Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
Постижения на Любовта
Сряда, 5 ч сутринта
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Доста трудна тема е тази за ползата от космите. Не зная как сте я разработили.
Имате думата „да вярваш“. Да вярваш в неща, които са физически. Вяра във физическите работи – значи работи, които са завършени процеси. Седите вие на стола, не се мърдате – това е физически процес. Започвате да се движите или заспивате. Каква е разликата между едно будно състояние и едно спящо състояние? Щом заспите, тялото ви почива, вие може да сте някъде, сънували сте нещо, нищо не помните. Имате някаква идея, едно впечатление за съня, но сънят е така разпокъсан, нищо не помните свързано. Сънували сте някоя лисица, някоя котка скача, някоя птичка, някое гълъбче. Искате да знаете какво означават. Вие като ходите денем, прелитат ластовички и други птички. Какво отношение имат към вас? Те си гледат работата. Птичките хвъркат, търсят храна. Ластовичката хвърка, търси мушици. Там се наведе, хване една мушица, глътне я. Ти казваш: „Наведе се надолу.“ Пък тя си търси храната. Туй, което ви говоря сега, няма връзка със сегашния живот. Казвате: „Що ни интересува нас ластовичката, че хвръкнала?“
Вие имате два крака. Вие искате да знаете като как трябва да постъпвате в света. Какви трябва да бъдат вашите постъпки. Имате две ръце, имате две очи, две уши, един нос с две отвърстия, имате една уста с две отвърстия: едно за дробовете и друго за стомаха. Имате два крака. Не знаете каква тайна се крие в човешките крака. Ти ако не знаеш как да движиш краката си, ще си създадеш най-големите неприятности. Ако знаеш как да ги движиш, ще си създадеш най-голяма приятност. Ако не знаеш как да движиш очите си, ще си създадеш най-голяма неприятност. Ако знаеш как да ги движиш, най-голямата приятност ще си създадеш.
Казвам: Човек трябва да мисли. Какво нещо е човешката мисъл? За да мисли човек, очите му трябва да имат някакъв предмет, който да събуди неговата мисъл. За някои очи предметът трябва да дойде от външния свят да събуди мисълта, не може да бъде вътрешен, абстрактен. Казвате: „Може да мисля.“ Вие не може да мислите без външния свят, вие не може да мислите без сърцето, вие не може да мислите без земята, не може да мислите без растенията, не може да мислите без хората, които срещате. Всеки един човек е един стимул за вас. Туй вие не го съзнавате.
По някой път в краката се поражда амбиция, краката имат такава амбиция: левият крак иска да бъде пръв и десният крак иска да бъде пръв. Не искат да ходят. Ти казваш: „Аз не може да ходя.“ Защо? Защото двата крака спорят кой да бъде пръв. И може туй да трае половин час, един час. Вие седите и казвате: „Да ходя или да не ходя?“ Седите, разсъждавате. Не ви се ходи. Не ви се ходи, защото краката спорят кой да бъде пръв. И въпросът остава неразрешен. Вие уреждате ваша екскурзия. След няколко деня пак ви дойде наум. Краката, и те са заинтересувани да идат горе на Витоша. Сега кой трябва да бъде пръв и кой трябва да бъде последен? След като се разговарят – краката си имат особен език. Няма да ви казвам какъв е техният език, не искам това да вярвате. Научете го. Дали ще вярвате, то е друг въпрос.
Туй, което ви разправям, е вярно, но формата не е вярна. Казваш: „Как си говорят сега?“ Говорят си тъй, както вие си говорите, така и краката си говорят. Най-първо реши десният крак да бъде пръв. Казва: „Аз ще уредя тази работа.“ Левият казва: „Хайде да бъде тъй“, остава назад, десният тръгва напред. Следния момент левият стане пръв, десният остава назад. После [десн]ият казва: „Аз ще направя нещо.“ Левият казва: „И аз ще направя.“ И двамата се надпреварват и човек върви, движи се.
Вие ако не може да бъдете последен, и пръв не може да бъдете. Ако пръв не може да бъдете, и последен не може да бъдете. То са две привилегии: да бъдеш последен и да бъдеш пръв. И в свещената книга Бог казва: „Аз съм алфа и омега.“ Вие казвате: „Аз няма да бъда опашка.“ Ако ти не може да бъдеш опашка, ти не може да бъдеш и глава. Ако не може да бъдеш глава, не можеш да бъдеш и опашка.
Сега, вие не вземайте „опашка“ на животните. Знаете къде е вашата опашка? Носът е вашата опашка. Този нос вие постоянно така го бутате, понеже той е инспектор на труда. Казваш: „Тази работа трябва да я уредиш“ – теглиш носа си. Някой път вие не мислите, тогава ви хване хрема. Този инспектор на труда стане мързелив, не иска да работи. Като ви хване хрема, кихате, теглите го, докато най-после се събуди да си свърши работата. Но зависи вие как пипате носа си. Вие турите ръката на носа си и казвате: „Що ли го е турил тук Господ носа?“ Ами къде трябва да го тури? Започнете да мислите, казвате: „Защо не го направил малко по-дълъг? Защо го направил толкова широк?“ Вие нямате една ясна представа какво значи един красив нос. Ако носът е тесен, ако носът е дълъг, е хубаво. И да бъде широк, не е лошо, но отношение трябва да има.
Аз онзи ден говорих за математическите отношения. Под математически отношения аз разбирам един Божествен ред, който не може да се измени. Имаш едно математическо отношение, не може да го измениш. Имаш едно геометрическо положение, ти не може да го измениш, понеже Бог с милиарди години е мислил, мислил, чертал, мислил, чертал, мислил и туй, което начертал, то е последното. Ти – един човек на Земята, който едва започваш да пишеш азбуката – искаш да дадеш съвет на Господа.
Казваш: „Аз вярвам в тебе.“ Казвам: Ако ти вярваш в мене, ти ползуваш себе си. Ти не ползуваш мене. Ако аз вярвам в тебе, ползувам себе си. Ако аз вярвам в Бога, аз не ползувам Бога, аз ползувам себе си. Ставам проводник на Божественото, себе си ползувам. Ако не вярвам, спъвам себе си. Ние се спъваме с нашето неверие. Ако престанеш да вярваш в разумното в света, ще се спънеш. Как ще се спънеш? Най-първо стомахът ще те заболи, второ, ще започне да те боли сърцето, после дробовете започват да те задушават. После ще се пренесе тази болка в гърлото, ще се пренесе в слепите очи или в главата ти и един ден ставаш шашав. Казваш: „Откъде ми дойде тази беля, аз ли бях най-големият грешник в света?“ Най-големият грешник в света си, понеже не разбираш Божиите пътища.
Питате сега: Кой е видял Господа досега? Да ви наведа друго едно малко доказателство. Срещам едно дете сираче, на което баща му умрял, когато още се раждало. То казва: „Нямам баща, не съм го виждал. Не зная дали имам баща или не.“ Туй дете не е виждало баща си, как ще знае дали има баща? То самото мяза на баща си: очите му мязат на бащините, устата мяза, всичко мяза на баща му. То, като се погледне, ще знае какъв е баща му.
Ти казваш: „Виждал ли си Господа?“ Щом мислиш, Господ мисли, имаш Божията мисъл. Щом чувствуваш, и Господ чувствува. Щом ти имаш сила да работиш, и Господ има сила. Тази сила е дошла от Бога. Какво доказателство искаш сега? Щом виждаш себе си, туй е Господ.
Сега, къде ще дойде заблуждението? Като си видял първия пръст на един човек, ти си видял човека. Човек е в първия пръст, но ти трябва да видиш цялото тяло на човека, за да имаш една представа. Ако един учен човек види единия пръст, от него може да нареди всичките други. Той е умен. Този пръст има отношение към останалите. Ако вашият показалец е къс, вие във всичките мисли мязате на него. Ако този пръст е дебел в основата, значи на физическото поле добре си уреждате работите, много не му мислите. Ако пръстът е късичък, философия няма във вас. Казваш: „Що ми трябва да мисля? Ще си похапна, ще си полегна, ще си поспя.“ Ще си кажеш: „Като имаш малко парици, къщица, един вол, едно конче, няколко нивици, тъй минавам, животът ще свърши. Няма що [да] ида да се ровя в небето, в Слънцето, в Луната, в звездите – мен не ме интересуват тия работи.“
Този човек не знае, че здравословното състояние на човека зависи от Луната. Той трябва да бъде здрав. Ако е болен, той е нарушил някой закон на Месечината. За да бъде здрав, трябва да бъде свързан с Луната. Ако не е пъргав, остарява, става хилав, не може да се движи – нарушил е законите на Слънцето, не е в пряко отношение със Слънцето. Изгубил своето достойнство – той не е свързан с Юпитер. Не е енергичен, не може да се защищава – изгубил своето отношение с Марс. Не обича хората – изгубил своето отношение с Венера. Не му стига умът да си урежда практическите работи – изгубил отношението си с Меркурий. Няма философски ум, не гледа критически – изгубил отношението си със Сатурн. Как ще ги поправи? Казва: „Не може да мисля“ – не е свързан със Сатурн. Няма благородство – не е свързан с Юпитер. Няма живот в себе си – не е свързан със Слънцето.
Онзи ще каже: „Господ направил света.“ Хубаво, ако ние се основаваме на това „Господ направил света“, повече не ни трябва. Няма какво да се събираме тук да помагаме. Всеки да седи в дома си. Ние сме направили така. Какъв ще бъде животът тогава? Аз ви навождам на ония противоречия. Вие седите вкъщи и имате противоречие. Казвате: „Аз не може да го търпя. Не може да го нося.“ Защо не може да го търпиш? „Не може да го обичам.“ Защо не може да го обичаш? Ако ти дам десетина хиляди лева, всеки ден, като те викам вкъщи, правя ти баница, тогава ще ме обича. Нищо като не ти давам, как ще ме обичаш? Значи не ме обичаш, заключавам, ти си голям интересчия – искаш да те обичат хората, да ти дават. Казва: „Да се обичаме.“
Аз, когато ви говоря, виждам, че вие го пренасяте за себе си и всяко нещо ви засяга. Кое ни засяга? Аз по някой път като говоря на български, понеже разбирам езиците, туря една дума, търся, търся една дума, някоя дума не може да намеря. Някой път изкажа една дума – „дойде“. „Дойде“ изразява един процес, който престава. Идеята, която искам да изразя, показва движение. Като кажа „дойде“, не показва движение, показва един процес, който е спрял. Процесът е спрял, че не се движи, а всъщност процесът е, който се движи. Тогава, ако кажа „върви“, не показва, че иде към тебе, показва само, че върви. „Дойде“ показва, че върви към мене и спрял. „Дойде“ не показва, че се разговаряме, показва само, че е дошъл. Не показва защо е дошъл и какво има да се разговаряме.
Сега да се повърнем. Искам да ви кажа нещо много съществено, което трябва да знаете. Имайте предвид, че Бог е едно от най-разумните същества в света, което наблюдава. Той ви извинява всичките погрешки, но не може да ви избави от последствията на вашите погрешки. Вие сега търгувате, казвате: „Защо Господ да не може да ни избави?“ Когато вие сами може да се избавите, защо Господ трябва да ви избавя? Казвате: „Аз съм болен. Господ може да ме оздрави.“ Но тази болест аз я създадох. Аз ядох сушена биволска пастърма по три пъти на ден, развалих си стомаха и казвам: „Не може ли Господ да ме излекува?“ – Докато ядеш пастърма, Господ не може да те излекува.
Сега другото положение. Сега аз вземам този пример. Не вярвам нито един от вас да е ял биволска пастърма. Всички стари учения аз ги считам, това са консерви в кутии, които сега ви се дават да ядете. Еди-кой си пророк така е казал… Хубави консерви! Вие вярвате в онова, което едно време пророците говориха, а това, което сега Бог ви говори, не вярвате. Евреите вейваха в Моисея; като дойде Христос да говори, не повярваха в Него. Този, в Когото евреите не повярваха преди 2000 години, сега вярват в Него. Това, което сега се говори, хората не вярват; след 2000 години ще повярват. Тия хора, които вярваха в пророците и не повярваха в Христа, умни хора ли бяха? Че вярваха в пророците – умни хора бяха, че не вярваха в Христа – бяха глупави. Че как може Господ чрез пророците да говори, чрез Христа да говори, а сега не говори ли? Че, Господ и сега говори, и тогава е говорил.
Казвам: Не се заблуждавайте от външната форма на нещата. Онова, което ви носи едно дете – може да е дете, не може да разсъждава, да не е философ, но туй, което носи, е важно. То ви носи златни монети, злато. Друг може да е философ и може да ви носи медни монети, които струват 10 стотинки. Това дете ви носи 20 лева. Единият е философ, другото е дете, но питам: Кой ви дава повече? Детето.
Наскоро ми разправяха един случай на село. Пита детето баща си: „Татко, защо Господ някой път покрива небето с облаци, някой път го направи ясно? Защо Слънцето на изток изгрява, пък на запад залязва?“ Как ще обясниш на това дете? Дойде ви една радост – то е изгревът на Божествената Истина във вас. Дойде една скръб – това е залезът. Вие питате: „Защо скърбя? Защо Слънцето залязва? Защо се радвам? Защо Слънцето изгрява?“ При изгрева на Слънцето идат радостите. При залеза на Слънцето идат скърбите. Казваш: „Защо ми дойде тази скръб?“ Защото Слънцето залязва. Другояче не може да бъде. Всякога, когато Слънцето залязва, скърбите идат. Всякога, когато Слънцето изгрява, радостите идат. Една скръб в изгрева на Слънцето не може да дойде. Вътре в човешката мисъл е изгрев. В човешката мисъл, когато човек мисли, скръбта не може да дойде.
Ти по някой път мислиш за своите младини и ти стане мъчно. Но твоите младини са залез. Ти мислиш за младините, които са минали. Мислиш за своето бъдеще и веднага се въодушевяваш. Не може човек да мисли за бъдещето и да не се въодушеви.
Питам: Ако вие идете при един извор, жаден сте, какво чувство ще имате? Изворът блика, какво чувство ще имате във вас при сегашното положение? Който и да е песимист, като види извора, веднага ще се зарадва. Защото този извор задоволява една ваша нужда в дадения случай. Но представете си, че след 4–5 деня изворът пресъхне. Какво ще се образува във вас? – „Стане ми мъчно.“ – Защо? Залез е това.
Ти започваш да философствуваш защо изворът е пресъхнал. Има си причини защо. Причините може да са разместване на пластовете и следствие на това се е изгубила. Някой път вие сте вкъщи и някоя крушка изгасне изведнъж, изгори. Вие ставате суеверни – да не би, като изгаснала крушката, някой да е умрял. Има едно поверие, че като пада една звезда, един човек умира. Може да е така. Възможно е, че като паднала звездата, умрял е някой, защото почти във всяка секунда умира един човек. И в този момент с падането на звездата, тази звезда пада, да покаже пътя на душата, по този същия път душата отива нагоре към Бога.
Сега вие се спирате върху вашето състояние като един царски син. Казваш: „Не съм ли царски син, не тече ли в жилите ми царска кръв, не съм ли аз записан в книгите?“ То е едно отношение. Ако този царски син не живее както трябва, питам: какво го ползува неговата царска кръв? Може аз да съм свършил, учен човек съм, имам диплом, но учение трябва. Аз съм свършил по медицината, лекувам болестите. Може да направя една диагноза, но не зная да я лекувам. Питам: Какво ме ползува това знание? Зная от какво произлязла болестта, пък не може да я отмахна. Едновременно със знанието на причините, трябва да знаете и как да изцерите тази болест.
Казвам: Всички вие имате мъчнотии. След като имате една мъчнотия, вие търсите някому да разправяте мъчнотията. Сам не може да се справите с мъчнотията. Някой път ви е мъчно. Някой път дойде някой при мене, аз го виждам, мъчно му е. Казва: „Голяма мъчнотия имам.“ Вчера иде една госпожа, не мога да я приема. Виждам, носи една скръб. Казва: „Животът ми се обезсмислил. Нищо вече не ме интересува в живота.“ Защо не я интересува? Млада се е оженила за един доста добър човек. Един човек, който мислил само за Земята. Показва ми портрета – един аналитичен ум, виждам човек, който разбира добре своите интереси – по веждите му съдя. Той не я е обичал, но тя казва: „Голяма любов имах към него. Виждах го такъв, но го обичах.“ Той умира и сега той се влюбва в нея. Тя го носи в себе си, казва: „Изгубих го. Къде е?“ Казвам: „Какво си изгубила? Ти го носиш в себе си.“ Той се оплаква: никак не е готов за другия свят. Държи се за нея като дете за скута за майка си. Казва: „Удвои се скръбта ми, искам да отида при него.“ Той я вика. Казвам: „Каква полза, като идеш при него? Тук е по-добре да бъдеш, да му помагаш.“ – „Кажи ми, как да го видя?“ – „Как ще го видиш, трябва да излезе от тебе. Той влязъл вътре в тебе.“ – „Извади го навън.“ – „Това – рекох – не трябва.“ Аз може да ви кажа защо не го правя. Не може: той влязъл в нея, учтивостта го изисква. Този човек в един свят е и влиза в колибка. Да го извадиш, то не е човешко. Рекох: „Ти ще започнеш да го учиш. Ще започнеш да четеш Библията, да му проповядваш, да повярва в Бога.“ Казва: „Не зная. Тук не виждам нищо за оня свят. Този свят е по-лош, отколкото оня. Искам да се върне.“ Пита: „Ще може ли да се върне? Ако той не се върне, аз искам да ида при него.“ Рекох: „Ти не трябваше да оставяш той да умре. Сега сте се разменили: ти си го обичала, когато той бил на Земята; той те обича, като отишъл в другия свят. Ти ще се благодариш. Тази скръб не е твоя, тя е негова. Ако мислиш, че тази скръб е твоя, ти се заблуждаваш.“ Тя ме гледа и казва: „Да ти целуна ръката.“ Сега той иска да целуне ръката ми. Той целува ръката ми, че ме слуша какво говоря. Рекох: „Може да ми целунеш ръката, но твоят възлюблен ми целува ръката.“ Защото той иска лесно да минава.
Практично е някога да се целува ръката. Младата булка, като целуне ръката на свекъра, даде ѝ една златна монета. Покланя се булката. На 10 души да целунеш ръката, по един наполеон – 10 наполеона. Ако целуваш всеки ден ръката на четирима души, по един наполеон – 4 наполеона. Не струва ли тази целувка? Всеки ден по 4 наполеона, за 100 дни – 400, за година – 1200 наполеона. Не си ли струва човек да целува ръка?
Сега аз изнасям тия неща, да се свържете с действителния живот. Вие ту се свързвате, ту се развързвате. Вие седите и мислите един човек да го обичате или да не го обичате. Слънцето изгрява и вие мислите да станете или да не станете. Който иска да прокопса в света, Слънцето да не те заварва в кревата. Колкото пъти те заварва в кревата, ще плащаш глоба. Всичката глоба е, че вие много пъти не сте станали. Казвате: „Изгря Слънцето.“ Като изгрява Слънцето, то ти носи писмата от Невидимия свят. Не трябва да спиш. Лягай рано, ставай рано!
Та казвам: Сутринта ставам, свързвам се с човешката мисъл. Щом те огрее Слънцето, не мислиш много. Повече мислиш да станеш или да не станеш, дали е приготвено яденето. Като се събудиш, в модерния живот до леглото звънец има. Иззвъниш, слугата дойде, даде ти обущата, дрехите. Представяш си, че си много голям. Да ви дам един съвет. Като станеш сутрин, не викай никого. Сам си свърши работата. Остави другите хора да свършат тяхната работа. След като свършиш своята работа, иди при другите хора, които спят и това, което искаш на тебе да го направят, направи го на тях. Няма случай, дето човек да е направил някому услуга, да не са отплатили. Иди ти пръв. Ти искаш да бъдеш пръв. Стани пръв. Знай, че втората минута [може] да бъдеш последен. Ако ти не може да бъдеш пръв и последен, нищо не може да свършиш в живота. Аз да ви кажа: Ако искаш да бъдеш пръв, нищо не може да свършиш в света. Този, който е готов да бъде пръв и последен, да е готов да направи най-малката услуга на когото и да е. На едно дете, на една мушица, на една капка гледай да услужиш, да имаш светла мисъл. Вие минавате по цветята с краката си отгоре. Тия цветя са изложение на същества, които седят много по-високо. Те са направили изложение на своите картини – минаваш с краката си отгоре на тази изложба. След туй ще те сполети нещо.
Да ви приведа един пример с един полковник от Варна, наричаше се полковник Обрешков. Казва: „Обичам да се занимавам с лов. Ходих да бия гълъби и гургулици. Син ми беше 16–17-годишен. Аз взема чифтето и на него дам едно чифте. Той иде да ми помага и двамата отиваме за гургулици. Приятно ми беше. Един ден казвам: „Драганчо, тури чифтето да идем на лов.“ В май беше. Отиваме и двамата. Гледам, на едно дърво една гургулица така си гугуца. Стрелях. И като изстрелях, гледам, кракът ѝ увисна. Нещо ме жегна. Дойде ми на ум, че тя може да си има дечица. Сега ли намерих да стрелям! Жегна ме нещо. Седнахме и след 20 минути, син ми, като въртеше пушката, ранява ме в крака и така увисна и моят крак – както на гургулицата. Шест–седем месеца се лекувах. Започнах тогава да чета Библията, обърнах се. Казах си: „Отсега нататък хвърлям пушката, няма да убивам гургулици.“
Вие сега казвате: „Колко жестоко.“ Някой път какви [ли] погрешки не правим. Някой човек е весел, радостен, ще идем, ще теглим куршум – увисне му кракът. Някой човек има някое верую. Казваш: „Какво си тръгнал по тия заблуждения?“ Привеждал съм примера за Моисея, когато отивал на планината Хорив да вземе заповедите от Господа. Гледа, един овчар – весел, заклал едно агне, шета. Пита го: „Какво си се разшетал?“ Казва: „Каза ми Господ, че ще ми дойде на гости!“ Опекъл агнето, всичко приготвил. Казва: „Той Господ агнета не яде. Ти си се заблудил, остави тия работи.“ Като му казал така, овчарят се умислил, седнал. Моисей му казва: „Ще се научиш да оставиш своите заблуждения.“ Отива горе на планината, вижда, че Господ е недоволен от него. Пита и Господ му казва: „Какво каза на овчаря?“ „Казах му, че Ти агнета не ядеш.“ – „Я да му кажеш, че Аз ще му ида на гости!“ Слиза Моисей от планината, минава край овчаря и му казва: „Макар че ти казах, че Господ агнета не яде, но Той ще ти дойде на гости.“ Овчарят се зарадвал. Моисей сега се интересува как Господ ще му дойде на гости, как ще яде агнето. Скрил се да гледа. По едно време, когато този овчар приготвил всичкото ядене, заспал. Един огнен стълб слиза отгоре и изпоял всичкото агне. След един час събужда се овчарят, зарадвал се. Казва: „Господ дойде и видях как изяде агнето.“ Разбрал и Мойсей философията на живота. Той е един пример. Той не е станал, както се разправя – по човешки го разправям. Принципално този пример е верен, но формата не е вярна.
Та, вие по някой път казвате: „Господ с мене ли ще се занимава?“ Ако Господ се е занимавал с тебе да те създаде, сега мислиш ли, че Той, от туй, което е създал, няма да се интересува? Възможно ли е бащата да не се интересува от сина си и една майка да не се интересува от дъщеря си? Възможно ли е ти да не се интересуваш от своите очи? Ние всички сме потребни на Господа, понеже сме проводници на неговите идеи, на неговите мисли.
Първото нещо е вие да не живеете за себе си. То ще бъде последно. Най-първо ще бъдете проводници на Неговата мисъл, на Неговото знание, на Неговата сила. Най-после ще оставите себе си, на заден план. И Христос, Който разбираше, казва: „Не дойдох да извърша Своята воля, но Волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ Казвате: „Как трябва да живеем, как трябва да мислим?“ Тъй, както Христос е мислил. По някой път някои ме питат: „Учителю, как си дошъл между нас?“ Аз не дойдох заради вас. Аз дойдох заради Онзи, Който ме е пратил, нищо повече. – „Как дойде?“ – Понеже Той ме е пратил, затова дойдох. Един ден, като ме повика, аз ще се върна, ще кажа: „Онази работа, която ми даде, свърших я.“ Желая и на вас това, което Бог ви е пратил, да извършите, да го направите. То е добро – да извършим онова, за което Господ ни е пратил тук. Щом като извършим Божията работа, другите работи стават, когато главата е на място, когато сърцето е на място и когато волята е на място. Всичко става, когато главата е на място.
Тия линии трябва да оживеят. Когато се чертаят нещата, трябва да се разбират. Често вие пишете нещата. Какво означават тия знаци? Това геометрия ли е? Разхвърляни са. Значи в геометрията нещата са начертани. Но тук има и геометрия. Но тук ти разчленяваш. Л какво означава?
Л-то означава една енергия, която излиза из един Божествен център. Тази любов, тя си има специфично отношение. Ю-то на български, както се пише, какво означава? О-то на български както се пише, показва условията, при които тази любов може да се прояви. Значи туй същество е живо.
Любовта е сила, която излиза специфично, в дадения случай – от Божествения център направо само към твоето сърце иде тази енергия, за да станеш ти една жива душа. Бог започва много добре и човек спира процеса. Онова, което Бог даде на човека в рая, той прекъсна този процес и 8000 години хората тръгнаха по пътя на знанието. И нашата глава страда, понеже ние вървим по най-мъчния път – познаването на доброто и злото. Трябва да се повърнем, да започнем с любовта. Започнахме със знанието. То не е разрешение въпроса на доброто и злото. Питам: 8000 години учите, кой от вас е разрешил доброто и злото? Никой не е разрешил. И още 8000 години да минат, пак няма да го разрешите. Само любовта разрешава въпроса какво нещо е доброто.
Вие искате да знаете какво нещо е доброто и злото. Имате две кучета доста благородни. Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене!“ Другото ще го погледне. Вие сега философствувате защо се свадиха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
Защо хората съгрешиха? Понеже преди Ева да дойде на Земята, имаше мрежа между Адама и Ева и прегрешение не можеше да стане. Като дойде на Земята Адам, даде съвет на Бога, казва: „Господи, дигни тази мрежа, двамата да можем да вършим Волята Ти.“ Каза им Той: „Няма да ядете от забраненото дърво!“ Господ дигна мрежата. Щом дигна мрежата, скараха се Адам и Ева, разногласието дойде вече. Вие сега не може да разберете как се скараха. Щом тя дойде до дървото, не се върна да пита Адама, но каза: „Аз сама ще разреша този въпрос.“ И Адам казва: „Аз сам го разрешавам.“ Тя сама и той сам го разрешиха и като видяха последствията, разбраха, че са сгрешили, че направиха погрешка. Като дойде Господ, Адам, той се опъва. Как му дойде на ум да се извинява? Казва: „Аз имах доверие в тази, която Ти направи, мислех, че е мислила.“ Хваща жената – и тя умна, и тя се извинява, казва: „Змията ме излъга.“ Тя казва: „Ти тия неща със Словото си ги направи, повярвах, че нещо, което Ти си направил, не може да лъже.“
Сега аз така разсъждавам, за да може да разберете нещата. Господ казва на Адама: „Понеже ти си престъпил Моя закон, ще ореш земята.“ А на жената казва: „Понеже ти си престъпила Моя закон, ще раждаш децата си с болки, докато и двамата не се върнете при Мене, понеже хванахте един крив път.“ Ако един ден вие се върнете при любовта, вие ще разберете. Да умре човек, това значи да влезе в пътя на любовта. То е аргумент. Всяка мома, която иска да влезе в пътя на любовта, тя иска да умре. Когато младите искат да умрат, разбирам, че искат да любят. Някой ми казва: „Искам да умра.“ Не че иска да умре, но той търси любовта. Много сестри са ми казвали, искат да идат в другия свят, искат да умрат.
Бих желал така всички да умрете, да напуснете вашите глупости, да влезете в закона на Любовта. То е новият живот – да минем от смърт в живот. Но туй трябва да стане съзнателно. Ти искаш да умреш, но те е страх. Какво значи страхът? Ти искаш да влезеш в любовта, но те е страх. Казваш: „Ако тя не си удържи обещанието, какво ще стане с нас?“ Единствената сила в света, която знае да държи своето обещание, то е любовта. В нея няма никакво изключение. Понеже ние сега живеем в един свят на противоречия, считаме някой път думите несигурни.
Аз определям любовта така: любовта едновременно е светлина, топлина и сила на човека. Щом произнесеш думата любов тъй, както трябва, ако ти си болен, няма да бъдеш болен. Ако си невежа, невежеството ти ще изчезне. Ако си безсилен, безсилието ти ще изчезне. Веднага ти имаш такова отношение, както детето, което е намерило баща си. Представете си едно царско дете, което не знае баща си, което е подтиквано натук и натам. Никой не подозира, че е царски син. Като намери един ден баща си, мислите ли, че туй дете ще живее в неволя? Чудя се аз на вашия ум. Казвате: „Аз вярвам в Господа, намерих Го.“ Пък сте скръбен. Аз не мога да си представя как може да бъдеш скръбен при баща си и при майка си, как може да бъдеш скръбен при възлюбления си. Има неща неразбрани, неразбрани работи.
Вие се намирате в края на века. Вие разрешавате въпроса не навреме. Сега ви гледам, вие някой път казвате: „Да си уредим живота, малко да може да си поживеем.“ Ще си уредите живота сега, че никой няма да ви види. Вие ще си уредите живота тъй, както преди години един американски изнудник, който тръгва подир един американски милионер, да го обере. Най-после сполучил, задигнал една торба със злато и със скъпоценни камъни. Върви и се качва на един параход. Мисли, че си уредил живота. Среща го капитанът на парахода и му казва, че параходът потъва. Той слага торбата.
Вие сега мислите какво ще стане със света. Сега светът потъва. Казвате: „Мене ми дотегна.“ Какво ти е дотегнало? „Не може да се избавим от противоречията на живота.“ Страданията са определени на човека. Някой път Господ ги определя по малко да ни ги дават от детство до старост. Някой път даде в младини залъгвания, в старини из носа ще ти го изкара. Ти умираш, твоята възлюблена и твоите деца не могат да ти помогнат. Седиш, мислиш, че отиваш някъде. Ти гледаш, къса ти се душата ти, гледаш белия ден, не знаеш къде отиваш. Като затвориш очите, заровят те в земята, турят ти един метър дебела земя отгоре, ти ги чуваш как плачат, питат къде си. Питам: Щастие ли е това? Бих предпочел 100 години да седя в един човешки затвор, отколкото там да бъда.
Сега, когато се проповядва любовта, когато дойдат да те погребват, да дойде Бог да каже: „Стани!“ Да те избави от гроба. А да те заровят, да плачат, че последно целование… Благодарим за туй последно целование. Не последното целование на смъртта, но първото целование в любовта, първия лъч. Като дойде тази целувка на любовта, да станеш, да кажеш: „Разбрах смисъла на живота!“ Да дойдеш да работиш. Като имаш всичките страдания, да свършиш работата, да кажеш: „Аз зная откъде ида и къде отивам.“
Вие сега се спъвате в себе си. Хубаво, аз може да ви кажа, че вие сте най-напредналите в България. Ако тия, напредналите, толкова се спъват, какви са другите? Мене не ме интересуват позлатените работи, интересуват ме златните работи, но интересуват ме и окаляните работи. Аз, като намеря позлатени, трия ги, изтривам ги и не съжалявам, че съм ги изтрил. Като намеря окаляни работи, изтривам ги, да намеря златото. Така аз се радвам, че съм намерил, понеже в позлатените работи намерих медта и в окаляните работи намерих златото. От позлатените работи намерих медта и ще направя леген за измиване. Той ще ми послужи. Сега вашата мед направете я на легени, калайдисайте ги, мийте се в тях. Позлатените работи турете на работа.
