Богатство, знание и доброта

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Богатство, знание и доброта

"Отче наш"

Четоха се работи по темата "Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път".

Добре сте развили темата, но вие разглеждате пътя само на физическото поле. Това, което казвате за пътя, не е вярно. Ако пътувате през въздуха, какъв ще 6ъде вашият път, кал ще има ли? Или ако пътувате по пътя на светлината? Вие смесвате утъпкания път с широкия път и неутъпкания път – с тесния път. Каква е разликата, ако имате един обработен и един необработен материал? Коя вълна има преимущество – тази, която е снета от гърба на една овца и е обработена, или необработената? Преимуществото е там, че ако веднъж изтъчеш вълната, вече не можеш да дадеш друга форма на изтъканото, докато необработената вълна може да я изпредеш и изтъчеш по осо6ен начин.

Утъпканите пътища имат преимущество, за предпочитане са в сравнение с неутъпканите, но имат прах. Ако минаваш по някой каменист път, ти трябва да оставиш колата си и да ходиш сам. Под утъпкан път се разбира пътят на ума, а не пътят на човешките чувства. Понякога под тези думи се разбира обикновеният възглед, който хората имат. Те цитират едни и същи неща и казват: "Бъдете добри, 6ъдете твърди, 6ъдете смели и т. н." Смелостта, търпението - това е един резултат. Как можем да представим резултата? Например, ако начертаем една права линия, това е един резултат, т. е. има някаква деятелност. Следователно кривата линия не е произволна.

Например, вие имате глава, носите си я и нищо не знаете за произхода й – кога се е появила, кой е турил първия й основен камък. Вие носите главата си и мислите, че разбирате. Разбира се това не е въпрос за деца, но вие можете да се запитате защо ви е главата. Вие 6ихте попитали защо ви е утъпкания и неутъпкания път, защо не седите на едно място. Как ще преведете понятието път! - Пътят показва посока на движение. А на какво е израз движението? – Означава, че трябва да имаме някакво желание. Но кое ни дава насоката на този път? – Човешкият ум. Следователно, когато имаш някакво желание и искаш нещо да постигнеш, ти проектираш нещо вън от се6е си. Кога човек може да проектира нещо вън от се6е си? Например, казвате, че трябва да се обичаме. Че защо ви е любовта, каква нужда имате от нея, кого ще обичате? Защо не обичате се6е си и не живеете със се6е си, ами ви трябва да търсите някого другиго отвън?

Добре, да допуснем сега противоречието и да дойдем до онова, което е реално. В тази окръжност има една неправилност – малко е сплесната и извита от едната страна. Защо едно нещо от едната страна е сплеснато и защо от другата страна е малко извито? - Там, където е извито и изпъкнало, ние сме се задоволили с малко; там, където е сплеснато, сме се задоволили с много. Сега, нека го обясним математически: имате пет сантиметрова отсечка и допускате, че тя образуват едно шише, високо пет сантиметра; имате и една десет сантиметрова отсечка, която образува друго едно шише, високо десет сантиметра. Кое шише ще събира повече? Нали това, което е високо десет сантиметра? Колко пъти повече ще събира, ако широчината на шишетата е еднаква7

По строежа на лицето можем да познаем кой е бил учителят на един или друг човек. Онези, които са дошли на Земята и Месечината им е била учител, са взели нейния образ. На други Юпитер им е бил учител и ги е ръководил, затова са взели неговия образ. На трети Венера им е била професорка и ги е водила, затова мязат на нея. Някой е ръководен от Слънцето и е взел неговото лице, друг е бил под ръководството на Сатурн и е взел неговото лице. Всеки от вас носи лицето и характера на този свой учител, който ви е ръководил през живота. Сега, вие казвате, че вярвате в един Господ. Какво разбирате под думата "Един Господ"? След като вярвате в един Господ, кажете ми една дума от неговия език. Например, ако сте учили френски, вие можете да кажете първата френска дума, с която сте почнали. Тогава коя е първата Божествена дума? Всяка дума си има свой произход.

Понякога говорим за езика на Природата, който тепърва имаме да учим? Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са и, с. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното нож, например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават.

Казвате утъпкан път; какво разбирате под този израз в умствено отношение? Не е ли по-добре да изучаваме един език, който е установен и има завършена форма, отколкото език, който сега е в еволюция и ще се развива в бъдеще? Но това не е толкова важно. Сега, в какво седи утьпканият и неутъпканият път? Ние няма да дадем краен извод, но само насока на човешката мисъл. И утъпканият, и неутъпканият път е добър. Вие казвате: "По утъпкания път има много прах, голям наплив, много конкуренти, пътуването не е така удобно."

Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното 6ъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? Сега аз правя едно сравнение и питам кое е същественото, което остава от вас да се споменава? Кое е онова от вас, което ще остане, след като заминете от Земята? Кое ще носите със се6е си във вашия ум? Казвам: трябва да остане нещо съществено от вас, от което хората да могат да се ползват. Ако пък сега не оставите нещо съществено, това показва, че в 6ъдеще ще работите и ще го оставите. В края на краищата, когато завъртите вашата еволюция, все ще оставите нещо. Вие сега не сте видни хора, понеже имате още дълго време да идвате на земята и да учите, докато завършите. Но все таки, ще оставите нещо в света. Вашият ум ще се възпита и тогава ще се запише, че еди кой си от вас е писал еди каква си теза, защитил я успешно и после тя е била приложена в живота и е принесла голяма полза за човечеството. Досега вие нямате никакъв спомен дали сте държали такава теза. Има ли някой от вас да помни своя минал живот? Вие вярвате в прераждането – блажени верующи. Понякога се питате какви сте били в миналото? Все нещо сте били, но точно какво? Едно нещо с положителност знаете – знаете какво сте сега. Това пак е нещо, защото от сегашното можете да изчислите какво сте били в миналото. Не е трудна работа.

Наскоро си мислех за някои хора, които стават щедри и жертват на физическото поле. Казват за такъв: "Добър човек станал." Но този щедър човек е много користолюбив, чувството за придобиване на собственост в него е минало по-нагоре от физическото поле. Досега той събирал пари, дошъл до едно място, след туй се влюбил в знанието и сега иска да учи, да придобива знания. Сега той развива пак стеженолюбие, но в друго направление – в трупане на знание. Например, някой станал философ и след като изучил всичката философия, дошъл до една задънена улица и станал набожен, започнал да проповядва, за да предава знанието си. Но този човек пак е користолюбив – иска да придобие друго знание. У едного користолюбието е в знанието, друг пък иска да притежава някого. Всичко това е ваше користолюбие. Например, искате да имате приятел – това е користолюбие, искате да 6ъдете добър – това е користолюбие, искате да 6ъдете учен – това е користолюбие, искате да 6ъдете силен – това е користолюбие. Кажете ми сега нещо, което не е користолюбиво. Аз ви навеждам на една мисъл, но не да се самокритикувате, защото самокритиката е пак користолюбие. Например, ти се самокритикуваш, че си будала, че не си могъл да спечлиш нищо. Защо се самокритикува човек, че не е добър? – От користолюбие, че не е спечелил. После, когато се самокритикуваш, че си будала, това пак е користолюбие, че не си станал учен човек. Когато искаш да те почитат хората, това е пак користолюбие.

Кажете ми сега кое не е користолюбие? – Да обичаш хората, 6ез да очакваш нищо от тях, и да ти е приятно, че ги обичаш. Сега ти искаш да ги научиш на своя път – учиш ги това да направят, онова да направят. Какво ще научат те от теб? Остави хората сами да направят това, не искай да бъдат като теб, не искай да бъдат учени като теб. Турците казват: "Остави се от този серсемлък*!" Сега, вие може да се спънете от тази мисъл и да кажете: "Нали трябва да имаме стремеж, какво да правим, да си скръстим ръцете ли?" Когато човек придобие много, само тогава си скръства ръцете. Когато някой твърди, че си е скръстил ръцете, виждам, че си е турил голям товар на гърба и казва. "Какво ще правя, как ще нося този товар?" Според мен скръстването на ръцете означава натоварване. Богатият вече си е скръстил ръцете и за да се избави от смъртта, трябва да предпочете лечението – да започне да жертва богатството си заради знанието, че да спечели нещо в нова форма. А когато спечели много знание и дойде до неговия край, той трябва да го пренесе в добродетел. Ако не превърне знанието в Добродетел, смърт го очаква. Следователно, за да не умре, за да не изгуби онова, което е придобил, той трябва да го превърне, да го пожертва. Аз ви казвам защо трябва да 6ъдете сиромаси – за да станете учени. Защо са нещастията? – За да станете добри. Нещастието е само една форма, в която енергиите се превръщат в добродетели. Нещастията са много утъпкан път. Нещастието, страданието, несгодите в света – това са най-утъпканият път. По-утъпкан път от страданието има ли? Всеки бяга от този път. А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!" Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш?

Сега, често се задават въпроси, които нямат разрешение. Ако кривите линии са резултат на правите, защо хората казват: "Той върви по кривия път"? Откъде е дошла идеята, че кривият път е лош? Това е една необяснима идея. Често съм срещал синове да казват: "Баща ми върви по крив път – раздава имането на другите." Значи от техния тесен кръг на схващане те считат, че бащата не е умен, че върви по един крив път, че освен за тях, мисли и помага на другите. Те искат баща им да няма друга идея, но аз бих желал той съвсем да си изкриви пътя в този смисъл.

