Трите връзки

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

ТРИТЕ ВРЪЗКИ

,Добрата молитва " Песента „Мисли, право мисли"

Вие всички минавате за много учени и авторитетни хора. Това не може да се откаже. Това е по отношение на по-нискостоящите от вас в Битието. Но по отношение на онези, които са над вас, вие заемате същото положение, каквото заемат онези, които са под вас. Каквото е отношението на по-долните към вас, такова е и вашето отношение към онези, които са над вас.

Трябва да се научите да бъдете свободни. Умът ви да бъде свободен, сърцето ви, волята ви, душата ви, духът ви да бъдат свободни. Вие искате да направите нещо – трябва да бъдете свободни в това. Това се отнася до духа. Искате да почувствувате нещо. Това се отнася до душата. Искате да поканите някого в стаята си. Стаята ви трябва да бъде свободна, за да му я дадете. Ако в стаята има десет души, ще бъде ли той свободен? Ще му дадете една стая, в която няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри!" Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога владее езика добре? Когато пише и произнася думите без погрешка. Ако при писане на всеки пет думи прави пет погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език има повече ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето. Да опростим езика." А пък французите турят ударения. В българския език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаете да сричате думите в английски език, няма да знаете добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Например казвате думата „добро". Но доброто си има свои елементи. Колко елементи има доброто? С колко букви се пише тази дума на български? С пет. Ако пишете на английски, знаете ли колко букви ще употребите? Четири. Пише се с две о: gооd. В музиката има един закон. Вие можете да повторите една нота, да вземете например до, до. Това се казва прима. Но като вземете тези два тона до, те се различават. Не са все едно и също нещо. Напреженията на първия и на втория тон се различават. Вие никога не можете да изпеете два пъти до съвършено еднакво. Второто до се различава. Има известни трептения, които ухото не съзнава. Първото до вземаш по-силно, а пък второто – по-слабо; различават се. Четири или пет пъти да вземеш до, между тях има все едно различие.

Понякога вие се критикувате. Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите. Като пишеш на един професор на български език, той ще коригира написаното. Вие трябва да изучавате езика. Той има Божествено произхождение. Българският език е едно наречие на Божествения език. Английският език и другите езици са все наречия на този език. Ще трябва да изучавате този Божествен език. Ако измените интонацията на думата „добро" според мястото в изречението, може да се вземе като прилагателно или като съществително. Ако сега влезете в другия свят, на портите каква дума ще кажете на духовен език. „Моля, мога ли да влеза вътре". На онзи, който седи по-горе от вас, по-големия и по-силния, можехте да се молите, на онзи, който седи по-ниско от вас, вие му заповядвате. На по-силния казвате „моля", а пък на по-долния от вас казвате „иди". На слугата казвате „иди". В българския език думата „иди" има две значения. Иде някой отнякъде към вас. После казвате „иди", т.е. върви нататък.

Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ви се замае главата. Всички вие все страдате от това. Ще ви изясня идеята, която е в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири на цигулка. Децата му, момчета и момичета, играят наоколо. Царят казал: „Колко са бедни тези хора." Влязъл при тях, те му поиграли и той им дал една крупна сума, като помислил, че с това ще им подобри живота. Този беден човек се замогнал, станал голям търговец на памук. Един ден, една голяма топка памук паднала на рамото му и дълго време ръката го боляла. Парите, дадени от царя, не направиха бедния човек по-щастлив.

Често казвате: „Много съм наскърбен. Тъжна е душата ми." От какво е тъжна душата ти. Всички страдат от преждевременни желания, от преждевременни постъпки, от преждевременни мисли, от преждевременни работи. И първият човек пострада от преждевременни неща. Господ му казал: „Не е време да се занимаваш с онова дърво." Адам беше отличен зоолог, а Ева се занимаваше с ботаника. Опасна работа е това. С животните може да постъпваш, както искаш, но с растенията ще бъдеш внимателен. Тази наука още не е за теб. Адам беше много послушен. Но той имаше една сестра, родена с него, която за ботаниката – да изучава растенията – душа даваше. Тя знаеше всички растения. И веднаж каза: „Видях едно дърво." Адам я спря: „А, не го бутай!" Тя настоя: „Искам да знам какво е скрито в него, какво има в него." Тогава Адам каза: „Аз се съмнявам в него." Ева каза: „Един професор по ботаника пожела да ми предава тая наука. Той беше облечен с мантия." Понеже Адам имаше много работа по зоология, той остави Ева да се занимава с ботаниката. И започна разговорът между Ева и този професор. Професорът попита Ева: „Какво мислите за това растение?" Ева отговори: „На нас ни казаха, че в това растение се крият опасности и че който яде от него, умира." Професорът каза: „Вие не сте разбрали. Не е така. Вътре в това растение се крият тайните на живота. Който яде от него, става като Бога. Всесилен става, може да създава слънца, светове, цели вселени. Във всичко е свободен."

Сега ще кажете, че Ева е направила погрешка. Ако бяхте на мястото на Ева, вие какво щяхте да направите? Аз ви питам: Когато една млада мома минава покрай едно красиво дърво, наречено момково дърво, обвиснало с хубави плодове, защо, като го погледне, желае да го бутне. Не бутай там. Тя иска да види какво е това момково дърво. Кажете ми кой от вас би устоял на такова момково дърво. Представете си, че това е хлебно дърво, а вие сте гладни, три-четири дена не сте яли.

Има заблуждения в дишането, от които идат болестите. Има много системи за дишане и в Индия, и в Европа. Всички тези системи не са направили хората щастливи. Казвате: „Трябва да мислим." Хубаво, но колко хора мислят правилно? Вие, ако не мислите правилно, ще си навлечете неприятности. Казвате: „Човек трябва да живее." Добре, но как трябва да живее. Вие живеете, но този живот, в които живеят хората, не е онзи живот, към които се стремите.

Аз не искам сега да спрете критикуването. Критиката я оставете за в бъдеще, за по-нататък. Някой казва: „Аз не можах да използувам живота си." Мога да ви запитам: Защо не можахте да използувате живота си? Да допуснем, че сте били богати, живели сте трезвено, вино не сте пили, на автомобил не сте се качвали, копринени чорапи не сте носили, хубави шапки не сте туряли на главата си, копринени ризи не сте носили, кокошки и пуйки не сте яли. Въздържатели сте били от всичко; Баница не са ви точили, сладкиши не сте яли. И казвате: „Не можах да си поживея." Хубаво. За да бъдете щастливи, това, което го носите, трябва да ви обича и вие да го обичате. Трябва да обичате вашите обуща. Ако не ги обичате, и те няма да ви обичат; тогава не можете да бъдете щастливи. Ръкавиците ви трябва да ви обичат и вие да ги обичате. Казвате: „Обичам да гледам всичко." Не, всичко няма да гледате. Ако погледнете това, което не ви обича и вие не го обичате, ще бъдете нещастни. Не само да го обичате, но едновременно трябва и то да ви обича. Казвате: „Как да го обичам." Вие знаете как да обичате. Да обичате някого е много просто нещо, както е просто да обичате цвете. Сутрин момата, като стане, ще отиде на извора, ще вземе най-хубавата вода и ще напои корена на цветето. Това значи да обичате едно цвете. И цветето, понеже има повече любов, пуща повече ухание. Любовта, която излиза от това цвете към вас, казва: „Много ти благодаря, че ме поля." Поливането на растението е обич към него. Аз съм дал нещо, като съм полял цветето, но в себе си нищо не сам дал. Не отивам да го милвам, защото ако го милвам, някой път ще го осакатя. Искате ли да милвате някой човек, ще го осакатите. Голяма наука е милването. Тепърва трябва да учите какво е милване. Бог, за да ни милва, трябва да ни изпрати топлина, светлина, въздух. Вие мислите, че трябва да милвате с ръцете си. Знаете ли колко са груби ръцете. Ако пипнете сухо дърво и то оживее, тогава ръцете ви са богати. Ако не оживее, да знаете, че ръцете ви нямат това знание. Сега вие ще влезете в едно противоречие. Това, което ви говоря, трябва да го проучвате добре.

