Общ Окултен Клас-ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938–1939)
КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия
Божественият подтик
Сряда, 5 часа сутринта
Добрата молитва
„Духът Божий“
Пишете на тема: „Най-голямата и най-малката добродетел.“
Да измислите нещо конкретно, да схванете най-голямото и най-малкото. Koгато говорим за добродетел, ние разбираме материалния свят. Добродетелите се проявяват в материалния свят. Някои казват, че любовта е добродетел. Любовта не е добродетел, тя ражда добродетелите. Например, един плод, ти го ядеш и той произвежда в тебе едно приятно настроение, но това приятно настроение не е в плода. Това, което чувствуваш, не е в плода. То е твоето субективно схващание, че между тебе и плода има известна, някаква хармония и ти казваш: „Приятен ми е този плод!“ Но не, че плодът е приятен.
Сега казвате „със“. На български какво значи и на турски какво значи тази дума? На турски значи „мълчи“, а на български „със“ значи свързване с хората, с еди-кого си. Всеки един слог, всяка една буква има особено значение. Вземете например българската буква „А“. Тази буква е произлязла от следующата египетска буква: λ. Eгиптяните с този знак са искали да покажат графически, че човек е в движение. Евреите, които са били в Египет, са видоизменили малко тази буква „Алеф“ – א. Но „Алеф“ в еврейския език не означава вече „А“, но има друго значение. В сегашната азбука имаме буквата „А“ – a. Всеки звук има смисъл. Какъвто и звук да произнесеш, това си има свой смисъл. Ти можеш да не разбираш.
Сега имам да ви говоря върху съдържанието на нещата. Да допуснем, че тази форма представлява едно шише, горе-долу. Това шише може да е пълно с вода. Значи има съдържание. След като го изпразните, пак е пълно шишето. С какво? – С въздух. Ако това шише, го изпразните от въздуха, то пак е пълно с нещо. Ако запушите шишето и пуснете положителен и отрицателен ток, то цялото шише ще светне. Ако е пълно със светлина или въздух, светлината ще бъде слаба. Ако е изпразнено от тях, светлината ще бъде силна. Но ако изпразните шишето съвсем, от какъвто и да е въздух, светлината ще се изгуби. Та, някой път, вие питате: „Какво има зад светлината?“ Зад светлината има тъмнина. „Какво има зад тъмнината?“ – Светлина. Това са степени. И хиляди, милиони градации има в степените на светлината, по-силна и по-слаба. Зад най-силната светлина иде тъмнината. Затова има една Божествена тъмнина, от която се създава видимият свят. Някой път казвате: „Настанало е тъмнина!“ Че трябва да влезете вие в Божествената тъмнина, да вземете този рохкавия материал. Трябва да страдате. Вие мислите, че страданията са безпредметни. Вий нямате какво да работите. Страданието е работа. Реално нещо е страданието. Радостта ти е приятна, но като дойде страданието, то е по-осезателно. Ти седиш и се радваш, а пък като дойде скръбта, тялото ти почва да се свива, очите и ръцете се свиват. Като страдаш, говориш на хората, а пък като се радваш, мълчиш. Вие сега питате: „Защо са скърбите?“ Може да се пита: „Защо е въздухът в света?“ – За да дишат. Но защо трябва да дишат? Понеже въздухът, като влиза в дробовете, трябва да пречисти кръвта, която се е образувала от храносмилането в стомаха и червата. Дробовете са място, гдето кръвта трябва да се пречисти, понеже тази кръв, ако не се пречисти, ще останат много нечистотии в тебе, които ще се натрупат в тебе, в тялото ти и ще се явят много съвременни болести. Що е ревматизъм? Според Луи Куне – отлагане чужди вещества в ставите, около лактите, навсякъде. Те са органически и полуорганически чужди вещества – наслоени. Според закона на изпотяването, трябва да дойде повече кръв на това място, да се отстранят тези чужди вещества и тогава човек се освобождава от ревматизма. Някои мажат болното място с газ и мислят, че ревматизмът ще мине. Той се е наслоил там, а пък те мислят, че ще мине с газ. Няма философия в това. Това място трябва да го размърдаш с нещо топло, за да се отстранят чуждите вещества.
