълго едно, ще започне да те боли мозъкът. Или станеш много набожен, цял ден се молиш, викаш пред Господа, молиш Му се – ще започне да те боли главата горе. Ние разбираме: да обичаме, да мислим само заради Него. Не е така. Да мислим заради Него, препятствия има тогава. Да обичаме един учител, който ни преподава, как ще го обичаме? Ако е художник – да започнем да работим като него. Като видим произведенията му и ние да рисуваме, не само за него да мислим. Или ако той пише нещо, не само да мислим, но да обичаме неговите произведения, да се учим да пишем като него. То е обич.
В нас, във всички деца има ревност, детинска ревност има. Децата и на 5 години имат ревност. Аз имах само един много интересен пример: гледам две млади майки, турили децата си в колички една до друга. Едното дете на 6 години, другото на 5 години. Едното дете държи една ябълка, другото дете го хвана за главата, раздруса го и му взе ябълката. Първото плаче но то, като прескочи и хвана другото, раздруса го и му взе ябълката и започнаха да си раздрусват главите и ябълката да минава от едното в другото. Питам: защо си раздрусват главите тия деца? – Погрешката е там, че едната майка трябваше да даде две ябълки на детето си, за да даде то едната. Другото дете казва: „Защо не каза на майка си, тази глава защо не мислеше?“ и го хваща за косата. „Защо не мислиш да има още една ябълка за мене?“ Другото раздруса първото и каза: „Защо не ми каза по-рано да кажа на майка си?“ То е теория сега. Дали е така или не, но има известни психологически причини, които показват кое е вярно. Но има и други причини.
Седиш ти, набожен си. Седиш тих и спокоен, като че ли нищо не те интересува. Мине някоя млада мома, красива, хвърлиш поглед. Защо гледаш? Кои са подбужденията? Има някакво подбуждение. Ако (си) художник – интересува те тялото, носа, ушите. Казваш: „Хубав сюжет за рисуване.“ Художник си, иде ти на ума идеята да можеш да предложиш на младата мома да я нарисуваш. Онзи, който има идеята, казва: „Какво се интересуваш, нека я нарисува, няма нищо лошо.“ Добре, сега това е едното положение. Но някой може да е заинтересован. В джоба ти има турени златни монети или в кесията ти има турени книжни пари. Той те обикаля, седи около тебе, ти погледнеш един ден – парите изчезнали. Ако е някой прост човек, но тия работи стават в културния свят. Правят някое предприятие, като си делят печалбите – паднат се по 50, 60, 100, 200, 300 хиляди.
Тогава има един анекдот. Един владика повиква на гости един архимандрит, после един свещеник и най-после един прост свещеник. Владиката поръчва един голям шаран от 7-8 кила. Като сядат да ядат, владиката казва: „Во главе написано ест“ и взема главата (на шарана). Архимандритът казва: „Посветете телата ваши“ и взема тялото на шарана. Свещеникът казва: „Конец краси дело“ и взема опашката. Калугерът взима чорбата и казва: „И видя Господ вашата неправда и ви заля Господ с огън и жупел.“. Защо говори така? – Защото за него оставили чорбата – кой взел главата, кой тялото, кой опашката. Този разказ е пресилен. Онзи, който го направил, го пресилил. Има нещо вярно, (но) до каква степен е верен? – Верен е по това, че действително владиката взел главата, онзи взел тялото и свещеникът опашката. Този калугер, (като) си позволил да каже да ги залее Господ с огън, те ще станат тримата и ще го набият. Вярно е, калугерът го е направил, но в кой свят? Може умствено да е пожелал. Казва: „Да имам власт да ви полея, да ви покажа.“ Възможно е да го е направил, но възможно е само през ума му да е минал. Може в неговите чувства да е кипнал, във физическия свят се е въздържал. Казва: „По-добре е човек да си стиска устата.“ Разказът го намирам вероятен. В умствения свят няма кой да му заповядва. Казва: „Да ви полея вас с топлата чорба, да видите как се яде главата, тялото и опашката на рибата.“
