Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ЖИВОТА И СВЕТА
Душата, това е единственото реално нещо. И след като я проучвате хиляди и милиони години, ще знаете за нея толкова, колкото и сега.
Умът на човека е най-силното нещо, което съществува в света; а радостта - това е реалното на земята - няма по-реално нещо на земята от радостта.
Ще посоча три положения, за да се види как гледаме ние на въпросите на живота. Земният, материалният живот е калният живот. Не че животът сам по себе си е кален, но има много примеси в него и затова се нуждае от пречистване. Духовният живот е този, който е почнал да се пречиства, който е в процеса на пречистването. А Божественият живот е този, който е чист, без всякакви примеси. Това са три фази на живота и човек трябва да мине през тях, за да може да живее в Божествения живот.
Често ми се правят критики, че в беседите ми нямало логика. За себе си аз разсъждавам логически като никой в света, но не мога да разсъждавам и заради вас. Като говоря, аз изнасям принципите, законите и фактите както са в природата, а вие ще разсъждавате. И ако разсъждавате логически, аз ще ви похваля, но ако искате аз да разсъждавам логически заради вас, аз ви съжалявам. Защото моите разсъждения ще ползват мене, но не и вас, тъй както храната, която аз дъвча, ще ползва само мен. Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете.
Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят.
Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати. Аз не искам и праха му да гълтам, като го бутна, затова старото да си седи. Който го е направил, да го разваля - чужди работи аз не оправям. Аз градя новото, за което съм дошъл в света. За старото да отговарят тези, които са го създали.
Други казват: „Дай ум на хората“. - Ум не давам. Всички хора имат достатъчно ум. Ако остане сега да им се дава ум, това е изгубена работа. Ще кажете - ще бъдем научени от Бога. Но това все подразбира една нова епоха, където отношенията между човека и природата са други. Ако искате в това състояние, в което сте сега, да ви научи Бог, това е невъзможно.
Трябва да се роди във вас ново съзнание - колективното съзнание, за да бъдете научени от Бога. И това ново съзнание ще внесе ново разбиране за живота. Тогаз ще се явяват светли мисли и чувства и силна воля, за да реализирате новото, да го въплътите в живота си и да създадете новата култура на братството.
Други казват, че не изнасям в беседите си най-новите твърдения на науката. Чудна работа! Аз не се занимавам само със знанията на земята. За мен би било много лесно, ако се занимавам само със знанията на хората от земята. Но мен ме интересува знанието на жителите на Слънцето и другите планети и по-далечни слънца. Моят ум е занят с много по-велики работи и не ми остава време само за земята. Какво ще стане със земята? Казват, че ще изгори - Възможно е . Изгаряне ще стане на всички нечисти работи. И процесът на горенето е процес на чистене. Ама ще умрат всички хора. - И смъртта е процес на уравняване на всички противоречия. Някои хора трябва да умрат. Богатите, които не искат да служат на Бога, трябва да умрат; учените, които не искат да служат със знанието си на човечеството, трябва да умрат; всички, които не проповядват истината, трябва да умрат; трябва да умрат всички, които задържат Божиите блага само за себе си, а не ги употребяват за общо благоденствие, за каквото са предназначени. И какво лошо има в това, че ще умрат?
Нека дойдат всички онези, които вършат волята Божия, които работят за благоденствието и свободата на всички хора, които работят за освобождението на човешката душа от робството, в което се намира сега. Нека дойдат всички, които не целят своето лично благо и щастие, а работят за благото и щастието на всички. А сега, понеже всички търсят личното щастие, което не съществува, затова са всичките тези противоречия в сегашния индивидуален и колективен живот, И понеже съвременните хора не мислят, казват: Животът е лош, природата,
Първата Причина е виновна за всичко това. - Не, всичките нещастия се дължат на самите нас, на нашето невежество и неразбиране на законите на живота. Всички искат живота да не бил такъв, какъвто е сега. Всеки иска другите да бъдат добри, но при днешните условия, т.е. при днешното съзнание на хората, животът ще си е такъв, какъвто си е. За в бъдеще всичко туй ще се измени, но засега е невъзможно.