Има и мислови утайки. Има и чувствени утайки в нервната система. Много от вашите неразположения се дължат на утайките. Някой път сте неразположен – има утайки. Те може да са толкова малко, че няма силен микроскоп, с който да се види тази утайка. Може да има наслояване на животворните сили. Теченията или трептенията на чувствата и мислите, които движат тия сили, да минават през нервната система. Среща се известно съпротивление и ти се усещаш неразположен. Някога чувстваш болки в главата. Наслояване има на умствена или сърдечна кал. Грехът не е нищо друго освен кал. Тази кал е неорганическа и следователно тя трябва да се превърне в някоя работа. Та трябва да разбирате законите. Какво е грях? – Това е кал. Ял си нещо, ял си грешни същества. Мислиш ли, че една кокошка, която си ял, е праведна? Тя е грешница. Тя е изяла хиляди червейчета и ти мислиш, че като ядеш тази кокошка, ще ти тръгне. И агнето е голям грешник. Ти мислиш, че това агне е праведно. Праведно е агнето в едно отношение, а пък е грешно в друго отношение. Ако агнето беше толкова праведно, какво търси в тази форма? Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо. Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. Гдето седи, там си оставя всичкото. Навсякъде си оставя визитните картички. Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне. И козата, дето мине, си оставя визитните картички. Много са тщестлавни и млекопитающите, оставят си визитните карти. Вие казвате: „Те са животни.“ Хубаво, един човек по какво трябва да се отличава? Той трябва да се отличава по своята права мисъл. Коя е правата мисъл? – Която няма утайки. Кое е правото горение? – Пълното горение, от което не остават никакви излишъци, не потъмнява крушката. След като гори крушката много време, тая крушка потъмнява. И човек като мисли, може да се образува известно потъмняване. И той казва: „Едно време мисълта ми беше ясна, а сега не е ясна.“ Много естествено. Трябва да се сменява крушката. Ако дойде някой учен човек, ще намери, че вие от 25 години си държите една и съща крушка и се хвалите, че вашата крушка е много издържала. След 25 години вашата крушка трябва да я пенсионираш и да я замениш с друга крушка – нова, чрез която светлината се проявява по-добре.
Вземете идеите за Бога. Какво са мислили евреите за Бога ще намерите като четете Стария Завет. Ние сега мислим за Бога, но и ние нямаме права идея за Него. Ако ние имаме правилна идея за Бога, щяхме да живеем добре. Ако запалим тази печка добре, ще можем ли да я пипаме? Сега я пипаме и казваме: „Колко е черна и грозна!“ Даваш си мнението за нея. А пък, като стане на 100–150 градуса гореща, не можеш да я пипнеш, защото ще ти причини известна болка. Печката виновата ли е? Ти казваш на нея: „Колко си груба!“ Печката ли е груба или ти не знаеш причините. Та в живота осъждате, понякой път, някого за нещо, за което той не е виноват. Той не е искал, но е станала тая работа. От новия живот хората се намират вече в нови отношения. Чувствителността на съвременните хора се е развила. Културата седи в повишението на човешката чувствителност. Ако имаме измервания на чувствителността на хората, ще намерим, че от 2000 години човешката чувствителност се е повишила. И в тази чувствителност седи добротата на човека. Колкото повече човек е чувствителен, толкова е по-голяма възможността да прави добро. Защото ако ти не можеш да сравниш две състояния, каква чувствителност имаш? В какво седи гениалността на един диригент, на един музикант? Гениалността седи в разумяването на тоновете. Той има чувствително ухо. (Учителят свири и на камертон взема един тон.) Мислите ли, че този тон е прав? За обикновеното ухо е прав, но инак не е прав. Трябват му още няколко трептения. Но за кое ухо? – За чувствителното. Обикновеното ухо не чувствува. Когато хората станат повече музикални, след 15–20 години, ще се изменят камертоните. Този камертон е направен за сегашното състояние. Та, промените в света са едно благо за хората. Много работи има, които биха се обяснили, но след като се обясняват нещата, има една опасност, че хората не мислят. Някой път ние мислим, че разбираме някои работи. Аз наричам разбран предмет или разбрано нещо това, което можеш да го направиш. Например, още щом като учителят го изпее и ти можеш да го изпееш. Щом учителят взема тон и ти, без да го повтаря той, ти го вземаш правилно, ти си способен. Някой път, ще ти го каже пет пъти и ти ще го научиш. Тогава си талантлив. Ако ти го каже 50 пъти и ти го запомниш, ти си обикновен. Ако пък никак не го запомниш, ти не си даровит.
А пък вие, които стоите тука, сте даровити. Има хиляди степени на даровитостта. Тя е на степени. Има известни линии на вашето лице, които показват степента на даровитостта. Някой от вас е даровит на физическия свят: знае да шие, да направи нещо. Друг някой е даровит в знанието, как трябва да се обхожда духовно. Той разбира хората вътрешно. И двамата, като се срещнат, единият казва: „Той не е даровит да разбира състоянията на хората.“ А пък другият казва: „Той не е даровит в това и това. Не му стига ума.“ Тези двама се допълнят. Този, който знае да шие дрехи, ще ушие на онзи, който не знае, а пък другият ще му ушие дрехи в духовния свят. Работата е, че единият шивач е обикновен, а пък другият е придворен шивач. Първият е шивач на физическото поле, а вторият е придворен шивач.
Ще ви дам една схема, едно очертание:
Любовта, Мъдростта и Истината – Това е Божественият свят. Животът, Знанието и Свободата – Това е Духовният свят. А що се отнася до Добродетелите – Това е човешкият свят.