Казвам: трябва сега да правите разлика. Вие да може да се въздържате, защото целият живот е едно самовъзпитание. И то самовъзпитание, при което трябва да правите много големи жертви. От всички ни се изисква много голяма жертва. Хората изискват големи жертви и (ние) жертваме. Сега, на бойното поле като идеш, изискват от тебе да се пожертваш. Качиш се на онзи аероплан – отиваш на явна смърт. Отиваш на позицията – на явна смърт си. Казваш: „Няма какво да се прави.“ Казваме: „Такъв е порядъкът.“ Вие критикувате. В състояние ли сте да дадете едно правило как трябва да живеят хората? Опитвали ли сте вашата вяра доколко вие вярвате в Господа? Или казвате че всичко, което стане, е за добро. Някой път търпиш. Загубиш къща, пари, всичко ти вземат – доволен си. Имаш възлюбен син, дойде смъртта, задигне го – стане ти криво. Или имаш дъщеря, и нея ти задигнат. Имаш най-после един приятел, и него задигнат. Останеш ти сам – нямаш туй разположение, което имаше по-рано. Представете си, че ти имаш два крака, ходиш – разположен си. Отрежат ти единия крак – с дървен крак ходи ли се? С дървен крак ще бъдеш ли тъй разположен, както със здравия? – Никога не може. Или изгубиш едното око. Ще бъдеш доволен, но туй доволство е голямо изпитание. Човек, като има как да цени краката си, как да цени ушите си, да знае как да цени сърцето си и ума си – да знае как да цени всичко. Да дойде в това положение, че никога да не допусне в ума си нечиста мисъл. Нечистите мисли да ги държиш отвън. Отвън може да те обикалят колкото си искаш. И нечистите желания могат да те обикалят отвън. Може да дойде някаква съблазън.
Разправяше ми един свещеник, един доста напреднал свещеник. Казва: „Чудно, човек на 85 години съм. Когато бях млад, исках да живея по-чист живот. На 85 години съм сега, иде ми на ум много пъти: ако ми се даде случай да взема пари от някъде или ако съм имал случай, защо не съм взел тия пари тогава. Казвам си: „Ти си човек, готвиш се за онзи свят, мине ми мисъл – таман ще се уреди работата.“ Казвам: тази работа не върви. Питам: кое попа занимава сега? Да допуснем, че вие минавате някъде, виждате ябълка и казвате: „Изкушава ме нещо.“ Виждаш круша и казваш, че нещо те изкушава и искаш да вземеш една. В плодовете има една привлекателна сила. Някой път симпатия има между плодовете, някой плод може да има симпатия към тебе. Привлече те и казва: „Вземи си от мене, но господарят на крушата не дава.“ Крушата обича тебе повече, отколкото господаря си. Вие ще кажете:“Възможно ли е туй?“ Сега мислите ли, че аз мога да ви го докажа, че е възможно? – Мога да ви го докажа. Представете си, че ти се ожениш, че имаш дъщеря, която обичаш и тя те обича. Стане на 21 години твоята дъщеря, (тя) те обича, но започва да хвърля око навън. Ти, бащата, по някой път не си разположен, казваш: „Къде ходи?“ и в очите гледаш. Тя казва: „Къде ще ходя?“ Някой път, когото тя обикне и той я обикне и е готов на жертва, бащата пак е недоволен, но казва: „3а нейно добро е.“ Някой път тя избере някой, когото бащата не обича и той трябва да пожертва. Питам: кое накара младата мома да обича този момък повече от баща си? Да ви приведа друг пример, представете си: един човек носи сух хляб в торбата си, пък носи и пресен хляб от житото, което сега е станало. Кой хляб вие ще обичате повече? Всякога един човек, който има по-хубави мисли, по-хубави чувства и по-хубави постъпки, който и да е – ние го обичаме. Обичта зависи от един вътрешен закон, който Бог е поставил – той е общ за всички. Някой път мислим, че този човек може да ни даде туй, което никой не ни дава. Идеята е вярна за Бога. Само Бог може да ни даде туй, което никой не може да ни даде. По отношение на Бога – това е вярно, но по отношение на хората – това не е вярно. Допуснете, че ние често страдаме. Когато си здрав – имаш едно хубаво разположение, когато си болен – имаш друго разположение. Искаш да си доволен, но не си доволен. Кой как дойде – криво ти е. От какво зависи това? – От тази, неорганизираната материя. Има друга константна материя – чиста. Тази материя е, която носи живот в себе си. В този смисъл материята е проявеният живот. Туй, което можеш да видиш, да чувстваш, да усещаш, да пипнеш – това представя реалният живот. Онзи живот, който никак не е проявен, какъв е? Каквато и да е идеята, колкото и да е духовна същината, която се проявява – все има някаква материя в нея. Сега не смесвайте плътта. Някои обясняват, че това е по-низш живот. По-низш живот съдържа неорганизираната материя. По-висшият живот съдържа тази константна материя. Като живеем добре, ние придобиваме от тази материя. Ако телата ви бяха направени от нея, вие не щяхте да боледувате. Същества има, които имат такива тела, които са добили безсмъртие. Ние тепърва се стремим към безсмъртието. Малки причини може да ни лишат от живот. Спре сърцето ти или спре дишането ти – малка причина е. Или малка причина е (да) загубиш ти съзнанието си.
