Оценяване и прилагане
Ще прочета 12 глава от Данаила.
Тази сутрин сте събрани тук, но всички имате различни интереси – не сте на един ум. Всеки си има по една особена мисъл, по едно особено желание. Стремежите ви не са еднакви. Мислите и желанията ви не са еднакви, но и работите ви не са еднакви.
Мнозина се питат: Кой проповедник да слушаме? Много проповедници има в света. Някой проповядва на хората с цел да ги обърне към Бога. Той счита това за негово право. Според мене, един проповедник е бакалин, друг е дрехар – всеки си има свой надпис. Така и светските хора се делят на търговци, лекари, адвокати и др. Като отидеш при един адвокат, първо, той ще те запита, какво дело имаш. Дали си направил някаква пакост, или си взел пари назаем и не можеш да ги върнеш. Адвокатът е добър човек, готов е да ти услужи, но веднага след това ти представя сметка за работата, която ти свършил. Пет горе, пет долу, ще се пазарите. Ако отидеш при дрехаря, той няма да те пита, с кого си се скарал, но ще те пита, каква дреха искаш. Като харесаш една дреха, ще се пазариш. Ако пазарлъкът става според нравите на източните народи, дълго време ще се пазариш. Тръгнеш да си отиваш, търговецът те връща, отстъпва малко от цената. Ти намираш, че е скъпо, излизаш от магазина. Търговецът те връща и пак отстъпва. Най-после се спазарите, и ти взимаш дрехата. Така постъпват в обикновения живот.
Питам: Вие за какво сте дошли тук? Едни търсят адвокати, други – лекари, трети – зъболекари, търговци. Старите за какво са дошли? Те са дошли, защото не знаят, как да се справят с децата си – с младите. Младите пък са дошли да се научат, как да живеят. Ако отидеш при някой проповедник, и той ще те хване – иска да знае, как върви работата ти. Той ще каже, че твоята работа не върви, защото не вярваш в Бога, в Господа Исуса Христа. – Знаеш ли, че ще отидеш в ада и няма да се спасиш? – му казва проповедникът. – Аз съм човекът, който мога да те спася от голямото зло, да те направя човек. Ще се запишеш в нашата църква, дето ще ти дадем право, като умреш, да влезеш в рая. Щеш не щеш, ще се запишеш. Иначе, ще влезеш в затвора, дето те очаква по-голямо зло.
И тъй, онова, което говори проповедникът, може да е вярно, а може и да не е вярно. Ето защо, когато ние говорим за любовта, представяме си я като сбор от възможности. Като обичаш някого, ти имаш вече една възможност. Не можеш да употребиш една и съща любов за всички. Ще кажете, че трябва да обичаме всички, както Бог ги обича. Любовта не е нещо, което се яде или пие. Казвате, че двама се хванали за ръка и се целували. Това не е любов, това са условия, прийоми. – Ама те си пишат писма. – И това не е любов. – Те си правят добро едни на други. – И това не е любов. Казвате, че двама се скарали, защото не се обичат. – И това не е любов. – Обикнали се те. – И това не е любов. Не мислете, че всеки, който привлича и прегръща, обича. И това не е любов. Мислите ли, че вълкът, като хване кравата за краката и я повлича, я обича? И това не е любов. Той има съвсем друго намерение. Мислите ли, че змията, като се увие около човека, го обича? От любов ли паякът хваща мухата? Той има разположение към нея, но това не е любов. Казвате: Муха е това, тя знае само да бръмчи. – Свързвали ли сте се със съзнанието на мухата, да знаете, защо бръмчи? Тя има страх от паяка, затова бръмчи. Някога се освобождава от паяжината, а някога съвсем се оплита. За вас това е забава. Казвате: Ние знаем тези работи. – Ако не ги знаехте, нямаше да дойдете тука. Вие сте дошли при мене от много знание. Ако бяхте невежи, щяхте още да спите. Понеже знаете, че тук има заровено имане, затова сте дошли. Аз ви наричам иманяри. Всеки дошъл с голяма торба и очаква голямо богатство. Отваря торбата си, туря дяла, който му се пада, и си отива. Ако ме разберете буквално, ще си кажете: Иманяри ли сме ние? Тук сме дошли за знание.