Как ще преведете сега Живота? Любовта преведохме с Живот. Мъдростта преведохме със Знание. Истината преведохме в духовния свят със Свобода. Сега, Живота с какво ще преведете във физическото поле? Ще оставя вие да направите един превод. Понеже за пръв път сега не ви зная езика на физическото поле. Божественият и ангелският езици зная много добре, но човешкият език не толкоз. Има неща, които не зная. Аз съм крайно невежа. Много съм невежа; не мога да лъжа. Простак съм. Като мене простак в това отношение няма. После, да смотолевя някого и затова съм крайно простак. Да обидя някой човек и затова съм много голям простак. Някои мислят, че съм много учен. На някого казвам, че ще си изгори ръката. Той се е влюбил в някого. Казвам: „Ще се изгориш!“ Казвам му: „Това не е Божествен огън.“ Той казва: „Как не е Божествен! Господ го е създал.“ Например, печката хората са направили, а не Бог. Всички неща, които Бог е направил, никаква пакост не причиняват. Те са хармонични. Само в работите, които духовете и хората правят, там има едно малко различие. Човек се изгаря, понеже трептенията на огъня са по-силни от трептенията на ръката. Ако трептенията на твоята ръка са по-силни, ръката не изгаря. Можете да направите един опит ако искате: печката е нагорещена. Дръжте ума си съсредоточен и си турете ръката на печката, след това я дигнете и духнете на ръката си и няма да стане нищо. Ако турите без да мислите, ще се изгорите. В първия случай, като съсредоточите ума си, ще повишите трептенията си, ставате силни и затова не може да изгори ръката ви. Страданието в света произтича от същия факт. Вие всякога може да пострадате от един човек, чиито трептения са по-силни от вашите. И ако не се поставите в потребното съотношение, ако много се приближите, ще изгорите. Не мислете, че един човек, който много обичаш и който ви е много приятен, няма да ви изгори? Той ще ви изгори. Без да иска, той ще ви изгори. И тоя човек, за да не ви изгори, веднага трябва да намали температурата си. Умните хора си имат трансформатор. И като са нагорещени, турят 1–2–3–4–10 трансформатори, за да се намали тая топлина и който дойде, по никой начин да не се изгори. Иначе ще се изгорят хората! И така става, някой път, когато ангелите слязат между хората и вземат формата на една млада мома и на сума хора изгарят чергите! Казват: „Изгори ме, изгори ме!“ Това са закони. Тук имате едно същество, което още не се е приспособило на условията на физическия свят и то не знае, че може да ви причини вреда. И често вие се обвинявате за някои работи. За някои от тях сте виновати, а за някои не знаете даже. Някой може да се е обидил от вас, а вие даже и не подозирате.
Вие нали искате знание? Казвате: „Господ ще ни научи!“ Хубаво, как ще ви научи Господ? Как ще ви научи да оценявате хляба? – Като ви вземат хляба и вие погладувате малко. По-рано, вие, някое парче хляб го хвърляте на кучетата и казвате: „Този хляб е нечист!“ Аз имах един познат, свършил университет, благороден. През войната, той върви и носи 3⁄4 хляб и веднага разбирам, че 1⁄3 е за него, а другите две четвърти за жена му и за детето му. Прегърнал го, не цял хляб! Кой го е разделил? – Законите на страната. Има война. Разделят го, за да могат всички да се ползуват. А пък в обикновеното време ще носи цял хляб, а може да носи и два, и три хляба. По същия начин трябва да се съобразяваш. Някой път има изобилие в съзнанието, а някой път може да ви се дава в икономичен размер, по малко.
Колко пъти аз съм говорил за Любовта! Но Любовта не е едно развлечение в света. Това е един Велик Подтик на Духа! Бог се изявява като един Велик Подтик. Бог иска да предаде този, Великия Подтик в Битието, иска да ни го предаде на всинца ни. И зависи от разбирането на Любовта, за да бъдеш ти щастлив. Ако разбираш този подтик, ако разбираш, какво отношение има този подтик към тебе! Хилядите подтици, които има в света, те не се отнасят за тебе. Например: Ако двама души се обичат, ти няма да обичаш като тях. Двама музиканти се обичат, любовта им се различава. Двама художници се обичат; любовта им се различава. Или майка и дете се обичат, но любовта им се различава. Казваме: „Те се обичат!“ Но много общо е казано това. Този, Великия Божествен подтик, ако го разбирахме, ние щяхме да бъдем в сила всеки един от нас да се обновява. Ти сега, ставаш и си неразположен. Господ ти е говорил, но не си разбрал. Разбрал си, но половината не е разбрано. И като дойде ден за матура, ученикът е наполовина учил. И сега идва хитрина: Дано да го изпитат за това, което знае! Но ако го изпитат за онова, което не знае? И музикантът, като дойде изпитът, казва: „Дано ме изпитат за онова, което зная!“ И ако дойде някой мъчен пасаж, казва: „За късмет е!