Та казвам: да се обичаме. На Бога няма какво да му се оплакваме. Следната идея трябва да бъде в ума ви: за Бога е това. Вие ще мислите (за) едно съвършено същество, в което вие живеете. Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие.
Седите и казвате: „Докога ще трае тази война?“ Духа вятър отвън. Докога ще трае този вятър? Някой път ти поемеш въздух и започнеш да духаш. Докога ще трае туй духане? Правили ли сте опит колко време можеш да задържиш въздуха? Или искате да знаете колко време ще трае този гняв? Поемете въздуха и издишайте по малко. Свийте си устата и наблюдавайте, и вижте за колко време ще излезе въздуха. Сега научно обяснявам, че температурата на едно място е по-висока – по-топло е. Другаде е по-студено. Студеният въздух е по-тежък, топлият е по-лек и става една обмяна, и има едно движение отгоре надолу. Топлото течение отива нагоре. И в живота някои мисли са топли – отиват нагоре, някои мисли са студени – отиват надолу. Та има една нормална топлина, която трябва да поддържате. Щом не може да се самоовладееш – губиш топлината. Имате 37, като съберете цифрите 3 и 7 – получавате 10, после 1. В дадения случай единицата е семе, което трябва да се поеме. Нулата – това са условията, при които може да расте. Ако има условия – туй семе расте.
Сега може да правите опити. Онези, които имате кашлица – вътре имате нещо, което ви човърка. Помъчи онзи, не давай да кашля. Поеми въздух, задръж го. Кашлицата иска да се прояви – не му давай да кашля. Всеки мисли, (че) като кашля, че той ще се освободи. Какъв е законът за кашлянето? Всяка секунда да кашляш – уморяват се тия мускули. Някой път заболяват слабините (и) кръстът от кашлицата. Вземете тази, магарешката кашлица – 40 дена кашлят, след туй престане кашлицата. Когато имате едно болезнено състояние, ще видите, че вашата мисъл не е така ясна, малко сте неразположен, пулсът ви не е редовен, температурата ви... Като се разболееш – считай, че всичко е наред, считай, че е в реда на нещата. Сега си се разболял и вземаш много присърце нещата. Казваш: „Аз заболях.“ То е дажба, забогатял си малко. Имаш 50-60 кила, дойде една болест и ти казва, че си много забогатял. 10 кила от твоето тяло ще дадеш. Хване те, раздруса те хубаво и като оздравееш – погледнеш: 10 кила са взети от тази материя. Какво има от това? От невидимия свят правят тъй, както ние правим с пчелите. Турим ги в един кошер, ходим, наблюдаваме ги и за зимата оставяме им, колкото да се изхранят, 12 килограма мед. Ако има 24 килограма, другите 12 килограма ги вземат за тях. И в духовния свят има пчелари, и като дойдат при вас – вземат 15-20 кила, останеш някой път сух. Казват: „Ще работиш, цветя има, мед ще събираш.“ Ти започнеш да ядеш, пък все ще си вземеш. Ако в мислите и в чувствата бихме били равномерни, болестите щяха да идват рядко и в слаба форма. Понеже искаме да станем здрави, не искаме да дадем нищо от нас – затова идат болестите в света. Знаеш (ли) когато човек е здрав колко е егоист? Ненаситен е в яденето, не можеш да го наситиш. Щом се разболее – става трезвен в яденето. Направиш му малко каша (и) казва: „Стига.“ Другите може да си похапнат около болния. Около здравите оставаш гладен.
