Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ЩЕ ВИ БЪДЕ
Отче наш. Всичко в живота е постижимо. (Направихме упражнението за дишането.)
Това, което хората придобиват, е подобно на храната. Знаете как сте отхранвали вашите малки деца. Човек трябва да знае как да възприема знанието. Като говорим за знание – да бъдат хората учени, какво значи учен човек? Някои мислят, (че) като станат учени вече всичко постигат. Учението е спомагателно средство. Човек носи условия на учението. Не че сега го придобива, той го проявява. Носи възможности вложени. Като се роди детето – изведнъж не съзнава. Детето, като се роди, още не съзнава. Туй дете, като се роди на физическото поле, не може да се прояви. Колко време се изисква майката да работи върху детето, гледа го? Майката и бащата виждат детето гениално, казват: „Вижте очите – гениално е.“ Пък то – каква гениалност? Възможности гениални има.
Сега по отношение на религията хората мислят, че като станат религиозни – човек всичко ще придобие. Не е така. Набожен като станеш мислиш, че като е набожен, човек е съвършен. Набожният човек е като една влюбена мома в един момък. Набожният боготвори, момата мисли: „Като него няма други.“ Щом се приближат двамата да заживеят в една къща – започва да му вижда недостатъците. Най-първо вижда недостатъците, че не знае да спи (и) хърка. Спали ли сте вие в стая, дето някой хърка? Аз имам само един пример в моите научни изследвания в България. То беше в Бяла. Един хотел имаше, имаше място само за двама души. Няма друго място. Дойде хотелджията и казва: „Още един пътник е дошъл. Може ли да влезе?“ – „Може, рекох, що не.“ Вечерта като се поразговорихме, той заспа. Като че десет прасета има в стаята, които грухтят. Мислех, че ще престане, чакам час, два, три – чува се на половин километър гласа му. Казах му да не хърка, той не слуша. Взех да го благославям, да го магнетисам. Като го магнетисах – престана всичкото хъркане. Сутринта, като стана, казва: „Много ми е добре, много добре спах тази вечер.“ Аз нищо не му казвам. Ако беше видял, ще каже: „Какво прави? Този човек ме омагьоса вече.“ Ще кажете: „Да може и аз да го направя.“ Аз не бих желал да имате този опит, няма да може да спите повече. Някой път като магнетисаш някого да спи – ще започнеш ти да хъркаш. Сега всинца ви имате желание да изправите някого в неговите погрешки. Знаеш (ли) колко мъчно е да изправиш някого в погрешките му? Като го поправиш – те ще минат в тебе. Погрешките – това са помия на човешкия живот. Ако искаш да ги изправиш – трябва да имаш една тръба да излизат, да ги туриш в огъня, да ги изнесеш навън. То е опасно да ги пуснеш надалече. Да вървят по канал както сега имате канализация.
Сега обичате някого и искате да изправите погрешките му. Не ви съветвам да се заемате с това. Сам да ги поправи. Първо – не ви съветвам да се занимавате с погрешките на хората. Много деца са се осакатявали, като са се подигравали на някой човек, който заеква. И като се подиграват – те сами започват да заекват. Подражаваш (на) нещата. Казвам: на място да се занимаваш с отрицателните неща – да се занимаваш с положителните. Ако има добро в човека -подражавайте го. Но злото, ако искате да го поправяте – вие ще влезете в него. Не ви съветвам да се занимавате със злото. Човек, за да изправи една своя погрешка, трябва да разбира. За пример – да изправиш една погрешка в радиото, в инсталацията на радиото – трябва да разбираш. Или да изправиш една погрешка в електричеството – пак трябва да разбираш. Като дойде механикът – разбира къде да тури жицата. Но онзи, който не разбира – безразлично му е. Една положителна фаза и една отрицателна фаза дават различни прояви. Някои хора са положителни. Положителни са, но светлина не дават. Положителни в своята мисъл, но мисълта не носи светлина. Някои са отрицателни в мисълта, но мисълта носи светлина. Тогава – коя е по-добра? Отрицателната мисъл не може да носи в себе си положителната ако няма този положителен плюс. Сега може да се интересувате как ще стане. Как стават работите? То е външна страна. Изисква се дълго време човек да живее един благочестив живот – не е така лесна работа. То е лесна работа да речеш да живееш, но трябва да имаш знание. Аз го сравнявам с цигулката. Гледаш някой цигулар с цигулка. Знаеш (ли) колко мъчно е на 30 сантиметра да туриш всичкото изкуство, да свириш на две струни, на три, после на четири, пък да правиш сума фокуси. Като вземеш някоя нота извън времето – де ще го знаеш? В позициите* има тънки работи – малко да се мръдне, не е лесна работа. Трябва да е роден човек, като хване цигулката. Някой и да се учи 30 години може да вземе вярно тоновете но онзи, който е роден истински цигулар – неговият музикален двойник излиза и влиза в ръката на цигулката. Още като тури пръстите – те се привличат на цигулката точно на мястото, както желязото залепва стърготините, така залепват и пръстите. И (за) добрия живот е същият закон. Някой от вас казва: „Това е дарба.“ Какво нещо е дарбата? Мислиш, че нещо отвън се налива? Събуждат се най-първо от невидимия свят центровете на мозъка, после става едно съчетание. Искаш да се проявиш, да бъдеш благороден, мек. Как ще го проявиш, кажете ми? Трябва да се събуди тази част на челото, горната и средната част на мозъка. Искаш да дадеш силен израз на мозъка отзад – други центрове трябва да се развият. Някой казва: „Волята – после.“ Къде е волята? Волята е зад ушите на човека.
Та казвам: когато Духът дойде, той ще ви даде знанието. Трябва да започнеш да изучаваш себе си, вътрешно да изучаваш. За пример ако в умствено отношение вие сте добре – винаги като започнеш да мислиш, явява се светлина в ума. Мнозина от вас, като сте били ученици, когато се занимавате със задачи по математика, геометрия, гледаш една формула – мъчна работа е, докато формулата оживее. Гледаш отношенията час, два, три – нещо светне ти. Започваш да разрешаваш, в няколко часа задачите се разрешават. Друг път пишеш по един метод – не върви, по друг метод – няма резултат. Никога не си туряйте на ума: „Той е много духовен.“ По някой път вие мислите, че вие сте човек повдигнат, духовен сте. Няма да се мине много, понеже животът е в движение и ти в живота си ще минеш оттам, отдето не искаш. Може да те прекарат, понеже няма да минеш отдето искаш. Ще те прекарат оттам, отдето не искаш. Може да четете книгата на американския изследовател на Южния полюс. (Той има) амбиция и отиват да изследват. Най-после в него се заражда желание да остане сам да направи изследвания, да се прочуе. Но виждате как се прочува. Турят го на едно изпитание около 60 дни – сам да си шета при един студ 65, 71 до 80 градуса, че му замръзват клепачите, че веднаж ослепял. Замръзнали му клепачите, че трябвало да влиза да ги стопля. Таман размрази очите, ръцете замръзнат. Скрие се в чувала, направен от пух, легне, после тури..., яде, повърне храната. Описва той своята слабост. Казва: „Тогава се научих на едно нещо: в самотията човек намира Бога.“ По-напред не е вярвал. Тогава започва да вярва. По-напред казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете.“ После като му казали, че ще дойдат – стана му приятно. Наближават, той изтичал вън, падне тук, падне там, най-после припада. Вие не сте живели в самотия. „Най-после започнах да се сърдя на целия свят.“ Останал само на жена си и на себе си. Дошъл вече до самосъзнанието и най-после започнал да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другите, че е болен. Срам го е да каже. Във всинца ви има срам. Хубаво нещо е срамът, но срамът е на място, когато сме на високо положение, паднем и тогава идва срамът. Богатият се срамува, когато започне да носи такива скъсани, вехти дрехи. Като тури хубава дреха – доволен е. Хубаво. Защо ще туриш да носиш стари мисли?
Всички говорят за стара истина, за стара любов. Оставете вашата стара любов, оставете вашата стара истина, пък и старата мъдрост – всичко туй оставете настрана. Какво има в старата любов, кажете ми? Нещо минало. С какво ще се хвалиш? Какво има в старата любов? Аз наричам нестара любов. От християнството любовта минала в сегашните времена. Тази любов, когато тогава се е проявявала, и сега се проявява. Тя освен че не е остаряла, но онази любов, от която нищо не е останало, (е) като стара баба. Какво ще ми препоръчвате? Казвате: „Много красива била едно време.“ Красива била, но сега каква е?
Има две крайности в живота: ако си чрезмерно активен – ще си създадеш нещастие, ако си муден – ще си създадеш друго нещастие. Отлагаш, искаш нещо да направиш, казваш: „Не му е времето сега.“ Ти бързаш, казваш: „Време, не време – трябва да се направи.“ Нещата трябва да се правят на своето време. Сега онези, които са изучавали музика – каква е разликата между ритъм и време? Щом се тури време във всеки тон – то е собственост. Ти като го туриш във времето, механизираш нещата. Тактове имаш, спазваш ги. Ако не спазваш – капелмайсторът дига шум. Времето влиза в ритъма. Ти определяш мястото, дето се намира. Колко време трябва да тури във всяка нота? Кога в ритъма се дава изражение? Ритъмът сам по себе си носи нещо ново. Няма нищо старо в него. Той е като прилив. Прилив на топлината има. Пролетта е прилив. Пролетта, лятото – прилив имат. През есента започва обратен процес: енергиите от северното полушарие отиват в южното, движението от северното полушарие минава в южното, туй движение минава през южния полюс. Когато енергията е в южния полюс – лято има там. Когато енергията минава в северния полюс – има зима там. Казвам: щом дойде ритъмът, той носи две състояния – пролет, вдъхновение в себе си. Трябва да знаеш, че това ще трае до шест месеца. След шест месеца започва обратният процес. Като започне този процес, пак след шест месеца ще се върне.
Религиозните хора често страдат от този ритъм на живота. Като станат религиозни – въодушевяват се, казват: „Божията любов“. След шест месеца като дойдат изкушенията, мъчнотиите, те са на южния полюс, слънцето ходи на хоризонта, рядко топлината излиза над нула градуса. Всичко (е) покрито със сняг, няма ни круши, ни ябълки, няма нищо, което да ви радва – само резки промени на температурата. Дойдат ни изкушения – те са бурите, които стават на полюса. Ти в любовта, щом си поставен на северния или на южния полюс, трябва да си взел мерки. Има да зъзнеш, да трепериш, ще кажеш: „Хората са много взискателни.“ Всичките хора, като дойдат в любовта – отиват на двата полюса. Те са изследователи. Затуй аз, като ви проповядвам любовта, аз не ви водя на полюсите, аз съм изключил полюсите, аз ходя на екватора. Аз сега ви говоря за екваториалната любов, дето има условия да се развива човек. На екватора има благоприятни условия. По високите планини ще се качите да се приспособите. На някоя планина ще се качите на хиляда, на две хиляди, на 2500, на 3000, на 4000 и на 5000-6000 метра. Ще трябва да носите кислород, понеже на тази височина той (е) рядък, ще трябва да носите уреди за кислород. Не мислете, че може да се качите на 6000-7000 метра височина свободно. Ще започнете да се клатите, едва ще вървите нагоре. За да направите една стъпка много е трудно. Някои мислят, че така лесно може да се качвате на високите върхове. Казвате: „Учителю, заведи ни на Еверест.“ Германците толкоз години правят опити, ходят. Трудна работа е. Какво ще се качиш на Еверест? Ще кажеш: „ку-ку“. Там има сняг, вятър – колкото искаш. Ще се качиш горе, но трябва да имаш прибори за изкуствено дишане иначе ще се задушиш. Ако се качиш на високите области на любовта – ти ще се задушиш. Някой казва: „Божествената любов“. Ти ще се задушиш в Божествената любов. Любовта трябва да я вземете в хомеопатични дози. Вие искате изведнъж. Не, то е опасна работа. Не ви съветвам в любовта много да ядете защото, ако ядете много – не може да работите, ще ви стане тежко. Малко ще вземеш, пилюли* (им) казват. Казват, че в бъдеще ще се хранят с пилюли. Любовта има малки пилюлчета. Няма да правите погрешката на онзи монах, който заболял от една обикновена болест. Като монах един лекар му дал известни хапчета и му казал да взема по едно парче на ден. Щяло да му отнеме месец и половина, докато вземе всичките. Този монах си казал: „Защо ще вземам по едно на ден. Всичките като ги изгълтам за един ден – ще оздравея.“ Изгълтал ги в един ден и умрял.
