Съдържание
За Невидимия свят - Младежки Окултен Клас
1924 година
13 януари
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума. В това отношение човешкото сърце е образувано от Херувимите и Серафимите – Съществата на Любовта, които седят по-горе, отколкото Ангелите изобщо. Някой път думата Ангел се употребява в смисъл на Светло същество, колкото да означи естеството на тия Същества. В този случай под понятието Ангел влизат всички Светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, Съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума. Обаче в човешкия живот умът заема по-високо място, отколкото сърцето.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
Разумният живот (Четири книжки)
1925 година
26 юли
Първото нещо: човек трябва да определи в себе си дали е необходимо да реализира известна мисъл, известно чувство или известна постъпка. Щом се определи в това отношение, после ще види по кой от двата начина ще трябва да ги реализира: по праволинейния път – пътя на силния човек, или по криволинейния път – пътя на слабия човек. Постъпвате ли така, нещата винаги ще стават правилно и вие ще имате много помощници в живота си. Разумната Природа ще ви изпрати в помощ от Невидимия свят приятели, които ви обичат. Тия помощници се наричат ангели, служебни духове, които се притичват в услуга, в помощ на всеки човек, който постъпва разумно. Който реализира своите първични желания, всякога получава помощ. Виждате ли, че някой човек успява да постигне своите желания, ще знаете, че той се е заел да реализира своите първични желания, затова и Невидимият свят му помага. Човек трябва да бъде добър и умен, за да му помагат и приятелите. Закон е: възвишеният Невидим свят помага само на добрите и на умните хора в света. Защо им се помага? – Защото и те скоро ще станат работници, за да помагат на по-малките от тях. Всеки иска да има помощници, да му помагат, но и той от своя страна трябва да помага на по-слабите от себе си. Който иска да му помагат, и той трябва да помага!
Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
1926 година
30 май
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет. Това са елементи, характерни елементи. Всички тези числа, тези елементи имат известни съотношения. Сега представете си – това са само характери. Но представете си всички, това са живи същества, които слизат по инволюционен начин, висши същества с идея, знания. Това са йерархии на висши същества, които слизат от невидимия свят да се въплътят в материалния свят. Значи първите се наричат с числото 1, които слизат първо на земята. Втората йерархия – 2, 3, 4 и т.н., и всяка една йерархия си има специални качества. Законът е такъв, че единицата (1) колкото повече слиза в материалния свят, се смалява. Най-първо губи от своята интелигентност, губи от своята сила, губи от своя обем, смалява се, смалява се тази единица, докато се смали дотолкова, че се обърне в една точка. Образува центъра на геометричния кръг на видимата геометрия. Следователно всеки от вас, който казва „аз съм човек", ти трябва да можеш да се смалиш, да станеш един център на един кръг, на един специален живот, значи. Или казано в друг смисъл, да имаш онова съзнание да трансформираш енергията си от едно високо състояние в едно по-ниско състояние. Или от един по-обширен кръг в по-тесен кръг да реализираш своето знание.
Втората йерархия (2), която слиза, слиза да помогне на единицата (1). Защото единицата не е в състояние да се повдигне, тя се е обърнала на един център. Втората йерархия слиза да посочи пътя на единицата да се развива. Следователно числото 2, това е път за развитие. Човек, който иска да знае пътя на неговия живот, трябва да разбира числото 2. Следователно в числото 2 ще се поляризира. Най-първо имаме светлината. В числото 1 нямаме никаква светлина, сянка няма, външна светлина, не може да виждате нищо, всичко е вътре в съзнанието. С появяването на числото 2 имаме два центъра. Тогава почва борбата. 2, това е път на 8, 8=2[3]. Значи двете в три измерения. Образува се осем пъти. Следователно сега 8, енергията на тези разумни същества, има специални качества. В тях са по-сложни качествата. Това са отвлечени работи. Силата на всяка една единица зависи да бъде скачена с известна среда. В природата съществува една абсолютна среда, абсолютно разумна среда, с която единицата трябва да бъде съединена. Всяко едно разумно същество трябва да бъде скачено по кой да е начин: по съзнателен, подсъзнателен, самосъзнателен или свръхсъзнателен – по кой да е начин трябва да бъде съединено с тази абсолютна разумна среда.
