Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ
Добрата молитва. Мисли, право мисли. Пишете върху една тема, върху която никой не е писал.
Има неща, които не трябва да се обясняват. Безпредметно е да обясняваш какво нещо е зрението. Защото след като го обясниш, няма да виждаш по-добре. (Някой) казва: да ми се обясни. – Какво ще ти се обясни? Туй, което виждаш, то е зрението. Както и да ти се обяснява – няма да го виждаш по-добре. Та по някой път вие се смущавате от някои работи, искате да ви се обяснят. И да ви се обяснят – толкова ще разберете. Да ви се обяснят материалите на зрението – то е друг въпрос. Но не искайте самото зрение да ви се обясни. Някой от вас казва: „Я ми кажи, какво нещо е човешката мисъл?“ – Няма какво да ти се обяснява. Ти като ме запитваш – то е. (Той) казва: „Я ми кажи какво нещо е яденето?“ – И да ти го обяснявам нима ще ядеш по-добре? И без да ти го обяснявам ще ядеш сладко. Питат ме: „Какво нещо е религията?“ Няма защо да ви обяснявам. (Някой) казва: „Обясни ми, какво е любовта?“ – Тя е понятна. Тя е най-понятното нещо. И да ви го обяснявам няма да обичате повече, отколкото вие обичате. Кое трябва да се обясни сега? – Това, което не знаеш, трябва да се обяснява. Контрастите идат. От кое трябва да даваш – от което имаш или от което нямаш? От кое трябва да даваш – от това, което сега имаш или от онова, което за в бъдеще ще дойде?
Сега мнозина от вас искат да станат добри, че тогава да идат в света да работят. Искате да станете по-учени. Разбира се, това е някаква идея във вас. Право е. Но на всяка идея има едно място, на което човек може да се заблуждава. Не изменяйте плана, който сте приели отгоре. Не изменяйте онзи план, който, като сте слезли от невидимия свят, са ви дали и вие сте го подписали, че ще го изпълните. Казали са ви: „Може ли това да изпълните?“ Вие сте подписали, че всичко това ще го изпълните. Щом като дойдете на земята, казвате: „То е мъчно“, коригирате го, турите го в сандъка и си направите един свой грандиозен план и започвате да го реализирате. Всинца, които ме слушате сте от тези, които имате нови планове, ваши планове, които искате да ги реализирате. Всички спорове стават за плановете. Всички тия планове се цитират. Върнете се към плана, който сте подписали отгоре. Казвате: „Служене на Бога или да обичаме Бога?“ То са две думи. Обичай Бога. Обичай ближния си. Люби Бога. Люби ближния си. Питате ме: „Как да Го любим?“ Вие ме питате: „Как трябва да ядем?“ Колко лекции (е) дала майката на детето си, как да яде? Майката натисне главата на детето към гърдата си и то вече знае. После натисне другата страна и то вече знае законите на физиката как да изтегля млякото, да дои майка си. Първата наука, която са научили децата, е да смучат. Първото смукало в света, което се е родило, това е детето. Първата помпа за изтегляне (на) млякото е детето. Сега това е научно.
Има научни работи. Казват: първоначалната субстанция или есенция на нещата, ония велики принципи. Есенциално, субстанционално – какво означават? Есенция – значи първото вещество, от което е създаден светът. Есенцията значи ядката на нещата, най-финото. Субстанцията е веществото, което изпълва цялото пространство. Така обясняват философите. Есенцията е нещо като ядка, нещо още по-фино. По какво се отличават? Ако вземете на български „субстанция“ и „есенция“ – по това се различават. С и Е – това е геометрически представено. Субстанция значи едно вещество, което постоянно се мени като месечината, но не може да изчезне. Вечно промяна става в него. Есенцията е едно вещество, което обича да се разширява.
Едно малко дете във Варненско си играло на боб. Играло си с чер боб. Дошло му на ум да си тури в ухото от боба. Туря го, влиза бобът в ухото. След като влиза бобът в ухото на детето, то започва да реве. Защо? – За да ви го дам за пример. Заради мене го направило. Този боб в ухото се овлажнява и започва да се надува. Като влиза, (той) казва: „Хубаво, топличко, влажничко.“ Започва да се надува, да расте. 2, 3, 4, 5, 6 вечери реве детето, кряка. Чудят се какво да го правят. Хирурзи тогава нямало. Иде тогава един старец, намира една дълга, тънка игла, направи я като кука, хваща боба с куката и полека-лека го изважда из ухото.
Та ви казвам: и вие всинца имате по един боб. Турили сте го някъде, пък този боб мирен не седи, той е анархист. Като влезе, като намери влага, топлина, светлина, иска да расте. Сега по някой път и вие искате да бъдете добри. Под думата „добри“ разбирам да имате едно организиране. Доброто седи в организирането на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Тази велика сила в света, която организира хубавото в човека – то е доброто. А пък онова, което доставя материала, доставчикът на материала, с който трябва да се организира света – то е зло. Злото е един доставчик. Доставя злото, но и скъпо взема. Какъвто материал искаш – ще достави, но много трябва да платиш. Та казвам: злото е доставчик, който взема 3-4 пъти повече, отколкото материалът струва. Като вземеш веднъж от този материал, втори път не помисляш да вземеш.
Сега да оставим тия работи, те са общи, нищо няма да ви ползуват. Питате дали сте добри? Че сте добри – добри сте, защото ако не бяхте добри, не щяхте да бъдете на земята. А пък че сте лоши – лоши сте, защото, ако не бяхте лоши, не щяхте да имате тази форма. Тъй щото, че сте на земята показва, че сте добри: формата, която имате показва, че сте лоши. Вие ще кажете: „Как?“ – Л-то, лошият човек, от Бога е излязъл. Кой от вас ще отрече, че не е излязъл от Бога? Д – това е доброто. Разликата между лошото и доброто ето каква е: тя е разликата в буквите Л и Д. Лошото ще го намерите в българската буква Л, доброто – в българската буква Д. В какво седи разликата? – Лошото е отворено, щедро. Лошото, като го обърнеш нагоре, става чаша. Като обърнеш чашата, всичко се изсипва навън. Туй добро умно станало. Турило дъно на Л-то, каквото тури вътре – не го пуща. Доброто, каквото хване, не пуща от себе си. Сега нали вие в злото сте много щедри. За пример: когато се разсърдите – щедро давате. Казвате: „Той ме наръга.“ Че той ти (е) дал свободно разни трептения от въздуха, после те направи по-активен. Никога не си бил влажен, никога не си плакал. Идеш вкъщи – плачеш. Никога сърцето не те е боляло. Заболи те сърцето. Някой път и стомахът те заболи. Какво лошо има, какво лошо има? Казвам: щом те заболи, този човек ти е намазал стомаха с фино масло – какво има? Пък (и) е облякъл сърцето ти с една много тънка блуза. Казвате: „Болка имам.“ Не е болка, (а) с масло те е намазал. Ти ще усетиш обонянието на това масло – то не ти харесва. Построиш една къща – хареса ти, друга не ти хареса. Защо едната къща харесваш, другата не харесваш? – Различни са съображенията. Влизаш в единия апартамент – хубав, по-евтин, веднага го хванеш. Другият е хубав, но скъп – не го харесваш. Ще кажеш, че е скъп и че не може да го наемеш. Този е по-удобен, понеже е по-евтин. Влизаш в един апартамент – приятно ти е, понеже има удобства, вода има. Влизаш в друг – няма вода, няма удобства. Вие ще изберете този апартамент, който има вода. Влизаш в един апартамент – има хубаво осветление. Влизаш в друг – няма осветление. Харесваш който има осветление. Значи, за да харесвате един апартамент, (той) има известни качества.
Та казвам: туй, което събира у човека – то е доброто. Като ви дойде една добра мисъл, вие не я приемате. Като ви дойде някоя хубава мисъл, вие не знаете как да я възприемете. Сънуваш един много хубав сън с декламация – най-хубавата поезия, всичко ти е ясно в ума. Събудиш се, всичко помниш. Не го запишеш, мислиш на сутринта като станеш, ще го запишеш. Като станеш сутринта, помен няма от съня, всичко си забравил. Искаш да си спомниш как хубаво бяха наредени думите но всичко си забравил. Като се събудиш, на момента запиши всичко. Вие срещате някой човек и го харесвате, че е добър. Но в какво седи доброто на човека? Когато срещнеш един добър човек, през деня всичко ще ти се нареди. Каквото започнеш, всичко ти върви. Той е добър човек. Той е отворил път него ден и ти си радостен и весел, защото си срещнал добрия човек. Срещнеш някой човек, когото не харесваш, него ден не ти върви. Казвате: кой е лошият и кой е добрият човек? Всеки човек, който като го срещнеш и ти оправя пътя, е добър човек. Всеки човек, когото срещнеш и ти обърква пътя, той е лош човек. Аз определям конкретно да се запознаете. Че тогава какво трябва да правите? Лошите хора в света имат особени тарифи, по които пътуват. Ще ги изучавате, за да не ги срещнете. Като слиза от трена, да го не срещнеш. Ще изучавате и тарифите на добрите хора, и те имат тарифи. Когато те слязат, тях да ги срещате. Ето колко лесна работата става да си оправим живота. Вие не сте изучавали тарифите на добрите хора, не ви върви работата. Срещаш тези, които не трябва да срещаш.
Разправят в миналото имало един философ, който се родил сляп. Той изучил философията за слънцето, всичко знаел за слънцето. Но какво нещо е светлината на слънцето не знаел. Има много хора, които имат очи. Но денем, когато слънцето грее, те спят. Когато слънцето залезе, те стават. Цяла нощ ходят и като нощните птици ходят. Казвам: толкоз сме наблюдавали, търсим слънцето, не сме го видели още. Когато слънцето изгрява – те спят. Когато слънцето залязва – те се събуждат. Онези от вас, които някой път ме питат: „има ли Господ или няма?“, аз изведнъж си казвам: този е от тези, които денем спят. Този, който казва, че има Господ, (за него) казвам: този се е придобил. Няма какво да се доказва дали Господ съществува. Да питаш: „съществува ли Господ или не?“, то е все едно да питаш: „аз живея или не?“ Дали туй, което съзнавам, съм аз или някой друг? Един странен американски философ имало. И той се оплел, (защото) той имал жена и се оплел – не знаел жена му ли е той, или той е жена му. Объркал се философът. В какво се объркал той? Женският принцип – това е един огънат принцип. В даденият случай злото е мъжки принцип, а доброто – женски принцип. Доброто събира, то е вдлъбнато, а мъжкият принцип е изпъкнал. Но мъжът само на физическото поле е мъж, в духовния свят е жена. Тогава какво ще правиш? В духовния свят мъжът е жена и жената (е) мъж. Мъжът на физическото поле на духовното става жена и жената става мъж. Какво ще правите, (когато) вие не може да познаете мъжа си – той е с друг характер, (с) друго лице? – Той я познава, но той мълчи, не се изказва. И жената го познава. Вие казвате: „Мъжът като че станал нова жена. И жената като че станала нов мъж.“ Седят двамата и мълчат. Като дойдат на физическото поле – пак се знаят. Сега какво ще разберете? Вие говорите за жената туй, което не е. Жена е туй, което събира. Мъж е това, което дава. Значи мъжът, който на земята е давал, казва: „Аз все давах, сега ти ще даваш.“ Като иде в оня свят, той обърнал изпъкналата част и казва: „Сега аз търся един, който да ми дава. На оня свят давах, сега ще вземам.“ Тъй щото това е правото. Жена е туй, което събира. Мъж е туй, което дава. Казвате: „Като идем в оня свят, какво ще правим?“ – Ако в този свят си давал, в онзи свят ще вземаш. Ако в този свят си вземал, в оня свят ще даваш. Сега туй не го знаете. Някои мислите, че тук ще бъдете мъже и в оня свят ще бъдете мъже. Това сега ще го опитате.
То е факт. Не искам вие да вярвате. Ще го опитате. Смяна на принципите ще стане. Неизменно същество в света е само Бог. Всички други същества вземат всевъзможни форми. За пример: вие може да се възмущавате от формата на една пеперуда. Но някой път има ангели, които идат във формата на пеперуда и ходят между хората. Пеперудата е едно малко аеропланче. Ангелът се качи и ходи от цвят на цвят, разхожда се. Ти си имаш една идея за пеперудата, че била глупава. Но вие имате един аероплан – аеропланът не е разумен, но онзи, който е в аероплана, той е разумен, той мисли. Значи, една пеперуда е едно аеропланче. Ангелът се качи на аеропланчето и дойде при тебе. Ти казваш: тази глупавата пеперуда. – (Но) има разумно в пеперудата. Като погледнеш очите на пеперудата – доста играят, върти си очите като някоя млада мома. После, много умна е. Че дългият хобот какво показва? – Един нос много разбира. Ако не бъде толкова умна как ще й дадат такава царска дреха? Една пеперуда носи царска дреха.
Сега се намирате в едно положение, понеже сте влезли в гъстата материя. Трябва да работите. Има известни неудобства, но то е едно временно състояние. В тази материя вие трябва да извадите някакъв материал. Вие страдате – този материал трябва да се извади. Радвайте се, този материал може да ви е научен. Всевъзможни материали има, (така), че след заминаването си някои материали ще ги оставите тук, някои ще ги занесете в оня свят. По-фините материали ще обработите. Казвам: сега какво трябва да се обработва? Най-първо какво разбирате човек да бъде справедлив? Справедливостта вече спада към Божествения свят. Справедливостта се намира на горната част на главата. Справедливостта, то е съзнанието, че на всеки човек ще му отдадеш правото, което ти искаш да имаш за себе си. Правото, което ти имаш за себе си, туй право ще го дадеш и на другите. Дишаш въздуха – оставяш човека и той да диша свободно, както ти. Ти имаш светлина – ще оставиш този човек да възприеме светлината както той разбира, не както ти разбираш. Няма да заставаш пред неговите очи да му затуляш слънцето. Ще се отдалечиш вляво или вдясно и той да възприеме светлината. Не мислете, че той няма разбиране. Всичките души, които са дошли на земята, имат разбиране. Вие мислите, че някой човек е по-невежа, друг, (че е) по-учен. Че има по-учени хора, има. В какво седи силата? Един кон, който носи 100 килограма и един кон, който носи 50 килограма – в какво седи разликата? Единият кон носи 50 килограма жито, другият кон носи 100 килограма пясък. Онзи е по-силен, другият е по-слаб. Но в слабия кон има повече съдържание, а в силния кон има по-малко съдържание. Съвременните хора, които разглеждат учеността на хората, се спират на външните неща. Най-първо теглиха пясъка. Който пясък повече тежи, по-умен е човек. После се оказа, че не е така. Не е важен обемът на пясъка, но е важно съдържанието. Понеже човек не мисли с всичкия си мозък, той мисли само с предната част на мозъка, зад челото. Човек е религиозен, но не е религиозен с целия си мозък, а е религиозен с горната част на мозъка – една малка част на мозъка. Човек е духовен само с една малка част на мозъка. Материалист е само с малка част от мозъка си, не с всичкия си мозък е материалист. Някой казва: „Той е голям
материалист.“ То е повърхностно разбиране. Човек отчасти е материалист, отчасти е духовен, отчасти е Божествен. Между физическия свят, между духовния и Божественият свя има едно съотношение. Физическият свят е потребен за проверка на нещата. Когато от Божествения свят искат да проверят едно нещо, проверяват го на земята. Всички вие сте дошли на земята за да проверите, да видите какво приложение имате, доколко сте справедливи. Сега като се върнете, една крива представа ще добиете, като кажем „като се върнете“. Вие считате оня свят материален свят. Живеете в една къща, считате, че вашата къща е материален свят. Ходите по планините да събирате цветя, изучавате ботаника. След като сте събрали всичките тия цветя, вие се връщате вкъщи, дето започвате тези цветя да ги сортирате. Считате, че външният свят е материален, а вашата къща (е) духовен свят и Божествен свят, дето сортирате тия цветя. Ще си съставите една теория за цветята, върху която ще пишете. Сега се явява мъчнотията да намерите връзката. Вие срещате едно червено цвете (и) питате: защо туй цвете е червено? Срещнете едно цвете бяло (и) не знаете защо е бяло. Друго цвете срещнете портокалово, друго розово, синьо, жълто. Искате да знаете защо природата ги е направила така разнообразни. Те са етикети. Ти си малокръвен. Червеното цвете показва пътя как да имаш изобилна, чиста кръв. Ако разбирате, ако знаете пътя и законите на червения цвят, всички ще имате едно лице отлично, розово, красиво, щяхте да бъдете всички жизнерадостни, а не както сте се сгушили сега. Няма го червеният цвят. Ако знаехте законите на жълтия цвят, щяхте да имате един отличен ум, който няма да вижда противоречията, но всичко разрешава веднага. Сега (на) вас ви дойде едно малко противодействие в живота и някой път за нищо и никакво вие се разсърдите. Един мъж ще се разсърди, че жена му не е турила достатъчно пипер в яденето. Американецът ще се разсърди, че жена му е турила пипер. Българинът ще се разсърди, ако (жена му) не тури пипер в яденето. Американците, понеже са по-умни, не турят пипер в яденето. Правят яденето без пипер и той сам да си тури, колкото иска.
Ще ви преведа един малък анекдот. Един от председателите на Съединените щати повикал на гости двама видни водители на индианците – главатари техни. Единият млад – около на 25 години, другият стар – на 60 години. И двамата ги угощава председателят. Американците имат една горчица като нашия хрян – много люта. Ако вземеш много, ще ти потекат сълзите. Имало сложено на масата от горчицата и младият индиец взел и изведнъж потекли сълзи от очите му. Но си мълчи, нищо не казва. Старият се учудил и го пита, защо плаче – от умиление на яденето ли? „Плача, казва (му), че миналата година по това време баща ми се удави в Горановото езеро.“ Старият индиец иска да опита горчицата и го пита: „Какво е това?“ – „Опитай го.“ Понеже той искал да го опита, той взе(л) още повече от другия, (толкова), че започнал да се задушава. Младият го пита: „Защо се задушаваш, защо плачеш?“ – „Плача, казва, защото миналата година и ти не се удави с баща си.“ Често и вие от горчиците на живота вземате. Има доста горчици, но по някой път ще вземеш по-малко.