“ Хубаво е късметът, но светът с късмет не върви. Човек, за да бъде човек, трябва да има подтик, той трябва да има един любовен подтик и трябва да знае, че в този подтик се крият всички възможности. И всеки един човек, ако го срещнете, ако го разбирате, неговата среща не е безрезултатна за вас. От този човек вие може да очаквате това, което той може, в дадения случай, съзнателно или несъзнателно да ви предаде. Например, той може да ви е срещнал на пътя. Той ви е предал нещо. Той, като ви е срещнал, си е махнал ръцете. И с това махане ви е предал нещо или си поклати главата, или прави друго движение. Той ви е предал, с това, нещо. Ако той е бил тъжен, той е предал от своята тъга, без да знае. Ако има една лоша мисъл, предал ви я. Ако той е бил радостен, предал ви е от своята радост. Ако той е бил гениален, предал ви е нещо от своята гениалност. Ако е човек с особен характер, предал ви е нещо от характера си. Бог с всички хора иска да внесе в нас Своя Божествен подтик. Когато говоря, че трябва да обичаме хората, вие седите и казвате: „Как е възможно аз да обичам всички хора!“ Аз не ви говоря, че трябва да обичате всички хора, друго нещо ще ви кажа, което може да разберете: Бъдете готови от всеки човек, когото срещнете, да можете да възприемете това, което Бог е вложил в него. Срещнете някого. Той ви даде някой плод. Турете го в торбата си! Друг ви срещне и ви даде ябълка. Вземете я! Даде ви някой круша. Вземете я! Даде ви слива. Вземете я! Някои хора обичат да дават по едно, други по две, по три, по четири, по пет, по шест. Някои дават с шепата. Най-опасни са, когато дават по две. Предпочитайте да ви дадат една круша, отколкото две круши. По-добре да ви дадат една круша, отколкото две. Ако те наказват, кое е по-хубаво: една тояга ли да ти ударят или две? Една, разбира се! Сега в отрицателния смисъл разбираме това. Една плесница е по-добре, отколкото две. Ако двама души, сприхави, се съберат на едно място, ще вдигнат скандал. Когато Адам беше сам, живееше в Рая. Аз изтъквам закона. Не че жената е причината. Не! Но числото две вдигна скандал. Докато той беше сам в Рая, той беше добре. Един ден Господ прекара животните пред него. Адам беше учен човек. Той беше голям зоолог. Той държа матура по зоология. Той изказа всичките имена на животните. Като тури имената на животните, той разбираше значението на всяко животно. Какво беше първото име на кравата, името дадено от Адама? После го преведоха „крава“. На гръцки как е крава? На френски е „vache“. На английски е „cow“. Всички животни, които имат рога, два рога, означават животни, които се колят. Овцете имат рога – колят ги. Двата рога означават чаша, да възприемеш. Но кого бият? Бият онзи, който е взел нещо. Бият онзи, който е рогат. Крадецът има рогата на животното. Взема нещо в тая чаша. И бият го. Казват му: „Кой ти позволи да вземаш този предмет?“ Ние сега разсъждаваме по закона на аналогията. Числото две има свойство да произвежда раздор. Не че това число иска. Ти не бързай да направиш приятелство с когото и да е. По-добре е да нямаш приятел, отколкото да [се] скараш, ако имаш такъв. И после, ще се скарате и ще се разделите. Не се сближавайте, докато не се разберете добре. Докато твоят приятел не е разбрал какво нещо е единицата, ти не искай да станеш двойка – да имаш другар, да имаш помощник. Питам сега: Най-първо Бог, когато създаде света, ония същества, които Той създаде първи, имаха ли крака? Първата клетка, която учените наблюдават сега, има сферическа форма. Тия клетки отгоре са слезли. Там са се търкаляли. Щом слезли тук, на земята, тия клетки не могат да се търкалят. И тогава, нуждата накарала организма да се съобрази с външните условия. Докато най-после се явил човекът, който ходи на два крака. То е цяло изкуство да се държиш на краката си и благодарение на човешката мисъл! Човешката мисъл се върти спирално. И докато вашата мисъл се върти спирално, вие можете да ходите. Щом вашата мисъл стане праволинейна, вие веднага ще се намерите на земята. Можете да направите един научен опит. Ти вървиш и мислиш за доброто. Твоята мисъл се върти спирално. Но тъкмо разсъждаваш за Божествения свят, дойде ти в ума, че двама се скарали и мислиш кой е по-прав от тях. И тогава се спира кръгообразното движение и дойде праволинейното и паднеш на земята. Отгоре ти казват: „Не е за тебе да разрешаваш кой е прав!“ Не е твоя работа да се занимаваш с праволинейното, а с това, което се върти. Ако речеш да кажеш кой е прав, можеш да имаш разрив на сърцето и да умреш. И сърцето ти се движи кръгообразно. Ако направиш праволинейно движението му, то ще се пукне. Това се нарича разрив на сърцето. На праволинейно движение сърцето не е свикнало и ако дойде праволинейно движение в нервите и мозъка, тогава хората се умопобъркват. Сегашните психолози казват, че се е разстроила нервната система.
Криволинейното движение, това е Любовта! Казват: „Какво се е завъртял този около нея?“ Той, докато се върти около момата, то е хубаво, но като дойде праволинейното движение, да взима момата за себе си, раждат се всички неприятности.