Ако изучавате съвременното пеене – оперното например, знаете ли какво нещо е опера. Вие, за да пеете като оперен певец, трябва да знаете много неща, трябва да имате обхода, интонация, разбиране. Няма да пеете сам и трябва да знаете на всекиго как да отговаряте. Всички няма да станете певци, но всички трябва да знаете да пеете. Всички няма да бъдете оратори, но трябва да знаете как да говорите. Всички няма да се научите да вървите, светлината върви, но все пак трябва да знаете как да вървите, как да бягате. Има хора, които като бягат, правят големи крачки, а пък други правят малки. Каква е разликата между тези, които като бягат, правят големи крачки и други, които при бягане правят малки крачки.Онзи, който прави големи крачки, е много уплашен, а пък онзи, който прави по-малки крачки, е по-малко уплашен. Кое е по-хубаво: да скачате или да не скачате? Да скачате. По-добре е човек да направи някоя грешка и да е свободен, отколкото да не е направил погрешки и да не е свободен. Ако ви турят в едно шише, ще бъдете чисти, няма да падне нито една капка на главата ви, но тая чистота не е достатъчна. Всички искате да бъдете чисти и святи, да ви затварят някъде. Вие имате чужди идеи. Щом сме излезли от ръцете на Бога, ние сме чисти; нечистотата е дошла отпосле. Тя не може да проникне в душата и всички страдания и мъчения са методи на чистене на нечистотиите. Когато страдате, вие се чистите. Всички вие знаете как да се чистите. Аз, който обичам толкова чистотата, някой път погледна и видя петно на дрехата си. Искам да зная как е паднала тази капка. Изследвам дали е отдясно или е отляво, изчислявам дали е по-близо или по-далеч от устата. Изчислявам математически, правя скица къде е петното. Това са научни изследвания. Ако едно петно падне на края на палтото, долу, пак правя скица, измервам колко е голямо. Ще кажете: „Само това ни остава, да изследваме петната си." Ние с големи работи ще се занимаваме. Аз се радвам, че се занимавате с големи работи, но в големите работи има голямо главоболие. Искате да бъдете богати. Хубаво, но голямото богатство носи големи страдания. Вие не искате да бъдете сиромаси, но знаете ли, че големи добродетели се крият в сиромашията. Погрешката ви е, че искате да бъдете богати, когато не трябва да бъдете богати. Някой път не искате да бъдете сиромаси, когато трябва да бъдете сиромаси. Някой път трябва да бъдете сиромаси. Друго трябва да разбирате под думата сиромашия. Под думата сиромах вие разбирате човек, който няма пари, един бедняк, който няма никакви условия. Това е право, но това отчасти е вярно. В сиромашията ще научите какво нещо е смирението. Не може да разберете какво нещо е смирението, ако не сте сиромах. За да научите какво е смирение, най-първо ще бъдете беден. После, за да се научите на смирение, трябва да бъдете и богат. И в богатството се учи смирението. Има едно смирение, което учи сиромаха. А има и смирение, което учи богатия. Вие всички искате да учите смирението на богатия. Това е много трудна работа. Най-първо ще научите смирението на сиромашията. (Учителят записа на дъската четири букви: л, б, о, в.) Какво разбрахте? Ще поставим ю, за да стане любов. За да дойде любовта у вас, трябва да добиете най-първо известни качества. Едно любовно чувство не може да дойде у вас, ако най-първо не се свържете с тези трептения, които идват отгоре. Любовта иде отгоре, от Бога. Няма да очаквате любовта да дойде някъде от земята. Така ще се самозаблудите. Любовта трябва да излезе от вашия ум. Ако излезе от сърцето, друг е нейният произход. Ако пък излезе от тялото, пак е друг произходът. Най-напред в любовта трябва да се научите да възприемате. Няма да бъдете горделиви. Гордостта е планински връх. Горделивият човек е планински връх. За да разберете любовта, трябва да бъдете като долина. Това, което Бог ви дава, трябва да го възприемете и да го обработите. Може да ви е приятно или неприятно, но ще трябва да свършите добре работата си. Добре свършената работа носи благословение, пък всяка работа, като не е добре свършена, не носи благословение. Вие може да се занимавате с любовта, но любовта е работа. И тази работа трябва да се свърши без погрешка. Например как ще оцените един човек, който ви обича, който ви дава всичко, ако не знаете как да възприемате и да оценявате това, което ви дава? Ако ви дават вода с любов, от нея не трябва да падне нито една капка по земята. И есенцията не трябва да се изпари през запушалката. В любовта не трябва да опорочавате това, което ви е дадено. Името, съдържанието и проявата на любовта не трябва да се опорочават. Всички хора се запознават чрез любовта. Най-първо те се срещат като ангели, после като хора и после като животни. Често съм привеждал примера на онзи турски бей. Жена му казва: „Ти си княз на князете." Той бил свободен, но после се сгодил. Като се сгодил, му казали: „Близо си до хората." След като се оженил, му казали: „С хората си наедно." След това напуснал жена си. Казали му: „Ти си за смях на всички, ти си за посмешище." Най-напред започвате като князе, после идвате до нивото на хората, след това ставате като животните, а има състояния по-лоши и от тези на животните.