Като обичаш един човек, какво значи? Да откриеш хубавото, великото, което има в неговия ум. Да откриеш нещо велико в неговия ум, да откриеш нещо велико в неговото сърце. Вие говорите за сърцето, че е покварено. Те са изтъркани фрази, те са неща човешки. В човешкото сърце има нещо чисто и велико. Ако тази теория е вярна, ако човешкото сърце е покварено, защо Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето?“ Има нещо хубаво в човешкото сърце. Когато един скъпоценен камък го налепят с кал не се намалява неговата цена. Не е грешно това, нацапал се малко. Като го умиеш, той веднага пречупва цветовете.
Та казвам: хората трябваше да открият хубавото, което Бог е вложил в ума, хубавото, което Бог е вложил в сърцето, хубавото, което Бог е вложил в тялото. В тялото има много хубави работи, в сърцето има много хубави работи. Сега аз говоря не за туй, физическото, сърце. Над пъпа, под лъжичката, има едно място – наричат го слънчев възел, някои го наричат стомашен мозък. В скоро време са го наричали сърцето на човека. Там е живял, там е интуицията на човека. По някой път вие чувствате, (че) нещо ви нашепва. Каквото ви нашепва – вярно е. Каквото мислите с мозъка – едва една стотна излиза вярно. Долу, под лъжичката като мислите – всичко е вярно, на хиляда мисли само едно ще има изключение. Интуицията е в слънчевия възел. Някой път умът се координира с интуицията, когато сърцето и умът са в съгласие. Когато мислиш правилно – в една мисъл трябва да имаш светлина. Щом нямаш светлина – мисълта ти не е вярна. Казвам: щом в един религиозен живот влезете, ще се зароди мисълта: „Дали има Господ или няма, да не би да съм се халосал? Що ли си хабя живота с такива работи?“ То е наше неразбиране. Физическият живот е толкоз верен, колкото Божествения и духовния живот. Духовният живот не е нищо повече от физическия. Физическият живот е за децата. Духовният живот е за възрастните. Божественият живот е за старите, понеже старите хора в Божествения живот са деца. Възрастните в духовния живот са деца. Всички са деца по отношение на духовния свят. Божествените деца са стари хора за физическия свят. Старите хора в духовния свят са възрастни за физическия свят, а пък напредналите във физическия свят са стари хора за живота. Като влезете в духовния свят, ще бъдете млади. Като влезете в духовния свят, на колко години ще бъдете? В духовния свят старостта се определя от това колко пъти той се е прераждал на земята. Прераждал се да кажем 500 пъти по сто години – 50 000 години. На 50 хиляди години той е възрастен човек. Като влезе там, има ясна представа. Един живот на земята там като се завърти, като че е една година. Там като се родиш, като се върнеш от другия свят – то е нова година. Слезеш пак на земята. Някой имат, да кажем, десет хиляди прераждания по сто години. Един милион години тук, на земята. Как ще си представите един човек на един милион години? На един милион години може всичко да прави, носи в себе си една ясна представа за хубавото в света. За пример казвате: „Ти още не си се научил.“ В ония измъчвания, които имате вътре, не може да видите красивото. За пример: за нас е мъчно да ни хвърлят във вода – ние ще се удавим. Рибата да я хвърлят във водата е едно благо. Туй, което за мене е мъчно, за нея е едно благо. Да кажем, (ако) заравят някого в земята – ще го убият. Но едно житено зърно ако го заровят в земята – едно благо е за него. То няма да плаче, но ще се зарадва. Като го забучваш в земята – то се радва. Сега това са неща за обяснения.
Ако дойде да разглеждаме сегашния живот, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любов поставят на изпит колко от вашата любов ще бъде реална? Като поставиха учениците Христови на изпит, който беше един герой за любовта, кой казваше: „Учителю, ако всичките да се отрекат, аз, Петър, знаеш ли, сърцето ми не мръдва. Каквото и да става, аз няма да се откажа.“ Гледа го Христос, казва: „Сатана(та) иска да те опитам, казвам ти: преди петелът да е пропял, три пъти ще се отречеш от мене.“ – „А, (не, не).“ – „Да, да – казва Учителя. – Ще видиш.“ Върви Петър, взе си ножа. Като дойдоха да хванат Христа, (Петър) казва: „Учителю, да ударя ли?“ Той не го удари в главата, но му отряза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсече ухото, Христос му каза: „Стига, стига. Тази работа с нож няма да стане.“ Залепи ухото и му каза: „Който вади нож, от нож умира.“ (Петър) казва: „Не ми позволи Учителя.“ Той тръгна да върви по пътя и казва: „Само да ме бутнат.“ Като влезе в двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорът ти показва, че и ти си един от тях.“ – „Не, не съм.“ Той забрави. И втори, и трети път се отрече. Хванаха Христа. Ако Христос отиваше да се защити с войска, Петър щеше да извади нож най-напред. Сега Христос е вързан. (Петър) казва: „Толкоз слаб (е) тоз човек, да позволи да го вържат. Дали ние сме се излъгали? Каква е тази работа? Мислехме, (че) Царството Божие ще дойде и на нас ще даде власт. Сега Го вързаха (и) ще го осъдят, пък ние (ли) ще оправим света?“ Не само Петър направи това, но един от възлюблените ученици (няма да му казвам името), като му хванаха дрехата – той избяга гол. Мантия имаше, остави си мантията и избяга. Сега това го изнасям за поучение. Този, който остави мантията си – остави старото разбиране на любовта. Петър носеше един любовен нож. Сега всинца носите любовни ножове и мушкате на общо основание. Ушите на хората кълцате. Всичките мъже и жени ушите кълцат. В новата любов туй, което хората може да ви вземат, не е любов. Любовта не се нуждае от ножове и ние не се нуждаем от тях. Когато придобиете любовта, вече безсмъртие ще имате. Винаги свързвайте любовта си с безсмъртието. По някой път имате малък лъч прозрение. Минава любовта и заминава. Постоянно човек се кал(ява) в любовта. Човек трябва да влиза и излиза от живота, докато се кали да превъзмогне. Да знае във всеки един случай да (я) употреби. Тя е една мощна сила. С любов трябва да се работи в човешките мисли, в човешките желания, така да се работи в човешките постъпки, да се работи в тялото, да се съгражда новото тяло. Любовта подмладява и тялото. Ако ние остаряваме – остаряваме от страх. Страдаме от постоянни внушения. Сега вие си внушавате, но не може да си внушите, че ще се подмладите. Казвате: „Като умрем – ще се подмладим.“ То всякога става. Като умреш – в другия свят ще се подмладиш. Вие не трябва да седите. Вие носите топлината на миналото. Животът, който носите, не е само ваш живот, но (е) отражение на хиляди други същества. Плащате един чужд дълг – наложен ви е. Плащате го на поколения ваши близки, изплащате дълга и плащате вашия. Лошото не е там, че се изплаща.