Казвам: доброто трябва да обичаме. Аз сега говоря за динамическото добро. За мене, когато гледам доброто, виждам едно напреднало същество, което прави добрини. Доброто виждаш като плод. Доброто е напреднало същество. Каквото ти каже – да го правиш. Когато говоря за любовта, разбирам много напреднало същество, което изявява Божията Любов. Когато говоря за Мъдростта пак разбирам едно напреднало същество. Щом изпъква това същество в ума ми – Любовта ми е права. Щом туй същество изпъква в ума ми – Мъдростта ми е права. Щом изпъква туй същество на Истината в ума ми – Истината ми е права. Казвате: „Истината е – да не лъже човек.“ Да не лъже човек – това не е Истина. Да бъдеш свободен – това още не е Истина. Казва: „Аз съм свободен.“ Който прави престъпления – той не е свободен. Когато направиш добро си свободен, когато направиш зло си свободен, но разлика има. В престъплението ти си свободен, но с всяко престъпление ти загубваш част от своята свобода. Да си представим, че свободата ти седи от 10 000 конци – само за изяснение това. Направиш едно престъпление и нямаш вече 10 000 конци, а имаш 9 999 конци. Направиш второ престъпление – намаляват се. Като направиш 10 000 престъпления – ти загубваш всичката си свобода. При доброто е обратно. Като направиш едно добро – ти прилагаш още един конец. Като направиш едно добро – имаш 10 000 конци и още един. Вървят във възходяща степен. Направиш две добрини – имаш плюс два конеца. А като направиш пакост – конците се намаляват постепенно. В доброто ти придобиваш – увеличаваш, а в злото ти губиш. Този закон е верен. Ако в умствено отношение ти направиш погрешка в своята мисъл – започва да се атрофира носът. Ако се увеличават погрешките – деформира се носът, деформира се долната част, излиза навън, като на някое животно излиза навън. Достатъчно е 20 години да живееш непорядъчен живот – устата ти ще изскочи навън и носът ти ще се деформира. Ако живееш правилно в мисълта – веднага носът добива една правилна форма. Та в туй отношение нашите мисли са (тези), които моделират лицето. Ред поколения са живели в една посока и всичко това, което те са придобили в този живот, ще се тури в нашето лице и вие за в бъдеще ще носите тия форми. Ония хора, които развиват вярата в себе си, които имат силна вяра, те се различават. Хората на безверието и хората на вярата се отличават по следното: представете си, че това е една хоризонтална плоскост. Погледът на добрия човек минава над плоскостта, а погледът на лошия човек минава под плоскостта – той, като говори, гледа надолу. Добрият човек гледа нагоре. Някои хора, като гледат – раздвоен е погледът (им). Тези, светските хора, като те гледат – ще те погледнат по главата, ще те погледнат по краката. Онези, които обичат кокошчици, които са кокошкари, като дойде някоя кокошка – ще я хванат за гърба, ще я попипат, ще си прекарат ръката по гърба, ще я попипат отдолу, казват: „Тази кокошка не струва“, намират, че не е така пълничка. Питам: каква е, безкористна ли е тяхната любов? – Не е. Ти като погледнеш един човек в лицето, защо го гледаш? Ако знаете да гледате – всеки човек е едно произведение на Бога. Ти като срещнеш един човек, на когото челото е хубаво развито, той ти предава нещо от челото. Ако има отлични очи, той от очите ти предава нещо. Ако носът е хубав, от носа ти предава. Ако устата е хубава, от устата ти предава. Ако ушите са хубави, от ушите ти (предава), от всичко ти предава човекът. От него изтичат всичките блага. Лошият човек, той където мине – все събира. Той мяза на Плюшкин. Казвам: вие всинца се измъчвате. Измъчвате се, че нямате достатъчно дърва, че покривките са тънки, че обущата ви не са зимни, че галоши нямате, че шапката не е модна. Безпокоите се. Аз считам: човек да се безпокои като погледне в живота си, че е изгубил – едно малко добро не е направил. Минаваш, някой човек е тъжен, ти бързаш, отиваш да си купиш шапка. Спри се при него, не отивай за шапка. Спри се при този човек, кажи му любезна дума, направи му едно добро, после иди с него за шапка, че купи за него една шапка и за себе си една. Ако не искаш да купиш за него – откажи се и за себе си. Не си длъжен да му купиш шапка. Щом отиваш и видиш, че той е тъжен – той плаче за шапка, той е гологлав, казва: „Измръзна ми главата.“ Казваш: „Аз имам условия да купя и на него една шапка.“ Пък се върнете и двамата. Ти отиваш на гостилница. Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът?“ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?“ Да ви приведа един пример: представете си, че се намирате в една стая, в която има 100 прозореца. На всеки един прозорец има един човек. Ти тръгнеш да си търсиш място. Този прозорец, при който няма нито един човек – той е за тебе. Там, дето на прозореца има друг човек – той е за него. Онзи прозорец, дето никой не е застанал – застани на него. Ти ще приемеш туй, от което само ти се нуждаеш и ще дадеш туй, което трябва да дадеш. Онзи музикант, който знае да пее, от него се изисква. Ако аз съм един музикант, като ида при един болен човек – ще му пея една песен и ще оздравее. Има песни за треската, за хремата, после за ревматизма има песни. Аз бих ви пял на вас, но вие не вярвате. Казвате: „А-а, с песни?“ Аз на себе си като пея – оздравявам.