Вие казвате: „Ние сме грешни хора." Оставете вашите грехове. Те са външни работи. Ако не говоря един език, това не показва, че съм глупав. Ако някой не говори добре английски, това не показва, че е грешен човек. Коя е най-меката дума, с която децата започват. Децата започват с думата „мамо". Когато произнесете „а" добре, значи сте в края на работата и сте доволни. А когато произнесете „а" лошо, в края на работата не сте доволни. В думата „благост" звукът „а" има хубаво произношение. Ако искате да намерите в български правилното произношение на „а", ще го намерите в думата „благост". И това ще се отрази върху вашия ум, върху вашата воля. В буквата „а" вие сте натоварен вече с някаква идея, с някое впечатление, с някое чувство, искате да извършите някаква работа. Ако взема товар на гърба си, колкото този товар е по-тежък, толкова трябва да имам по-здрава основа, за да го нося. Ако малко кръшне кракът ми, мога да падна някъде и да го изкълча. Та човек трябва да бъде много умен, когато носи товара си. Вие казвате: „Трябва да имаме една велика идея." Тази велика идея е у вас. Някой път искате да имате големи скъпоценни камъни, злато. Богатите хора не са доволни, понеже златото е погълнало техните чувства. В света, ако търсите недоволни хора, ще ги намерите между богатите, понеже сърцето им е отишло в трупане на външни богатства. Не можете да отидете при Бога, понеже сте богати, понеже сте свързани. На двама господари не може да се служи. Казвате: „Господи, аз искам да Ти служа, но паричките ми да не буташ." Ако сте учен, може би ще кажете: „Господи, искам да ти служа, но знанието ми да не буташ." От известно знание трябва да се освободите, например вашата идея за любовта, тълкуванието ви за любовта. Някой ще попита: „Как да обичам?" Ако ви попитат как да ви обичат, знаете, но как да обичате, не знаете. Върху това всеки си има свой метод. Аз не съм намерил двама души да са еднакви относно любовта. Вие не можете да обичате всички хора по един и същи начин. Всички хора не пият еднакво количество вода. И ако обичате един човек, ще знаете колко вода трябва да му дадете, а не да плиснете настрани излишната вода. Това не е любов. Всичката вода, която му давате, трябва да я изпие и после трябва да има една кърпа, с която да попиете всяка капчица, та нищо да не се изгуби. А пък вие най-първо обичате един човек и после подхвърлите любовта като книжна дреха. Така осакатявате себе си. В любовта най-напред се повдигате, а после се унижавате. В любовта най-първо повдигате едно същество във вашето съзнание и мислите, че то е съвършено, че има всички добродетели. И това същество мисли, че е намерило един поклонник и се радва. Един ден вие го вземете отвътре и го хвърляте в тинята. Каква е тая любов? Защо ще го вдигнете горе и после ще го хвърлите? Защо ще имате една хубава мисъл и после ще я турите в калта. Или имате едно хубаво чувство и после го хвърлите. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после спрямо нашите ближни и спрямо други хора. Когато съгрешите спрямо себе си, как ще се справите с това? Вървите по пътя и си ударите крака, каква е тая погрешка?

Направили сте погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извините. Как ще се извините, когато ударите крака си? Ще вземете чук и ще махнете този камък от пътя. Но с това вашият крак не оздравява. Как се извинявате на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки." Обаче в истинския път на живота, щом тръгнете, окото ви ще бъде отворено. Ще разгледате целия път, ще гледате по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимавате да не ударите крака си. Ако ударите крака си, нямате уважение и почитание към него. Тогава нямате уважение към доброто в света. Щом нямате уважение и почитание към доброто, не може и да го направите. Може да мислите, че правите добро, но това не е добро. Сега да ме разберете ясно. Ако вземете едно житно зърно и го турите на един камък, вие не сте свършили никаква работа. Също така не сте свършили никаква работа, ако го заровите на три-четири педи дълбочина. Трябва да знаете колко пръст да турите на това житно зърно. Да не му туряте повече килограми, отколкото трябва. Ще му турите само малко пръст, за да може да поникне. А на тази дълбочина, като пусне своите коренчета, ще оставите на него да отива надолу, колкото иска. То е негова работа.

Дойде ви една идея – посадете я във вашия ум. Знаете ли колко е деликатно да се посее една идея или едно чувство?

Ако влезете в един склад, дето има барут, и ако имате само една запалена кибритена клечка, знаете ли какво може да стане? За да се направи едно голямо зло, не мислете, че трябва да има голяма причина. Ако имате само една запалена кибритена клечка, какво може да стане? Като влизате в този склад, няма да носите кибритени клечки, няма да има железа на обущата ви отдолу. Ще влезете с платнени обуща, за да не възпламените взривното вещество.