Та казвам: освободете мисълта си. Като се привличате, трябва да знаете кой на каква степен на развитие е. Мнозина казват: „Аз много ви обичам.“ Каква е разликата между обичта? „Много ви обичам.“ Каква е мярката? „Обичам.“ Дойде човек, хлопа на вратата. Казвате: „Моля, сега съм легнал, елате утре.“ Това е обич. Като обичам повече – стана от леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре.“ Пак обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположен съм, елате утре.“ И то е любов. Обичам повече – ще стана от леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвам живота си. Аз съм готов да умра.“ Тази дума „умиране“ аз я слушам и най-после я разбрах. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща света на тревогите. Всеки човек щом не се тревожи – той се е влюбил. Всеки влюбен, който се тревожи – не е влюбен. Ти като забравиш всичко, не се тревожиш, ти си се влюбил тогава. Сега вие вземете така: той се е влюбил – не се тревожи. При влюбването се заражда в ума един подтик, една жажда да учиш. В тебе се заражда едно желание да се проявиш благородно. То е влюбване. Най-после се заражда желание да постъпиш добре, ставаш умен. Всеки случай лесно решаваш. Ти се влюбиш – мислиш добре, чувстваш добре и постъпваш добре. Така разбирам влюбването. Другото влюбване – то е раздвояване на съзнанието, че не знаеш какво правиш, не знаеш как да приемеш човека, как да се обхождаш с него. Казвам: ако един учител се е влюбил в учениците си – ще се прояви добре. Ако учениците са се влюбили в учителя си – те учат добре. То е вярно. Ако едни в други са влюбени – отнасят се добре. Щом не се отнасят добре, тогава има противоречие. Аз ви казвам: по някой път не искам вие да се измените, да станете много добри. Аз съм забелязал, ако станете много добри – ставате по-лоши. Такива, каквито сте, да се проявите добре. Петър си беше Петър. Туй, което носите в себе си от хиляди и хиляди поколения, да го проявите. Да проявите любовта, да цъфнете такива, каквито сте. (Някой) казва: „Аз искам да бъда роза.“ Животът не е само от рози. „Аз искам да бъда карамфил.“ Животът не е само от карамфили. Ти ще цъфнеш. Като цъфнеш, ще дойдеш в съгласие с всичко онова, което е цъфнало. Когато дърветата цъфтят, те пеят най-хубавата музика. То е оркестър. Само пчелиците чуват тази музика. И като чуят, те отиват на този хор да слушат. Цъфтенето на дърветата показва най-ниската любов, която съществува в света. Тази понятна музикална любов изразяват цветята, затова всички вие ги помирисвате, за да възприемете любовта на най-ниската степен на любовта. Хубаво е човек да възприеме, но не съветвам певиците да миришат цветята, понеже от тази любов се отделят такива прашинки, (че) те развалят гласа. Даже не препоръчвам някой път да носите цветя. Не ви съветвам да късате цветя. Цветята влияят на гърлото. Малките прашинки, които се полепват, пречат на пеенето.
Та казвам: турям любовта като една сила, основа за бъдеще. Вие казвате: „Според Божия Дух.“ Но Бог започва от физическия свят. Ти седиш на един стол, на едно място, но ако не ти е удобно – не може да се проявиш. Хората са практични. Ще турят възглавница, (да) седнеш на меко. Като идем на поляната търсим мека тревица да седнем на меко, не искаме да сядаме на кораво. Като седнем на кораво, не може да се въодушевяваш. Природата е така умна, че е направила меки възглавнички. Сега някои искат да станат сухи, да нямат възглавнички, да имат линия. Аз съм за ония линии, които природата е турила. Аз съм за ония линии – да има достатъчно количество материя. На някои от вас пръстите са по-дебели, отколкото трябва. На някои от вас носът е по-широк, отколкото трябва. На някои от вас ушите са по-големи, отколкото трябва.
Аз не разглеждам любовта практически. За мене любовта е едно от великите проявления на битието вътре. Има дни, когато любовта се проявява. Един ясен ден, едно съчетание на слънцето или на залез, или на зенита на слънцето, после денят е тих, нещо величествено има (в) слънцето, грее светлината, не гори, но нещо приятно има, разположен си. Денят е съчетание по някой път на земята. Някой път атмосферата е пълна с разумни същества, които слизат от по- висши сфери, наблюдават земята. Тогава денят е приятен. Не ги виждате. Много добре е, че не ги виждате. Ако ги виждате, ще ги безпокоите. Ако човек е сляп – ще чувства хубавото влияние на слънцето, което грее, но очите ги няма. С носа си ще усеща, че цветята (са) цъфнали, с ушите си ще чува хубавите тонове, с очите си ще вижда красотата на природата. Вие по някой път искате да видите един ангел. Че колко ангели има в човешкото тяло? Виждате ли ли сте човешката душа каква красота има? В живота по някой път тази душа се проявява. Някой път гледаш сияещо – нещо има. Душата се проявява. Пък тя се скрие, почернее лицето, животът изчезва. Периодически любовта се проявява. Тези същества идат. Когато те дойдат, вие ще се въодушевите, но те искат работа. Трябва да учите.
