КНИГА: Да им дам живот - Жануа
Работна среда на електронния архив
ДО 29-ТИ ЮНИ
5 часа сутриньта Следъ силенъ снощенъ дъждъ. Времето ведро, бодро, свЪжо. Въздухътъ пъленъ съ озонъ, меко, магнетично, лазурно. Небето малко облачно, но Слънцето ще изгрЪе.
Това е крайниятъ предЪлъ. МолитвитЪ гласно нЪма да се правятъ. ВсЪки отъ васъ, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвитЪ. Външно нЪма да се молимъ на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, въ недЪлнитЪ бесЪди, нЪма да ви държа бесЪда. Ако искате, може да повторите бесЪдитЪ ми отъ новата година (1935г.), може да ги прочетете.
И въ класъ пакъ нЪма да държа лекциитЪ. Ще повторите всичко, каквото съмъ ви говорилъ отъ новата година. Сега ще прекарате въ размишление. Азъ имамъ друга работа, много по-важна. Азъ съмъ дошълъ до едно мЪсто, свършилъ съмъ си работата, имамъ нЪщо много по-важно, не искамъ да се занимавамъ. Сега вие ще се заемете да работите. ПосЪ-то е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, азъ имамъ друга работа, не искамъ да се занимавамъ съ празни работи. Туй да го знаете всички. Менъ ми е дотегнало да примирява-мъ и тукъ противоречия, и вънка - български. ТЪзи работи оставямъ. ВсичкитЪ противоречия нЪма да ги примиря азъ, вие всичкитЪ противоречия, които имате, ще си изгладите.
Нито ще се занимавамъ съ противоречията на българския народъ.
Азъ отивамъ сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искамъ никому отъ сега нататъкъ да служа. И нЪма да ме безпокоите тукъ до Петровъ-день. Нито единъ отъ васъ нЪма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бжде затворена за всички. Искамъ въ себе си. А вие наряда, молитвитЪ духомъ може да ги правите. Упражненията си (гимнастикитЪ) може да направите отвънка. Азъ не искамъ да нося никакви хули отъ сега ната-тъкъ. Не искамъ никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Азъ съмъ говорилъ, говорилъ, нито отвжтре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е единъ упрЪкъ, но азъ не искамъ да се хули Името Божие! Името, което азъ проповЪдвамъ, не искамъ по никой начинъ да се хули. Не искамъ и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, нЪма да го носятъ на ржце. Туй ще го направя до 29-ти юний. Ще видимъ тогава. Имамъ извЪстна работа, която трЪбва да свърша. И всЪки единъ отъ васъ трЪбва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите - на Учителя. Туй, което азъ съмъ казалъ, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлямъ, да говоря за нЪща, които...
Прочетете нЪщата, новото, отъ новата година насамъ. Рекохъ, искамъ сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Азъ отивамъ да служа на Бога, както азъ разбирамъ, самъ. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И нЪма да ме питате философски, защо и за какво. И нЪма да философствувате, всичко, каквото съмъ казалъ. Тъй ще бждете като затворени риби. Нищо повече. НЪма да се мЪсите въ работата ми, защо е така? Нищо повече. Въ реда на работата е. Тъй. ТрЪбва единъ дълбокъ животъ. ТрЪбва една дълбока работа. Тъй, както вървятъ, менъ не ме радва-тъ тия работи. ТЪ сж повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостятъ и после, мислятъ утре за обЪдъ какво ще има. Тъй ще мислите за обЪдъ, за вечеря, за хубавъ креватъ, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани кжщи. Хубави работи сж тЪ. И при хубавитЪ кжщи човЪкъ умира, и при лошитЪ умира. Хубаво е човЪкъ да има хубави кжщи. Но и при хубавитЪ кжщи той ще умре и ще се мжчи повече, при лошитЪ кжщи пакъ ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавямъ отъ туй мжчилище."
Сега, азъ не искамъ да ви сковавамъ. Азъ не сковавамъ вериги. Азъ съмъ човЪкъ безъ никакви форми. Азъ искамъ да служа на Бога безъ никакви вериги, безъ никакви обряди, безъ никакви форми. Какви интересни обряди има, ако искате, отъ памти вЪка, колкото религиозни обряди има, може да ги правите. НЪмамъ нищо противъ. Може да се повърнете, цЪла история има. Може да се свържете съ православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. А не искамъ, вие вървите по единъ пжть, по който искате да ме ограничите. Дойде нЪкоя бЪла до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И следъ като се оправи работата, пакъ тръгнете по стария пжть. НЪкой синъ се напилъ въ кръчмата, пие днесъ, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговетЪ. Единъ, два месеца, после, пакъ ще иде да пие. Бащата пакъ ще иде да плаща. Та, по този начинъ работитЪ не се поправятъ.
Сега рекохъ, туй е излишно. Азъ имамъ една работа неотложна. И вслЪдствие на тази работа, азъ съмъ занятъ съ
друго.