Онези, които са изучавали астрологията (знаят, че) има една наука, която е синтетична, дава философия на живота. Мнозина казват, че Марс му влияе, Луната имала влияние върху човека, Венера имала влияние, Юпитер имал влияние, Сатурн, после Земята... И той ги търси по небето. Юпитер е на средата на темето на човека. Сатурн е отстрани, в горната част на главата. Венера има два аспекта – в задната част (на) тила и в горната част на челото, в средата. Марс е от двете страни на главата, над ушите – два аспекта има и той. Юпитер дава дължина на главата, мозъкът – активност. Сатурн дава разширение на човешкия ум, на човешкото съзнание. Луната дава и тя разширение на челото. Разширение дава и Марс.
Та казвам: целият мозък е свързан. Разните области на мозъка са свързани с планетите. Всичките планети влияят на човешкия мозък. Не само планетите но и земята, и всичките звезди влияят. Мозъкът ви е възприемател на онова, което Бог (е) създал. Бог дава, ние възприемаме и изучаваме нещата. Всичко онова, което възприемем, трябва да го изучим. Не цялата вселена, но ще изучим онова, благородното, което Юпитер дава. Достойнство какво е? – Да се самоуважавате. Не трябва да унижавате никого в света. Да не унижавате себе си и другите да не унижавате. Да уважавате себе си и другите да уважавате. Юпитер е учител, който учи хората себе си да не унижават, да не грешат. Да грешиш, значи да унижаваш себе си. Да съблазняваш другите, значи да унижаваш другите. Не съблазнявайте себе си, не съблазнявайте и другите. Това е Юпитер. Като дойдете до Сатурн, той ви учи. В него е страхът, но в него (е) и справедливостта. Без Сатурн няма да бъдете справедливи. Той ви казва кое е право. Казва: „Опитайте ума си. Едно време бях един от големите богове. Смъкнаха ме за една моя малка погрешка, изгубих си първото положение, останах си само с венеца на боговете. Но онова, което аз желаех, не можах да го постигна.“ Сега пак няма да го постигнете. (Ако) ти си един търговец, ако не слушаш Сатурн, ако само два пъти излъжеш своите съдружници или вашите клиенти, те ще се отчаят и предприятието ще фалира. Един учен човек, ако не е внимателен в своите научни изследвания, създава една лъжлива теория. Или един лекар. Който и да е от вас, ако нямате мисъл, която да съответствува на Божествената справедливост, вие сами започвате да губите. По някой път вие изгубвате вяра в себе си. Защо? – Вие сами се лъжете. Няма какво да се лъжете. Най-първо трябва да вярвате, че Бог всичко ви е дал на вас и се изисква време да работите. Вие мислите, че като дойдете на земята, че някой философ ще ви даде нещо. Не. Този философ може само да ви покаже пътя, по който да се развивате. Някой човек е способен да изучава езиците, не всички хора са еднакво способни за езиците. Когато човек е способен да изучава езици, очите са особено построени. Онзи, който е музикален, особено е построено челото (му). Има едно особено място, дето има тази музикалност. Туй значи, че някои имате повече любов, пък други имате по-малко любов към музиката.
Та казвам: ако вие искате да изучавате музиката дружете с хора, които са музикални, които са работили в музиката. Те ще ви дадат вдъхновение. Ако искате в себе си да добиете достойнство, дружете с хора, в които достойнството е развито. Ако искате да развиете религиозното чувство, любов към Бога, дружете с хора, които са развили тази любов. То е предметно учение. Любовта трябва да я виждаш не само теоретически. (А) като един ботаник – ти, едно цвете, един карамфил, ти трябва да го видиш, за да имаш една представа за него. Казвам: дружете с хора, които имат тия чувства и способности развити. Всинца сте особени цветя. Но добре разберете тази особеност. Особени екземпляри сте. Тук сте като в една ботаническа градина. Всеки е на мястото си. Всеки един може да бъде предметно учение. Някой от вас не иска да бъде предметно учение. Ами че един цигулар, който свири на сцената, не е ли предметно учение? Всички са концентрирали ума си, (че) не може да свири както трябва. Онази публика има особено мнение.
Сега аз ще ви представя най-лесната страна на живота. Най-лесната страна на живота е да бъдеш търговец или на жито, или на дрехи. Житото няма да го садиш ти. Като купуваш, купувай най-хубавото жито. И дрехи като купуваш, купувай най-хубавите дрехи, че да продаваш най-хубавата стока. То се изисква от вас. Най-първо да продавате това, което е най-хубаво, за да се повдигне вашето реноме. Дойде един човек, ще му продадете една дреха, че като ви срещне, той да ви благодари. Имате една мисъл, като срещнеш един човек – не да гледаш на лошата страна, но на добрата страна.