(Учителя даде едно стихотворение и брат Симеон го прочете.) Който го е писал, е бил вдъхновен. Има още много работи, които не са казани. Много пъти говорим за любовта като нещо минало – едно време. Вие се приготовлявате тепърва за любовта. В един и същ момент на земята ще бъдете деца, в духовния свят – възрастни, и в Божествения свят – стари. Ще ги съедините в едно, ще имате едно пълно проявление на любовта. На земята ще започнете с детинската любов добре, ще свършите зле. В духовния свят ще започнете зле, ще свършите добре. А в Божествения свят добре започвате и добре свършвате. Бог съединил двете крайности, примирява физическото (и) духовното в едно. Представете си някого, когото обичате, вървите и създадете идея, че той трябва да ви поздрави. Той като дойде, обърне ви гръб, не ви погледне даже. Ами че хубаво, аз вземам слънцето. Слънцето ще се спре ли да ме поздрави? Ти вървиш по пътя, аз може да мисля, че мене гледа. Слънцето гледа всичките хора. И едно бръмбарче гледа както и мене. Зависи от моето съзнание как се е пробудило. Като погледнеш – виждаш, че слънцето те (е) погледнало. В туй поглеждане виждам Божественото. Туй слънце за тебе е създадено. На мене говори и на другите. От слънцето има блага, които идат за мене и за всинца ви има. Аз излизам сутрин, вие ще излезете по обед, някой надвечер – все ще приемете. Но любовната минута сутрин е една, на обяд е друга и вечер е друга. Сутрин е за децата, на обед е за възрастните, вечер е за старите хора. Сега ние искаме децата да станат възрастни. Децата в своята възраст да си останат деца. Защото от физическия живот като идем в духовния, и там има деца. И в Божествения свят пак има деца. Само че децата в Божествения свят носят сила в себе си, възрастните носят топлина, старите носят светлина. Като се съединят на едно място, децата носят силата си. Децата са много силни, знаят да заповядват. Едно дете, само като извряска, като си нададе гласа, майката и бащата и цар и царица да са – ще станат. Той, (царят), за другите не става, генералите трябва да му козируват, но като се разплаче детето – той козирува пред него. Една-две години, на третата година бащата казва: „Сега ти ще козируваш.“ Понеже детето иска да стане възрастно, не иска да спазва детската любов, която е мощна и силна, започва да проявява духовната любов. Щом станете на земята възрастни – ще ни турят на работа. Щом станете стари на физическото поле, нали съм привеждал онзи пример за Свети Никола. Вие сте го чели, (но) не му разбирате смисъла. Дал съм ви да създадете един образ. Един турчин иде при един българин и казва: „Защо си турил тия?“ Българинът имал икони (на) Света Богородица и Свети Никола. (Българинът) казва: „Да ме пазят.“ – „Че как могат? Аз толкоз слуги имам и постоянно ме крадат. Какво им плащаш?“ – „Нищо. Едно кандило им паля.“ Отива си той, купува си три икони – Света Богородица, Свети Георги и Свети Никола. Туря ги, запалил кандилото. Чуло се, че наоколо обират хората. След два-три дни обират този бей. Той влиза при иконите, гледа Света Богородица и казва: „Няма да ти се сърдя на тебе, ти дете имаш, млада си. И аз да съм на твоето място, ще си гледам работата. Свети Георги, и ти си млад, с кон, има с какво да се занимаваш.“ Вижда Свети Никола. – „Този брадат – казва – ни дете имаш, ни кон имаш. Защо не внимаваш?“ Обръща иконата с главата надолу. Случва се, че онези, които откраднали, върнали краденото. – „Виж, казва, сега те харесвам.“ Обръща пак иконата с главата нагоре. – „Онези нека си гледат работата, но ти трябва да внимаваш.“
Казвам: стари разбирания има. Като дойдете до тях, там е погрешката. Казвате: „Едно време бяхме глупави.“ Не, децата не са глупави. Аз съм виждал толкоз умни деца. Деца на пет-шест години, но (с) проницателен поглед. Чете ти характера. Правил съм много опити с момченца и момиченца – много чувствителни са. Като изменя мисълта си, оттеглят се. Пак създам доброто разположение, веднага се притеглят. Дойде ти да се ръкуваш с някого – Бог ти казва ти да проявиш любовта. Да проявя любовта – трябва да открия една хубава черта в този човек. Пак има. Най-малко в едно минало съществувание. Давил се някой човек и в ръката му пише, че той го е спасил. Написана е една благородна черта. В миналото бил цар – направил реформа. Бил философ – направил някакво съчинение. Била ви в миналото някоя майка. Бил някой знаменит поет – писал много добре. Много хубави работи, хиляди хубави работи отвън гледаш, сега нищо не виждаш. Разбира се, всичко туй е мъчно да го видиш. Хората не обичат да се ровим в техния живот. Ние не трябва да ги следим, да бъдем много внимателни. Цветята, когато цъфтят, хубаво миришат като минеш покрай тях. Голямо изпитание е, когато искаш да откъснеш едно цвете. Нямаш възпитание. То е едно живо същество цъфнало. То е едно разумно изложение на духовния свят. Ние ще развалим изложението. Че то се радва там. Може да се наведеш, да го погалиш, (да) кажеш: „Колко си хубаво, пък какъв аромат имаш. Бих желал и аз да бъда като тебе спокойно, няма за нищо да се грижиш.“ Човек се безпокои, пък то ще се зарадва. Тъй в себе си ще си кажеш, пък то ще се зарадва. Лъчът, който е излязъл от твоите очи, туй цвете ще почуства, че слънце го (е) огряло и ще потрепери. Зарадва се, потрепери, че си го погледнал. Радват се цветята. Виждам цветята като се усмихват. Туй, дето ние виждаме, че нещата са мъртви, ние ги гледаме отдалече. Ако от близо ги наблюдаваме, ще видим, че движение има. Ние не виждаме тия, деликатните движения. Вземете един капелмайстор или един професор по музика – схваща един тон, схваща ония нюанси. Другите схващат само обикновените тонове, (а) той слуша, като че един тон взема. Като вземе някоя песен сол или ла, или ре и вече тълкува. Казва: „Даде един нюанс на чувствата, някъде взел го (е) за пример.“ До е напрежение. Седиш в ограничение или очакваш да дойдат благоприятни условия. Веднага тия единици се отварят, излюпиш се. Как ще разбереш това излюпване? Един трепет има в това. Той (се) разхожда, минава в ре, движението дохожда.