Да допуснем, че имаме един център, който става причина за образуване на една крива линия. Сега, представете си, че имате два или три центъра, които са в състояние да образуват разни криви линии. Представете си, че един човек има желанието да образува една крива линия - например, линията на богатството, друг иска да стане учен, а трети иска да стане добър човек. Какво отношение имат тия три криви линии? Правата линия може да съществува на физическото поле, кривата линия може да съществува в духовния свят – това е само една перспектива на нещата. Кривата линия някъде е вдлъбната, някъде линиите се събират. Това, което е събрано, на физическото поле трябва да го разсипеш. Ако поставите вода в една чаша, тя стои; ако обърнете чашата, тя ще се излее навън; но ако превърнете водата на пара, можете ли да я изсипете надолу? Ако чашата е пълна с пара и стои права, парата ще излезе нагоре, понеже нейното движение е натам. Следователно, ако обърнете тази чаша, тя пак остава пълна. Тази чаша е пълна в Умствения свят. В Умствения свят трябва да обърнете чашата с дъното нагоре, за да остане съдържанието вътре. Вие не сте мислили по този начин. Този закон е същият. На физическото поле вие можете да напълните една сфера с вода и ако искате да я задържите вътре, трябва да я държите с отвора нагоре. Учените затварят в подобни сфери и парата, но ако намери и най-малка дупчица, тя ще излезе навън. Казвам: във физическия свят налягането е отгоре надолу, а в Умствения свят е отдолу нагоре. Неуспехът ви се дължи на това именно, че в Умствения свят употребявате средствата и методите на физическото поле и всичките ви предприятия пропадат. Ако пък на физическото поле употребявате средствата и методите на Умствения свят, вие пак ще пропаднете. Умственият свят има специфични закони, физическият свят също има специфични закони. Как ще заинтересувате човека на физическото поле с някакъв умствен предмет? Например, някой е богат, има десет-петнадесет-двадесет милиона на разположение, пък ти си беден, пет пари нямаш, но си свършил четири факултета, много си умен, т. е богат си в умствено отношение. Как ще образувате връзка с този богаташ? – Ти, ученият, трябва да станеш слуга и да се откажеш от господство на физическото поле. Богатият ще ти разправя как е спечелил парите си, ти пък ще му разправяш как могат да се обработят капиталите му по някакви други начини. Добре, но ако останеш постоянно негов слуга, постигнал ли си целта? Не, ти ще станеш слуга, за да можеш да превърнеш този господар в слуга, а ти да станеш господар. Ако не направиш това, нищо няма да постигнеш. Но ако можеш да го превърнеш в слуга, а ти да станеш господар, обмяната е правилна. Първо ти си слуга, а той е господар; после ти ставаш господар, а той е слуга.

Сега, законът е същият: ти служиш на нещастието, защото ти е господар. Когато те хване, то казва: "Ще правиш каквото ти казвам – щом ти кажа да плачеш, ще плачеш; щом ти кажа да скърбиш - ще скърбиш!" И ти го слушаш – нещастието е голям господар и каквото ти каже, не може да не го направиш. Сега, обаче, трябва този голям господар да го направиш слуга, пък ти да станеш негов господар. Следователно ще превърнеш нещастието в щастие. Щом го превърнеш в щастие, ти ставаш господар, а нещастието ти става слуга и тогава то е доволно от те6 и казва: "Животът има друг смисъл! Това слугуване е далеч по-добро от моето господаруване!" Нещастието вижда, че е по-хубаво да се слугува на щастието, отколкото на се6е си. Сега, вие трябва да разбирате, че сте дошли на Земята да превърнете нещастието в щастие, да превърнете злото в добро, да превърнете лъжата в истина, да превърнете невежеството в знание, да превърнете робството в Свобода.

Сега, във вас се заражда една естествена мисъл – искате да пеете, но не можете и казвате: "Как ще се научим да пеем?" Ще намерите професор по пеене и ще се научите. Инак, 6ез да има някой да ви преподава начални уроци, вие не можете да се научите. Във вас има желание, но не знаете как трябва да пеете. Следователно, щом сте нещастни в живота, ще намерите някой професор по щастие и ще му платите пребогато, за да ви даде методите, по които можете да станете щастливи. Ще изучавате това като наука.