Вчера седя, взех цигулката си да свиря горе. Като засвирих се разигра кашлицата ми, започна да играе. Оставих цигулката пък я гледам като играе. Сега всинца вие имате едно съмнение, с което има да се борите. То е от незапомнени времена. Има нещо, което постоянно изкушава човека. Дошла една сестра наскоро и ми донесла нещо. Мене ме нямаше, долу бях. Иде и казва: „Учителю, дай ми ключа.“ Носи тархана. Има всичкото добро желание сестрата. Занесла тарханата горе, турила я на печката, че аз като се кача горе, да бъде топличка, да мога да ям. Печката се сгорещила, завряла тарханата, идва друга сестра и ми казва: „Учителю, нещо църци горе в стаята.“ Като се качвам горе, изтекла около собата и само тархана станало. Останало на дъното два пръста. Рекох: „Няма нищо, ще се очисти.“ – „Как ще го очистя?“ – Очистих тарханата. Вечерта пък ми донесла кисело мляко – много студено. И казвам: „Не искам да го ям.“ Казвам си: „Ще го постопля.“ Турих го в една паничка на собата. Тя била много гореща, пукна се паничката и се разля всичкото мляко, почерня печката. Казвам: туй и от тархана по-лошо. На себе си казвам: „Ти намираше причина, че онази оставили тарханата, ами ти сега?“ И мене излъгаха. Имах едно стъкло, което не се пука – дъното му се отдели и всичкото мляко излезе. Вечерта ми взе три часа, докато си очистя собата. Отидох и четох. Оставих да изстине и търках с ножа. Казвам: вечерно време яде ли се кисело мляко? – Яде се. Та казвам: в живота такива работи ще се случват, които постоянно ни дразнят. Нещо ми казваше: „Вземи това мляко“, но аз закъснях от една секунда. Още в първата секунда трябваше да го взема. После, като стана работата, виждам по колко начина съм можел да предотвратя това, което стана. Трябваше да туря дилафа* на печката и отгоре млякото да има въздух. Ако се пукне, поне с дилафа можех да взема дъното, което сега остана на печката. Започнах да мисля, че втори път с дилафа ще го туря, че после трябваше да работя с часове. Почерня собата. Понеже имам малко кашлица, хрема, казвам: за добро е. Образува се въглена киселина от млякото, пък млякото лечебно действа. И действително, като се дигна този дим – лекува ме. Кашлицата се наяде с мляко. Рекох: за добро е. Като дойде тази сестра, която остави тарханата на собата, един съвет й дадох: „Не оставяй тарханата на собата. Аз като дойда, ще я туря да се стопли.“ Тя седи. На себе си казвам: „Още веднъж като туриш млякото, ще туриш дилафа отдолу, под паничката. Втори път като топлиш мляко, ще туриш дилафа, та като се пукне, ще вдигнеш и няма да се излее млякото.“ Никога не съм имал тъй хубаво кисело мляко. Стана черно като въглен, не се чисти, залепило се като лепка. Дванадесет часа стана и аз пак го чистя, стана един часа – пак чистя, два часа – и пак остана още. Дойдоха ми ред разсъждения. Седя, разсъждавам и виждам хората как се карат. Като направи някой такова нещо, ще му кажа: „Как тъй го направи? Не виждаш ли?“ Аз го направих от голямо знание. След като го направих, имам един пример: не туряйте на печката чупливо стъкло. Аз имах едно стъкло, което издържа, рекох: „И това ще издържи.“ Не издържа. Имах друго, което можеше да издържи, но не исках да отивам на тавана, понеже вратата е малко ниска, не исках да се навеждам. Ако се бях навел да взема нечупливото стъкло, не щеше да се пукне стъклото и млякото нямаше да се разлее. Исках да се не навеждам. Често правим погрешки, когато не искаме да се наведем. По-добре да се наведем, да вземем онова – нечупливото стъкло. Казвам: ако вие всинца сте така искрени със себе си, аз често гледам, наблюдавам ви тук – имате всичкото добро желание, имате идеални желания. Ако всичко, което мислите, можете да го направите – светии ще станете. Но докато дойдете до правенето – много мъчно е.
