Общ Окултен Клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)
Един момент
Отче наш.
Чете се темата: „От какво зависи силата на речта?“.
„Бог е Любов“.
Няколко пояснения. Вие правите упражнения запример. Всички хора пеят и се упражняват. Хубаво е, но всяко нещо трябва да се прави добре. Аз запример, тази сутрин като ви слушах отгоре да пеете една песен, чувствувам, че вие правите правилен застой. Веднага прави отражение на моята симпатична нервна система. Казвам: Хубаво пеят песента. Вълните пристигат. Когато пеете някой път упражненията, гледам вие ги пеете от немай къде. Така човек всяко нещо което прави, трябва да знае, че той гради. Вие си дигате крака като някой стар човек, едва се клатите. Забелязвам някой си дига ръката, трябва да има 45 градуса, ще проточиш ръката си, ако искаш да приемеш енергия. Ако държиш ръката си отпуснато, енергия не може да приемеш, нищо не можеш да приемеш. То значи, ти си един човек, един цвят, който цъфти и е окапал, нищо няма да завърже. Ще проточиш ръката си веднага перпендикулярно и тогава ще свиеш малко ръката си. Ако някой ви фотографирва, вие ще видите, всеки си има някаква идея. Най-първо ние трябва да поддържаме природата, онова, което тя е начертала по един път и каквото можем ние да създадем за себе си. Някои сега спорят кое е право. Двете ръце трябва да бъдат успоредни, пак близо 45 градуса, за да можете да възприемете известни енергии от природата. Може да приемеш енергия от природата, само когато постъпваш разумно. Глупавите хора страдат по единствената причина, че не постъпват разумно. Щом кажеш една дума, която не е разумна, почувствуваш една скръб. Щом мислиш, че една мисъл е глупава, неразумна, иде скръбта. Щом имаш едно глупаво чувство, неразумната скръб идва. Казваш: „Скръб имам“. Неразумните постъпки носят скръб. – „Какво трябва да правя?“ – Разумно постъпвай. Веднага ще почувствуваш радостта. Сега похвално е запример, че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка. Всички неща се придобиват от навик, а навикът не е нещо произволно. Защото частиците „на“ и „вик“, казвате „навик“, отделяте „на“ от „вик“. Онзи, който вика. Навик е нещо придобито. „На“, дето вика този човек.
Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.
Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. AB е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?“ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.
Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?“ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш?“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е AB, ученият човек е AC, а религиозният човек е CB. Тогава светският човек остава в линията AB, ученият остава в линията AC, а пък религиозният остава в линията BC. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на AB. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.
Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си скържав, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе?“ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш“. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите. Реални са парите, но за тия реалните пари, може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите. Красивото всеки го взема. Следователно, при красивите неща хората трябва да бъдат добри. За този пример навождам ви. Той показва състоянието на тия хора какви са били, значи този закон е верен. Запример, нас може да ни съблазни една красива кокошка. Една кокошка може ли да ни съблазни, както една красива жена? Една красива кокошка, угоена, може да ни съблазни да я заколим, да я изядем. С една красива жена няма да направиш това престъпление да изядеш, но ще я прегърнеш. Ако има малко кал по устата, ще я измиеш с памук, ще направиш едно благодеяние. Целувката не е нищо друго, освен измиване на една кална уста. Тя дошла кална, понеже много са я целували. Някой казва: „Ще я целуна“. Тя е вече окаляна. Друг казва: „И аз да я целуна“. Онзи, който я обича, ще си извади кърпичката и ще я умие. Та в целувката на хората не виждам нищо друго, освен чистене, чистене устата на любимата. Като са ги целували, опетнили са техните уста. Някой като целувал някого казва (Учителят направи намръщено лице). Вие се смеете, понеже мислите, че в целувката сте придобили нещо. В целувката може да придобиеш, но трябва да знаеш как да придобиеш. Закон има в природата. Всички неща са реални. Ако вземеш едно пясъчно зърно и го посееш, то ще бъде целувка, която нищо няма да допринесе. Но ако сееш царевично семенце или житено зрънце, или ябълчна семка, и ако знаеш къде да го засадиш, на каква дълбочина и ако след една или няколко години туй посаждане, тази целувка изникне. Да допуснем, че един човек, който страда от охтика, е на умиране. Ти отидеш и го целунеш и той оздравее. Една княжеска дъщеря умира, и като я целунеш здравето ѝ се възвърне, мислиш ли, че тя ще забрави тази целувка? Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата? Кой от вас не целува ябълките? Кой от вас не целува крушите? Кой от вас не целува всички неща, които са приятни? Казвате: „Аз не съм целувал никого“. То е първата лъжа. Целуваш и как целуваш! Другите неща, другите целувки те са естествени. Така очистена целувката вече има смисъл. Една прегръдка, една целувка, това са Божествени действия, които дават подтик да се развива нашата душа. Ако нашето слънце нямаше желание да ни целуне, ако вятърът нямаше желание да ни прегръща, ако въздухът не искаше да влезе вътре, какво щеше да бъде нашето положение? Ако тази храна, която влиза в нас, не се жертвува, че не ни обича, ами тя се жертвува в стомаха. Тя се жертвува, започва да ни целува, да ни прегръща. Храносмилането е обичта на храната. Тя като влезе, започне да целува. Тук прегръща, там целуне. Казват учените хора: „Хубаво се смляла храната“. Храната прегръща и целува стомаха. Тази храна, която влязла, го обича. Онази храна, която излиза, не го обича. Казвам: Не яж храна, която не те обича. Щом не те целуне, ще те ухапе. Тук хапе, там хапе. Бъдете свободни. Всеки един свободен човек да се изрази. Човек може да бъде сериозен. Сериозният човек какво означава? И който се смее какво означава? Всяко нещо, което правите, един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със същества. Най-малко стотина същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?“ Господ и Той ви наблюдава. Господ като наблюдава, каквото и да правите, Той не се сърди, но Той изправя нещата. Когато Господ ни посети някой път ще ни дойдат най-големите нещастия. От какво? – Понеже, там дето Господ е стъпил, всички същества се събират. Казват: „Господ при еди кое си същество е, на еди кое си място“, и всички тичат. И като се съберат, този иска дръпне нещо, онзи иска дръпне нещо. Ще ви приведа един пример. Когато освещават някоя православна църква свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете, нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане, вие ще останете гол, голеничък. Кой как дойде, отреже едно парче, понеже е осветен един храм. Някой път казвате: „Много страдам“. Непременно тази дреха, с която се освещава един храм, тя трябва да иде за подарък. Сега не се оплаквайте. Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храма се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата. Всеки като вземе своята част, болката ще престане. Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли. Казвам: Чакайте, колкото искате аз ще ви дам. Чакайте, аз сам ще ви дам. Като кажа: Сам ще ви дам, те се нареждат и аз започвам, на този дам, на онзи дам и болката престане. Вие казвате: „Моя е тази риза“. Не искате да давате. Тогава дойдат насила и теглят. Кажете: „Чакайте, ние ще ви дадем“. Започнете да им давате. Те се наредят наред, няма да имате болка. Казват: „Вие сте егоисти, не искате да страдате. Не искате да дадете онази риза, с която се освещава храмът, тя не е ваша“. Тия благословения нека си вървят. Хлябът или житото, всичко давайте. Вие ще задържите от освещаването на храма едно малко парченце на ризата или едно житено зърно. Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата. Когато тя е сериозна, тя дава нещо. Когато тя е весела, тя взема нещо. Когато някой ден, както днес, времето е ясно ще има повече изпарения ще вземе повече от Земята. Когато дълго времето е сухо, забелязва се, ще даде нещо от себе си. Сериозните хора дават, веселите хора вземат. Онзи, който дава, благодарение на онези, от които е взел. Баща ми, който взел, оставил нещо аз да дам. Ако не беше взел, нямаше аз какво да дам. Ако бащата е бил щедър, синът ще върви по неговата линия. Но той ще започне обратно. Най-първо ще вземе, после ще дава.
Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. Сега я изпейте: „Аз ще бъда здрав!“ Как ще я изпеете? Как я схващате? Представете си, че вие сте болен, как ще изпеете „Аз ще бъда здрав“. Най-първо ще си представиш какво нещо е здравето. Вторият път за идущата седмица пейте „Аз ще бъда здрав“. Всеки ден попейте си. Както и да го изпеете, все е хубаво. Хубаво ще бъде, но каква полза ще принесете, ще оцените. Сега не може да пеете, понеже един мисли по един начин, а друг мисли по друг начин. В природата песента за здравето се пее по един начин. За здравето ще имаме друг един триъгълник обърнат надолу. AB ще представя линията за здравето; AC ще представя линията за ума, а BC представя линията за сърцето. Сега ако пеете „Аз ще бъда здрав“ как трябва да кажете на себе си, ако говорите, как ще го кажете? „Аз“, ударението е вече на „аз“; „ще“ пак е силно ударение. „Аз ще бъда здрав“. Имате едно ударение „аз“ е силно и „ще“ пак силно ударение ще бъде. Тогава според законите на музиката, като изпеете „аз“, трябва да направите една крива линия, понеже имате друг един момент, който ще дойде после. Казвате: „Ще бъда“. Ще направите една завивка. Ще кажете: „Аз ще бъда здрав“. Трябва да отворим една опитна школа за пеенето. Все трябва да ви събера такива ревматични, които имате болки, да се провери, да се види дали е верно. Като вземем тази болка на крака и като запеем, ще поолекне. И на гърба ще почувствуваш здравето. Ако препятствията веднага ще се премахнат, добре пеем. На английски имате „W“ (дубъл ве). Това е реалистичен знак. То е нещо реалистично, което приема. Туй, което приема не е силно, туй което дава е силно. Слабите приемат. „З“-то е слабо. Същият закон е. Имате вече турено нагоре. „М“-то имате два момента. Един силен и един слаб. Слабите моменти аз наричам на възприятия. Човек трябва да бъде силен във възприятията. Някои са силни в даването, но са слаби във възприятието. Други обратното: Искам да станете силни и във възприятието и в даването. Силата е в центъра на човешкото съзнание. Едната е от центъра на съзнанието навън, а другата е от съзнанието, а другата е обратно. Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят. Ако знаеш името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога. Как му е името? Бог. Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам дрипели. Какво има да нося на земята? Или знанието, което имам то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди (в) тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце. Като помислим заради Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние. Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така? (Учителят пее: „Аз ще бъда здрав, целият ден ще бъда здрав, ще бъда здрав“.) Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.
Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Не трябва да туряте един час. Вие не туряйте часове, но кажете: „Аз искам един момент да бъда здрав“. Този момент си здрав и това е подвижна точка, тя не седи на едно място, тя се движи навсякъде. Щом искате за един час, вие имате един час от времето. Много малко имате за един час. Един момент е по-силен, отколкото един час. Един момент на здравето е по-силен от един ден. Един момент на здравето е по-силен, отколкото една година. Един момент на здравето е по-силен, отколкото един живот. Един момент е най-силната мярка. В един момент, ако станете силни ще бъдете и в 120 години. Казвам ви сега: Желая ви да бъдете силни в един момент, не за един час, не за една седмица, не за една година. За един момент.
Упражненията, които имате, трябва да се поправят. Упражненията трябва да ги правите добре, че ангелите като ви погледнат, да им се поревне и те да дойдат да играят с вас.
Добрата молитва.
XVII година. 26 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 30 март 1938 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев.