от ПорталУики
1944г.
- Ако си музикант, как ще проявиш справедливостта? Трябва да знаеш да пееш и да свириш, да взимаш всеки тон безпогрешно. Мнозина знаят да пеят и свирят, но не са справедливи. Когато разглеждам справедливостта в музиката, друго нещо разбирам. Трябва да вземеш правилно основния тон на една песен. От тоя тон зависи отношението на другите тонове. Ако основният тон на една песен е „до”, правилно трябва да го вземеш. Когато взимаш тона „до”, в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Като посадиш семето в земята, върху него ще туриш малко пръст и тогава ще пееш. Значи, основният тон „до” показва, че си посял нещо. Не може да пееш, ако не си сял. Щом посееш семето, ще вземеш верен тон. Ако пееш, без да си сял, тонът е неправилен. Вторият основен тон, който трябва да вземеш, е „ре”. Какво означава тоя тон? Че семето трябва да изникне. Ако вземеш основния тон „ре” и нищо не е изникнало, не си пял, както трябва. Ти си посадил семето на суха земя, не си го полял, слънцето не го е огрявало. При тия условия, семето не може да израсте. Ако израсте, тонът „ре” е вярно взет. Семето може да израсте, но трябва да си намери път. Затова е казано: „Аз съм пътят, истината и животът”. Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота – тонът „ми”. Не можеш да намериш своя път, ако не вземеш вярно тона „ми”. След това се оформя цялото дърво – тонът „фа”.
- Като вземеш четирите тона вярно, растението се оформя вече. Остават още три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. Една мисъл, или едно чувство не могат да цъфнат, ако не вземеш вярно тона „сол”, ако в душата ти няма любов.
- Често хората се обезсърчават, правят усилия, но намират, че работите им не вървят добре. При какъвто цигулар да отидете, той първо ще ви научи да нагласявате цигулката – отношение има между четирите струни. Има известни закони, по които те се нагласяват. На цигулката първо е поставен основният тон „сол”, след него иде „ре”, после „ла” и най-после „ми”. Ще нагласите струните по възходящата линия на четирите тона и тогава ще свирите. Нагласяването е външната страна на живота, върху която трябва да мислите. Какъв е основният тон на вашата мисъл? Вие искате да любите, но не знаете, какъв е основният тон на вашето чувство. Искате да постъпвате добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Отсега нататък вие трябва да се занимавате с основния тон на нещата.
- С пеенето си. Когато се пее вярно, всички познават; когато не се пее вярно, пак се познава. Усет има в човека. Неверният тон предизвиква дразнене – това не е музикално пеене. Когато човек пее добре, той не позволява на другите неправилно да пеят. Ако не пее добре, нека мълчи. Давайте ухо, да слушате оня, който пее хубаво. От него ще се учите. Оня, който пее добре, той е учител, от него всеки може да се учи. В България има много славеи. Те са добри певци. Дават добри уроци. Те пеят от ранна сутрин, изливат песента си в трели. Ако хората слушаха ранните песни на славеите, животът им щеше да бъде по-добър, отколкото е сега. Лошото е, че когато славеите пеят, хората спят. Малко внимание обръщат на славеите. Казват: Славеите нямат работа, затова пеят. Не, славеят пее, когато върши най-важната работа. През останалото време той не пее. Славеят пее през май, когато мъти яйцата си. Следователно, и човек трябва да пее, когато върши най-важната работа.
- Аз взимам пеенето в широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Човек, на когото чувството е чисто, не прави погрешки. Човек, на когото постъпката е чиста, не прави погрешки. Тогава той пее. Когато мисли, човек пее; когато чувства, той пее; когато постъпва добре, той пее. Добрата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка се придружават с пеене. Когато сте недоволни от себе си, вие не пеете. Ако ядете от най-хубавото ядене и сте недоволни от него, причината е или във вашия стомах, или някъде в тялото ви. Ако ядете хубава храна и сте доволни от нея, вие сте здрави. Здравето произвежда радост и веселие.
"[[]]"24.09.1944г.