Аз имах един малък пример сега. Мисля, преди два деня дойде една млада гражданка от София със своето дете. Иска някакъв съвет. Води със себе си едно малко дете. Влиза майката и виждам, че майката е родена при хубави условия, има хубави черти. Тя води детето и още като влезе, в мене изпъкна едно чувство. Виждам, че това дете е упорито, своенравно. Като го виждам своенравно, понеже изпратих тихо своята мисъл, туй дете влезе и те ми го препоръчаха, че никога не плачело, било послушно. Като влезе, веднага в детето се събуди страхът при твърдостта (мисълта), да не би да взема майка му. Иска най-първо да излезе навън, тегли се. Казвам: „Пуснете го да излезе.“ След като излезе навън мисли, че и майка му ще излезе, (и) то почна да плаче. Те казват, че никога не плачело, а то отвън плаче. Обича майка си и го (е) страх да не я изгуби. Тази упоритост в детето не може да се смекчи без любов. Казвам на майката: „То не мяза на вас, мяза на бащата.“ Бащата е такъв, каквото е детето.
Казвам: човешката упоритост не може да се смекчи без Божията любов. Не е лоша упоритостта. То е твърдост. Твърдостта е едно Божествено чувство в човека. То е онзи стълб, на който всичко е построено. Всичко издържа. Този стълб може да е толкоз твърд, че да не се мести. Трябва да бъде и подвижен. Съобразителен човек трябва да има в твърдостта. Ако някои неща са принципни, работете. Но има неща, които не са принципиални. Купете нещо и (ще видите, че) някой път хората за пет пари работа развалят пазарлъка. Единият купува, другият продава. Сега наскоро ми продадоха яйца – пет лева чифта. По два лева и половина яйцето. Казвам: много скъпо, бяха по един лев. В Америка, в Клондайк, (при) онази златна мина, за която се беше зародила цяла мания в Америка, плащали по 5 долара за яйце. На работниците им плащали на ден по 70, 80, 100 долара. Но яденето (било) толкоз скъпо, че парите за яденето не стигат. Ако изяде три яйца по 5 долара – 15 долара. На ден им плащали по 100 долара. По 100 лева доларът -10 000 лева на ден.
Важно е не какво човек печели, но какво остава в човека, то е ценно. Туй, което остава в човешкия ум, туй, което остава в човешкото сърце, и туй, което остава в човешкото тяло – то е ценното в живота. Не мислете, че вие ще изгубите тялото. Има известна част от вашето тяло, която не е важна, но има една част, която е важна. Като влезете в Божествения свят, вие тази дреха ще я носите. Нали, когато отивате на гости, имате дрехи, които сте турили в куфара. Когато заминавате за духовния свят, съблечете се, разопаковайте се от материалния свят. Във вашите куфари туряте хубави дрехи. Като идете в Божествения свят, ще се облечете с вашите добродетели и в духовните си дрехи ще се представите. Нали военните, когато отиват на парад, се обличат с парадни дрехи. Ако имате парадна форма, ще се облечете. Ами ако нямате парадна форма, с какво ще се облечете? Когато казваме, че човек трябва да бъде добър, разбираме да има парадна форма, в която трябва да се облече. Това е добродетелта. Дрехата, в която човек е облечен, е важна. Ако имате един мозък, който е направен от най-фино вещество, туй, което възприемате, ще бъде ценно. Но ако мозъкът ви не е построен от тази, фината материя, тогава възприятията ви ще бъдат други. Вие не може да бъдете добър човек. И умен човек не може да бъдете. Няма да може да се проявите. Нали един пианист, на който пръстите са тънки, може да свири хубаво. Друг, който има дебели и къси пръсти, не може да свири така хубаво. Нека свирят двамата. Но винаги онзи, с тънките и дълги пръсти, ще свири по-хубаво от онзи, с дебелите и къси пръсти. Вие не може да кажете, че за мене е безразлично, какви са ви пръстите. Но пръстите на ръката на човека показват как е умствения (му) живот, (което) математически може да се определи. Първата фаланга на пръстите показва в Божествения свят. Втората – в духовния свят. И третата – във физическия свят. Дланта показва духовния свят. Цялата ръка показва физическия свят. Цялата ръка показва трите свята. Пръстите показват Божествения свят. Дланта показва духовния свят. А ръката представя физическия свят. Има съотношение физическият свят как е свързан с тялото. Като разглеждаме живота, нищо не е безсмислено. (Някой) казва: „Защо ми е дълга ръка?“ – Потребни са и дългите пръсти. Тази, широката длан, и тя е потребна. Знаеш какво зависи от дланта.
