1932 г.
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.
ОТ СМЪРТ В ЖИВОТ
Във Великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпросът е само за времето. Там където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбирането на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят.
На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва: „Няма да ядеш оттова дърво. То е дървото на познаване доброто и злото. Няма да ядеш, докато Аз не ти позволя и не ти покажа, как да ядеш плодовете на това дърво.“ Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на черната ложа, и те можеха да влизат в рая.
И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?“ Той му отговаря: „Казано ми е да не бутам това дърво.“ А черният адепт му казва: „Трябва да бъдеш смели решителен и да имаш самостоятелност.“ Те, вместо да послушат Бога, послушаха този адепт и ядоха; те не послушаха Господа и изпитаха последствията - смъртта.
Този черният адепт, който дойде в рая, задигна живота на Адама и му остави смърт; те се заразиха от страшна проказа, която светът не е виждал. И според закона на школата, Бог ги облече в кожени дрехи и ги изпъди от рая, за да не заразят целия рай. Не изпъдиха човека, че съгреши, но го изпъдиха за непос- лушание. Отвънка живееха другите, от които дойде черният адепт. И казва им Господ: „Идете сега при тях, всеки трябва да отиде при своя учител.“ И толкова хиляди години има откак този адепт им каза, че ще станат богове, а все още не са станали. Нещо повече - станаха роби. Този адепт бил много учен. И сега той прави някого да стане цар, друг - министър, трети - владици, попове, учении т.н. Той създава всички днешни отношения между хората, за да ги раздели и да им смъкне кожите. А сега взели да ни убеждават, че има спасение и че трябва да търпим. Да, трябва да търпим, но не и да носим неволя. Да носиш игото на черния адепт, който ти смъкна кожата, това не е търпение, а неволя. А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и да носиш тежестите на слабите.
За да бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми; последните са органи за проява на Реалността. За да може по- пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи затова. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи, чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас. В нас има един вътрешен импулс да си създадем органи. А за създаването на тези органи е необходима материя.
Но какво нещо е материята? Сегашната наука е дошла до положението да признае, че материята е съставена от атоми и електрони, а тези последните са само една проява на електричеството; това са известни силови центрове. Зад всеки елемент съществува една разумна сила. За земята най-лек е водородът, но има в космоса вещества хиляди пъти по-леки от него. Всички тези елементи са носители на Божествените или космични енергии. И когато ги възприемем в тяхната първична проява, те ще направят цял преврат в нас.
Човешкият мозък е един акумулатор на тези енергии. Мозъкът е създаден изключително за физическия живот. Той не е крайният предел на развитието. Центърът на човешкият живот не е в мозъка. Центърът на живота е в това, което наричат „пъп“, там е слънчевият възел. Там е най-разумното място в човека. В този център се намира туй, което наричаме „духовно тяло“, с което ще продължим да живеем след разрушението на физическото тяло.
Животът и формата на физическото тяло зависят от духовното тяло. За да бъде човек здрав, той трябва да поддържа в изправност духовното си тяло, а това става, като държи в изправност мислите, чувствата и постъпките си. За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е последното дело на Бога. Вънка от природата нищо не съществува. Обаче това, което хората днес считат за природа, е само нейната видима част. Съществува една скрита страна на природата, но ние хората още нямаме органи, за да я възприемем. Видимият свят ние възприемаме чрез нашите пет чувства, а като влезем в другия свят, трябва да имаме други сетива за неговото възприемане. Всъщност светът е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите.
Силата на човека седи в мозъка му, а животът му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно“ - и да научи хората, как да живеят. Затова се иска цяла наука. Специфични методи и начини има. Цялата природа - растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи.
Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас, които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили, които действат, и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта.
17
Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия. Не е въпросът да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви. За да бъдете здрави, трябва да обикнете трето лице, вън от вашите кръвни връзки. Той ще служи като проводник на творческите сили на живота, за да бъдете здрави и бодри. И когато в Писанието се казва да се обичаме, то е за да бъдем здрави. Ако любовта няма приложение, какво ще ни ползва. Добрите чувства са проводник на силите на живота. Трябва да обичате някого вънка от семейството си, за да бъдете здрави, силни, богати, красиви. Всички блага в света са обосновани върху този закон. Но има два вида обич. Едната е обичта, която дава и носи живот, а другата, която взема и носи смърт, тя е омразата. В човешкото сърце трябва да влезе любовта, и животът, и благородството.
Любовта има едно свойство - онзи който ви обича, всякога да остава невидим и другите хора да не знаят, че ви обича. И който те обича, той никога не може game разлюби. Човекът, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той без да иска ще ви измени. По този начин ние скъсваме връзките си с Бога, като се съмняваме в Него. Причината и в двата случая е в нас. И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще.
Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата.
Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик - киселините. Тези мисли - киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не Зи причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение - сол.
С този закон може да правите опити в себе си. Например, с храненето, ако сте нетърпеливи вземете такива храни, които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол - здна материя, която ще ви послужи за изграждане на търпението.
Който не знае този закон, той яде само кисело лли само сладко и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките шра, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол, за да може храната да мине 3 твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, и не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и аувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите \шсли и чувства и да стане приятел на доброто и юсподар на злото.
Това е философията на живота. Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези Зъпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си, допринасям за разрешението им в света. С това ставам зъработник на този великия свят, който работи за зсвобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се зсвободи тялото, после сърцето, умът, душата му и лай-после трябва да се освободи неговият дух. За да Зобие тази свобода, човек трябва да има знание. Така ювек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо въни вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на вашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука, която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта, която е основа на живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава. За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото, което мрази не сте вие и съществото, което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученикът, който се учи от двамата. Тези същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото, което люби във вас, а вие само усещате любовта, която действа във вас.
Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злото.
Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът на живота.
Липсва дата. Беседата е отпечатана в 47 бр. на в. "Братство" от 1 юни 1932 г. - бел.изд