Та казвам: има какво да мислите. Някой път седя и някой пита: „Какво има като ида в оня свят?“ Казвам: „Не ме питай какво има в оня свят.“ Казвам: питай за този свят да ви разправям, за оня свят не ме питай. То е толкоз трудно да се разбере оня свят. Не че не може да говорим. Може да говорим, но то е неразбрана работа. Казват: „С каква храна да се храним?“ Казвам: „От въздуха приемам.“ То не е вярно. В духовния свят от храната никакви излишъци няма. Кухни няма – да остават помии, тенджери няма. В духовния свят от храната никъде не може да хвърлиш по земята. Всичко е чисто. Знаеш ли колко е тази храна? Някой път вие казвате: „Нахраних се.“ След като са ви говорили, казвате: „Нахраних се.“ Какво сте яли? Може да ви говоря (така, че) да се нахраните. Може да ви говоря така, че да усиля глада. Може да ви говоря за яденето и да се нахраните. Може да ви говоря и да усиля вашия глад и жажда. Може да ви дам плод и този плод, като ядете – да се задоволи вашият глад. Може да сте гладни и да ви дам една ябълка, круша и да ви задоволи вътре. Сега се прави възражение. (Някой) казва: „Защо не съм подготвен?“ Има известно вещество в ябълката. Онези апарати в нас не са подготвени. Духовното тяло не е подготвено, умственото тяло не е подготвено. Ние вземаме само физическата страна. Хубавото в ябълката отива напразно. Та на вас бих ви казал: всеки, който яде без любов, той си създава едно болезнено състояние. Ако вземеш един плод с любов и благодариш – то е благословение. Ако всинца бихте яли с любов, (трябва) да бъдеш доволен от онова, което ви е дадено. Сега ставаш от яденето и казваш: „Не е хубаво сготвено.“ Всеки ден три-четири часа употребявате за готвене и при това пак сме недоволни от яденето. Така е в книгите. Много книги има писани. Тия хора, които са ги писали, са имали много добро желание. Всички, които говорят, имат много добро желание. Но не е лесна работа да напишеш една книга. Казвате: „Да обичаш някого.“ Как ще го обичаш? Представете си, че имате да плащате някому. Някой е дошъл, посетил ви е и вие усещате, че той е кредитор. Кредитор ви е, как ще го обичате, кажете? Дойде някой министър – как ще го обичате? За всеки един човек има особен начин. Дойде някой бедняк, него как ще посрещнете? Ще му дадете едно левче, малко хляб, да си върви. Мислите, че сте изпълнили дълга си. Дойде някой просяк, казваш: „Остани да ядеш на обяд.“ Той казва: „Бързам.“ Казвате: „Сега нямам хляб.“. Бърза той, отива да проси. Казвам: „Остани за обяд.“ Някои просяци остават. Гледам му линиите, казвам: „Затова си хванал този занаят.“ Като гледам линиите виждам, че в миналото бил много горделив. Сега невидимият свят го е направил да проси, да носи унижение за пет пари, за десет пари, за един лев да благославя. По-рано бил някой владика, сега никакъв владика не е. Няма мантия, седи окъсан. На мнозина съм пошепвал: „Едно време рекох – не си благославял. Навремето не си благославял.“ – „Сега се научих.“ – „Сега си дошъл на изпит, наближава краят, остава ти още една година на просия. Оттам насетне ще се уреди работата.“ Та в любовта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? Каква работа бихте създали на сърцето си или каква работа бихте създали на тялото си? Възпитанието на хората не е така лесно. Човек възпитава един човек. Дайте свобода. (Някой) казва: „Човек трябва да бъде свободен.“ Дайте си свобода да се проявите такива, каквито сте. За пример: искам да зная – свободен ли сте? Турям ябълки, круши, череши, казвам: всеки човек да си вземе туй, което обича да яде. Ти как искаш – без никакви правила? Най-първо всеки да вземе яденето и да яде, както разбира. Да вземе вилица, нож, всеки да се прояви такъв, какъвто е. Турете хубави книги да видите кой какви книги ще избере – научни книги, проза, поезия, някои научни книги, по математика, каквото и да е. Всеки да си избере, за да видите какъв е.
Сега като дойде (някой), вие започвате да му приказвате, да го обърнете, да го направите религиозен. Може би по-рано от вас да е (бил) по-религиозен. Сега ако е инженер – ще му покажете де е разумното инженерство. Този лекар, който се занимава с болни хора, погледне, пипне пулса, напише рецепта и излезе. Не е лекар, лекар така не (се) става. Има известни болести, които произтичат от обезсърчението на човека, или научно казано – от задната част на мозъка. Има известни болести, които произтичат от основата на мозъка, от разрушителните способности, от чувствата произтичат. Има известни болести, които произтичат от ненормалното ядене. Човек смесва разни храни. Та казвам: едни болести произтичат от волята, други – от надеждата, трети болести произтичат от любовта. Щом се раздвои умът и сърцето, понеже нарушават закона на любовта – заболяват от туберкулоза, става нарушение (на) закона на любовта. Нарушението (на) закона на вярата засяга нервната система. Когато волята се раздвои, тогава нервната система боледува. Между симпатичната нервна система и между мозъчната нервна система се ражда едно вътрешно разстройство. Като се наруши надеждата пък, става разногласие между мускулите, костите – не може да функционират. На едни места се набира повече кръв, на едни места има повече енергия. Много сложно е. Правил съм много опити. Възстановя надеждата на човека – за един-два дни оздравее човека. По някой път казвам: „Ти след два дни ще бъдеш здрав.“ – „Че как така?“ Казвам: „Дай ми една чаша вода.“ Даде една чаша, изваждам едно малко пилюлче, едно захарче, туря във водата. Казвам: „Изпий тази вода, след два дни ще бъдеш здрав.“ После казва: „От онзи цяр, дето ми го даде, оздравях.“ За пет пари работа. Някои болести се дължат, че той е в стълкновение с хората. Дойде един свещеник при мене, на който ограбиха вярата. Иска да напусне свещеничеството. Един непреодолим страх го е обзел, не може да служи. Иска да има винаги друг при него. Сега иска да бяга. Аз виждам причината – причината е вярата в него. Рекох: „Слушай, ако искаш да ти помогна – няма да ме лъжеш. Ти си направил едно престъпление, в тебе се е раздвоила вярата. Направил си нещо, не си искал извинение.“ – „Ще се изповядам. Няма как да ти кажа аз какво съм направил.“ – „Кажи сам какво си направил? Ти си имал едно същество, което си го обичал много, след туй си нарушил отношението с туй същество. Тази болест се дължи на туй. Няма да ме лъжеш. Ако лъжеш...“. (Той) казва: „Майка ми ме обичаше, бих я и тя умря.“ Рекох: „Сега ще започнеш да се молиш за майка ти, да си възстановиш мира. То е болест. Свещеник си, ще се молиш.“ Вие считате – какво има от това? Много болезнени състояния може да дойдат. Нямаш право да ругаеш хората. Всяко нещо, което правиш – справедлив трябва да бъдеш. Щом си направил погрешка, ще намериш по един мек начин да му говориш. Няма да кажеш: „Защо го направи?“ Това са безпредметни работи. Човек трябва да държи единство на вярата. Не трябва да е в стълкновение с онези, които обича. Вярата не трябва да е в стълкновение по закона на любовта с онези, които го обичат. Ти да се блъскаш с онези, които обичаш, трябва да се разрушиш. Най- първо трябва да бъдем в единство с онези, които ни обичат, които вярват в нас и които се надяват в нас. Не трябва да разваляме Божествената връзка. Може да имаш много погрешки, ще гледаш да възстановиш връзката. Писанието казва: „Прости дълговете наши, както ние прощаваме.“ Прости дълговете на хората на земята. На земята е надеждата. Както Господ прощава, така прощавате и вие. Извинявайте хората в духовния свят, тъй както Бог ви извинява. И най-после – живейте тъй, както в Божествения свят живеят с любов. Туй е. Ако всинца имате тази хигиена – кашлица, хрема, всичко туй ще изчезне. Аз имам две рецепти. Едната е: мед, чер пипер и ленено семе, индийско орехче, заедно съединени – лекуват. 10, 15, 20 дена ще вземаш (на) всеки един час. Туй действува хубаво. Пропорция има. Съединени, счукани – хубаво действат.
