Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.2, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
По въпроса за съществуването на душата, хората са разделени днес на два лагера. Едни казват, че има душа, други, че няма душа. Но при този спор не се разбира какво съдържание се влага в думата „душа“. Душата според окултната наука е това, което съдържа всички възможности, всичко, което е вложено в човека и трябва да се развива през вековете. Това е големият източник за човека, от който той черпи. Душата, това е човекът в неговата целокупност, това е животът, който вечно се проявява и поставя все нови и нови проблеми и задачи за разрешение. А понеже животът на човека се проявява едновременно в три свята, то и задачите му са от три вида: от материален, духовен и умствен характер.
Тези три прояви на живота са свързани с една вътрешна връзка. Като говорим за материален живот, разбираме реализиране на онова, което човек има заложено в себе си. Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент.
Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си.
Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие. Щом добиете свободата, тогаз няма да бъдете подложени на всички тези органически промени, които сега стават в живота ви. Сега, като стават, те си имат своите причини. Не сте вие отговорни за всичко онова, което става. За болестите, например, не сте само вие причина. Една трета от причината е у вас, а две трети са в други.
Въпросът, който ви интересува засега, е този за неразрешените задачи в живота. Миналите поколения са разрешили много странични въпроси, но съществените проблеми са останали неразрешени. И с туй, което те са разрешили досега, не можем да бъдем щастливи. Религиозните казват, че с туй учение, което Христос донесе в света, всичко ще постигнем. Но трябва да се разбере, че туй, което донесе и каза Христос, хората отдавна са го изгубили и въпросите си останаха неразрешени. Задачите, които има отделният човек, са и задачи на цялото човечество. Защото има един паралелизъм между развитието на отделните индивиди и цялото човечество.
Човек стои в утробата на майка си девет месеца, през което време в него се сформират всички органи.
Haй-първо се сформира стомахът, а най-после се сформират неговите бели дробове. Като се сформират белите дробове, той е вече в последния месец и трябва да се роди, а като се роди, почва да диша и да живее. Дишането дава ход на живота. В утробата на майка си човек се учи, как да се храни; той още не живее, защото не диша. Той е в едно латентно състояние и когато се роди, получава свобода да живее. Цялото човечество сега и в епохата на живеенето - на дишането. Но от туй положение трябва да се намери един изходен път и да се отиде по-нататък.
Под действието на творческия импулс на живота, минералите излязоха от своето латентно състояние и станаха растения. Но не се спряха там, а влязоха в положението на рибите, после в това на птиците, в това на млекопитаещите и най-после минаха във фазата на човека.
И човек сега трябва да мине в една по-висша форма. Дали това се съзнава или не, но във всеки човек има един вътрешен стремеж да мине от една по- нисша форма в една по-висша. И ако човек не иска да мине в една по-висша форма, никой не може да му помогне и да го направи щастлив, в това състояние, в което се намира сега. Само временно може да му се помогне, като на един просяк; но просията в света не разрешава въпроса.
Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек. Първите седем години детето преживява своя физически живот; това е периодът на оформяне и развиване на физическото тяло; вторите седем години - т.е. от 7 до 14 години, детето преживява живота на оформяне и развиване своите чувства, или раждане и развиване на астралното му тяло; третите 7 години - от 14 до 21 години става раждане на умственото му тяло и детето започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното му тяло и човек преживява своя причинен живот.
Според теософите, човек има седем тела и всяко едно се развива по седем години, които правят 49 години. Но тази класификация на човешките тела е отчасти вярна; има друго едно деление, според което човек има 12 тела. Три са основни и 9 преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени.
Който от вас се интересува и иска да знае нещо повече по това, има много писано по този въпрос в окултната литература, та може да четете. Всяко едно тяло на човека е едно условие за да познае един свят. Без физическо тяло човек не може да познае физическия свят. Без това ни тяло той ще бъде неизвестен и недостъпен за нас. Без духовно тяло, духовният свят щеше да бъде непознаваем за човека. А без тяло, Божественият свят щеше да бъде непознат за нас. И тогава нямаше да разбираме вътрешния смисъл на живота.
Засега в човека главата представлява Божествения свят, гърдите представляват духовния свят, а стомахът представлява физическия свят. Когато регулирате отношенията си със стомаха, и се отнасяте правилно с всички клетки в него, ще имате естествени и хармонични отношения с целия материален свят. Ако регулирате своето дишане, не само като един механически процес, но като един разумен процес, ще имате хармонични отношения с всички разумни същества от духовния свят. А ако регулирате своята мисъл и почнете да мислите правилно, ще имате хармонична връзка с Божествения свят. И когато човек хармонира силите на тези три свята в себе си, т.е. когато приведе в хармония действието на главата, на дробовете и на стомаха, тогава ще се постави в най-добрите условия на живота.