Казвам: Ценните ваши мисли, ценните ваши чувства, които имате, и ценните ваши постъпки на вашето минало дръжте ги като скъпоценности. То е вашето богатство. Казвам: Вие сте добри, само не знаете как да проявите вашата доброта. Като бръкнете в джоба си, всяка мисъл, която дойде във вашия ум, проявете я; всяко добро чувство на деня, което дойде, проявете го и всяка една добра постъпка, направете я! Всяка една добра постъпка, която дойде, направете някому едно добро. Не отлагайте през деня да направите едно добро.
Тук имаме един наш приятел, като говоря тия работи, той един ден спрял се в Борисовата градина, турил си гърба на една ябълка и си казва: „Учителят ни казва да правим добро.“ Държи гърба на ябълковото [дърво] и си казва: „Какво добро може да направя на тази ябълка?“ Иска да чуе какво ще му каже ябълката. Чува нещо вътре. Тя казва: „Има нещо отдолу, което ме стяга. Моля те, туй, което ме стяга, отмахни го, да не ме мъчи.“ Казва си: „Какво ще мъчи туй дърво?“ Като се навежда, вижда един тел, вглъбил се вътре в дънера на ябълката. Отива, взима клещи, изважда го и помага на ябълката.
Около кого от вас няма такива обръчи? Вземете и премахнете ги. Има нещо, което стяга вашия ум; има нещо, което стяга вашето сърце. Премахнете препятствията вътре. Човек и на себе си трябва да помага. Вие като сте неразположени, предавате вашето неразположение на всички. Като сте разположени, предавате вашето разположение на всички. Всяко благо е общо за всички и всяко неразположение, и то е общо за всички. По-добре е да бъдем разположени в сегашния век. Малко хора има разположени. Я вижте онези хора, които се бият. Знаете ли какво нещо е една модерна война? В една модерна война може ли да се съберем тук? Като засвирят свирките, в мазетата ще се криете. Като се скриете в подземието, за какво ще мислите? – Дано да си заминат.
Всичките лоши мисли, то са хвърчилата на дявола. Като забръмчат, то са бомби. Всички лоши желания, то са артилерия, която те обстрелва тебе. Казвам: Влезте в пътя на любовта – онази любов, която носи живот в себе си, която се справя с всичките мъчнотии. Да почувствувате, че сте минали от смърт в живот. Правили ли сте опити? Вие казвате: „Да умрем.“ Вие умирали ли сте? Да видите, че като умрете, отивате в другия свят. Може човек да умре съзнателно, пък може да не умре съзнателно. Умираш. Колко хора има, които умират и се радват. Сбогуват се с всички и спокойно умират. Някои се гърчат, свиват си устата, краката. Онези, като заминават, казват: „Свърши се.“ Апостол Павел казва: „Свърших вече, сега ми остава венецът на живота.“ Сега вие ме гледате. Като ме гледате, изпъква една картина в ума ми. Виждал съм българи, с шиника като излезе с житото, всичките кокошки, патици, мисирки тичат, всички го заобикалят, казват: „Какво носиш?“ Той, българинът поглежда и му е приятно. Казва: „Хайде, понеже ме гледате любезно“, хвърля от житото. Погледнеш – вече не го гледат, надолу гледат, навели главите надолу.
Каквото и да правите, аз не съдя. Правете всичко в света, само се дръжте за Божествената любов, да чувствувате туй Божественото. Погрешки може да правите, но направиш ли една погрешка, поправи я. Щом поправиш една погрешка, ангелът на поправеното място ще тури едно Божествено семенце. Ти вече си спечелил доброто. Понеже, като направиш доброто, туй, което си посял, като изникне и цъфне, ще завърже. Ако не направиш добро, посаденото не може да цъфне. Следователно, при изправянето на една погрешка, се посява. При правенето на доброто, туй Божествено дърво ще цъфне, ще видиш плода му и ще влезеш в новия живот. Изправете вашите погрешки, направете едно добро, за да цъфне дървото и да завърже плод. Като поправяте погрешките, да се посади нещо във вас.
Аз желая нашите мисли и мислите на всинца да бъдат благоприятни на Господа. И желанията да бъдат благоприятни, и постъпките да бъдат благоприятни.
„Отче наш“
XIX година (1939–1940)
32-ра лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 8 май 1940 г.,
София – Изгрев.