от ПорталУики
Версия от 21:33, 16 март 2012 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Извънредни беседи

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

Изменена посока

Каква беше последната лекция от миналата година? Някой път искате да знаете миналото, т. е. вашето минало прераждане. Човек лесно забравя. Коя е причината, че сте забравили? Аз се интересувам, не за самия процес на забравянето, но защо вие сте забравили. Забравянето има отношение към нежеланието, не желаеш да направиш нещо. Защо някога човек не иска да прави добро, а някой път иска да прави добро? Защо някой път човек е разположен да прави лошото, а някой път не е разположен? Мислите ли, че цигуларят, като свири по салоните, от любов свири на хората? Понякога свири от зор, за прехраната си. Българските гайдарджии и гъдулари свирят повече по сметка, те нямат идея. Те казват: Беднотия, трябва да се свири! Докато земеделецът употребява цяла година да изкара житото, цигуларят в половин или един час посее и жъне плодовете. Той скоро свършва работата си. Музикално, всички работи се свършват лесно. Та и вие сте забравили лекцията, защото не сте музикални. Може след година да си спомните. Какъв беше последният петък, помните ли? Колко души бяха в класа? Колко песни се пяха? Коя молитва се чете?

Представете си, че двама души гледат един предмет. Те са попаднали на фокус, и двамата имат известни впечатления. Когато предметът се отдалечава от тях, става по-малък, т. е. смалява се. Смаляването става по причина на това, че ъгълът на зрението се намалява. Също така се намалява и пространството. И слънцето, което има диаметър около 1 429 500 километра, се вижда малко, защото е много далеч от нас. Когато предметът се приближава, той се увеличава, ъгълът на зрението се увеличава. Същевременно и пространството може да се увеличи.

Кога предметите се виждат ясно, и кога смътно? Някои неща са смътни в нашите умове. Значи, не са на фокус. Ако предметът се постави точно на фокус, имаме ясна представа за него. Всички неща, които във вашия ум, или във вашите чувства са на фокус, вие ги обичате, защото образите им са ясни. Казвате: Имам ясна представа. Ясната представа е зрял плод; неясната, смътната представа е неузрял плод. Представата в умствения свят е плод; мисълта в умствения свят е плод. Ония, които живеят в умствения свят, и те имат плодове. По подобие на физическия свят, те имат и цветове. Ще кажете, че не ви е ясно, как така в умствения свят има цветове. Като мислите за любовта и за мъдростта, нали имате някаква идея във вашия ум? Нали имате ясна представа за тях? Каква е представата във вътрешния ви свят за любовта? Даже и животното има някаква, макар и животинска представа за любовта. Неговата представа не е като на човека, но според своята представа, и животното има отношение към света. Колкото по-високо стои дадено същество, толкова и представите му са по-ясни и всеобемащи. Представете си сега, че пред вас стои една къща. Едно същество, което е много повдигнато, вижда къщата от четирите страни, също и отгоре, и отдолу. Едно неразвито същество вижда само едно малко прозорче на къщата. Коя е причината, че то вижда така ограничено? – Ъгълът на зрението му е малък. Колкото ъгълът на зрението на едно същество е по-малък, толкова предметите и представата за тях са по-неясни. Срещате един човек и казвате, че е добър. Кое ви дава повод за това? Под какъв ъгъл на зрението виждате? Отгде знаете, че е добър? Добрият човек има няколко черти, които изпъкват повече или по-малко. Като видите тия черти, познавате, че тоя човек е добър. Добрият човек проявява дейност. Доброто е като белия цвят. Как познавате белия цвят? – По отражението на светлината. Белият цвят отразява напълно светлината. Черният цвят никак не я отразява. И доброто отразява напълно, затова е добро. Злото няма никакво отражение – черно е то. Доброто има свой цвят, милосърдието има свой цвят, правдата има свой цвят. Какви са цветовете на тия добродетели, няма да кажа сега, но те си имат свой цвят. Ако правдата няма цвят, тя остава неразбрана. Цветът я прави достъпна за нас. Чрез цвета ние изучаваме нейните качества. Правдата поставя дисхармоничните неща на мястото им. Без правда, в света щеше да има пълна анархия. Без добро, нещата щяха да бъдат без съдържание.