Казвам: Знанието, което търсите, е подобно на онова, което туристите търсят по високите върхове. Често се качват на Мусала, както и аз се качвам. Според вашия високомер, каква височина има Мусала? Интересно е, че като го измерват, височината му ту се увеличава, ту се намалява. Какво означава това? Учени българи и европейци са измерили височината на връх Мусала, но никой не го е измерил точно. Според последното измерване, Мусала е висок 2,925 м., но и това изчисление не е абсолютно точно. Измерването на високите върхове трябва да става през сухо време, когато има по-голямо пречупване на светлината. Повечето измервания на Мусала са ставали във влажно време, затова не са абсолютно точни. Ето защо, в изчисленията има разлика от 65 м. Изобщо, за изчисляване височината на планинските върхове има различни научни начини. Когато се качихме на Мусала, барометърът показваше височина 2,800 м. Значи, имаше 300 м. спадане от височината на върха. Това зависи от времето. Когато времето се подобрява, височината на върха е по-малка. Когато времето се разваля, височината се увеличава. Следователно, при добро време връх Мусала е по-нисък, а при лошо време – по-висок.
И тъй, във всички хора, които се въздигат, времето се разваля; а пък в онези, които се снишават, т. е. които се смиряват, времето се подобрява. Това е относително вярно. Кое е най-хубавото време в човешкия живот? Ще кажете, че най-хубаво време е, когато хората се обичат. Ако един ученик обича учителя си, носи му цветя и подаръци; ако не го обича, какво ще постигне? Не само че нищо няма да постигне, но ще бъде спънка и за себе си, и за своя учител. Това показва, че сърцето се проявява, без да има предвид, че и умът трябва да работи и да се проявява. Който не се учи, той е търговец на дребно; който се учи, той е търговец на едро. Ще кажете, че е унижение за вас да бъдете търговци. Казваш: Аз да съм търговец? – Какво лошо има в търговията? Аз, ти, той, това е все едно. Това са трите лични местоимения.
Всички сте изучавали личните местоимения. Трите лични местоимения са „аз, ти, той.“ Знаете ли, какъв е смисълът им? Какво разбирате под „аз, ти и той“? Аз имам известно тълкуване на тези лица, но то не е абсолютно истинно. Казваш: „Аз“. Това значи: Аз съм, който отварям вратата. Ти си, който я затваряш. Той е, който заповядва, кога да се отваря и затваря вратата. Като види, че вратата е отворена, той ще каже да се затвори; като види, че е затворена, ще каже да се отвори. Значи, „аз“ ще отворя вратата; „ти“ ще я затвориш, а „той“ ще заповяда да се отвори, ако е затворена, или да се затвори, ако е отворена. Като се молиш, казваш: Ти, Господи! Какво означава това? – Ти, Господи, Който затваряш вратата на злото, затвори я, за да не влезат разбойници и крадци да ме оберат. Само Бог е в сила да затвори вратата на злото. Ако условията на
живота ти са лоши, пак казваш: Ти, Господи! Пак се молиш на Господа да затвори вратата на лошите условия. Кажеш ли „аз“, подразбирам Господ, Който ти говори. Той казва: Аз съм Онзи, Който мога да те избавя. Някога казваш: Аз съм „аз“. – Да, но нищо не можеш да направиш. – Защо? – Защото говориш от свое име. И ти можеш да подпишеш един указ, и царят може да подпише. Но това, което царят подписва, се изпълнява. На твоя подпис никой не обръща внимание.
Днес от всички хора се иска учене. Ще кажете, че много неща знаете, много сте слушали. – Много неща сте слушали, но и много сте изопачили. Мнозина си служат с примерите, които съм дал, но толкова са изопачени, че и аз не мога да ги позная. Те влагат в тях такова разбиране, каквото не съм помислил. Един ден ще кажат: Така рекъл Учителят. Много неща съм говорил, но важно е, какъв смисъл съм вложил в тях. Казвам: Аз говоря. Утре и ти ще кажеш: Аз говоря. Но ако говориш като човек и не си свързан със законите на разумната природа, каква сила има твоето аз? Когато искам да отида някъде, не казвам, че тръгвам, па каквото Господ даде. Аз не се моля на Господа да оправи времето за мене, но следя, какво е времето и тогава тръгвам. Аз избирам добро време и тогава тръгвам. Освен това, гледам моите разбирания да се съвпадат с разбиранията и мислите на Бога. Не се моля да измени Бог времето заради мене, но аз се нагаждам на времето. Като не постъпвате по този начин, вие грешите и после страдате. Питате: Защо идат страданията? – Защото искате Бог да измени нещата заради вас. Казвате, че се молите на Бога и мислите, че Бог ще измени своя план. Добре е да се молите, но не да се изменят нещата заради вас, а да станат така, както Бог е наредил. Вие се молите за някой болен да оздравее. Не, ще се молите да стане така, както Бог е определил. Ето, наскоро ходих на Мусала ; два пъти се качих и слязох от върха и то при най-големи мъчнотии. Какви бяха мъчнотиите, не казвам, но без Бога и десет крачки не бих направил.