Такива взривове постоянно стават у вас. На ден колко пъти стават такива взривове? Казват ви: „Знаете ли вашата дъщеря кой път е хванала? Днес я видях в кабарето с един момък." Аз питам: Ако златото падне в калта, става ли на кал? Знаете ли какъв студ има в пространството, през което слънцето пътува. Външните условия не са могли да изгасят слънцето.

Вие се страхувате да не угаснете. Човек изгасва само при едно условие – при дървото за познаване на доброто и злото, когато се прекъсва връзката между човека и Бога. И там е всичкото зло. Злото прекъсва връзката, която съществува между човека и Бога. И щом се прекъсне тази връзка, тогава човек постепенно почва да се смалява. И щом се смали, няма изход отникъде – умира. И ние умираме, когато прекъсваме връзката с Бога. Щом си свързан с Бога, ти си във вечния живот. А щом прекъснеш връзката, влизаш в друг свят. И светът на смъртта е реален, но там почват страдания и противоречия, в които няма разрешение.

Ти казваш: „Аз обичам Бога." Под това се разбира, че ти го обичаш, или Бог те обича. Когато Бог те обича, трябва да възприемеш Неговата любов и да пазиш тази връзка свещена. И единствената връзка, която трябва да пазите свещена, е връзката на Любовта. Ще я чистите, за да няма прах, дори и най-фин прах. Да кажем, че имате една свещена идея. Сутринта, като станете, колцина ще я почистят? И после, когато четете книга, ще си омивате ръцете хубаво и тогава ще четете книгата. Страниците трябва да са чисти. Ако оцапате книгата, и умът си ще оцапате. Ако свири някой на пиано с нечисти ръце, тогава клавишите ще се оцапат. Аз гледам някой път клавишите са изцапани. Гледам и какви са ви дрехите, обущата, гледам как си вчесвате косата. Някой път гледам очите ви. Искам да зная как гледате, дали погледът е нагоре, надолу или настрани. Има една жица на любовта – гледам накъде е погледът спрямо нея. В това отношение за мен всеки човек е интересен. Ако погледът е надолу от жицата, той е материалист; ако е отляво – обича да насилва; ако е отдясно – обича да използва хората. Ако гледа нагоре, той има нещо благородно в себе си. Някой започва добре, най-първо поглежда нагоре, после наляво, надясно и след това надолу. Но после не си вдига очите нагоре. Той вече е направил първата погрешка. Нагоре, надолу, настрани и после пак нагоре. Та при всяко действие, което правите, трябва да се отнасяте към оная първа причина, която действа в света. Ако аз работя и светлината не ме озарява, няма да направя хубаво работата. Та винаги трябва да имаме онази, Божествената светлина, за да можем да живеем, както искаме. Всички ще си направите по една стаичка. Препоръчвам ви да имате по една горница, не е нужно да бъде много широка, само за един човек, само за вас. С една масичка, един прозорец и едно столче. И в тази стаичка да разрешавате всички мъчни въпроси. Щом имате мъчнотии, в своята горница лесно ще ги разрешите. Който има горница, лесно разрешава въпросите, а който няма горница, мъчно ги разрешава. Това е наука.