Вие живеете в един установен свят, но в него няма никаква реалност. Установените неща са неустановени, а неустановените са установени. Това е парадоксално, но е факт. Ледът например, е нещо много установено, но като дойде пролетта, той изчезва. А виждаме една малка лодка в морето, която се люшка по вълните, но извежда хората на брега. Туй неустановено, произвежда добри резултати. Установеният лед произвежда смърт, а неустановената лодка носи живот и радост. Омразата това е лед, който се стопява, а любовта е лодката. Лодката, това е закон за пазене на равновесие; тя се приспособява на всички противоречия. Следователно, Любовта е силата, реалността, която се приспособява към всички положения в даден момент. На нея можем да разчитаме всякога и с нея ние можем да се справим с всички противоречия, които съществуват в живота ни. Не се обезсърчавайте от противоречията, защото всеки човек, в душата на когото съществуват противоречия е виден, силен човек. И всички противоречия в личния и обществен живот показват, че ние вървим напред.
Сегашните хора казват: - Няма ли право в този свят? - Правото е само в доброто, в злото няма никакво право. Правото е само в Любовта, Мъдростта и Истината, в свободата, знанието и живота, а там, където ги няма, никакво право не съществува. Право- mo е това, като срещнеш един човек, да знаеш преди всичко, че той е като тебе човек, носи една душа, която е от Божествен произход и има същите нужди и копнежи като тебе. Ако можете да видите тази Божествена душа във всяко едно същество, то в душата ви ще се събуди едно меко и благородно чувство и тогаз ще се зарадваш, че живееш. И във всяка хубава мисъл, чувство и постъпка, се крие нещо Божествено. Туй Божественото, което се крие вътре, ако можеш да го схванеш, ти успяваш и се благославяш в живота.
Сега хората копнеят по идеалния братски живот, но при сегашното съзнание това не може да се реализира. Във всички хора има добри желания, но има нещо в тях на което те не са господари и то разваля всичките им добри желания. В човека едновременно се проявяват два стремежа. Като резултат на единия имаме това, което се нарича Божествено, добро, а като резултат на другия - туй, което наричаме зло. И вследствие на тези два стремежа у човека, се дължи и туй раздвоение, което е характерно за съвременните хора. Едни хора мислят по новому, а живеят по старому т. е. за новите идеи приказват, а живеят със старите, а други привидно мислят по старому, а живеят по новия начин. Първата категория проповядват за Господ, за любов, за жертва, за братство и пр., а като дойде един беден и закъсал при тях, ще кажат: Това му е карма, не му е дошло времето, друг да му помогне. А друг, в Бога не вярва, за любов и пр. не разправя, но като дойдат нуждаещите се при него, той им помага.
Ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на великите Божествени идеи, които работят в света. За пресъздаване на сегашното общество и за създаване на новото, работят най-разумните същества, които са завършили своето развитие и които са въоръжени със знание и сила. Работят денонощно и подготвят условията на новата култура.
Тази криза, която сега съществува във всички области на човешкия живот се дължи на вътрешните сили, които работят в живота и пробуждат хората, за да им покажат новия път, по който трябва да вървят. Преди всичко хората трябва да изменят своя начин на мислене. Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота, независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър заради нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си.
Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви, вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас.
И всеки ден трябва да слушаме Божествения глас в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме по грешките си и да посаждаме добрите мисли и желания в душата си. Слушайте гласа на любовта във вашата душа; слушайте гласа на разумното във вашата душа. Това са реалните неща в живота и те ще ви помогнат. Бог живее у всички ни и ние имаме нужда един от друг, защото сме едно цяло. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя великият път, по който трябва да служим на Любовта, великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи великият път, по който трябва да служим на Истината.
Беседа от Учителя, държана на 15 октомври 1933 г.