Днес мнозина изучават физиогномия. Според физиогномистите, колкото очите са по-отдалечени от носа, толкова човек приема повече впечатления; колкото очите са по-близо до носа, толкова по-малко впечатления приема човек. Казвам: Вие не помните миналата лекция, защото ъгълът на зрението е бил малък. Възприели сте малко впечатления, повече смътни, затова всичко се е заличило в паметта ви. Ако увеличим тоя ъгъл, веднага ще си спомните. Ако ви се даде една премия от 250 лири, веднага ще си спомните всичко, и лекцията цяла ще се възстанови във вашия ум. Разбира се, това няма да стане изведнъж, но постепенно. При това, парите няма да бъдат книжни, но златни.

Човек, за да учи, все трябва да има някакъв стимул, някаква подбуда. Без подбудителна причина човек не може да мисли. Ти мислиш само за неща, които ти правят впечатление. Всяко впечатление е някаква подбуда. Всеки предмет, за нашия ум е дотолкова важен, доколкото произвежда някакво приятно впечатление. Обичаш да слушаш музика, понеже изпитваш нещо приятно чрез ухото. Обичаш да гледаш цветята, понеже възприемаш нещо приятно чрез окото. Обичаш да се движиш около цветята, да възприемаш аромата им, понеже действат приятно на носа ти. Обичаш някоя храна, понеже е вкусна, внася нещо в организма ти. Тоя закон е верен. Една мисъл е толкова важна за тебе, колкото е приятна за твоя ум. Едно чувство е полезно за тебе дотолкова, доколкото се отразява приятно върху сърцето ти.

Взимам думата приятност в прост смисъл. Само добрите неща са приятни. Понякога лошите неща са приятни в началото, а накрая горчиви. Има неща, които в началото са горчиви, а накрая – сладки. На земята почти всички плодове, с малки изключения, в началото са горчиви, после стипчиви, кисели и най-после стават сладки. Растенията имат знание, могат да превръщат горчивината в сладчина. Те изваждат горчивите елементи от почвата и ги превръщат на сладки. Някои растения не прилагат изкуството си, затова плодовете им остават горчиви. В този смисъл, растенията не са тъй невежи, както ги мислят. Те имат обширни познания по своята специалност. Казвам: Следвайте и вие пътя на растенията. Имате една горчива опитност, искате да я изхвърлите. Тя е плод на вашия живот, ще я превърнете.

Как превръщате горчивите мисли? Какъв е вашият опит? Например, някоя ваша приятелка или ваш приятел ви огорчи. Как превръщате горчивината в сладчина? Тоя процес става във вас, без да го знаете. Горчивите неща имат дълги вълни, а сладките неща имат къси вълни. Всички плодове, които имат дълги вълни, са горчиви. Плодове, които имат къси вълни, са сладки. Какво ще кажете за червея, който се движи бавно, полека? Умно същество ли е той? Не е умен. Защо? Същества, които се движат полека, имат вътрешни недостатъци; те са свързани със своя вътрешен живот, отвън нищо не ги интересува. Те не се интересуват нито от цветята, нито от небето. Те казват: Свързани сме със земята, към нея можем само да гледаме. Ако гледаме нагоре, малкото влага, която носим в себе си, ще пресъхне, ще отиде животът ни. Главата на червея е много малка. Вашата глава е милиарди пъти по-голяма от тая на червея. Върху много неща могат да мислят съвременните хора, но те малко мислят. Някои мислят само за обувки, за шапки, за дрехи, за ядене; понякога само ще помислят за някоя книга, за някоя звезда, за някое цвете. Казват за някого: Глава има!