Сега аз представям работата така но не мислете, че е лесна работа. Не е лесна работа да се занимаваш с болните хора, понеже имат нервни състояния на трепет, трябва да се повдигнат трептенията на тялото. Най-първо виждам, че той има понижени трептения на тялото. Трябва да се възстанови неговата надежда. Той има понижени трептения на сърцето. Трябва да се възстанови аурата. Има понижени трептения на мозъка. Знаете (ли) колко мъчно е да се възстанови това? Щом идеш при един болен ще стане една обмяна. Ако искаш да му помогнеш, трябва да настане обмяна между неговите сили и твоите. Ти ще му дадеш да възприеме от това, което е най-здравословно, ще дадеш от своето. Като идеш вкъщи, трябва да се чистиш. Ако не знаеш да се чистиш, ще кажеш: „Урочасах.“ Мене ми разправяше един млад. Той лекувал някого, че после него три месеца го е тресла треска. „Лекувах го. Взех един котел вода, полях го – треската го напусна, но мене хвана. Три месеца ме държа.“ Вие не сте спокойни.
Всички искате да се представите, каквито не сте. Без да искате. То е хубаво. Човек, каквото има в него, той трябва да се отвори. Но практически бих ви казал за здравословното състояние – търсете здрави хора. Като срещнеш един здрав човек, дръж в ума си, (че) този, здравият човек, носи нещо хубаво. Когато искате да сте здрави – търсете здравите хора. Когато искате да станете умни – търсете умни хора. Да дойде неговият здрав мозък, който функционира правилно, да стане една обмяна. Искаш да бъдеш добър – търси добрите хора. Защото Бог е, Който се проявява навсякъде. Като търсиш добрите хора, Бог ще се прояви в тях. Бог е, Който се проявява в умните. Бог ще се прояви в добродетелните, Бог ще се прояви в здравите. Бог се проявява във всички здрави хора. Като ги търсите – вие ще бъдете здрави. Сега туй да остане за вас. Никога не разправяйте една теория, която не сте опитали. За вашия опит говорете. Най-първо да се занимаете цяла една година. Намерете един здрав човек, че като го намерите – да знаете, (че) той е весел. Тогава да няма някоя работа, която да не искате да направите. Някои от вас ви поставят на работа. Ако трябва да идете за вода или искате да посадите едно цвете не считайте, че някоя работа е по-горна, каквато и да е работа(та). Не започвайте с големите работи, с малките работи почнете. Имате желание да посадите едно житено зърно, или една слива, или една череша. Имате желание да кажете само една дума. Кажете: „Ще се уреди работата.“ Казвате: „Аз какво ще му доказвам, че има Господ.“ Кажете: „Ще се уреди работата.“ Аз себе си убеждавам, (че) ще се уреди твоята работа. Като се уреди работата, аз се уча. Който и да ми каже, аз съм благодарен. И той е благодарен. Аз съм казал, че ще (се) уреди работата, (но) аз не съм благодарен и той не може да се ползва. Той иска да каже нещо. Казвам: „Излез си, ще оздравееш.“ (Той) казва: „Изпъди ме. Питах го да ми каже, той ме изпъди (и) каза: Иди си, ще оздравееш. Че така става ли?“ Казвам: „Иди си, ще оздравееш, нищо не ти трябва.“ След един месец иде, благодари, че (е) оздравял. Аз можех да го приема по-добре, но ни най-малко да не оздравее. Като оздравее, аз не искам той да вярва в туй. Аз искам като оздравее, да се върне и да благодари. Казвам: „Иди си, ще оздравееш.“ Хубаво е да те изпъдят и да оздравееш. Не трябва ли да те изпъдят от затвора? Да отворят вратата и да ти кажат: „Хайде, излез вън.“ Аз съм постъпвал също (така) и с хората, и с животните. Кучетата, които имат вяра, без позволение сядат на вратата. То ще те погледне така. Като дойде до вратата – хукне. Ако река да го махна, да го бия – започне да ме лае. Не е туй новото учение.
Всичко онова, което се случва – то е за добро. Опознават се някои души във време на болестта. Някои от вас слаби сте в надеждата, някои слаби сте във вярата, някои сте слаби в любовта. Много любов имате, не знаете как да я проявите сега. За пример: за да проявиш любовта си както трябва, какво трябва да направите? Когато искаш пари назаем от някого или искаш услуга – какъв вид да приемеш? Или представете си, че се давите в някоя река, как ще кажеш: „Я ме извади!“ Така ли ще кажеш? Всеки човек в даден случай, когато ти помага, ти ще видиш – в този човек се явява едно същество. Този човек е слуга. Зад него седи някой, който те обича. Той е предвидил и го турил. Зад него ще видиш онзи, който те обича. Ще му кажеш: „Моля, предайте моята голяма благодарност за услугата, която ми направихте.“ Казваш: „Какво ми е направил?“ Научете се всинца да благодарите, защото зад всеки един човек, който ти направи добро, седи един, който ви обича. И ако го обидите – спъвате се. Днес го обидите, утре го обидите – тогава си влошаваш кармата. Ако благодарите, казва (се): „Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде. Все, що просите, като се надявате – ще ви бъде. Все, що просите, като любите – ще ви бъде.“ Първият закон: все, що обичате – ще ви бъде. Обичаш – имаш здраво тяло, ще го имаш. Обичате – надявате се. Като вярваш – пак ще имаш. Като обичаш – пак ще имаш. Не сполучиш по един начин, по втори, по трети. (Гледа часовника.) Днес е празник.