Когато говорил върху този въпрос, един древен философ искал да го обясни на учениците си, но проблемът и в неговото съзнание не бил ясен. Тогава той казал: "Елате с мен, аз ще ви заведа при моята възлюблена." Но как да ги заведе, как да ги убеди за това? Казал "елате", но с "ела" работа не върви, а трябва път, по който да проникне човек. Тогава той избрал един начин и започнал да учи, че човек трябва да напусне личния живот и да отиде в 6езличния. В това философът донякъде е прав. В какво седи личният и в какво 6езличният живот? Например, някой ми казва, че не съм учен човек. Учен не съм, но и онзи, който ме критикува, е толкова невежа, колкото и аз. Това са плюс и минус. Той ме критикува, че не зная, и пита: "Ами ти знаеш ли последните изчисления за разстоянието до Слънцето?" – "Не зная." – "Много назад си останал." Казвам му на свой ред: "Ти не знаеш последните изследвания за гравитацията, не знаеш колко тежи Земята, много назад си останал." Оня отговаря: "Действително, аз съм останал назад, но пък съм се занимавал със Слънцето и зная колко тежи." Казвам му: "Ти сега ще ми кажеш твоите данни, но в замяна на моето невежество ще ти кажа, че и ти си невежа. Аз ще ти кажа колко точно тежи Слънцето." Сега пък оня ме пита: "Как го измери?" – "Измерих го."

Сега, всичко това не трябва да спъва вашия ум. Винаги трябва да имате съответстващи методи, за да превръщате енергията от едно състояние в друго. Не се спъвайте с богатите хора на Земята, не се спъвайте с учените хора в света. Казвате, че не сте учени. Ти трябва да 6ъдеш едно от трите – или богат, или добър, или учен. Те са три резултат. Все трябва да започнеш отнякъде – или с богатството, или с учението, или с добротата трябва да започнеш. Те са три изходни положения и образуват един триъгълник. Ако допуснеш, че си невежа, трябва да добиеш Знанието; ако допуснеш, че си лош, трябва да до6иеш Добротата; ако допуснеш, че си 6еден, трябва да до6иеш богатството. Трябва да 6ъдеш или богат, или умен, или добър. Все таки, трябва да имаш един център, една точка, от която правите линии да излизат. Правата е резултат, който излиза от един център, а кривата според мен е един вторичен процес. Щом имате едно добро, вие имате една права линия, а щом имате една права линия, вие ще образувате една орбита, един път, по който да се движите в пространството. Ако разгледате движението на хилядите и милионите слънца, които се въртят около един център, всичките тия криви линии образуват система на Разумни същества.

Сега, коя съществена мисъл остана във вас? Трябва да внесете в се6е си следната философия: не 6ъдете индиферентни, но въобще не мислете как да станете богати или как да станете учени. Всичко трябва да ви стане безразлично. Ти казваш, че си остарял. Остаряването е маска, която турят на главата ви. Излязъл един бял косъм на главата ти и казваш, че си остарял. Коя е причината за остаряването във вас? Когато богатият осиромашее, той остарява, но поумнява. Когато умният стане добър, силен става. Та казвам: старите хора изгубват своята сила, понеже са поумнели, но добри не са станали. За да не изгубиш своята сила, ти трябва да станеш добър. Богатият става умен, защото има движение в се6е си.

Сега, трябва да станете умни хора. Младите са богати хора. Когато се родиш, ти си богат човек. Това е даденото на Михалчев*. Младият трябва да се хване за богатството, възрастният трябва да се хване за учението, а старият трябва да се хване за доброто. Само по този начин старият ще добие силата си. А когато възрастният придобие учението си, той ще се освободи от товара си. Следователно, ако искаш да до6иеш своята Свобода, трябва да станеш учен. Не станеш ли, робството ще дойде като следствие. Трябва да станеш учен, за да се избавиш от робството; трябва да станеш добър, за да се избавиш от безсилието.

Това трябва да се загнезди в ума ви. Инак никаква нова култура не можете да постигнете в ума си и ще се въртите като пате в мъгла. Или ще стигнете до философията, до която индусите дойдоха, след като се забъркаха. Те туриха в центъра прераждането, т. е. ще се прераждаш, ще се прераждаш, докато стане нещо. Нищо няма да стане. Прераждането има смисъл, само когато можеш да станеш богат, можеш да станеш учен и можеш да станеш добър. Това е за Божествения свят. Еволюцията е придобиване на Добродетелта. Зад Добротата има още други светове, но сега турям тези три, които са достъпни за вас. Зад Доброто има нещо, което седи по-високо и което трябва да се придобие, но Богатство, Знание и Доброта трябва да придобиете сега.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

22-а лекция от Учителя,

държана пред Младежкия окултен клас

30 април 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев

• серсем, серсемлък (тур ) - простак, простащина (бнл ред ) • Димитър Михалчев (1880-1967) - български философ-ремкеанец, според който познанието е непосредствено съзнаване на "даденото" (6ел ред )