Главите на съвременните хора не са много културни. Някои обичат да критикуват, намират погрешки в хората. Човек, на когото умът е зает с погрешките на другите, не може да бъде културен. Погрешките са отражение на човешкия живот. Кой какъвто е, това вижда. Добрият човек, като види един лош, вижда доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него. Той мисли, че добрият е намерил някакво изкуство да го замотае някак, да прикрие нещата. Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо добро в него. После пак ще си остане на особено мнение. Закон е това. Виждате, че Бог, Който постъпва само добре с хората, все още Го подозират. Те казват: Кой знае, дали Господ не си играе с нас. Някой казва: Ето, детето ми взе, вола ми взе. – Кой му прати детето? Кой му даде вола? Значи, да умре детето ти, Бог е причината. Да умре волът ти, пак Той е причина. За всичко, което става в света, все Бог е причината. Някой не се оженил навреме, детето му не е заченато навреме, жената не е здрава, детето му умряло. Кой е крив? – Пак Господ. Онова, което Господ е създал, никога не умира.

Кое е Божествено? Което никога не умира. Кое е Божествено? Което никога не губи своята красота. Кое е Божествено? Което никога не губи своята разумност. Кое е Божествено? Което не губи своята доброта. Всички ония неща, които се изменят, имат друг произход – не са от Бога. Така, именно, ще си съставите ясна представа за Божествените неща. Вие носите отпечатъците на хиляди поколения. Те са оставили във вас някой свои недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат Божествените качества, вложени във вас от начало още. Божествените неща са дълбоко заровени в човешката душа, покрити с дебел слой. Тоя слой трябва да се премахне. Божествените зародиши трябва да излязат на повърхността на човешката душа, да дадат своите плодове.

Сега във вашия ум стои идеята: Защо Бог създаде света такъв? – Хората го създадоха такъв. В стария турски език, върху някои букви поставяха точки. Всяка точка означаваше нещо. Ако някоя муха кацне върху една книга, може да остави точка там, дето не трябва. Тогава се изменя смисълът, чете се едно вместо друго. Така са постъпили и хората с книгите на Божествения свят. Те натуряли точки, дето не трябва, и днес неправилно четат. Обаче, точките, които хората турят, се изтриват, а точките, турени от Бога, остават завинаги. За да опиташ, кое е човешко и кое – Божествено, вземи една гъба, напоена с вода и провери, кое се заличава и кое не. Човешкото се изтрива, а Божественото остава – по никой начин не може да се изтрие.

Често вие се обиждате. Това е човешко нещо, човешка точка. Обидил си някого, турил си точка. Изтриваш точката, изчезва обидата. Изпадаш в безверие – човешка точка е. Изтрий с гъба, и безверието ще изчезне. Лесно може да накараш когото и да е, да мисли лошо. Първо имаш добро мнение за един човек. Той взима хиляда или две хиляди лева на заем и не плаща. Ти веднага започваш да мислиш лошо за него. Казваш: Много добър човек беше, но не плаща. Това е човешка проява. Но и Божествено не е, да изменяш доброто си мнение за човека. Защо тоя човек не плаща? Някаква точка има върху написаното. Вземи гъба, изтрий точката, и той веднага ще плати.

И апашът обича да взима пари, без да има право за това. Един религиозен човек отишъл при един милионер, в името на Бога, да иска пари. Милионерът му казал: Ти нали вярваш в Бога? Той ти даде ум, сърце, да работиш. Защо просиш? Намери си някаква работа. Човек, който проси, ще намери затвора. В Англия, ако някой отиде да проси, или да иска пари, непременно трябва да свърши някаква работа срещу това, да направи нещо: да изсвири, да изпее някаква песен, или да направи един фокус. Само тогава той има право да поднесе чинийката си, за да му дадат нещо. Като не получил нищо, религиозният започнал да изучава характера на милионера. Една вечер, той успял да влезе в кантората му, с револвер в ръка, и се скрил под масата. В това време, богатият извадил торбата със златото си, започнал да го брои и да му се радва. Бедният веднага застанал пред него и му посочил револвера. – Моля ти се, не ме убивай! Вземи, колкото искаш. Като напълнил джобовете си, той запитал милионера: Знаеш ли, кой съм? Аз съм оня човек, който искаше пари от тебе, в името на Бога. Ти нищо не ми даде и каза да отида да работя. Със силата на това оръжие, което си купих, аз се научих вече да работя. Сега ти плащаш за него, а аз ти давам един урок. Като дойде друг някой при тебе, да проси, дай му, колкото ти искаш. Така той ще вземе по-малко. По-напред и на мене можеше да дадеш, колкото искаше, а сега, за изкуството си, взимам толкова, колкото аз намирам за добре.