Следователно, когато човек се изкачва по планините пеш, при големи мъчнотии, резултатът е един; когато се изкачва с превозно средство, с аероплан, например, резултатът е друг. Много неща придобива човек, като се изкачва пеш. В това време той се изпотява, а с това и кръвта му се пречиства. И животът е висок планински връх. Както искате да се качвате по върховете без мъчнотии, така искате да прекарате живота си гладко, спокойно, без мъчнотии и страдания. Няма човек на земята, който, като въз-лезе към живота, към върха на съвършенството, да не е минал през скарата на огъня. Когато стигне този връх, човек ще разбере вече живота. Не се стигат лесно високите върхове. Ето колко експедиции се опитаха да стигнат върха Еверест, но не можаха. Някои дойдоха до голяма височина и мислеха, че ще стъпят на земя, но под нозете им се оказа вода. Изобщо, както мъчно се качва човек на високи планински върхове, така е мъчно изкачването по високите места в духовния свят.
Като се движи от умерения пояс към северния полюс, човек се натъква на различни явления. В умерения пояс дните и нощите се менят, според сезона. Лятно време денят е дълъг, около 16 часа, а нощта – 8 часа; зиме денят е 8 часа, а нощта – 16 часа. На северния полюс е съвсем различно: денят е цели 6 месеца, и нощта – 6 месеца. Там не може нито да се оре, нито да се жъне. Само богатият може да живее на северния полюс. Дето се обърнеш, навсякъде сняг – всичко е бяло. Обаче, белият цвят не храни. В умерения пояс хората често се обличат с бели дрехи, за да покажат, че са чисти. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, да покажат, че се отричат от света. Светските хора пък се обличат с бели, със светли дрехи. И черните, и белите дрехи не спасяват човека. Според вас, светските хора не са духовни. Коя дума е по-силна: светски, или духовен? По-силна е думата светски. – Защо? – Защото тя произлиза от светлина, а духовен – от духане. Значи, светлината е по-силна от вятъра, който духа. Казано е в Писанието: „ Бог толкова възлюби света, че изпрати своя Еднороден син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Значи, Христос се пожертвува за света, за светските хора, а не за духовните.
Казваш: Аз не съм светски човек. – Прав си, ти си духовен, аз съм светски. – Защо? – Защото съм човек на светлината. Под „светски човек“ вие разбирате нещо особено, недостойно. Под „духовен човек“ разбирате нещо хубаво. Духовен си, т. е. човек на вятъра, който духа. Дух, спирит – на английски има едно значение, а спирт, алкохол има друго значение. Ако отидете в Англия, там има много духове. Думата „дух“ в различните езици има различно значение. Всъщност, кое е истинското значение на духа? Казваме Бог и Господ. И това са имена с две различни значения. Думата „Бог“ има отношение към органическия свят. Молиш се и казваш: Ти, Господи! Значи, Ти, който затваряш вратата. Какво е дълбокото значение на тази дума, вие сами ще намерите.
Сега, като ви говоря, има опасност да помислите, че нищо не знаете, че сте невежи. Всъщност, не е така. Напротив, вие знаете много неща, не сте невежи. Ако ви кажа, че сте невежи, ще се обидите. Ако някой ми каже, че съм невежа, ще се радвам. – Защо? – Защото много работи не зная. Ето, аз не зная, колко милиарди звезди има на небето; не зная и какви същества живеят на звездите. Много естествено. Зная, че Бог е създал света, но как го е създал, не зная положително. Зная, че е създал слънцето, но как го е създал, и това не зная. Ще кажете, че съм ходил на слънцето. Възможно е. Други казват, че не съм ходил. И това е възможно. Аз зная, ходил ли съм, или не; как съм ходил, пак аз зная. Ходил съм на слънцето, но не с тялото си, както вие мислите. Ако убеждавате хората, че съм ходил с тялото си, вие ги заблуждавате. Ако ги убеждавате, че съм ходил с двойника си, знаете ли, как се ходи с двойника? Вие говорите неща, които не знаете. Ще кажете, че съм излязъл от тялото си и така съм отишъл на слънцето. Вие излизали ли сте от тялото си, да знаете, как се излиза? Апостол Павел казва за себе си, че бил пренесен някъде; на кое небе е бил, не знае, но бил вън от тялото си и чул и видял неща, които не може да изкаже. Значи, той има особена опитност, за която може да говори. Следователно, каже ли ти някой, че си невежа, радвай се. Като невежа, ти имаш възможност да учиш. Пред тебе се открива велико бъдеще. Невежеството подразбира, че пред тебе се открива нова област за изучаване. Невежеството и знанието са две различни гами в живота.