Някой казва: „Навсякъде аз съм праволинеен.“ Ще ви преведа един пример: Изпраща майката своя син и му казва: „Когато срещнеш сватба, ще почнеш да играеш и ще викаш с тях. А пък, когато срещнеш умряло, ще си снемеш шапката и ще се кръстиш. И те ще те приемат добре.“ Няма да ви разправям надълго и широко историята. Случило се, че той излязъл с левия крак. Срещнал умряло и като видял умрелия, той почнал да играе. Хващат го. – „Я ела! Този невъзпитаник, как смее да играе!“ – и го набиват. Казват му: „Знаеш ли този човек, как е страдал? А пък ти играеш! Ти, когато срещнеш умряло, ще се молиш и ще се кръстиш!“ После, той срещнал една сватба. И вместо да играе, той почнал да се кръсти. Хващат го сватбарите и го бият. Дават му същия урок. Де седи погрешката? Погрешката седи в това, че според наставленията на майка си, не излязъл с десния крак, за да срещне сватбата и после втория път да излезе с левия крак и да срещне умряло. Там дето е умът, няма смърт. Там дето е сърцето, там има възможност да срещнеш умрелия. Живият човек сам може да работи, а за умрелия друг трябва да работи. Умрелият е голям аристократ. Другите ще отиват, ще харчат пари за гроба му, ще купят ковчег и всичко ще платят, а пък той нито пет пари не плаща. И ще го заведат на гроба. И никому не благодари. Аз сега вземам фигуративно. Този, умрелият, няма възможности. Условията, в които е попаднал, са толкоз лоши! Неговият ум е толкоз занят! Той е занят със себе си. Вижда, че му са объркани работите. За какво мислят умрелите? Само за себе си! От сутринта до вечерта казват: „Закъсахме. Тая работа е страшна!“ И когато вие почнете да мислите само за себе си, ти си в подобно състояние. Не е лошо това. А пък живият човек е онзи, който се е освободил вече от тесните рамки на смъртта и има вече Божествената свобода. Смъртта е по причина, че ти си в низшия свят, в света на тъмнината и трябва да се ограничиш. Когато човек отиде в тъмно място, трябва да е много внимателен, защото може да пропадне някъде. Може да има опасности на земята или на въздуха. Един американец ходил да изучава албатросите в топлите места, в един малък остров, който имал 4 километра дължина. Там живели повече от 40000–50000 албатроса. И тия албатроси са тромави. Като хвъркали, те се сблъсквали един с друг, толкоз са на гъсто. Не че искат да се сблъскват, но нямат сръчност. И хората, като се доближат един до друг и те могат да се сблъскат, няма пространство. 40000–50000 албатроса, като излязат да хвъркат из въздуха, колкото и да са сръчни, ще стане криза. В сегашния живот, в който се намирате, като сте наблизо, всякога ще стане стълкновение, един с друг. Когато се движите противоположно, един срещу друг, винаги ще стане стълкновение. Ако се движат един против друг, възможността е по-малка.
Някой път, аз като говоря, вземам вашето положение. Вие имате една неопределена идея за Бога. Казвате, че Бог е неизменен. В своята същина, Той е неизменен, но там, отдето мине Бог, Той всичко около себе си изменя.
Ако Бог дойде на земята, ще има големи промени. Той е почнал да идва тук. Това разтърсване на народите, тия политически разтърсвания се дължат на онова Божествено присъствие. Бог иска да уреди света. Казват: „Разбърка се светът!“ Господ иде! Когато дойде финансовата ревизия, как всички чиновници се объркват, разтичат се и искат всичко да уредят в касата. Законът е строг. Та сега всички хора искат да наредят работите си. Някъде наредиш, някъде не. Да кажем, че те хванат в едно престъпление. Какво ще направиш? Какво се разбира под престъпление? Например, едно дете е влязло в чужда градина и е откъснало плод. Ще му кажат: „Кой ти позволи?“ Какво трябва да каже детето? Това е, което става с вас. Вас ви осъждат, някой път, че сте влезли в някоя градина. Не сте чели там надписа. Значи, някой път, може да пострадаш и погрешката може да е много малка. Няма почти никаква погрешка. Ако стопанинът е умен човек, той ще влезе в положението ти. Но, ако е строг, той ще ти каже: „Кой ти позволи да влезеш?“
Сега, в религиозния живот, вие сте влезли в духовния живот. Мнозина от вас искат да влязат в Божествените тайни. Но знаете ли, че с влизането в Божествените тайни много култури са изчезнали! Защото щом образуваш отношения и не изпълниш тия отношения, ще влезеш в противоречия. Например, дадат ти една пушка. Ако я оставиш на едно дете пълна, може да [я] пипне едно дете яяи да се утрепе. Ти трябва да извадиш патроните. Умът ви е пушка. В него има много патрони. Някой бутне и стане катастрофа. Патроните са човешките думи. Аз гледам някой път някои, те употребяват картечници със своите думи. Аз, понякой път, се бронирам вече. Една сестра ми каза: „Учителю, ти не постъпваш добре! Пристрастие има.“ Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“ Аз сега бих могъл да ѝ кажа: „То не е твоя работа!“ Казвам: „Права си.“ Влизам в положението ѝ. Тя си има известна идея. Казвам ѝ, че е права. И аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва и ми казва: „Извинете!“ „Казвам, няма нищо!“ И казах ѝ тогава: „Но ще направите, тогава, една хубава баница. Ще я разрежете на десет части. На мен ще дадеш една част, за да видя, че си се разкаяла. А пък другите ще дадеш на други сестри. И ако видя, че баницата ти е вкусна, тогава погрешката ти е простена. И щом всичките те харесат твоята баница, то и аз съм на тяхното мнение.“