Така постъпват много от съвременните хора, така постъпваме и ние. Щом дойде револверът – ненужните страдания, веднага сме готови на всички жертви. Не е лошо това, учим се. Тоя пример верен ли е? Идейно е верен, но доколко фактически е верен, не зная. Ще си послужа с още един пример, за изяснение на първия. Същият човек отишъл при друг милионер, да го убива, с цел да иска пари. Милионерът знаел изкуството да овлажнява барута. Като се насочи револвер, барутът овлажнявал. Апашът влязъл при него, насочил револвера си, но милионерът казал: Ти искаш да ме уплашиш, но твоят револвер не хваща. Я цъкни. Той цъкал, цъкал, но револверът не хванал.

Казвам: Ако искате да не ви обиждат хората, трябва да знаете изкуството да овлажнявате барута. Дойде някой при вас, иска да ви обиди, но обидата не хваща. Докато се обиждате, вие сте слаб човек. Докато вярвате на всичко в света, вие сте слаб човек. И който вярва, и който не вярва, и двамата са прави. За духовните хора благото все от Бога иде. Каквото стане, духовният казва: Благодаря на Бога за станалото. На никого другиго не мога да благодаря. Като му помогне някой, той казва: Бог те накара да ми помогнеш, ти нямаш думата. Безверникът не благодари на Господа, благодари на хората, които му помагат. Де е погрешката? Ще кажете, че духовният човек е прав. И двете страни са прави, но не са абсолютно прави. Защото всеки човек е ваш ближен – и вярващият, и невярващият. Първият закон е Божественият. Вторият закон е човешкият. Когато дойде първият закон, едновременно трябва да дойде и вторият – законът за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните първо действат със закона на Бога. Те оставят закона на ближния настрана. И двата закона трябва да действат едновременно.

Представете си, че ви дават задача, как да постъпите, когато някой ви направи една услуга. Например, богат човек ви дава 20 – 30 хиляди лева, вие му благодарите. Тоя добър, умен човек, като ви направи това добро, наблюдава, как ще постъпите вие, ще направите ли на някого добро. Ако не направите на някого добро, при друг случай, той ще ви даде по-малко. Първият път ви даде 20 хиляди, после ще ви даде 10 хиляди и пак ви наблюдава. Третият път като отидете, ще ви даде пет хиляди. Най-после нищо не ви дава.

Та, когато някой се оплаква от съдбата, ще знае, че първоначално Бог му е давал много наведнъж, докато постепенно намалявал и най-после нищо не му давал. Как ще се измени съдбата? Отвори сърцето си и започни да даваш. Тогава и Господ ще се отвори. Ти, богатият, теглиш един чек от 20 хиляди лева. Срещне те един беден, казва: Може ли да ми услужиш с нещо? Ти махнеш с ръка и продължиш пътя си. Но Господ те гледа. Казано е в Писанието, че някога, без да знаете, сте угостили някой ангел. Ако угостиш един ангел, той ще се отплати за услугата, която си му направил. Доброто не трябва да се прави, както днес мнозина го правят. Дадеш пет лева и мислиш, че си направил нещо. Колко са пет лева? Казано е: „Ако имаш две ризи, дай едната на бедния”. Какво обяснение ви е дадено за тоя стих? Да имаш две ризи, това е нещастие. Затова дай едната, да се освободиш от нещастието.