1927 година
8 май
Най-първо, всички трябва да се научите, в клас и където и да се срещнете, и в поздрава си между братя и сестри – да имате доверие. Като ходите, да спазвате известно самоуважение. Вий ходите двама, а целият невидим свят гледа на вас. Когато вий любите, цялото небе гледа на вас. Бог насочва Своя поглед, вий проявявате любовта си – вий сте едно видно лице, вий извършвате един от най-видните актове на вашето съществувание и всички ви наблюдават. Като проявявате любовта си, то е един свещен акт. От този акт ще зависи как вий ще се повдигнете – не в окръжающите, а пред онези, невидимите очи, които ви наблюдават. Като се върнеш дома, усещаш се радостен и весел, сърцето ви се е разширило, умът ви – повдигнат и дойдат новите идеи вътре. И тогава казваме тъй, фигуративно: «Бог простря ръцете Си и ви благослови.»
Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта, която има за обект истината. Когато говоря за любовта на истината, то трябва да бъде един свещен акт. Дойдеш ли дотам, твоят ум, твоето сърце, всичките тези противоречия в света, трябва да ги примириш. Пред лицето на всички онези, които са завършили своето развитие, пред Бога, Който те гледа – от този момент зависи твоето бъдеще. И само най-малката гримаса, която би направил и се провери (?) - свършено е. Няма по-страшно нещо от любовта на истината. Щом нямаш истината, никой не може да те обича. Любовта, това е един свещен акт за всички ви – свещен, общ. Дойдеш ли ти да боравиш с любовта, цялото небе е отворено и всички се радват като един човек. Когато видят, че ти обичаш, всички от невидимия свят те похваляват. Когато те видят, че не обичаш, всички обръщат гръб и те забравят. А щом ти обърнат гръб, ти се усещаш малък, по-малък и от най-малката буболечица, без никаква идея, без стимул, отпаднал духом.
КНИГА: Посока и растене - Жануа
1931 година
13 март
Справедливостта има отношение към всички светове - видими и невидими. Тя има отношение и към вечността.
Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята.
КНИГА: Методи на самовъзпитание
1932 година
22 януари
Природата изисква от вас добра обхода. Вие мислите, че в природата няма разумност. Лъжете се. Тя е най-разумната сила, най-разумното същество. Тя представя сбор от съзнанията на всички разумни същества. Те имат съзнателно отношение към нея. Когато страдате, природата взима участие в страданието ви, иска да ви даде най-малкото щастие. Вашето щастие е и нейно щастие.
1937 година
28 май
Какво нещо е Духовният свят? Той е толкова далеч, че светлината от Земята не може да достигне до него и затова е невидим за нас. С други думи, материята е толкова гъста, че светлината не прониква в Духовния свят. Така предметите от Духовния свят не могат да се отразяват в нашия свят, затуй остават невидими. Нашият свят пък е нереален по същия закон – светлината от него не може да се отрази в Духовния свят. Щом се качиш в Духовния свят, физическият става невидим, а за онзи, който слиза от Духовния във физическия, Духовният свят става невидим. Та казвам: едновременно не можеш да живееш и в Духовния, и във физическия свят, ако не се справиш със своето съзнание, т.е. докато възприемаш известни предмети от този свят, не можеш да виждаш другия свят.
КНИГА: Разумните същества, том 2
1941 година
12 декември
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек.
КНИГА: Две Божествени посещения
1942 година
30 януари
В една неделна беседа двама журналисти се разговарят, аз ги слушам. Казва: „Че какво ще казва, че има невидим свят. Къде е този свят? Реално е туй, което виждаме. Кой е видял онзи свят?“ Чудна работа! Той мисли, че е много учен човек. Той вижда ли всичко? Колко неща има, за които се говори, но не се виждат. Атомите виждат ли се? Но има атоми. Електричеството, магнетизмът виждат ли се, не се виждат, но виждаме последствията. Целият свят е невидим. Видимото, то е духовното. Като се види, стане видимо. Ще кажете: „Видимият свят е физическият.“ Какво подразбирате под „физически свят“? Под „физически свят“ разбираме всичка оная материя, която (е) под контрола на нашите сетива. Може да опитаме. Видимото наричаме физически свят. Или видимият свят е твърдият свят. Духовният свят е жидък, подвижен е духовният свят. Под думата „жидък“ не разбираме вода, нещата са подвижни. Във физическия свят нещата са устойчиви, не се мърдат. В духовния свят са подвижни. Като го поставиш и като мръднеш очите си, не може да го намериш. Той се движи. Сега вие казвате: „Физически хора.“ Тях ще ги намериш, където си ги оставил, духовните ще ги търсиш и не може да ги намериш. Питам сега: Ако имате един слуга, духовен ли искате да бъде или физически? То са ред разсъждения сега. Ние говорим за физическия свят по отношение на духовния. Физическият свят се отнася към духовния, както духовният се отнася към физическия. Отношение има между тях, като сравняват двата. Света е движение, може да го сравняваш с друг, но трябва да имаш една устойчива точка, от нея да излизаш. Ако нямаш тази точка, може да сравняваш, но няма да знаеш накъде е движението.