Сега правя заключението. Ние, хората на земята, влизаме в едно пререкание с онова, което Бог е създал. Седим, някой път и казваме: „Защо Бог направи така? Бог не е създал света както трябва.“ Бог никога не иска извинение. Щом ти си недоволен, че носиш 25 килограма, Бог казва: „Турете му 35“ и ако още мърмориш, казва: „Турете му 45, 50, 100, 200, 300!“ Колкото повече мърмориш , толкоз повече товари. И ще се намериш в положението на героя в следния разказ: Един богаташ, една вечер, видял една кола насън. Колата била с три чифта бели коне. Тя била пълна със скъпоценни камъни и златни работи. И всички хора идат с малки панички и с лопата им турят от тия богатства. А пък той отива с голям сандък да му го напълнят. Те му казали: „Много ти е голям сандъкът. Имаме едно правило за тебе: Ще легнеш на гърба си и ще турят сандъка отгоре ти и ще турят в него богатствата. И когато ти стане тежко, кажи, за да не ти турят повече.“ Турили 100 лопати и той започнал да се задушава и почнал да вика и те спрели. Но окръжающите казали: „Понеже той взе повече, отколкото му трябваше, не му снемайте от гърдите сандъка.“ В това време богатият се събужда и си изважда заключението: значи Господ му даде по-голямо богатство, отколкото му трябва. И той си казва: „Трябва да намеря място за моето богатство или моята работа е свършена.“
Казвам, щом ти е станало по-тежко, ти си взел повече, отколкото ти трябва. Тая работа, която имаме да свършим, трябва да я свършим. Аз искам да ви обясня научната страна. Има някои неща, с които трябва да се справим. Някой път казваме: „Трябва да се молим!“ Молитвата е един начин. Достатъчно е да срещнеш един умен човек и той да ти каже нещо. Една сестра дойде при мене, тя си написала цял поменик от противоречия, за които искала да пита. И като дойде, всичко това го забрави. Тя, като дойде, въпросът ѝ се реши. Тя каза: „Дойде ми сега една нова идея.“ И животът е лесен! Ти, като срещнеш един добър човек и без да говори той, някои въпроси ще ти се разрешат. Достатъчно е да срещнеш някой добър човек на пътя си, за да ти се разрешат въпросите. И достатъчно е да срещнеш някой лош човек, за да се забъркат работите ви. И някой път, като се забъркат работите ви, ще знаете, че сте срещнали някой лош човек. Ти казваш: „Какво трябва да се прави?“ Ще излезнеш в момента, когато ще срещнеш добър човек. Няма да излезеш в момент, когато ще срещнеш лош човек. Ти казваш: „Господ ме е турил в лоши условия.“ Не те е турил в лоши условия Господ, но ти си излязъл с левия крак, както момъкът, който срещнал сватбата. Да ви обясня какво значи среща на момъка с умрялото и сватбата. Някой се наял хубаво и след това го бият. Той трябва да повърне назад яденето. При първия случай той е ял повече, а във втория случай, той е ял по-малко. При втория случай, той вече се страхува да яде много, за да не би да се случи същото както в първия случай. При втория случай той вече е оздравял и трябва да яде, но го е страх да яде достатъчно. И тогава, в него се заражда едно недоволство, че не е ял. Той трябваше по-рано, когато беше здрав, да яде достатъчно, а не когато е болен да яде по-малко. На здравия трябва да дават повече, а на болния колкото се може по-малко. Който е здрав, давайте му повече благо, а пък на болния – малко. Някои деца, които майките им ги обичат, цял ден мляскат. При сегашните условия, трябва да обработвате материалите.
Всички свещеници започват да си приличат. И всички адвокати си мязат. Кой с каквото се занимава, лицето му взема съответната форма. Военния, като го срещнеш, различава се. Учените хора се различават. Всички учени хора имат определена физиономия. Та идеите, които преобладават в нас, създават нашето лице. Трябва животът ни да бъде разнообразен и то по отношение на всичките добродетели. Животът, Знанието, Свободата ще ти дадат едни линии. Любовта, Мъдростта и Истината ще създадат други линии, най-хубавите линии. А пък Добродетелите ще създадат формите на цялото тяло. Най-първо Любовта оформява Божественото в нас. Животът оформява това, което ангелите творят в нас, а пък Добродетелите оформяват това, което хората творят. Аз ви препоръчвам, понякой път, да учите музика, понеже челата ви са тесни. И духовният живот не можете да разберете без музика. Без музиката не можете да разберете Живота, не можете да разберете Добродетелите, от Любовта не можете да се ползувате. Ще се ползувате тъй както не трябва.
Сега, мисълта, която трябва да остане, е: Носете това разнообразие, понеже всички красиви мисли, които ни идват, всички благородни чувства, които ни идват, всички възвишени подтици за постъпки, които ни идат, допринасят нещо. Аз говоря за целокупния живот на човека – в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Целият ни живот се изменя. Всяка нощ, когато си лягате, молете се на Бога, та когато спите, ония, които ви пазят, те да нагаждат работите.
Някой път казвате: „То няма какво да се учи вече.“ Ние трябва да имаме Любов, Вяра и Надежда. Трябва да проучим всички хора на земята, за да разберем какво нещо е надеждата. И трябва да проучиш живота на всички ангели, за да разбереш какво нещо е вярата. И трябва да проучиш Божествения свят, за да разбереш какво нещо е Любовта. Ти си срещнал няколко души и казваш: „Ние си приличаме.“ – Не си приличаме.