Един свещеник проповядвал в църквата върху даването. Той цитирал стиха: „Който има две ризи, да даде една на бедните”. Попадията чула проповедта и като се върнала вкъщи, решила да я изпълни. Един просяк похлопал на вратата и поискал нещо. Попадията му дала едната риза на попа. Като се върнал от църквата, свещеникът поискал чистата риза, да се преоблече. Попадията казала: Няма я, дадох я на един просяк. Постъпих така, както ти проповядваше. – Аз говорих това за другите, то не се отнася до нас. Свещеникът потърсил ризата си, защото се изпотил, искал да се преоблече. Кога се изпотява човек? – Когато се намери в зор, в мъчнотия. Здравият човек не се поти, болният се поти. Когато човек е здрав, има магнетизъм в организма си, влага, която чисти. Чрезмерното изпотяване не е добро, не е здравословно състояние.

Сега ние говорим за нормалния живот, който функционира правилно. Към него трябва да се стремим. Трябва да имаме правилна мисъл в живота. Често се казва, че с даване нищо не се постига. Вярно е, но и с недаване нищо не става. Ако житото на една нива е много гъсто, не става хубаво. Гъсто посятото жито малко плод дава. Житото трябва да се сее рядко, да расте добре, да братясва. Да правиш добро, това е упражнение, но когато човек прави добро, другите да не знаят това. Ако правиш добро, и хората знаят, ти не се ползваш от него. Какво ще стане, ако целувате струните на цигулката на един цигулар? Ще развалите струните му. Всеки човек, който очаква да му благодарят, разваля струните на цигулката. Ако целувате струните, цигуларят не може да свири. Цигулката не се нуждае от целувки. И цигуларят не се нуждае от целувки. Докато свири, нито ще го целувате, нито ще му благодарите. Като свърши концерта, тогава може да му благодарите. Кога майката целува детето си? Когато се свърши концертът. Защо майката трябва да целува детето си? Какъв концерт се дава? В целувката има нещо егоистично. Някои деца са пълни с магнетизъм, с магнетична сила, всеки иска да вземе от тоя магнетизъм. Обикновено хората целуват магнетичните деца; ония, които нямат магнетизъм, не ги целуват. Децата на богати родители ги целуват повече, бедните деца по-малко ги целуват. Някое дете, като го целуват, вика, крещи. То казва: Не искам да ме целувате. Защо? Някои хора, като целуват, само взимат; някои, като целуват, дават нещо от себе си. Майката дава нещо от себе си, затова целува детето си. Разумност се иска от всички.

Направете един опит за една седмица. Представете си, че някой ви обиди, каже ви обидна дума, погледне ви криво, или направи някое движение с ръката, което не ви се харесва. Който от вас се е обидил, нека намери свой близък и го запита, как да се справи с обидата. Какъвто съвет получиш, приложи го, да видиш, дали е прав. Не питай само едного, но десетина души поне, да видиш, кой от методите най-скоро ще премахне обидата. Ако не се намери човек да ви обиди, не съжалявайте за това. Всички не могат да обиждат, и всички не се обиждат. Ако и вас питат, и вие дайте съвет. Следете, колко време трае обидата ви и след като приложите съвета, за колко време ще изчезне тя. Определено е траенето на всяка обида, както е определено траенето и значението на всеки препинателен знак. Например, четете някоя книга и срещате точка, запетая и други знакове.

Какво означава точката? – Знак за спиране, за отдъхване. Колко време трябва да спреш след точката? И в музиката има знакове за почивка: цяла пауза, половина, четвъртина, осмина. Какво означава запетаята? Какво означава двоеточието? Колко време трае спирането при тях? Ще кажете, че паузата е знак за мълчание. Четеш едно изречение и спираш. След това трябва да дойде някой суфльор, да ти подскаже, какво да четеш. Значи, точката е спиране, докато дойде суфльорът, запетаята – също. Суфльорите помагат при четенето. При точката спираш, слушаш, че някой говори. Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже нещо, продължаваш да четеш и пак спираш. Много естествено, обмяна става между човешките мисли. И паузите в музиката вървят по същия закон. Музикантът, като спре, вдъхновява се, приема нещо чрез паузата. Сега и вие искате да поставите всеки знак на своето място, но не знаете, точно къде да го поставите. Точката се туря там, дето предложението свършва.