А сега ми произнесете думата любов. (Учителят произнася думата любов и едновременно маха с ръцете си, нагоре, надолу, настрани и пак нагоре.) Я изпейте сега думата „любов". Ще изслушам всинца как ще я изпеете. Имате дванадесет саксии с цветя. И ако изпеете думата „любов" правилно, то тези цветя ще се развеселят и ще изпущат повече благоухание. Ако пък не пеете хубаво, тези цветя ще започнат да увяхват. Щом увяхват, аз зная, че в моята градина някой човек не е изпял хубаво думата „любов". И ще видя къде този човек е направил погрешка. Всяко едно цвете ми говори къде е направило погрешка в любовта. Дванадесет саксии има в невидимия свят, които представляват вас. Кажете ли лоша дума във физическия свят, тези саксии ще почнат да вехнат. И Господ, като погледне, ще каже: „Нещо стана долу." Ще изправите думата си заради благото на вашите цветя. Ако повехнат вашите цветя на небето, вие не можете да отидете там. Ако пък не повехнат, ако са свежи, вратите на небето всякога са отворени за вас. Най-първо умът ви трябва да бъде облечен в светла дреха, не с бяла, а със светла дреха. Сърцето ви трябва да е с червена дреха, а пък волята ви – с виолетова дреха. Вашата душа с какво трябва да бъде облечена? Каква дреха ще турите на душата си, на духа си, на вашия ум и на вашето тяло? Това е предметно учение. Ти не може да предадеш една идея, не можеш да направиш една идея позната на другите, ако не е позната на теб. Ти не можеш да предадеш един тон до вярно, ако самият ти не го вземаш вярно. Най-напред твоят ум, сърце и воля трябва да бъдат четири месеца в музикално положение и тогава ще можеш правилно да вземеш до. Ако умът, сърцето, душата и духът са в изправност, тогава можеш да направиш всичко, както трябва. Ние не трябва да нарушаваме тая хармония, която Бог е вложил в нас, от нея трябва да се учим. При молитвата се цели между другото Бог да изпрати Духа си, за да поддържа тази хармония в нас. Да поддържа хармония в отношенията между нашия ум, сърце, душа и дух. Тези отношения трябва да бъдат чисти. Писанието казва: „Бог ще изпрати духа си." И той, като дойде, хармонизира всичко.

Щом критикувате, това не е любов, щом виждате в другите дефекти, това не е любов. Щом сте координирани добре, когато ходите по земята, през където минете, ще оставите своите идеи. А пък щом не сте координирани, отдето минете, пак ще оставите идеи, но други идеи, други отпечатъци.

Най-първо трябва да имате връзка с Бога. Тогава Неговото състояние се предава на вас, понеже единствено Бог е съвършен. Даже само като помислите за Бог, Неговото състояние ще се предаде на вас. Някой казва:,,Аз съм праведен човек." Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна във вашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно у вас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта." Не, любовта вие не я сънувате дори. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная Любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите, че ще умрете и после наново да се подмладите. Хубаво, тогава трябва да знаете втори път къде ще се посадите, и кой ще ви посади, и как ще ви посади. Може някой да ви остави върху някой камък и някоя гарга може да дойде и да изяде посятото. Един сял жито. Гаргите грачели и изяждали посятото и той казал: „Не искам да сея вече. Гаргите изядоха всичко." Той гледа, че и крината се изпразнила вече. Казвам: Да напълни пак крината и като се наядат всички гарги, пак ще остане. Гаргите няма да изядат целия хамбар. Сто гарги, хиляда гарги колко ще изядат.

Та не се обезсърчавайте от несполуките във вашия живот. Казвате: „Това не стана, онова не стана". Гаргите изядоха житото. „Това постигнах, онова не постигнах." Отсега нататък трябва да постигнете. И какво трябва да постигнете. Които сте остарели, казвате: „Оставете младите да му мислят". Не, старите да му мислят, а пък младите да работят. Между млади и стари трябва да има една много интензивна връзка. Най-първо не мислете, че сте стари. Изхвърлете тази дума старост. Вие си придавате много голямо значение, като се мислите за стари. Един от вас ми казва: „Толкоз дългове имам, пари нямам." Друг казва: „Болести имам." Трети казва: „Имам големи недоразумения с другите." Четвърти казва: „Службата си не съм уредил." И всеки ми казва: „Уредете външните работи и тогаз ми говорете за Божественото." Аз пък ви казвам: Вие сте горе на едно дърво и сега зреете. Аз не искам преждевременно да узреете и знаете ли защо? Защото, ако узреете преждевременно, свинете ще ви изядат. Ще дойде вятър, ще ви раздруса и свинете ще ви изядат. И свинята ще каже: ,,Аз го изрових от земята." Та трябва да узреете като дряна най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано." Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал и казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш страданията, които аз минах. Ти си прав и си по-майстор от мене, щом ме излъга." Та дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже.

Вие сега ще направите едно заключение: хората имат двама бащи. Бог казал на Адама: „Синко, от това дърво излиза лъжата, а тя е, която носи голямо нещастие в живота. В живота си никога няма да ядеш от него. Никога в живота си няма да лъжеш, ще говориш всякога истината. Щом кажеш първата лъжа, ще умреш. Няма да ядеш от дървото на доброто и злото, значи няма да казваш лъжа. Щом кажеш най-малката лъжа, ти си ял от забранения плод. Яж от дървото на живота, т.е. яж от дървото на истината." Като направите една погрешка, идва лъжата. Криете погрешката от себе си, от ближните си и от Бога. Не че трябва да отидете и да я казвате. Ни най-малко не я разправяйте. Щом я разправяте на ближния си, вие искате той да ви помогне. Щом я изповядате на Бога, искате Той да я изправи. Ако можете да си помогнете сам да я поправите, тогава не ходете при Бога и при ближните си. Ако не можете сам, тогава идете при ближните си и при Бога. Аз не говоря за големите погрешки, аз говоря за някои, които отпосле могат да станат погрешки. Например вие дьржите една чаша хубаво вино, то е само петдесет грама. Няма никакво зло в тази чаша. Можете да пиете, но ако почнете често да употребявате тази чаша, след това може да станете пияница. Ще добиете един навик и ще изгубите науката си. Имате един учен човек, професор, който умира от малката чаша. Учен, способен човек беше.