Сега каква мисъл остава? Ако водата изчезне, остава въздухът. Ако въздухът изчезне, остава светлината. Едновременно, при сегашните условия, трябва да имаме твърда почва под краката си. Това са добродетелите. Трябва да имаме вода. Водата е потребна. Какво съставлява водата в живота? После, трябва ни въздух за нашите дробове. Най-после ни трябва светлина за нашите очи. Трябва да имаш добродетели, за да знаеш, че имаш нещо стабилно под себе си. Това е твърдата почва. Водата е проводник, твърдата почва също, въздухът също. Човек трябва да има вода. Щом човек изгуби водата в организма си, той почва да съхне. Всички хора, които изсъхват, стават нервни, малко вода имат. А пък всички хора, които имат непотребна вода, повече вода, затлъстяват. Всички хора, които имат повече въздух, стават много активни. Трябва ви повече вода! Оценявайте водата. Щом обичаш водата, ще имаш толкова вода, колкото ти трябва. Обичай въздуха! И като обичаш въздуха, ще имаш толкова въздух, колкото ти трябва. Ти, като обичаш светлината, ще имаш толкова светлина, колкото ти трябва. Това е закон. Обичай светлината, за да имаш толкова светлина, колкото ти трябва. Обичай въздуха, за да имаш толкова вьздух, колкото ти трябва. Обичай водата, за да имаш толкова вода, колкото ти е потребно. И най-после, обичай и земята, за да те поддържа. Това е сега в психичния живот. Твърдата почва, това са ония идеи и чувствувания, които образуват основата, върху която седим и която ни крепи. А онзи капитал, който е в обръщение, това са реките. Въздухът е капиталът, който твоите ближни дават. А светлината е капиталът, който Бог дава.
Как ще го приложите това? Вие го прилагате. Някой път употребявате повече светлина, отколкото трябва. Някъде употребявате повече въздух, отколкото трябва. Вие ядете бързо и чрез храната внасяте повече въздух и голямо количество въздух туряте в стомаха си. А пък в стомаха си трябва да турите минимално количество въздух. Щом влезе много въздух, той се разширява вътре и тия колики се дължат на този въздух. Тогава стомахът се разширява и вие почвате да се превивате. И тогава трябва да приемете или топла вода, или да направите масаж. Някой път, не туряте достатъчно въздух в дробовете си, колкото трябва. Дишате много плитко. Повечко въздух трябва да приемате в дробовете си и равномерно трябва да влиза. Който не знае да диша, не знае да говори правилно. И търпението на човека зависи от дишането му. Много е мъчно човек да диша правилно. Кажете: „Господи, дай ми знание, за да мога да употребявам твоята светлина правилно. Дай ми знание, за да мога да употребявам въздуха на място. Дай ми знание, за да мога да употребявам водата на място. Дай ми знание, за да употребявам твърдата почва на място.“ Това е една молитва, с която трябва да се молите. Сега това ви трябва. Светлина ви трябва. Въздух ви трябва, мисълта е там. Вода ви трябва и твърда почва ви трябва, това са Добродетелите. Молете се за четири неща: за светлина, въздух, за вода, за твърда почва.
Сега, след като съм ви говорил, да ви свиря ли? – Не зная. Един час съм ви говорил. А пък вие сте хора, които нищо не плащате. Все гратис. (Учителят изважда цигулката.) Не като артист да свири човек, то е външната страна на музиката, артист да бъдеш! Там човек трябва да посвети живота си. Да изпеем: „Тъги, скърби!“ (Всички пеят, а Учителят едновременно свири.) Така както пеете, пението ви е еднообразно. В пението трябва да има един момент силен, един слаб и т. н. Вие вземате напрежението почти еднакво. (Учителят след това свири други неща – импровизирано.) Изпейте гамата! (Всички пеем гамата и едновременно Учителят свири.) Пейте сега едновременно, едни нагоре октавата, а други надолу. (Всички се разделят на две групи и едни пеят надолу октавата, а други нагоре.) Според новото схващане, когато пеете „До“, смятайте, че имате едно яйце, което се мъти и трябва да се измъти. Или си турил една семка в земята и тая семка трябва да се разпукне и да поникне. А пък при „Ре“ разбирайте, че нещо трябва да расте. Едновременно искам двама певци да пеят във вас. Човек да си пее на физическото поле, както си знае, а пък новият певец, като дойде, слушайте и него. И това, което можете да вземете от него, прилагайте го във вашето пение. Като пеете, да се слушате! (Всички пеят разни тонове с устните: „ммм“. След това Учителят пее и свири следната песен:)
„Посятата семка ще цъфти! Посятата семка ще цъфти! Посятата Добродетел ще се усвои!“