Аз имам друга опитност. Понякога като дойде някой на гости, приемам го, никога не му казвам да си върви. Много рядко казвам: „Ще го оставя да се занимава.“ Седи половин час, един час, час и половина и т.н. Някой път и други чакат отвън. Някому съм казал да дойде в 10 часа. Преди него дошъл друг по-рано, и минава 10 часа и половина, 11 часа – той стои, а онзи чака отвън. Като излезе, аз трябва да се извинявам. Казва: „Нали ми казахте в 10 часа?“ Аз се извинявам. Трима души трябваше да приема сутринта – в 7 часа да приема едного, в 11 часа да приема другия и вечерта около 5 часа да приема третия. Няма да има тогава противоречие, понеже ще има по 2 часа за всеки. Един ми е говорил само 3 часа. Той се наричаше Тенекеджиев от Сливен. Иде в („Опълченска“) 66 и казва: „Господин Дънов, искам 5 минути с тебе да говоря.“ Приех го за 5 минути. Че като започна да ми говори разни теории, цялата Библия – минаха 5 минути, 10, 15 минути, половин час, час, час и половина, два, два часа и половина, три часа – аз седя, философски слушам, говори ми, говори ми, казва: „Разбра ли?“ Казвам: „Разбрах.“ Казвам: „Понеже ти държа лекция, хайде да се разходим.“ Излязох в Борисовата градина, оставих го там. Аз се върнах вкъщи. Можех да кипна, да кажа: „Три часа отне ми времето“ – какво ще спечеля? Иска, говори си. Като ми говори три часа, казва: „Много е приятно да се разговаря човек с тебе.“ Той ми говори, аз седя и го наблюдавам, изследвам главата му. Наблюдавах го три часа и видях защо така говори. Можех и да го приспя, можех да го изпъдя, изкуство имам да го изпъдя, имам известни прахове – червен пипер, ще започне да киха, ще излезе, но не го считам (за правилно). Казвам (си): „Да търпиш, сега слушай. По някой път и ти говориш повече.“ Та казвам на себе си: „Ти като идеш при Господа, какво трябва да му кажеш?“ Не се изискват дълги молитви като идеш при Господа. Ще поискаш на Господа да те научи да бъдеш търпелив, както Той е търпелив. Като идеш при Господа ще се научиш да бъдеш благ, както Той е благ. Да бъдеш умен, да се учиш от Него, тъй както Той разбира и ти да разбираш. Както Той има добрата воля и ти да имаш добрата воля. Където и да те прати Господ, ти ще придобиеш знания. Няма нещо, което Господ може да те застави и да направиш насила. Дали в Любовта, дали в Мъдростта или в Истината – навсякъде, каквото и да ти повери Господ, то е за твое благо. Казвам: ако всички така бихте вярвали, ако така бихте се надявали, ако така бихте обичали – щяхте да имате съвсем друг живот. Не да бъдем сериозни. Кой е добрият живот? Всякога пазя едно правило в себе си: като дойде един човек, макар да ми е направил лошо впечатление, като излезе – ще намеря една хубава черта. Веднаж дойдоха двама души – един калугер и един доста заможен човек. Разправят ми, че се интересували от новото учение. Един ден иде калугерът и ми разправя, че имал нужда от средства. Ще ми остави един сребърен часовник, а после ще се върне да го вземе. Рекох: „Остави часовника, колко ти трябват?“ Доста голяма сума искаше. Дадох му я. Той остави часовника. Гледам – часовникът бил развален. Пратих го на часовникар, дадох 100 лева да се поправи. Чакам да дойде да си вземе часовника, той не дойде. Той го задигнал от онзи, с когото дойдоха и той сега си търси часовника. Откраднал часовника, че го заложил. Той си иска часовника, рекох: „Не зная, нямам нищо против да ти дам часовника, но да не би да ме главоболи после. Нека ти даде писмо, часовникът е твой, ще ти го дам.“ Казвам: „Беше развален, поправих го.“ Сега ще каже някой: „Ти не знаеше ли тази работа?“ Аз ги зная, но не ми дава сърце да помисля, че той ще ме лъже. Казвам: този човек вече се е обърнал към Бога, няма така да направи. Аз не вярвам. И като зная, доброволно се лъжа. Но после, казвам, аз го зная – то е един пример за мен. Тогава казвам на себе си: „Ти своите мисли, които пращаш при Господа, здрави ли са? Не са ли като този часовник развалени? Ти изпращаш едно чувство, една мисъл, една постъпка – (те) може да мязат на този, разваления часовник, който Господ трябва да поправи.“