Бих искал от тази сутрин да бъдете свободни от терзанията, които имате в ума си. Някой път казвате: „Този не ме обича, онзи не ме обича." Някой може да мисли, че и аз не го обичам. Аз съм недоволен от него, понеже няма какво да ми даде. И той не ме обича, понеже и аз няма какво да му дам. И двамата не се обичаме. Тогава ще се хванем един друг за ръка и ще отидем при някой, който ни обича, т.е. който може да ни даде нещо. И тогава от това, което ни даде, можем да си дадем нещо един на друг. Тогава вие двамата, които не се обичате, идете ръка за ръка при онзи, който ви обича. И ако той не ви обича, тогаз се хванете и с него за ръка и идете при някого, който ви обича и си напълнете стомничката. Вие, които не се обичате, ще се хванете ръка за ръка. Това е възможно. Има една любов на безлюбието. Тя е най-безкористната. Хванете го за ръката, но нищо не очаквате, не искате да вземете. Едвам го търпите. Някой път хванете някоя кокошка, видите, че е мършава и я оставите. А пък като видите, че е мазна, я ядете. Радвайте се, че не ви обичат. Та казвам, че в безлюбието има една добра страна. Някой човек не ви обича и казва: „Аз не искам да ви обичам, понеже и двамата сме бедни. Идете при някой, който може да ви обича."

Когато сте недоволни, да знаете произхода на недоволството. Когато се усетите радостни, да знаете произхода на радостта и да умеете да я задържите, понеже ще дойдат лоши условия. Тогава радостта е едно богатство и при трудните условия ще можете да извадите нещо от нея. Иначе ще се намерите един ден в трудно положение. Искам да изгоня от вашия ум страха. Страх не трябва да има. Само един страх да остане у вас, един страх се позволява – страх да не прекъснете връзката на любовта. Свещен страх да имате да не прекъсвате връзката си с Бога, с Любовта. Дръжте това разбиране, което имате за Любовта, за Бога. Моето разбиране е за мене. Ако за тази връзка говорите по-малко, е по-хубаво. Което аз направя, то ще свидетелствува за мен. Това, което не мога да направя, то не може да свидетелствува. Казвате на някого, че го обичате. Той ще ви постави на изпит. Казвате на един беден човек, че го обичате. Той ще каже: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете нещо." Ако сте лекар и кажете, че го обичате, той ще каже: „Моля, не може ли да ме излекувате." Та всички проповядвате една любов, за която нищо не правите. Мислите ли, че като нарисувате едно цвете на дъската, че това е цвете. Посадете едно семенце и нека цветята сами за себе си да говорят. В новото учение благото, Божественото благо трябва да дойде от Бога. Но законът е следният: Това благо някой път право до вас не може да дойде, трябва да мине през някоя среда. Например светлината минава през въздуха. И благодарете, че минава през въздуха. Има една опасна страна, която носи със себе си светлината, която иде от пространството. И въздухът трябва да задържи нещо от тази светлина, за да я нагоди към вас. Божествената любов ще мине през онзи човек, който ви обича, за да се приспособи към вас. Всеки човек, който ви обича, е една среда за вас, през която ще мине Божествената любов, за да нагоди тая любов и за да може да я възприемете. Всеки човек може да ви бъде полезен и за всеки човек вие можете да бъдете полезни като среда. Та Божествената Любов някой път трябва да мине през няколко души, за да се приспособи и да дойде при вас. Всеки човек, който ви обича, той ви придава Божествената любов без никакъв примес, а пък онзи, който не ви обича, той дава любовта с примеси. А всяка любов без примеси носи радост. И всяка любов с примес носи страдание. Та сега бъдете проводници на онази любов, която е без примеси. Гледам, че мнозина от вас сте нетърпеливи. Аз бих желал да бъдете търпеливи колкото мене.