Музиката има, понякой път, неправилни тактове. Неправилните тактове най-мъчно се изучават, понеже [са] по-голямата част. В живота е повечето неправилни тактове. Вие имате едно противоречие в живота. Това е един неправилен такт. И веднага трябва да намерите един съответен тон, думи или звук, за да поправите състоянието си. Набраната енергия трябва да се предаде музикално. Набраната енергия не можете да я задържите. Трябва да се намери един начин, за да се превърне. Та, като станете, пейте, мислете, чувствувайте! Главното препятствие е, че вие много си реагирате. Иска някой да се прояви – оставете го! Вие му казвате: „Недей така!“ Имате един навик да казвате: „Така недей!“ Оставете всеки един да се прояви. Чак след една седмица му кажи, но в дадения случай го остави да се прояви. И за да се проявиш, теб ти трябва само една минута. (Учителят пее думите:) „Посятата семка ще цъфти.“ И после друго: Бъдете свободни! Не налагайте на другите хора да живеят като тебе. Няма по-голямо нещастие да живеят всички по един и същ начин. Бог обича разнообразието. Един, който рисува карикатури и друг, който рисува хилави хора или образи – и двамата са на място. Карикатуристът показва нещата, които не са завършени, а пък художникът показва неща, които са завършени. Та лошите неща не са завършени неща, а пък добрите работи са завършени работи. Неприятно ти е да гледаш лоши работи, но те са незавършени. Ако картината не е хубава, трябва да стане нещо в нея. Ако аз съм ял добре, това няма да ползува другите. Най-първо ще ползува мене. И след това, понеже имам вече сила, аз ще мога да услужа на някого. Когато имам добро разположение, мога да помогна на някого. Щом нямам добро разположение, не мога да услужа. Та по-добре е да имам добро разположение, за да услужа. Ако не съм разположен, тогава ще живея само за себе си. Аз наричам хората, които живеят само за себе си, умрели. Той е отишъл в света, мисли да си има къща, да си посади ниви. Той е на физическото поле. А пък някой мисли да отиде между ангелите, да прояви добродетели. Онзи, който е на земята и мисли за неща, които са за земята необходими, като си замине, няма да му е добре. И онзи, който мисли за небето, като излезе от ангелите и дойде на земята, няма да му е добре. Като ангел на земята не се живее. Не че не се живее, но ще превърне ангелския живот в човешки. Ще превърнеш добродетелите, жадния ще го напоиш, гладния ще го нахраниш, а пък на тъжния ще кажеш една сладка дума.
Първото нещо: Дайте си свобода! Това е единственото нещо, което ви липсва – Законът на свободата! Някой може да мисли различно от вас. Разбирайте се! Считайте, че всичко това, което човек върши в дадения случай, дали той съзнава или не, считайте, че той върши Волята Божия. Ти казваш, че той не е прав. Не е право според мене. Един стражар кара един затворник – право ли е? Но този човек е убил двама души, хора! Той е лишил двама души от свободата, от живота и сега има вериги на краката си. И него го лишават. А пък този, който не е извършил престъпление, не му турят вериги. На праведния, като му турят вериги, те се стопяват, а пък на грешния, като му турят вериги, те остават на краката му. Този, на когото веригите остават, е грешен. Петър, когато беше в затвора, като дойде ангелът, сне му веригите. Молеха се за него. Дойде ангелът и веригите му паднаха. И ангелът му каза: „Излез вън! И не искай да бъдеш [извьстен], за да покажеш къде си се скрил. Но да те няма никъде.“ Когато излезеш от дяволската тъмница, не ходи да казваш на дяволите къде си се скрил. Сега вие криво ще ме разберете. Не примирявай Божественото, доброто със злото. Не ги примирявай! Те са две страни. И като направиш едно зло, ще кажеш: „Направих, Господи, една беля, едно зло.“ Едно дете, за да покаже, че е щедро, раздава всичкото сладко от гърнето на своите другарчета. Майка му го пита: „Кой изяде сладкото от гърнето?“ Детето си мълчи. То не казва: „Аз и моите другари го изядохме.“ И тогава майката мисли, че слугинята го е изяла. Ето де е злото. Детето трябва да каже: „Дойдоха ми приятели – аз и те го изядохме.“ Не набедявайте слугинята!
Тук трябва да се направи един клас за музика. Тогава ще дойде едно противоречие. Земната музика е много хубава за хората. Но тая музика, изнесена пред ангелите, ще прилича на един джазбанд. Шумна е тя. И понеже ангелите са много учтиви, те ще си турят нещо в ушите, за да ги запушат. И преспокойно ще изслушат земната музика, но със запушени уши. Те са толкоз учтиви! И когато се върши зло пред вас, то е една музика на дявола. Вие си запушвайте ушите!
Докато [се] оправи светът трябва да ходим със запушени уши. Възможно е да се оправи светът. Светът е оправен. Най-мъчно е да обичаш човек, който ти говори лъжа. Като ти направи пакост е мъчно. Но в дадения случай, то може да ти е дадено като задача – да се примирявате. Щом ти е дадена една задача, трябва да знаеш как да я разрешиш.
Някой път пеете много хубаво, като артисти. Някой път, като ви слушам горе, казвам: Разногласие има. Няма връзка! Някой път, всичко върви много хубаво. Обертоновете в пространството се разнасят много хубаво. Отгоре ви слушам.
Отче наш.
Любовта дръжте, като един Божествен Подтик, който трябва да се прояви във всички области на Живота. Всичко във вас да има Подтик!
7 часа без 7 минути [сутринта]
5 Лекция от Учителя, държана на 2 ноември, 1938 година София, Изгрев