Та казвам: колко има да работите за в бъдеще. Това е една книга. В този живот, каквото и да правите, Божественото ще се отрази върху вашите пръсти, духовното ще се отрази върху вашата длан, физическото ще се отрази върху цялата ви ръка. Туй в ред поколения се предава. Ще се предаде на вашите деца. Като се преродите в децата си туй наследство, което те имат, ще ви го дадат. Често, като правех моите изследвания, мене са ми се оплаквали. Казва (ми): „Баща ми е несправедлив. Имам един млад брат, почти всичко на него приписа.“ Аз му казвам: „Баща ти ще дойде да се прероди чрез него, затова всичко оставя на него. Той няма вяра в тебе и затова оставя всичко на него. Благодари за това, че поне няма да дойде да те главоболи.“ Комуто е много дадено, много и се изисква. Вие изисквате Господ да ви даде голямо благословение. Ще имате голяма отговорност. Сега имате отговорност. Какво ще направите сега? Вие мислите, че каквото ви е дал Господ, никакъв отчет няма да иска. Ще ви даде пет таланта и, ако не спечелите още пет – ще ти даде два таланта и, ако не спечелите още два – ще ви даде един талант и, ако не спечелите още един – ще ви каже като на онзи, на когото господарят беше дал един талант и той, като не спечели нищо – зарови таланта в земята. Ще ви вземат и него талант и ще ви затворят, ще дойде смъртта. Ще кажат: „Защо не работихте с таланта?“ Сега аз мисля, че вие всички, които ме слушате, вие сте от тези, които имате по пет таланта, или по два таланта. Или сте от онези, на които е дадено мнаси*. Имаше два вида ученици. На едни беше дадено 10 мнаси, на други – 9. Девет категории имаше. На други ученици е дадено таланти. Петте таланта – това е човешкият ум. Двата таланта – това е човешкото сърце. Единият талант – това е тялото на човека, или волята на човека. Та онзи, който не е работил, показва, че неговата воля е слаба. Този човек, който имал единия талант – неговата воля била слаба. Онзи, който имал двата таланта, той имал чувства, работил (е). Онзи, който имал пет таланта, той имал ум и той (е) работил.
Та, Христос привежда един пример (за този), дето не работил. Съвременните хора (с) волята не работят, слабоволни са. Аз не турям предупреждение, (за) да кажа: ти слаба воля имаш. Човек има достатъчно воля, но волята трябва да се упражнява. Човешката воля може да се усили, ако сърцето не дава подтик. Сърцето е, което дава подтик на ума да работи и сърцето дава подтик на волята да работи. В този, в който имало само един талант, в него се показва, че сърцето и умът не дали подтик на волята и той заровил таланта. Сега какво е разрешението? (Рекох): Вземете този талант и го дайте на онзи, който имал пет. Онези, които не разбират законите, мислят, че е несправедливо. (Рекох): Онзи, който има, ще му се предаде. Този, с петте таланта, ще покаже на онзи, с единия талант как трябва да развива волята си. Той ще учи, (а) не да (го) оставим.
Аз искам вие да се не смущавате. Човек трябва да развива своя ум. Има доста богатства, (които) умът да разработва. Той трябва да разработва сърцето си. Има доста богатства в сърцето. Той трябва да разработва волята си, защото на този именно дали единия талант. Едното означава, че този човек трябвало да започне с Божествения принцип в света. Онзи, който имал двата таланта, той е бил в много неблагоприятни условия. Който имал пет таланта, и той бил в неблагоприятни условия. Този, с единия талант, бил при благоприятни условия. И затова го съдят, че той при благоприятните условия не работил. Няма да те съдят за онова, което нямаш, ще те съдят за онова, което имаш. Онзи, който имал един талант, казва: „Нека работят другите.“ Не става тази работа. Хората с единия талант трябва да работят най-много. Всичките хора, като дойдат до Божественото, всички куцат. Казват: „Оставете Божественото, то е за бъдещето.“ Други казват: „Оставете Божественото за най-после, като остареем, тогава ще работим.“ И почти всичките хора отлагат Божественото като остареят.