Наскоро говорих с един музикант за гамите, а именно, за мажорните и миньорните гами. Питам го, коя е причината за съществуването на двата вида гами. Той казва, че това се дължи на различния им строеж. Според мене, всяка гама има две страни: човешка и Божествена. Човешката страна има отношение към господаруването, а Божествената – към слугуването. Ако вляза в едно общество, дето всички седят наготово, а само един прислужва, казвам: Това е човешка работа. Ако вляза в общество, дето всички работят, казвам: Това е Божествена работа. Видя ли, че хората спорят, кой е по-добър, по-учен, това е човешка работа. Ако всички работят за подобрение на живота си, това е Божествена работа. Кажеш за някого, че е грешник, това е човешка работа. Да си грешник или праведен, това са две различни състояния. Праведният е слуга, грешният – господар. Като не иска да работи, грешният казва: Не съм ли свободен да правя, каквото искам? – Можеш, но ще страдаш. – Защо? – Защото искаш да господаруваш. Значи, страданието е за господаря, а радостта – за слугата. И тъй, никой господар на земята не може да бъде радостен. Господар е само Бог. Той е създал света, Той е негов господар. – И аз искам да бъда господар. – Как ще бъдеш господар, щом не си създал нищо? Господарството, радостта и веселието са прерогативи на Господа. – Аз съм учител, работя, творя. – И като учител, ти си слуга. Ето и аз съм дошъл на земята да служа, а не да бъда господар. Дошъл съм на земята да правя добро. То има отношение към света на чувствата. Като видя някой страдащ или нуждаещ се, чувствата ми диктуват да го нахраня, облека, приютя в някоя къща и най-после, да му дам условия да учи. Като правя добро на човека, имам пред вид и котката. Имам една котка, която постоянно върви след мене. Аз се качвам по стълбите, и тя се качва; аз слизам, и тя слиза. – Защо върви след мене? – Не й се учи. Тя ме пита: Имаш ли някаква баница или малко риба, месо? Казвам й, че съм вегетарианец, не ям нито риба, нито месо. Мога да й дам малко баница. Пущам я в стаята си и отрязвам парче баница. Ако тя яде баницата, и аз ям; ако тя не яде, и аз не ям. Котката е авторитет за мене. Тя веднага разбира, прясно ли е маслото, хубаво ли е сиренето. Ако не й хареса нещо, не хапва от баницата. Тогава и аз се въздържам, не ям.
Казвате: Чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а Той ни говори обикновени работи. – Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ на миналото, който не е знаел, как да пише. С него се разговарям аз и го питам: Друг път ще пишеш ли, както писа в миналото? – Веднъж да изляза от тази форма и да дойда отново на земята, ще зная вече, как да живея и какво да пиша. – Може ли човек да влезе във формата на една котка? Питам: Може ли човек да влезе в един аероплан или автомобил? Може ли по формата на аероплана или автомобила да съдите за човека, който е вътре? Значи, както аеропланът и автомобилът са средства за пренасяне на човека от едно място на друго, така и котката е средство, чрез което човек може да се прояви. За разумното същество котката е автомобил. Всеки момент това същество може да излиза и влиза в котката, както и вие можете да влизате и да излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат, са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойдем до истинското знание. Вие сте господари, ние сме слуги. Ако не се изправите, и вие ще дойдете на нашето място. И вие ще разберете истината. Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Вие вършите човешки работи, а ние – работата на Бога, за което благодарим.
Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране. Така аз мисля за тях. През всяко животно проглежда човешка душа, която на земята е била само господар. Тя може да е била философ, учен, княз, княгиня, министър – това не е важно. Следователно, животните са превозно средство за човешки души, изостанали в развитието си. Някой казва: Аз пътувам с биволска кола. Не е лошо, че пътуваш с такава кола. С биволска кола не стават катастрофи. – Аз пък пътувам с автомобил. – И това не е лошо, но трябва да внимаваш, да не стане някаква катастрофа. Животните, в сравнение с хората, пътуват с биволска кола. Хората пътуват с автомобили, а в последно време и с аероплани. Обаче, птиците отдавна си служат със собствени аероплани.
В заключение на това, казвам: Бог изисква от нас да оценяваме всичко, което Той е създал. Да оценяваме нещата и да ги прилагаме в живота си! Неразположен си, но не знаеш защо. Причината за това е, че не оценяваш нещата. – Радостен съм, но не зная защо. – Защото знаеш да цениш и прилагаш. Някой казва, че те обича повече от себе си. Това не е вярно. Достатъчно е да те обича като себе си. – Ти си божество за мене! И това не е вярно. Никакво божество не съм за тебе. Аз гледам критически на нещата. Преди да ти повярвам, трябва да те изпитам. Има критическо гледане, което е на място, а друго не е на място. Например, една сестра казва, че братята не живеели, както трябва. Тази критика не е на място. Друг път ще каже, че братята живеели добре помежду си. В първия случай, тя не е била добре разположена, а във втория – била разположена. Че братята живеели добре, това е вярно; но че живеели много добре, това е още въпрос. Че някой бил лош, това е вярно; но че бил много лош, това не е вярно. Аз не мога да кажа, че хората са лоши, защото зная, че Бог ги е създал. Всяко нещо, създадено от Бога, е добро. Ако приема, че хората са лоши, подразбирам, че те не използват правилно благата, които Бог им е дал. Значи, лошият човек не използва правилно Божиите блага.
Казвате: Ние се молим на Бога. Какво се разбира под молитва? Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш, какво нещо е Бог, не е важно; обаче, всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микропическо. Да мислиш за Бога, това значи да мислиш право. Ако кажеш, че Бог те е забравил, че на едного дал къща, а на тебе нищо, твоята мисъл за Бога е крива. Къщата е човешка придобивка. – Моят съсед има добри деца, ходят на училище, учат се, а моите деца не учат добре, нямам възможност да ги издържам. Бог на мене нищо не е дал. – Ти мислиш криво за Бога. Ти не оценяваш това, което ти е дадено, и не го прилагаш. Бог ти е дал ум, сърце и воля, на които всякога можеш да разчиташ. Бог ти е дал душа и дух, на които също можеш да разчиташ. Колко неща още ти са дадени! В сърцето ти са дадени условия и възможности за един добър и честен живот. В ума ти са вложени условия и възможности за придобиване на светлина и знание. В душата ти се крият възможности за придобиване на Божията Любов. Какви възможности съдържа духът, на това сами можете да си отговорите.
Мнозина ще възразят, че сърцето крие в себе си нещо лошо. – Не е така. Добро е сърцето на човека. Бог е вложил в него всички възможности за добър живот. Следователно, ако няма добро сърце, това зависи от самия него. Той не е бил в хармония с Божия закон. Като знае това, нека не се пита, защо страда и скърби. Всяко нарушаване на Божия закон води към страдания. Ти мислиш, че стоиш по-високо от хората. Как доказа това? На думи ли само? Щом стоиш по-високо от другите и си по-силен от тях, ти си длъжен да ги носиш на гърба си. Който носи другите на гърба си, той е в Божествения порядък. Когото носят, той е в човешкия порядък. – Не мога да нося страданията. – Тогава не можеш да носиш и радостите. Изкуство с да носиш и своите радости, и радостите на своя ближен. Като видиш, че някой се радва, ти си недоволен. Искаш тази радост да бъде твоя. Това показва, че не можеш да носиш и страданията на другите. Ако си силен, влез в положението на страдащия и му помогни. Той е в човешкия порядък; извади го оттам. Досега той е бил господар; отсега нататък ще бъде слуга. Кажи му: Едно време и аз бях такъв господар: ядох и пих, но дойдоха страданията, които ме научиха да слугувам.