Коя глава имате да четете днесъ? - 62-а отъ Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господь ви научи, добре, и което не ви научи, пакъ е добре. Сега единъ ще влЪзе въ Братството, мисли, че е влЪзълъ, другъ излиза и ще се сърди. Никой въ Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Азъ ще напусна Братството." Или щЪлъ да влЪзе въ Братството. Влиза и излиза отъ Братството. Пъкъ той нито е кандидатъ да влЪзе въ Братството. Едно дете се ражда въ братството, въ една фамилия и казва: „Да стана братъ." Братството не го пра-вятъ хората. Това отъ Бога става. Дето е Духътъ, тамъ е Братството, дето не е Духътъ, тамъ не е Братството. НЪкой дойде, казва: „Хубаво, да влЪза въ Братството, да дойда между васъ." Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ Ми не го е привлЪкълъ и никой не може да влЪзе въ туй Учение, ако Духътъ не го прати." Какво ще кажете? Ще кажатъ: „Той се е заблудилъ." НЪма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлЪкли, ако Богъ ви е привлЪкълъ, добре. Пъкъ ако не ви е привлЪкълъ, тогава прахътъ отъ тжпана, като удари пръчката, ще изкочи отъ тжпана.
Тогава, който е привлЪченъ отъ Духа, добре, а който не е привлЪченъ, всЪки да си иде на мЪстото. Или другояче казано, житото, което седи въ хамбара непосЪто, тамъ да седи, а което е посЪто, да никне! Което ще даде плодъ, да даде, а което не, да седи въ хамбара.
Та сега ще работите. Ще гледате да бждете проводници на Божественото въ себе си. Азъ не искамъ да се занима-вамъ съ хората. Искамъ да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате - то е ваша работа.
Сега ще си направите едно размишление.
5.15 часа сутриньта
(5.30 часа сутриньта) Сега туй, което ви казахъ, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за васъ. До 29-ти ще го направите за васъ. НЪма да бждемъ рекламаджии. Да рекламираме. ОнЪ-зи, които се ржководятъ отъ Духа, тЪ сж служители на Бога. Ако въ васъ нЪмате ржководството на Духа, мнозина гово-рятъ за ржководството на Духа, но трЪбва да се научите какво нЪщо е, трЪбва да дойде въ васъ едно прозрение, Служение на Духа.
Сега нЪма какво да говоря, нЪкои нЪща има, които трЪбва да ги разберете отвжтре. ЧовЪкъ диша, но не знае какви ще бждатъ последствията на дишането. Вдишка следъ вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъль следъ мисъль съгражда нЪщо. Нишка по нишка се образува.
Та сега, понЪкой пжть вие искате да знаете защо рабо-титЪ така станали или инакъ станали, или не станали, както единъ художникъ, който рисува една картина, тури една линия надолу, на горе, тури линии, точки, напише нЪщо, то ще бжде единъ черенъ арапинъ. Ако е съ боя понамазанъ малко, казва: „Единъ човЪкъ." Такъвъ човЪкъ нЪма. Една сЪнка е направилъ. И хората казватъ: „Туй е единъ великъ худож-никъ, който е нарисувалъ реалностьта." Той е изнесълъ сЪнкитЪ на реалностьта. И вие рисувате. Представяте си, че вЪрвате въ нЪщо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадемъ едно изложение, да видятъ картинитЪ ви. Азъ нЪма какво да се произнасямъ. ОнЪзи, които ще дойдатъ да ви по-сетятъ, ще кажатъ и вие ще чуете, колко ви струватъ карти-нитЪ. ВъншнитЪ хора ще дойдатъ и ще си дадатъ мнението, какъ хубаво рисувашъ или какъ хубаво пЪешъ или свиришъ или пишешъ. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислятъ за васъ? Е, какво мислятъ за васъ? Каквото вие мислите за тЪхъ, точно това. Ония хора, съ които сте свързани, мислятъ точно това, което вие мислите за тЪхъ. Които не сж свързани, тЪ мислятъ друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде млЪко, а майката мисли дали това дете ще израстне еди-нъ день и то да у дава млЪко. Сега, кжде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бждащето, дали за бждаще ще дава нЪщо на майката.
Сега вие ще си направите упражненията отвънъ, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тукъ може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пъкъ, ако искате, може да се прекратятъ събранията, ако искате на обЪдъ въ десеть часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. Въ срЪда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бждете тъй свободни, както и азъ ще бжда свободенъ. Азъ съмъ решилъ за себе си.
5.35 часа сутриньта
И Учительтъ си излЪзе. Всички прави и тихо, въ мълчание стояхме 4-5 минути. Следъ това излЪзнахме всички тихо, безшумно вънъ на поляната и си направихме упражненията съ музика. Много свЪжъ въздухъ. Гората има осо-бенъ видъ, всичко и букнало зелено - дървета, листа, треви. Особена свЪжесть.
Слънцето грЪе. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачность навсЪкжде изъ въздуха!
30 НедЪлно Утринно Слово 19 май 1935г., ИзгрЪвъ