Има една любов на книжни пари, а има пък една любов на звонкови пари. Та сега вие сте много богати с книжни пари. С няколко милиарда от тях можете да вземете един обед.

Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. Граничната любов образува нещастия. Граничната мъдрост образува нещастия. И победената истина носи страдания. Пристъпете към тази Божествена наука и ще срещнете там мъчнотии. Не мислете, че в този свят, в който влизате, ще влезете лесно. Като влезете в Божествената наука, ще минете през бойното поле, ще минете през куршуми, но няма да ви ранят. Ако пък нямате тази наука, ще бъдете ранени навсякъде, няма да имате място, дето няма да бъдете наранени: по лицето, ръцете, краката и пр. Ако пък имате Божествената наука, куршумът ще мине покрай дрехата ви. До вас хиляди ще падат и няма да ви повредят. Облечете бронята на Любовта, облечете бронята на Мъдростта, облечете бронята на Истината и с тия три брони ще влезете да воювате. Няма да бъдете страхливи. Сега имате да минавате през зор и не само през зор, но и трудни задачи имате да решавате. Досега сте имали задачи само с едно неизвестно, а сега ще имате с десет неизвестни. Първото нещо е да благодарите на Бога, че сте дошли живи и здрави до това положение. Като погледнете, кажете: „Слава Богу, минахме." Благодарете и, като тръгнете напред, назад не се обръщайте, а гледайте напред. Хубавото да седи пред вас. Не гледайте този свят, от който сте излезли, не да се простите с него, но да не се безпокоите. Носете си едно знаме. Като искате да погледнете онези, които идат подир вас, дигнете знамето и кажете: „Напред, напред, тук има път, по този път вървете." Всеки да носи своето знаме. Няма да остане нещо, което да не ви вземат. Страданието и мъчението в какво седят? Те седят в следното: В турско време, като дойдат разбойници, дадат им всичко и разбойниците заминат. Вземат парите, но по някой път турят горещи железа на вратовете на хората, за да изкажат къде са парите. Това е мъчението. Някой път ще има страдание – само ще вземат от вас. А пък някой път ще има една верига на врата. Но ако вървите по този път, за който ви казвам, вратът ви ще бъде здрав и разбойници няма да има във вас. Отвън може да имате мъчнотии. Други мъчнотии няма да имате.

Любовта е, която спасява хората. Мъдростта е, която урежда живота на хората, и истината е, която дава свобода на хората. Бог е, който ще внесе в нас вечния живот, ще ни даде знание и ще ни освободи. Единствен Той е, който освобождава от разбойниците. Та казвам: Пазете три важни връзки – връзката на Любовта, връзката на Мъдростта и връзката на Истината. В себе си – никакви лъжи. Себе си няма да лъжете. Ближния си няма да лъжете и Бога няма да лъжете. Трима няма да лъжеш: себе си, Ближния си и Бога.

Какво ще кажеш на един камък? Ще му кажеш: „За да не те тъпчат хората, ще те туря настрана." Причината да го туриш настрана не е само в това, че хората го тъпчат, но и за да не пречи на хората.

Бъдете свободни. Сега вие ще се изпоплашите. Влизате в един свят и ще започне да ви е страх. Казвам ви: Това не правете, онова не правете. Ти казваш: „Какво трябва да правя." Някой ще каже: „Много хубави дрехи да не носиш, обуща да не носиш, да ходиш с обуща, които Бог ти е дал, с ръкавици, които Бог ти е дал."

Всеки от вас може да носи обуща, каквито иска, да носи дрехи, каквито иска, да носи панделки, каквито иска. Някой носи в горния си джоб копринена кърпа. Какво лошо има в това. С това иска да каже: „Аз съм работлив като копринената буба."

Пазете сега връзката. Вие Божествената връзка не можете да скъсате, но казвам: Не цапайте връзката си, понеже при най-малкото цапане на връзката, по която иде любовта, енергията на любовта не се предава правилно. Като станете сутринта, очистете тази нишка, за да се предава правилно любовта. И всичко, каквото правите, да ви бъде приятно. Иначе идат всички недоволства. Изчистете тази връзка и тогава, каквото правите на земята, ще ви бъде приятно и другаде. Като ядете, да ви е приятно, като обичате хората, да ви е приятно, каквото правите, да ви е приятно. Това е хубавото в живота.

„Отче наш "

18 лекция на Учителя, държана на 31 януари 1940 г., сряда, 5 – 6,50 часа сутринта, София, Изгрев.