Най-първо човек трябва да проучва и да познае себе си, за да определи какво представлява той в космоса. Не се стремете да определите, какво представлява човечеството като цяло, но вие, какво представлявате и каква е вашата форма и функцията ви и какво място заемате в тялото на природата. И тогава, от това място, съзнателно трябва да се обръщате към Природата и да изучавате нейния език. Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви.
Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас. Страданията, това са една случайност в живота на земята.
Ако сте умни, няма да минете в един път, където може да се сблъскате с някакви препятствия. Но понеже хората не са умни, те постоянно се сблъскват с порядките на природата и затова страдат. Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари и могат да правят, каквото си искат - избиват животните, унищожават растенията, злоупотребяват с благата и следствие на това, се явяват всички кризи в живота им. Защото всички блага в природата са свързани с разумни същества, които ни държат отговорни за всичко.
Съвременните хора искат права и човещина, това е хубаво, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? - Ако се иска право и човещина, то те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това, да влизаш в положението на другите, и техните нужди и грижи да бъдат като твои. Това е Божественото право в света. Само с това разбиране ние ще можем да си помагаме и да вървим в правия път на живота, където няма да има тези препятствия, които имаме сега. Животът ни ще добие един вътрешен смисъл и ще знаем защо и за кого живеем.
Всеки човек, макар и несъзнателно, живее за туй, което е безсмъртно, като зад преходните форми, той търси винаги безсмъртното и вечното. Може да се обича в света само това, което не умира, защото само то е реално. Реално е това, което не губи своята вътрешна връзка. Реалността не зависи от нашето вярване или невярване в нея. Тя си е. Реалността се отличава, че можем да я опитаме и че тя е абсолютно разумна сама по себе си. И животът на човека, който е израз на тази реалност, е строго определен, не фаталистически, а по силата на законите, които обуславят самото му битие и при това могат да се предсказват ред събития, които ще станат в неговия живот. Така например, 15 години преди да стане Общоевропейската война, едно окултно общество в Англия беше я предсказало, и не само това, но беше определило какъв ще бъде нейния край, и бяха начертали каква ще бъде картата на Европа след войната. И излезе точно така, както бяха предсказали те. И сега те пак са начертали една друга карта на Европа, която след време ще се реализира. Ще кажете: откъде го знаят? Има си закони в природата, които определят социалното положение и отношенията на народите, тъй както има закони, които регулират всички процеси и явления в природата и живота. Всички тези закони са обосновани на нещо много разумно в Битието. И ако ние се осланяме на туй разумното и изучаваме езика му, онова, което има да ни се случи, ще ни го кажат. Защото има един език на природата, който говори в нас. Това е самата реалност в нас. Реалността се отличава по това, че тя винаги ни предава нещо, и туй, което не ни предава, а отнема от нас по нещо, не е реално, а е илюзия. Реално е това, което внася сила в ума на човека и го кара да мисли, което дава сила и живот на чувствата и на тялото, за да може човек да постигне нещо в света.
Ако вие станете проводници на Реалността в света, вие ще бъдете полезни и за повдигането на цялото човечество, и ще бъдете съработници на природата, служители на Бога, казано на религиозен език. Но идеята за Бога трябва да се постави в нова светлина. Тази идея, която хората сега имат за Бога, това не е никакъв Бог. Според нас Бог е Великата Реалност в света, туй без което човек не може. Животът, който функционира, който пулсира в нас, това е Бог. Разумното, което действа в нас, това е Бог. Той се проявява във всяка една душа и казва: Всички ще станете както Аз мисля и щом вървите по Моя път, всичко ще постигнете. Всички трябва да се подчините на импулса на живота. Ако вървите по този импулс и не се боите, тогава всички добри и велики хора ще ви бъдат тил и всички ще ви помагат.
Когато заживеем по този начин, ще бъдем свободни от противоречия и болести; основата на всички болести седи в нарушението на великия закон на Любовта. Всички болести на нервната система се дължат вследствие нарушението закона на Мъдростта, а физическите болести се дължат вследствие нарушението закона на Истината. Щом нарушите закона на Истината, известни органи на тялото ви започват да боледуват.
Трябва да се влее нещо ново в човешката душа. Сегашните хора нямат никаква идея в живота си - гледат да преживеят горе-долу и да умрат. Това са хора без идеал. Само когато влезе да действа Любовта в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде Любовта, ще ви направи цял един рай, в който ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви.
За в бъдеще хората ще има да разрешават големите въпроси на живота. Тези противоречия, които сега съществуват между народите, ще изчезнат и цялото човечество ще бъде едно голямо семейство, а народите и отделните индивиди ще бъдат членове на това семейство и взаимно ще си помагат и уважават, тъй както си помагат органите на едно тяло. Между всички ще има вътрешна хармония. И вие ще бъдете свидетели на всичко това.
Беседа от Учителя, държана на 31 декември 1933 г.