Преди години, един наш брат заболя от язва в стомаха. Дойде при мене да ме пита, какво да прави. Казах му: През лятото ще се печеш на слънце. Ще излагаш стомаха и корема си на слънцето. Така ще се лекуваш два-три месеца наред. Всеки ден ще пиеш по една чаша зехтин. Той изпълни моите съвети и оздравя. След това дойде да ми благодари. Казвам му: Ще благодариш на слънцето и на зехтина. Ако не беше се излагал на слънце и не беше пил зехтин, много щеше да страдаш. На мене може да благодариш само за това, дето ти дадох съвет за лекуване. Сега не ти остава нищо друго, освен да служиш. И на вас казвам: Влезте в Божествения порядък и станете примерни слуги. Че сте добри господари, въпрос не правя за това. Станете добри слуги!
Казано е на Данаила: „Ти иди в последните дни на жребието.“ Значи, Данаил пак ще дойде на земята по закона на вселяването. Тогава той ще разбере това, което било затворено за него. Същото се отнася и за всеки едного от вас. И ти ще чакаш до последните времена, ще учиш и ще работиш. Ще се откажеш от господаруването. Господарят се противопоставя на всичко, защото има какво да дели. Всяка свада се дължи на господаруването. Всяко одумване, всяко насилие е пак резултат на господаруването. Всички неправди в света се дължат на господарите, които делят овцете – кой повече да вземе. От слугата се изисква да прави това - онова, и той всичко изпълнява. Има един господар в света – Бог. В края на краищата, светът ще стане такъв, какъвто Бог го е създал.
Това, което ви говоря днес, има практическо приложение. Това е привидно така. Всъщност, светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото в човека. Същевременно, щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Нисшето човешко естество е от дяволски произход. Истинският човек е в средата – между двете си естества. Ако бащата в един дом е пияница и постоянно бие децата си, той представя човешкото естество. Добрата майка прегръща и утешава децата си; тя представя Божественото естество. Бащата бие, майката утешава, децата се учат. Те представят истинския човек. Така, те ще имат ясна представа за проявите на дявола и тези на ангела. Молете се да не ви управлява човешкото естество, то да не ви стане господар. То е в сила да одере четири кожи от гърба ви. Обаче, има начин, по който можете да се справите и с това естество. Пазете се да не се скарат двете естества в човека.
Ще направим едно сравнение, да видите, какво е отношението между двете естества. Мома и момък се влюбват един в друг. Срещат се, пишат си любовни писма. Докато се разбират, и двете естества са в хармония. Щом се скарат, и те изменят отношенията си. Момъкът и момата престават да се срещат, връщат писмата си – дипломатическите отношения между тях се прекъсват. Че отношенията между двамата млади се прекъснали, няма нищо лошо в това. Лошото е, ако момъкът и момата почнат да пишат на други моми и момци. В края на краищата, и с тях скъсват отношенията си. Това не е преувеличение. Питам момата: Де е твоят възлюбен? И момъка питам: Де е твоята възлюбена? Толкова любовни писма сте писали! Всеки от вас е писал любовни писма – хайде да не казвам колко. Де са вашите възлюбени? В един живот пишеш любовни писма, във втори, в трети. В някой живот може да се намери един идеален възлюбен. Такъв трябва да се намери. Който е намерил своя истински възлюбен, той се е освободил. Той е заел мястото на ония неканени гости, преди него. – Как ще позная този, идеалния? – Ще го познаеш. Едновременно, той е и господар, и слуга: господар на себе си, слуга на другите. Той ще ти каже: Ела при мене да те науча, как да станеш господар на себе си и слуга и на себе си, и на другите. Да бъдеш господар на себе си, това значи, разумно да използваш Божиите блага. Да бъдеш слуга, значи, да реализираш тези блага. Като господар, ще се учиш, а като слуга, ще прилагаш наученото.
И тъй, вие сте писали на мнозина любовни писма, също и на вас мнозина са писали. Можете ли да си спомните първото любовно писмо, което сте писали? Аз помня първото писмо, което съм писал. Първото любовно писмо трябва да излезе от сърцето ви и то най-хубавото, което можете да дадете. Второто любовно писмо трябва да излезе от вашия ум; третото любовно писмо – от душата ви; четвъртото – от вашия дух. Значи, ще напишете на вашия възлюбен четири хубави писма. Само така, той ще дойде при вас. И вие ще получите от него четири хубави любовни писма. Тогава и двамата ще бъдете съвършени.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
2. Утринно Слово от Учителя, държано на 3 октомври, 1937 г. София. – Изгрев.