Кой е най-трудният въпрос, който ви смущава? Казвате: Неразположен съм. Значи, смущението е вашето голямо неразположение. Ставате сутрин, неразположени сте; давате концерт, неразположени сте; движите се, ходите, неразположени сте; обувки имате, дрехи имате, не сте разположени. Мъчно е човек да бъде разположен. Някой поглежда към краката си, неразположен е. Обувките го стягат. Друг повдига рамото си, дрехата го смущава нещо на рамото, или под мишцата. После, бута шапката си – смущава го нещо. Ту нахлупва шапката си, ту я повдига, да приеме повече светлина. Казвам: Научете се, когато обувките ви стягат, да не гледате към тях. Те произвеждат дисонанс във вас. Кажи си: Добре ходя с тия обувки, много са хубави. Върви напред и не гледай обувките си. От гледището на съвременната хигиена, обувката трябва да бъде точно по крака, да няма никакъв недостатък, да не стяга никъде, нито пък да бъде широка. И дрехата също трябва да бъде свободна, никъде да не стяга, но да приляга добре.

Като ученици, наблюдавайте хората как ходят, да видите, колко от тях ходят правилно. Намерете нещо хубаво в хода, в движението им. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не можете да вадите верни заключения от фактите, от всичко, което ви окръжава. Ако нямате прави заключения за физическия свят, как ще наблюдавате мислите и чувствата, които са отвлечени? Ако видимите неща не разбирате, как ще разберете невидимите? Ако доброто не можете да оцените, злото никога няма да оцените. Човек от злото не се възпитава, доброто го възпитава. Злото не може да даде възпитание, то само ограничава. Например, злото ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, което може да възпита човека, това е доброто – то е храна за сърцето. Злото ще те ограничи да не ядеш много, а доброто ще те нахрани. Що е възпитанието? – Резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добра храна, добри мисли, добри чувства, добри постъпки – всичко това е видимото в света.

Кои са основните мисли на лекцията? – Доброто, което възпитава човека, и злото, което го ограничава. При възпитанието важна роля играят дрехите, обувките, шапката. Важно е при това, какви са дрехите: памучни, копринени или вълнени. Различните видове материя оказват различно влияние. Опитът е показал това. Ако едно дете се облича само с копринени дрехи, характерът му ще се изопачи, понеже хиляди копринени буби са станали жертва. Най-хубавите дрехи за възпитание са ленените и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Болният да носи вълнени дрехи. Най-малко престъпление прави човек, когато носи лен и памук. За да вземе вълната от овцете, той ги остригва преждевременно; за да вземе коприната от пашкула, той го убива преждевременно. Хубави, топли са вълнените дрехи, но при самовъзпитанието се препоръчват ленени и памучни. В бъдеще, добре е вълната да се стриже в топло време, когато и овцата с любов я дава. Ще погладиш овцата, ще я помилваш, и тя ще бъде доволна, че си остригал вълната й. Такава дреха ще бъде добра. Тъй както днес постъпват с овцете, ползата е малка. Днес хората шият дрехи от хубава вълна, с копринена или с памучна подплата. Това не е добре. Дрехите трябва да се шият без подплата. Сега въпросът с дрехите и платовете е труден. Имаш зимна дреха, но лятно време не може да я носиш; имаш лятна дреха, зимно време не може да я носиш.