По някой път аз виждам като ви говоря – във вас има мисъл, като че имам някого предвид, като че никаква пакост не сте направили. Не е така.
1+2=3. -1 -2=-3. 1+2=3. Но резултатите са различни. Който не знае, казва: „Събиране.“ Да си туриш. Дали (ще) туриш едното първо или двете – не е едно. В природата нещата имат друг закон. Първо ти дал едно плюс две, после ти си взел едно плюс две. В количествено отношение е. Но в природата първо имаме положителен резултат, после – отрицателен. В природата имаш да даваш два лева и на друг – един лев, стават три лева. Във второто имаш да вземаш един лев и от друг имаш да вземаш два лева, всичко – три лева. Значи си спечелил. В единия случай си платил дълга, в другия са ти платили на тебе. Някой ден вие имате плюс, някой път вие трябва да давате от себе си, трябва да излезе от кесията. Ако семето не излезе от хамбара, хамбарът няма да се напълни. Туй, което излиза от хамбара – то ще принесе полза. При тия, в ограничения свят, в първия случай ще се роди син, във втория случай ще се роди дъщеря. Тогава (е) същият закон: дъщерята ще я дадете, синът ще вземе. Синът привежда, дъщерята се взема. Същият закон е и в мислите: не се раждат само момичета, раждат се момчета и момичета. Някои мисли ще ги даваш навън, другите ще вземеш навътре. Едни от мислите са положителни, други са отрицателни. Едни мисли имат женствена мисловна форма. Като разглеждаш мислите – същото разнообразие има както тук, на земята. Някои мисли са грубо облечени, някои мисли са мустакати, брадати. Това е само, за да обясня идеята. Законът е верен, че отрицателното и положителното съществува в мислите, в чувствата. Отрицателното и положителното съществува в постъпките. В един момент ако вие сте положителен, в друг момент вие сте отрицателен. Не че е лошо. Ще вземеш, трябва да обработваш. Което даваш, трябва да го дадеш със съзнание, с надежда, с вяра, трябва да го дадеш с любов. Което вземаш – пак с надежда, с вяра, с любов да го вземеш. То е правилното отношение. Което вземаш, трябва да го оценяваш. Което даваш, пак трябва да бъдеш разумно. Какво раздаваш навсякъде? „Даром сте взели, даром давайте.“ Бог дава даром, но Той разпределя на всичките много добре. На животните дал това, от което те имат нужда. На малките буболечки дал, (от) което имат нужда. На растенията, на животните, на човека и на всеки едного от хората е дал. Не дава на всичките еднакво. Не искайте вие да ви се дават еднакви работи. Трябва да се събудят разнообразни центрове, разнообразни мисли. Всичко това трябва постоянно да се събужда, всички центрове да се събуждат, всички мускули. Да не остане някой мускул, който да не се тури в движение. (Някой) казва: „Цял ден работя.“ Статистиката показва че коне, които се движат по равно, по-скоро умират от онези, които се движат по планински места – те умират по-късно. В равните места еднообразни мускули се развиват, в планинските места – разнообразни. Ония хора, които страдат – в тях се събуждат повече мускули от онези, които ходят по равното, те по-скоро умират. Вие искате да не страдате, да (не) се мъчите. В мъчнотиите човек туря мозъка си на работа, започва да мисли. То е закон. Ние искаме да бъдем охолни.
Възприемете онзи живот, който Бог ми е дал. По-хубав живот от него няма. На мене, като ми дадат страдания, даже мене искат да ме заблудят. Аз, който разбирам, и мене искат да заблудят, че колко повече вас. Ще дойде някой, ще каже: „Защо си губиш времето?“ Казвам: „Аз не си губя времето. Ти, който ме занимаваш, защо си губиш времето с мене?“ Знаеш (ли), (те) са хитри. Дойде някой, започне да те хвали: „Гениален човек си.“ Няма да се мине един- два часа, казва: „Обичаш да те мажат.“ Отвориш се, той казва: „И ти обичаш да те понамажат.“ Сега какво трябва да му говориш? Аз по някой път казвам: „Аз мога да ви бъда в услуга.“ Много добре зная български. Мазането не е Божествено, то е човешка работа. Понеже съм дошъл между хората – ще ме мажат и аз ще ги мажа. Къщите ще си мажат. Аз мажа, всички мажем – то е човешка работа. То е една обвивка. Казвам: и в оня свят има противоречия. Влезеш в оня свят, има една зона. Като влезеш – няма да те оставят епитети от памтивека да не ви ги турят на гърба. Ще минете през такива изпитания, целия ад, най-ужасните работи. Не искате да минавате. Там трябва да бъдете въоръжени с танкове, някъде маски трябва да имате, ще бъдете въоръжени. Не е лесна работа. Да минавате от този свят в другия не е лесна работа. Някой път ангел седи, ще ви вземе на ръце, но някой път ще излезете – няма никакъв ангел, тогава ще ви погнат духовете. Сега не искам да ви плаша, но само за обяснение. Отчасти е вярно. Ще ви погнат. Вие трябва да учите закона за смирението. Ще се смалите, ще се смалите и най-после – не ви виждат, изгубите се, освободите се, но (ще) изгубите формата. Ще ви нападне една тъга. Спасил си се, но всичко (е) взето, нищо не е останало. Минаваш, никой не иска да знае за тебе, забравен си, никой не обръща внимание, ти си чужденец.
Казвам: когато Бог се отдели от човека, или когато човек се отдели от Бога, той изгубва своята форма, изгубва своята светлина и топлина. То е ужасно положение, като изгуби светлината на ума, топлината на сърцето и силата на тялото. Няма по-голямо страдание (да) усещаш като че нищо не струваш. Сам оставаш, някъде може да си. Ти си като този Бърд. Той поне има съобщение със своите колеги. Минава дълго време, докато се възстанови този вътрешен мир. Казвам: дръжте връзките си. Казвам: дръжте връзките си с надеждата на земята. Дръжте връзките си с вярата на духовния свят. Дръжте връзките си с Божествения свят. Никога не прекъсвайте връзките си при каквито и да са изпитания от земята, от духовния свят, от Божествения. И в трите свята Бог еднакво пребъдва. Всичко е в Него.
Все, що попросите, като вярвате – ще ви бъде.
Все, що попросите, като се надявате – ще ви бъде.
Все, що попросите, като обичате – ще ви бъде.
Добрата молитва.
14 лекция на Общия Окултен клас.
8 януари, 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта. Изгрев. София.