Казвам: във всинца ви трябва да има едно желание. Като се изправиш пред Бога, да изпратиш най-хубавите си мисли. Колко трябва да благодарим на Бога за онова богатство, което ни е дал – за хубавите мисли, за ума, който ни е дал, за доброто сърце, което ни е дал, за тялото, което ни е дал, заобиколил ни (е) сред добродетели. Има защо да благодарим всеки ден. Та казвам: тази, неорганизираната материя, тя е натрупана от ред поколения, с които трябва да се оправим. Постоянно трябва да се добиват чистите мисли и чистите желания. За пример: ако вие стоите на тази електрическа светлина, тя е доста добра, но е много силна. Ако дълго време четете на нея, очите ще заболеят. Трябва някак си да се смекчи светлината, или трябва да се увеличат трептенията на тази светлина. Или, когато имаш едно желание, трябва да знаеш как да се поставиш, колко далече да бъдеш. Казвам: колко елементарни работи има, които с всичкото знание, което имаме, ние не знаем. Не знаем на какво разстояние да сме от една запалена свещ. Държиш една свещ на едно разстояние, после я държиш по-далече. Колкото отслабват очите – приспособявате се. Има хора, които виждат надалече. Колкото застаряват – виждат по-близо предметите. Онези, късогледите, колкото остаряват – предметите отиват по-далече.
Та казвам сега: изисква се воля, за да може да си противодействате. Направиш една погрешка – веднага да видиш добрата страна, че тази погрешка е за добро. Хилядите погрешки, които, стават в света – те са за добро. С тия погрешки невидимият свят има какво да работи. Да ви оставя сега закона за самообладанието. От гледището на Любовта всякога по възможност се стремете да имате едно хубаво разположение. От гледището на вашата мисъл – всеки ден мисълта ви да бъде ясна, да има достатъчно светлина. По отношение на тялото – гледайте всякога тялото ви да бъде в здравословно състояние. Не измъчвайте тялото си, не измъчвайте сърцето си, не измъчвайте ума си. Не давай на ума си една трудна задача. Една трудна задача щом имаш – не може да се реши така лесно. Някой път има задачи, които могат да ти вземат една минута, някои – 10 (минути), 1/2 час. Има някои мисли дето може месец, два, три да минат – ще мине дълго време, докато мисълта ти стане ясна. Защото, за да се разбере една мисъл, трябва да има светлина. За да се образува някое благородно чувство в човека, трябва да има Божествена топлина. Знаете ли къде е Божествената топлина? Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас? Не понижавайте топлината на сърцето си. Вие казвате: „Не си струва човек да обича.“ Не понижавайте температурата на вашето сърце. Щом понижите температурата на тялото – тялото страда. Щом понижите температурата на сърцето – сърцето страда. Щом понижите температурата на ума си – умът страда. Щом понижите силата на тялото си – тялото страда. Щом понижите топлината на сърцето – сърцето страда. Щом понижите светлината на ума – умът страда. Единица светлина за ума – всеки ден трябва да придобивате единица светлина за ума. За 365 дена – 365 единици светлина. Всеки ден трябва да придобиете единица светлина на сърцето си и единица сила на тялото си. Следователно ако в годината прибавяте по една единица сила за здравето, за 100 дена ще имате 100 единици сила. То е достатъчно. Силата ще придобиете чрез надеждата. Надеждата е метод, начин за придобиване сила на тялото. Вторият метод за добиване (са) добрите условия – (за) температурата на сърцето. Любовта е, която внася светлина във вашия ум. Та казвам: когато искаме да повдигнем ума си, трябва да работим с Любовта, с Божествената Любов. Когато искаме да повдигнем сърцето, трябва да работим със сърцето. Сърцето трябва да вярва. Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини. Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите. Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад. Казвам: много важно е. Имаш един предмет, който поставиш някъде. Каквото правите, трябва да влагате вашите хубави мисли, че като бутне човек – да ги възприеме. Като не сте разположен, вие пак възприемате мислите. После с вашето сърце можете да направите същото. В предмета трябва да оставите вашето добро желание. Вие ще кажете: „Как е възможно?“ Вижте животните. В някой град са минавали хиляди хора. Но едно куче като минава по земята, мирише и познава, че е минал неговия господар. Във всеки предмет може да оставим нещо от
сърцето си. Във всеки предмет може да оставим от своята мисъл. На всеки предмет можем да оставим известна специфична сила. В туй отношение човек не трябва да се привързва към нещата. Понеже, ако изгубиш този предмет – ще страдаш. Затуй страдат хората. Ако имаш шапка, която обичаш, ако я изгубиш – ще съжаляваш, че си я изгубил. Затуй много да не обичаме материалните работи. Много малки влогове влагайте. Вие искате някой път да обикнете някого. То е голямо страдание. Голямата любов е само за съвършените хора. Една котка ще я обикнеш като котка, едно дърво ще го обичаш като дърво. Към едно дърво искам аз да покажа любовта си: ако е лятно време, когато цъфти – ще погледна дървото, ако има гъсеници – ще отида, ще се кача, ще го очистя. То е любов към дървото. Виждам някое цветенце засъхнало, никой не го е полял – ще взема вода, ще го полея. То е любов към цветето. Всякога, дето аз съм направил някакво добро на някое цвете – туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: „Много ти благодаря, че ме поля с вода.“ Вие считате, че цветята се... Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
Казвам: Божественият свят – това са възможности за вашето повдигане. Трябва да желаете всички да се повдигнат. Ние не може да се повдигнем, ако нямаме желание всички да се повдигнат.
Ние казваме: „Да бъде Волята Божия, да дойде Царството Божие“ или „Да се прослави Името Божие“. Името Божие – то е за нашият ум, Царството Божие – за нашето сърце, Волята Божия е за нашето тяло. Три неща. Да бъде Волята Божия, значи тялото да бъде здраво, силно. Да дойде Царството Божие – да е пълно сърцето с любов. Да се прослави Името Божие – да бъде пълен умът с Божественото знание и да знаем как да работим. Да престанем да се тревожим за малките работи. Каквото стане, да кажете: „3а добро е.“ Казвате: „Ами че Господ не вижда ли тия работи? Господ, каквото става в света, не вижда ли? Защо са допуснати тия работи в света?“ Че ти боледуваш – ти трябва да преодолееш. Трябва да взема 10 кила материал да лекувам другите – 10 кила ще се раздадат на другите. Ти си пълен с любов. От твоята любов ще дадат на другите, които нямат. Природата не обича да трупаш голямо богатство. Ще имаш за деня толкоз, колкото ти трябва. Имате сега всички статично положение. Искате да станете светии – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете добри – такива, каквито ги няма. Вие искате да станете силни – такива хора, каквито ги няма. Силният човек е силен в даден момент. Ако ти се държиш за Волята Божия и нямаш колебания, като дойдеш до камъка – само го чукнеш и той ще се разцепи. Може голяма канара да е. Д-р Миркович ми казваше как доброто може да ...(даде сила на)... един от затворниците. Един голям такъв камък отделя (той), взема камъка, с пръста го повдига. Като го чукна с пръста – (успява) да го разчупи. Имаш една голяма мъчнотия. Чукнеш така – тя се разчупи. Чрез Волята Божия ще премахнем мъчнотиите на физическото поле. Чрез Царството Божие ще премахнем мъчнотиите в духовния свят. Чрез Името Божие ще премахнем мъчнотиите в нашия ум. Да се освети Името Божие – да си помогнем на ума. Да дойде Царството Божие – да помогнем на сърцето. Да дойде Волята Божия – да помогнем на тялото. Казвам: това е велика задача, която хората имат сега. Когато всинца започнем така да слугуваме, ние сме вече в новата епоха.
Да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие, да бъде Волята Божия – с тялото си, със сърцето си и с ума си.
Ето каква е задачата. Като станеш сутрин, като се събудиш – поблагодари на Бога за хубавия ум, който ти е дал. Към обед поблагодари на Бога за хубавото сърце, което Бог ти е дал. И вечер поблагодари на Бога за тялото си. През тази седмица три пъти благодарете на Бога за ума, за сърцето и за тялото. Ако друго не може да направите, това може да го направите.
Добрата молитва.
15 лекция на Общия Окултен клас.
15 януари 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.