Правил съм опит, да нося зимно време вълнена дреха без подплата. Забелязах, че дрехата държи топло, даже когато съм я носил разкопчана. Ако си здрав и носиш такава вълнена дреха, вместо подплата, образува се магнетична обвивка между тялото и дрехата, която не пропуща външния студ. И най-тънката дреха, проникната от магнетизъм, държи топло. Не всякога дебелите дрехи държат топло. Направи си дреха от чист вълнен плат, внеси в нея своите хубави мисли и чувства и я облечи. Тя крие в себе си магнетична сила, която я прави здравословна. Ето защо, не раздавай дрехите си, които си носил като болен. Не е добър обичаят да се раздават дрехите на умрелите. Не носете дрехи от умрял човек. И от умрели буби, и от умрели овце дрехи не носете. Като спазвате тия неща, вие създавате в себе си характер.

Това се отнася до вашия личен живот, а не до социалния. Социалните работи вървят по свой определен път – това е неизбежно. Обществото не може да се изправи лесно. Себе си може да изправим, можем да правим опити, но когато дойдем до обществото, методите ще бъдат други. Пазете правилото: Не обличайте дреха, която не обичате. Не обувайте обувки, които не обичате. Какво правят хората, това е тяхна работа. За вас, пътят, по който може да създадете характер, е следният: Никога не носи неща, които не обичаш.

Колко неща запомнихте от лекцията? Всичко не може да се запомни. Години се изискват, за да може човек всичко да приложи. Днес де ще намериш чиста вълна? Де ще намериш кожа, да си направиш обувки, каквито искаш? Де ще намериш подходящ материал за шапка? Как си правят растенията дрехи? Кой дрехар им шие? Кой учи цветята да си правят цветове? Кой дрехар е направил перата на птицата? Вижте райската птица, как е облечена, като царкиня. Най-хубавата дреха има тя. Кой се е погрижил за нея? Ако и ние се решим да живеем по тоя начин, има кой да се грижи и за нас. Понеже ние не се интересуваме, затова и невидимият свят не се интересува от нас. Ако ние бихме се интересували от това, веднага разумният свят ще вземе участие в нашия живот. Ние не се интересуваме, и за нас не се интересуват. Птиците, за които те се интересуват, имат хубави дрехи. Защо дрехите на някои птици са хубави, а на други не са? Има птици, на които цветът на перата не е на място. Голямо различие има в птиците и в техните дрехи.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да измените посоката на вашите мисли, посоката на вашите чувства и посоката на вашите постъпки. Не е нужно да се откажете от старото. Вашите стари навици да бъдат корени, както корените на дърветата. Новите ви навици да бъдат клони с плодове. Ще живеете едновременно отвън и отвътре – едни в корените, други в клоните, и така ще примирявате противоречията. Взимайте пример от растенията.

Изпейте песента „Аз мога да любя”.

Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде; въздухът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят, ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока, и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото, както трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.

В човешкия живот, във всяка възраст има по една основна мисъл, която е ръководела човека. Имайте разположение само към основното. Един пример ми се е харесал, който донякъде изяснява, какво нещо е Божественото. Едно бедно момиче, останало без баща и майка, кръгло сираче, се отличавало с голям стремеж към музиката. Веднъж то чуло, че един голям цигулар дава концерт. Искало да го посети, но нямало средства. Опитало се тук-там да намери начин да чуе видния цигулар, но никой не му се отзовал. То отишло, дето се давал концертът, и останало вън. Като излязъл от салона, цигуларят спрял вниманието си върху момичето, което било с насълзени очи. Той го погледнал и запитал, какво иска. То казало: Дойдох да те слушам, нямах пари за билет и останах вън. Цигуларят взел адреса на момичето и отишъл в дома му, дето дал за него специален концерт. Помнете: Когато ние имаме това Божествено желание, цигуларят ще дойде. Ония, които нямаха силен стремеж към Божественото, купиха си билети и отидоха да слушат цигуларя. При момичето той сам дойде. Някои хора сами отиват при Божественото, а други Божественото само ги посещава. При човешкото ние отиваме, а Божественото само иде при нас. – Кога? – Когато го желаем. Сега тоя артист, може би, и вас ще намери някъде.

Само Божията любов носи пълния и изобилен живот.

13. Беседа от Учителя, държана на 27 октомври, петък, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.