Хранете ума си само с мисли. Хранете сърцето си с чувства. И хранете тялото си със сила. Като станеш сутрин започни най-първо с волята, с единия талант започни. Да кажем: заемаш високо положение, гледаш отвисоко на хората. За да калиш волята си, като минаваш по пътя (и) виждаш една книжка на земята, казваш: „Кой ли я хвърлил там?“, и си заминаваш. Не. За да се калиш, наведи се, вземи тази книжка. То е каляване на волята. Имаш някъде някой човек, който изгубил някоя работа. Наведи се, вземи (я). Казваш: „Не е моя работа. Други да (я) вземат.“ Всякога, във всички малки работи, калявайте волята си. Някой път искаш да кипнеш, да се разсърдиш. Ще си кажеш: „Днес искам да бъде малко по-спокоен.“ Освен че не се гневиш, но се радвай, че е имало един случай да се разгневиш. Да допуснем, вървите двама души, единия прост, а другия учен. Сблъскате се. Казвате: „Не виждаш ли, какъв си невежа?“ Ти кажи: „Извинете, господине, че ви блъснах, (но) много бях замислен.“ Пък вие се разгневите и вдигнете юмрук. То е упражнение на волята. Ти губиш волята си. Ти чакаш той да иска извинение от тебе. Винаги умният човек е, който разрешава въпросите. Не оставяйте глупавите да разрешават въпросите. Един въпрос, който можеш да го разрешиш, разреши го. Какво ви коства да кажете: извинете ме. Малко ще размърдате въздуха. Вие ще нахокате човека, (и) като се върнете вкъщи, ще кажете: „Представете си това говедо, блъсна (се).“ В какво седи сегашната култура? Сега, като представям тия работи, вие казвате: прекали го Учителя. Че го прекалих, прекалих го. Можех да го кажа съвсем в друга форма. Може ли да знаете кои са подбудителните причини, че аз съм го представил така? Ще ви наведа на мисълта: на едно дете майка му казва „гъш“, но то не се е пазило. Тя му казва „гъш“, то пак си туря ръката на свещта. Майката нека остави детето да си тури ръката на свещта, че като се опари, майката да му каже „гъш“. Сега аз турям свещта наблизо, да се опарите хубаво, че докато не се опари човек, не може да разбере. Както ние постъпваме на земята, така ще постъпят над нас в света. Хората са на степени. На земята има много учени хора, много силни хора. Щом ни видят, веднага (ни) оценяват. Не се изисква много. Аз съм виждал деца като дойдат, като те погледнат от главата (и надолу), изведнъж вземат една поза. Детето не обича да го похвалиш, да го погалиш. (Та) това дете излезе навън. (Рекох): оставете го свободно, нека си излезе това дете навън, нека да е свободно. То не иска много да го погаля, нито да го похвана. Веднаж едно дете влиза вкъщи, ходи, ходи, дойде при мене и ми каже: „Откъде си, бе? Ами ти такива деца като мене имаш ли?" Казвам: „Нямам деца, за пръв път виждам дете като тебе.“ – „Тъй ли?“
Ако имаш една хубава и красива мисъл, това е едно дете. Един художник, който рисува една хубава картина, един музикант, който може да изсвири нещо хубаво – то е хубавото в света. Онази мисъл, която всякога може да ни помогне при всичките условия -тя е важна. И в здравословно отношение е потребно вие да не се дразните. Като се сърдиш е хубаво. Марс е. Да се разсърдиш – не е лошо. Събраната енергия не я изпращай навън, но акумулирай я. Нека се разшири главата ти. Ако главата ти е тясна, ще бъдеш предприемчив, но много работа няма да свършиш. Като е широка главата, ще свършиш. Ако не се подчинявате на Сатурн, справедливостта във вас няма да се развие. Ако не се подчинявате на Юпитер, ако не слушате лекциите му, (а) той дава дължина на главата – няма да имате туй достойнство в себе си. Човек трябва да цени достойнството, което Бог му е дал. Няма да бъдеш парцал. Навсякъде, където ходиш, имаш една опора.
Та казвам: научете се да благодарите на Бога. Като станеш сутрин, благодари на Бога за добрия ум, който ти е дал; благодари за доброто сърце, което Бог ти е дал; благодари и за доброто тяло, което Бог ти е дал. Всичко е добро. Лошото седи в това, че ние не оценяваме това, което имаме. От тук (следва, че) трябва да се пазим, да не говорим повече, отколкото трябва. Светлината е за цветята, топлината е за скърбите. Скръбта не се лекува без топлина. Когато човек настине нали го изпотявате, чрез топлина го лекувате. Никаква работа в света не може да се свърши без сила. Топлината е потребна да се лекуват скърбите. Топлината е потребна да цъфтят цветята. Силата е потребна, за да се прояви човешката воля.
Значи, когато обичаме някого, може да ядем с него. Когато обичаме някого, може да слушаме, когато той свири. Когато обичаме някого, може да го слушаме да ни чете нещо. Казвам: ако имаме любовта – ние сме свободни, ако обичаме Бога – тогава ще изучаваме света, пък без любов светът не може да се изучава.
Отче наш.
4 лекция на Общия Окултен клас.
16 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.